Жанрът макама в Абасидската проза: функции на разказвача и героя



Дата25.08.2017
Размер67.31 Kb.
#28713
С Т А Н О В И Щ Е

от проф. д-р Стоянка Тодорова КЕНДЕРОВА

за дисертационния труд на Любомир Бончев БОНЧЕВ

на тема „Жанрът макама в Абасидската проза: функции на разказвача и героя

за присъждане на бразователната и научна степен „доктор“

по специалност „Филология“, направление 2.1.

Докторантът Любомир Бончев е възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2010 г. завършва бакалавърска степен по „Арабистика“, а през следващите две години и магистратура по същата специалност. Считано от 10.02.2012 г., той е зачислен на редовна докторантура по професионално направление 2.1. Филология (Арабска филология) към катедра „Арабистика и семитология“. Приключва в срок работата по доктората си, като всички изпити са издържани с отличен успех. На 12.02.2015 г. е проведено заседание на същата катедра, на което е обсъдена предложената дисертация и единодушно е взето решение тя да бъде насочена към защита. За самата защита са приложени нужните документи, поради което може да се каже, че всички процедурни изисквания са спазени.

Още през студентските си години Л. Бончев проявява интерес към научно-изследователската дейност и участва с доклади в няколко конференции. Подобни научни изяви той има и в периода на аспирантурата си, като този път изнесените от него доклади, имат отношение към темата на дисертацията му. Две от тях са публикувани, а други две – под печат.

Дисертацията е посветена на оригиналния жанр макама, появил се в средновековната арабска литература в края на 10 век. Разказите, в които главният герой – бродяга и смешник, попада на различни места в различни сложни ситуации, наблюдавани и предадени от разказвача – втори постоянен персонаж, привличат вниманието на аспиранта. Обстоятелството, че от литературна гледна точка тази материя не е достатъчно задълбочено изследвана, предопределя избора на темата. Традиционно, дисертацията е разделена на увод, три глави, заключение, приложения и библиография. Като обем тя съдържа 349 страници, от които 140 са приложения – преводи на маками.

В разработката на своя труд колегата Бончев си поставя две основни цели, които, според мен, очертават и приносния му характер. На първо място е проследен пътят на изграждане на жанра макама в историко-културната обстановка на Абасидския халифат и са разкрити нейните първоизвори. На този важен и безусловно, необходим за предварително изследване въпрос, за да се навлезе в същината на темата, е посветена Първа глава от дисертацията „Макамата – поява и развитие на литературния жанр. Особености, стил, сюжети, герои“. Тази глава е доста пъстра по съдържание и не случайно е разделена на 11 параграфа. Успоредно с представените в хронологичен план литературни явления и анализ на предходните на макамата образци и съчинения, авторът се спира и на други по-конкретни въпроси: римуваната проза садж, понятието иснад и неговото място не само в този случай, но и значението му в сборниците-хадиси, макамата и пикаресковия роман, разпространен в Северна Африка и Андалусия, мястото на хумора в макамата.

Засегнатите в тази глава въпроси позволяват на автора в следващите страници спокойно да премине към същинската част на дисертацията, посветена на двамата най-видни представители на жанра макама: „Бади аз-Заман ал-Хамазани“ (Втора глава) и „ал-Харири“ (Трета глава). По този начин колегата Бончев отговаря на другата поставена цел – анализ на ролята на езика при разкриване образите на протагониста и на разказвача, които се явяват главни действащи лица в макамата. Именно този въпрос е по-слабо разгледан в осъществените до днес изследвания върху макамата и поставянето му на централно място в дисертацията очертава приносния й характер.

На първо място и в двете глави са разгледани житейските и творчески биографии на авторите. Специално в тази, посветена ал-Хамазани, аспирантът ни въвежда в обстановката в столицата на буидите, в двора на везира Ибн Аббад, където често са канени скитници и просяци. Това не само поражда интереса на автора към ниските обществени прослойки но и оказва влияние върху него, което се изразява във възприемането на изразни средства, характерни за тези среди.

В същата глава са разгледани и отделните видове маками, направен е задълбочен анализ на всеки един от тях и са посочени характерните им особености, именно с оглед на тяхната структура и използвани езикови средства. На първо място е обърнато внимание на пикаресковата или хумористична макама, като най-известен поджанр. Тя се характеризира с по-усложнена структура и повече епизоди; ролята на протагониста е изразена главно чрез действия, но в редица случаи той е поставен в пасивна позиция. Изразните средства са заимствани предимно от предходни литературни образци. На второ място са анализирани т.нар. просешки (намирам за по-уместно да се каже маками за просяци и хитреци), при които протагонистът е по-слабо активен, но за сметка на това акцентът пада върху вербалната изразност и реторика. Обръща се сериозно внимание на употребата на архаизми, сравнения и епитети, клиширани изрази и др. На трето място е обърнато внимание на филологическата и естетическа макама. Тя не притежава хомогенна структура, съдържа повече поезия, по-особени думи и жаргони, понякога е трудна за разбиране от лица, които не са запознати с характерните особености на арабската поезия. На последно място е анализирана макамата за лъва, която, като поджанр, не е получила наименование. Тя се характеризира с по-честата употреба на римувана проза и с включването на сюжети от по-ранни литературни образци и. Дисертантът отбелязва, че възможността макамите на ал-Хамазани да бъдат разграничени на подвидове, представлява съществена особеност за този автор, която го отличава от последващите автори.

Тук бих обърнала внимание на начина, по който са формулирани наименованията на разгледаните поджанрови маками (пикарескова или комична/ хумористична, просешка, филологическа и естетическа, и макама без наименование), като препоръчвам на автора да помисли по този въпрос. Това, което бих искала да кажа, е липсата на единен критерий за техните наименования. При първия вид е обърнато внимание на хумористичната страна, при втория – на носителя на разказа, а в третия – на филологическата страна, но в крайна сметка, като литературен жанр, всяка макама принадлежи към филологията.

Жанрът макама достига завършена форма при ал-Харири. Именно при него се фиксира цифрата 50 за броя на повествованията, което дава своето отражение при по-късните автори. С особен приносен характер е частта, в която Л. Бончев прави сравнение от няколко посоки между ал-Хамазани и ал-Харири и достига до извода, че в езиково и стилистично отношение ал-Харири представлява кулминацията в развитието на този жанр. Вероятно не само по тази причина, но и поради интересните разкази и случки, поднесени в неговите маками, някои от съхраняваните днес техни преписи съдържат и цветни миниатюри.

Като образец на разглеждания в дисертацията жанр, а също така и като илюстрация на направените в нея анализи и достигнати изводи, могат да бъдат възприети приложените преводи на маками, които представляват също принос към дисертацията. Освен това дисертантът се е постарал да прояви и умение в преводите, като поднесе в римувана проза тяхното съдържание и по този начин да ни позволи да навлезем в атмосферата на случката и разказа, които стават на различни места в обширния халифат на абасидите.

Накрая изразявам мнението, че с теоретичната си част и с приложените към нея преводи, докторатът заслужава да бъде издаден като цяло. По този начин нашата научна общност и по-широка читателска аудитория ще се запознае с този род интересно четиво от средновековната арабска литература. Изворите показват, че във вакъфските библиотеки в българските земи трудът на ал-Харири, както и сборникът на ат-Танухи „ал-Фарадж баада аш-шидда“, който също не избягва от вниманието на дисертанта в Първа глава, присъстват с по няколко преписа и са ползвани от местни образовани представители на мюсюлманската общност.

В работата си докторантът показва задълбочено познаване на литературата по въпроса, осъществена от съвременни западни, руски и арабски автори. Прави впечатление и акуратното и точно цитиране на заглавията в бележките под линия. Дисертацията е написана на хубав и ясен език, който в много случаи надвишава обичайното за докторантски разработки ниво на изказ. Приложената научна транскркитепция на кирилица и на латиница за арабските заглавия е спазена навсякъде. Предвид на казаното дотук и като отчитам новостите в подхода и в избора на недостатъчно разработени в досегашните изследвания въпроси по отношение на жанра макама, позволили на докторанта Любомир Бончев да осъществи и редица приноси, изразявам мнението и приканвам членовете на уважаемия Научен съвет да присъдят на Любомир Бончев образователната и научна степен „доктор“.



София, 25 април 2015 г. Подпис:

(Ст. Кендерова)
Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница