Житейски разказ на хюсеин белберов, С. Ябланово, 10. 2010 Г



Дата22.01.2019
Размер30.9 Kb.
#111368
ЖИТЕЙСКИ РАЗКАЗ НА ХЮСЕИН БЕЛБЕРОВ, С. ЯБЛАНОВО, 6.10.2010 Г.
Не съм на фронта бил. Аз служих най – напред тука турската граница, там. Сетне 6-ти конен полк, сетне Дупница. 3 места стана. Там моста праихме ние, не знам какво. Аз се върнах от там(от Турция 1984-та година) чухме, че сина ми в затвора. (псува) и сетне пак ходих в партийния комитет, ходих в Сливен там при ген. Ганев съм ходил, не знам къде ходил, не можах да намеря, никой не са помага. Най-накрай намери един човек в София Стоян Савов се казва. Той партиен на окръжния комитет. Сетне отидох в София и питах за милиционера тука ли е Стоян Савов? Тука кае, и аз я обади на него, и той – има кае други хора, а аз бързам много, обади се еди кой си търси тебе. Той веднага отдолу обажда нагоре вечерта.

Още сутринта чух милиционерите, не знам какво, веднага тука :”Тука ли си?” – „Тука съм! Аз сега викам отивам в Котел да сменим имената.” Добре каза айде отивай. Аз отидох в Котел най-края. Най-напред те казали, че аз щял първи да стана Аспарух и щях, ама най-края и Крайчо съм сега. (края на февруари 1984г.) Там когато идваха там се качих българска влака, веднага дойдоха 3 милиционери. Веднага тури едната глава и се чудим какво да правим, мене притискат. Защо беше, как се казваш, не знам какво. А аз – „Чакайте бе другари, какво искате от мен? Аз идвам от Турция, хората бягат на Турция. Имам семейство тука и дъщеря ми тука, зет тука, работи, какво искате от мен кажете сега?” Пуснаме тогаз мене. Сетне питаме:”Има ли за път пари?”, аз кае имам пари, тъй казах. Мана се там вече, влакът тръгна додах чак Пловдив. Оттам слизах аз и сетне се качих на другия влак. Стоян Савов помогна. Той веднага каза на милиционери. Милиционерът каза: „Хюсеин Белберов от Ябланово?” – Да. Един милиционер ме взе мене, вкара в третия етаж горе – „Бай Хюсеине добре дошъл ... не знам какво, бе седни тука говори какво искаш.” Аз викам тъй тъй сина ми бе в затвора, не знам какво, какво стана. Ше видим кае, не бой се, ше опраим не знам какво.

Там има събрание в училището – партийно събрание (след като се върнал от Турция 10 дни след това за изключване на сина му от партията) и имаше един кмет Атанас. Той бил там, не знам какво, аз вдигам ръцете ко да прая. Не, не са били(жена му не е била партиен член). От ’46-та година(е бил партиен член). Аз ’45-та година войник, оттам ни върна веднага, а викаха за мене – айде ти ше станеш партиен член и ’46-та година. Оттам насам БСП беше. По – преди ’41-ва година, ’42-ра година имаше един от Менгишево, той значи беше комунист човека. Костадин Стайков се казва. Него сега има един син в Преслав – Цако Господинов, един син има Марин в Пазарджик, има една дъщеря в Шумен – Марийка. Приятел, да. Тогаз не беше жив(когато са затворили сина му). Той ако беше жив ... Имаше воденица и там идваше. Няколко пъти каза:”Искам да видиш комунисти.” Аз му казах – абе оставиме, „Ама как ше те оставя? Остави воденицата и ше видиж.” Ама аз не останах там (това са били партизани на Пенчо Кобадински от Преслав, които са се събирали в една воденица). Не съм го виждал (Кобадински), но говорих с него, да. Той бай Господин идваха във воденицата там, аз много стар и тогаз имаше преди време един милиционер. Чух нещо – идваха към мене във воденицата. „Белберов, ти даваш ли на комунисти, аз тъй чух, хляб нещо, ако даваш ше стрелям в тебе!” Тъй каза. (воденицата както е той направил от бетон през цялото лято той да работи, за да не разберат другите. Усетил, че нощно време идват партизани, без той да ги види, защото брашното във воденицата постепенно намалявало). Баща му на бай Фидал се срещал на Балкана с партизаните. Ами виж сега оня човек почина, ако не се беше починал аз е щял да вземам повече тогаз пенсия.

Аз зеленчукова градина работех 30 години. Преди (ТКЗС) работих частно воденица имаше какво и земеделие, преди. Тогаз въшки имаше много, хляб нямаше, не знам какво. (баща му купил воденицата). От Котел от някъде дойдоха хора искат по малко брашно – няма. Ний изкарахме храна, вземахме на ред, давахме на Германия, не знам какво. Даваме на ред от нивата. След 9-ти (септември 1944г.) по малко по малко вече опраи се. Най-напред беше ТКЗС, сетне ДЗС, а когато стана ДЗС ден на ден хората почнаха да мери хляб и тука работи тракторите, искара много храна. И имаше овце Балкана, не знам какво, много.

Не аз не съм мислил ич.(да се изселва в Турция). Жената ми каза – дай да идем там, а аз казах – няма да идем! Тука имаше един комшия Ахмед Федал се казва, той борец беше. И също наште децата тука, момичето, момчето не съм разрешил ич. Ше останеме тука, ше останеме. Те дъщеря ми беше тука. Те искаха да заминат в Турция, аз не разреших. Сега сърдят мене.

Не, не съм ходил, аз не исках да ходя(на джем, когато е бил партиен член). Забранено ... не. Май нямаше.(партийни членове, които са ходили). Не, не съм Рамазан(пазил). Вече аз съм стар човек не мога аз да влеза.(в джема).



Виж сега Бойко Борисов по-напред малко силно отиде, но сега много добре. Аз слушам по радиото. Сега много добре организира работа сега. Мислят на бедните, мислят на хората как ше изкарат хляба, не знам к’во. Дават помощ, който е бедни. Аз го харесвам много.
Записала Анастасия Иванчева
Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница