Женската сексуалност франсоаз Долто



страница8/20
Дата11.01.2018
Размер2.86 Mb.
#44737
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20

След като инцестното желание се разпадне, първич­ната сцена - от която произхожда телесното му същест­вуване - придобива своята посветяваща и социализира-ща стойност както за момичето, така и за момчето. Ако познавателните понятия, свързани с гениталните сексу­ални отношения, й бъдат отказани, няма причина девой­ката да не остане евентуална наложница, подчинена на удоволствието на бащата, когото понякога може да очак­ва цял живот.

Една от сериезните психосоциални злополуки при по­добна продължителност на зависимостта от бащата е женитбата чрез нарцистичен избор на „близнак" или чрез пренос на синовната любов. В такива случаи едва с раж­дането на първото дете (полу-инцестно) жената достига до едиповото положение, по силата на което смята, че детето й принадлежи повече на нейното семейство, от­колкото на семейството на баща му. Едиповото дете, получено благодарение на поведението на съпруг, вели­кодушен към своята жена-полудете, която доста често не е била фригидна, най-сетне слага край на едиповия й

цикъл. Тогава може да започне социалната й еволюция в автономен културен избор. Тази еволюция съответст­ва на фазата на латентност на гениталните пътища и на гениталното сексуално желание, фаза, характеризираща преодоления едштов комплекс. Надмогнатото съживя­ване на първичната сцена въвежда истинското културно приспособяване на жената чрез сублимация, а не поради желание, да се хареса на другите.

За съжаление жената, която не е била фригидна преди своята плодовитост, сега става фригидна спрямо пренос­ния си спътник, защото той рядко е този, когото би из­брала извън едиповата мотивировка. Освен това засил­ването на културните желания, добитото доверие в себе си от социална гледна точка вследствие на женитбата и майчинството й позволяват да изживее сублимирана кул­турна еволюция, за която е била невротично неспособна по време на инфантилната си и не-фригидна младост от преди брака. Тази желана културна еволюция може да породи у нея чувство за вина спрямо нищо неподозира-щия партньор и така да доведе до изтласкване, както и да я накара да търси нови социални контакти, запазвай­ки съпруга си само като законен оплодител.

Клинични резултати от неразрешаването на едиповия комплекс; съвместимост на 'хомосексуалност и хетеросексуалност у жената

Емоционалните и еротичните желания на жената са раз­делени, но са общо взето съвместими със социално прис­пособяване, което изключва еротичното, или с еротич­но приспособяване, което изключва социалното. Приве­дените по-долу картини могат да групират клинично повечето от типовете женско поведение, в които обект­ните отношения и еротичната фиксация не подпомагат

творческото единство, специфично за гениталната струк­тура на личността.

Във всички подобни случаи, щом се загуби обектът на любовната страст или се изживее еротично-нарцистич-на фрустрация, се появяват вътрешно-нарцистични кли­нични симптоми, които обслужват психосоматичната функционална патология на жената, свързана с образа на гениталното тяло в гинекологичната патология и с образа на кинетичното тяло в патологията на обмяната на веществата. Без психоанализа на жената или децата й, вторичните ефекти от тези декомпенсации не позво­ляват едиповата им еволюция да продължи. Тогава же­ната се затваря в омагьосани кръгове, в които либидото й все по-малко достига до продуктивност и до посредни­ческо себераздаване в емоционални контакти, плодонос­ни за самата нея и за социалната й група.

А. Хомосексуалност от любовен тип с латентна (не­осъзната) гениталност, съвместима с гражданска хете­росексуалност, генитално консумирана и фригидна.

Жената се развива заедно с майчинството си според едиповата схема с нейните превратности и превъплъще­ния. Това е много разпространеният случай на жените, които се консултират с детски психоаналитици за пове-денческите реакции на децата им или за собственото им неразумно поведение спрямо децата им, което ги трево­жи за бъдещето на последните. Уви, собствените слабос­ти ги безпокоят повече от прилаганото към децата наси­лие.

Б. Хомосексуалност от любовен тип, генитално осъзна­та и приета - не винаги оргазмена, - с изтласкване на емоционалната междуличностна хетеросексуалност и на гениталната хетеросексуалност.

Това е болезнена фиксация към диадичното нарцис-тично отношение, която може да доведе дори до делири-

умна психоза, до отвличане на дете, до несъзнателно престъпване на моралните правила, което се среща у някои социални работнички, у някои възпитателки, не­омъжени майки или неомъжени осиновителки, изпит­ващи желание за отвличане на дете и изтласкващи гени­талното му задоволяване, за да го свържат с натрапливо еротизираната си социална дейност.

В. Хомосексуалност, наречена сублимирана, която позволява отношения от генитален тип с жени, без телес­ни контакти, съвместима с любовна хетеросексуалност, консумирана генитално и фригидна.

Тези жени са неосъзнато едипови, изнасилени от съпру­га псевдобаща, изключен като пол от съзнанието им, уважаван като личност за социалните си характеристи­ки и игнориран в реалната си чувствителност. Латентна­та хетеросексуалност е генитална, а сублимираната хе­теросексуалност е без еротични генитални желания. Тази форма е най-съвместима с живот в смесена общност. Разпределението на либидото е добре понасяно от сама­та жена, от душевното й и физиологично здраве. Психо-аналитиците-се срещат с тези жени по повод на едипови трудности надецата им. У синовете им, които в пуберте­та стават абулични, се наблюдава етическа не-валориза-ция на всички еротични желания. Дъщерите са хисте-рични и хомосексуални с ярки симптоми, защото за тях само бащата е желан, но никакъв достъп до него не им е оставен от натрапливата майка, желаеща да бъде един­ствената дъщеря на съпруга си и да сведе децата си до ранга на послушни кукли.

Г. Нестабилна любовна хетеросексуалност, насочена към множество партньори, генитално консумирана със или без изтласкване на хомосексуалността.

Става дума за пропуск в структурирането, дължащ се на липсата на етическа и културна валоризация на мо-

мичето през аналния и фалически период на предгени-талното му развитие. Разпокъсаното му тяло се е отъждес­твило във всичките си късове с желанието в телесна фор­ма с орална диалектика - колкото повече консуматори има, толкова по-валоризирано е момичето. Ако е придо­било социална стойност чрез пасивното си съчетаване със снизходителен и богат съпруг, у него винаги се наб­людава социална или афективна дебилност. Няма фри­гидност, а властни клиторни и вулвени оргазми от ним-фомански или „предизвикателен" тип. За тези жени да прелъстяват, какъвто и да е обектът на прелъстяването, означава да живеят. Вследствие на еволюцията на па­сивните им орални и анални тенденции, те могат да валоризират мазохизма, като понякога го свръхкомпен-сират чрез пиянство или различни фармацевтични нар-комании, както и чрез мании за отслабване.

Д. Хомосексуалност, отначало латентна, после консу­мирана след някой емоционален или сексуален неуспех на хетеросексуалността.

Тя кара жената да отрича всяка хетеросексуалност. Резултат е на несъстоял се едипов комплекс поради емо­ционалната лабилност на бащината личност, понякога усложнена с афективната и социална инфантилност на майката. Желанието за пенис е изтласкано и е напълно неосъзнато; това е свойствено за лезбийките. Пенисът си остава желан обект, но е фетишно представен от де­цата, момичета и момчета (последните докато навършат седем години). Това не е стабилно генитално състояние и еволюцията към престъпност и психоза може да се извърши по повод на въображаемата нужда от осъщест­вяване в сензорната и социална област на убийството на едиповото дете - често незаконно дете, плод на някое приключение или на изкуствено осеменяване, или пък на инцестния обект. В психосоматичното акушерство се срещат много такива жени, както и в отделенията за дет-

ска хирургия (по повод злополуки вследствие на погреш­но действие на майката).

Е. Хетеросексуалност, насочена само към един обект.

Тя кара жената, извън крайната си любовна фиксация върху съпруга (в най-ярките случаи от еротоманен тип), да отрича своята привързаност към други жени или мъже, да не им признава никаква еротична стойност, да се отказва дори от желанието си за майчинство, за да се хареса на съпруга си. Тук става дума за болезнена фик­сация на регресивна зависимост на жената спрямо май­ка й, пренесена в съпружеската ситуация. Подобна фик­сация бързо предизвиква тревожност и масивна психо-тизираща регресия или психосоматично заболяване с вторична цел на защитен механизъм срещу фобийните страхове. '

Емоционални срещи; ролята им в еволюцията на жената; брак

Либидното препятствие, каквото е еротичният неуспех в първите истински сексуални отношения, е източник на невротични конфликти в случаите на незабавна плодо­витост (дори ако е желана, защото тогава това желание е прикритие на отвличане на дете и знак за регресивна либидна нагласа). Още повече в брак, който превръща съпрузите в затворници на дума, "за която твърде късно разбират, че е дадена преждевременно по причини, свързани с любовта или интереса и противоречащи на истинския им либиден избор.

Когато девойката встъпи в брак девствена и съпругът й е неопитен или има задръжки в новото си положение на съпруг-любовник, именно чувството за неочакван еро­тичен неуспех, изпитвано от мъжа, го денарцисизира в часовете, последвали дефлорацията на младата му жена.

Това депресивно поведение на любимия човек разоча­рова жената още повече от еротичния й неуспех, който има тенденцията да приписва на собствената си не-кадърност. От тази следбрачна депресивна ситуация не­зрелият мъж излиза със силно чувство за вина, което го връща към утешителен и регресивен начин на сексуал­ни отношения от нарцистично-мастурбационен тип. То­гава полът на съпругата му се превръща в брачен инст­румент, а не в обект на желанието му, докато личността й в сексуалните отношения става все по-второстепенна, освен ако не се превърне, чрез регресия на връзката й съе съпруга, в обект на физически или душевен садо-ма-зохизъм, възприеман от него като специфично кастри­ращ.

Макар в социалния живот отношенията им да запаз­ват фасадата си, жената не се чувства оценена нито в личността си, нито в нейния физически, културен или утилитарен аспект, т.е. в едипов или хомосексуален план. Тя се стреми по подобие на съпруга си отново да изжи­вее пола си като безинтересен и да се отдаде на свръхком-пенсаторните вълнения, които са й помагали по време на страха от първична кастрация; освен това да говори за любовния си неуспех на приятелките си е също толко­ва опасно, колкото и да не говори. И ето че тя се оказва с пол, с който не знае какво да прави и за който не знае какво да каже, и гледа на пола на мъжа си - който също не знае какво да прави с пола си - като на непознат, ко­гото не би могла да разбере. Така възниква първична фригидност, която би била кратковременна и без сери­озни последствия, ако съпрузите успеят да поговорят за взаимната си несполука.

Ето как първите сексуални отношения между младо­женците се оказват сексуално травмиращи и за двамата, само поради факта на еротичното им или нарцистично не-валоризиране, което никакво символично посредни-

чество от единия към другия не е предотвратило, тъй като всеки е за другия обект на недоразумение в разоча­роващия дуален телесен контакт. Срещата на тази преж­девременно създадена двойка, чиито тела и сърца не са доволни едно от друго, се превръща в омразно взиране в огледало, в което всеки вижда върху лицето на другия образа на собственото си разочарование.

В случай на сексуално неразбирателство между парт­ньорите, отхвърлянето на другия би било за всеки от два­мата единственото ценно решение, структуриращо за либидото; често дори окончателно отхвърляне - което не означава, че, обратно, сексуалното разбирателство оправдава брака. Този риск винаги присъства в първите сексуални срещи, когато, уви, поради липса на възпита­ние бива заченато (случайно) дете от мъртвородена жена, бъдеща травматизирана и травматизираща майка. Ако за късмет неуспешният коитус се осъществи извън бра­ка, защо е необходимо озаконяването на детето - абсо­лютно потребно на гениталния Свръхаз и на идеала на Аза на двамата партньори - да бъде най-често отказва­но от родителя или да служи като средство за шантаж, за да легитимира неуговорен предварително съюз, катас­трофален за душевното здраве на тримата?

С какъв само нечовешки и отчуждаващ товар участ­ниците в подобни бракове обременяват и себе си, и най-голямото дете на това семейство, изградено върху роди­телското малодушие пред изпитанието на експеримен­талния лолов акт! Вместо да приемат генитално детето си, като признаят взаимната си отговорност, изпълня­ват задълженията си и се подкрепят един друг, всеки от двамата, оженвайки се за другия, иска да извлече полза от „правата си върху детето", което „му принадлежи". Един разпространен израз обобщава този псевдомора-лен закон: „Сгазил е лука, сега да изпълни дълга си." Дългът се състои всъщност в ратифицирането на първа-

та грешка с втора, съвсем съзнателна, като бракът ци-ментира едно неразбирателство, последвано както от още грешки, така и от оплодителни коитуси на двамата съпру­зи, превърнали се в затворници един на друг и даващи пример за гениталното безсмислие на един живот. Всич­ко това е винаги илюстрирано от задушаващ невроти­чен климат в дома им. Докато запазването на граждан­ското им състояние на неженени, всеки сам за себе си отговорен за действията си, е изпитание чрез несигур­ност, необходимо за узряването и след това за годежа на сърцата и телата им, узряване напълно независимо от физиологичната им плодовитост, която, в случаите на „прибързан" брак съответства на пренос с acting out.

Колко семейни неврози и либидни израждания биха били избегнати чрез сексуално възпитание в посока на създаването на деца по взаимно съгласие, никога преди постигането на гражданска и финансова автономия от двата елемента на двойката, т.е. когато Азът им стане зрял, и никога преди постигането назадоволителна обща наслада, т.е, на генитално и генетично смислен либиден обмен! Всички законни споразумения, постигнати при развода, са закъсняло лечение и са придружени с абсурд­ни загуби на либидна енергия както за родителите, така и за децата им. По-добре е да предотвратяваме неврози­те и психозите, отколкото да се опитваме да ги лекува­ме! Напълно вероятно е впрочем, че доста бракове биха били сключени от същите партньори след няколкото години, необходими на еволюцията им към пълното ли-бидно осъществяване, т.е. осъществяването на смисъла на взаимната им генитална отговорност по отношение на емоционалната им и лична съдба.

Мъжът и жената не винаги грешат при първото си сексуално влечение, но твърде често ангажират живота си прекалено бързо, още преди да са достигнали възраст­та на желанието да създадат третия елемент, детето,

преди да са узрели достатъчно, за да прехвърлят нарци-сизма си в живия плод на любовта си. Тази изживяна генитална диалектика на смислена плодовитост не носи повече „щастие" от другите диалектики - нито впрочем по-малко, - но в деня, в който се разгърне, тя анулира валидността на съюзите по дуална сметка чрез размяна - на печалба или загуба - на сърцата, телата и символ­ния им смисъл. Материалните и морални натоварвания, емоционалните и сексуални радости и мъки, които възникват в семейството на двойка, здравословно струк­турирана в либиден план в момента на брачния избор, рядко са източник на регресии при изпитания както за личностите на родителите, така и за тези на децата, на които те служат за имаго по време на растежа им. Тако­ва е свидетелството на детските психоаналитици.

Майчинство и ролята му в сексуалната еволюция на жената

Не само след желаната дефлорация от мъж, на когото се е отдала свободно и който е знаел как да я обладае, но и след истинското телесно майчинство еволюцията на женската сексуалност е в състояние наистина да достиг­не до пълното преодоляване на емоционалните едипови остатъци, до възможния траур по фалическия нарци-сизъм на тялото и пола на жената, до изоставяне на хо­мосексуалната й зависимост, породена от чувство за вина към родителите (главно към майката), до инвестиране на тялото си за онзи, на когото принадлежи пола й и на когото остава вярна не по задължение, а по свободен любовен избор.

Късното разцъфтяване на жената е следствие на това, че първичната сцена много често закъснява чак до първо­то раждане, което й позволява да изживее нарцистично

центробежното изнасилване на майка си чрез плода, кой­то е идентифицирана с майката част от нея. Първичната сцена, такава, каквато «и я е представяла според позна­нията на едиповото си детство или на юношеството си, макар да е подготвила жената в момиченцето, не му е позволила да изживее отново оневинения факт на взло­ма, причинен на майката, и страха от кастрация (от раз­дяла) в най-първоначалния му вътреутробен-натален произход.

Нарцистичното инвестиране в кухите маточно-около-маточни генитални пътища е плод на това майчинство, особено ако е изживяно като не егоистично генитално творчество, като дар, предложен на човека, който я е направил майка. Казват, че в Китай имало една ритуал­на фраза, която родилката трябвало да произнесе пред детето си: „Чрез теб, мое дете, и в името на моите деди, поздравявам дедите на благородния ти баща."

Гениталният избор на жената е фалотропен. Резул­татът на този избор е една желана плодовитост в качест­вото й на власт, получена от фалически представител, едновременно личен и социален, носител на оплодяващ генитален апарат, чието внимание, интерес и съзнате­лен избор е предизвикала.

Именно по отношение на въображаемата плодовитост и на въобразеното необходимо раждане - центробежно изнасилване и висцерална кастрация - гениталното ли-бидо може да инвестира вторично, при настъпването на истинското майчинство, женското генитално тяло като съществуване, допълващо фалоса.

Преди да се изживее и превъзмогне сцената на ражда­нето, нарцистичните представи са все още малко или повече заразени от орални и анални представи, свърза­ни с центростремително изнасилване яли с дистална кли-торна и мамиларна кастрация, съзвучни с допълващите мъжки страхове. Бременността и след това раждането

внасят в тялото на жената заплахата или сигурността на гениталното отъждествяване с майката с радикална про­мяна аазовата й психология, прехвърлена от собствено­то й тяло върху тялото на детето, както и относителното деинвестиране на обекта, смятан дотогава за единствен фалически представител. Често се наблюдава по време на първото майчинство - особено ако детето е момче -как личността на съпруга временно се валоризира само като баща на детето и фалическа майка на жената. Свекървата (зълвите) става за жената обект, наследил враждебността й към собствения й баща, изпитвана в един период от детството й, когато като съпруг на майка й той е бил неин съперник в дуалната, орална и анална любов, която е хранела към последната или е изисквала от нея. Тя се бои да не би свекървата да отвлече детето й и възприема като изнасилване посещенията й в дома на младото семейство.

Собствената й майка, стига да е свободна, се превръ­ща в нейна близначка или по-голяма опитна сестра, или пък в мазохистична слугиня. Между двете се създава латентна, свещена хомосексуална връзка, ситуация, ко­ято, ако наистина живеят близо една до друга и ако ба­бата е генитално фрустрирана, благоприятства развити­ето на верижни регресии и създаването на невротично семейство, в което мъжете и децата не могат да дишат.

Баща й става неин по-голям (или по-малък) брат, като дори няма връщане към миналата едипова ситуация, тъй като поради разрушаването на едиповия комплекс от прелъстяващото баща си момиче не е останало нищо.

Да, майчинството може да донесе на жената риска от евентуално отваряне към предедиповата хомосексуална регресия. За щастие тази трансформация й носи и възможността за креативно генитално инвестиране на личността й, станала символ на гениталните й пътища в центробежната им матрична валидност, пътища, които

успешното майчинство е потвърдило като съществува­щи, а сполучливото раждане за известно време е напра­вило отново свободни, но осигурени и човешки ценни, ако съпругът се покаже доволен от бащинството си.

Появата на млякото в гърдите, дотогава само декора­тивни, бележи преобразяването на девойката, станала посреднически извор на живот. Тук също съпругът като любовник, прекалено фиксиран върху фалическата мла­дежка цялост на жена си, може да възпрепятства опло-дителната еволюция, ако прояви ревност към сучещото кърмаче (не толкова рядко явление при мъжете, особе­но ако са били най-голямото или най-малко дете в мно­годетно семейство). Вероятно е натологията на гърдите да е във връзка с кърменето. Лактацията засяга гени­талния фалически дар, който жената може да направи на своето дело, за да го задържи и да му вдъхне жизне­ност отвъд страховете от кастрация, изживени през ут­робния и кърмачески период на отношенията й със соб­ствената й майка, страхове, които мъжът, когото обича, може да изкара на бял свят, ако предварително я дева-лоризира нарцистично, подигравайки се на увисналия от кърменето бюст. И тук за жената ролята на мъжкото желание е основна и продължава да насърчава или да възпрепятства еволюцията й към преместване на фали-ческия й нарцисизъм от собственото тяло към общото дело, въплътено от детето.

Бащинството носи на мъжа само натоварвания и мо­рална отговорност, както и временна фрустрация от жена му, докато при майчинството от щастливото женско тяло блика мляко за бебето, блика първостепенната храна. Несигурността на биологическото бащинство се смек­чава обикновено от сигурността в бащинството, потвър­дено пред обществото в кметството, където е записано детето. Но поне при сегашното състояние на нравите ни незабавният победоносен коитус с прославяната фали-

ческа млада жена не му е позволено; той трябва да пона­ся съперника и официално да обича натрапника. За мъжа, станал баща, има и по-голяма опасност - от хомосексу­ална регресйя, чрез която се идентифицира със собстве­ния си баща; а ако има майка и тя е сама, възраждането на едиповия комплекс или на заплахата от него се утеж­нява от факта на принудителното му въздържане и от рязката смяна в ритмите на новия му временен ергенски живот.

Лесно е да се разбере колко трудно се преодолява от двойката изпитанието на първото дете и защо темите за изнасилването и кастрацията отново възникват в несъз-наваното на младите родители.

ГЛАВА III

ЖЕНСКИ ЕРОТИЗЪМ, СТРУКТУРИРАНЕТО

МУ В ДЕТСТВОТО, ПРОЯВЛЕНИЯТА МУ

У ЗРЯЛАТА ЖЕНА

Предгениталните условия за еротичното инвестиране на гениталните пътища на момичето и достъпът му до установяването на едиповия комплекс; едипов комплекс и разрешаването му

Бебето от женски, както и от мъжки пол е чувствително към заобикалящите го афекти още от раждането си. Нещата се развиват така сякаш бебетата регистрират значението на случващото се около тях, когато то ги за­сяга, и емоционалния климат на отношението на роди­телите към тях. Трябва да се знае, вече стана дума за това, че бебето разпознава мъжете и жените още преди да е прогледнало; момичетата, било чрез обонянието, било чрез слуха, са много чувствителни към мъжкото присъствие, особено към това на бащата. Момчетата, обратно, са чувствителни към всяко женско присъствие и особено към това на майката. Момичето е чувствител­но към присъствието на майка си, когато има нужда от нея; когато е заситено и се чувства добре, то е повече привлечено от мъжете, отколкото от жените.

Съществува неосъзнато отношение на майката и на бащата, както и съзнателно изречени думи, които, чути от детето от най-ранното детство до възрастта на гово­ра, раждат своя символичен плод в начина, по който бебето момиче, за което говорим, изгражда собствения си образ, нарцисизиран или не в личността и в пола му. Бебето има интуиция за женствеността и за пола си в съгласие или в несъгласие от една страна с удоволстви­ето или неудоволствието, изпитвано от майката и ба­щата спрямо него, и от друга, с насладите, които му доставят сексуалните усещания в тялото му. Ако май­ката е нарцисизирана от това, че е жена, и е щастлива, че има дъщеря, всичко е наред за детето, което на свой ред ще инвестира положително в женствеността и по­ла си. :




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница