Живот между преражданията
Изтегляне 0.88 Mb.
|
| Забележка: Тук спирам за малко, за да успокоя клиентката и да я накарам отново да се съсредоточи в избора си на тяло и поуките, които може да извлече от него.
Д-р Н.: Кажи ми какво е общото между вас. Моуана: (след като се е посъвзела) И двете сме обичливи посвоему. Аз съм по-нерешителна в това отношение. Лоуис внася в характера ми топлотата, която ми беше трудно да изразявам в миналото. Двете сме много горди и нямаме склонността да се гневим или да отмъщаваме на онези, които са ни наранили. Д-р Н.: Така, и този аспект от двойствения ви аз всъщност е хармоничен? Моуана: (някак неохотно) Мм, да... в тези неща си пасваме... Д-р Н.: Добре, от коя нейна черта си извлякла най-голяма полза? Моуана: Тя винаги е готова да се довери, защото обича хората. Не се чувствам отегчена или самотна както в предишните си животи. Тя постоянно ме тласка напред. Д-р Н.: А ти с какво й помагаш най-много? Моуана: Много време ми трябваше, но най-сетне започна да забавя темпото и мисли, преди да скочи. Разгледахме разликите между телата на мъжете и жените и научих, че като мъж Моуана се е държала доста себично с жените. Мисля, че тази душа, несъмнено в резултат на сериозни обсъждания с нейния наставник в духовния свят, е променила посоката, защото й е дошло до гуша от емоционално бедни връзки, причинени от неспособността й да се обвързва като мъж. Вярвам, че нашият сеанс помогна на Лоуис и Моуана да се видят по-ясно една друга. След дългата поредица от емоционално съсипващи Връзки Лоуис започна да се вслушва повече във вътрешния си аз. Месеци след сеанса ми писа, че сега съзнава, че двата й аза се учат един от друг, и се стреми да внесе равновесие в своята „цялостна личност", както се изрази. Очевидно двата аза най-сетне започваха да постигат симбиотична връзка. Когато поведението на един човек има слаба или никаква връзка с аза, това за мен е вътрешна борба за откриване на душата. Един клиент ми каза: „Аз съм кротка душа с афинитет към непредубедени, отворени човешки съзнания. С тях се свързвам най-лесно". Друг пък беше на точно обратното мнение: „Искам да чувствам съпротивата на мозъка от самото начало, защото това е по-голямо предизвикателство. И той, и аз искаме да спечелим от съюза си". В ЖМП терапията няма вълшебни формули и всеки случай трябва да бъде преценяван индивидуално. Когато разговарям с клиент за двойствеността между тялото и душата му, си задавам три въпроса: А. Първоначалната цел на душата осуетена ли е от различните интереси и подбуди на настоящото тяло? Кои дейности предизвикват у него задоволство и кои — тревожност? Б. Двойствеността между тялото и душата на моя клиент в противоречие ли ги поставя или в съюз и кое от тези две положения е предвидено да донесе напредък? В. Моят клиент има ли добри отношения със своята среда и обществото като цяло, или се чувства деперсонализиран, може би поради това, че Земята му се струва чужда? В общи линии, душите срещат по-голяма съпротива от някои тела, отколкото от други в дългата поредица от физически прераждания. Регресионистът, който работи с разтревожен клиент в транс, може да реши, че с тази борба душата полага усилия да се справи с неврозата в човешкия организъм. Духът е способен да излекува тялото, докато тялото е в състояние да изолира душата с примитивни защитни механизми. Основна цел на ЖМП терапевта е да помогне на обекта в неговото търсене на вътрешна хармония, като разбере по-добре себе си и своя произход. И новата му самооценка трябва да се запази у него дълго след приключването на сеанса. Когато изнасям лекции, често ме питат: „Ами душите в тела на инвалиди? Защо някой ще избере такъв ограничаващ и мъчителен живот?" Член от моята аудитория смята, че душите, които обитават тела на инвалиди, са били изпратени там, без да са били уведомени предварително, защото никоя друга душа не ги иска. Доколкото мога да съдя от опита си, това не е вярно. Тези души сами са решили да живеят трудно и в залата за избор са били подтиквани да видят какво ги очаква. Наставниците не се опитват да ни заблудят. Душите знаят предварително с какви кармични уроци ще се сблъскат и каква ще е ползата от тежкия им живот. Една моя клиентка беше учителка на деца-инвалиди. Сред учениците й имаше приковано на количка момче на име Джош. Инвалидността му бе толкова тежка, че едва можеше да се движи или говори. Клиентката ми каза, че Джош „говори" с очи и изражения и има чудна усмивка. Когато я приведох в дълбока хипноза, тя видя, че момчето е част от силно напредналата духовна група, в която членува и тя. Научихме, че душата му е агресивна, властна и действена, с толкова силни вибрации, че е изтощавала напълно тихите, интровертно настроени тела, които е избирала. По-екстровертните и напрегнати пък изваждала от релси. Клиентката ми каза, че е било постигнато взаимно съгласие, че душата на Джош се нуждае от тяло, с което да е принудена да стои неподвижно и да размишлява повече. Явно този замисъл действа. Естествено, екстровертните и интровертните души се учат от всички сливания с хилядите тела, в които пребивават по време на преражданията. На всеки от нас се дава тялото, което му е необходимо, за да преодолее големи препятствия в живота. Казано е, че никога не ни се изпращат изпитания, с които да не можем да се справим, и това в голяма степен изглежда вярно. Ние сме такива, каквито сме и това не е случайно. Ето един въпрос, който задавам на клиентите и който често ги води към просветление: Кое от всичките тела, които си обитавал, ти е най-любимото и защо? Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|