Java за цифрово подписване на документи в уеб
Цифрови подписи и сертификати
Изтегляне 2.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Симетрични и несиметрични кодиращи схеми
- Криптография, базирана на публични ключове
- Публични и лични ключове
- Криптография и криптоанализ
- За сигурността на публичните и личните ключове
- Криптографски силни хеширащи алгоритми
- 0.1.2.Технология на цифровия подпис
- Полагане на цифров подпис
- Верификация на цифров подпис
- Причини за невалиден цифров подпис
Цифрови подписи и сертификатиПри предаването на важни документи по електронен път често се налага да се удостовери по надежден начин кой в действителност е изпращач (автор) на даден документ. Най-разпространеният от подходите за удостоверяване на произхода на документи и файлове е чрез използването на т. нар. цифров подпис (електронен подпис). 0.1.Цифров подписДа разгледаме понятията, свързани с цифровия подпис, сценариите за неговата употреба и алгоритмите за подписване и верификация на подпис. 0.1.1.Основни понятияСиметрични и несиметрични кодиращи схемиВ света на компютърната криптографията има два вида шифриращи алгоритмични схеми – симетрични и асиметрични [Johner, 2000, стр. 5-9]. При симетричните схеми за шифриране се използва един и същ ключ при шифриране и дешифриране на информацията. Примери за симетрични шифриращи схеми са алгоритмите за блоков шифър DES, 3DES, IDEA, Blowfish, Rijndael и RC5 и алгоритмите за поточен шифър – RC4 и SEAL. При асиметричните схеми се използва един ключ за шифрирането на информацията и друг (различен от първия) ключ за дешифрирането. Примери за асиметрични кодиращи схеми са алгоритмите RSA, DSA и ElGamal. Цифровото подписване на документи използва като математическа основа криптографията, базирана на публични ключове (асиметричните схеми). Криптография, базирана на публични ключовеКриптографията, базирана на публични ключове (public key cryptography) е математическа наука, която се използва за осигуряване на конфиденциалност и автентичност при обмяната на информация чрез използването на криптографски алгоритми, работещи с публични и лични ключове. Тези криптографски алгоритми се използват за цифрово подписване на съобщения (документи), проверка на цифров подпис, шифриране и дешифриране на съобщения (документи). Публични и лични ключовеПубличните и личните ключове представляват математически свързана двойка криптографски ключове (public/private key pair). На всеки публичен ключ съответства точно един личен ключ и обратното – на всеки личен ключ съответства точно един публичен ключ. При това от даден публичен ключ не може да се извлече съответният му личен ключ и обратното. Това прави двойките публичен/личен ключ подходящи за шифриране на съобщения без да е необходимо двете страни, които обменят информация, да си знаят ключовете една на друга. За да използва дадено лице криптография с публични ключове, то трябва да притежава двойка публичен ключ и съответен на него личен ключ. Съществуват алгоритми, които могат да генерират такива двойки ключове по случаен начин. Публичен ключПубличният ключ (public key) представлява число (последователност от битове), което обикновено е свързано с дадено лице. Един публичен ключ може да се използва за проверка на цифрови подписи, създадени със съответния му личен ключ, както и за шифриране на документи, които след това могат да бъдат дешифрирани само от притежателя на съответния личен ключ. Публичните ключове не представляват тайна за никого и обикновено са публично достъпни. Публичният ключ на дадено лице трябва да е известен на всички, с които това лице си комуникира посредством криптография с публични ключове. Личен ключЛичният ключ (private key) е число (последователност от битове), известно само на притежателя му. С личния си ключ дадено лице може да подписва документи и да дешифрира документи, шифрирани със съответния на него публичен ключ. В известна степен личните ключове приличат на добре известните пароли за достъп, които са широкоразпространено средство за автентикация по Интернет. Приликата е в това, че както чрез парола, така и чрез личен ключ, едно лице може да удостоверява самоличността си, т. е. да се автентикира. Освен това, както паролите, така и личните ключове по идея представляват тайна за всички останали, освен за притежателя им. За разлика от паролите за достъп, личните ключове не са толкова кратки, че да могат да бъдат запомнени на ум и затова за съхранението им трябва да се полагат специални грижи. Ако един личен ключ попадне в лице, което не е негов собственик (бъде откраднат), цялата комуникация, базирана на криптографията с публични ключове, разчитаща на този личен ключ, се компрометира и губи своя смисъл. В такива случаи откраднатият личен ключ трябва да бъде обявен за невалиден и да бъде подменен, за да стане отново възможна сигурната комуникация с лицето, което е било негов собственик.
В практиката най-често се използват ключове с големина между 128 и 2048 бита, поради което методът на грубата сила (brute force) не може да бъде приложен за отгатването на таен ключ. Откриването на личен ключ, който съответства на даден публичен ключ, е теоретически възможно, но времето и изчислителната мощ, необходими за целта, правят такива действия безсмислени [Wikipedia-PKC, 2005].
Хеширане и хеш-стойностХеш-стойността на едно входно съобщение представлява последователност от битове, обикновено с фиксирана дължина (например 160 или 256 бита), извлечено по някакъв начин от съобщението. Алгоритмите, които изчисляват хеш-стойност, се наричат хеширащи алгоритми. Криптографски силни хеширащи алгоритмиСъществуват различни хеширащи алгоритми, но само някои от тях са криптографски силни (cryptographically secure hash algorithms). При криптографски силните хеширащи алгоритми е изключително трудно (почти невъзможно) по дадена хеш-стойност да се намери входно съобщение, на което тя съответства [Steffen, 1998]. Криптографски силните алгоритми за изчисление на хеш-стойност имат свойството, че при промяна дори само на 1 бит от входното съобщение се получава тотално различна хеш-стойност. Това поведение ги прави изключително устойчиви на криптоаналитични атаки. Невъзможността за възстановяване на входното съобщение по дадена хеш-стойност е съвсем логична, като се има предвид, че хеш-стойността на едно съобщение може да е със стотици пъти по-малък размер от него самото. Това, обаче, не изключва възможността две напълно различни съобщения да имат една и съща хеш-стойност (колизия), но вероятността това да се случи е много малка. При криптографски силните хеширащи алгоритми съществуват колизии, но ако дадено (оригинално) съобщение има дадена хеш-стойност, всяко друго съобщение със същата хеш-стойност се различава значително по дължина от оригиналното. Някои по-известни криптографски алгоритми за хеширане, широко използвани в практиката, са MD4, MD5, RIPEMD160, SHA1, SHA-256 и др.
Цифрово подписванеЦифровото подписване представлява механизъм за удостоверяване на произхода и целостта на информация, предавана по електронен път. При процеса на цифрово подписване на даден документ към него се добавя допълнителна информация, наречена цифров подпис, която се изчислява на базата на съдържанието на този документ и някакъв ключ. На по-късен етап тази допълнителна информация може да се използва за да се провери произходът на подписания документ. Цифров подписЦифровият подпис (цифрова сигнатура) представлява число (последователност от битове), което се изчислява математически при подписването на даден документ (съобщение). Това число зависи от съдържанието на съобщението, от използвания алгоритъм за подписване и от ключа, с който е извършено подписването. Цифровият подпис позволява на получателя на дадено съобщение да провери истинския му произход и неговата цялостност (интегритет). При цифровото подписване се използват асиметрични схеми за криптиране, като подписът се полага с личния ключ на лицето, което подписва, а проверката на подписа става с неговия публичен ключ. Така ако дадено съобщение бъде подписано от дадено лице, всеки, който има неговия публичен ключ, ще може да провери (верифицира) цифровия подпис. След като е веднъж подписано, дадено съобщение не може да бъде променяно, защото това автоматично прави невалиден цифровия подпис. От математическа гледна точка е практически невъзможно един документ да бъде подписан без да е известен личният ключ на лицето, което го подписва. Това се дължи на технологията на цифровия подпис, която съчетава хеширане и шифриране с надеждни алгоритми, устойчиви на криптоаналитични атаки.
Верификация на цифров подписЦифровият подпис позволява на получателя на дадено подписано съобщение да провери истинския му произход и неговата цялостност (интегритет). Процесът на проверка (верификация) на цифров подпис има за цел да установи дали дадено съобщение е било подписано с личния ключ, който съответства на даден публичен ключ. Проверката на цифров подпис не може да установи дали едно съобщение е подписано от дадено лице. За да проверим дали едно лице е подписало дадено съобщение, е необходимо да се сдобием с истинския публичен ключ на това лице. Това е възможно или чрез получаване на публичния ключ по сигурен път (например на дискета или CD) или с помощта на инфраструктурата на публичния ключ чрез използване на цифрови сертификати. Без да имаме сигурен начин за намиране на истинския публичен ключ на дадено лице не можем да имаме гаранция, че даден документ е подписан наистина от него. Технически проверката на цифров подпис се извършва на три стъпки, както е показано на фигура 1-2:
Причини за невалиден цифров подписАко верификацията се провали, независимо по коя от трите причини, това доказва само едно: подписът, който се верифицира, не е получен при подписването на съобщението, което се верифицира, с личния ключ, съответстващ на публичния ключ, който се използва за верификацията. Неуспешната верификация не винаги означава опит за фалшификация на цифров подпис. Понякога верификацията може да се провали защото е използван неправилен публичен ключ. Такава ситуация се получава, когато съобщението не е изпратено от лицето, от което се очаква да пристигне, или системата за проверка на подписи разполага с неправилен публичен ключ за това лице. Възможно е дори едно и също лице да има няколко валидни публични ключа и системата да прави опит за верифициране на подписани от това лице съобщения с някой от неговите публични ключове, но не точно с този, който съответства на използвания за подписването личен ключ. За да се избегнат такива проблеми, често пъти, когато се изпраща подписан документ, освен документът и цифровият му подпис, се изпраща и цифров сертификат на лицето, което е положило този подпис. Цифровите сертификати ще разгледаме в детайли в следващата точка, но засега можем да считаме, че те свързват дадено лице с даден публичен ключ. При верификацията на подписан документ, придружен от цифров сертификат, се използва публичният ключ, съдържащ се в сертификата и ако верификацията е успешна, се счита, че документът е изпратен от лицето, описано в сертификата. Разбира се, преди това трябва да се провери валидността на сертификата. Каталог: books -> signatures books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване signatures -> Java за цифрово подписване на документи в уеб Изтегляне 2.83 Mb. Сподели с приятели:
|
