Трета част Душа, чието съществуване се признава от почти всички цивилизации XIV

Душа, чието съществуване се признава от почти всички цивилизации

Като цяло книгите с мъдрости говорят само за света на хората; съществува обаче мъдрост, от която смятаме, че сме се отървали, като сме я назовали „инстинкт", практическа дума, която запазва за нас прерогативите на разумността. Неведнъж древните текстове на различни цивилизации дават като пример мъдростта на животните:

„И наистина: попитай добитъка, и ще те научи; попитай небесната птица, и ще ти яви; или поговори със земята, и ще те поучи, ще ти кажат и морските риби. Кой във всичко това не ще узнае, че ръката на Господа е сътворила това? В негова ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът." (Иов, 12:7-10).

„И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения." (Иеремия, 8:7).

В Китай лястовицата и жеравът са символи на мъдростта, които учителите препоръчват като обекти за размисъл и възхищение.

Схващането за по-низши братя, което се е появило сравнително наскоро, не е съществувало в ума на човека от праисторически времена или на този от древността. За тях животното е тайнствено същество, надарено с познание и опасна мощ, същество, за което знаят, че е по-старо и дори по-висше от тях. В своята непрекъснатост и своето съвършенство инстинктът им изглежда свързан с небесното познание; „Притчи Соломонови", в които влиянието на Египет е очевидно, не се поколебават да го назоват със свещеното име „мъдрост":

„Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; но приготвя храната си лете, събира през жетва храната си. Или иди при пчелата и се научи как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда и употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена." (Притчи 6:6-8)

Соломон от Притчи, който говори за „похвалната работа", се доближава до Виргилий от „Георгики": "

„Esse apibus partem divinae mentis, et haustus aethereos dixere...“

У пчелите дял от божествен разум е вложен, вдъхнат е чист ефир..."

Същите тези небесни области, които древността нарича „Емпирей".

Един неизвестен мъдрец на име Агур заявява в глава XXX на Притчи: ,Дто четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите: мравките - народ несилен, но лете си приготвят храната; хирогрилите - народ слаб, но правят къщите си на скала; скакалците цар нямат, но излизат всички стройно; паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати."

Марк Аврелий, който от дванадесетгодишна възраст носел наметалото на философ, също дава като пример мравката и пчелата. Той добавя към тях и паяка и също така се нахвърля върху ленивеца:

„Сутрин, когато изпитваш неохота да станеш, си помисли веднага: „Ставам, за да извърша човешките си дела, затова се пробуждам. Защо да ида силом да върша онова, за което съм роден и за което съм пратен на света?" Та не виждаш ли растенията, птиците, паяците, пчелите, мравките? Те работят неспирно и допринасят своя дял за хармонията във вселената. А ти искаш да извършиш небрежно човешкото си дело и не се впускаш към работите, за които те е предназначила природата?"

Тази идея, че животните, независимо от размерите и вида, към който принадлежат, независимо какви са отношенията им с човека, допринасят за световния порядък, се открива почти със същите думи в една Гата на Заратустра, който говори от името на овцете и воловете:

„Нека нашите дела да допринесат за установяването на справедливост, щастие и благоденствие! Нека Повелителят на Мъдростта, Съзидателният Дух да благослови стадото и неговите блага, и всички онези, който живеят в правия път!"

Кантака, белият кон на Сидхарта, също така допринесъл за преобразяването на света. Когато младият принц, който по-късно станал Буда, успял да се изплъзне от златния затвор на своя дворец, той казал на коня си, галейки го по шията: „Бъди буен и дързък, добри ми жребецо, нека нищо да не може да те спре, дори и хиляди саби, които препречват пътя ти; нека нито стени, нито ровове да не могат да прекъснат нашето препускане! Чуй, когато притисна хълбоците ти с вик: „Хайде, Кантака!", бъди по-бърз от вихъра, бъди като огъня и въздуха, жребецо мой, в служба на твоя господар. Така ще участваш заедно с него във величието на това дело, което ще спаси света; защото аз тръгвам, за да помогна не само на хората, но и на всички безсловесни твари, които споделят нашите мъки и нямат надежда..."

Младият стоик Марк Аврелий, който водел много суров живот и спазвал всички строги предписания на сектата, също така съжалявал тези безсловесни твари, лишени от надежда. Той отрано се отказал от лова, който обичал заради физическите натоварвания в него. Освен това за него било непоносимо да спи върху животински кожи; тези изтерзани останки му изглеждали наситени със зли прокоби и майка му трябвало да настоява извънредно много, за да се съгласи той да просне няколко кожи върху походното си легло.

Когато станал император, той не могъл да забрани цирковите игри, защото по този начин би предизвикал революция, но присъствал на тях колкото се може по-рядко и винаги с отвращение. По този повод той отбелязва:

„Представленията в амфитеатъра, огромните стада животни, боевете на гладиаторите, всички тези неща приличат на хвърлен на кучетата кокал, на къшей хляб, подметнат на рибите в аквариум... Спектаклите в амфитеатъра и другите театрални представления накрая ти дотягат, защото са винаги едни и същи. По същия начин би трябвало да изпитваш отвращение и отегчение през целия си живот, защото и във върховете, и в низините всичко става по един и същ начин."

Той се обръща сам към себе си, защото бележките, написани от него по време на военните му кампании по бреговете на Дунава, които, събрани, образуват неговите „Размисли", се наричат на гръцки „Към себе си".

Императорът философ бил твърде скептично настроен, за да повярва в реалността на този Златен век, време на мир между хората и животните, време на щастие в зората на света. За да повярва в него, би трябвало да е поет като Виргилий или като Овидий, който описва тази ера на изобилие без труд, на невинност и щастие. Под скиптъра на Астрея, богинята на правосъдието, между хората царяли равенство и братство. Вечната пролет превръщала земята в място на удоволствия, в които участвали дори и животните.

„Славя времето - казва същият Чуан-Цеу, - е което хората са живеели братски с животните и са били едно семейство с десетте хиляди същества."

Десет хиляди означава на Изток много голямо число: тук се касае за всички живи твари.

Библията разполага Златния век едновременно в миналото - Еден, където човекът вегетарианец живее в хармония с животните - и в бъдещето - месианските времена, предричани от Исайя: „Теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като волът. Младенец ще играе над аспидина дупка..." (Исайя, 11:6-8)

В мирната природа, най-сетне освободена от злото, вече няма хищници, а малките деца са естествени братя на младите животни. Тези лъвове, вълци, хора, леопарди, тези лишени от жестокост мечки, тези пепелянки без отрова за физическата Земя ли са предназначени, или за небесната Земя, която ще познаем след смъртта си²⁶?

Това помирение на животните помежду им станало една нощ, докато Повелителят Буда медитирал под дървото Бодхи. „Тогава Духът се прояви у жителите на Индия, у птиците и животните. В този ден в полята и в джунглата се възцари мир между тварите: петнистият лопатар пасеше без страх край мястото, където тигрицата кърмеше малките си, пантерите пиеха вода от блатото, застанали до сърнеца, дивите зайци бродеха под скалата, върху която орелът гладеше пера с жестокия си клюн. Змията грееше на слънце кожата си с рубиненочервени отблясъци, прибрала смъртоносните си зъби; ястребът оставяше да избяга сипката, която виеше гнездо; алкионите с цвят на изумруд мечтаеха, а рибите играеха край тях; а пчелоядът беше спрял да ловува и пурпурните, сини или кехлибарени пеперуди пърхаха около пръчката му.

„О, Принцесо, те са видели лицето му, поднесли са му дарове, паднали са ничком пред него; защото, както бе предречено, той е станал носител на мъдростта, Буда. Бъди честита! Той иде насам, онзи, който спасява хората и всички твари със слова на щастие и състрадание, огромно като небето.''

За Мохамед, също както за Исайя, Йов, Агур и Соломон, съзерцанието на твари от животинския свят е път към познанието на единствения Бог. Пророкът пита своите правоверни дали някога са вдигали очи към птиците, подчинени само на Бога под небесния свод: „Никой освен Бог не ги държи в ръката си. Това са знаци за всички вярващи."

Пчелата, камилата и всички животни²⁷ са знаци за онези, които мислят: „Бог направи дъжд да пада от небето, за да даде живот на земята, която бе мъртва, и да разпръсне из нея всякакви видове животни. Тук има знаци за всички, които разбират... накъдето и да се обърнеш, блести Божият лик."

Йов препоръчва да се допитваме до небесните птици, когато не знаем нещо. По време на Втората световна война един мой приятел спазвал този негов съвет и не съжалявал. „В нашия двор - казва той - се издигаше голям платан, който служеше за сборище на всички врабчета от околностите. Те бърбореха, цвърчаха, обиждаха се едни други, подръпваха перата си: същински парламент. При въздушна тревога ги наблюдавахме. Ако оставаха в плата-насии само замлъкваха, то значи нищо нямаше да стане. Но ако отлитаха да се скрият в близката гора, бяхме сигурни, че тревогата ще бъде последвана от бомбардировка. Те никога не грешаха."
XV

ИЗТОКЪТ И ГЪРЦИЯ

Египет

Египтянинът вярвал в съществуването на душата на животните и в нейния живот след смъртта, тъй като правел мумии на волове, котки, соколи, ибиси... Египтянинът вярвал също, че човекът има задължения към животните, били те свещени или не, домашни или диви, и че в последния си ден ще трябва да отговаря за постъпките си към тях. Това става очевидно от отрицателната изповед или заявление за невинност, което всеки покойник произнасял пред съдиите от другия свят. Тогава той изброявал безредно всички лоши дела, които не е вършил, всички лоши отношения, които е спестил на живите твари: „Не съм проявил несправедливост към хората. Не съм малтретирал рогатите животни. Не съм се опитвал да позная онова, което още не е съществувало... Не съм вземал млякото от устите на малките деца. Не съм прогонвал дребния добитък от пасищата му. Не съм ловил с примка птиците на боговете. Не съм ловил риби от техните блата... Не съм вършил зло.

„Никога не съм ги карал да работят пряко сили" - християнският XIX век не може да се похвали с това.

През IV век преди Христа един млад фараон, Аменофис IV, решава да въведе монотеизма в Египет; за единствен бог избира Атон, чийто символ е слънчевият диск. Желанието му е на този единствен Бог да съответства една всеобща религия, която да учи на любов към всички твари без изключение и да признава във всички животни и всички хора частици от Бога.

Той заличава името на Амон, забранява култа към другите божества, отрича се от името си, получено при раждането му - Аменхотеп: „Амон е доволен"; той приема името Ехнатон, превеждано или като „великолепието на Атон", или като „този, който е обичан от кълбото." Разбира се, става въпрос за слънчевото кълбо.

Той изоставя Тива, която дотогава е била столица, и основава в Среден Египет нов град, който се простира в продължение на десет километра по левия бряг на Нил и в който се издигат не само дворци за царя, съпругата му, дъщерите, министрите и царедворците му, но и удобни постройки за занаятчиите и работниците. Той предвижда в него да има паркове и най-вече - огромна зоологическа градина. Накратко, той иска да създаде земния рай, Еден, за който никой не му е говорил по простата причина, че Мойсей, предполагаемият автор на Битие, се ражда четири века по-късно.

Ехнатон сам обучава архитектите си; той иска петте храма, посветени на неговия Бог, да са от зали и дворове под открито небе, а главният олтар да бъде огряван от слънцето. Той е поддръжник на култа в духа и не търпи никакви идоли, никакви статуи на хора или на животни. Той обучава и художниците си, тъй като иска стенните украси да изобразяват растения и животни, но вече не като стилизирани мотиви, а с реалистична точност. Атон, космическият бог, е изобразен като слънчево кълбо, чиито лъчи завършват с ръце, протягащи кръста на вечния живот към фараона и много красивата му съпруга Нефертити.

Младият владетел обучава най-вече жреците си: желанието му е да основе религия, която да бъде достъпна за всички негови поданици, включително и онези, които не са египтяни. За празненствата, които той планира, царственият Пророк сътворява химни в чест на своя Бог, великолепни стихове, в които радостта от живота избликва от всеки стих, в които също както у Исайя децата и малките на животните, подчинени на едно и също Провидение, отвръщат с еднаква радост.

Химнът към Слънцето без съмнение е вдъхновил псалм 104, в който извори, течащи между планините, „напояват всичките полски зверове и с тях дивите осли утоляват жаждата си; при тях небесните птици обитават и пеят между клончетата", а щъркелът вие своето гнездо; псалм 104, в който „никне трева за добитъка и зеленчук за потреба на човека", като „хляб, който уякчава сърцето на човека... и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло."

Ето и тази двугласна кантата:

Псалм 104²⁸: „Високите планини - на сърните, каменните скали - убежище на зайците... Ти простираш тъмата, и става нощ; през нея ходят всички горски зверове; лъвовете реват за плячка и искат от Бога храна за себе си. Изгрява слънцето, и те се събират и лягат в своите леговища."

Химн към Слънцето: „На зазоряване ти блестиш на хоризонта и в деня прогонваш мрака... Двете страни (Горен и Долен Египет) се пробуждат в празник, хората стават и ръцете им се отварят, за да поздравят твоето изгряване. Цялата земя върши делата си. Всичкият добитък е честит от своята храна; дърветата и посевите се зеленеят, птиците излитат от гнездата си и крилете им се разтварят, славейки твоя дух."

Псалм 104: „ Човек отива по делата си и по своята работа до вечерта."

Химн към Слънцето: „Козлетата скачат на краката си, всичко, що лети и пляска с криле, започва да живее, когато заблестяваш за тях. Корабите плават нагоре и надолу по Нил. Всички пътища са отворени, защото ти се появяваш. Рибите в реката скачат пред лицето ти и твоите лъчи слизат чак до дъното на морето."

Псалм 104: ,А това велико и пространно море! Там има безброй влечуги, малки и големи животни; там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него."

Химн към Слънцето: „Ти развиваш зародиша в утробата на жените; от семето правиш хора; ти храниш сина в корема на майка му и го умиряваш, за да не плаче. Когато в деня на своето раждане детето излезе от утробата, ти отваряш устата му и задоволяваш нуждите му. Пиленцето говори в черупката си, защото ти му даваш вътре дъх, за да оживее. Ти си му дал в яйцето силата да строши черупката; то излиза отвътре, за да писука толкова високо, колкото може; веднага щом излезе, и тръгва на крачката си... Колко много са тварите, създадени от теб! Ти си създал земята по твое желание, когато си бил сам. Ти си я създал, когато си създал и хората, и стадата, всичко, що живее и ходи по земята, всичко, що лети из небесата."

Псалм 104: „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения."

Всеобщата религия, всеобща като светлината на слънцето, което била приела за свой символ, религията на Атон, единствения Бог, милостива и към животните, и към хората, просъществувала толкова, колкото трае щастието тук, на земята - едва няколко години.

Ехнатон починал преждевременно при подозрителни обстоятелства; бил само на двадесет и девет години. Той не оставил пряк наследник, тъй като Нефертити му била родила само дъщери. Първият му зет царувал едва година. Вторият му зет обявил подчинението си на жреците на Амон и напуснал Амарна, за да се върне в Тива, отказал се от името си Тутанкатон и се нарекъл Тутанкамон.

Градът на Ехнатон и Нефертити бил изоставен: посевите, дърветата и животните загинали, тъй като нямало кой да се грижи за тях; дворците, сградите и петте храма на единствения Бог били покрити от пясъците, но Химнът към Слънцето преминал през вековете.

Индийските религиозни текстове във всички времена са пазели животните от човешката жестокост. Писаните закони на Ману поверяват грижите за животните на кастата на вайсиите, която е натоварена още с изучаването на свещените книги, земеделието, заемите с лихва и търговията.

Законът (неписан) за кармата се простира върху всички живи твари без изключение: животните, хората, духовете и дори боговете са му подвластни в еднаква степен. Всяко деяние, добро или лошо, мислено или реално, ако е следствие от съзнателно решение, създава плод, който бавно зрее и един ден пада върху своя създател било под формата на възнаграждение, било като възмездие. Няма значение дали обект на това деяние е бил човек, или животно.

В епилога на Махабхарата, голямата епическа поема за Бхарата, в която се съдържа Бхагавад-Гита, на която толкова пъти се позовавахме²⁹, героят Юдхистира скланя да влезе в рая само при условие, че и кучето му бъде допуснато вътре. Можем да го разберем: рай без животни няма да бъде рай.

Независимо дали е земен или небесен, дали се нарича Емпирей или Еден, Градината на Бога, лишена от тези твари, покрити с косми, пера или люспи, би била досаден и сух свят, свят непълен, недостоен за едно честито и възстановено сътворение.

„Съвършеният човек - казва Буда - не представлява нищо, ако не се раздава в добрини към всички твари, ако не утешава наскърбените (и животни, и хора). Моята доктрина е доктрина на състраданието, ето защо облагодетелстваните в този свят я намират за толкова трудна. Трябва да се спазва установеният ред на нещата, но пътят към спасението е открит за всички; никоя твар не е осъдена по рождение на невежество и злочестина."

Будистката „Дайя", превеждана с „милосърдие" или „съчувствие", се простира върху всички твари, независимо какво е мястото им в йерархията на еволюцията.

Шакиямуни също като Заратустра, Исайя и Исус не одобрява жертвоприношенията: „Ако един човек в продължение на сто години месец след месец принася в жертва по сто животни и ако само за миг отдаде почит на учител, чиято душа почива в истинското познание, то тази почит за един миг има повече стойност, отколкото жертвоприношенията в продължение на сто години. Има едно жертвоприношение, по-лесно от това на мед, масло или мляко: това е милосърдието. Вместо да жертвате животни, оставете ги на свобода. Оставете ги да дирят тревата, водата и свежестта на вятъра!"

През целия си земен живот Буда, изпълнен със състрадание към безсловесните твари, се борил в тяхна защита, както това се вижда от следната случка. Един ден той крачел сам по пътя, когато забелязал голям облак прах, вдигнат от стадо от сто кози и сто овци. Някои от животните излизали от пътеката, за да попасат от храстите и един от пастирите им крещял обидни думи и мятал по тях камъни с прашката си, за да ги върне в пътя.

Повелителят Буда забелязал една овца с две агнета; едното припкало бодро, но другото било ударено от камък и не смогвало да я следва. Разтревожената овца притичвала от едното към другото, изпълнена със страх да не би да загуби нараненото си малко. Тогава Повелителят Буда взел агнето в ръце и казал: „Бедна майко с руно от вълна, успокой се! Където и да отиваш, аз ще нося малкото ти. По-добре да спестиш страданията на едно животно, отколкото да седиш и да съзерцаваш злините във вселената заедно с молещи се жреци. А вие, пастири, къде карате това стадо ?"

- Тези сто бели кози и сто черни овци са отредени за голямото жертвоприношение, което нашият господар, царят, иска да принесе на боговете.

- Тъй да бъде, аз ще дойда с вас! - рекъл Пророкът.

Когато влязъл в залата за всесъжението, церемонията била започнала. В присъствието на царя брахманите напявали своите мантри и подклаждали огъня, който пламтял на олтара. Една коза била съборена и вързана с извита назад глава. Жрецът вече опирал ножа върху изпънатото гърло и изричал с висок глас:

- Ето, о, страшни Богове, началото на множеството всесъжения, които ще направим за вас от името на царя. Радвайте се на бликащата кръв, наслаждавайте се на дима от тлъстото месо, което се пече всред пламъците. Нека греховете на царя да се пренесат върху тази коза и огънят да ги изгори!

Буда се намесил и рекъл на царя: „Заповядайте на жертвоприносителя да не убива животното!" Владетелят склонил и Пророкът развързал козата. После той заговорил вместо безсловесните твари, защитил ги красноречиво, говорил за живота, който всеки може да отнеме, но никой не може да сътвори, за живота, който всички твари, дори и най-смирените, обичат и искат да запазят с цената на всичко. Той говорил за състраданието, което прави света поносим за слабите и изпълнен с благородство за силните.

„Животните, които убивате, са ви заплатили данък с млякото и вълната си. Те са се доверили на вашите ръце, които ги колят. О, вие, които молите боговете за милост, вие сте безмилостни към тези твари, за които вие сте богове. Никой не може да пречисти духа си с кръв. Само едното е вярно: или боговете са добри и тогава кръвта може единствено да ги отврати, или са зли, и тогава кръвта няма да ги подкупи. Вие не можете да прехвърлите лошите си дела върху главата на едно невинно животно. Трябва лично да отговаряте за греховете си. Всеки ще дава сметка за себе си по законите на онази неизменна и непогрешима аритметика, според която на доброто се отвръща с добро, а на злото - със зло, според която бъдещето е плод на миналото, и която отрежда на всеки неговата мярка в зависимост от мислите, словата и делата му".

О, чудо! Вслушали се в думите на Пророка: жреците сами съборили олтарите си, захвърлили надалеч жертвените ножове и освободили животните.

На другия ден вестителите разгласили из цялото царство следната заповед: „Такава е царската воля: до днес се убиваха животни, за да бъдат изгорени в жертва или за да служат за храна. Занапред никой да не пролива кръвта на живо същество и да не яде плътта му, тъй като сега ние знаем, че животът е един и състраданието се дава на състрадателните.“

Както го изисквал обичаят на онова време, този указ бил издълбан в скали и по колони.

Така будистите първи са основали лечебници за болните или ранени животни. Починът за това принадлежи на император Ашока, властвал над Индия от 264 до 227 г. пр. н е.

След като извършил поклонение до дървото на Бод-хи, където Шакиямуни получил просветлението, владетелят издал четиринадесет указа, издълбани в скала, и седем, издълбани в колони. На тези каменни плочи той излагал доктрината си, съгласувана с основните принципи на естествения закон: вършете добро, изпълнявайте всички задължения на човешката и животинска взаимопомощ.

В първия си указ Ашока забранявал жертвоприношенията, независимо дали са религиозни, или кулинарни: „Преди в кухнята на царя, любимеца на боговете с дружелюбен поглед, всеки ден се убиваха хиляди животни, за да служат за храна. Днес обаче, в момента, в който се гравират тези думи, за храна се убиват само три животни: два пауна и една газела. За в бъдеще дори и тези три животни няма да бъдат убивани."

В следващите укази Ашока обявявал защита на лекарствените растения, изкопаване на кладенци край пътищата и основаване на лечебници за хора и за животни. Той припомнял на своите поданици техните задължения към родителите им, старците, бедняците, прислугата, робите и към онези, които са едновременно прислуга и роби: кучетата, говедата, овните и овцете, козлите и козите.

Той се грижел също така и за дивите животни и заместил обиколките за развлечение, по време на които се ловувало, с обиколки, посветени на законността, по време на които щял да изслушва брахмани и самани, да раздава помощи на престарели хора и да учи на закона хората от провинциите. На всички, спазващи закона, той обещавал щастие на този и в отвъдния свят.

Ашока дал също така добър урок по толерантност, като разрешил и закрилял сектите, от които гъмжала империята му. Той приканвал своите поданици и по-конкретно служителите си да се борят с леността, обезсърчението, завистта и най-вече с гнева у тях, който пораждал жестокост към хората и към животните.

Нарежданията на царя имали резултати: за известно време, уви, твърде кратко, светът на животните също като този на хората познал известен покой и известно щастие.

За това свидетелства един скален указ: „Днес поради благочестието па негово свещено Превъзходителство Царя, отекването на военните барабани се превърна в отекване на законността. Днес хората се въздържат все повече от жертвени убийства на живите твари и отказват да убиват животни. Днес хората имат уважително поведение към родителите си и към брахманите. Те се вслушват в словата на баща си и майка си и слушат старите хора."

Тъй като желаел да разпространи Евангелието, което го било склонило в правата вяра, Ашока, след проведен в Патна събор, изпратил мисионери в Тибет, Китай, в полуострова Малака, Цейлон, Япония, Бактрия и дори в Гърция. Будизмът се настанил трайно в Азия; влиянието му в Гърция било подмолно и трудно различимо.

Последните години от царуването на Ашока изглеждат белязани от поражения и връщане назад. В крайна сметка народът не обича чак толкова много добродетелните владетели... Трябва да добавим още, че брахманите, отстранени от властта, се стремели единствено да си я възвърнат и да възстановят така доходоносните жертвоприношения на животни.

Същият процес се извършил в Египет след тайнствената и преждевременна смърт на Ехнатон; същото станало и в Иран след убийството на Заратустра. Човечеството, непонасящо ведрото щастие и култа в духа, насърчено от жреците си, побързало да се върне към старите си демони, ликуващи от кървавите жертвоприношения.

Какво станало с Ашока в старостта му? Дали бил свален, а на мястото му се възкачил неговият внук? Или разочарован абдикирал, за да се оттегли в уединение и да се приготви за срещата с Бога, на който така вярно бил служил, като закрилял неговите създания?
Нищо не е дадено

Онова, което императорът еколог успял да осъществи три века преди раждането на Христос, скоро се превърнало през вековете в благочестив оброк, прекрасна утопия, след като Вивекананда пише в края на миналия век: „Във всеки град на тази страна би трябвало да има лечебници за болните, осакатени и ослепели животни, в които да ги хранят и гледат³⁰."

Великите хора на духа от Индия винаги са се борили за опазване на света на животните, което е една страна от „Дайа", състраданието, съпричастието, които трябва да проявяваме към всяко живо същество.

За Ганди, „който бе светец измежду политиците и политик измежду светците", закрилата на кравата е едно от наистина вълшебните явления на човешкото развитие:

„Кравата - казвал той - представлява за мен целия субчовешки свят. С помощта на кравата човекът достига до разбирането за своята идентичност с всичко, което живее... Кравата е поема за състраданието. Това кротко животно изразява ,Дайа". Да закриляш кравата означава да закриляш всички безсловесни твари, сътворени от Бога. Един древен пророк (вече не си спомням кой точно) започнал от кравата преклонението към по-нисшите видове в сътворението, това преклонение, което индуизмът е дарил на човечеството."

Древният пророк, проявил такова преклонение към по-низшите видове в сътворението и конкретно към говедата, ни е известен, о, Ганди - това е бил Заратустра.