Женската сексуалност франсоаз Долто



страница3/20
Дата11.01.2018
Размер2.86 Mb.
#44737
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Играта „Ку-ку - ето те!", включваща овладяно изчез­ване и появяване, бележи достъпа до алегоричното вла-

деене на обектната релация, произтичаща от оралната и анална фаза. Известният жест на бебетата, чиято ръка имитира хващане и пускане, преведени на социализиран език като „добър ден" и „довиждане", е друг подобен белег.

Отсъствието на майчината личност предизвиква на­прежение, което може да бъде уталожено чрез усещания в ерогенните зони, въображаемо свързвани с присъстви­ето й: люлеене, издаване на звуци, смучене на биберон или на подобен по форма предмет, на ръката или на пръс­та.

От друга страна играта на докосване до сексуалните ерогенни зони е много ранна у кърмачетата, като е по-изразена при момчетата, които лесно хващат пениса си, докато на момичето му трябва известно време, докато намери възможност да „хване" вулвата си.

Всяка прекалено дълга раздяла с майката се усеща като кастриращо отхвърляне и принуждава детето само да се консумира или отхвърли орално, за да се събере въобра­жаемо (като с майка си): експулсивен плач, смучене на палеца, хвърляне или късане на предмети.

Още от тази възраст обменът, опосредстван от взети, мачкани, късани, после дъвкани и поглъщани предмети, позволява на детето да извърши пренасяне в истинския смисъл на думата на тялото си върху света. -У всички деца игровите дейности са придружени от стенични eкспулсивни звуци на ларинкса, скандирани чрез образуващи срички движения на устата; тези звуци по-късно се модулират само у чуващите деца. Това свидетелства за вътрешно-релационната естетика на активно издаваните и пасивно приемани звуци, имитация на звуците, които майката издава и модулира, адресирайки ги към детето.

Чрез интереса, който буди към екскрементната зона, аналната фаза довежда детето до валоризиране на пери-

сталтичните движения, на отнемащото отделяне на фекалии и урина в зависимост от майчините афекти и пох­вали, които произтичат или не от тях и които се отразя­ват върху емоционалния му климат. Ендогенното задо­воляване на напреженията му е либидно валоризирано или не от одобрението на майката.

През аналната фаза преобладават емисионно-сустрактивните усещания, сладострастно освобождаващи, осо­бено чрез игровото експериментиране на изхвърлянето. Активната фаза - садистично орална (зъбна) и анална -с придвижването на четири крака след фазата на повди­гането на седалището, предшествана от фазата на пълзе­нето, оставя 'следи в много типове поведение в ерогенни­те игри на възрастните, свързвани с половия акт.

Когато детето започне да изпитва удоволствие да пра­ви или да не прави нещо, то е в състояние да усвой от майка си или от възпитателката си (заместник на май­ката) серии от прагматични жестове, които водят към началото на организацията и мисленето му. Нещо по­вече, интересът, проявен от майката към успехите му, увеличава радостта му от постигането им. В тази фаза у детето съществува чувство за съгласие между два су­бекта по отношение на трети, независим от тях обект -общ интерес, който ги свързва емоционално. Става дума за начало на тройна ситуация, в която то е един от полю­сите - активен либиден полюс, фалически отъждеетвен с втория, майката, а двата свързани по отношение на третия (нещото), което е пасивно, докато детето е ак­тивно.

Мускулното развитие на детето през този период и здравината на гръбначния му стълб му позволяват да заема седящо положение, усещано като фалическо и ав­тономно по отношение на областта на таза, който е по-пасивен от торса и главата. Диалектиката на фализаци-ята на телесния образ на субекта продължава, като ви-

димо води, в момента на реализацията си, до експанзи­вен емоционалнен възторг, синоним на валоризиращо отъждествяване. По-късно успешното изправяне окон­чателно ще отбележи преодоляването на пасивността в отношенията с другия - майката или пода (земята), па­сивност, на която детето е било обречено, когато не са го носили на ръце.

Така както всяко перисталтично движение на храно­провода му пренася от оралния до аналния полюс храни­телното съдържание, детето, опитващо се да ходи, може да го направи само ако носи материален предмет, превърнал се в символ на могъществото му. Така то до­нася или отнася, във всеки случай „премества" неща, на които придава либидна стойност, точно както самото то е било пренасяно от възрастния, и открива смисъла на движенията и преместванията си според реакциите или липсата на реакции на обкръжението му.

Послушното дете се идентифицира с поведението, очаквано от възрастния, който чрез говора си е негов господар, както и господар на цялата му среда. Премест­ването на тялото му, немотивирано от съгласие със са­мото него, няма за детето очовечаващ смисъл. Едновре­менно с придобиването на свобода на движенията си по отношение на майката, детето възстановява ролята си в пропуканата и непрекъснато меняща се диада, като се свързва с какъв да е предмет, необходим му за да усеща, че съществува. Така то открива за себе си възможността да се премества в равното пространство и в денивелира-ното пространство (качване, слизане). Овладявайки тази възможност, то достига и до ендогенната способност да владее сфинктерите си, както и до придобиването и упот­ребата на език-посредник; последният отначало изглеж­да магически, защото някои групи от звуци се свързват с появата на предметите или с подчинението им, когато става дума за животни и хора.

За да бъде действието извършено наистина в пълно съгласие със самото него, то трябва да не е получило съгласието на майката. Казвайки „не" на своето Аз, контаминирано от Аза на майката, детето си създава свое „да". Когато знае, че може да откаже да се подчини като напълно зависимо, като пасивен обект на активен обект, то се чувства по-свободно, докато подчинява и съгласу­ва движенията си с тези на майка си и по-късно с движе­нията на някой друг. Този начин на подчинение съответ­ства на една прагматична диалектика. Именно чрез нес­полуките, с които се сблъсква, когато се държи както е видяло да се държат големите, но без още да е усвоило умението за прагматично приспособяване, детето достига до поведение на идентифициране с възрастния.

Всичко, което е опитало успешно, го кара да се равня­ва по възрастния и да определя собственото си място спрямо него. А онова, което свързва със спомен за бо­лезнен неуспех, го поставя в положение на подчинена зависимост от възрастния: поданик, какъвто е крепост­ният селянин на господаря си, парченце, притежавано или отхвърлено от средата-царица, парченце, свързвано с пасивното орално или с пасивното анално. Средата на детето е за него атрибут на родителското могъщество, затова всяко изпитание, дошло от контакта му със све­та, е изживявано като желано от майка му и отделящо го от нея кастрационно, анално. Нуждата, която има от майка си, за да не се чувства обект на фекална елимина­ция, е толкова голяма в случай на телесна болка, че отсъст­вието й, съвпадащо с чувството му, че е отхвърлено, го кара да се надява на завръщането на оралната майка, която отново да го инвестира с устата и ласките си, за да му възвърне обновяващото усещане, че орално е „добро за нея". По този начин то отново ще се почувства като участник във функционалната й мощ, владееща стихии­те - майката е последователно вещица, фея и царица.

Целият език на човешката нежност и омраза е съста­вен от този вид отношения, родени в периода от прохождането до възприемането на сексуалното различие.

През стадия на храносмилателното, орално и анално либидо детето открива диалектиката на взаимоотноше­нията в стойността на хубавия и добър орален обект, и на добре направения, но нито хубав, нито добър за дру­гите - те не го ядат, нито желаят - анален обект. Ако обектът е свързван с познатата майка, която дава доба­вящо и задържа запазващо, детето се чувства обичано; а ако е обичано, то усеща, че се обича и че обича онзи, който го обича.

В случай на девитализиращо изпитание на празнота -глад или жажда - или на продължително отсъствие на майката-хранителка, за психиката на детето образът на страданието му е равнозначен на „няма майка тук", на осакатяващо изоставяне, свързвано с „когато тя си оти­ва от него", на поглъщаща майка, свързвана с „когато нещо консумирано е изчезнало". Каквито и да са сома­тичните изпитания на тази възраст, за детето те са маги­ческо доказателство за поглъщащата власт, отредена на майката. Образът на магическа сила, тъпчеща с храна, също датира от този период и е придружен с фантазми за изнасилване - когато фантазмът се премества от уст­ния отвор, който вече е изпробвал, към вагиналния от­вор, който е там, в тялото, но още не изисква нищо същест­вено.

От тази орална и анална диалектика, пасивна и актив­на, ще се родят във връзка с психосоматичнит е изпита­ния фантазмите за оралната хищна фалическа майка, която кастрира със зъбите си или отхвърля с погнуса, про­гонва (сърди се) или насилва чрез тъпчене с храна; фан­тазми, които до един са денарцисизиращи, макар и по различен начин, фантазмите за фалически баща имат характеристики, сходни с тези, които момиченцето при-

писва на майка си, с една функция в повече, свързана с похищението, която идва от гениталната съблазнителност на бащата; момиченцето го усеща като обонятелно привлекателен още от оралната възраст, когато потреб­ностите му са задоволени. То може да му придаде и из-насилващо-тъпчеща функция, ако преждевременно при­съства на полови актове между възрастни, които тълку­ва според собствения си опит, изживян с майката.

През този период на разграничаване на валоризйра-ния обект - според функционирането на взаимоотноше­нията, свързани с Аза, с цялостта или липсата на цялост на тялото, възстановима или не в първичната й стой­ност чрез докосване, поглед и думи - се създава етиката на либидото на желанието към валоризиращия обект, възприемано като съсредоточено в сърцето (място на обич и нежност), и етиката на либидото на желанието, съсредоточено в ерогенните зони (еротично изкушение).

Второ детство

С мускулното и неврологично развитие детето стъпва на краката си, стои право и върви, т.е. премества масата си, която може да отъждестви с името си - звучност, обоз­начаваща личността му в отношенията й с другия, за другия, чрез другия. Чрез все по-точните си наблюдения, особено над функционирането на тялото си и на телата на другите, то забелязва разликата в пенисната характе­ристика, която най-напред свързва с уринирането.

То я притежава, ако е момче, и не я притежава, ако е момиче. Откритието води до нарцистично неблагополу­чие, безспорно у момичето, както и до желанието да при­тежава центробежен пенис като момчетата. Това се при­дружава с изследвания, с проучвателна дейност - която момичето извършва самб или с помощта на момчетата,

- мотивирана от безпокойството му, причинено от оче­видната липса, липса, свързваща момчето и момичето в търсенето на може би скрития, може би откъснатия пе­нис. Момичето подръпва устните на вулвата си и „пъпка­та" си, клитора; последният се възбужда и то открива сладостната еректилност, която за известно време го кара да се надява, че става дума за развиващ се цетробежен пенис.

По това време майката е напълно интроецирана в ка­чеството си на фалическа майка в основната неутрална маса на детето, което е все така напълнено и ритмично -орална хранеща майка чрез успокояващите си, възста­новителни думи, предлагащи приключения (историите, които разправя за света, разкривайки тайните му), нещо като културно мляко, свързвано с онова, което е давала на устата му преди отбиването, с гърдите-близначки, последователно пълни и празни (снабдени със зърна), докато детето става от празно пълно.

Момичето си се представя като пълна и издута фалическа форма според усещането, което добива при вдъхва­щия сили контакт с майката. Емоционалната майка е изживявана като обгръщащо закрилническо гнездо. Ба­щата е възприеман формално като майката, но в по-ви­сок и по-силен вариант; понякога той е емоционално усе­щан като утилитарен, по-фалически и прагматичен към предметите от майката. Дебелият му глас, по-резките му телесни движения, по-грапавата кожа на бузите при ласките и целувките играят очевидна роля в представа­та за сила.

Здравото дете иска, по подобие на родителските фор­ми, по чийто образ се изгражда, да стане голямо, силно, ловко като родителя от неговия пол: „голям и силен" като татко, „голяма и хубава" като мама; като големи­те, като дамите - магически думи, пораждащи гордост, равнозначни на „добре направен" в аналния и уретрален

фалически стадий, така както „хубав" и „вкусен" са съставки на приятна за гледане пълнота в оралния ста­дий.

Когато детето се включи мобилно в семейната група, то открива в телесните си характеристики своите край­ници, които дотогава като че ли не си е представяло. Дете под две години и половина, на което слагат ръкавици, не усеща пръстите си и смята, че няма пръсти, ако не ги пипне с другата си ръка или ако майката не ги докосне. Когато е легнало в леглото си, то не съзнава формите на тялото си - може да ги осъзнае само ендогенно, сензо-моторно. Съдържаемото го е поемало, носило, а сега знае, че има разчленими крайници и ги преброява: ске-летно-мускулните крайници, артикулирани и еректилни, и третият крайник, тазовият, с непостоянна еректилност, лишен за детето от всякаква друга функция освен изхвърлянето на урина. Тъкмо тази функция дава първото име на пениса, освен ако, отъждествявайки детето с жи­вотните, не нарекат удължението „опашчица", или, отъж­дествявайки само пениса с животните, не го назоват „жи­вотинчето"; в последния случай детето се схваща като малка личност, която притежава това животно.

Нарцистичното неблагополучие, дължащо се на спо­менатото откритие, е винаги проявено у момичето. То реагира, като изисква от майка си, баща си или замест­ниците им пенис като този на момчетата. Майчиното или бащино поведение, или това на по-високо ценените им заместници, може на този стадий напълно да проме­ни нарцистичното усещане, предизвикано от болезнена­та изненада, ако случаят се използва за разяснение на сексуалността, а не за емоционално отхвърляне от стра­на на призования като експерт възрастен.

Момиченцето желае да има центробежен пенис на точно това ерогенно място, защото усеща откакто същес­твува, че в половия му орган е локализирана определена

чувствителност. И ето че у някакво момче тя е означена, докато при нея външното означаване отсъства. Много­бройни наблюдения свидетелстват, че момичето, което знае, че носи презимето на баща си към собственото си име, ако е сигурно, че е било желано от баща си тъкмо като момиче (и като такова, подобно на майка си, без пенис), много бързо приема сексуалната си характерис­тика - вулва във формата на „пъпка с дупка" - като на­града от страна на бащата и възможност да стане като майката.

Трябва да се каже обаче, че понякога момченцата са по-травматизирани от момиченцата от липсата на пе­нис у последните; и че вследствие на това те често реаги­рат по описанието на Фройд, като започват да презират женския пол от страх да не заприличат на него. Кон­тактът с такива момченца в училище и по време на игра може да засили усещането за неблагополучие у моми­ченцето. Случва се също момчето в ролята си на помощник-изследовател да потърси с ръка скрития орган; тази игра разкрива на двамата партньори заразителните емо­ции на удоволствието, необходим етап към по-сетнеш­ното достигане до сублимация. Често явление е момче­тата от три до шест години (в детската градина) да за­явяват на момичетата, че ги обичат точно защото са създадени така, и дори за утеха да им позволяват да ги гледат как уринират; в замяна на това момиченцата се назначават за техни приятелки или за годеници.

Понякога тези великодушни предложения биват от­клонявани и за известно време момичетата избягват дори емоционалните контакти с твърде надарените момчета. Те интериоризират своята несполука, своя „не-пенис", и тайно се надяват, че ще стане чудо и че ще получат цен­тробежен пенис, когато пораснат. С тази надежда те за­почват да се грижат за клитора и вулвените си устни, като ги опипват. Така могат да се отдадат на клиторна

мастурбация - мастурбацията не е само физическа ма­нипулация, но и проява на самовлюбеност - и дори да развият нещо като комплекс за мъжественост, описан от Фройд като отказ да приемат реалността на вагинал­ния си полов орган. В този случай почти винаги става дума за момиченца, към които родителите се отнасят като към съвсем малки деца и ги принуждават да си ос­танат пасивни обекти, затворени в детската стая.

Обратно на казаното от Фройд, изключително много­бройните ми наблюдения ме карат да заявя, че винаги когато майката не отказва да даде правдоподобни отго­вори на въпросите на момиченцето, то бързо преодоля­ва раздразнението си от липсата на цетробежен пенис. Откритото от момиченцето съществуване на сладостни вулвени усещания и на дупка, която то понякога в нача­лото смесва с отвора на пикочния канал, трябва да бъде потвърдено от майката, но главно трябва да бъде изслу­шано без укор. Същото важи за думите, с които моми­ченцето разказва за социалния си обмен с другите - глав­но с деца на негова възраст, - думи, за които то търси потвърждение в знанията и опита на майка си. Във всич­ки случаи на афективно здраве за момичетата е неоспо­рима чест да имат вулва, да имат „дупка и пъпка" на половия си орган. Момиченцето си казва, че е създадено като жените, като майка си, следователно то също ще стане майка, а майка й ще й стане дъщеря, докато се­гашният й баща ще й бъде съпруг. На този стадий още не сме достигнали до едиповия комплекс - съпругът е само атрибут, който придава фалическа стойност на же­ната, а детето е друг неин атрибут, означаващ силата й и оттам стойността й.

Откритието на особения му полов орган засилва още повече в очите на момиченцето стойността на телесна­та му форма, издута и фалическа, и прави още по-инте­ресни желаните женски гърди, които то свързва с пе-

ниса, наблюдаван у мъжете. Едно момиченце ми каз­ваше: „Не бива да се пипат пъпките. Ще ни ги .отре­жат... не... ако ги пипаме, няма да станат като на мом­четата.,, няма да имаме гърди." Случва се дори обуче­ни от момчетата момичета да мислят, че майка им има три гърди или три пениса; видях това във фигурките, моделирани от четиригодишно момиченце, което ми съобщи: „Баща ми има само един, с който пишка." Друг път същото момиченце каза: „Но пък той печели пари­те! А мама има хубави сутиени, но не бива да ги пи­пам." Друго момиченце водеше следния разговор в гра­дината със своя приятелка на същата възраст, около четири-пет години: „А пък ако майката умре, когато има бебе, таткото му дава да цица... не с биберон, ами с онова нещо, от което излиза мляко... видях го, пък и той ми каза." Ставаше дума за фантазми, а не за тайно наблюдение на еякулация; но местоимението „той" -другото момиченце не попита за кого се отнася, защо­то знаеше, и само кимна, - това „той" беше бащата-заместник на фалическата майка.

След този втори вулвено-клиторен етап, предшестван от усвояването на сфинктерната чистота и на говора (между две и две и половина години), ролята на онова, което е открито или негласно валоризирано в словесни­те, сензорни, телесни и сензуални инициативи, активни и пасивни, ролята на онова, което е позволено от фали­ческата майка - символ на всяка власт и на всяко зна­ние, и от бащата - символ на всеки авторитет, е абсо­лютно капитална за сексуалността и личността на бъде­щата жена. Ако момичето е възпитавано от майчински настроена жена, която не е фригидна и е сексуално задо­волена от мъж с бащинско отношение към детето (дори ако това не е родният му баща), тогава у него ще се из­гради мощна женска емоционална нагласа и нефригидно бъдещо сексуално поведение.

У момиченцето на година и три месеца или малко повече цялото тяло, усещано от него като фалическо, многопръстно и многоотворно, е ерогенно за милувки навсякъде по външната кожна повърхност. То е още по-способно да изпитва наслада от милувки на мястото на лигавиците, на границите, отделящи външното, видимо ; за другите и осезавано от него тяло, от вътрешното тяло, непознато за другите и за него, място на важни усеща­ния, които обаче остават неясни и дифузни.

Любопитството и откриването на автономни усеща­ния, които момиченцето само си доставя, не бива, кога­то са споделяни с майката или заместника й, да бъдат предмет нито на укори, нито на похотливо насърчение. ; Опознаването на тялото никога не може да стане само чрез майчините ласки. Момиченцето трябва да продължи своето самостоятелно изследване, което при всяко завоеванието прави, според етиката на възраст­та му, по-очовечено, защото е повече „като другите жени". Точно по този начин - многобройните наблюде­ния го потвърждават - ерогенните зони се определят в тялото му като такива, като места на удоволствие, свър­зани с мисълта За контакт с избраното и обичано същес­тво. Това същество все повече ще бъде бащата, който скоро - заедно с придобиването на телесната самосто­ятелност, позволяваща на момиченцето само да се мие и облича, само да поддържа ежедневни социални кон­такти в детската градина, в магазина, у съседите, у дома - ще бъде ясно разграничен от майката, както и от другите мъже.

Изследването на тялото, което довежда до мастурба-ция, не засяга само клиторно-вулвената област. Същест­вува и назална, орална, анална и пъпна мастурбация; последната, не толкова известна на възрастните, пробуж­да вътрешно-коремни усещания, свързани с отвора на пикочния канал и с вулвата. Има и една no-рядка мас-

турбация, на мамилите, която успокоява в момеят на. големи и мъчителни изпитания, усещани като кастри­ращи.

Ситуацията в двойка като сублимирана диалектика на диадата

Когато става дума за оралния полюс, не бива да се заб­равя ролята, която играе на тази възраст езикът - той позволява да се говори в кухия орган на устата с нейната челюст - както за момчето, така и за момичето. Моми­четата обаче проговарят по-рано и по-добре от момче­тата. Те имат „остър" език като компенсация на „атро­фирания" пенис. Много по-често се плезят и с тази ми­мика показват, че имат право да премълчават мислите си, без устата им да е скопена, т.е. че могат свободно да приемат пола си. Не става дума за игра с личния центро­бежен пенис, както някои биха си помислили заради асо­циацията с формата на езика*.

Тук трябва да наблегнем на значението на казването и правенето, две културни дейности, пренесени от Орално­то и аналното. За „казването" излъчващата ерогенна зона е устата чрез овладяния дъх, езика и захапката (диферен­цирана способност). „Правенето" се дължи на върховете на крайниците с многобройни пръсти. Двете дейности „казване" и „правене" са фалически и изречените и чути думи', както и извършените и видяни действия могат да бъдат, вън от субекта, фалически представители на цяло-

* Езикът е посреднически орган на сублимираната символична орал­на сила и на сексуалните избори, производни от активните и пасивни на­гони на оралното, клиторно и вулво-вагинално либидо. Да се премълчат тези избори означава да се победят чрез отрицание. Изплезеният език е свободата на не^говоренето, обозначаващо цялостта на нарцистичната личност, той замества отговора, даван на другия, или думата, предназна­чена да предизвика отговора на другия. - Б. а.

стната му личност. Ако това казване и правене е дос­татъчно мощно, за да предизвика реакция у възрастните, момиченцето изпитва чувство на доверие към същество­то си, към изборите си. То е прието, признато, следова­телно оправдано в своите възможности. Реакциите на възрастните доказват, че казаното е осезаема реалност, след като има, чрез субективното у другия, видим и поня­кога осезаем ефект - награда или наказание.

Митоманията и интригантството пряко произтичат от еротичната фиксация, свързана с оралната диалектика и с нарцисизма, производен на междучовешките отноше­ния, които се създават на този стадий. Детето развива специфична за пола си орална културна етика, т.е. отъждест­вява се с поведението на майката и към самото нето, и към бащата (роден или избран). Детето - момиче или момче - усеща себе си като неподвижна централна ос по отношение на периферното движение на родителите си.

На тази възраст действа също етиката на „хубаво за гледане", предизвикваща желание да се докосне и взе­ме. Забраната да се гледа и забраната да се докосва са равносилни за детето на заповедта „не пипай", поставе­на между желаното и желаещия, т.е. между гръдта, май­ката, която се отдалечава от него против волята му, и самото него. То се възприема като неподвижна маса, като самотно съществуване поради желаното и неприкосно­вено „не взимай-не гледай", явяващо се втори елемент от двойката, поради който - когато го гледа и напразно желае - детето има само себе си, сведено до това, до центрирана от желанието му маса.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница