Женската сексуалност франсоаз Долто

Между четири и пет години това поведение е типично за децата от двата пола спрямо всеки възрастен, роди­тел или не, от допълващия пол. Така че не става дума за женски мазохизъм, а за предпазливост в отношенията с всяко силно валоризирано фалическо (заради изправе­ната си стойка) лице, могъщо (тъй като е приспособено

към света на силните) и желано (т.е. привлекателно). Възрастният от другия пол тревожи, защото е твърде съблазнителен. Защо твърде? Защото вече придобитото орално и анално благоразумие налага предпазливост пред тенденцията да се желае еротичен контакт - който се схваща като разрушителен - с прекалено силното, пре­калено голямото.

Всяко привличане, на което личността на детето, в собственото му тяло, не е абсолютен господар, го превръ­ща в предмет - какво ще направи другият от него, от половия му орган, усещащ привличането, ако се прибли­жи прекалено? Именно чрез тази игра на криеница - „аз те гледам, ти не гледаш", - която в телесен и етически смисъл.съвпада с някогашната игра „куку - ето го!", де­тето потвърждава интереса си чрез заявеното му отри­чане. Във всеки случай това поведение не съдържа нищо свойствено само на момичето.

От гледна точка на символичните поведенчески игри, свързани със сексуален телесен контакт, у момичето стре­межът към сигурност в играта е съчетан с поведение на привличане на мъжа от разстояние. У момчето поведе­нието на „блъскане" на женското тяло също се разигра­ва от разстояние: то нанася удар на няколко сантиметра от тялото на жената, която трябва да се прави, че се бои и бяга; не докосва полите й с пръчката, а игрово прес­ледва бягащата; ако тя се спре и го изчака, остава на известно разстояние и изразява с думи онова, което въображаемо прави, без всякакъв телесен контакт. Осъ­ществи ли се контакт, става тревожно, играта вече не е нарцисизирища, радостта му на самец-завоевател се сблъсква с проблема на фалически непропорционални­те тела - оттам страхът от кастрация, ако си представи жената като зъбата, или страхът от изнасилване, ако проецира върху нея фантазмираното сексуално проник­ване, насочено от неговия полов орган кьм нейния.

Това отдръпване, no-скоро задържащо, отколкото мазохистично, не е присъщо само на единия от полове­те; то се дължи на разликата в телесното развитие меж­ду детето и хетеросексуално желания възрастен. Става дума впрочем за хетеросексуалната съставка на детето в едипова възраст в дуалното му отношение към другия пол. Инхибирането на активната или пасивна агресив­ност не му причинява никаква болка. Следователно тук нямаме мазохизъм. Напротив, това инхибиране позво­лява да се сдържи еротичното напрежение, което си ос­тава нарцисизиращо, ако сдържането е успешно. Няма нищо по-забавно от тази игра. Тя е първият „флирт". Наскоро наблюдавах в един хотел група момичета и мом­чета на тази възраст и установих следното: момчето, което си играеше на прелъстяване с жените, само с една в едно и също време, се криеше от нея, като се прибли­жаваше до баща си; ако майката присъстваше, то заста­ваше зад баща си, никога зад майка си; но ако бащата отсъстваше, се криеше зад майка си. Момиченцето пък, когато играе на тези провокиращи игри с мъжете, нами­ра убежище в близост до тялото на майка си, но и до тялото на баща си, който спокойно може да е само замес­тник на отсъстващата майка; привличащият я мъж е просто различен от баща й мъж. Към три-четири годиш­на възраст това поведение е много разпространено и не съдържа никаква идея за съперничество спрямо единия от родителите.

С други думи, детето се приближава до всеки възрас­тен, който в момента не го привлича еротично; ако на­около няма познат и родителите му отсъстват, то се приб­лижава до възрастния, който му изглежда най-подобен на майка му или баща му по масата си, пола си или физи­ономията си.

Така че не става дума непременно, макар това да е началото на организацията на едиповия комплекс, за

сексуална диалектика, развиваща се между три лица, а за игра между двама, между детето и другия, две кине­тични орално-анални лица; в тази игра полът на детето играе ролята на третия, опитващ се да упражнява про­никващ или привличащ начин на прелъстяване - игра от нарцистичен тип с орално и анално либидо, макар и при­дружена от откриването на възбуждащи усещания в ге­ниталната област, еректилна у децата и от двата пола. Момчето не желае да се „разтовари", освен от разстоя­ние, чрез хвърляне на предмети или уриниране. Моми­чето не желае проникване чрез телесен контакт, а изби­рателно внимание от страна на представител на мъжкия пол - то иска да фокусира нагонните вектори на самеца, но от телеснаразстояние, което забранява осъществява­нето.

И това е толкова вярно, че момиченцето приема бон­бони от ръката на всяко лице, дори от мъжки пол, което не я интересува еротично, но не приема бонбон от онзи, който я интересува, освен опосредствано, например ако е поставен на масата или премине през неутрална ръка. Трябва да се подчертае, че тук не става дума за въздейст­вието на ревнива майка, присъстваща в играта. Чрез тази игра момиченцето овладява нарцистичния си сексуален нагон, стига да не се сблъска със сензорната реалност на тялото на другия, опасно най-напред за тялото му, после за половия му орган.

За децата от двата пола именно от този момент на­татък ще се структурира или не личност, способна да приема съзнанието за желанията си, съсредоточени в гениталната област. Това става чрез поначало труден личностен и емоционален растеж, още повече усложнен от културния обмен с невротизираните възрастни от обкръжението на детето.

Законът, който в момента на отзвучаването на едипо-вия комплекс на седем-осем години и още повече през

пубертета управлява гениталното либидо, е закон на обектното либидо с фалическа опция; това не е нещо ново, но трябва да се подчертае, че обектът може да бъде всеки човек от двата пола, с изключение на родителите и близките. Това по отношение на обективния му аспект. Колкото до субективния, задоволяването на обекта се възприема като по-важно от това на субекта и предпо­лага себеотдаване в името на съзиданието в двойка. Ге­ниталната мутация предполага също, че нарцистичното либидо на субекта ще промени центъра си, като се измес­ти към съхранението на съществото благодарение на неговата плодовитост, а не само благодарение на непо­движното вещество на настоящата му личност.

Този нов либиден закон, погрешно наричан дарствен, който характеризира гениталното либидо от разцъфва-нето му до утвърждаването на първенстващата му роля, е съвместим или не със чувственото тяло на лицата от допълващия пол. Чувствеността е награда, която пове­чето хора очакват и която е отказана на повечето хора, поне що се отнася до жените. По-късно отказът от чув­ственост води до фригидност.

В началото на установяването на едиповия комплекс, от края на третата до четвъртата година, се придобиват много умения: автономията на тялото, личното место-имение „аз" в говора, фамилното име като име на ба­щата, социалното отношение към дадена къща, на ко­ято детето знае адреса, възрастта му, която то сега оби­ча да съобщава, и накрая субективната диалектика на детето с автономно тяло по отношение на половия му орган и усещанията, които той му носи, като детето още не знае дали тези сладострастни усещания са познати и на другите лица с вертикално фалическо тяло като него­вото - мъжки или женски представители на човешкия род, към който момиченцето знае все още смътно, че принадлежи.

Детето често говори на животните, no-рядко на расте­нията, но само човеците му отговарят - явно между него и последните съществува реципрочност на действията и вълненията, овладяни от говора както при него, така и при другите. Думите овладяват другия и позволяват на другия да овладее детето или да овладява пред очите му други хора и животни.

Детето, експериментира също факта, че желанието няма определено седалище, "макар да е означено, илюст­рирано, представено от телесното място, където се про­явява, за да бъде възприето от субекта-свидетел. То има и интуицията, че се нарцисизира от неосъществяването на това напрежение, харесва му да е господар, т.е. отъждес­твява се с властта да отрече безредните нагони на тяло­то си. А ако има родители, които се нареждат в йерархи­ята на етическите ценности, опитът му със субективни­те усещания, изпитвани по време на изречените им или неизречени нареждания, ще го доведе до желанието да владее тялото си, да му наложи закона.

Тялото му е място за референция за другия. То от­крива, че това тяло може и да го предаде, да го изложи на опасността от отнемане - тогава то се крие, крие тялото си или крие тялото на другия, за да се наслажда­ва на удоволствието си в неизнасилено, некастрирано-състояние. Така, благодарение на волевото въздържа­не тялото му става място на постоянност на желание­то. За детето осъществяването на напреженията му е синоним за тяхното чисто и просто изчезване, както и на изчезването на мястото, където са били усещани -не-желанието на обекта се придружава от неговото не-възприемане.

Мястото, което трябва да се скрие от другия, за да се изпитат свободно напрежения, неподложени на опасност­та от осъществяване чрез консумиране (похищение) - а то може да бъде смъртоносно, - е пространството, в ко-

ето желанието на човешкото същество съвпада в нарцис-тичен план с личностната му идентичност.

Да запомним този факт, защото той лежи в основата на жизнените нагони, т.е. на фалическата етика на либидото - не-възприятието лесно става знак за не-съществуване и, оттам, за не-стойност. Също както до не много отдавна „великата пустиня Сахара" бе смятана за обшир­но географическо нищо, нежелано от никого, нищо, кое­то на картите ни бе представяно с голямо бяло поле, оз­начено като смъртоносно, зло и обезсърчително за по­сетителите, с изключение може би за някои мистици.

Чувството за целомъдрие се развива в контакт с възрас­тните. Целомъдрени родители не са нито тези, които прикриват емоционалния и сексуалния си живот, нито тези, които го излагат на показ, а родителите, които ува­жават свободата на детето да прикрива дейности, вълне­ния и желания, често неясни и отдалечени - за възраст­ния - от всякакъв генитален смисъл. За детето криенето е винаги сексуално и отблъсква заплахата от изнасилва­не или кастрация. Възрастният, който уважава този вид

[, поведение и приема да отговаря на всеки детски въпрос, свързан с пола (неговия и на родителите му), позволява

| да се извърши гениталното приспособяване на детето към собствения му пол и към желанията му. В този смисъл отговорите на възрастния са особено положителни, ако са формулирани опосредствано, в точно символно съот­ветствие с емоционалните усещания, свойствени на де­тето. Това е стил на целомъдрие, който разрешава кул­турното прикриване, като оставя символна свобода на

въпросите, засягащи сексуалността. По този начин це­ломъдрието ще бъде усетено като напълно оправдана - емоционална модалност.

Структуриращата едипова ситуация може да възник­не само чрез обмен на символи. Именно вербализиране-то на фантазмите и. отговорът чрез културни и социални

фантазмени вербализации формират личността на де­тето, момиче или момче. Ако назоваването на сензор­ните и афективни сексуални проблеми влече не упреци, нито извратени или прелъстяващи обяснения, а отгово­ри, съобразени с гениталните реалности, ако е целомъд­рено в намеренията си, то ще формира здрав сексуален нарцисизъм, съобразен със същността на сексуалността на момичето или момчето; това ще развие генитално поведение, съвместимо с удоволствието, плодовитост­та и междуличностния сговор с членовете на семейната група.

Молбата за достъп до гениталното либидо се изразя­ва чрез изречен въпрос, засягащ раждането на децата изобщо и по-специално собственото появяване на света или това на бъдещ потомък. Без отговор на родителя, в който той да поеме отговорността за собственото си телесно участие, заедно с това на другия родител - т,е. да защити идеята за необходимата допълняемост на ро­дителските полове, които са в основата на живота, - де­тето, момиче или момче, ще усеща неизречена забрана да преодолее познатия му дотогава дуален начин на от­ношения, ще се чувства заплашено да загуби сигурност­та си.

Опасност от удължаването на ситуацията в двойка. Комплекс за мъжественост

Клинически съществуват два типа комплекс за мъжест­веност. Най-яркият е този на момиченцето, което отри­ча всяко отъждествяване с момичешкото или женското поведение: то е момче във фантазмите си и обича да се облича в мъжки дрехи. Държи се като гамен, има остър език, понякога е много работливо телесно и интелекту­ално, в афективните си отношения с децата проявява

спортен и момчешки дух. В този случай мастурбацията слабо присъства, момичето проявява no-скоро склонност да се бие. Еволюцията на такива момичета към прагма­тично социално приспособяване се постига чрез възпи­тание от страна на либерален човек, способен да търпи нарцистичните им изисквания, както и шумните им афек­тивни реакции, особено в интернатите, където те създа­ват впечатление на хомосексуални, каквито са много рядко. Могат обаче да станат такива, ако се разочароват от баща си или ако той реално отсъства (смърт, изоста­вяне), ако изпитват мотивирано раздразнение по отно­шение на мъжете или бъдат прелъстени от лесбийки, които пришпорват нарцисизма им в доминиращ, любо­вен, декларативен или аскетичен стил.

В последния случай имаме свръхнапрежение в сексу­алното място, желано от другия, или контаминация с напрегнато въздържане в гениталното място, докато в същото време желанието е насочено към обект без достъпна телесна материалност. Другият, най-малко доловим за обкръжението, е изцяло фантазмен. Моми­чето живее в мастурбационен сън и изпитва ценестезич-ни усещания, свързани с въображаемата му орална, анал­на или фалическа власт (като в детските приказки). То развива малко сублимации на орален или анален фализъм в обмена между тялото си и прагматичната сре­да. Всичко е въображаемо - момичето почти не говори на реалните лица, но разказва много неща на куклата си, живее в компанията на литературни герои или на тех­ния измислен живот. Тук се забелязва реална опасност от нарцистична невроза, защото, бидейки незаинтересо­вани от прагматичния живот, тези момичета могат в най-добрия случай да развият интелектуален .фализъм, успя­вайки в учението и превръщайки се впоследствие в него­ви затворнички. При тях пълноценното възникване на едиповия комплекс дори не се подготвя. Всичко се из-

живява във въображаемия, несподелен и все по-невъзмо­жен за споделяне живот.

Предедипова ситуация в тройка

Жените, с изключение на майката, биват валоризирани като обекти на идентифициране само ако живеят в двой­ка и ако достатъчно се интересуват от момиченцето, за да му позволят да постигне властта си. Изискваното от детето съчетаване не винаги е с лице, то може да бъде и с прагматична дейност, която то харесва и в която би могло да успее. За момиченцето това е завидно нарцистично съчетаване с активна фалическа сила, което му носи еротични усещания, когато имитира възрастните, докато за последните става дума само за работа, за кул­турна медиация, по природа невротична, освен в патоло­гичните случаи на натрапливости. Тази власт, придоби­та от зрелите жени, за която момиченцето научава в тях­но присъствие, е за него залог за власт над другите; то е очаровано от нея, от факта, че обществото, „господата и дамите" дори им дават пари в замяна.

Жените, които поради положението си в междулич­ностните отношения не стават за възпитателки на мо­миченцето, са тези, чиято обществена функция е да се занимават с него; за тях се предполага, че нямат друг интерес, освен да се грижат за себе си и за детето, че нямат никакъв сексуален интерес. Поради обстоятелст­вото, че дадена жена получава пари от родителите му, като продава грижите си, двойката бавачка-дете се превръща в двуфалически еротичен обект за родители­те, пасивен и следователно фетишистки обект, освен в словесния обмен.

От този момент нататък всичко засягащо еротичните интереси, формални или междуличностни, на сексуал-

ната област на тялото ще бъде валоризирано само от позволителното и насочващо внимание на някое възраст­но (или по-възрастно от детето) лице. Става дума глав­но за лица от неговия пол, които детето валоризира по контаминация на базата на признатата фалическа и об­ществена стойност на родителите му и на възрастните. Всички момичета, които сме наблюдавали в семейна среда, са задавали на майката, на възрастната възпитателка, на „големите" преки или непреки въпроси относ­но проблемите, свързани с тази скрита област, очевидно все още ненужна за друго, освен за ярки „магически" усещания. Отговорите, които порицават интереса към тази област или осмиват отнасящите се към нея вярва­ния, са винаги травмирапщ, когато идват от възрастен възпитател, особено ако е от същия пол като детето. Те могат да изтласкат гениталните нагони, които са започ­нали да се представят на детето чрез сигнализацията, .отсъстваща или присъстваща, на пениса, и които се из­разяват чрез въпроси за дупката, за онова, което един или друг казва за нея, за приликата на половия орган с майчиния, за мнението по този въпрос на бащата, за противоречивите твърдения на разпитваните момичета и момчета. Йсичко това се върти около женската сексу-; ална форма, сравнена с мъжката сексуална форма, и око­ло етическата й стойност за лицата от двата пола.

Женски едипов комплекс. Страх от изнасилване

Между шест и осем-девет години едиповите фантазми се характеризират у момичето с желанието за истинско дете, положено в него чрез проникването на бащиния пенис, желание, придружено със смъртоносно съперни­чество с майката. Тези фантазми са напълно спонтанни и също така спонтанно, без никаква нужда от словесно

изразяване, нито от наблюдаване на сексуалните отно­шения на възрастните, момичето достига до логичното заключение за несъответствието на малкото й влагали­ще и обемно непропорционалния бащин пенис. Оттук страхът от изнасилване от всички пениси, на които може да се придаде стойност.

Страхът от изнасилване от бащата в едиповата възраст е за развитието на момичето същото, което е страхът от кастрация за развитието на момчето.

Може дори да се каже, че всяко сексуално желание повиква представата за центростремителен пенис, чия­то енергетична стойност е равна на стойността на лип­сата - колкото по-интензивен е повикът, толкова по-за­бележителен е пенисът във фантазиите, толкова по-фан­тастична е силата на човешкия му носител; дързостта му и презрението му към границите на благоприличие­то са до такава .степен изключителни, че малката влю­бена изтласква образовата представа за истинското лице. Ако си представя баща си, пробиващата магическа сила няма ограничения, защото той е, благодарение на струк­туриращата функция, отредена му от нея още от заро-дишния й живот, оста, която я вертикализира, която сти­мулира емоциите й и укротява природата й, която ста­билизира нагоните й в тяхното полиморфно изражение, като им служи за представа на символичния фалос, же­лан, но трудно постижим, още повече, че в очите на мо­мичето, той е изключително притежание на кастрира­щата майка.

Като се отъждествява с майка ей и се проецира върху нея, дъщерята се надява във фантазмите си, често изра­зени словесно, че някой ден, може би по погрешка, баща й ще помисли нея за жена, и ще се оженят и ще имат много деца. Тази надежда подплатява игрите й на мас­карад, когато слага обувките с високи токове на майка си, когато се разхожда с чантата й или какъвто и да е

друг принадлежащ й аксесоар, когато бута количката на куклата си, убедена, че е жена на баща си, или по-скоро убедена, че той й принадлежи. Съществуването на ба­щата като такъв е достатъчно, за да позволи цялото това структуриране, не е необходимо той и активно да се за­нимава с възпитанието на дъщеря си. фаличната му роля на неоспорим господар на емоционалната вселена на дъщеря му е абсолютна, какъвто и да е стремежът му да опознае истински личността й.

Желанието за свързана с бащата „власт", извлечена от него и упражнявана върху него, доминира всички фан-тазми на момичето и мотивира прагматичната му дей­ност. В това отношение майката е възприемана като амбивалентна: от една страна тя пречи на дъщеря си в отношенията й с бащата, от друга - й е полезна чрез по­мощта, която може да й окаже, за да постигне целта си -да й подражава, за да се хареса на бащата. Жадната аг­ресивност, произтичаща от диалектиката на оралното либидо и преобладаваща в отношението към майката, както и, аналната диалектика на правенето, целяща да привлече интереса на бащата, да отблъсне пречките в лицето на майката съперничка, като използва без свян клевети и сплетни по неин адрес, за да накара бащата да й отмъсти, са различими в поведението на момиченцата още от тригодишната им възраст.

На същата възраст обаче неврозите с хомосексуални компоненти започват да възпрепятстват установяване­то на едиповия комплекс у тях, като пораждат етика на съответствие с желанията им. Това задържа момичен­цето в активен или пасивен - според случая - комплекс за мъжественост, т.е. в реактивно поведение от натрап-лив тип, което впоследствие се развива в конверзионна хистерия.

Начало на стадия на разрешаване на едиповия комплекс: ситуация в тройка, където всеки приема желанието на пола си

На шестгодишна възраст, в емоционално най-разгоре­щения период на едиповия комплекс, наблюдаването на сексуалните отношения на някоя двойка, или на роди­телската двойка, както и вербализирането от страна на други деца на начина на тези отношения, могат да дове­дат до травма. Всъщност всичко зависи от емоционал­ната ситуация, съществуваща между майката и дъщеря­та. И наистина във възрастта, когато страхът от изна­силване сам по себе си стимулира гениталната чувстве­ност, сдържана от законното усещане за лична непълно-ценност, прибягването до областта на сигурност, пред­ставяна от майката, когато е обичана, обичаща и про­явява разбиране, може да бъде особено полезно. Когато момиченцето споделя чути неща и от предпазливост из­разява възмущение и учудване от приказките на присъст­валите му другарчета, всичко зависи от начина, по кой­то майката ще приеме това; ако тя потвърди точността на фактите, като прибави към тях идеята за желание и удоволствие като част от сексуалния живот на възраст­ните, както и тази за евентуалната плодовитост като ре­зултат от половия акт, тя ще разкрие пътя на здраво ге­нитално либидно развитие. Колкото по-малко приема и обяснява, толкова по-голямо чувство за вина ще предиз­вика у детето по отношение на гениталните му нагони. Обяснението, дадено от майката при такова споделя­не, позволява на събитието да допринесе за ведростта на чувството за принадлежност към женския пол. Ако вмес­то да и се скара, да я накаже или да отрече фактите май­ката потвърди реалността на проникването на мъжкия полов орган в женския, което дъщеря й случайно е забе­лязала или което й е било съобщено от друг, ако придру-

жи това потвърждаване с обяснението, често липсващо на момиченцата, за необходимостта от временна ерек­ция на пениса, ако й разкаже за сладостната мотивация, предхождаща този факт, тя позволява на дъщеря си да разбере ролята на допълняемостта между мъжа и жена­та. Майката категорично трябва да обясни, че при възрас­тните, когато телата и сърцата са в съгласие, става дума за естествено удоволствие, а не за нещо отвратително или болезнено. Подобен разговор по повод на инцидент­но събитие, каквото винаги се случва в този период от живота на момиченцето, внася, обяснявайки реалност­та, известна сигурност по отношение на смущаващите усещания, които е изпитвало и добре разпознава в себе си може би с кранчето на ясното си съзнание, сигурност, поддържана от пълното с разбиране снизхождение на майката. По този начин идеята за сексуално отказване от възрастния обект намира подкрепа. Колкото повече сексуалните отношения биват обяснявани и опознавани, толкова по-категорично ще бъде отказването по ендо­генни мотиви поне временно, до половата зрелост -възраст, все още далечна за момичето, възраст, в която физическият облик на тялото му ще стане, както твърди майката, подобен на този на всички жени.

Ситуацията с три лица с полове, признати като места на желание, три лица, две от които са от един и същи пол и си съперничат в желанието си към третото, може в такъв случай напълно да се изживее в нейния екзис­тенциален конфликт от момичето, което трябва да го разреши само, за да достигне до зрелостта.