Живот между преражданията

А. Някои клиенти няма да си спомнят нищо от приготовленията за новото прераждане. Помнят единствено как са приключили с избора на живот

и Веднага след това са се озовали в майчината ут­роба.

Б. Някои клиенти ще ви говорят за подготвите­лен урок, в който се прави преглед на най-важните аспекти от предстоящия живот. Тук има два вари­анта:

1) Срещат се само с наставниците си.

2) Може да се срещнат с наставниците и с други души, които ще играят важни роли в живота им.

В. Някои души се сбогуват набързо с неколцина приятели от групата си и веднага отиват на мяс­тото за отпътуване, придружавани от своите нас­тавници.

Г. Някои души, изглежда, се усамотяват преди на­пускането на духовния свят. Тук също има две възможности:

1) Не усещат, че наставникът ги придружава, и внезапно се озовават в утробата.

2) Биват придружени от наставника до мястото на отпътуване и след това минават по същия мар­шрут като останалите души.

Не искам да оставя читателя с впечатлението, че сбогуването с другарите от групата е кратко или изобщо липсва. Всичко зависи от това кога е стана­ло то в поредицата от духовни събития. Кратко­то „довиждане", когато душата е готова за тръгва­не, не означава автоматично, че не е имало по-дълги сбогувания в по-ранен етап. Също така не забравяй­те, че част от енергията ни никога не напуска ду­ховния свят — не е като да заминава цялото същес­тво. Оставащата енергия може да бъде активна или

не, зависи колко от нея ще вземем с нас (както вече споменах по-рано в тази книга). Но и в двата случая сбогуванията на душата с приятелите могат да бъ­дат много емоционални, особено с онези, които ще се прераждат с нас в предстоящия ни живот.

Подготвителните уроци, предназначени за отпъ­туващи души, често се водят от директори-координатори, които не са личните им наставници. Те­зи координатори са специализирали в генералните ре­петиции на значими сцени от предстоящия живот. В основни линии те извършват крайното подсилва­не на паметта на заминаващите души. Не е необи­чайно душата да усеща по време на урока присъст­вието на свои другари или свързани души, на които са отредени Важни роли в предстоящата пиеса. Дейс­твителният момент на раждането на това поколе­ние от деца очевидно не е от значение в подготви­телните лекции. Например може да сте пет години потвьзрастен от жена си, но ще посещавате заедно подготвителния клас, свързан с момента, когато ще се срещнете.

Има клиенти, които описват своя подготвите­лен клас като ориентиран главно към бъдещото раз­познаване на сродните души. Други ще ви кажат, че там преповтарят определен кармичен урок, докато трети твърдят, че уроците им са съчетавали раз­лични елементи. Когато хората имат усещане за де-жа вю или усещат синхрон в определени събития, ко­ито не могат да обяснят, нищо чудно това да са спомени от подготвителните им уроци.

Много са въпросите, които можете да зададете на клиента в тази фаза от сеанса:

1. Какви знаци са ти дадени предварително, за да разпознаваш Важните събития в живота си?

2. Можеш ли да ми кажеш по какво е трябвало да разпознаваш важните хора в живота си?

3. Кой е най-значимият аспект от последния ти подготвителен урок?

В някои редки случаи ще чуете как клиентът въз­кликва, че в моментите преди отпътуването си към новия живот се е нуждаел от малко повече убеждаване или успокояване от страна на своя наставник. Макар че подобни трепети са доста необичайни, ду­шата е свободна да се откаже от прераждането в който момент пожелае. Вече споменах, че много ряд­ко съм се натъквал на души, които са помолили да бъдат върнати обратно, след като вече са се наста­нили в плода. Повечето ви клиенти ще заяват, че вместо с тревоги, са били изпълнени с радост, надежди и очаквания за предстоящия живот. Процен­тът на моите клиенти, които попадат в тази ка­тегория, надхвърля 80%. Тъй като малка част от тях усещат някакво притеснение, бих ви препоръчал да зададете под някаква форма следните въпроси за наг­ласата на обекта към прераждането:

1. Какви бяха главните причини да дойдеш тук то­зи път?

2. Имаше ли усещането, че е твой дълг да се пре­родиш, че това е неизбежно, или можеше да си оста­неш там?

3. Би ли могъл да характеризираш отношението си към прераждането като:

а) радост и очакване на новите възможности, ко­ито ще ти се предоставят в предстоящия живот;

б) безразличие;

в) предпазливост или неохота.

В „Пътят на душите" съм описал подробно ня­колко примера на действителното връщане на Земя­та. Ако е в състояние да опише тази процедура, кли­ентът в повечето случаи ще каже, че наставникът го е придружил до нещо като изходен портал, преди да се разделят. Душата има чувството, че се спуска в някакъв водовъртеж или тунел към Земята. В мно­го случаи обектът си спомня съвсем смътно послед­ния етап от пътуването си, затова отбелязва: „От светлината влязох в тъмнина (портала) и след то­ва усетих топлина (в утробата)".
ЗАВЪРШВАНЕ НА ДУХОВНАТА РЕГРЕСИЯ

СЛЕД КАТО АНАЛИЗИРАТЕ ПОДГОТОВКАТА НА клиента за отпътуване, става време да придаде­те завършен вид на сеанса. На този етап често задавам въпрос от рода на: „Е, как се чувстваш след онова, което научи?" Ще откриете, че след като с помощта на духовната регресия са разбра­ли смисъла на живота, клиентите често биват по­разени от мисълта колко сериозно са приемали раз­ни дреболии. Съзирането на голямата цел зад всич­ките им преживявания. им даба по-широк поглед. След сеансите клиентите ми пишат, че вече ра­ботят по-съсредоточено върху най-важните неща в живота си.

След като се запознаят със съществуването си между преражданията, клиентите се изпълват с но­ва решимост да се справят достойно с изпитания­та през остатъка от живота си. Вече знаят, че тя­лото им е скъпоценен дар, в чието избиране са учас­твали и самите те. Гледат на живота като на въз-можност да се учат и да се обогатяват и това ги кара да се чувстват по-уверени в себе си. Но най-ве-че осъзнават, че в тяхната реалност има ред и цел. Към края на сеанса, който е продължил повече от три часа, вероятно двамата с клиента сте много изморени. На този етап казвам:

Преди да приключим и да напуснем духовния свят, искам да се огледаш за последен път и да ми кажеш дали няма нещо значимо, което да сме пропуснали, но искаш да обсъдим.

В повечето случаи клиентът отговаря отрица­телно — може би защото е не по-малко изморен от мен. Но понякога в ума му изскача нещо, например ня­коя дейност или конкретен проблем, който трябва да бъде изяснен. Все пак в края на сеанса повечето обекти смятат, че са възстановили всички необхо­дими спомени.
СЪБУЖДАНЕ НА КЛИЕНТА

КЛИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЪБУДЕН ОТ дълбокия транс много Внимателно. След толко­ва дълъг период под хипноза, голяма част от кой­то в свръхсъзнателното тита-състояние, обек­тът ще усеща тялото си много тежко и дори Вцепенено. Също така може в продължение на ня­колко минути да се чувства дезориентиран. Това е, защото всеки човек преживява трансформация от пълно разгръщане на душата до сегашната си личност. По тази причина сьбуждането трябва да се ръководи внимателно и грижливо фактът, че клиентът току-що се е събудил от транс, не означава, че веднага ще забрави за връзка­та с душата си. Той ще запази спомените за нея до края на живота си. При сьбуждането си клиентът идва от едно сигурно място — убежището на веч­ния си дом — в трескавата и тежка материална сре­да на Земята. Така че този преход в никакъв случай не бива да е рязък.

Бих искал да ви дам един пример как започвам ука­занията за събуждане в края на сеанса:

Сега започваме да напускаме дома на вечната ти душа и красивия ти живот в духовния свят. Искам никога да не забравяш, че този любящ свят е винаги с теб. Всичко, за което сме говорили — всичките ти

мисли, спомени и прозрения — ще се запазят, за да ти помагат и да те вдъхновяват до края на сегашния ти живот. Нека това познание се настани в подхо­дяща форма в съзнанието ти. Позволи си вече да се чувстваш пълноценна личност. Твоят безсмъртен аз се е слял напълно с човешката ти същност. Връща­ме се през тунела на времето и идваме в настояще­то.

Разбира се, тази мантра може да бъде счетена за постхипнотично внушение към клиента, но аз я из­ползвам В прехода към будно състояние. По принцип не вярвам, че традиционната употреба на постхипнотични внушения е необходим елемент от духов­ната регресия, особено след като давам на клиента записа от сеанса. И тези внушения имат продължително въздействие, но намирам, че е временно, дока­то самата духовна регресия никога не избледнява. Опитът ми показва, че спомените от духовния свят остават в съзнанието на клиента и без подобни при­йоми.

Всички изследвания на постхипнотичните внуше­ния показват, че при прилагането им най-важната ин­формация се запазва дълго време. Вече споменах, че във връзка с наставниците можете да заявите: „Никога няма да забравиш образа на духовния си наставник и разговорите с него". Използването на постхипнотични внушения е подходящо и в други области, нап­ример при притъпяване на чувствителността към травми от минали прераждания.

Също така не изключвайте възможността при ня­кои клиенти да стане нужда от укрепване на спомените за залата на съвета или за определена душа, за да се подпомогне изцелението. Това се извършва по преценка на терапевта в зависимост от клиента и сеанса. Не препоръчвам опити да се премахва амнези­ята на клиента по отношение на някои спомени от духовния свят или бъдещето, като се използват постхипнотични внушения.

Всеки хипнотизатор си има свои методи за събуждане на клиента. По-горе цитирах подготовката за обичайните си финални указания, включващи обрат­но броене. На този етап инструктирам клиента да диша дълбоко, да фокусира погледа и да проясни гла­вата си, като същевременно призовавам за ускорява­не на кръвообращението и му внушавам да се чувс­тва разтоварен, щастлив и напълно освежен.
ФИНАЛНО СЪБЕСЕДВАНЕ

СЛЕД КАТО СЕ СЪБУДЯТ ОТ ТОВА ДУХОВНО преживяване, повечето клиенти гледат втренче­но няколко минути в пространството, слисани от видяното. Някои се просълзяват, други избух­ват в радостен смях. Повечето усещат отговор­ността на онова, което техните духовни учите­ли очакват от тях. Опитвам се отначало да не говоря много, защото искам да дам на обекта вре­ме за размисъл. Окуражавам го просто да седи не-подвижно, докато се окопити, подавам му чаша вода и приготвям касетата, която ще му дам да отнесе със себе си.

След ЖМП сеанса ще срещнете два вида реакции. Някои клиенти не искат да говорят много за видяно­то, понеже то е твърде лично и им се иска да събе­рат мислите си без вашата намеса. Често ще се случ­ва да ви потърсят по-късно. Повечето клиенти оба­че желаят веднага да обсъдят най-важните моменти от сеанса. Съветвам ви в началото да ги оставите да говорят каквото искат. Те са завладени от ново­то себепознаване. Вече на съзнателно ниво усещат, че шлюзовете на вътрешния им аз са отворени. И успо­редно с вълнението, чувстват и божествена отговор­ност за живота си. Това невероятно лично преживяване показва на клиента мястото му в света.

Важно е да знаете, че много клиенти ще искат от вас съвет относно значението на сеанса, но бъдете

предпазливи. Нашата задача е да им помагаме да от­крият собствени тълкувания на визуализациите от духовния свят. Клиентите са склонни да търсят ука­зания и искат да им помагате в тълкуванията. Ес­тествено, можете да дадете някои мнения относ­но живота им в духовния свят, но на ваше място бих внимавал с коментарите за бъдещите им реше­ния въз основа на тази информация. Добра идея е да зададете въпроси като:

1. Какво придоби след този сеанс?

2. Разбираш ли по-добре себе си след наученото и как?

3. Сега по-ясно ли схващаш живота и мястото си в него? По какъв начин?

4. Какви възможности и алтернативи виждаш да ти се откриват с тази информация?

Клиентът може да не е в състояние да отговори на тези въпроси веднага след сеанса. Задачата на ду­ховната регресия е да му даде цел и насоки, но той сам трябва да реши как ще ги използва. Може да му е нужно доста време за размисъл.

Едно от предимствата на финалното събеседва­не е, че позволява на клиента да се събуди напълно след дългия хипнотичен сеанс. Това отнема поне по­ловин час. Все пак не искате да се втурне зашеметен навън и да попадне под колелата на някой автомо­бил. Ето защо наблюдавам внимателно погледа и движенията на тялото му. Докато се възстановява от дълбоката хипноза, му обяснявам, че в следващите дни и седмици може да изникват още фрагменти от

спомените на душата под формата на отделни кад­ри или сънища. Насърчавам го винаги да държи под­ръка тефтерче, в което да записва спонтанно хрум­нали му мисли и да ги добавя към информацията от записа. Това повдига въпроса за повторните ЖМП сеанси.

Тъй като никой сеанс не може да разкрие цялата информация, която хората биха искали да имат за своето съществуване, естествено е някои от тях да изявят желание да дойдат втори път. Някои го правят веднага, но в повечето случаи си отиват у дома, изслушват записа, размишляват върху някои части от сеанса и едва след това решават, че искат да ви посетят отново, за да научат повече. Препо­ръчвам ви, преди клиентът да напусне офиса ви, да го предупредите честно, че е напълно възможно при следващите сеанси да не получи нова съществена ин­формация.

Сред причините повторният сеанс да се окаже неплодотворен са състоянието на клиента, намере­нията на неговия наставник, предстоящите уроци, степента на развитие и така нататък. От друга страна, няма спор, че при някои клиенти вторият сеанс дава още по-значима информация за духовния им живот. Тук няма универсално правило. Обектите, за които е било особено трудно да стигнат под хип­ноза в духовния свят, е добре да преведете по мар­шрута детство-минало прераждане-духовен свят. При дурги можете да избегнете връщането в детс­твото и след въвеждането и задълбочаването на транса да ги пренесете направо в предишния им жи­вот.

Сега задълбочаването ще отнеме по-малко време от предишния път, особено ако в края на първия се­анс сте отправили към клиента постхипнотичното внушение, че всичките му следващи сеанси ще про­тичат бързо и леко. Втория път трябва да шполз-вате друго прераждане, преди да влезете в духовния свят. Така клиентът има възможността да научи по­вече подробности. Повторният сеанс ще помогне и на двама ви да научите повече за развитието на ду­шата му в различните тела.
ИЗВОДИ

МНОГО КЛИЕНТИ ИЗЛИЗАТ ОТ КАБИНЕТА МИ, стискайки записите си, сякаш са някакво съкрови­ще, и аз се питам дали ще приложат наученото, за да дадат нова насока на живота си. Винаги имам чувството, че съм можел да получа повече инфор­мация, да им помогна повече и им съдействам да разберат по-добре чудото на духовния си живот. Всеки сеанс е уникален и за мен е голяма чест, ко­гато успея да помогна някому в отключването на знанията за безсмъртното му съществуване. Преди много години, когато започнах, трябваше да проправям пътя за хипнозата като средство да се достигне до живота между преражданията — не­що, което не ви се налага да правите. Същевремен­но зная, че в бъдеще практикуващите духовна регресия ще постигат много повече от мен. ЖМП хип-нотерапията ни натоварва с отговорността да да­ваме възможно най-много от себе си, тъй като все­ки клиент е чувствителен посвоему.

Откривайки своето безсмъртие, ЖМП клиенти­те виждат приемствеността на един непрекъснат живот. Това ги кара да разберат сбоето място в последователността от животи, смърти и прераждания. Каквото и да е настоящото им положение, хората ще напускат офисите ви със съзнанието, че имат свой постоянен дом в отвъдното, едно изпълнено с любов, спокойствие и опрощение място, къ­дето за него се грижат високо развити същества.

Някои клиенти ще би питат какво да правят с новополучената информация. Те се притесняват от високите цели, които са им поставени за този жи­вот. Опитвам се да ги успокоя, че нашите учители са безкрайно търпеливи. Казвам им, че животът им ще се оценява според онова, което са направили за другите, а не за себе си. Обяснявам, че във всяко пре-раждане допускаме грешки, запъваме се, поемаме по грешни пътеки и вземаме неправилни решения, но из­растваме с всяка след баща възможност и решение. Прераждането се счита за успешно, когато сме има­ли куража да се изправяме след всяко изпитание и в края на живота си сме били силни.

Пътят на душите: духовни принципи

1. Душата не се поддава на определения или измер­вания, защото Божието творение няма граници. Най-съдържателното описание на проявената й същност е, че тя представлява интелигентна енергия, която е безсмъртна и се проявява чрез специфични вибра­ционни вълни от светлина и цвят.

2. Всяко човешко същество има една душа, която остава в него до смъртта му. Душите действител­но играят роля в избора на следващото тяло в ци­къла си от прераждания. Появяват се във физическо­то тяло още в майчината му утроба, някъде между четвъртия месец и края на бременността.

3. Всяка душа притежава уникален безсмъртен харак­тер. При съчетаване с човешки мозък тя се слива с емо­ционалния темперамент или човешкото его на това тяло, при което се получава една бременна личност, ко­ято ще съществува само в този живот. Именно то­ва имам предвид под „двойственост на ума".

4. Макар че паметта на душата е блокирана от съзнанието посредством амнезия, мисловните й мо­дели влияят върху човешкия мозък, пораждайки мо­тивация за дадени действия.

5. Душите се прераждат като човешки същества безброй пъти, за да преминат през различните нива

на развитие, преборвайки се с кармични проблеми от минали животи. Така техните знания и мъдрост на­растват, защото между преражданията размишля­ват върху мислите и делата си под ръководството на духовни учители.

в. Нашата планета е един от безбройните свето­ве, които са училища, служещи за напредъка на души­те. По време на физическите си въплъщения на Зе­мята душата има възможност да напредва, като при­добива мъдрост по пътя на опита и грешките. жи­вотът на човека не е предопределен. По време на фи­зическите си прераждания на Земята различните вьзможности и вероятности, породени от кармични влияния и споразумения на душата, зависят от ней­ната свободна воля.

7. Земята е място на голяма красота и радост, но и на невежество, омраза, страдания, създадени от чо­века, които са комбинирани с естествени планетарни катаклизми, над които почти нямаме контрол. Неизбежно е, че ще се справяме с тези положителни и отрицателни елементи на земния живот. Духовна зла воля не съществува в Божествения порядък на любов и състрадание, откъдето произхожда душата ни.

8. Личното просветление идва по вътрешен път и дарява човека със способността да постигне своя­та Божествена сила без посредници.

9. В момента на физическата смърт душата се връ­ща в духовния свят, при източника на своето сът­ворение. Тъй като част от нейната енергия не напус­ка духовния свят по време на прераждането, завръща­щата се душа се съединява отново с нея. По този на­чин духовното й израстване е непрекъснат процес. Ду­ховният свят дава на душата и възможността да си почине и да поразмишлява между преражданията.

10. Душите очевидно участват в духовни групи, към които са прикрепени от създаването си. Учите­ли на всяка група са духовните наставници на ней­ните членове. Духовните другари от групата се прераждат заедно с душата и приемат важни роли в жи­вота й на Земята.

11. Духовният свят явно не е място на недействие — или нирвана, — а такова, където душата преживява преход, за да се развие до по-висши енергий­ни форми, способни да творят одушевени и неоду­шевени предмети. Енергията на самата душа е сът­ворена от по-висш източник.

Духовният свят влияе върху определена терито­рия, чиито граници още не са установени, но очевид­но включва нашата Вселена и съседните измерения.

12. При завръщането си душата не вижда в духов­ния свят никакви божества от земните религии. Най-близкият й контакт с Божествената сила е чрез нейния личен духовен наставник и членовете на съ­вета от благосклонни съветници, които наблюдават развитието на всяка душа. Душите от Земята усе­щат присъствието на Божествената свръхдуша или източника, което се излъчва някъде от горе над учас­тващите в индивидуалните им съвети с мъдреци.

13. Духовният свят очевидно се направлява от ви­соко развити непрераждащи се души-специалисти, които регулират работата на поверените им души. Когато стигнат по-високи нива на мъдрост, прераждащите се души престават да се прераждат и заемат мястото си до специалистите, за да помагат на все още прераждащите се. Специалистите обикновено се подбират спо­ред мотивацията, талантите и представянето си.

14. Крайната цел на всички души очевидно е да пос­тигнат съвършенство и да се съединят с източни­ка, който ги е създал.

фигура 1. Голямата зала на общностния център



Диаграмата отразява как изглеждат на пръв поглед събраните на едно място голям брой основни общностни групи души, които съставят огромна вторична група от около хиляда души. Основ­на група А е общността на клиентката.
фигура 2. Разположение на общностната група 1

9

Първични централни цветове

фигура в. Седалището на съвета

Майкъл Нютън

Отговорен редактор Мария Тоскова

Редактор д-р Светла Балтова

Компютърна обработка Калин Гарабедян

Коректор Ивелина Йонова

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС"