Железопътна инфраструктура

Март 2013

March 2013
СЪДЪРЖАНИЕ

1 ВЪВЕДЕНИЕ 2

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАКСИМАЛНИТЕ ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА В СЕЧЕНИЯТА НА МОСТОВЕТЕ И ВОДОСТОЦИТЕ 3

Подрайон М3В:

А. Метод I (М I) - Определяне на максималните валежи по методиката на

Г.А.Алексеев и Ст.Герасимов 7

Б. Метод II - (М II) - Определяне на максималните валежи по данни от

наблюденията и измерванията на 24-часовите валежи 11

4.2. Изчисляване на максималните оразмерителни водни количества 15

ХИДРОЛОЖКИ ПРОУЧВАНИЯ С ЦЕЛ ОПРЕДЕЛЯНЕ МАКСИМАЛНИТЕ ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА ЗА МОСТОВЕТЕ И ВОДОСТОЦИТЕ В УЧАСЪКА МЕЖДУ km 253+650 И km 259+256

1 ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият доклад отразява направените инженерно-хидроложки проучвания на обекта по трасето на ж.п. линията, между km 253+650 и km 259+256.

Основната целта е определяне на максималните оразмерителни водни количества за десните притоци на р. Марица, които пресичат трасето на ж.п. линията за характерните оразмерителни обезпечености – 1,0%, 0,1% и 5.0% или съответно за повторяемост на максималното водно количество 1 път на 100, 1000 и 20 години.

Съгласно действащите у нас нормативни изисквания извън населени места следва да се осигури защита от наводнение с повторяемост 1 път на 20 г, а резервите на оградните съоръжения да се определят за повторяемост 1 път на 100 г. В границите на населените места следва да се осигури защита от наводнение с повторяемост 1 път на 100 г, а резервите на оградните съоръжения да се определят за повторяемост 1 път на 1000 г.

При наличие на масивни (Стоманобетонни) мостови съоръжения, същите се проверяват за висока вълна с вероятност за превишение 1,0%, като в този случай необходимият минимален нормативен запас от 0,25 m до лагерите и 0,50 m до долния ръб на горното строене.

В процеса на проучването са използвани следните данни и материали:

• 
  Картов материал в М - 1:25000 за определяне на орохидрографските елементи до пункта.
  
• 
  Атлас НРБ, 1973
  
• 
  Поредица “Хидрологичен годишник” – изд. ГУХМ-БАН, София;
  

• 
  Хидрологичен справочник – Том ІІ и Том ІІІ
  

• 
  “Справочник за валежите в България” – изд. “Наука и изкуство”, София
  

• 
  Поредица”Метерологичен годишник” – изд. ГУХМ – БАН, София.
  

• 
  “Климат на България” - изд. БАН
  
• 
  “Климатичен справочник – Валежи в България “ – изд. БАН
  
• 
  Методи за анализи и изчисления на максималния речен отток – монография, проф. Стр. Герасимов, 1998 г.
  

• 
  Данни за климатичните елементи: средномесечните и екстремни температури на въздуха, мраз, снежната покривка, средномесечните и средно - многогодишните валежни суми, максималните 24-часови валежи, изпарението и вятъра, които оказват съществено влияние за формиране на повърхностните води, разположени в близост до проучвания район. Тези данни са систематизирани в подходящи таблици и са представени в хидроложкия доклад за участък 2 Димитровград – Симеоновград, като същите няма да бъдат повтаряни отново.
  

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАКСИМАЛНИТЕ ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА В СЕЧЕНИЯТА НА МОСТОВЕТЕ И ВОДОСТОЦИТЕ

Предмет на изследване са десните притоци на река Марица в участъка поради факта, че трасето на ж.п. линията преминава по този бряг на реката.

Всички по-главни реки и оформени водосбори без имена са показани в приложената таблица 1.

Таблица 1. Орохидрографски характеристики на десните притоци на р. Mарица в участъка

Всички дерета в този учасък са ориeнтирани от югозапад на североизток, като площите на водосборните им басейни са в границите 0,02 до 3.5 km².

Задачата на настоящото изследване е да бъдат определени интензивните валежи на територията на водосборите в средното течение на река Марица. За целта водосборът на река Марица предварително е разделен на райони и подрайони - фигура 1. Интензивните дъждове са определени обобщаващо за териториите на така обособените райони и подрайони от водосбора на Марица.

Като е използвана картата на дъждомерните и климатичните станции, разположени върху водосборите на Марица и Тунджа ( фигура 2 ), за които станции се разполага с данни от наблюденията и измерванията на 24-часовите валежи, са групирани станциите, попадащи върху всеки от предварително обособените райони и подрайони – таблица 2.

Таблица 2. Райони и подрайони на територията на водосборите на Марица и прилежащите им дъждомерни и климатични станции

Изходните данни, с които са извършени изчисленията са стойностите на 24-часовия валеж за всички дъждомерни и климатични станции за период от 16 години - 1991 – 2006 година.

От тези изходни данни са определени максималните годишни 24-часови валежи за всяка от станциите и са получени хидроложки редици за максималния годишен 24-часов валеж по станции.


M1A

M4

M3B

M3A

M2B

M2A

M1B

T3

T1

T2A

T2B

Фигура 1. Райониране на водосборите на река Марица и река Тунджа

Фигура 2. Метеорологични станции

Въз основа на районните теоретични криви на обезпеченост за максималните 24-часови валежи в модулни коефициенти и средно аритметичната стойност на максималния годишен 24-валеж са получени районните криви на обезпеченост за максималния 24-часови валеж за всеки подрайон

Въз основа на така определените денонощни максимални валежни височини h24p (mm) с различна обезпеченост P (%) и редукционните коефициенти за съответните райони по редукционните криви на дъжда, в които попадат обособените участъци, са изчислени максималните валежни височин htp (mm) за различно времетраене t (min) и обезпеченост P (%) за всеки от районите и подрайоните.

Средните интензивности на максималния дъжд I^sr_tp (mm/min) при различно времетраене t (min) и обезпеченост P (%) за подрайон M3В са дадени в таблици 3-6.

От тях са получени стойностите на средните обемни интензивности на максималния дъжд q_srtp (l/s ha) за различно времетраене t (min) и обезпеченост P (%).

Накрая в графичен вид са представени получените характеристики на интензивните валежи за различно времетраене и обезпеченост.

Направен е сравнителен анализ на получените резултати по двата методa - фигурa 14, както и съответните изводи и препоръки.
Подрайон М3В:
А. Метод I (М I) - Определяне на максималните валежи по методиката на Г.А.Алексеев и Ст.Герасимов
Таблица 3. Денонощна максимална валежна височина h_24P (mm) с различна обезпеченост P (%) за M3В.

Таблица 4. Валежни височини с различно времетраене t (min) и обезпеченост P (%) - h_tp (mm) за M3В.

Таблица 5. Средна интензивност на максималния дъжд I^sr_tp (mm/min) за различно времетраене t (min) и обезпеченост P (%) за M3В.

Таблица 6. Обемна интензивност на максималния дъжд q_tp (l/s ha) за различно времетраене t (min) и обезпеченост P (%) за M3В.

Фиг. 4. Максимална валежна височина с обезпеченост P (%) за различно времетраене на дъжда t (min) - h (t) = f (P) (mm) за M3В.

Фигура 5. Максимална валежна височина с времетраене t (min) за различна обезпеченост P (%) - h(P) = f (t) (mm) за M3В.

Фигура 6. Обемна интензивност на максималния валеж с обезпеченост P (%) за различно времетраене t (min) - q(t) = f (P) (l/s ha) за M3В.

Фигура 8. Районна теоритична крива на обезпеченост за максималните 24-часови валежи в модулни коефициенти за M3В - h_24P = f (P) (mm) (М II)

Таблица 7. Денонощна максимална валежна височина h_24P (mm) с различна обезпеченост P (%) за М3А (М II).

Фигура 9. Районна теоритична крива на обезпеченост за максималните 24-часови валежи за M3В - h_24P = f (P) (mm) (М II).

Таблица 9. Средна интензивност на максималния дъжд I^sr_tp (mm/min) за различно времетраене t (min) и обезпеченост P (%) за M3В (М II).

Таблица 10. Обемна интензивност на максималния дъжд q_tp (l/s ha) за различно времетраене t (min) и обезпеченост P (%) за M3В (М II).