Живот между преражданията



страница3/13
Дата14.01.2018
Размер1.89 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Първият, най-външен слой е съзнанието — наши­ят ежедневен център за критика, анализи и взема-

не на решения. Вторият, среден слой е подсъзнани­ето, където се съхраняват физическите ни споме­ни, Включително от минали прераждания. Той е и центърът на емоциите и въображението. Творчес­ки настроените хора с доминираща дясна мозъчна половина като че ли по-лесно черпят от тези из­точници, отколкото другите. В средата пък лежи третият концентричен кръг — на сбръхсъзнанието, в което са складирани спомените на божествени-те ни души.

В различните етапи на хипнозата имаме възможност да минаваме през нивата, съдържащи съзнател­ните, безсмъртните и божествените ни спомени. Умът на вечната душа е произлязъл от енергиен из­точник на върховна концептуална мисъл, далеч над­хвърляща нашите представи. Сбръхсъзнанието раз­крива безсмъртието и дългата ни история. Докато сме в тита-сьстояние, ние имаме възможност да Ви­дим своя произход, миналите прераждания, живота между тях и съществата, които са ни помагали в нашия напредък. Преживяването е върховно.

ЖМП хипнотерапевтът, който се прехвърля вни­мателно от тема на тема, докато обектът е под хипноза, ще открие, че на определени нива някои кли­енти се нуждаят от повече задълбочаване. Не може-те да избързвате пред обекта, нито да изоставате. Няма готова формула за възприемчивостта на кли­ента ви. Някои хора имат нужда да изпаднат в по-дълбока хипноза, за да добият информация за мина­лите си прераждания и духовния свят. Недоловими-те въздействия от фазите на хипнозата са различ­ни при всеки човек.

Прекрасното в тази област е, че с ваша помощ повечето клиенти ще успеят да достигнат нивото на транс, необходимо им за достъп до спомените от минали прераждания и живота между тях. Все едно е, че имат вграден телеметър. Всеки обект има соб­ствена мисловна настройка в дълбоките нива. Раз­полагаме със статистика, която дава груба предста­ва за податливостта на хипноза. Националните про­учвания показват, че около 10-15% от населението е силно податливо, докато 70-80% попадат в катего­рията на средна податливост. Така че остават 10-15% с нулева или минимална податливост, а от кли­ентите в тази група, с които все пак се постига ус­пех, повечето изискват непрекъснато задълбочаване, за да достигнат до дверите на духовния свят.

Все пак, когато обектът изпадне в дълбока хип­ноза, успешното възстановяване на духовните спо­мени не зависи от началната му податливост, ни­то от скоростта, с която достига определени дъл­бочини в различните етапи. Успехът на духовната регресия се измерва с други показатели. Ако приемем, че дълбочината на транса е свързана със степента на откъсване от външната среда, обектите, нами­ращи се на подходящото за тях ниво, ще бъдат по-ангажирани с вътрешните си видения. Те ще бъдат по-фокусирани, докато отговарят на въпросите, а това е особено благоприятно за концентрацията.

Ако обектът прави твърде свободни асоциации или отговорите му са неясни, значи се намесва съзна­нието, а това обикновено издава недостатъчна дъл­бочина на транса. Моите ученици, които вече са про­фесионални хипнотерапевти, ми задават следния вьпрос: „Ако оживяването на спомени дава по-силна ан-гажираност при връщането в минали прераждания, това важи ли и за връщането в ЖМП?" Отговарям, че не особено, и обяснявам защо. Оживяването на спомени е по-скоро повторно преживяване на мина­ли събития, отколкото наблюдение. Когато обектът участва активно в оживяването на спомени от пре­дишно тяло, са ангажирани и петте му сетива.

Установил съм, че повторното преживяване на съ­ществуването в духовния свят не изисква такова оживяване, за да се получат по-добри резултати, за­щото ние се намираме в нефизическо състояние на душата. Разбира се, самото сомнамбулно тита-състояние дава възможност за пълно разкриване. Но до­ри и при това положение не смятам, че наблюдаващият ум, който е характерен за по-лека хипноза, ог­раничава получаването на информация за духовния свят. По мое мнение обектите в свръхсъзнателно състояние едновременно наблюдават мислено и учас­тват. Но въпреки това практикуващите духовна регресия не бива да изпускат от внимание дълбочи­ната на транса.


ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ И ВИЗУАЛИЗАЦИЯ

ПОДОБНО НА ВЪВЕЖДАНЕТО, МЕТОДИТЕ НА задълбочаване са описани в много чудесни трудо­ве, за които няма да се впускам в подробности тук, освен що се отнася до приложимостта им в духовната регресия. При ЖМП клиентите из­ползвам дълга, насочвана серия от образи, следо­вателно не задълбочавам транса с помощта на фракциониращия метод на събуждане и повтор­но въвеждане, нито пък на пирамидални внуше­ния, за да създам дезориентация и сетивно пре­товарване. Вместо объркващи техники срещу за­щитните реакции, преодоляват препятствията посредством упражнения с моторни движения на тялото и работя с прогресиращо отпускане. По време на периодите на задълбочаване се опит­вам да подтикна преживяванията на клиента извън тялото, като го подготвям за онова, което го очак­ва в реалността на душата. Тъй като безсмъртната характеристика на душата винаги е част от психи­ката на клиента, независимо от дълбочината на хип­нозата, аз винаги употребявам изрази от рода на: „Ка­то безсмъртно същество от чиста разумна светли­на, позволете на човешкото си съзнание да влезе в тази светлина, която е вашата истинска същност".

Отделям до четиридесет и пет минути за задъл­бочаващи упражнения, които включват дълги визуализации на красиви планински или плажни гледки. Де­тайлните образи, целящи да променят познавател­ните измерения на преживяването и да засилят емо­ционалната обвързаност, също се прилагат постепен­но. Това, към което се стремя, е пълното вглъбява­не на обекта в прелестните сцени, където той се вижда устремен към определена цел, точно какъвто искам да бъде по-късно в духовното си пътуване към дома. Използвам пътеки, стълбища, ескалатори, от­пускане в топъл пясък, мека трева или басейни с во­да и винаги ги карам да се носят плавно, за да ги под­готвя за духовното състояние. Тези прогресивни ви­зуализации са едновременно слухови и кинетични и целта им е едновременно да задълбочат и да подгот­вят обекта за онова, което му предстои.

По този начин, ако оставим настрана задълбоча­ването, моите Визуализации имат за цел да са симво­лични в Ериксоновия смисъл на думата, понеже от тях се очаква да улеснят прехода в етерната област на духовния свят. Аз съм минал Ериксоново обучение, но считам, че по-формалните и авторитарни техники са по-добри при работата с ЖМП. Все пак при визуали­зацията прилагам метафоричен, мек подход. Опитвам се да съгласувам своите истории с характера, инте­ресите, нагласите и емоционалното ниво на обекта, за да му предам смислени послания. И макар че невинаги успявам, желанието ми е описанията да отгова­рят на целите на ЖМП терапията за безопасност, спокойствие и изцеление чрез директни и индирект­ни послания. Ето два кратки примера:

А сега искам да се видиш как отлиташ от тази стая далече, Все по-високо и по-бисоко към една планина. Почувствай меките, топли въздушни течения око­ло себе си, докато се носиш покрай белите дантелени облаци в тихия, спокоен ден. Усещаш тялото си без­тегловно и се приближаваш плавно, без никакво уси­лие към планината. Скоро минаваш над първия масив и започваш да се спускаш. В долината долу зърваш кра­сива ливада. (Пауза.) По-ниско и по-ниско и вече виж-даш, че ливадата е заобиколена от високи, вълшебни дървета. Тя е абсолютно защитено убежище. С приближаването до поляната се понасяш от външната страна на този идеален кръг от дървета, търсейки пътеката, по която можеш да влезеш и да стигнеш до центъра на това спокойно, магическо място.

По-нататък продължавам да работя върху нами­рането на пътеката, но така, сякаш някаква неви­дима сила води клиента ми. След влизането в лива­дата (представляващо влизането в духовния свят) му представям други символи като златните лъчи на слънцето, които образуват щит от топла свет­лина, идваща някъде от горе (сигурност), и спомена­вам за ярките цветове, уханието на цветята и пее­щите птици (очарование).

Може да реша да представя на клиента плажна сце­на от километри и километри топъл пясък (неизмен­но спокойствие), реещи се над главата му чайки (сво­бода) и бялата пяна (чистота) на океанските вълни (успокояващи звуци). Ако клиентът обича водата, мога да въведа в сцената басейн със свежа вода (пре­чистване). Споменаването на времето в сцената обозначава вечността. Ето един кратък откъс от този вид визуализации:

Почувствай как се откъсваш Все повече и повече надолу и дишаш все по-леко, все едно се носиш без ни­какво усилие през времето и пространството. Усе­щаш нежни, топли течения, които галят тялото ти, докато се носиш надолу и надолу. Покрай теб пре­минават кръгли прозрачни мехури, които се издигат високо над теб, защото ти се спускаш надолу и на­долу. Скоро се потапяш от глава до пети в собст­вената си вътрешна светлина, докато се движиш през водата и излизаш там, дето няма ни време, ни пространство. Времето тече като река, а ние ми­наваме през него... понякога по течението... понякога срещу течението... без да му се съпротивляваме... по-скоро се отпускаш и се носиш безцелно, без грижи и тревоги, сякаш насън, към онова специално място, където трябва да бъдеш.

Понеже продължителните техники на задълбоча­ване са важен фактор в ЖМП терапията, искам да подчертая, че един три-четиричасов сеанс дава ви­соко ниво на откъснатост. С увеличаване на линей­ното времево изкривяване съзнанието на обекта се отделя от тялото. Ако с клиента сте направили един-два по-кратки сеанса преди действителната ду­ховна регресия — добре, но това не означава да уско­рите визуализациите в дългия ЖМП сеанс, за да спес­тите време.

Във фазата на духовната регресия ще трябва да напредвате бавно от сцена на сцена, преди да стиг­нете до сегмента със смъртта в предишния живот на клиента. Може да се наложи през цялото време да увеличавате дълбочината на транса. Комбинацията

от броене и дишане също е много ефикасна. Ето след­ния пример за преход към минал живот:

Осъзнавай все по-ясно бавното си дишане. Всеки дъх те отнася по-надълбоко. Докато броя от десет до едно, вдишвай на всяко число и чувствай как се отдалечаваш все повече към тунела на времето, кой­то те очаква.

Вече споменах как собственият мисловен компас на обекта в неговия висш духовен аз може да му по­могне да достигне точната дълбочина, за да възста­нови някои спомени на душата си. Този компас трябва непрестанно да усеща двете различни магнитни полета между ума на клиента и хипнотизатора. Пов­дигам отново тази тема, за да напомня на практи­куващите духовна регресия, че гласът е още едно сред­ство за достъп до енергийното поле на обекта и служи както за премахване на енергийни блокажи, така и за задълбочаване на транса.
ТЕМПО И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЛАС

ОПИТВАМ СЕ ДА НАГАЖДАМ ВИБРАЦИОННИЯ резонанс на гласа си с тона на обекта, който от­разява настроението му, за да се свържа с него и да подпомогна влизането му в подходящото със­тояние на транс. Височината и интонацията на гласа ви започва да действа с Вьвеждането и продължава като мощен инструмент през целия ЖМП сеанс, осигурявайки на клиента ритъм и мо­менти на спиране. Внимателното спазване на изб­раното темпо на сеанса, както и използването на различни гласови модулации, включително прилага­нето на остри, меки, насърчаващи и успокояващи техники имат огромно хипнотично влияние по време на дългото мисловно пътуване. Може да не разбирате какво преживява обектът във всеки определен момент от духовната регресия, но трябва да му внушите, че непрестанно сте ангажирани и заинтересувани какво става по време на пъ­туването му. Аз лично се старая да нагодя гласа си съобразно тона и типа отговори, които получавам. Това започва с първите ми указания към клиента и продължава през целия процес на задълбочаване. Рабо­та с гласа може да се наложи и по-нататък в сеанса, когато реакциите на обекта се променят. Имах на­вика преди пристигането на клиент да отделям по няколко минути, за да упражнявам гласа си и да поддържам определени модулации, най-вече в ниския ре­гистър. Калибрирането на гласа ми с този на клиен­та от време на време предизвиква вибрационно енер­гийно сливане.

Обработването на звуците в тон с идеите, кои­то се опитвате да внушите на обекта, е особено полезно при визуалните образи. Според мен ги прави по-разпознаваеми и разбираеми за клиента. Също та­ка хипнотизаторът не бива да изостава от визуал­ните и емоционалните преходи на клиента от сце­на на сцена. Това може да се случва много бързо, с уме­рено темпо или бавно. Според мен е желателно да нагодите темпото на клиента към вашето. Най-добре ще е, ако бъдете търпеливи и изчаквате обектът да отговори изчерпателно на въпроса, преди да пре­минете към следващия.
ФИНАЛНИ УКАЗАНИЯ ЗА ХИПНОЗАТА

ПРЕДИ РЕГРЕСИЯТА

СЛЕД ЗНАЧИТЕЛНО ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ посредст­вом продължителни визуализации давам на ЖМП клиента следната серия от указания:

Искам да повярваш в способността си да виждаш картините, които ще се появяват пред теб в раз­лични моменти и на различни места, да усещаш свър­заните с тях емоции и да ми докладваш без всякак­ви задръжки за онова, което искам да знам. Ще бъда твой водач в съвместното ни пътуване. Към нас ще се присъединят други хора, които си познавал и оби­чал, включително твоят личен наставник, който ще дойде да ме напътства и да ни вдъхне сили и уве­реност.

Отначало само гледай сцените и ми казвай какво­то можеш. С течение на времето паметта ти ще се подобрява. Ще виждаш, приемаш и разбираш по­вече — не само онова, което се появява пред очите ти — и ще чувстваш, че скоро ще можеш да ми по­магаш в оценяването на чутото и видяното.

Докато преживяваш повторно чувствата и емо­циите, свързани с предишни времена в други тела и всичко, което си бил преди, ще започнеш да усещаш приятно освобождаване от умствените товари на миналото. Всичките ти спомени ще се наредят в

правилна перспектива, интегрирани със сегашния ти живот, така че да те доведат до съвършена хармо­ния със себе си.

А сега, преди да продължим нататък, искам да ви­зуализираш как те обгръщам целия, от глава до пе­ти с мощен щит от светлина, който ще те пред­пазва от всякакви външни сили и ще ти Вдъхва топ­лина, сияние, светлина и сила. Ако се появят, непри­ятните спомени от миналото ще отскачат от щи­та, без да ти навредят.

Разбира се, има много варианти на тези инструк­ции и съм сигурен, че ще създадете за клиентите си защитни механизми, които да подхождат най-добре на вашия стил.

Например можете да използвате и една друга ко­манда. Три-четиричасовите сеанси ще включват и разговори между вас и вашите клиенти. На някои не е лесно да говорят в състояние на дълбок транс. Има хора, за които е трудно да останат в същата дъл­бочина на хипноза, когато трябва дълго да говорят. Съветвам ви да използвате следното твърдение при всички клиенти: „Ще бъдете способен да ми разказ-бате всичко, без да се пробуждате. Всъщност дълги­те разговори, които ще имаме, само ще поддържат и осигуряват дълбочината на транса. През цялото бреме, докато сме заедно, вие ще чувате ясно моя глас и ще ми отговаряте ясно. Нашият интимен разго­вор ще ви успокоява и ще ви помага да се откъсвате от външния свят".
ВРЪЩАНЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

ДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ДА ЗАПОЧВАМ С дет­ството на клиента е, че искам да направим бърза загрявка на паметта, преди да сме започнали с по-трудната част от спомените. Всеки терапевт си създава своя форма. Отначало карам клиента да ви­зуализира дълга, биеща се златна стълба към небе­то, всяко стъпало на която представлява една го­дина от живота му. Разбира се, трябва да знаете предварително възрастта на човека срещу вас. Ин­струкциите ми са следните:

Ще се върнем назад година по година към детст­вото ти, но ще разглеждаме само щастливите спо­мени. Умът ти съхранява спомени за всичко, което някога си преживял във възрастта, когато е регист­риран споменът. Ти носиш всички тези спомени в раз­биращия си, пълен със знания ум на възрастен.

Докато слизаме по стълбата към твоето детст­во, ще усетиш как с всяко число слизащ все по-надълбоко и назад. Все едно, че ще обръщам страниците на стар фотоалбум, където ще се видиш как ставаш все по-млад, а сетне по-малък и малък с всяко стъпа­ло. Всеки път, когато те спра на някое стъпало, ще бъдеш на съответната възраст.

Ако усетя, че трансът не е достатъчно дълбок за този етап, може да дам на клиента допълнителни упражнения, включващи броене:

Когато преброя от пет до едно, ще се приближим до най-горното стъпало на едно дълго стълбище, а ти все повече ще се откъсваш от тялото си. Пет... започваш да се откъсваш от физическото си тяло, без изобщо да се страхуваш. По-дълбоко и по-дълбо­ко. Четири... спускаш се в дълбините на съзнанието си... Три... сега се отпускаш... носиш се... носиш се... към горното стъпало... Две... усещаш лекота... дока­то се носиш свободно... като перце... вече си съвсем близо до най-горното стъпало... Едно.

Преди да започна обратното броене от сегашна­та възраст на клиента, обикновено поисквам идео-моторен сигнал като:

Повдигни пръстите на дясната си ръка, когато се почувстваш готов да напуснеш най-горното стъпало и започнеш спускането си надолу и назад във времето.

Ако има някакво колебание, може да превърна стъл­бата в бързо движещ се ескалатор, където клиентът се вижда как тръгва надолу, без да прави усилие да сли­за по стъпалата.

Докато броя отзад напред, пропускам числа и бър­зо слизам до двадесетгодишна възраст, където заба­вям темпото. След това може да спра на дванадесет години и да предложа на клиента да се пренесе от стъл­бата в предния двор на къщата (или в апартамента), където е живял на тази възраст. Карам го да опише размерите и цвета на дома си и дали вижда някакви високи дървета отляво, отдясно или зад себе си. След това се преместваме в къщата, където се заемам с някоя позната стая, например спалнята му, и го пи-

там за разположението на различни мебели като легло или скрин спрямо Вратата. Поглеждаме в гардероба и го питам коя е била любимата му дреха за училище или игра. След това го връщам на стълбището, слиза­ме на седемгодишна Възраст и отново се пренасяме в дома му (който често е друг), където разпитвам са­мо за домашни любимци и играчки.

Това първо упражнение по припомняне има за цел клиентът да се научи да разпознава предмети и тях­ното физическо разположение, а също и да ги вижда как се променят с годините. Докато го подготвям за вида пространствени визуализации, с които ско­ро ще се сблъскаме в минали прераждания и духовни спомени, проверявам и дълбочината на транса. Нап­ример, ако питам клиентка кое е било любимото й бижу на дванадесетгодишна възраст и тя каже: „Не­ка си помисля... Не си спомням да съм имала особени предпочитания", тогава разбирам, че тя използва съз­нанието, за да извлича информация от миналото, а не несъзнателното, което действително докладва от мястото на събитията.

По-нататък ще обсъдим намесата на съзнанието и неподатливостта на клиента. Засега трябва само да знаете, че неспособността да се отговори адек­ватно на въпроси за детството може да е първият признак за недостатъчна дълбочина на транса неза­висимо от предварителните хипнотични тестове и държането на обекта до момента.

Ако всичко върви добре, връщам клиента в най-ранните детски спомени, а сетне в майчината му ут­роба точно преди раждането. Уверявам го, че това е лесен преход, защото е много малък (две-тригодишен), когато осъществяваме това мислено връщане.


В МАЙЧИНАТА УТРОБА

НЯКОИ КЛИЕНТИ ЩЕ ИМАТ СЪВСЕМ СМЪТНИ

спомени за времето, когато са били в майчината

си утроба.

Това няма почти нищо общо с дълбочината на транса. С тези хора отделям само няколко минути за въпроси дали ръцете, краката и главата им са нас­танени удобно, какво чуват и как се чувстват. Един от примерите е: „Чуваш ли пулса на майка си?". Ако обектът не е в състояние да отговаря изчерпател­но на въпроси за този период, не настоявам прекале­но, защото може да се окаже съвсем млада или недо­развита душа.

Обратната връзка от вътрешността на утроба­та е първият ми контакт с душата на клиента и първият намек за степента на развитие на тази ду­ша. Има голяма разлика между човек, който ми обяс­нява как се мъчи да успокои разтревожената майка и какво мисли за предстоящите предизвикателства на живота, и друг, чийто единствен отговор е, че пре­ди раждането си се е намирал в тъмна забрава, не е правил нищо и за нищо не е мислил.

Когато душата е опитна, насочвам вниманието си към серия от подробни въпроси за свързването й с мозъка. Тук внимателно си водя бележки, които ще използвам по-късно, в терапевтичните моменти от сеанса. Ето въпросите, които съм съставил за подобни случаи на директно обръщане към душата на та:

1. В кой месец се присъедини към плода?

2. Какво беше първоначалното ти впечатление от мозъка, който сега заемаш?

3. Трудно или лесно ти беше да следваш пътища­та на електрическата циркулация на мозъка?

4. Какви са особеностите на този мозък?

5. Научи ли как емоционалната система на това тяло въздейства Върху мозъка?

6. В общи линии как прие това тяло обединение­то ти с него, лесно или трудно се осъществи това?

7. Как оценяваш това тяло в сравнение с други­те, които си обитавал?

8. Разумът на душата ти смята ли, че тялото му подхожда и защо?

9. Защо избра именно това тяло?

Последния въпрос задавам само ако получа конкрет­ни отговори на останалите, иначе обсьждаме избо­ра на тялото по-нататък в сеанса. Към края на ЖМП сеанса, когато клиентът поглежда за пръв път. сегашното си тяло на възрастен в залата за избор, може би ще решите да се върнете към отговорите му от утробата, за да научите още неща.

Често ще откривате, че съществуват препятс­твия пред сливането на душата с плода в майчина­та утроба. Освен съпротивата на телесния ум или — както се изразяват някои клиенти — тежкия, инер­тен ум, има и втори фактор, който ограничава ду­шата по време на ембрионалния етап от живота.

Умът на майката може да е затворен за бебето по­ради емоционални или физически травми, включително тревога, страх, потиснатост, гняв или просто нежелание да роди детето. Тези отрицателни факто­ри може да се проявят при първо дете и съвсем мла­да майка; особено ако тя е неомъжена. Може да има недоволство, че е бременна с нежелано дете в късен етап от живота. Ако майката има брак без любов, това също може да причини блокаж.

Разбира се, по-опитните души могат да преодоле­ят в доста висока степен отрицателните емоции от страна на майката (а всъщност и по-късно в жи­вота си), като използват усъвършенстваните си енергийни полета. Практикуващият духовна регресия трябва да разпитва предварително за ранната семейна динамика на субекта. Тези данни могат да ви помогнат в търсенето на положителните и отри­цателните аспекти от енергийното сливане на ду­шата с мозъка, което се осъществява в утробата.

В „Следите на душите" съм изброил примери за не­щата, които клиентите съобщават от майчината утроба. За целите на настоящата книга давам друг пример, демонстриращ качеството на информация­та, която хипнотизаторът може да получи от ня­кои клиенти. Това е откъс от случая с Нанси, коя­то смятам за истински изкусна в интеграцията на душата с мозъка:

„Преди да вляза в плода, обикновено наблюдавам тялото на майката от третия до шестия месец. Оставям енергията си да се просмуква на етапи, до­косвайки по този начин първо нейното съзнание, а

сетне това на бебето. Правя това, за да хармонизи­рам вибрациите си с двете съзнания и да се подгот­вя за плавно сливане. В сегашния си живот майка ми беше тревожна и емоционално неудовлетворена, понеже бях първото й дете, така че изпратих енергия в корема и гърдите й, за да отхлабя енергийните втвърдявания, които усещах в тези области. Оче­видно това помогна. В началото на свързването си с което и да било дете първо се съсредоточавам глав­но върху химичните процеси и електрическите им­пулси на мозъка му".

Нанси ми каза, че настоящото й тяло е добро, а умът не е муден, така че я попитах дали някога се е свързвала с мудни умове в минали прераждания и как­во е мислела за тези тела. Ето отговора й:

„Разбира се, че съм имала мудни умове в минало­то. Сега душата ми трябваше да бъде по-доминира­ща, за да се отпечатам успешно с този вид ум. В та­кива случаи главното е да изградиш сила, способнос­ти и влияние върху мудното дете. Обратно — пре­дизвикателството за душата при дете с бърз ум е да бъде съсредоточена върху всички импулси и мисли на бебето и въпреки това да си остане гъвкава".

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница