Jaspers joint Assistance to Support Projects in European Regions

ОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ

2013

Настоящето Ръководство е разработено от ДЖАСПЪРС и включва препоръки към съответните компетентни органи относно процедурните аспекти на прилагането на чл. 7 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (Директива за ОВОС) и за това как да се идентифицира/определи дали един проект е вероятно да окаже значително трансгранично въздействие, като се използвани относимите ръководство за прилагането на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, приета в Еспо през 1991 г. (Конвенция по ОВОС)

Това е едно общо ръководство, което цели да подпомогне националните компетентни органи на държавите-членки при настоящите условия, когато изискванията за прилагането на чл. 7 от Директивата за ОВОС се различават в ЕС. Ръководството има за цел да представи практически инструменти за извършването на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) в трансграничен контекст. То е разработено така че да бъде използвано удобно и лесно в практиката заедно с други ръководства, публикувани от Икономическата комисия за Европа към ООН (UNECE) и Европейската комисия (ЕК).

Ръководството е адресирано към компетентните органи на Страните по Конвенцията и държавите-членки на ЕС, както и към възложителите и останалите заинтересовани страни при извършването на ОВОС в трансграничен контекст.

Директивата за ОВОС се прилага към проекти, които е вероятно да окажат значително въздействия върху околната среда (inter alia, поради своя характер, мащаби или местоположение). Директивата възприема подхода на общата оценка на въздействията на проект върху околната среда, без значение дали те могат да бъдат трансгранични. Следователно проекти, които ще се изпълняват на територията на повече от една държава-членка не могат да бъдат изключени от изискването на оценка на трансграничните им въздействия.

Настоящето Ръководство включва препоръки, основани на опита, натрупан от държавите-членки на ЕС при прилагането на чл. 7 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (наричана по-нататък за краткост „Директива за ОВОС“) и по-специално, свързан с практическото изпълнение на проекти, които е вероятно да окажат значително въздействие върху околната среда на съседни държави, като разпоредбите на този член са свързани с изискванията на Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст.

Препоръките вземат предвид и съответните ръководства на Икономическата комисия за Европа към ООН (UNECE), разработени от секретариата на Конвенцията по ОВОС („Ръководство относно нотификацията съгласно Конвенцията от Еспо“, 2009 г., „Ръководство относно участието на обществеността в оценката на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст“, 2006 г., „Ръководството относно практическото прилагане на Конвенцията от Еспо“, 2006 г.) и международни ръководства („Ръководство относно оценката на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст за централно-азиатските страни“, 2007 г., „Ръководство относно оценката на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст за държавите от Каспийския регион“, 2003 г.), както и относимата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно тълкуването и прилагането на чл. 7 от Директивата за ОВОС.

Настоящият документ представлява стандартно практическо ръководство, насочено към съответните компетентни органи, относно процедурните аспекти на прилагането на чл. 7 от Директивата, транспониран в българското национално законодателство.

Ръководството е структурирано в шест глави и седем приложения. Първата глава представя накратко процедурата по ОВОС съгласно Директивата за ОВОС и основните етапи от нея. Във втората глава са представени изискванията на чл. 7 от Директивата за ОВОС. В третата накратко е описана приложимата в България процедура при трансгранична ОВОС (ТОВОС).

В Глава 4 се обсъждат основните аспекти, които следва да бъдат взети предвид в трансграничен контекст при инициирането на процеса по ОВОС, методи и инструменти, използвани често за идентифицирането на трансграничните въздействия и факторите, допринасящи за тяхното възникване.

В Глава 5 се описват релевантните критерии и инструменти за определянето на значимостта на въздействията. Оценката на въздействието на климатичните промени е описана като нов инструмент, с който се прави опит да се обхване едно комплексно въздействие, простиращо се вече на глобално ниво.

• 
  ECE/MP.EIA/12 „Ръководство относно нотификацията съгласно Конвенцията от Еспо“;
  
• 
  ECE/MP.EIA/11 „Преглед на прилагането на Конвенцията от Еспо“;
  
• 
  ECE/MP.EIA/8 „Ръководството относно практическото прилагане на Конвенцията от Еспо“;
  
• 
  ECE/MP.EIA/7 „Ръководство относно участието на обществеността в ОВОС в трансграничен контекст“;
  
• 
  ECE/MP.EIA/6, Annex V „Ръководство относно подрегионалното сътрудничество“;
  
• 
  ECE/MP.EIA/WG.1/2007/6 „Проект за Ръководство относно оценката на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст за централно-азиатските страни“;
  
• 
  CEP/WG.3/R.6 „Специфични методологии и критерии за определяне на значимостта на неблагоприятното трансгранично въздействие“, 1995 година;
  
• 
  ECE/ENVWA/11 „Анализът след изпълнението на проекта в ОВОС“, 1990 година;
  
• 
  ECE/ENV/50 „Прилагане на оценката на въздействието върху околната среда: магистрали и язовири“, 1987 година;
  
• 
  „Ръководство относно оценката на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст за държавите от Каспийския регион“.
  

• 
  „Ръководство относно интегрирането на климатичните промени и биологичното разнообразие в оценката на въздействието върху околната среда“, 2013 година;
  
• 
  „Ръководството относно тълкуването на категориите проекти по Директивата за ОВОС“, ЕК, 2008 година;
  
• 
  „Тълкуване, предложено от Комисията относно прилагането на Директивата за ОВОС към допълнителните/свързаните дейности“, ЕК, 2012 година;
  
• 
  „Прилагането на Директивата за ОВОС към проекти, свързани с проучването и добива на неконвенционален въглеводород“, 2012 година;
  
• 
  „Прилагането на Директивата за ОВОС към рехабилитацията на депа“, 2010 година;
  
• 
  „Пояснения относно прилагането на чл. 2(3) от Директивата за ОВОС“;
  
• 
  „ОВОС – ръководство относно преценката на необходимостта“ (Screening checklist), 2001 г./контролен лист за преценка на необходимостта, 2001 година;
  
• 
  „ОВОС – ръководство относно определянето на обхвата“ (Scoping checklist), 2001 г./контролен лист за определяне на обхвата, 2001 година;
  
• 
  „Контролен лист за преглед на ОВОС“ (EIA Review Checklist), 2001 година;
  
• 
  „Ръководство относно оценката на непреките и кумулативните въздействия, както и на взаимодействията между въздействията“, 1999 година.