Женската сексуалност франсоаз Долто



страница9/20
Дата11.01.2018
Размер2.86 Mb.
#44737
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20

Когато момиченцето чрез своето психологическо раз­витие и растеж достигне възрастта на изразяване на емо­циите си с цел общуване с другите, то прави това на ба­зата на усета за собствената си стойност в очите на окол­ните. Тази стойност му се придава в това ранно детство по напълно неосъзнат начин както за родителите, така и за него.

Момичето е женски човешки екземпляр, но неговата женственост му се дава като стойност чрез езика (като тази дума не означава само речта, а и целия сензорен и физически обмен, позволяващ общуването в човешката среда). С тази среда детето поддържа телесни контакти, които придобиват смисъл на афективно и представно съгласие или несъгласие в отношенията с другите спо­ред думите и реакциите им. Става дума за явлението, наречено интроекция, при което понятието за собствена женственост се установява в бебето момиче чрез полу­чените от другите положителни символични стойности, свързани със съществуването му в света, с тялото му, присъствието, вида и поведението му. ;

Различаваме няколко етапа, чиито следи откриваме при психоанализа, които бележат с положителен или отрицателен знак женствеността на момичето, женския му нарцисизъм и разбирането на пола му.



Първи етап. Идването на бял свят: „Момиче е", „Имате момиче", и гласът на майката, която отговаря: „Чудес­но!" или „Жалко! Предпочитах да е момче!" Към при­ема на майката се прибавя приемът на бащата, после изборът на името - женско или неутрално. Когато мо­мичето не е предвидено и очаквано, родителите не са му измислили име и им трябва време, за да го сторят. Това е важно и оставя следи в детето. Сещам се за един такъв случай: в анамнезата бях записала свидетелството на родителите, че са очаквали момиче и са му се радвали, а според детето излизаше обратното. Няколко седмици по-късно майката - запозната с това, което става при общу­ването на детето с майка му, - ми каза: „Добре я приех­ме, но, ни трябваха няколко дни да свикнем, толкова ни се искаше да имаме момче!" В подобни случаи е много важно да се потвърди на детето точно в този момент, че е право, че родителите му са искали да е момче. И за учудване на родителите всичко, което дотогава е било отрицание на пола у момиченцето, всичко почти неут­рално в него изчезва и женствеността му вече може да се разгърне, само защото чрез точни думи е докоснато негово усещане, негова вярна интуиция, дотогава неиз-разена словесно. По време на приема освен радостта, безразличието или тревогата, които раждането предиз­виква у родителите, трябва да се имат предвид и думите, засягащи външния вид на бебето, здравето му, безпокойс­твото относно оцеляването му и главно приятната или неприятна атмосфера, която то попива като гъба.

Втори етап. Ролята на възпитателната инстанция (ако това не е самата майка), която осведомява момиченце-

то коя е майка му и кой баща му, особено ако то не поз­нава мъж в двойка с майка му, ако живее с нея или я вижда от време на време, когато тя посещава бавачката. И дори - може би главно - ако родителят е заминал или е мъртъв, или ако детето е изоставено и очаква осиновя­ване. Виждала съм деца с психически смущения от си-рашки домове - осиновени между четиримесечна възраст и година и половина, - които изпиваха думите ми по вре­ме на психотерапия, когато им разказвах малкото, кое­то знаех за тях, но което беше вярно. За учудване на хо­рата от институцията, така доведените до своята истина деца намираха начин да оздравеят от това, което ги по-боляваше.

Тези два етапа означават, че чрез думите на момиче­то се осигуряват двата корена на символичния живот: понятието за субект (истинското му име, дори ако има галено) и понятието за семейна принадлежност (фамил­ното име при законните деца); но обикновено понятието за фамилно име не се дава във връзка с името на родите­лите, т.е. все едно че не е дадено изобщо.

Никога не е прекалено рано да се вербализират тези две истини и да се повтарят често на детето, както и, пред него, на други лица. Всяко кърмаче има право на своята истина. Така възрастният, чиято мисия е да го възпита, вгражда телесния му живот в символния му живот.



Трети етап. Придаване на стойност на момичето като такова чрез думи като: „Ти си вече голямо момиче, вече си дама" и т. н. фалическата функция на либидото озна­чава, че всичко, което има етическа и естетическа стой­ност позволява да се извърши възприятиен обмен меж­ду майката и детето — добро, зло, хубаво, грозно, прек­расно, силно, слабо, не добро, лошо и пр. Затова наличи­ето на означаващи думи за всички части на тялото му,

.както и за половия му орган, е важно, тъй като неназо-ваното е нищо. Важно е и това означаващо да не е дума с отрицателен смисъл, който детето по-късно да разбе­ре. Спомням си за едно момченце, което наричаше по­ловия си орган „моя грях". Такова име му бяха дали. Жалко е да се учат децата на такива смешни думи. Тол­кова е просто да се каже пенис или вулва. Може впро­чем, както за името, така и за половия орган да има пря­кор при условие, че истинското означаващо е известно на детето.

Щом момиченцето придобие двигателна автономност в поведението си, необходимо е при възможност да се свързва това поведение с интуитивното понятие, че всич­ко е в реда на нещата, че е добре да иска да действа като мама, като дама. Така например момиченцето много рано се чувства привлечено от баща си и от мъжете; вместо да му се подиграваме, добре е да му се внуши чрез някоя реплика, че майка му одобрява това. През този период на развиваща се наблюдателност и двига-телност, детето съвсем естествено започва да проучва тялото си. Важно е в такъв момент да се назовават всич­ки части на тялото му и без колебание половия му Ор­ган.

Четвърти етап. Чрез тези проучвания еротизацията на гениталните части започва рано, но ако никаква дума не се употреби за половия орган, еротизиращото му ма­нипулиране понякога става компулсивно. Когато детето проявява видимо удоволствие от гениталната мастурба-ция, необходимо е майка му да назове мястото, където самата тя изпитва видимо удоволствие и да му каже: „Там си истинско момиче, там си като мама." Обикновено това е достатъчно, за да нарцисизира момичето, да придаде значение на възприятията му и да попречи на заражда­нето на компулсивна мастурбация, по време на която то може да се отнесе в мечтания и да загуби интерес към

външния свят. Още щом проговори и ако изпитва дове­рие към възрастния, детето заявява, че има дупка и пъпка. „Точно така", би трябвало да отговори възраст­ният, без да се ужасява. Никое дете не прибягва до мас-турбация, извън момента на заспиването, ако не се отег­чава. Мастурбацията може да е орална (смучене на па­леца), анална (игра на задържане или изхвърляне на из­пражненията) или да се състои в опипване на ануса (игра с изпражненията) - всички тези еротични игри от ранна­та възраст запълват липсата на по-диференцирани сим­волни отношения с майката. И наистина, ерогенните зони са места на присъствие и на приятен обмен с майката и ако детето не получи необходимото възпитание в смисъл на психодвигателно обучение и умение да изразява с думи и жестове всичко, което го интересува наоколо, то е при­нудено да се върне към опипване на тялото си и на еро­генните му зони. Сексуалното възпитание на най-мал­ките, освен точните думи, обозначаващи всички облас­ти на тялото му, включително ерогенните зони, се състои в това да се развие сръчността на краката, ръцете, тяло­то, гласа, устата му. Това са всички дейности, необходи­ми за поддържането на детето, за храната му, които, по­магайки му да развива пренесените си върху обекти на­гони, му спестяват дехуманизиращото връщане към извънвременното и неразчленено тяло. Обучението в сфинктерен контрол, както често съм казвала, трябва да бъде напълно изоставено. Точните думи за изпражне­нията, за изхвърлянето им, точните думи за смяната на пелените, всичко това е напълно достатъчно. Точните думи, обясняващи на детето, когато задава на възраст­ния въпроса „Къде отиваш?" и възрастният му отгова­ря, че отива в тоалетната, за да „се изака" и той, са пре­достатъчни за сфинктерното образование на детето. Ис­тинското възпитание не се състои в това да се попречи на детето да се цапа или да се принуди то към ритмич-

ност в дефекацията; то се състои в пренасянето върху сръчността на способността за овладяване и двигателен контрол, който от само себе си, благодарение на съзря­ването на централната нервна система, достига до кон-тиненцията, без тя да е била изисквана. Само човеците са способни да се изпускат по-дълго, отколкото тялото им го изисква; и това не би се случвало, ако чистотата не им бе налагана в отношенията с майката.

Четвъртият етап е следователно етап на обучение в двигателност и автономия от страна на възпитателката, придружено с точен език по отношение на дейностите на детето и похвали при всеки успех.

Когато всичко се развива добре в отглеждането и възпитанието, момиченцето на година и девет-десет ме­сеца е вече много сръчно, истинска малка женичка, много еротизирана в своята женственост; във всеки случай, на две години и половина етапът е напълно завършен и то говори много добре родния си език. От тази възраст на­татък доминираща роля за формирането на здрава чув­ственост у момиченцето играят открито или негласно валоризираното, разрешеното или забраненото от сре­дата му. Всичко е наред със сексуалността му, щом спон­танно придобие сфинктерна чистота и лекота в ежедне­вието - момиченцето е вече готово за здравословен жи­вот на нефригидна жена.

Пети етап. Откриване на сексуалните различия при наблюдение на голотата на момчетата. Немалко съм говорила на тази тема, а и всички говорят, че важното през този етап е да се валоризира точното наблюдение, извършено от момичето, и да му се обясни защо е моми­че, Да му се каже, че майка му е създадена по същия начин. Тогава момичето пита за гърдите на майка си и трябва да му се отговори, че и то ще има такива, когато стане на дванайсет години, когато порасне, като му се даде пример с девойки, които познава. В този момент

момиченцето напълно забравя временното си желание да има цетробежен пенис. То е гордо от половия си ор­ган, чието име знае, който му доставя незабранени удо­волствия и на всичкото отгоре му обещава бъдеще на жена.

Тук има един деликатен момент: когато момичето забелязва, че преди да се родят, бебетата са в корема на жената, то си въобразява, че жените ги раждат чрез ану­са. За него това е магическо ако. Моментът е важен, за­щото подобен погрешен фантазъм не бива да оставя сле­ди в умствените схеми на момиченцето. Трябва да му се каже: „Но ти грешиш, бебето се ражда отпред." Доста бързо следва въпросът: „А откъде влиза?" Тогава може да се отговори например: „Когато имаш съпруг, той ще... ти каже." Детето непрекъснато задава въпроси, но кога­то не задава един и същи въпрос, не е нужно да му се обяснява онова, за което не е питало. Отговорът трябва винаги да бъде частичен, точен и да разкрива възмож­ност за други въпроси, на които да се отговаря в момен­та на задаването. И така до деня, в който се стигне до идеята, че детето се ражда вследствие на срещата на мъжкия и женския полов орган.

В този момент едиповият комплекс е твърде напред­нал и бащата се е превърнал в обект на мислите, мечти­те и фантазмите на момиченцето. Съвършено безполез­но е то да бъде разубеждавано в надеждите си да се омъ­жи за баща си. Достатъчно е майката да му каже: „Мис­лиш ли? Аз не съм се омъжила за дядо ти, който е моят татко." Понякога такъв отговор е достатъчен, за да ос­вободи детето, понякога, когато чувствеността му е сил­но ангажирана, не е достатъчен. Тогава идва денят, ко­гато момиченцето, ухажвайки баща си по-настойчиво от обикновено, следва да чуе от него, а не от майката, осво­бодителните думи: „Но аз никога няма да те обичам като жена, след като си ми дъщеря." Това съвсем просто из-

разяване на забраната за инцест облекчава момиченце­то, което споделя чутото с майка си. Последната трябва да й каже, че всички момиченца са като нея и отначало си мислят, че ще се омъжат за татко си.

В този момент, макар вече да липсва желанието за любовен контакт с бащата, идва ред на магическата идея и на фантазма на момиченцето, че въпреки всичко ще има деца, чийто татко ще е татко му. Усвояването на забраната за инцест трае между шест месеца и две годи­ни у децата и когато обучението се извършва постепен­но, от целомъдрени родители, които не се забавляват да мамят детето си, преодоляването на едиповия комплекс става много лесно за момиченцето, защото то обикнове­но има около себе си много малки обожатели на негова­та възраст, с които започва да крои любовни планове. Това е деликатно положение, при което бащата не бива да проявява ревност. Преодоляването на едиповия ком­плекс е решителен момент за бъдещето на момичето и то трябва да е придружено със забрана на страничния инцест с братята.



Шести етап. Любопитството на момиченцето се про­бужда все повече и то иска да научи подробности за бли­зостта между майка си и баща си. Това е следващият етап. Защото любопитството ще донесе на момиченцето - ако вместо да бъде порицавано, бъде поощрявано, та да каже какво именното интересува (какво правят мама и татко в леглото) - точния отговор за любовните отно­шения и физическия контакт между родителите му. Тряб­ва да му се каже, че когато порасне, животът и него ще призове към същите отношения и главно да му се внуши мисълта, че се е родило именно благодарение на тази любов и това желание на майката към бащата. Така пред­ложеният на детето фантазъм за първичната сцена, дала му живот, когато е вербализиран в приятна атмосфера, създадена между детето, майка му и баща му (защото

този разговор може да се проведе от няколко души), окон­чателно го освобождава от инцестните остатъци в отно­шението му към бащата (хетеросексуални) и към май­ката (хомосексуални).

Женският нарцисизъм леко се прекършва по .време на падането на млечните зъби. Ако едиповият комплекс е готов, ако е бил обсъждан с думи, разрешаването му става, когато новите зъби са пораснали и момиченцето открие в огледалото усмивка на девойка. Тогава всички­те му мечти и фантазми се насочват към бъдещето. Пос­ле настъпва фазата на физиологична латентност и наго­ните му намират своята сублимация в културата, общест­вото, приятелите и различните видове занимания. На подобно дете е дадено всичко, което да поддържа жен­ския му нарцисизъм.

Седми етап. Пубертетът. Пубертетът на момичето може да го изненада, когато не е било подготвено от майката. Появата на кръв на вулвата е винаги травми-'раща, ако не е била предвидена като знак за възходящо развитие, знак, че детето се превръща в девойка. Това развитие чрез първата менструация може да бъде трав-миращо и когато майката говори с бащата, а той с дъще­рята. Опитът ми показва, че през пубертета момичето не бива да бъде обект на любопитството на баща си по повод менструалния си цикъл. Проблемът се усложня­ва, когато бащата е лекар, което е винаги травмиращо за девойките, още повече че някои лекари бащи не раз­бират свяна на детето си. В обикновените случаи при идването на менструацията момиченцето има нужда главно от съучастничеството на майката; след това вече няма значение, тъй като няколко месеца по-късно не­щата стават рутинни. Самото момиче, ако майката го е възпитала в простота по отношение на телесните неща, съвсем лесно ще каже на баща си или братята си: „Днес няма да се къпя, защото съм с мензис."

Свянът на девойката е свян на чувствата. Той засяга тялото само в началото на установяването на женстве­ността. Това обаче не е причина родителите да не продължат да проявяват целомъдрие спрямо дъщеря си и да не я възпитават в телесно целомъдрие вкъщи. За­щото, както учим детето да не поврежда собствеността на другия, да не я краде дори в семейството, за да го под­готвим за социалния живот, така и възпитанието в се­мейството е предназначено да подготви детето за живот извън него. Липсата на подобно формиране на женстве­ността чрез поведение, което я валоризира (а целомъд­рието валоризира женствеността), е недостатък във възпитанието, давано от майките.

У девойките мастурбацията може да продължи и след пубертета, но може и изобщо да не съществува. Това не показва липса на чувственост. Еротизмът на момичен­цето и на девойката, със или без мастурбация, й носи сладострастни усещания чрез сънищата или фантазми-те, свързани с младежите, които вижда, било защото ги познава много добре, било защото ги познава съвсем бегло. Възпитанието също играе роля в този любовен плам, който понякога разстройва чувствителността на девойката. Тя рядко го споделя с майка си, но често го прави с друга жена, приятелка или член на семейството. Достатъчно е да заговори за това и да чуе: „Нормално е, всички сме го преживявали!" и нещата се наместват. В противен случай мастурбацията може трайно да се уста­нови, поддържайки блянове, които девойката смята за нередни или неприлични, във всеки случай за ненормал­ни. Защото въображаемият еротичен живот не изглеж­да нормален за момичето, както за момчето.

Малко нещо знаем за еротичното инвестиране на ге­ниталните пътища у девойката и това, което знаем, е споделяно от жените със задна дата. Не е сигурно обаче, че те си спомнят добре младостта си, защото когато сме

вече зрели, ние проецираме сегашните си усещания и чувства върху миналото.

По-добре познаваме ефектите на нарцисизъм, който не е инвестирал в еротизацията на гениталните пътища. Това са соматичните смущения, които придружават мен-зиса или съпътстват желанието за деца от ревност към майката, когато тя роди бебе. Лекувала съм момиченце на тринайсет години, вече с мензис, което внезапно за­почнало да получава кръвоизливи, заради които го заве­ли на гинеколог; той не успял да го прегледа и го изпра­тил при гиноколожка, която също не успяла да я прегле­да и която, смятайки, че детето е психотично или поне силно невротизирано, го бе изпратила при мен. Детето наистина болезнено изживяваше ревността си към току-що родилата майка. Новороденото братче бе променило целия едипов комплекс. В това семейство нищо никога не беше обяснявано. Очевидното тежко състояние на момиченцето, и органично, и психологическо, се подоб­ри за три седмици, т.е. след шест сеанса, по време на които употребените от мен думи му позволиха да излезе от нещастното си и денарцисизирано мълчание, да се отпусне и да ми разкаже за желанията си да убие братче-то си. Точно тези братоубийствени желания бяха пре­дизвикали кръвоизливите. Всъщност тя не искаше да унищожи братчето си, а обекта на гордост на майка си. Това девойче не бе информирано за бащината роля в за­чеването.

От момента, когато момиченцето приеме (и дори при­еме с гордост) характеристиките на пола си, и ако е за­познато, макар и не-в подробности, с ролята на бащата, за която не му е забранено да фантазмира и говори, ге­ниталното му либидо по отношение на фалоса и на же­ланието за бъдещо проникване започва да се конструи­ра. Затова е много важно на девойката да бъде обясне­но понятието за ерекция, която прави възможно вкар-

ването на пениса. При липса на обяснение на еректил-ното функциониране на мъжкия член, което съответст­ва на пробуденото сексуално желание на мъжа, интуи­цията на девойката не разполага с означаващо, за да му отговори. От друга страна, тъй като се вълнува при сре­щите с млади мъже, тя може да се усеща в опасност в тяхно присъствие, защото желанието й предизвиква у нея недоверие към самата нея. Това е лесно обяснимо. Желанието за дете е винаги свързано, и за момиченца­та, и за девойките, с идеята за мъжка любов. И това желание е както много силно, така и плашещо. Логи­ката им подсказва, че още не са достатъно зрели, за да отглеждат дете, и фантазмите за изнасилване, които възбуждат женствеността на момичето още от едипо-вата възраст, се смесват с възможната реалност на из­насилването по време на каквато и да е социална среща с младеж. Което спъва социалния живот на иначе здра­вата девойка. Смятат я за невротичка, а на нея просто й липсва информация.

Също както, когато е била малка, именно езикът й е дал представа за женствеността й, така и в пубертета словесният обмен с доверена жена, no-скоро майката, ако е опитна и не проявява воайоретво, нито властност, спъваща свободата на девойката, би могъл да й достави необходимата информация навреме, т.е. в първите месе­ци след идването на менструацията. Обикновено това не става. Затова сексуалното образование се придобива от случайните разговори на момичето с негови доверени лица.

Учудващо е да се види и чуе как говорят жените за този период, да се установи колко безпомощни са момичетата пред глупостите, които им дрънкат момчетата, за да ги убедят да се оставят да бъдат проникнати в коитус, без­смислен в символичен план и за момчето и за момичето, извършван само, както се изрази една от тях, „за идеята".

Признато или не, именно така днешните момичета и мом-чета, и главно момичетата, осъществяват сексуални акт твърде рано, още преди да изпитват желание за това.

Мисля, че в днешно време е важно нарцисизираните женствени момичета, осъзнали стойността на личността и пола си, да получават образователна информация, коя­то да им внуши, че не бива да отстъпват на настояванията на момчето, ако не се чувстват привлечени от него. Понас­тоящем момичетата получават сексуално образование главно от училищните си другарки. Това, което е въведе­но в училище, не е образование, а просто информация, което съвсем не е едно и също. Някога в училище имаше само потискане, наречено образование, и невежество, превърнато в морална норма за момичетата. За щастие това се промени. Но за нещастие нищо не е направено, за да се поддържа у девойките чувството за собствена стой­ност, а по отношение на сексуалността, да ги насърчи да мислят сами, а не да се водят например по медиите, кои­то по търговски причини подчертават повече телесните наслади, отколкото символичните женски ценности.

Опитът ми с разстроени девойки показва, че винаги става дума за последствия от сексуални отношения, кои­то не са имали смисъл за тях, че са се поддали на подиг­равките на приятелките си и на момчетата и са отстъпи­ли, без да изпитват желание, нито любов. В крайна смет­ка те се предават, за да не изглеждат глупави и също, за­щото между девойките се шири страхът от фригидност. Само че, разбира се, те се поставят тъкмо в условия, кои­то могат да ги направят фригидни, след като се отдават, без да влагат в това някакъв естетически, морален или символичен смисъл. Впрочем за тях, както винаги, както и в миналото, първото отдаване има стойност със самия факт на отдаването; а ако момчето, което всъщност нищо не им е обещавало, ги напусне, те изпадат в криза на нарцистично принизяване. Бояли са се, че може да са

фригидни, и ето че сега откриват доказателство за това. Именно за да лекуват своята „фригидност" подобни съвсем млади девойки идват на консултация,при психо­аналитиците. Впрочем този вид психотерапия е твърде интересен за психоаналитика, защото му позволява да срещне жени на възраст, на която преди те не идваха при нас - освен когато страдаха от видими за обществото сму­щения - и не ни се отдаваше с^гучай да им помогнем да станат автономни и да запазят самочувствието си.

Откакто съществуват и свободно се използват проти­возачатъчните средства, у девойките са се появили две чувства. Първото е страхът да не станат смешни, зайчо­то не са спали с момче, макар още да не са влюбени, и-вторият, който създава грижи на гинеколозите, е, че след няколко доказателства за сексуална безчувственост в условията, за които говорих no-горе, девойките спират да взимат хапчета, за да имат дете. Не за да го отгледат и възпитат, а защото, убедени в своята фригидност, ис­кат да са сигурни поне, че са жени, и да го проверят чрез забременяване. След което прибягват до аборт, възпри­еман от повечето от тях съвсем лекомислено. Но не от всички - абортът, необходим поради ситуацията на пълна социална и личностна незрелост, е травма не за съзна­телната психология, а за несъзнаваното у девойката.

Ерогенната либидна представа за тялото и половия орган у момичето; естетическото и етическото символизиране като ,неин резултат

В процеса на сексуалното развитие на момичето можем схематично да обособим следните етапи:

1. Пасивна орална и анална фаза. Всичко, свързано с функционирането, с потребностите, които винаги са




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница