Jazz ex-change



Дата28.03.2017
Размер47.69 Kb.
#17909
МУЗИКА - ФЕСТИВАЛИ – ДЖАЗ, БАНСКО
ПЪТЯТ КЪМ ЖЕЛАНИЯ РЕЗУЛТАТ НЕ Е НИТО КРАТЪК, НИТО ЛЕСЕН

Интервю с квинтет “JAZZ EX-CHANGE” от Германия


13 авг., 2008, Банско (Златна Костова за БТА) – Jazz X-change е квинтет от петима немски музиканти – трима професионални (Томас Сифлинг – тромпет – банд-лидер; Томас Хайдеприйм – ел. бас; Оливър Щраух – ударни) и двама непрофесионални (Аугуст-Вилхелм Шиър – баритон-саксофон и Вернер Зайферт – пиано), който се представи пред публиката на третата вечер от Джаз-фестивала в Банско. Двамата непрофесионални музиканти са се събрали през 2001 г., а формацията в днешния си вид съществува от 2004 г., но звучи като много отдавна-сформирана група. На какво се дължи този ефект?

В. Зайферт: Вероятно на факта, че ние, двамата ветерани и непрофесионалисти, за които заниманията ни в Jazz X-change са хоби, се отнасяме към това си занимание напълно професионално и сериозно. Или с други думи казано – опитваме се да бъдем професионалсти, без да си вадим хляба с това.

А. В. Шиър: И още – много е приятно да се занимаваш с много неща в живота си и да постигаш баланс между отмората, работата, креативните занимания. В моя случай, музиката не е всичко в живота ми, не е моя професия, но е една много голяма и сериозна част от живота ми.

З. К.: Защо нарекохте групата така?

А. В. Шиър: Понеже ние с Вернер сме създателите на групата, случи се така, че дълго мислихме за име. Накрая се спряхме на „Джаз Иксчейндж”, заради няколкото нива, на които можеше да се получи игра на думи: искаше ни се името да предполага обмен на музикални идеи и опит между различни поколения (ето, Томас, тромпетистът, най-младият в групата, е нашият бенд-лидер), между хора с различни интереси и образование – т.е. обмен между професионалисти и аматьори – при нас аматьорите са хората с опит в бизнеса, а професионалистите – артисти – получава се обмен между бизнесмени и артисти, между два твърде различни свята. Освен това, когато ни хрумна да наречем групата така, с Вернер бяхме твърде активни на Трудовата борса в Германия (Stock Exchange на англ.), така че прибавихме и това закачливо значение към името на формацията.

З. К.: Чия беше идеята за сформирането на Jazz X-change?

В. Зайферт: На Аугуст-Вилхелм. Това се случи през август 2004. С него вече бяхме свирили заедно, имахме зад гърба си три години, и бяхме на концерт на Касандра Уилсън – великата джаз-певица – и преди това се бяхме събирали от време на време да свири, но именно тогава Аугуст каза: „Виж какво, няма да напреднем кой знае колко, ако свирим постоянно с аматьори. Трябва ни някаква друга формация. Трябва да се съберем с професионални музиканти. Хайде да намерим професионалисти – те ще ни теглят, ще ни бутат, ще ни мотивират.” И още същата вечер решихме какви хора трябва да влязат в „Джаз Иксчейндж”, тя още не беше с това име тогава, и разпределихме позициите: какви хора искаме, кой би бил добър учител за нас, и накрая Томас, който е много по-млад от нас, решихме да бъде наш бенд-лидер. С две думи – идеята беше на Аугуст, който каза: „Писна ми да работя с аматьори, дай да се съберем с професионалисти”, което и направихме.

А. В. Шиър: Да, ние бяхме свирили с различни формации дотогава, но те все бяха групи от аматьори. Имахме изпълнителски опит от по тридесетина години всеки, но не като професионалисти, разбира се, така че май беше дошъл моментът да вдигнем нивото. Ние двамата нямаме музикално образование, ние сме учили в технически университети, занимавали сме се с най-различни неща, и това, че сме свирили заедно три години, не значеше, че вече сме професионални музиканти.

В. Зайферт: Хубавото в нашия случай е, че ние от самото начало можехме и все още можем да си даваме сметка, че сме една „работна формация” и че за една такава формация не е лесно да просъществува твърде дълго, без да се разпадне. Тримата млади, професионалистите, свирят и на други места, но на тях това им е работата; с нас се събират периодично, но дотук имаме... около 50-60 участия заедно и значи, когато е минало известно време, когато сме видели, че не се разпадаме, а се търсим и се събираме, чак тогава членовете на една такава група започваме да се усещаме, да се наблюдаваме, да се чакаме... ето, към това се стремим, това искаме да постигнем, но то става бавно, пътят към постигане на желания резултат не е нито кратък, нито лесен.

З. К.: Къде свирите, пътувате ли много?

В. Зайферт: Пътуваме много из Германия. Бих казал, че това е основният ни курс. Досега сме направили две големи турнета в Германия – от най-северните й градове до най-южните, което се дължи отчасти и на различните места, на които живеем – Томас живее в Манхайм, което е горе-долу в централната част на Германия; Аугуст и Оливър живеят в Заарбрукен, Томас, басистът, живее във Франкфурт, аз пък живея в Ирландия. От тази гледна точка – да, доста пътуваме; планираме участие тук, участие там и докато обходим всички места, става доста голямо турне. Обикновено из Германия пътуваме с голям камион за инструментите и цялата техника, но за тук решихме, че за един час няма нужда да носим всичко. Да, обичаме да пътуваме. Преди две седмици с Томас и с барабаниста Оливър свирихме в малки кръчми в Ирландия, после дойдохме тук, в Банско, и това за нас – поне за нас, непрофесионалистите, е голямо удоволствие.

З. К.: Гледате ли на представянето си тук като на първа стъпка към участие в големи фестивали?

А. В. Шиър: Е, за такова нещо трябва да навъртиш много стаж, да си много добър. Томас и другите момчета ходят по фестивали, но ние трябва... да си го заслужим, нека така да кажем. Много ни се иска, много работим и ще чакаме да ни се случи. Ще ни се да ни канят там, където канят големи музиканти, а не бизнесмени-любители, да ни оценяват заради музиката, която изпълняваме, а не заради това, че сме известни в бизнеса. В Германия факторът „Известна личност” не ни върши добра услуга. Ще ни се имената ни да преминат от страниците с имена на ВИП-икономисти в страниците с имена на известни артистични личности. Засега сме някъде по средата.

З. К.: Кой ви покани на този фестивал?

А. В. Шиър: Ханс-Юрген Кьолен, един от организаторите. Той ни чу да свирим на фестивала във Франкфурт и след концерта дойде при нас и ни покани в Банско.

З. К.: Пишете ли своя музика или изпълнявате само джаз-стандарти?

А. В. Шиър: Може би Томас и Оливър ще започнат да пишат композиции за нас. Те пишат музика за другите формации, в които участват, но за тази наша обща формация е трудно да се композира, защото имаме да свирим толкова много добри пиеси, написани от „Големите” – Майлс Дейвис, Джон Колтрейн и другите... Може би още една година ще свирим джаз-стандарти и после ще преминем към наши, авторски композиции. Засега каним аранжор, който да аранжира някои пиеси за нас. Така че това е своеобразен начин да се откъсваме лека-полека от точното копиране и да каним други хора да пишат музика за нас.

З. К.: Няколко думи за другата музикална дейност, която развивате, извън музикалните участия с квинтета.



В. Зайферт: Ние с Аугуст водим „двойнствен живот” като джаз-музиканти. От една страна сме изпълнители – на пиано и саксофон, както тук, на фестивала в Банско; от друга, имаме образователни функции: водим лектории, 4-5 пъти в годината свирим и провеждаме обучение. С Аугуст сме изкушени да правим паралел между управлението на една компания и менажирането на една джаз-формация. Аугуст, например, е много добър в това да ви обясни инновационния процес в компанията и в бенда. Аз пък се опитвам да обясня как се менажира сложния състав на една организация посредством правила, заимствани от джаза. На това му казваме „Джаз и мениджмънт” и хората дават луди пари да участват в такива експерименти. Та това е другата страна от дейността ни. Много често хората се струпват на обсъждания и разгорещят ли се много, ние им казваме: „Това са нашите тези. Сега да посвирим и да проверим какво е стигнало до вас.” (Златна Костова)




Каталог: medii -> picks
picks -> Петър чухов за него знаем, че е
picks -> Марк наусеф, барабанистът, който преподава ритъм и слуша тишината
picks -> Кенди дълфър – daddy’s brave girl
picks -> За сп. Лик на бта – септември, 2008 банско тази година за първи път ми се случи да се прехвърля от един джаз фестивал на друг: след закриването на „Варненско лято”
picks -> Асен блатечки: аз съм един щастлив човек!
picks -> Не можем един без друг! Разговор на Златна Костова с катя от дует „ритон”
picks -> Мая новоселска – a natural woman
picks -> Десет неща*, които не знаехме за актрисата лиляна шопова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница