Женската сексуалност франсоаз Долто

2. Изтласкване поради страх от изнасилване, само на пасивните еротични нагони, свързани с вагиналното ин­вестиране. Това влече възможност за свръхинвестиране на пасивност в личността (абулична или астенична ре­лационна система), в аналността (констипация, колиба-цилогенни стазиси), в оралността и дихателната обоня-телност, пасивност, предизвикваща адинамични, мелан­холични и хипохондрични състояния.

3. Или пък изтласкване само на активните клиторно-анални нагони и активно свръхинвестиране във вече ин­вестираните и не предизвикващи чувство за вина телес­ни зони - вертикализираща стения, ставна подвижност на крайниците, телесна, ръчна, интелектуална сръчност; това свръхинвестиране - когато изброените функции са максимално развити и нямат отношение към включва­нето в женски дейности - характеризира комплекса за мъжественост; но би било грешка да се говори за ком­плекс за мъжественост само на базата на видимото по­ведение. Сублимациите в дейността на девойката мъжка-

рана са понякога истински сублимации с пасивно вулво-вагинално еротично инвестиране и желание за завоюва­не на пенис.

В този момент на съперничество с майката избира­телното отношение на дъщерята към нея трябва да е достатъчно наситено със сублимирано либидо, орално и анално, богато на символен обмен, изместен в култур­ните отношения. Така страхът от изнасилване ще бъде ограничен до предпазливо изживяване на сексуалността що се отнася до евентуален телесен контакт и няма да приеме формата на забрана спрямо засилващата й се женска прелъстителност. Дъщерята няма да усеща, че разцъфтяването на тялото й може да заплаши или измес­ти тревожната майка във фалическата й функция, нещо, което се изразява в майчинско поведение^ експлоатира­що чрез унижение всяка проява на сексуалността на дъщерята.

Този структуриращ личността период на латентна хо-мосексуалност спрямо майката е здравословен само ако женската сексуалност се организира в посока на хетеро-сексуалността. Ролята на бащиния пенис негласно присъс­тва във всички генитални вълнения, приписвани на май­ката и тъждествени с тези на момичето, както и в лю­бовните емоционални усещания, свързани с мастурбаци-онните фантазии.

През този период афективната роля на бащата е неза­менима: той трябва да разреши фантазмите, като се пра­ви, че не знае за тях, ако ги разбира, като в същото вре­ме чрез допълващото си отношение към зрелите жени (между които майката) дава доказателства за своята недостъпност спрямо прелъстяващия чар на дъщеря си, макар да го оставя свободно да се изразява.

След появата на страха от изнасилване, който изпит­ва вследствие на едиповите си желания - както чрез об-

раза на центростремителния взлом в тялото й от страна на пениса на възрастния мъж, така и чрез идеята за /бре­менността и центробежния взлом на зародиша при раж­дането, - девойката, подпомогната от социалните зако­ни, изцяло се отказва от инцестните желания - отначало истински, после въображаеми - за едипово дете и напъл­но или частично от мастурбацията. Бляновете, любов­ните романи, мечтите донасят разсеяна/емоционална или по-определено - генитална чувственост, която рядко про­дължава дълго поради страха от кастрация и изнасилва­не, който буди. В този момент се появява клиничната картина на свръхактивирането на комплекса за вътреш-но-нарцистична мъжественост, описан no-горе у преде-диповото момиче, който всъщност се превръща в състо­яние на психосоциално безсилие чрез изпразване от съдържание на реалния обект. Не рядко се случва мас­турбацията да запълни цялото време на такова момиче, мастурбация, равнозначна на смученето на палеца при безпомощното дете, жадно отново да се озове цяло и живо в корема на майка си, която го е изпразнила от съдържа­ние, изоставяйки го.

Мастурбацията у девойката със здрава либидна еволюция

Не е рядко някои девствени девойки, особено ако са орие­нтирани от желанието за центростремителен пенис или ако са истински вулво-вагинални, активни и изобрета­телни в телесно и интелектуално отношение, изобщо да не се отдават на мастурбация. И то не поради изтласква­не, а от невежество или от целомъдрено очакване на сил­но валоризираната обектна любов, в сравнение с която самотните ласки й изглеждат лишени от сексуален ин­терес. Докато най-малкият нежен поглед, дошъл от оби-

чано момче, най-малкото, писмо, написано от самата нея, дори неизпратено, са по-богати на вълнение.

Дефлорация и първи полов акт

Продължението на сексуалната и афективна еволюция на девойката зависи много от първия полов акт и от мъжкото поведение на партньора. Най-женствените де­войки, най-подходящите да се превърнат в жени в пълния смисъл на думата, способни на вагинални и маточно-околоматочни оргазми, могат да бъдат травматизирани от първия си полов акт, особено ако, освен желанието, което изпитват, са и много влюбени в партньора си или са законно обвързани с него чрез брак.

Да дари тялото си на мъж чрез коитус е за жена, при­ела сексуалната си чувствителност, много по-важен дар от получения от мъжа поради простото надценяване на фалическия мъжки полов орган. Затова чувството за еро­тичен неуспех или откриването на грешка в емоционал­ния и социален избор е нарциетична рана, нанесена на цялата й личност и добавяща истинско чувство за мало­ценност към едно телесно изживяване, винаги възприе­мано като изнасилване; изнасилване, което е очаквала като сладострастно откритие, а то се е оказало кастри­ращо.

Подобен неуспех е наистина травма за нарцисизма както на пола, така и на личността на девойката; в таки­ва случаи тя най-често решава да се пази от всички мъже, като генерализира първия си опит с неделикатен или сексуално незрял партньор. Тя толкова е очаквала от него и всичко е загубила - девствеността си, илюзиите си и доверието си в живота. Това може да я превърне в нар-цистично фригидна, пасивно отмъщваща си жена или във вагиничка с невротичен Аз, разтърсван от конфликта

между желанието й активно да притежава пениса на парт­ньора си по канибалски начин и вулво-вагиналната й отмъстителна фригидност.

Когато става дума за отдавна полово узряла девстве­ница, първият акт е винаги неуспешен от еротична глед­на точка. Не защото спукването на девствената ципа е болезнено, а защото е очаквано като такова, което съсре­доточава девойката върху собствените й усещания вмес­то върху тези, които дава на мъжа, без да броим притес­ненията й за зрелищното и валоризиращр кървене. Ос­вен това, като се имат предвид магическите очаквания, съпровождали дълго фантазмираното желание, този първи истински полов акт изглежда понякога сроден с черния хумор или с водевила, сравнен с голямата чувст­вена и романтична сцена от мечтите на девойката. На­кратко, за жената първият полов акт е най-много ероти­чен полу-успех, никога истински успех. Винаги има риск от регресия поради пробуждането на ендогенните садис­тични" фантазми чрез нарцистично отклоняване.

От нарцистична гледна точка първият коитус може да бъде огромен успех, както и обратното - катастро­фален неуспех. И това зависи единствено от мъжа; само че в повечето случаи той е по-незрял и от жената. Би било огромен успех, ако мъжът прояви признателност за намерението на девойката да му дари тялото си, ако подкрепи гордостта й от издигането й в ранг на жена; но обикновено той схваща събитието като еротична на­града и ако то не е нарцистично потвърдено от верба-лизираното възхищение на партньорката му от мъжест­веността му или от красотата на половия му орган, се усеща окраден от гордостта на девойката, станала жена за сметка на възобновеното му чувство за кастрация. Би било катастрофален неуспех, ако след акта мъжът изглежда безразличен, особено ако се е показал телес­но брутален.

В случаите, когато първият полов акт е бил успешен или поне полу-успешен по отношение на удоволствието, но затова пък напълно успешен в афективен план и за­силващ взаимното доверие между партньорите, вероят­но е сексуалната еволюция на жената да се насочи към все по-пълни оргазми до постигането на маточно-око-ломаточен оргазъм. Докато не бъде призната от ценен от нея мъж като хубава в голотата си и желана» девойка­та остава нарцистично лишена от генитална естетичес­ка стойност.

Изтласкването на гениталното либидо, до което може да се стигне и спонтанно, по ендогенен начин, обикнове­но се извършва твърде късно в живота на жените и е следствие единствено на еротичен неуспех, дължащ се на сексуалната или емоционална неспособност на парт­ньора им. Гениталното изтласкване е за жената смърто­носният плод на генитална консумация с нарцистично наранен партньор, Чийто пол или личност не са достиг­нали до определено ниво на генитална сексуална еволю­ция.

Аз лично смятам, обратно на Фройд, че няма възраст за гениталното еротично разцъфтяване на жената. Ус­пешното лечение на вагинична девственица на петдесет и две години потвърди това мое мнение - след като пре-дедиповите й сексуални задръжки с орален и анален ли-биден характер бяха преодоляни, се оказа, че генитални­ят й избор не е бил изтласкан.

Майчинската функция в сексуалната еволюция

Думата „майка" не означава жена като пасивно зачева-що създание или жена съзнаваща, че е заченала и роди­ла деца от плът и кръв; „майка" означава, отвъд благо­получната или злополучна история на зародиша и кърма-

чето, човешката представа за съзидателност, самият сим­вол на човешката плодовитост. Тъй като плодовитостта се възприема като обусловена от фалоса, детеродната майка се превръща сама з'а себе си и за другите в образ на автохтонния фалос не само по време на бременност­та, но и през кърмаческия период, преди детето да пос­тигне експресивна подвижност на тялото си по отноше­ние на околния свят.

Майката е жива матрица - тя знае как, от кого, за кого има смисъл животът, който носи в себе си. Този смисъл, който тя не може да изрази, се проявява чрез развиващото се в нея дете. Бременната жена, съзнава­ща или не бременността си, може да изрече предател-ски думи по повод на евентуалното си или реално заче­ване, думи, често противоречащи на истинските й чув­ства и изразени чрез езика на тялото й. Детето е живот и този живот е непознато, истинско, живо, въплътено слово. Каквото и да е съзнателното отношение на бре­менната, тя достига не чрез него, а чрез соматичното си поведение спрямо плода си до истинското си, радост­но или отхвърлящо, приемане на гениталното си поло­жение, приемане винаги неосъзнато, или осъзнато, но премълчавано.

Зачеването означава за нея да изрази чрез сексуален телесен акт своето обуславящо пасивно подчинение, ак­тивно обусловеното си приемане или безусловното си себеотдаване на законите на сътворението.

Няма да се разпростирам тук върху различните ли-бидни роли на функцията на майката в износването на детето и грижите за него - регресивна роля или катар-зисна, освобождаваща от страха, или отчуждаваща ка-тексична.

Изследването на вариациите на ролите е свързано ед­новременно с изучаването на нарцисизма и с това на първите емоционални човешки отношения в ранните или

психотични невротични структури, с по-трудното изуча­ване на соматичния ефект, проявяващ се в телесността на кърмачето и в биологическите му функции, съвмес­тими с всички вариации на здравословното му състоя­ние и на възможностите му да оживее.

Менопауза, старост

От психологическа гледна точка тук отново се сблъс­кваме с проблемите на приспособяването на Аза към неписаните или явни правила, управляващи в общество­то отношенията на социалните личности, и по-специал­но към онова в тези правила, което противоречи на про­явите на желанието и нарцисизма. .

Жените, останали деца, с неустановен или непрекъсна­то прехвърлян върху обекти на пренос едипов комплекс, както и тези с неразрешен комплекс, виждат преследва­щата заплаха на старостта в хормоналната мутация, ко­ято подписва края на евентуалната им физиологическа плодовитост. След изчезването на знака на плодовитост­та им, те страдат при мисълта, че вече не са етически и естетически ценни като жени; ако дотбгава жената е усе­щала съществуването си като лишено от символична плодовитост и се е чувствала единствено полезна като майка и домакиня, това страдание се превръща в истин­ски страх от кастрация.

Психоаналитиците забелязват смущенията на менопа-узата - усилване на страха от фалическа кастрация, из­живяван в стил на въображаемо преследване от девойки от подрастващото поколение, болезнена ревност, свръх-компенсираща изтласкана анална или орална хомосек-суалност - само когато този вид майки създават труднос­ти в юношеската еволюция на порасналите си дъщери и синове. За самите себе си тези жени no-скоро се консул-

тират е лекари от всички специалности, с козметиди, гледачки и психиатри, които викат на помощ според сте­пента на покрусата си и проявите й.

Всички симптоми са от областта на завръщането към магическата мисъл - да се върне времето назад, като се отрича, че миналото си е минало.

Либидното желание обаче не намалява с настъпване­то на менопаузата, а у клиторните или клиторно-вулве-ните жени понякога дори се увеличава по горепосочени­те регресивни причини, дължащи се на телесен и полов нарцисизъм, който придава екстремен стил на любов­ните отношения - в последните се забелязва свръхвзис-кателност към фалоса, близка до еротоманията.

Ако обратно, първичната кастрация и после добре из­живеният едипов комплекс са дарили жената с плодови­та съдба в областта на сърцето, тялото и сублимациите, менопаузата настъпва без много шум и разкрива пред жената период на разгръщане на социалната й личност, на голяма физиологична и афективна стабилност, на достъп до известна „мъдрост" , съставена от опитност и здравомислеща снизходителност. Тогава идеалът на ге­ниталния Аз се поставя в услуга на другите: защита на общите интереси на дадена група, грижи за внуците, под­крепа на младите, които жената облекчава от домакин­ските, майчински и възпитателни грижи.

Така нарцисизмът у жените, поддържан от социално­то им приобщаване, оставя място за здраво генитално либидо, в хармония с това на другите лица от всички възг расти, а поносимостта им към нарцистичните рани се увеличава. Способността им да се себераздават става не­заменима в очите на младите. Кой от нас не е познавал някоя възрастна, спокойна и сияйна жена, която опрос­тява всички проблеми и тревоги на околните, явява се неизчерпаем източник на надежда и опит и въпреки възрастта си, която обикновено отслабва умствените

механизми, притежава по най-естествен и неосъзнат на­чин висока сърдечна интелигентност.

След отпадането на сексуалните желания този вид вед­ри възрастни жени функционират различно от образа, който създават у другите възрастните мъже. Докато по­следните олицетворяват приетата самота, силата на духа отвъд съпротивляващото се безсилие на тялото, жените, достигнали споменатия тип мъдрост, символизират при­емането на редуването на сезоните, на живота и смъртта. Те въплътяват отворения за всички прием, „наивно" при­давайки стойност на дребните неща от живота, за да из­разят радостта от сърдечния обмен, като по този начин вдъхват чрез нещо просто и сериозно човешка надежда на отчаяните.

Обратно, невротичната старост у жената носи маска­та на ужаса. Взискателната агресивност е символизира-на от необичаните и необичащис тари баби Яги. Присъст­вието на подобни уродливи същества, по инстинкт алч­ни, подплашени от това, че непреодоляната им тревож­ност остава без възможна медиация, все още боящи се от изнасилване в своите дребни и смешни нарцистични притежания, представлява истинска заплаха за генетич­ното им потомство, което за тях, в симбиотичната им регресйя, символизира злото, фалическия друг, когото мразят, за да продължат да се чувстват могъщи. Свеще­ни чудовища в някои богати семейства, където въплътя­ват оцелелия прародител, валоризиран от материалните си придобивки, за които потомците му ламтят, те водят хорото като вещиците от „Макбет", вдъхващи страх, омраза и почит, извратени и развращаващи онези, кои­то поради възпитанието си трябва да ги уважават и, за­едно с тях, да уважават всички мъртви ценности. Трябва да прибавим също, че старците никога не достигат ин­тензитета на развращаващата власт на тези озлобени старици, дотолкова свързаната с майчинството женст-

веност е богата на патогенна сила, разстлана върху по­томството им.

На тази крайна картина на взискателната, фрустрира-на, тиранична невротична старост от афективно парано-ичен инволутивен тип се противопоставя крайната кар­тина на регресиралата старица, изпитваща нужда от ба­щински и майчински грижи, пасивно изразявана под формата на генерализирана фобия към всеки живот, към всяко движение, към всяка емоция, на несигурност в живеенето, сякаш живеенето може само да ускори идва­нето на края на живота - да драматизира, като стене и предсказва катастрофи както за себе си, така и за обкръ­жението си, да си съперничи с всичко, което интересува потомците й, за да се превърне на всяка .цена в тяхна първа грижа, да бяга от натрапчивия страх от смъртта, такава е същността на неосъзнатия й живот. Този тип депресивна старица е още по-вреден за потомството си от предишния.

Накратко, неврозата на старите жени има само една характеристика - тя е проводник на невротизиращ кли­мат на всички нива на потомството, при това в много по-голяма степен от неврозата на старците.

ГЛАВА II

ИНТЕРФЕРЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ЛИБИДОТО

Удължаване на едиповата ситуация

Как става така, че толкова често се срещат жени с нераз-' решен едипов комплекс? Човек дори може да се запита: как става така, че възникването на ситуация на некон-фликтни афективни отношения между три полови, гени­тално автономни личности е толкова рядко у жената? В замяна на това твърде разпространени са ситуации на ду­ален живот в нещо като положително или отрицателно близначество, в което двата елемента на а-гениталната двойка са в отношение на поддържано взаимно отхвърля­не. Тази двойка се артикулира с фалическо лице - мъжко или женско - и с обект на генитално желание, явяващ се бащин заместител, потискащ предгениталните игри, като двойникът се крие, за да се отдаде на инфантилните си тайни и на бебешките си игри.

Всеки елемент от двойката намира генитално удовлет­ворение с личност, различна от другата и понякога е сил­но привързан към нея. Ако обаче двойката се разпадне поради географско отдалечаване или заминаване на едно от фалическите лица - обект на желанието на един от полюсите й, - гениталното отношение също бива разру-

шено или пък настъпва депресия в елементите на двой­ката, докато не се намери аналогична триединна ситуа­ция или някоя съзидателна промяна не сложи край било на хомосексуалността с цел да се постигне хетеросексу­ална автономия, било на гениталността с цел регресия към по-голяма орална зависимост от, така да се каже, гениталния доскоро обект.

Обяснявам този факт с това, че първоначално (някъ­де между три и четири години) желанието за центробе­жен пенис е било изместено върху куклата - фетиш на отсъстващия пенис, после фетиш на фекалията. Тези два вида кукли служат за екстериоризация на обслужващо­то майчинско-бащинско поведение, винаги въображае­мо фалическо, проявявано от истинското лице към фал­шивото лице, явяващо се като представителен замест­ник на вътрешните усещания на момичето. На шестго­дишна възраст играта на кукли променя стила си; тога­ва вулво-вагиналната област е вече инвестирана и моми­ченцето желае живо дете, способно да се развива, за ко­ето си въобразява, че се грижи, след като го е приело от баща си, no-рядко от майка си. Сега вече то иска истин­ски деца, които да предизвикват у него човешки вълне­ния, свързани с майчинството и педагогическото ръко­водство, т.е. братче или сестриче, с което „да си играе".

Въображаемото дете на едиповото желание, инверти-рано или не, т.е. изживяно във връзка с въображаемата представа за майката или за бащата, може да бъде пре­несено в плътската реалност на братче или сестриче, което в този момент се ражда в семейството и отговор­ността за което родителите често доста несръчно прех­върлят върху голямата сестра, виждайки въодушевлени­ето й по отношение на бебето.

С шест години по-малкото дете от същата майка и от същия баща е препъни-камъкът на едиповия комплекс у момичетата. Магическата вяра в изпълнението на же-

ланието им може да ги накара несъзнателно да се почув­стват виновни в кръвосмешение с всички последствия за личността им от произтичащата от това символична кастрация, кастрация, от която се защитават, като из­тласкват съзнателната си женска гениталност или като кастрират повереното им момченце или момиченце; това става чрез фалически прояви - те правят всичко за него и потискат собствените си инициативи, главно еротич­ните, защото свободата на съществуване, отредена на по-малкото, ги поставя в опасност - опасността да преста­нат да бъдат образ на съветница („вече няма дете") или пък собствените им изтласквания да бъдат поставени под въпрос. Това е моделът на майката-свръхзакрилница, фалическа, кастрираща и заемаща обвинителна позиция по отношение на всеки опит за извънсемейна еманципа­ция.

С шест години по-малкото или по-голямото братче или сестриче е за много деца невротизиращата основа в про­цеса на структурирането - невроза на нивото на едипо­вото генитално либидо за по-голямото, невроза на ниво­то на образа на личността, чието тяло остава разпокъса­но или обладано от взискателен фализъм за по-малкото, което изгражда в себе си фобийни зони, дължащи се на омаловажаването на личността му в оралната или анал­на възраст чрез прибавянето на тяло-протеза, ненужно наложено му от ревнивия, фрустриран и фрустриращ настойник.

Но да оставим безбройните психотизиращи последст­вия от доминиращата роля на по-голямата върху психо­логическата съдба на по-малкия и да се върнем на еди­повото момиче. Защо родителите така мамят невинната му Душа, вместо да му помогнат да се раздели с генитал­ните си митомании?

Родителите са несъзнателни съучастници в това оса­катяване, защото момиче, принудено да се откаже от

своята гениталност в семейството си, преминава през по-скоро депресивен период на латентност, от която се за­щитава чрез агресивни реакции спрямо членовете на се­мейната група и обществените и културни извънсемей-ни потребности, реакции, които могат да бъдат непри­ятни на тираничните родители. Докато момиче, задово­лено от своето псевдомайчинство, момиче спътник на майка си е щастливо; то наистина помага на последната, като й спестява разходите по платен помощен персонал. Всъщност то развива втори комплекс за мъжественост, който обаче не се забелязва от обкръжението му, тъй като псевдомайчинското поведение бива вземано за ис­тинско майчинско поведение, дотолкова хората се заб­луждават от външните жестове и не виждат скритите зад тях емоции, които представляват дълбокия им символи­чен смисъл, т.е. съзидателния им или разрушителен сми­съл.

Едиповото момиче, което е лишено от всякакъв въоб­ражаем заместител на желанието си за вулвено-анално дете, страда, както казахме, и се показва агресивно към истинската си майка, задоволена (и в неговите очи не фрустрирана) съперничка, агресивно също към другите жени или девойки, които се харесват на братята му и на мъжете изобщо. То се противопоставя на жените възпи-тателки и хомосексуално се стреми да бъде обикнато от по-силни мъже или жени, момичета или момчета, от които си въобразява, че може да спечели утешително благоразположение и власт на ниска либидна цена, или може би най-сетне нарцистично инвестиране в усещания си като нестойностен женски пол. Девойката е и пасив­но агресивна спрямо партньорката на едиповия си обект - майка или мащеха, която се опитва да обезоръжи чрез оплаквания, за да получи от нея допълнително благово­ление от утешителен фалически характер; всичко това при липса на телесно, вулво-вагинално благоволение

спрямо половия й орган и страх от желания взлом - про­явен още в едиповия пубертет в сънищата й за похище­ние, изнасилване и мъчения. Страхът от генитално из­насилване се пробужда при всеки малко по-близък кон­такт или при всяка кинетична агресия, предизвикана от агресивно-прелъстителното й поведение към мъжете.

Момичето може да се откаже да има дете от баща си, дете, което дълго е очаквало във фантазиите си при иг­рата на кукли и по време на мастурбация, най-рано в разгара на фазата на латентност; то постига това вслед­ствие на процес на разбиране на серия от образи и поня­тия - размера на половия орган на възрастния мъж, на­ложителния полов акт, раждането като истински взлом, всичко това събуждащо у него страхове от изнасилване със задържащ ефект.