След като инцестното желание се разпадне, първичната сцена - от която произхожда телесното му съществуване - придобива своята посветяваща и социализира-ща стойност както за момичето, така и за момчето. Ако познавателните понятия, свързани с гениталните сексуални отношения, й бъдат отказани, няма причина девойката да не остане евентуална наложница, подчинена на удоволствието на бащата, когото понякога може да очаква цял живот.
Една от сериезните психосоциални злополуки при подобна продължителност на зависимостта от бащата е женитбата чрез нарцистичен избор на „близнак" или чрез пренос на синовната любов. В такива случаи едва с раждането на първото дете (полу-инцестно) жената достига до едиповото положение, по силата на което смята, че детето й принадлежи повече на нейното семейство, отколкото на семейството на баща му. Едиповото дете, получено благодарение на поведението на съпруг, великодушен към своята жена-полудете, която доста често не е била фригидна, най-сетне слага край на едиповия й
цикъл. Тогава може да започне социалната й еволюция в автономен културен избор. Тази еволюция съответства на фазата на латентност на гениталните пътища и на гениталното сексуално желание, фаза, характеризираща преодоления едштов комплекс. Надмогнатото съживяване на първичната сцена въвежда истинското културно приспособяване на жената чрез сублимация, а не поради желание, да се хареса на другите.
За съжаление жената, която не е била фригидна преди своята плодовитост, сега става фригидна спрямо преносния си спътник, защото той рядко е този, когото би избрала извън едиповата мотивировка. Освен това засилването на културните желания, добитото доверие в себе си от социална гледна точка вследствие на женитбата и майчинството й позволяват да изживее сублимирана културна еволюция, за която е била невротично неспособна по време на инфантилната си и не-фригидна младост от преди брака. Тази желана културна еволюция може да породи у нея чувство за вина спрямо нищо неподозира-щия партньор и така да доведе до изтласкване, както и да я накара да търси нови социални контакти, запазвайки съпруга си само като законен оплодител.
Клинични резултати от неразрешаването на едиповия комплекс; съвместимост на 'хомосексуалност и хетеросексуалност у жената
Емоционалните и еротичните желания на жената са разделени, но са общо взето съвместими със социално приспособяване, което изключва еротичното, или с еротично приспособяване, което изключва социалното. Приведените по-долу картини могат да групират клинично повечето от типовете женско поведение, в които обектните отношения и еротичната фиксация не подпомагат
творческото единство, специфично за гениталната структура на личността.
Във всички подобни случаи, щом се загуби обектът на любовната страст или се изживее еротично-нарцистич-на фрустрация, се появяват вътрешно-нарцистични клинични симптоми, които обслужват психосоматичната функционална патология на жената, свързана с образа на гениталното тяло в гинекологичната патология и с образа на кинетичното тяло в патологията на обмяната на веществата. Без психоанализа на жената или децата й, вторичните ефекти от тези декомпенсации не позволяват едиповата им еволюция да продължи. Тогава жената се затваря в омагьосани кръгове, в които либидото й все по-малко достига до продуктивност и до посредническо себераздаване в емоционални контакти, плодоносни за самата нея и за социалната й група.
А. Хомосексуалност от любовен тип с латентна (неосъзната) гениталност, съвместима с гражданска хетеросексуалност, генитално консумирана и фригидна.
Жената се развива заедно с майчинството си според едиповата схема с нейните превратности и превъплъщения. Това е много разпространеният случай на жените, които се консултират с детски психоаналитици за пове-денческите реакции на децата им или за собственото им неразумно поведение спрямо децата им, което ги тревожи за бъдещето на последните. Уви, собствените слабости ги безпокоят повече от прилаганото към децата насилие.
Б. Хомосексуалност от любовен тип, генитално осъзната и приета - не винаги оргазмена, - с изтласкване на емоционалната междуличностна хетеросексуалност и на гениталната хетеросексуалност.
Това е болезнена фиксация към диадичното нарцис-тично отношение, която може да доведе дори до делири-
умна психоза, до отвличане на дете, до несъзнателно престъпване на моралните правила, което се среща у някои социални работнички, у някои възпитателки, неомъжени майки или неомъжени осиновителки, изпитващи желание за отвличане на дете и изтласкващи гениталното му задоволяване, за да го свържат с натрапливо еротизираната си социална дейност.
В. Хомосексуалност, наречена сублимирана, която позволява отношения от генитален тип с жени, без телесни контакти, съвместима с любовна хетеросексуалност, консумирана генитално и фригидна.
Тези жени са неосъзнато едипови, изнасилени от съпруга псевдобаща, изключен като пол от съзнанието им, уважаван като личност за социалните си характеристики и игнориран в реалната си чувствителност. Латентната хетеросексуалност е генитална, а сублимираната хетеросексуалност е без еротични генитални желания. Тази форма е най-съвместима с живот в смесена общност. Разпределението на либидото е добре понасяно от самата жена, от душевното й и физиологично здраве. Психо-аналитиците-се срещат с тези жени по повод на едипови трудности надецата им. У синовете им, които в пубертета стават абулични, се наблюдава етическа не-валориза-ция на всички еротични желания. Дъщерите са хисте-рични и хомосексуални с ярки симптоми, защото за тях само бащата е желан, но никакъв достъп до него не им е оставен от натрапливата майка, желаеща да бъде единствената дъщеря на съпруга си и да сведе децата си до ранга на послушни кукли.
Г. Нестабилна любовна хетеросексуалност, насочена към множество партньори, генитално консумирана със или без изтласкване на хомосексуалността.
Става дума за пропуск в структурирането, дължащ се на липсата на етическа и културна валоризация на мо-
мичето през аналния и фалически период на предгени-талното му развитие. Разпокъсаното му тяло се е отъждествило във всичките си късове с желанието в телесна форма с орална диалектика - колкото повече консуматори има, толкова по-валоризирано е момичето. Ако е придобило социална стойност чрез пасивното си съчетаване със снизходителен и богат съпруг, у него винаги се наблюдава социална или афективна дебилност. Няма фригидност, а властни клиторни и вулвени оргазми от ним-фомански или „предизвикателен" тип. За тези жени да прелъстяват, какъвто и да е обектът на прелъстяването, означава да живеят. Вследствие на еволюцията на пасивните им орални и анални тенденции, те могат да валоризират мазохизма, като понякога го свръхкомпен-сират чрез пиянство или различни фармацевтични нар-комании, както и чрез мании за отслабване.
Д. Хомосексуалност, отначало латентна, после консумирана след някой емоционален или сексуален неуспех на хетеросексуалността.
Тя кара жената да отрича всяка хетеросексуалност. Резултат е на несъстоял се едипов комплекс поради емоционалната лабилност на бащината личност, понякога усложнена с афективната и социална инфантилност на майката. Желанието за пенис е изтласкано и е напълно неосъзнато; това е свойствено за лезбийките. Пенисът си остава желан обект, но е фетишно представен от децата, момичета и момчета (последните докато навършат седем години). Това не е стабилно генитално състояние и еволюцията към престъпност и психоза може да се извърши по повод на въображаемата нужда от осъществяване в сензорната и социална област на убийството на едиповото дете - често незаконно дете, плод на някое приключение или на изкуствено осеменяване, или пък на инцестния обект. В психосоматичното акушерство се срещат много такива жени, както и в отделенията за дет-
ска хирургия (по повод злополуки вследствие на погрешно действие на майката).
Е. Хетеросексуалност, насочена само към един обект.
Тя кара жената, извън крайната си любовна фиксация върху съпруга (в най-ярките случаи от еротоманен тип), да отрича своята привързаност към други жени или мъже, да не им признава никаква еротична стойност, да се отказва дори от желанието си за майчинство, за да се хареса на съпруга си. Тук става дума за болезнена фиксация на регресивна зависимост на жената спрямо майка й, пренесена в съпружеската ситуация. Подобна фиксация бързо предизвиква тревожност и масивна психо-тизираща регресия или психосоматично заболяване с вторична цел на защитен механизъм срещу фобийните страхове. '
Емоционални срещи; ролята им в еволюцията на жената; брак
Либидното препятствие, каквото е еротичният неуспех в първите истински сексуални отношения, е източник на невротични конфликти в случаите на незабавна плодовитост (дори ако е желана, защото тогава това желание е прикритие на отвличане на дете и знак за регресивна либидна нагласа). Още повече в брак, който превръща съпрузите в затворници на дума, "за която твърде късно разбират, че е дадена преждевременно по причини, свързани с любовта или интереса и противоречащи на истинския им либиден избор.
Когато девойката встъпи в брак девствена и съпругът й е неопитен или има задръжки в новото си положение на съпруг-любовник, именно чувството за неочакван еротичен неуспех, изпитвано от мъжа, го денарцисизира в часовете, последвали дефлорацията на младата му жена.
Това депресивно поведение на любимия човек разочарова жената още повече от еротичния й неуспех, който има тенденцията да приписва на собствената си не-кадърност. От тази следбрачна депресивна ситуация незрелият мъж излиза със силно чувство за вина, което го връща към утешителен и регресивен начин на сексуални отношения от нарцистично-мастурбационен тип. Тогава полът на съпругата му се превръща в брачен инструмент, а не в обект на желанието му, докато личността й в сексуалните отношения става все по-второстепенна, освен ако не се превърне, чрез регресия на връзката й съе съпруга, в обект на физически или душевен садо-ма-зохизъм, възприеман от него като специфично кастриращ.
Макар в социалния живот отношенията им да запазват фасадата си, жената не се чувства оценена нито в личността си, нито в нейния физически, културен или утилитарен аспект, т.е. в едипов или хомосексуален план. Тя се стреми по подобие на съпруга си отново да изживее пола си като безинтересен и да се отдаде на свръхком-пенсаторните вълнения, които са й помагали по време на страха от първична кастрация; освен това да говори за любовния си неуспех на приятелките си е също толкова опасно, колкото и да не говори. И ето че тя се оказва с пол, с който не знае какво да прави и за който не знае какво да каже, и гледа на пола на мъжа си - който също не знае какво да прави с пола си - като на непознат, когото не би могла да разбере. Така възниква първична фригидност, която би била кратковременна и без сериозни последствия, ако съпрузите успеят да поговорят за взаимната си несполука.
Ето как първите сексуални отношения между младоженците се оказват сексуално травмиращи и за двамата, само поради факта на еротичното им или нарцистично не-валоризиране, което никакво символично посредни-
чество от единия към другия не е предотвратило, тъй като всеки е за другия обект на недоразумение в разочароващия дуален телесен контакт. Срещата на тази преждевременно създадена двойка, чиито тела и сърца не са доволни едно от друго, се превръща в омразно взиране в огледало, в което всеки вижда върху лицето на другия образа на собственото си разочарование.
В случай на сексуално неразбирателство между партньорите, отхвърлянето на другия би било за всеки от двамата единственото ценно решение, структуриращо за либидото; често дори окончателно отхвърляне - което не означава, че, обратно, сексуалното разбирателство оправдава брака. Този риск винаги присъства в първите сексуални срещи, когато, уви, поради липса на възпитание бива заченато (случайно) дете от мъртвородена жена, бъдеща травматизирана и травматизираща майка. Ако за късмет неуспешният коитус се осъществи извън брака, защо е необходимо озаконяването на детето - абсолютно потребно на гениталния Свръхаз и на идеала на Аза на двамата партньори - да бъде най-често отказвано от родителя или да служи като средство за шантаж, за да легитимира неуговорен предварително съюз, катастрофален за душевното здраве на тримата?
С какъв само нечовешки и отчуждаващ товар участниците в подобни бракове обременяват и себе си, и най-голямото дете на това семейство, изградено върху родителското малодушие пред изпитанието на експерименталния лолов акт! Вместо да приемат генитално детето си, като признаят взаимната си отговорност, изпълняват задълженията си и се подкрепят един друг, всеки от двамата, оженвайки се за другия, иска да извлече полза от „правата си върху детето", което „му принадлежи". Един разпространен израз обобщава този псевдомора-лен закон: „Сгазил е лука, сега да изпълни дълга си." Дългът се състои всъщност в ратифицирането на първа-
та грешка с втора, съвсем съзнателна, като бракът ци-ментира едно неразбирателство, последвано както от още грешки, така и от оплодителни коитуси на двамата съпрузи, превърнали се в затворници един на друг и даващи пример за гениталното безсмислие на един живот. Всичко това е винаги илюстрирано от задушаващ невротичен климат в дома им. Докато запазването на гражданското им състояние на неженени, всеки сам за себе си отговорен за действията си, е изпитание чрез несигурност, необходимо за узряването и след това за годежа на сърцата и телата им, узряване напълно независимо от физиологичната им плодовитост, която, в случаите на „прибързан" брак съответства на пренос с acting out.
Колко семейни неврози и либидни израждания биха били избегнати чрез сексуално възпитание в посока на създаването на деца по взаимно съгласие, никога преди постигането на гражданска и финансова автономия от двата елемента на двойката, т.е. когато Азът им стане зрял, и никога преди постигането назадоволителна обща наслада, т.е, на генитално и генетично смислен либиден обмен! Всички законни споразумения, постигнати при развода, са закъсняло лечение и са придружени с абсурдни загуби на либидна енергия както за родителите, така и за децата им. По-добре е да предотвратяваме неврозите и психозите, отколкото да се опитваме да ги лекуваме! Напълно вероятно е впрочем, че доста бракове биха били сключени от същите партньори след няколкото години, необходими на еволюцията им към пълното ли-бидно осъществяване, т.е. осъществяването на смисъла на взаимната им генитална отговорност по отношение на емоционалната им и лична съдба.
Мъжът и жената не винаги грешат при първото си сексуално влечение, но твърде често ангажират живота си прекалено бързо, още преди да са достигнали възрастта на желанието да създадат третия елемент, детето,
преди да са узрели достатъчно, за да прехвърлят нарци-сизма си в живия плод на любовта си. Тази изживяна генитална диалектика на смислена плодовитост не носи повече „щастие" от другите диалектики - нито впрочем по-малко, - но в деня, в който се разгърне, тя анулира валидността на съюзите по дуална сметка чрез размяна - на печалба или загуба - на сърцата, телата и символния им смисъл. Материалните и морални натоварвания, емоционалните и сексуални радости и мъки, които възникват в семейството на двойка, здравословно структурирана в либиден план в момента на брачния избор, рядко са източник на регресии при изпитания както за личностите на родителите, така и за тези на децата, на които те служат за имаго по време на растежа им. Такова е свидетелството на детските психоаналитици.
Майчинство и ролята му в сексуалната еволюция на жената
Не само след желаната дефлорация от мъж, на когото се е отдала свободно и който е знаел как да я обладае, но и след истинското телесно майчинство еволюцията на женската сексуалност е в състояние наистина да достигне до пълното преодоляване на емоционалните едипови остатъци, до възможния траур по фалическия нарци-сизъм на тялото и пола на жената, до изоставяне на хомосексуалната й зависимост, породена от чувство за вина към родителите (главно към майката), до инвестиране на тялото си за онзи, на когото принадлежи пола й и на когото остава вярна не по задължение, а по свободен любовен избор.
Късното разцъфтяване на жената е следствие на това, че първичната сцена много често закъснява чак до първото раждане, което й позволява да изживее нарцистично
центробежното изнасилване на майка си чрез плода, който е идентифицирана с майката част от нея. Първичната сцена, такава, каквато «и я е представяла според познанията на едиповото си детство или на юношеството си, макар да е подготвила жената в момиченцето, не му е позволила да изживее отново оневинения факт на взлома, причинен на майката, и страха от кастрация (от раздяла) в най-първоначалния му вътреутробен-натален произход.
Нарцистичното инвестиране в кухите маточно-около-маточни генитални пътища е плод на това майчинство, особено ако е изживяно като не егоистично генитално творчество, като дар, предложен на човека, който я е направил майка. Казват, че в Китай имало една ритуална фраза, която родилката трябвало да произнесе пред детето си: „Чрез теб, мое дете, и в името на моите деди, поздравявам дедите на благородния ти баща."
Гениталният избор на жената е фалотропен. Резултатът на този избор е една желана плодовитост в качеството й на власт, получена от фалически представител, едновременно личен и социален, носител на оплодяващ генитален апарат, чието внимание, интерес и съзнателен избор е предизвикала.
Именно по отношение на въображаемата плодовитост и на въобразеното необходимо раждане - центробежно изнасилване и висцерална кастрация - гениталното ли-бидо може да инвестира вторично, при настъпването на истинското майчинство, женското генитално тяло като съществуване, допълващо фалоса.
Преди да се изживее и превъзмогне сцената на раждането, нарцистичните представи са все още малко или повече заразени от орални и анални представи, свързани с центростремително изнасилване яли с дистална кли-торна и мамиларна кастрация, съзвучни с допълващите мъжки страхове. Бременността и след това раждането
внасят в тялото на жената заплахата или сигурността на гениталното отъждествяване с майката с радикална промяна аазовата й психология, прехвърлена от собственото й тяло върху тялото на детето, както и относителното деинвестиране на обекта, смятан дотогава за единствен фалически представител. Често се наблюдава по време на първото майчинство - особено ако детето е момче -как личността на съпруга временно се валоризира само като баща на детето и фалическа майка на жената. Свекървата (зълвите) става за жената обект, наследил враждебността й към собствения й баща, изпитвана в един период от детството й, когато като съпруг на майка й той е бил неин съперник в дуалната, орална и анална любов, която е хранела към последната или е изисквала от нея. Тя се бои да не би свекървата да отвлече детето й и възприема като изнасилване посещенията й в дома на младото семейство.
Собствената й майка, стига да е свободна, се превръща в нейна близначка или по-голяма опитна сестра, или пък в мазохистична слугиня. Между двете се създава латентна, свещена хомосексуална връзка, ситуация, която, ако наистина живеят близо една до друга и ако бабата е генитално фрустрирана, благоприятства развитието на верижни регресии и създаването на невротично семейство, в което мъжете и децата не могат да дишат.
Баща й става неин по-голям (или по-малък) брат, като дори няма връщане към миналата едипова ситуация, тъй като поради разрушаването на едиповия комплекс от прелъстяващото баща си момиче не е останало нищо.
Да, майчинството може да донесе на жената риска от евентуално отваряне към предедиповата хомосексуална регресия. За щастие тази трансформация й носи и възможността за креативно генитално инвестиране на личността й, станала символ на гениталните й пътища в центробежната им матрична валидност, пътища, които
успешното майчинство е потвърдило като съществуващи, а сполучливото раждане за известно време е направило отново свободни, но осигурени и човешки ценни, ако съпругът се покаже доволен от бащинството си.
Появата на млякото в гърдите, дотогава само декоративни, бележи преобразяването на девойката, станала посреднически извор на живот. Тук също съпругът като любовник, прекалено фиксиран върху фалическата младежка цялост на жена си, може да възпрепятства опло-дителната еволюция, ако прояви ревност към сучещото кърмаче (не толкова рядко явление при мъжете, особено ако са били най-голямото или най-малко дете в многодетно семейство). Вероятно е натологията на гърдите да е във връзка с кърменето. Лактацията засяга гениталния фалически дар, който жената може да направи на своето дело, за да го задържи и да му вдъхне жизненост отвъд страховете от кастрация, изживени през утробния и кърмачески период на отношенията й със собствената й майка, страхове, които мъжът, когото обича, може да изкара на бял свят, ако предварително я дева-лоризира нарцистично, подигравайки се на увисналия от кърменето бюст. И тук за жената ролята на мъжкото желание е основна и продължава да насърчава или да възпрепятства еволюцията й към преместване на фали-ческия й нарцисизъм от собственото тяло към общото дело, въплътено от детето.
Бащинството носи на мъжа само натоварвания и морална отговорност, както и временна фрустрация от жена му, докато при майчинството от щастливото женско тяло блика мляко за бебето, блика първостепенната храна. Несигурността на биологическото бащинство се смекчава обикновено от сигурността в бащинството, потвърдено пред обществото в кметството, където е записано детето. Но поне при сегашното състояние на нравите ни незабавният победоносен коитус с прославяната фали-
ческа млада жена не му е позволено; той трябва да понася съперника и официално да обича натрапника. За мъжа, станал баща, има и по-голяма опасност - от хомосексуална регресйя, чрез която се идентифицира със собствения си баща; а ако има майка и тя е сама, възраждането на едиповия комплекс или на заплахата от него се утежнява от факта на принудителното му въздържане и от рязката смяна в ритмите на новия му временен ергенски живот.
Лесно е да се разбере колко трудно се преодолява от двойката изпитанието на първото дете и защо темите за изнасилването и кастрацията отново възникват в несъз-наваното на младите родители.
ГЛАВА III
ЖЕНСКИ ЕРОТИЗЪМ, СТРУКТУРИРАНЕТО
МУ В ДЕТСТВОТО, ПРОЯВЛЕНИЯТА МУ
У ЗРЯЛАТА ЖЕНА
Предгениталните условия за еротичното инвестиране на гениталните пътища на момичето и достъпът му до установяването на едиповия комплекс; едипов комплекс и разрешаването му
Бебето от женски, както и от мъжки пол е чувствително към заобикалящите го афекти още от раждането си. Нещата се развиват така сякаш бебетата регистрират значението на случващото се около тях, когато то ги засяга, и емоционалния климат на отношението на родителите към тях. Трябва да се знае, вече стана дума за това, че бебето разпознава мъжете и жените още преди да е прогледнало; момичетата, било чрез обонянието, било чрез слуха, са много чувствителни към мъжкото присъствие, особено към това на бащата. Момчетата, обратно, са чувствителни към всяко женско присъствие и особено към това на майката. Момичето е чувствително към присъствието на майка си, когато има нужда от нея; когато е заситено и се чувства добре, то е повече привлечено от мъжете, отколкото от жените.
Съществува неосъзнато отношение на майката и на бащата, както и съзнателно изречени думи, които, чути от детето от най-ранното детство до възрастта на говора, раждат своя символичен плод в начина, по който бебето момиче, за което говорим, изгражда собствения си образ, нарцисизиран или не в личността и в пола му. Бебето има интуиция за женствеността и за пола си в съгласие или в несъгласие от една страна с удоволствието или неудоволствието, изпитвано от майката и бащата спрямо него, и от друга, с насладите, които му доставят сексуалните усещания в тялото му. Ако майката е нарцисизирана от това, че е жена, и е щастлива, че има дъщеря, всичко е наред за детето, което на свой ред ще инвестира положително в женствеността и пола си. :
Сподели с приятели: |