Живот между преражданията
Изтегляне 0.88 Mb.
|
| ПРЕХОДЪТ КЪМ МИНАЛ ЖИВОТ
ИМАМ ОСНОВАТЕЛНИ ПРИЧИНИ ДА ОТВЕЖДАМ клиента от майчината утроба в предишния му живот, преди да влезем през дверите на духовния свят. Най-вече поради необходимостта човек да преживее отново сцената на смъртта, за да премине по естествен начин в отвъдното. Моите ученици ме питат: „Трябва ли да пренасяме клиента точно в живота му преди сегашния?" Отговорът ми е отрицателен, но предпочитам да използвам именно този живот, защото тогава душата е влизала за последен път в духовния свят и спомените й обикновено са по-пресни. Друга причина да използвам предишното прераждане е, понеже то има пряко отношение към сегашния живот на клиента. Може да има директни кармични проблеми, които да влияят върху обекта днес, например някакъв телесен недъг. Пренасянето към причината за физическия недостатък ще би позволи да разградите физическите и емоционалните остатъци. Макар да е вярно, че можете да направите това и по-късно, в духовния свят, пряката намеса по време на повторното изживяване на миналия живот може да даде по-ефикасно освобождаване. Въпреки намерението ви да влезете в духовния свят посредством предишния живот, клиентът може да отхвърли това внушение и да ви отнесе в друго свое прераждане, което е от по-голямо значение за сегашния му живот Макар и рядко, това се случва. Още преди започването на хипнозата казвам на клиента, че минаването през предишно прераждане е част от плана ми за духовна регресия. Обикновено не навлизам много в подробности за причините; освен ако клиентът не повдигне някакво Възражение. От Време на Време някой казва: „Вижте, мога да направя връщането в минало прераждане у дома (или вече съм се подлагал на това). Дойдох при вас, защото сте специалист по живота между преражданията. Не може ли от майчината утроба да ме пренесете директно в духовния свят, за да спестим време?". Някои мои познати хипнотерапевти се изкушават да направят този опит, особено ако клиентът ги е помолил. Но съм експериментирал в тази насока и ви съветвам да не го правите поради следните причини: А. Връщането от сегашния живот направо в духовния свят предизвиква объркване и дезориентация в ума на повечето клиенти. Това е, защото са влезли през задната, а не през предната врата на духовния дом. Нашите души влизат в духовния свят след смъртта и всеки друг вариант е неестествен. Макар да е вярно, че мога да върна мислено клиента към парадния вход, тази тромава процедура също изисква време. А и връщането в миналото прераждане става за съвсем кратко време. Б. Ако го пришпоря да се върне директно в духовния свят, клиентът ще изпусне цялата красота на преживяването да се издигне от мъртвото тяло и да прекоси по естествен начин границата с небесното царство. Може да се озове там като заблудена душа, която няма кой да посрещне. Няма да открие къде са обичайните спирки, нито кога естествено ще се присъедини към духовната си група. От предишни сцени на смъртта научаваме обичайния начин, по който душата влиза в духовния свят. Бързо ли става това или бавно? Често ли остават за известно време над сцената на смъртта, утешавайки любими-те си хора? Първата им среща с техния духовен наставник ли е или със сродната душа? В. И накрая, прегледът на предишен живот е загряване за паметта, преди клиентът да направи голямата крачка към пълното потапяне в свръхсьзнателното. Клиент, който досега не се е подлагал на връщане в минали животи, може да отговаря по-бавно на въпросите за това какво вижда и чувства, така че подобно упражнение ще му помогне да опознае процеса. Така при влизането си в духовния свят ще му е по-лесно да отговаря на въпросите. Може да попитате: „За клиента връщането от майчината утроба в минал живот не е ли също толкова рязко, както ако от утробата го пренесем в духовния свят?" Отговорът ми е, че има разлика, защото с пренасянето от утробата в минало прераждане вие го връщате от един живот в друг. На този етап повечето обекти още не са стигнали до свръх-съзнателното. Също така включването на сцената на предишната смърт дава на клиента повече време да се настрои, че е душа, понеже има възможност да излезе от тленното тяло и да се носи известно време над него, което е различно от директното връщане от настоящия живот в духовния свят. Макар че изборът между тези две техники не е от значение при Високо развитите души, повечето ви клиенти няма да бъдат такива. В момента, в който започна да пренасям обекта от утробата в минал живот, го карам да си представи дълъг тунел, от другата страна на който е миналото му прераждане (или най-значимото прераждане, ако така предпочита). Той се прехвърля от тъмната утроба в тъмен тунел. Давам му следните указания. Искам да си представиш, че сега се придвижваме през дълъг тунел, който ще те отведе в последното ти прераждане. Този тунел на времето изглежда като тунел за влак, но е много по-гладък и чист. Представи си идеално кръгъл цилиндър с вход и изход. Сега, докато влизаме през големия кръгъл вход, ще забележиш как всичко наоколо е потънало в тъмнина. Ще преброя бързо от десет до едно и ще видиш как стените му посивяват, а след това, когато преброя до пет, ще станат съвсем бели. Тогава" в другия край ще съзреш огромен, кръгъл, ярък отвор, през който на едно ще се озовеш в най-значимата сцена от предишния си живот. Сега не знаеш какво ще видиш, но когато стигна до едно, ще се озовеш в друго време, на друго място и в друго тяло, но ще знаеш, че си ти. Ако работя с напрегнат обект, който не възпроизвежда добре Визуални образи, се концентрирам върху докосванията, чувствата и емоциите, свързани с минаването през тъмен тунел. Ако видя колебание, може отново (както в сцените от стълбата, детството и майчината утроба) да поискам някакъв идео-моторен сигнал с пръсти, например: Повдигни пръстите на дясната си ръка, ако си готов да минем през тунела на времето. Повдигни пръстите на лявата си ръка, ако искаш да поизчака-ме, преди да започна обратното броене, което ще ни отведе към това прекрасно преживяване. И тъй като започвам броенето почти веднага, на клиента не му остава много време за съпротива. Последните ми указания за тунела са: Десет... излизаме от утробата и влизаме в тъмния тунел... сега набираме скорост... Девет... по-бързо и по-бързо... Осем... забелязваме как стените изсветляват до сиво... Седем... Шест... Пет... стените вече са бели... и ти Виждаш огромен, кръгъл бял отбор, който ще ни пренесе в значима сцена от предишното ти прераждане... Четири... Три... Две... Едно! Вече сме излезли от тунела. За целите на тази книга искам да се съсредоточа Върху методологията за пренасяне в живота между преражданията, а не върху миналите животи. Затова ще дам съвсем накратко следната серия от въпроси за момента, в който клиентът вече се е пренесъл в миналото си прераждане. 1. Първо ми кажи ден ли е или нощ. 2. Горещо ли е или студено? 3. Вътре ли си или на открито? 4. В голям град, в малък град или в село се намираш? 5. Сам ли си или при теб има някого? в. Как си облечен? 7. Мъж ли си или жена? 8. Дребна, средна или едра е фигурата ти? 9. Какво правиш в момента? Следвайки вашите указания, клиентът ще ви отведе в избраната от него значима сцена от минал живот, обикновено последния. Трябва да сте подготвени за емоционални събития. Често става дума за момента на смъртта. Трябва да се осведомите за тогавашното му име, възраст и семейни обстоятелства, а по възможност за датата, географското раз-положение и събитията, довели до тази сцена. След това го питам за важни хора в това му прераждане. Ако обектът откликва добре, с ярки образи и висока степен на съсредоточеност, може да се осведомя и кои от важните за него хора присъстват и в настоящия му живот. Тук успешните реакции зависят не от напредъка на душата, а от нивото на хипнотична погълнатост. При някои клиенти този въпрос може да се зададе чак след като попаднат в духовния свят. Опитвам се да не прекарваме повече от петнадесет минути до половин час в този минал живот, понеже искам възможно най-бързо да отведа клиента към сцената на смъртта. От първоначалната сцена (освен ако тя не е тази на смъртта) може да придвижа обекта през периоди от пет или десет години и накрая в подходящия момент да кажа: Добре, а сега ще преброя до три и ще се пренесем в последния ден от живота ти... едно, две, три! Опиши ми какво се случва. Ако е починал в късна възраст, го питам за обстановката, как се чувства и има ли някой при него. При по-травматични сцени на смъртта гледам да приключа по-бързо с въпросите. Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|