Женската сексуалност франсоаз Долто

Независимо от това, по време на зрелия живот предста­вата за другия, когато той отсъства, предизвиква задържа­не или възбуждане на желанието. Доказателство ни дават изрязаните от шперплат силуети на готвачи или прикри­ващи се полицаи край пътищата. Образът на човешко същество с неговите служебни атрибути оказва незабавен ефект върху желанието на субекта, който го съзира. Визу­алното изображение не действа като такова; то действа по силата на факта на езиковата условност, запазена в паметта, на междуличностната връзка между субекта и възрастни, които със своя вид, в случая на зрителните на­гони, му припомнят езиковите връзки, присъщи на функ­цията им на готвач или полицай. Тъкмо тази представа

предизвиква спомена за междуличностния език, който е в основата на психичната структура на либидото: То (ак­тивните и пасивните нагони), Азът (нагоните към уподо-бяване с първия по важност друг човек, който е възпитал детето, и неговите съгласувани с другите езикови отно­шения), идеалният Аз (възрастният, в съответствие с ко­гото детето иска да развие своето либидо) и Свръхазът (инхибирането на То в служба на идеалния Аз).

Именно поради опита с гладкото огледало, киното, фотографията, аудиовизуалната техника, звукозаписа на гласа, детето - а впрочем и зрелият човек - разбира чрез посредничеството на присъстващия в тези опити човек образа, който другият си съставя за него по зрителен и слухов път, както и това, че самият той си съставя раз­личен образ за другите чрез частичните нагони, опосредс-твани от зрителни и слухови образи.

Все чрез тези опити човешкото същество получава възприятие за неумолимата си самота поради факта, че усещането на неговото желание никога не може да се изрази напълно, както и заради това, че никаква взаим­ност от страна на приятелско човешко същество, колко­то и близко да е то, не може да знае страданието му, ра­достта му; и все пак, за да страда по-малко от самотата си, то трябва непременно да изрази тази взаимност, за­щото нарцисизмът му я поддържа в равновесие и един­ство само известно време и тя трябва да бъде постоянно подсилвана чрез контакти с другия. Така е и защото поз­нанието, което дава за себе си чрез словото, и познание­то за желанието на другите, което получава от тяхното -правдиво или лъжливо - слово, излиза от гласа, от дъха, чието седалище е гръдният кош, и защото символично­то място на срещата на чувствата, породени от желание­то - на тяхното излъчване и приемане, - е разположено в символична органна маса, съответстваща на масата на сърдечната плът. Още повече че при силно.вълнение

човешкото същество усеща как сърцето му бие с разли­чен ритъм от обикновено и си дава сметка, че това е не­очаквана тревога за желанието му.

Чрез загубата или отсъствието, раздялата с приятелите му (тези, които могат да образуват с него съгласувана двой­ка, подхранваща нарцисизма му) човешкото същество познава сърдечните изпитания. Последните структурират личността му във всяко отношение и стават източник на желания, които могът да бъдат задоволени чрез другите.

Така чрез тези опити човешкото същество открива, че ако не може да се изразява чрез езика и да разбира езика на другите, то е самб сред множество, в което неговият избор среща у другите само нищожен отглас, звуково от­ражение на неразличимия му и пренебрегнат вик.

Либидото е фалическо

Каквото и да е ерогенното място на частичните му жела­ния, обектът на частичното задоволяване на бебето се реферира към фалоса. За устата това е еректилното зърно, което се нагажда към нея и от което бликва млякото, докато ръцете предусещат гъвкавата и издута форма на майчината гръд. За ануса това е формата на седалището и изпражненията. За бебето момче до двайсет и петия месец това е еректилността на пениса, от който блика струята урина. След това еректилността на пениса е в служба само на удоволствието до настъпването на пу­бертета с изхвърлянето на сперма, което е завършек на еротичната еректилност. Всички частични ерогенни фор­ми са пълни и се реферират към фалоса - било като же­лание на пениса, било като желание за пенис.

Общият силует на съзрялото тяло в изправено поло­жение, както при мъжа, така и при жената, в морфоло­гично отношение също препраща към фалоса. Това важи

и за сексуалните форми: пенисът на мъжа напомня стре­ла, гърдите на жената - куполи, по различен начин фа-лически и привличащи зрителните и осезателните наго­ни. Следователното собственото тяло е тотален фаличес-ки обект, а прелъстителните за ерогенните зони области са също фалически, но частични в обема си. Колкото до фините усещания на ушите, очите, носа, осезанието, те също биват валоризирани чрез отнасянето им към фало­са като продълговата форма или дупка и се допълват.

За мъжа женското се свързва с архаичните ценности на майката с пълнотата на гръдта и половия й орган, обеща­ващ да приеме неговия еректилен пенис, който е нарцис-тично стойностен за него. За жената мъжът се свързва с фалическите ценности на различието между половете, открито в ранното детство; телесният контакт и желание­то на подовия й орган за мъжкия полов орган съдържат обещание за плодовитост: когато се роди, детето ще бъде представител на фалическия символ, въплъщение на свързването на родителското желание на двамата.

Тази изкусителна фаличност, характерна за всички ас­пекти на либидото на човешкото същество, в същността си се отнася към всички подутини във формата на тяло­то, представляващи обещание за избликваща изконна сила, оставила в нарцисизма на всеки човек обединяващ спомен от наслаждението, изпитано от задоволяването на желанията. Това обещание за помирение на тялото и сърцето увеличава напрежението на либидото в ероген­ните зони, станали такива поради факта на раздялата, на очакваното завръщане и новата раздяла, която придава ценност на желания обект, когато той се отдалечава.

Ето защо въображаемата фалическа представа е вина­ги в основата на желанието, зовящо другия за междупси-хично, междутелесно, междуемоционално общуване, ко­ето е обновително и творящо при условие, че удоволст­вието от него е достигнато. Това е удоволствие от жива-

та цялост, преоткрита благодарение на две желания, съвпадащи в своето рефериране към символичния фа-лос, който те взаимно се подпомагат да завладеят.

Както видяхме, поради отдалечеността от желания обект в неговата цялост - отдалеченост усещана като отсъствие, когато е пространствена, усещана като мина­ла или предстояща, когато е времева - желанието за те­лесно обладаване на обекта е придобило фалическо об-разово и креативно значение у човешкото същество, как­вото и да е ерогенното място на неговите частични же­лания, какъвто и да е обектът, желан от субекта, и ка­къвто и да е неговият пол. Но всеки от тях, всеки човек е функционално и креативно немощен, когато е сведен до съществуването на самотен индивид, винаги безплоден извън емоционалните срещи.

И ето че отдалечеността на телата, благодарение на която се раждат чувствата, разкриващи любовта, се пре­махва по време на половия акт, щом телата се прегърнат и половите органи проникнат един в друг. Противоречат ли желанията яа сърцето на желанията на тялото? Да, разбира се, когато езикът на обзетите от желание хора се свежда единствено до сексуалното единение, когато е центриран върху усещанията на телата им, изгубени едно в друго (не казваме ли: „Загубили са си ума от любов"?). Ако никакво слово между тях не продължава да изграж­да езика на любовта им и модулациите на чувствата им в наслаждението, което си доставят, а после във взаимото очакване, тогава времето и пространството, изчезнали в половия акт, ги доближават до нечовешкото.

Не е ли това нарцистичното изживяване с примес на агония, което съпътства ефимерността на всички наши земни еротични радости? Тревожността е близо до же­ланието, толкова по-близо, колкото по-голямо е жела­нието. Раждането, отбиването, прохождането, контролът на сфинктерите, пълната физическа и функционална са-

мостоятелност в пространството на детето по отноше­ние на тялото на възрастния, морфологичното различие между половете, различните възрасти, смъртта, разва­лата на плътта отмерват нашето безсилие да се означим другояче освен,чрез другия и чрез различията ни: освен телесните различия, които са видими, всички останали източници на динамика, на общуване са ни познати само чрез езика, правдив или не, който свидетелства за разли­чията в мисленето и в чувствата между хората-

Всички тези променящи и постепенни изпитания на еволюцията на либидото се съпътстват от тревожност. Тя е присъща на участта ни на човешки същества и -подкрепяна от въображението - намира в символната функция езика, помагащ ни да я понесем при отсъствие­то на друг, който да чуе този език. Благодарение на нар-цисизма, чрез който се възприемаме като междинен обект в отсъствието на другия, ние си изработваме вътре­шен език, отдаваме се на креативно действие. Символ­ната функция и посредничеството на думите, писането, изкуството и работата ни позволяват донякъде да отсро­чим страданието си; но инстинктът към смъртта, изку­сителен и утешителен за самотния субект, изтощен в желанието да срещне другия, не ни оставя дълго в покой.

Отдаването на възстановителния сън е, уви, кратко­трайно за този, който е измъчван от желание и любов. Със събуждането изкусителният и динамичен инстинкт към живота подновява вътрешните терзания на човеш­кото същество. Дори лековете, които символната функ­ция ни помага да открием, са опасни и на свой ред по­раждат тревожност, когато са самотни. В самотното уму­ване и пророкуване езикът на вътрешния живот може да засенчи живота на интелигентността. Съживяването на спомените може да съсипе сърцето в самотен нарцисизъм и в предъвкване на миналото, или да изроди желанието в умствено мастурбиране с празни проекти за бъдещето.

крсативно действие става клопка и бягство от другите, когато е самотно и никой в обществото не го приема, признава или оценява, ако субектът не намира друг, който да се интересува от делото му.

Дори децата, които родителите очакват с нетърпение да се родят, когато са ги желали, бързо избягват от тях, а ако не избягат, подписват провала на потомството им. Целият живот на човешкото същество минава в надеж­ди за завладяване на фалоса, в находки и в радости, че най-после го е открило, и в разочарования, че го е загу­било и отново го желае. И така до старостта.

Може би е различно в последния етап, когато най-сетне преситени от фалически илюзии, приемем откритието, че сме обречени на смъртта. Може би тогава желанието, ос­вободено от ценностите, към които тялото и навиците са ни карали да се стремим, достига до единствената безсе-тивна, безпространствена и безвремева символика, до ди­намика, лишена от образа на желанието и известяваща на субекта дългоочакваното духовно наслаждение. Може би това значи да умрем - да достигнем до сетния си пристан, до тясната ивица на постигнатата наслада, щом не сме могли поради незнание да назовем този, когото очакваме, симво­личния фалос и само него - непозната личност, личност източник на словото на словата, смисъл на нашите сетива и оттам техен отговор. Ще ни разкрие ли последният ни дъх, отвъд сетивното, тайнството на онова, което ни кара да живеем и желаем, и да умираме от желание? ,

След житейското пътуване в пространствено-времевата цялост на тялото, това ли е съдбата на женското либидо? Така мисля и мисля, че същото се отнася и за съдбата на мъжкото либидо. Но дали някога ще узнаем със сигурност?

И защо нашето човешко съществуване да не е просто празен такт като тактът, който се отмерва преди да започ­не музикално изпълнение? А като говорим за отмерване, целият ни живот не е ли по мярата на нашата обусловеност

от другите, тясно свързани в общуването, целият ни живот не е ли в хармония или не с другите? Ние сме отмервали тази вътрешна музика, отмервали сме нашите изразител­ни слова. Когато се разделяме с тялото си и изказваме на нашите спътници последните си любовни чувства с послед­ната си дума, може би като изпълнителя оставяме инстру­мента, на който сме свирили музика за ушите на другите хора и за нашите уши. Тогава умът ни започва да очаква нечувана музика, да очаква чувства отвъд тези, които зат­вореното ни сърце е познало, чувства, идващи от времето, когато сме страдали от всички наши раздели. След като тялото ни се върне в земята, от съединените елементи на която е съставено, какво слово, облекчено от знаци, облек­чено от емоции, какво непроизносимо за нашия човешки ларинкс слово ще чуем, което ще подпише истината за дългия ни колкото миг във вечността живот?

Но през този живот, всеки ден и всеки час, жените сре­щат или си мислят, че срещат мъжете; дори ако са на­празни поради свършека на всеки един от нас и поради свършека на свършека на всички човешки същества, тези срещи дават в своето време и пространство, ден след ден, смисъл на техните емоции, желания, мисли, действия и това е предметът на нашия разговор. Така че да про­дължим...

Едипов комплекс; кастрационен страх, подчиняване на вътрешноприсъщия закон на желанието, отказване от кръвосмешението, генитално значение на падането на зъбите, правило на четирите „г"

Белезите на несъзнаваното изпитание с характер на пос-вещаване, каквото е падането на млечните зъби, се от­криват в много сънища. В тях се извършва работа по ар-

хаично нарцистично деинвестйране на субекта, който сякаш изразява в изживяваното от него емоционално из­питание, със или без свое знание, нещо като частична смърт, приемана като единствен изход от либиден кон­фликт. Спящият изразява символично чрез фантазма, останал от детството му - а именно промяната на устата, загубила зъбите си, - че реактивната агресия не му слу­жи за нищо и че трябва да я изостави в изпитанието, през което преминава. У него трябва да се прояви друг начин на адаптиране към събитията, който с цената на мута­ция ще му позволи да преодолее изпитваното екзистен­циално неразположение.

Този наблюдаван факт в съдържанието на сънищата на възрастните ме навежда на мисълта - и наистина до­казателство за това получаваме, наблюдавайки децата, -че не може да става дума за едипов комплекс преди опад-ването на млечните зъби, последвано от пробиването на постоянните зъби. Освен това, особено при мймичето, не може да става дума за едипов комплекс, преди то да се е отказало от всякаква помощ от страна на майката, свързана с телесен контакт. Това отказване, проявило се за първи път по впечатляващ начин вследствие на пада­нето на млечните зъби, настъпва след отпращането на възрастния, който дотогава е оказвал непосредствена телесна подкрепа на безпомощното преди шестата годи­на дете. Отпращането вече е било предшествано от от­казването от рождената майка, отказване станало двуст­ранно възможно поради прохождането, а после поради самостоятелния вървеж, придружен от двигателни ини­циативи на детето. От своя страна отказването от рож­дената майка е настъпило известно време след отказва­нето от символичната майка по време на отбиването, предшествано на свой ред от чувството за безпомощност, изпитвано при раждането: изгубване на пъпната връзка, дотогава жизнено необходима за човешкия индивид, кой-

то поради оцеляването си е видоизменил своите усеща­ния за симбиоза в утробата в усещания за въздушно ди­шане и сучене от майчината гръд. Отбиването и словес­ният език (деликатна символична връзка между устата на детето и ухото на майката, заменила връзката между устата и гръдта при телесния допир на бебето с кърме­щата майка) са два мутационни момента, които означа­ват за детето преминаването на по-висш етап в развити­ето му към бъдещия ръст на зрял човек. И двата момен­та са били възможни благодарение на зъбите.

Тези последователни отделяния, записани несъзнава-но в паметта на тялото, привилегироват ерогенната зона, отредена за телесен допир след последната раздяла - те­лесната раздяла преди самостоятелното движение в со­циалния живот.

Нека видим как стоят нещата с тези първи ерогенни зони. Едната от тях, устата, е белязана с нарцистично ли­шение поради падането на зъбите. Другата, клоако-ге-ниталната зона, навремето е изпитала лишение, при ко­ето дефекацията е загубила предназначението си в есте­тическите и етическите отношения с другите и е остана­ло само еротичното удоволствие от тези функции, из­вършвани насаме. Благодарение на изтласкването на аналните нагони при контрола на сфинктерите се пре­дизвиква действието на същите тези нагони в нарцис-тичната и езиковата изобретателска и креативна дейност. Остават слуховите нагони за удоволствието от слушане­то, зрителните нагони за удоволствието от виждането и добре познатото любопитство на момичетата. Остава вкусът към храната, но невъзможността за отхапване и трудното дъвчене, дразненето на венците, измъчвани от натиска на новите зъби, променят удоволствието, дава­но от устата. Остава и нещо много важно. Това е гени­талната ерогенност, посоката на удоволствието, за коя-

то казахме, че, що се отнася до фалоса, е центростреми­телна за избрания инцестен обект. И момичето се ориен­тира изцяло към това първо генитално удоволствие, ко­гато по времето на първичната кастрация е изпитвало гордост, че е момиче, чувайки от родителите си и особе­но от баща си, че е сладичка и миличка. Близките възрас­тни хора също изиграват ролята си, заявявайки, че е, как­то се казва, „копие на майка си". И тъй като, каквато и да е майка му, за всяко момиченце тя е образец за красо­та, това слово го възнаграждава и му позволява да пре­мине бързо през първичната кастрация и да развие гор­достта от женското си тяло и пол, без никога повече да завижда на момчетата за центробежния им пенис. Же­ланието на момичето, на което женствеността наистина е била дадена като ценност, се откъсва и от аналния фан-тазъм за бременността и раждането и гениталното му либидо се ориентира спрямо частичния пенисен обект в осъзнато центростремително желание.

Падането на млечните зъби дава нов порив на жела­нието на момичето за самостоятелност по отношение на помощта от майката и от всяка друга жена, помощ, коя­то то отблъсква (например, иска да избира от гардероба си това, което смята, че го гизпи най-добре и отказва да облича дрехите, които майката иска да му наложи, нас­тоява да се вчесва по свой начин и т. н.). Гледайки се в огледалото, момичето иска да докаже на възрастните и на себе си, че е красиво и желано, че може да прави всич­ко вкъщи като, и дори по-добре, от майка си, проявявай­ки чудеса от изобретателна сръчност и похватност. С една дума то „дава всичко от себе си", за да се хареса на баща­та и да го накара да казва, че го предпочита пред всички жени. Това е времето, когато момиченцата най обичат песните и приказките, в които бедната девойка спечелва благоволението на царя, а по липса на цар, на принца -царския син (по-големия брат). А когато го, прелъсти:

„Те заживели щастливо и имали много деца!" Момичето завоюва мъжа благодарение на красивото и невидимото в своя полов орган, който примамва мъжкия пенис. Ко­гато този на бащата е завоюван, идват насладата от фа-лически и нарцистични ценности, щастието и сигурност­та в чудесното, фалически инцестно потомство.

У децата от двата пола, тук говорим за момичето, ис­тински едипово е само съчетаването на сублимираното в архаичните нагони с първото генитално желание, което детето интензивно изживява спрямо бащата с оглед на оженване (дума, която за детето означава семейството във всички значения на термина; в нашия метафоричен език на възрастни се съчетават* цветове, вкусове), което предполага край на малоценността, изпитвана дотогава спрямо майката. Детето иска да приключи с тази трис-транност, където смътно се смесват любов и желание.

Гениталното желание говори, иска да завладее любо­вта на мъжа и да спечели прерогативите, запазени дото­гава за майката - леглото на бащата и плътската любов с него. За да знаем за какво става дума, трябва - а това е много важно в терапевтичните дейности с децата - да се запази наименованието едипов комплекс за означаване на желанието, което заема целия въображаем свят, же­ланието за раждане на дете от любовната прегръдка и половия акт със собствения родител от другия пол. Лич­ността на последния бива надценена, става 'фалически слънчева, ослепителна в очите на момичето, покорено в своята емотивност и пол. Без този елемент едиповият комплекс все още не е пълен и разрешаването му пос­редством разбирането на изказаната възбрана върху ин-цеста няма смисъл.

Момичетата, които вече разбират социалния език, това, което се казва и това, което не се казва, не винаги изра­зяват в поведението си тези любовни чувства по слове-

* На френски se marier означава женя се, както и съчетавам се. - Б. пр.

сен или ясен начин; и все пак въпросните фантазми не са само несъзнавани, но и съзнавани. Те съставляват смисъ­ла на тяхното желание и винаги се придружават от гени­тални усещания. Понякога, тъй като не познава еротич­ния им смисъл, момиченцето може да помисли, че е „бол­но" и, привличайки смътно вниманието на майка си към зоната на гениталните пътища, да предизвика безпокойс­твото й, а майката от своя страна чрез въпросите си да индуцира у детето истински психосоматични заболява­ния. Всъщност момичето е болно от любов. В признаци, които се вземат за органични симптоми, родители и ле­кари напразно търсят органичната причина, чието отст­раняване да прекрати ерогенния симптом, превърнал се в патогенен. Колко мними цистити, апендицити, вулви-ти са соматичният израз на тези скрити вълнения.

Сблъсквала съм се със случай на дете, което се буде­ше от спазми на матката и крещеше от болка. Друго дете имаше такова нервно подуване на корема, че можеше да се мисли за бременност. Само след един разговор с двете момиченца, по време на който те ме бяха насочили чрез рисунките и думите под тях, разбрах, че е дошъл момен­тът да се разкрие възбраната върху инцеста на тези не­винни деца, попаднали в психосоматичната безизходица на невъзможен за разрешаване едипов комплекс. След като проумях, че женствеността им е замесена в конфлик­та, превърнал родителите им в тревожни марионетки, без дори да им казвам, за да не ги безпокоя (хората не са много склонни да проявяват разбиране към подобни же­лания, които у момичетата им се струват перверзни, как­вито не са), обясних на всяко от тях възбраната върху инцеста и смесването, което правят всички момиченца между обичта, проявяваш от-баща им към тях, и любов­та с полово желание, изпитвана към жена му, а не към тях. Прибавих утешителните думи, че мама, като всички други жени, също е била момиченце, влюбено в своя тат-

ко, дядото на детето по майка, и че именно като разбере този житейски закон за хората момиченцето ще стане девойка. Добавих, че то ще порастне, ще стане като май­ка си, ще може да обича момчета, а и още отсега може да си избира приятели, годеници; че когато един ден ста­не голямо момиче, с развито тяло, ще си има мъж като майка си, която се е запознала с баща му, когато двама­та са били младежи; и че защото са се обикнали и жела­ли полово, се е родило самото то. Двете момиченца бяха излекувани за по-малко от два сеанса и цялото им след­ващо развитие премина съвсем благоприятно^

Един ден ми беше доведено друго момиченце в състо­яние на неописуема тревожност: можеше да върви само ако възрастен го държи за ръка, като с другата затваря­ше очите си. Това състояние се проявило след операция от апендицит. Детето казваше, че вижда пред себе си зат­ворена врата и че ще се блъсне в нея. Затова вървеше зад възрастния, който го водеше. Консултирали се с психи­атър, той им говорил за последици от общата упойка и споменал за халюцинации. Дал им и адреса на психоана­литик, който се случих аз. Според анамнезата детето има­ло повръщания, които довели „от предпазливост" до от­страняване на апендикса, като диагнозата била съмни­телна, а апендиксът се оказал здрав. Майката била в пе­тия месец на четвъртата си бременност. Понасяла добре състоянието си, но в началото имала позиви за повръща­не. Шестгодишното момиченце беше най-голямото дете в семейството. Чувстваше се сигурно с мен, защото беше седнало, и говореше за по-малките си (но не много по-малки!) брат и сестра като баба за своите внуци - разне­жено и снизходително. Преди внезапното избухване на верижните симптоми, за нея казвали, че е истинска же­ничка вкъщи, загрижена за покоя (до смърт!) на майка си и за това нищо да не липсва на баща й. Впрочем беше много интелигентна за възрастта си и отлична в учили-