Живот между преражданията

„Когато ме заговорят, старейшините първо ме поздравяват и след това искат да дам мнение за

напредъка си. Моят наставник ми помага мислено, но без да се намесва. Прави се преглед на събитията от живота ми, които после се сравняват със станало­то в другите ми прераждания. Старейшините като че ли преценяват как телата, които са изпълнявали ролята на мои приемници, са ми помагали или пречи­ли и може би обмислят какво тяло ще е необходимо за следващото ми изпитание. Питат ме за подбуди­те и целите ми, както и дали съм щастлив. Това е просто размяна на мисли, защото от тях нищо не може да се скрие. Съветът познава всичките добри и лоши страни на характера ми. Те ме окуражават и ми казват да не бъда толкова суров към себе си".

На този етап ще ви се иска да зададете безброй въпроси. Ето някои от моите, които може да ви се сторят уместни:

22. Има ли специална причина някой старейшина да участва в съвета ти?

23. Докато те разпитват, имаш ли усещането, че някой от старейшините е специалист или има особен интерес към определена област от живота ти, пряко свързана с твоите собствени интереси или опит?

24. Какво казват старейшините за напредъка ти, което не си обсьждал със своя наставник по време на ориентацията или в някой друг момент?

25. По време на разглеждането твоят наставник добавя ли нещо във връзка с напредъка ти?

26. Какво според теб е общото мнение на старей­шините за начина, по който си изживял последния си живот?

27. Членовете на съвета правят ли някакви комен­тари за сегашния ти напредък в сравнение с предиш­ните ти прераждания?

28. Получаваш ли градивни критики или похвали?

29. Изявленията на съвета при тази среща по-раз­лични ли са, отколкото в предишните?

30. Какво е общото ти чувство, когато среща­та със съвета приближава края си?

31. Има ли още нещо, което искаш да кажеш на председателя на съвета, преди да напуснем залата? Какво послание ти е било отправено, което да ти е от полза за сегашния ти живот?

Никога не приключвам срещата на съвета, без да задам въпрос 31, защото в безвременната духовна ат­мосфера на тази визуализация може да се научи страш­но много за настоящия живот на клиента. .

При завръщането в групата често се случва да во­дя твърде интересни разговори с клиента. Това е вре­ме за асимилиране на информацията и той е замислен. Странно, но наставниците най-често не придружават своите подопечни при завръщането им в групата. Мо­ите обекти не знаят защо, но подозирам, че настав­ниците остават за финално обсьждане със съвета. По­някога по време на пътуването към групата питам клиента: „Някои членове от твоята група изправят ли се пред същия съвет?" Но обикновено всяка душа посещава различен съвет. Това вероятно е свързано с разликите в характерите, талантите и мотивация­та им, особено в ниските нива на развитие. Друго, което трябва да спомена тук, е, че душата не обсьжда разглеждането на живота си със своите приятели. Очевидно това е твърде личен Въпрос — нещо, което е само между нея и съвета.
ТЕРАПЕВТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА СЪВЕТА

Д ОКАТО КЛИЕНТЪТ ВИ Е В ЗАЛАТА НА СЪВЕТА, можете да му зададете Въпроса: „Мислиш ли, че тук има и същество, което да е на много по-ви­соко ниво от старейшиншпе?" Някои субекти са ми описвали „присъствието", което считат за върховния, Божествен източник, наблюдаващ съ­вета. Клиентите, които го усещат, са силно раз­вълнувани. Случаи със съобщения за присъствие­то съм описал на стр. 251-25в от „Следите на ду­шите".

Събеседването с мъдреците, които вероятно са изпратили душата на Земята, е един от най-значи­мите етапи на сеанса. Психологическата полза е не­измерима. Клиентът е едновременно наблюдател със съзнанието на сегашното си тяло и участник с ума на безсмъртната си душа. Ще откриете, че подоб­ни (макар и не със същото въздействие) възможности за прозрение съществуват и по-късно, докато ду­шата си избира следващия живот и тяло.

Напътствията, давани от наставника, са от ог­ромно значение за благополучието на душата. Въпре­ки това смятам, че събеседванията дори само на един съвет оказват далеч по-силно въздействие от крат­кия отчет с наставника след живота, защото със старейшиншпе се обсьждат всеобхватни въпроси от

духовното планиране и управление. Когато мъдреци­те обсьждат напредъка на изправилата се пред тях душа, техните проницателни оценки обхващат ця­лото й съществуване. Тя е в състояние да погледне важните моменти от сценариите на много прераждания. С изплуването на стари спомени съзнанието на клиента за безсмъртната му същност се изост­ря и е от голямо значение за процеса на самооткриване.

По мое мнение терапията на свръхсьзнателно ни­во надвишава по въздействие всички останали. До­като изпадналият в дълбок транс клиент е пред съ­вета, задръжките на съзнанието падат. Това се дължи на взаимодействието на душата с човешкия мо­зък, което му позволява да схване важни истини за истинската си същност. В присъствието на тази група мъдри, доброжелателни съветници душата не се бои да признае основни факти за своя характер.

Все пак трябва да поясня, че клиентът ви няма да си спомня много подробности от срещата си със съвета. Предполагам, че блокирането на повечето спомени се прави, защото в сегашния си живот кли­ентът още не е готов да ги възприеме. Други аспек­ти от срещата със съвета също могат да останат скрити поради психологическата неподготвеност на обекта. ЖМП терапевтът се стреми да разбере да­ли клиентът не се съпротивлява на спомените по­ради желание да избегне болезнени анализи на грешки­те и недостатъците си.

Имайте предвид, че както старейшините, така и наставниците очевидно са в състояние да подби­рат мислите, които отправят към душата. Това ще

намали способността на клиента да възстанови ця­лостната картина на срещата. Имал съм само некол­цина напреднали обекти, които са успявали да уло­вят разговори между старейшините, които не са би­ли насочени пряко към душата им. Ето един необи­чаен пример:

Д-р Н.: Докато общуваш с председателя на твоя съ­вет, какво смяташ, че става между другите чле­нове?

Обект: Разговарят за други случаи и ги сравняват с моя.

Д-р Н.: Моля те, обясни по-подробно.

Обект: Не улавям всичко, но като че ли сравняват методи, които са били успешни при други души, за да определят най-добрия подход при избиране­то на следващото ми тяло.

Д-р Н.: Докато слушаш, струва ли ти се, че тази информация ти е полезна по някакъв начин?

Обект: Не съвсем. Разговорите им са твърде абст­рактни и бързи. Хващам само фрагменти между мисловните бариери. А и трябва да внимавам как­во говори председателят.

В духовния свят способността на душата да бло­кира телепатичната комуникация, както и да проник­ва през поставените от другите мисловни бариери яв­но нараства с напредъка й. Разбира се, старейшините скриват голяма част от разговорите помежду си от изправилата се пред тях душа. Зная, че това може да звучи несправедливо спрямо нея, но моите клиенти са дълбоко убедени, че онова, което трябва да знаят, в крайна сметка ще им бъде разкрито.

Така че за практикуващия духовна регресия не е лес­но да определи дали дадена подробност е блокирана от клиента или от самите старейшини. Избирателна ам­незия има при всички клиенти. Постепенно стигнах до убеждението, че на сеанса се разкрива само онова, което душата трябва да знае на този етап от жибота си. Останалото клиентът ще разбере по вътре­шен път, когато дойде моментът в живота му.

Макар да смятам, че задачата на ЖМП терапев­та е да работи възможно най-усилено за извличането на информация, докато клиентът е със своите учи­тели, всяко нещо си има граници. От време на вре­ме чувам от някой неопитен или непрофесионален хипнотерапевт, който се опитва да изтръгне от­говори от нищо неподозиращ обект, като излишно насърчава прехвърлянето и се увлича от проекция и контрапрехвърляне. Когато по време на хипноза обек­тът временно прехвърля чувствата си върху тера­певта, това се нарича прехвърляне. Има податливи обекти — особено страдащите от неразрешени емо­ционални проблеми, свързани с ранното привързване в детството — които в желанието си да угодят на терапевта започват да гледат на него като на ро­дител. В такива случаи прехвърлянето се превръща в зависимост.

Например имаме следната проекция. Клиентът каз­ва: „Виждам те (хипнотерапевта) в моята духовна група". Макар да съществува астрономическа вероят­ност за това, съветът ми е винаги да приемате та­кова твърдение като реакция на преклонение, поро­дена от топли чувства към вас. Като професиона­лист по отношение на ЖМП вие сте духовен съвет-

ник, на който може да се вярва и който свързва хо­рата с духовната им история. Съветът ми е вни­мателно да напомните на клиента, че е доста съм­нително да се намирате в неговата духовна група, като се има предвид, че билиони групи обединяват хората от Земята. Благодарете му за комплимента и му обяснете, че сте чували това и от други и е добре да се вгледа по-отблизо въб Всеки член на ду­ховната си група. Най-добре е да отхвърлите тази погрешна интерпретация веднага.

Контрапрехвърляне имаме, когато неспособният терапевт подхранва тази нужда от зависимост, ка­то насърчава прехвърлянето на обекта и проектира себе си във визуализациите му. Най-лошият пример за подобни практики в ЖМП терапията биха били въпросите: „Виждаш ли ме в своя съвет?" или „Виж-даш ли ме като един от твоите наставници?" Може би в такива случаи хипнотизаторът има слабо его и не се задоволява с онова, което му разказва кли­ентът, иска да проектира собствените си желания върху обекта или се заблуждава, че по този начин му действа успокояващо.

Но каквито и да са причините, този несръчен под­ход не само е признак за професионално невежество, но и е неетичен и е в разрез с доверието на клиента. За щастие подобни случаи са рядкост и повечето обек­ти са или твърде когнитивни, или с прекалено неза­висим дух, за да позволят на хипнотизатора да се про­ектира в сцените. Духовната регресия свързва двете страни на множество енергийни нива и ако не се прек­рати незабавно, прехвърлянето възпрепятства сво­бодния, безпристрастен поток от информация.

Така че за практикуващия духовна регресия не е лес­но да определи дали дадена подробност е блокирана от клиента или от самите старейшини. Избирателна ам­незия има при всички клиенти. Постепенно стигнах до убеждението, че на сеанса се разкрива само онова, което душата трябва да знае на този етап от живо­та си. Останалото клиентът ще разбере по Вътре­шен път, когато дойде моментът в живота му.

Макар да смятам, че задачата на ЖМП терапев­та е да работи възможно най-усилено за извличането на информация, докато клиентът е със своите учи­тели, всяко нещо си има граници. От време на вре­ме чувам от някой неопитен или непрофесионален хипнотерапевт, който се опитва да изтръгне от­говори от нищо неподозиращ обект, като излишно насърчава прехвърлянето и се увлича от проекция и контрапрехвърляне. Когато по време на хипноза обек­тът временно прехвърля чувствата си върху тера­певта, това се нарича прехвърляне. Има податливи обекти — особено страдащите от неразрешени емо­ционални проблеми, свързани с ранното привързване в детството — които в желанието си да угодят на терапевта започват да гледат на него като на ро­дител. В такива случаи прехвърлянето се превръща в зависимост.

Например имаме следната проекция. Клиентът каз­ва: „Виждам те (хипнотерапевта) в моята духовна група". Макар да съществува астрономическа вероят­ност за това, съветът ми е винаги да приемате та­кова твърдение като реакция на преклонение, поро­дена от топли чувства към вас. Като професиона­лист по отношение на ЖМП вие сте духовен съвет-

ник, на който може да се вярва и който свързва хо­рата с духовната им история. Съветът ми е вни­мателно да напомните на клиента, че е доста съм­нително да се намирате в неговата духовна група, като се има предвид, че билиони групи обединяват хората от Земята. Благодарете му за комплимента и му обяснете, че сте чували това и от други и е добре да се вгледа по-отблизо във всеки член на ду­ховната си група. Най-добре е да отхвърлите тази погрешна интерпретация веднага.

Контрапрехвърляне имаме, когато неспособният терапевт подхранва тази нужда от зависимост, ка­то насърчава прехвърлянето на обекта и проектира себе си във визуализациите му. Най-лошият пример за подобни практики в ЖМП терапията биха били въпросите: „Виждаш ли ме в своя съвет?" или „Виждаш ли ме като един от твоите наставници?" Може би в такива случаи хипнотизаторът има слабо его и не се задоволява с онова, което му разказва кли­ентът, иска да проектира собствените си желания върху обекта или се заблуждава, че по този начин му действа успокояващо.

Но каквито и да са причините, този несръчен под­ход не само е признак за професионално невежество, но и е неетичен и е в разрез с доверието на клиента. За щастие подобни случаи са рядкост и повечето обек­ти са или твърде когнитивни, или с прекалено неза­висим дух, за да позволят на хипнотизатора да се про­ектира в сцените. Духовната регресия свързва двете страни на множество енергийни нива и ако не се прек­рати незабавно, прехвърлянето възпрепятства сво­бодния, безпристрастен поток от информация.

Все пак няма никаква причина ЖМП терапевтът да не подпомага духовната регресия с персонализиращи въпроси. Докато тече разглеждането на миналия живот на обекта, по някое време мога да го запитам:

„Защо смяташ, че на този етап от живота ти тези мъдри учители те насърчават мислено да полз­ваш помощта ми, за да получиш достъп до инфор­мацията за същността на душата си?"

Този Въпрос навежда на мисли за синхронизация, т.е. събития, които в определен момент по някаква при­чина ще се съчетаят. Преди да отговорят, повече­то клиенти правят пауза, която никога не прекъс­вам. Споменах, че хипнотизиралите хора откликват бавно на по-сложни въпроси, защото в момента при­емат повече мисли и образи, отколкото съобщават. Добре е да се въоръжите с търпение. Разбира се, можете още на встъпителното събеседване да попита­те будния клиент какво точно иска да разбере от съвета за настоящия си живот, но аз смятам, че по-общият въпрос — защо търси духовни насоки с Ва­ша помощ именно в този момент от живота си, ще получи по-изчерпателен отговор, ако бъде зададен пред старейшините.

Естествено, всеки клиент има някакви нерешени вътрешни проблеми, но мнозина се намират наисти­на на кръстопът, когато дойдат при бас. Дали ще продължат да живеят постарому, или са готови за положителни промени в мисленето? В практиката си често съм чувал думите: „Миналата година, кога­то преживявах криза, ми се струваше, че наистина

трябва да се срещна с вас, но сега, след като се поус­покоих и обмислих нещата, моментът като че ли е по-подходящ". Всеки клиент има усещане за цел на се­анса. Това става очевидно на срещата със съвета, къ­дето присъстват и старейшините, и наставникът. Това са главните учители на душата. Също така мно­го клиенти са ми казвали, че виждат как моят нас­тавник е застанал зад стола ми в кабинета и ми по­мага. На моменти и аз съм го усещал.

Колкото до работата с проблеми от настоящия живот на клиента, трябва да разбирате, че в духов­ния свят душата съществува в настоящето, което не е ограничено от времеви рамки и следователно не е абсолютно. Това ще ви помогне много по време на срещите със съвета. Напомням на обектите си, че красотата на сегашното време в духовния свят е, че мога да ги пренеса напред, назад или да спра вре­менно срещата. Това е отлично терапевтично сред­ство при духовната регресия.

Например по средата на срещата със съвета може да обсъдим избора в живота. Мога да замразя дейс­твието, докато прехвърлям клиента на мястото, къ­дето се избира тяло, за да обсъдим какви решения е взел за настоящия си живот, и после отново да го върна при съвета. Това придава по-голяма задълбоченост на срещата. Друг път обсъждането със съве­та може да се замрази, за да прехвърля обекта към някое значимо събитие от предишния и който и да било друг живот във връзка с обсъжданата в момен­та тема.

Технически погледнато, тъй като срещата със съ­вета става след приключване на поредното

дане, събитията, които са добели клиента при вас, все още не са се случили в линейното настояще. Но това не ограничава терапията на сегашния живот. Тъй като духът съществува в безвремието, където са обединени всички сега-та, последователността на материалните и биологичните събития от едно пре­дишно тяло в сегашното не поставя никакви огра­ничения за анализа. Често задавам следния въпрос:

Сега огледай внимателно съвета и ми кажи как смя­тат, че се справяш в сегашния си живот?

И понеже душата на обекта е подложена на пълен преглед от страна на старейшините, този въпрос дава възможност на практикуващия духовна регре-сия да разкрие по-дълбоки пластове около представа­та на клиента за себе си. В тази връзка би трябвало да изясним заблудите му и да му помогнем да разбере какво е уникалното в него, да схване по-добре моде­лите си на поведение и да осъзнае, че трябва да из­ползва оптимално силните страни и слабостите си.

Според мен, когато са в свръхсъзнателно състоя­ние, обектите са с повишена способност да тълку­ват собственото си вътрешно пространство по­ради нарастващото прозрение. Съзнавам, че съм са­мо един посредник между тях и мощните духовни сили, които движат съществуването им. Хората ме питат: „Щом времето на духовния свят не е абсолютна величина, не можем ли на свръхсъзнателно ни­во да виждаме и бъдещето, не само миналото си?" При някои клиенти е Възможно до известна степен, но считам, че сведенията са ненадеждни. Причина-

та да не можем да Виждаме в бъдещето от настоя­щия си живот е свързана с проблемите на себеразвитието, свободната воля и непредопределеността на нашите решения. Повече информация за надникване-то в бъдещето ще намерите в глава „Избиране на живот и тяло".

Преди да приключа този раздел за срещите със съ­вета, трябва да добавя, че дори да решите по среда­та на разглеждането да пренесете клиента си на мяс­тото, където се избира следващият живот, това не ви пречи да го направите отново към края на сеан­са. В много случаи за клиента е от голямо значение да се върне и да обсъди по-обстойно избирането на настоящото си тяло. Както вече казах, обектите не винаги визуализират събитията в посочения от мен ред — ориентация, среща с приятелите и разг-леждане на приключилия живот пред съвета. Тук осо­бено ще ви помогнат гъвкавостта и творческият поглед в пренасянето на клиента към различни прос­транствени зони в подходящите моменти от сеан­са.

В МНОГО СЛУЧАИ НАЙ-ПОДХОДЯЩИЯТ мо­мент за обсъждане на миналото прераждане на обекта е по време на съвета или веднага след то­ва. Но какво да правите, ако клиентът се озове в библиотека, класна стая или се усамоти някъде? Подобни места са не по-малко подходящи за ра­зискване на Важните моменти от предишен живот. Прегледът на важни аспекти от преражданията на клиента, за да може той да разбере по-добре характера на душата си, има голямо тера­певтично значение. Той осъзнава, че е уникално съ­щество. Безсмъртието на душите се оформя от волята, желанията и въображението, като се пов­лиява от действията и постъпките на многото ни тела. Затова искам да разбера ефектите и край­ния резултат от поведението в миналия му жи­вот.

Човешкото общество, особено в гъсто населени територии, понякога кара човек да се чувства пра­зен, самотен и неспособен на обвързване, ако не е си­гурен какво сме ние във великия план на нещата. жизненоважен елемент от разглеждането на минали прераждания е разкриването на истинската самоличност на клиента, а това се постига с анализиране на раз­лични тела, в които е пребивавал. В тази връзка съм разработил следната серия от въпроси:

1. Как се влияе азът на душата ти от мозъка на всяко избирано от теб тяло? Някои тела затрудня­ват ли повече поддържането на постоянната ти са-

моличност:

2. Коя е най-главната ти душевна характеристи­ка, която определя истинското ти аз — онова, кое­то преминава от живот в живот?

3. Избираш ли някой пол по-често в прераждания-

та си?

5. Какъв начин на живот е най-комфортен за теб?

в. Кажи ми кое от досегашните ти прераждания е било най- значимо и продуктивно.

Внасяйки в разговора личната идентификация на клиента в предишни тела, вие изяснявате защо в ми­налите си животи е вземал определени решения, за­сягащи неговото настояще. Гледам внимателно дали лицето на обекта изразява задоволство, когато да­ден ефект е постигнат във Въпросното прераждане, или разочарование, когато не е. И още нещо — ще от­криете, че клиентите, които са се подлагали на връ­щане в минали прераждания, вероятно не са питани за идентичността на душата им, проявена Във всич­ките им различни тела. ЖМП сеансът трябва да прибави ново измерение на тези връщания в минали прераждания.

Сбивайки прегледите на минали животи, за да раз­гърна връщането в ЖМП, понякога се спирам за мал­ко на по-значимите прераждания. В този контекст има един въпрос, който задавам на всички:

8. Кога беше първият ти живот на Земята?

Според мен опознаването на световната цивилиза­ция с нейните възходи и падения е безценно. Вашият клиент може да отговори с описание на живота му в племе от каменната ера преди около 50 или 100 хиля­ди години, през палеолита. Друг може да се види през неолита, може би преди 5 или 10 хиляди години. Мно­зина си спомнят, че първият им живот е бил в ран­ните цивилизации на Египет и Месопотамия преди около 3 до 5 хиляди години. Освен ако не разговаряте със съвсем млада душа с едва няколко минали прераж-дания, клиентът няма да си спомня всичките си ми­нали животи — може би само онези, в които е напра­вил най-големите си поетижения. Но въпреки това по­вечето помнят първото си прераждане на Земята.

Ами когато Ваши клиенти, пребивавали в тела на извънземни, са посещавали Земята? Макар че поняко­га ще се натъквате на хибридни души, чиито ранни физически прераждания са ставали на други планети, рядко ще имате такъв, който наистина да е посе­щавал Земята в тяло на извънземен. Може да е учас­твал в някакъв опит за колонизация в ранната ис­тория на човешката цивилизация или пък да е идвал за кратко посещение. От всичките ми случаи само няколко са такива. През март 2001 г. писах статия на тази тема за списание „фейт".

Когато задавате въпроса: „Къде сте по време на първия си живот на Земята", бъдете подготвени, че някои клиенти ще заявят: „В Атлантида". Синдрома „влечение по Атлантида" описах по-подробно в глава „Проверка за намеса на съзнанието", свързана с предубежденията. За този „изгубен осми континент" се смя-

та, че е съществувал преди около 10 000 години. И аз се интересувам от тази легенда, но съм и скептичен. Разбира се, има някаква вероятност Атлантида да е съществувала на Земята под някаква форма, но това все още спада към недоказаните митове.

Без да отричам първоначалните реакции на някои клиенти, че са имали живот в Атлантида, искам всички ЖМП терапевти да знаят, че е напълно възможно в такива случаи да си имате работа с хибрид­на душа. В „Следите на душите" съм включил много разкази за хибридни души. Клиентите, които имат чувството, че първият им живот е бил в Атлан­тида, може всъщност да са хибридни души, които в продължение на хиляди години да са имали прераждания в материален свят, наподобяващ географската легенда за Атлантида. Тези животи са приключили и едва след това душата е започнала да се преражда на Земята. Досега не съм установил между земните жи­воти да се прераждаме на други планети.

Когато работите с хибридна душа, може да се на­тъкнете на физически предизвикателства. Тези хора може да не са се нагодили както трябва на Земята. Връзката им с човешкия мозък и засилената енергий­на гъстота на тялото все още може да е съмнител­на. Имал съм клиенти, които чувстват земното си тяло като чуждо. Самоубийствата сред хибридните души при първите им прераждания на Земята са по­чести, отколкото сред нехибридните. Ако действи­телно се окаже, че клиентът ви е хибридна душа, ето няколко примерни въпроса, които можете да му зада­дете за преживяванията му на други планети:

1. Можеш ли да ми кажеш дали тази планета е част от нашата Вселена, или е в друго измерение?