Живот между преражданията

Ако сте чели предишните ми случаи за това как душата се слива с развиващия се човешки мозък на плода, ще видите, че това е бавен и деликатен про­цес. Добър пример е случаят с Нанси, който опис­вам в този текст. Първите опити на душата са внимателни, тя проследява полекичка невротрансмитерите на мозъка, същевременно изравнявайки виб­рациите си с ума на бебето. Представете си само какъв шок би било за ума на зрелия човек, ако душа­та смени безсмъртната си енергия по средата на жи­вота му. Според мен това би довело до лудост или смърт.

Сливането на душата с човешкия мозък е един от най-сложните елементи на духовната регресия. Обсъждам множеството аспекти на партньорство­то между душа и мозък в примерите, изложени в мо­ите книги. Общо взето, повечето хора се чувстват съвсем удобно с двойствеността, породена от на­личието на душа и мозък в телата им. Има обаче и такива, които са умерено или силно разстроени от тази връзка. ЖМП терапевтът трябва да бъде вни­мателен с ваденето на заключения относно произхо­да на подобни разстройства.

Например често са ме питали дали причината за раздвоението на личността не е в проявяването на

личностите, които човекът е бил в миналите си пре-раждания. Смятам, че раздвоението на личността представлява потискане на единствената настояща личност, травматизирана от ранни събития в то­зи й живот. Човекът, страдащ от такова психично заболяване, желае да се дистанцира от болезнени спо­мени, често свързани с насилие в детството. Той търси изход в други личности, които не са от ми­нало прераждане, за да се отърве от реалността на своята личност. Според мен при обикновения човек подривната двойственост на душата и мозъка е много по-вероятно да създаде объркване в това кои сме всъщност, но не и да предизвика симптоми на това психично разстройство.

В съображение относно умствените разстройст­ва идва и фактът, че някои тела имат предразположеност към хормонален дисбаланс и отклонения в хи­мичните реакции на мозъка. Комбинирайте това с фи­зическо или емоционално насилие в детството и ще получите формулата за предизвикване на психични за­болявания. Аз лично смятам, ча ако подобно съзнание е съчетано с млада, неопитна душа, тя е по-неспособ­на да се справи с положението и се замърсява, а може и да попадне в капана на болния биологичен ум. Тогава не е в състояние да функционира нормално.

Душата притежава безсмъртен характер, който, съчетан с човешкия мозък и централната нервна сис­тема, създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една лич­ност, която ще съществува само в този живот. На­ричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателни, и несъзнателни спо­мени, така че откриването на истинската ни същ-

ност е доста илюзорна вьзможност. формирайки представата за себе си, хората твърде много разчи­тат на своята сетивна и емоционална реакция на ин­формацията, идваща от мозъка, физическият ум мо­же да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим, че сме, основавайки се на влиянията от окол­ната среда на планетата и емоционалните ни реак­ции към тях.

Егото най-общо може да се определи като мисли­те, спомените и възприемането на живота от безс­мъртното съзнание, нашата душа. Поглеждаме се 8 ог­ледалото и се питаме: „Защо аз съм аз?" За да засили това объркване, нашата личност (душевният аз и би­ологичният аз) се развива и се променя неравномерно през целия ни живот — докато биологичният аз се из­меня рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският аз дава основата на истинската ни същ­ност, която влияе върху емоционалния темперамент и характера. Всички тези елементи са свързани в ед­но човешко същество и според мен, когато тази де­ликатна връзка се наруши, това води до психични за­болявания и може би престъпно поведение.

Когато достигнем аза на душата си, ние сме в със­тояние да схванем вътрешните белези на безсмърт­ния си характер. Това дава дълбоко усещане за истин­ската ни индивидуалност и цялостната ни личност. По тази причина ЖМП терапията се стреми да по­могне на клиента да осъзнае кой е, като възстановя­ва несъзнателните спомени за сливането на ума с тя­лото. ЖМП терапията всъщност е духовно търсе­не с цел по-дълбоко самоосъзнаване.

Душата на клиента може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент на

тялото-приемник. Душите разчитат на плановици­те от духовния свят да им намерят най-добрите кандидати за партньорство в съответствие със силните страни и слабостите им. Изборът на даде­но тяло има за цел да комбинира дефектите и сил­ните страни в характера на душата с даден човеш­ки темперамент, така че да са си от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, която му дава въображение, интуи­ция, прозрения и съвест. С това обединяване ние ставаме една личност, която цял живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причи­нява двойствеността между ума и духа в телата ни.

Двата аза може да се слеят напълно или пък да по­казват признаци на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опози­ция, в други — в съюз. Това, че двата ви аза са в опо­зиция, не означава автоматично липса на хармония и равновесие. Примерът, който обикновено давам, е, че нискоенергийната, пасивна душа може би е по­искала да се съчетае с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контроли­раща другите, влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна.

ЖМП терапията не може да гарантира, че разпоз­наването на истинската същност ще реши автома­тично противоречивите емоции и нагласи на клиен­та. Все пак тя постига много в полагането на по-уравновесена психологическа основа на самооценката посредством самонаблюдения. Това би трябвало да предизвика осъзнаване и личностно изцеление в жи­вота на клиента. За вас като терапевти главната

цел на ЖМП сеансите е да изследвате двойствения аз на всеки обект на хипноза.

Имам един случай, който илюстрира конфликта между двата аза. Когато го включвам в лекциите си, моите слушатели обикновено го наричат „случаят с динамичното дуо". Следният откъс е от сеанса ми с тридесет и пет годишна неомъжена жена на име Лоуис, търговски директор на голяма международна компания. Лоуис е доста млада душа с безсмъртно име Моуана, която идва на Земята само от около петстотин години. Във всичките си предишни пре-раждания е била мъж. Досега е избирала телата си са­мо въз основа на съвместимост с тях. Но в този живот нещата са по-различни. Сцената по-долу се слу­чи, когато отведох обекта на мястото за избор на живот преди сегашното й прераждане:

Д-р Н.: Между колко тела имаш избор?

Моуана: Две, едното мъжко, а другото женско. Имам вьзможност да избера мъжкото, както съм прави­ла винаги досега. Но се спирам на женското, защо­то трябва да започна с разширяването на хори­зонтите си.

Д-р Н.: Добре, Моуана, как ти се струва Лоуис на пръв поглед?

Моуана: Лмии... кльощава, много окосмена, напрегна­та, нервозна... Господи, тя е направо... луда. Ще е адски трудно да се работи с нея... Май че този път ще си свия голям номер...

Д-р Н.: Искаш да кажеш, че с досегашните ти тела сливането не е било трудно, но този избор ще е промяна за теб?

Моуана: Да, нали разбираш, аз съм спокойна, анали-

тична душа. Внимателно обмислям всичко, преди да взема решение.

Д-р Н.: И защо имаш нужда от промяна?

Моуана: Защото, след като разглеждах всички възможности на всички ситуации, аз избягвах всякак­ви рискове в живота си.

Д-р Н.: Искаш да кажеш, че си нерешителна душа?

Моуана: О... не мисля... просто съм предпазлива.

Д-р Н.: А тялото на Лоуис с какъв темперамент е?

Моуана: Бомба, която всеки момент ще избухне! Ис­тинска откачена... винаги предприема неща, кои­то водят до емоционални каши.

Д-р Н.: Моуана, ако това е главният контраст между твоя характер и темперамента на тялото-приемник, какво ще спечелиш от сливането си с не­го, което да ти е липсвало в другите тела?

Моуана: (след дълга пауза) Трудно ми е да си го приз­ная, но се чувствах удобно в емоционално хладни приемници. Толкова ми е лесно да съм просто наб-людател, да не се ангажирам изцяло с нищо... осо­бено във връзките си. Не бях... открита с хората.

Д-р Н.: Разбирам. И какъв е животът ти в тялото на Лоуис?

Моуана: Като в пътуване със скоростно влакче! Тя е толкова... сложна... набърква се в разни неща, без дори да помисли. Винаги е готова да даде всичко от себе си. Аз избягвам тревогите, тя — никога. Аз винаги залагам на сигурното, докато тя кипи от идеи.

Д-р Н.: Изразява се директно, докато ти си по-ин­директна?

Моуана: Меко казано. Опитвам се да я озаптя, но тя е почти безразсъдна... (плачливо) особено с мъжете. Наистина, понякога така се развихря, че ни причинява адски много емоционална болка.

Д-р Н.: И това как те кара да се чувстваш, Моу­ана?

Моуана: Като в капан.

Д-р Н.: Кажи ми какво е общото между вас.

Моуана: (след като се е посъвзела) И двете сме обич­ливи посвоему. Аз съм по-нерешителна в това от­ношение. Лоуис внася в характера ми топлотата, която ми беше трудно да изразявам в миналото. Двете сме много горди и нямаме склонността да се гневим или да отмъщаваме на онези, които са ни наранили.

Д-р Н.: Така, и този аспект от двойствения ви аз всъщност е хармоничен?

Моуана: (някак неохотно) Мм, да... в тези неща си пасваме...

Д-р Н.: Добре, от коя нейна черта си извлякла най-голяма полза?

Моуана: Тя винаги е готова да се довери, защото оби­ча хората. Не се чувствам отегчена или самотна както в предишните си животи. Тя постоянно ме тласка напред.

Д-р Н.: А ти с какво й помагаш най-много?

Моуана: Много време ми трябваше, но най-сетне за­почна да забавя темпото и мисли, преди да скочи.

Разгледахме разликите между телата на мъжете и жените и научих, че като мъж Моуана се е държала доста себично с жените. Мисля, че тази душа, несъм­нено в резултат на сериозни обсъждания с нейния нас­тавник в духовния свят, е променила посоката, за­щото й е дошло до гуша от емоционално бедни връз­ки, причинени от неспособността й да се обвързва като мъж. Вярвам, че нашият сеанс помогна на Лоуис и Моуана да се видят по-ясно една друга.

След дългата поредица от емоционално съсипващи Връзки Лоуис започна да се вслушва повече във вът­решния си аз. Месеци след сеанса ми писа, че сега съз­нава, че двата й аза се учат един от друг, и се стре­ми да внесе равновесие в своята „цялостна личност", както се изрази. Очевидно двата аза най-сетне започ­ваха да постигат симбиотична връзка.

Когато поведението на един човек има слаба или никаква връзка с аза, това за мен е вътрешна борба за откриване на душата. Един клиент ми каза: „Аз съм кротка душа с афинитет към непредубедени, от­ворени човешки съзнания. С тях се свързвам най-лес­но". Друг пък беше на точно обратното мнение: „Ис­кам да чувствам съпротивата на мозъка от самото начало, защото това е по-голямо предизвикателст­во. И той, и аз искаме да спечелим от сьюза си". В ЖМП терапията няма вълшебни формули и всеки слу­чай трябва да бъде преценяван индивидуално.

Когато разговарям с клиент за двойствеността между тялото и душата му, си задавам три въпроса:

А. Първоначалната цел на душата осуетена ли е от различните интереси и подбуди на настоящото тяло? Кои дейности предизвикват у него задоволс­тво и кои — тревожност?

В. Моят клиент има ли добри отношения със сво­ята среда и обществото като цяло, или се чувства деперсонализиран, може би поради това, че Земята му се струва чужда?

В общи линии, душите срещат по-голяма съпро­тива от някои тела, отколкото от други в дълга­та поредица от физически прераждания. Регресионистът, който работи с разтревожен клиент в транс, може да реши, че с тази борба душата полага усилия да се справи с неврозата в човешкия организъм. Ду­хът е способен да излекува тялото, докато тялото е в състояние да изолира душата с примитивни за­щитни механизми. Основна цел на ЖМП терапев­та е да помогне на обекта в неговото търсене на вътрешна хармония, като разбере по-добре себе си и своя произход. И новата му самооценка трябва да се запази у него дълго след приключването на сеанса.

Когато изнасям лекции, често ме питат: „Ами ду­шите в тела на инвалиди? Защо някой ще избере та­къв ограничаващ и мъчителен живот?" Член от мо-ята аудитория смята, че душите, които обитават тела на инвалиди, са били изпратени там, без да са били уведомени предварително, защото никоя друга душа не ги иска. Доколкото мога да съдя от опита си, това не е вярно. Тези души сами са решили да жи­веят трудно и в залата за избор са били подтиква­ни да видят какво ги очаква. Наставниците не се опитват да ни заблудят. Душите знаят предварително с какви кармични уроци ще се сблъскат и как-ва ще е ползата от тежкия им живот.

Една моя клиентка беше учителка на деца-инвалиди. Сред учениците й имаше приковано на количка момче на име Джош. Инвалидността му бе толкова тежка, че едва можеше да се движи или говори. Кли­ентката ми каза, че Джош „говори" с очи и изражения и има чудна усмивка. Когато я приведох в дълбо­ка хипноза, тя видя, че момчето е част от силно напредналата духовна група, в която членува и тя. Научихме, че душата му е агресивна, властна и дейс­твена, с толкова силни вибрации, че е изтощавала напълно тихите, ишпровертно настроени тела, ко­ито е избирала. По-екстровертните и напрегнати пък изваждала от релси. Клиентката ми каза, че е би­ло постигнато взаимно съгласие, че душата на Джош се нуждае от тяло, с което да е принудена да стои неподвижно и да размишлява повече. Явно този за­мисъл действа.

Естествено, екстровертните и интровертните души се учат от всички сливания с хилядите тела, в които пребивават по време на преражданията. На всеки от нас се дава тялото, което му е необходи­мо, за да преодолее големи препятствия в живота. Казано е, че никога не ни се изпращат изпитания, с които да не можем да се справим, и това в голяма степен изглежда вярно. Ние сме такива, каквито сме и това не е случайно. Ето един въпрос, който зада­вам на клиентите и който често ги води към прос­ветление:

Кое от всичките тела, които си обитавал, ти е най-любимото и защо?
ТЕРАПЕВТИЧНА ПОЛЗА

ОТ ДУХОВНАТА РЕГРЕСИЯ

КАТО ЖМП ТЕРАПЕВТИ, ВАШИТЕ предпочита­ния може да клонят към психоанализата, поведенческата психология, гещалт-терапията, ориенти­рането към прозрения, метода на свободните асо­циации или други някакви терапии. Наистина съм виждал голямо различие във философските ориен­тации на моите ученици по ЖМП. Вероятно то­ва се дължи на факта, че много хипнотерапевти са еклектични хуманисти. Тази книга отразява соб­ствения ми стил, но смятам, че няма всеобщо „ва­лиден" начин да се практикува ЖМП терапия. Много психологически подходи могат да бъдат вградени успешно в духовната регресия. От вре­ме на време някой потенциален клиент, особено ако е бил подлаган на по-традиционна психотера­пия, ще ви пита за психологическите и клинични­те аспекти на ЖМП хипнотерапията — неща, ко­ито обикновено не се дискутират на встъпител­ното събеседване.

Мисля, че в началото е добре да избягвате дълги­те психологически обяснения дори и да имате така­ва склонност, защото не това иска да знае клиентът. Установил съм, че краткото общо обсъждане на хип­нотерапията и терапевтичната й полза в разкрива­нето на душата привлича най-силно вниманието.

Подчертавам колко важна е енергийната хармония между душата и човешкото тяло. По възможност се изразявам простичко, като избягвам да тревожа хората, особено онези, които се страхуват от как­вито и да било интервенции. Разумно е да поясни­те, че макар ЖМП хипнозата да е мощно средство за възстановяване на духовните спомени и решаване на конфликти, сама по себе си тя не е психотерапия.

На клиенти, които настояват да им обясня пове­че за терапията, казвам, че връщането в несъзнател­ното за възстановяване на спомени от минали прераж-дания и живота между тях лекува, когато човек стиг­не до по-дълбоки прозрения за истинската си същност. Добавям, че този процес води до по-голямо просвет­ление за съзнанието, особено чрез осбобождаването от натрупаната отрицателна енергия. Честно казано, предпочитам да не се Впускам в повече подробности за терапията преди сеанса, защото това може да до­веде до погрешни схващания. Искам клиентът да за­почне сеанса непредубедено. Терапевтичните обясне­ния накрая обаче са съвсем друго нещо.

Когато премине в свръхсъзнателно състояние, кли­ентът така добре ще знае кое възпрепятства пси­хически потенциала му, че просто ще ви изненада. С напредването на сеанса това самопознание се засил­ва още повече. По мое мнение разликата между връ­щането в минали прераждания и духовната регресия е 8 това, че ЖМП терапията позволява по-лесна трансформация на възприятията. В първото клиен­тът се вижда в различни животи, където е имал раз­личен характер, а във второто осъзнава истинска­та си същност.

Към края на сеанса се интересувам да разбера след-

ното:

Б. Способен ли е да тълкува духовните послания, които са му били отправени?

В. Ще може ли в сегашния си живот да действа в съответствие с новата си осъзнатост, като изпол­зва градивно негативните отпечатъци от минали прераждания?

Въпреки че вече са се подлагали на психотерапия, много клиенти ще дойдат при вас с отрицателни поведенчески модели и лоша нагласа. Хипнотичната регресия позволява на терапевтите да преценят бър­зо корените на емоционалните рани. И все пак трав­мите не изчезват единствено с припомняне на източ­ника им. Клиентът трябва да разбере значението на събитията и как преживяванията влияят върху ду­шата. ЖМП терапията намалява заблудите и обър­кването от настоящи емоционални дилеми и дава на клиента възможност да дръпне завесата, скриваща истинското му аз и да погледне цялата си същност в по-обективна светлина.

Работата с клиенти в състоянието им на души не се свежда само до видения от живота между преражданията. В травмиращи сцени, свързани с моментно­то прераждане на определени обекти, е вьзможно ефек­тивно да се използва разграничението на ума от ду­ха, за да се извлече информация директно от душата. Тази техника е подобна на разговора между хипноти­затора, обекта и духовния наставник, който описвам в случай тринадесети от „Пътят на душите". Ко­муникацията, включваща трима, може да е също тол­кова ефективна между хипнотизатора, обекта и душата. Гласът на клиента може да се промени, когато говори от името на душата си, точно както ако го­вори от името на духовния наставник.

По време на моя собствен ЖМП, хипнотизирай от опитен и умел терапевт, видях един епизод от настоящия ми живот — когато на седем години ме оставиха в пансион. Изглежда, душата ми кръжеше над тялото. По-късно, когато слушах записа на та­зи част от сеанса, осъзнах, че гласът ми бе по-разли­чен, когато душата ми описваше съвсем обективно нуждата от решителност и окуражаване, изникнала в съзнанието на едно малко момче, потиснато от самота и тъга по родителска ласка. Силата на този терапевтичен подход е доста явна.

С годините практика установих, че когато се ви­ди като безсмъртно същество и открие, че не е тук по някаква биологична случайност, клиентът започ­ва да осъзнава Вътрешните си истини. Когато пре­ценява конфликтите от своето минало и ги разре­шава, той добива ново съзнание за себе си. Това го подтиква да продължи напред. Клиентите са по-спо­собни да свикнат с мястото си в големия план на нещата, когато разберат, че са безсмъртни. След ЖМП сеанс те знаят, че във всичко има ред и цел и те са част от плана. Това прозрение им позволява да преструктурират своето виждане за света и да действат така, че да постигнат целите си.

Макар че ЖМП терапията е краткотрайна, аз да­леч не твърдя, че представлява бързо решение на проблемите на индивида. Бивши клиенти са ми пи­сали години след сеансите си с мен, за да ми кажат, че продължават да асимилират получената тогава ин­формация. С времето те разбират по-добре реал-

ността и своето място в този объркващ свят. Чув­стват се по-съсредоточени и не отминават без вни­мание болката на другите.

Духовната регресия кара клиента да осъзнае, че не е сам дори когато се чувства самотен в живота. Той успява да види непод властните на смъртта връзки с една общност от сродни души, които обитават — или са обитавали — телата на негови роднини, любими хора, приятели или познати. Да разбереш със сигурност, че въпреки обстоятелствата в настоя­щия ти живот си ценен за други Във Вселената е крайно Вдъхновяващо. Препоръчвам на клиентите си всеки ден да прекарват по малко време в усамотение, за да укрепват връзките си със силите, които бдят над тях. С новопридобитите знания това става по-лесно и способства за вътрешно спокойствие. Уса­мотението, отдалечаването от разсейващите фак­тори на ежедневието отпушва каналите на вътреш­ния интуитивен глас.

Когато запитам клиент в свръхсъзнателно състо­яние какво прави в духовния свят, за да изостри въз­приятията си, той ми казва, че се усамотява и се със­редоточава върху същността си. Разбира се, за безп­лътните това е лесно, защото не им пречат сетив­ната и емоционалната информация от физическото тяло и разсейващите фактори от материалния свят. Но и за въплътената душа идеята е същата. Една от ползите, които добивате от редовното възстановя­ване на връзката с духовния свят след ЖМП сеанса, е общуването с духовния ви наставник.

Видяхме какъв е ефектът от духовната регре­сия, когато клиентите се срещнат с личните си духовни наставници. Когато работя с клиент, аз

усещам присъствието както на неговия, така и на моя наставник. Не се съмнявам, че те ми помагат да разкрия някои психологически елементи, които може би спират напредъка на клиента. Никога не забравяйте, че не вие, а наставникът на въплътена­та душа срещу вас е истинският терапевт. След като напусне офиса ви, човекът ще започне да се обръща за утеха към своя учител, не към вас. Духов­ните наставници са истинските лични терапевти.

Въпреки намеренията на Всеки клиент и спънки­те, на които ще се натъкнете по бреме на работа­та, към всички обекти трябва да се отнасяте поч­тително и с разбиране. Аз лично вярвам в ползата от отправянето на предизвикателства, но по вре­ме на тези финални обобщения ЖМП хипнотиза­торът трябва да внимава да не постави клиента в отбранителна позиция или да го накара да се почув­ства застрашен от откровенията, които сте му помогнали да разкрие. Тъй като е мощен инстру­мент в работата с ЖМП, хипнотерапията може да изкуши терапевта да превърне сеанса в пътуване с цел укрепване на властта си върху обекта.

Тайната на добрия лечител е в смирението, защо­то ви ръководи сила, която е по-висша от вас. Да­леч по-добре е да упражнявате загриженост и съпри­частност, а не власт. Тук всичко е въпрос на самооценка, умения в изразяването и опит. Духовната регресия, включваща опознаването на собствената ду­ша, е акт на свято доверие и ние трябва да го по­читаме.
ЧАСТ ШЕСТА

ЗАВЪРШВАНЕ НА СЕАНСА
ПОДГОТОВКА ЗА ОТПЪТУВАНЕ

КОГАГО ПРИВЪРШИТЕ С ПРЕГЛЕДА НА последно­то посещение на клиента в мястото за избор на живот, трябва да се ориентирате към приключва-не. Що се отнася до прегледите, четиринадесета глава от „Пътят на душите" е посветена изцяло на подготовката на душата за отпътуване. Мои­те курсисти често ме питат: „Всички ли души се подготвят за отпътуването по един и същи на­чин?" Отговорът ми е отрицателен. Разлики има не само в начина, по който се подготвят за след­ващото си прераждане, но и в подготовката на ед­на и съща душа за различните й животи. На този етап от сеанса питам клиента:

Искам да ми обясниш какво правиш, преди да на­пуснеш духовния свят, за да се преродиш в настоя­щия си живот.

Ще получавате най-разнообразни отговори в зави­симост от естеството на предстоящия живот и напредъка на душата. Ето кратък списък на причи­ните, които се крият зад различните отговори: