Живот между преражданията

8. Какво ти казва?

Понякога искам да съм още по-конкретен, така че питам по-настоятелно:

9. Какво мисли твоят наставник, как си се спра­вил в последния си живот?

На този етап въпросите и отговорите са различ­ни при всеки клиент. Трябва обаче да знаете, че при дверите не се получава много информация. Обичай­ните отговори са: „Моят наставник ми каза, че съм направил каквото трябва" или „Казва ми „добре до­шъл" и че скоро ще си поговорим".

Все пак по този начин вие подготвяте съзнание­то на клиента да приеме, че по-късно, в духовния свят, ще го подканите да отговаря по-подробно на въпросите ви.

Никога не оставам твърде дълго при дверите, по-неже клиентът трябва да тръгне с наставника си към следващата спирка, където ще мога да получа по­вече информация. Вероятно това ще бъде място за възстановяване енергията на душата, но отначало не правя опити да му внушавам къде може да отиде, освен ако не е започнал да се разсейва. В такъв слу­чай въпросът бива формулиран по следния начин:

10. Какбо става сега?

Обектът често отговаря: „Отново се движа". Ако ми се струва, че в ума му не се случба нищо, мо-же да попитам:

11. Готов ли си да бъдеш отведен някъде?

Един от Въпросите, които задавам най-често в се­анса, е:

12. Къде те водят сега?

И само ако всичките ми опити се провалят, ста­вам по-конкретен, например:

Не мислиш ли, че е време да отидеш с наставника си, за да може той да те ориентира?

Има един аспект относно движението на душа­та, както клиентите го описват, който трябва да се познава. Някои клиенти, които с увлечение се пре­насят от място на място в духовния свят, тряб­ва само да оформят мисъл — и веднага са на съот­ветното място. Това, изглежда, е истинската същ­ност на пътуването на душата. Тези клиенти може би ще изпреварват вашите указания.
СПИРКИ НА ПРИСТИГАЩАТА ДУША

В ОСНОВНИ ЛИНИИ ИМА ТРИ ГЛАВНИ СПИРКИ на пристигащата душа:

А. При дверите, където се осъществява първият контакт с друг дух.

Б. Ориентация, при която душата бива отвеждана на място, където дава отчет на наставника си.

В. На последната спирка душата се връща при духовната си група.

Ще се натъкнете на много варианти на тази схе­ма, които са свързани не само със степента на напредналост на душата, но и с това колко предизви­кателства или травми са били включени в току-що изживения от нея живот. Душата може да отиде ди­ректно при духовната си група или при съвета на старейшините, прескачайки предварителната ориен­тация. По-напредналите души, които участват в не­зависими групи за обучение, може да отидат при тях веднага след завръщането си от живота. Има и та­кива души, които след пристигането си в духовния свят се озовават направо в класната стая или в биб­лиотеката, за да учат. Онова, което не се случва на никоя душа, е веднага да се прероди.

Най-често срещаното отклонение от трите стандартни спирки е, когато на душата бъде възложено Веднага да отиде на мястото за енергийно вьзстановяване. Има души, които се нуждаят от енер­гийно лечение, за да се възстанови увредената им енер­гия. Макар че повечето първоначални срещи и ориен­тация с наставника включват известно обновява­не на енергията, този лечебен процес има множество алтернативни процедури в духовния свят.

Понякога току-що прекосилият клиент ще ви каже, че отслабналата му енергия се намира на някак­во странно място. Това може да е геометрично или кристално съоръжение, което сякаш му помага да из-цери и отново да балансира своята енергия. Той може да отбележи, че има нужда от фина настройка на вибрационните си нива с помощта на тази обста­новка и че трябва да остане за малко сам, преди да се върне в духовната си група. Известно време няма да иска да общува с когото и да било. Изглежда, след някои прераждания душите изпитват необходимост да останат насаме със себе си, за да поразмишляват, преди да се заемат с каквито и да било други дейнос­ти. Обаче клиентите казват, че наставниците сле­дят случващото се.

Често говорят и за кристалите като символ на обновлението. Бъдете подготвени да чуете, че те­зи енергийни пространства наподобяват стъклоподобни пирамиди или стени с множество фасети, от­разяващи различно оцветени светлини. Тези прост­ранства могат да действат като вибрационни гене­ратори, които презареждат душата с универсална­та си целебна енергия. Понякога, когато клиентът се опитва да ми обясни какво става, слагам в ръка­та му кварцов кристал, защото знам, че той може да послужи като мисловен проводник между нас.

В живота, както и между преражданията, усамо­тението дава бреме за самооценка и Вдъхновение чрез Възстановяване на личната енергия. В живота може дотолкова да се захласнем в ролите, които играем, че никога да не научим кои сме всъщност. След осо­бено труден живот внезапно откриваме, че тялото, което ни е свързвало с всички преживени предизви­кателства, вече липсва. Разбираемо е, че душата из­питва нужда от малко тишина, преди да влезе по-нататък в духовния свят и преди да се заеме със сво­ите дейности.

В „Следите на душите" (четвърта глава, „Възста­новяване на духовната енергия") обсьждам различни­те Видове целебна енергия в зависимост от състоя­нието на завърналата се душа. Този списък включва три основни категории:

А. Стандартното лечение преди ориентацията. През него преминават повечето души.

Б. Спешно лечение за души, чиято енергия е била увредена от насилствена смърт.

В. Специално лечение в район за възстановяване. Предназначено е за души, които са били силно замър­сени през целия си живот.

Искам да подчертая, че клиентът няма да е скло­нен да съобщава много подробности от районите за възстановяване, ако е живял мъчително. Освен ко­гато чувствам, че това има пряка връзка с днешния им живот, не настоявам за обяснения, понеже той трябва да преживее пълноценно това, за да бъде ус­пешен сеансът. Моята терапевтична философия в

този момент е същата, която описах в „Притъпяване на чувствителността към травми".

Може би блокирането на спомени за енергийно въз­становяване след предишен живот има нещо общо със защитната амнезия, предизвикана от наставни­ка. В някои редки случаи, когато чувам за сериозно увредени души, тези съобщения са давани от тре­ти лица, които знаят за такива души, или от душа-инструктор по възстановяване. Тежкото премоделиране или преоформяне на енергията на силно замър­сен дух може да доведе до това душата никога пове­че да не се върне на Земята. Ако след предишен жи­вот вашият клиент е преминал процедура на ради­кално премоделиране, то това събитие бива блоки­рано като акт на милост. Мисля, че в такива слу­чаи е най-добре да не се натрапваме.
ОРИЕНТАЦИЯ С НАСТАВНИКА

Т ЪЙ КАТО В ПОВЕЧЕТО ВИ СЛУЧАИ ЩЕ ИМА някакъв Вид ориентация с наставника, трябва да осъзнавате различните аспекти на тази основна спирка в духовния свят. Вече говорих за дълбоко­то благоговение, което хипнотизираният изпит­ва, когато за пръв път зърва своя наставник. Те­зи чувства започват да се изразяват с повече ду­ми, когато обектът се отдалечи от дверите за­едно с наставника си, за да отидат на мястото, където се осъществява аклиматизацията и прег­ледът на приключилото прераждане. Мисля, че за ЖМП терапевта ще е полезно да прег­леда отново глави пета и осма от „Пътят на ду-шите", където разисквам ориентацията и наставни­ците. Там съм обсъдил неща като духовната обста­новка и ролите на старшите и младшите настав­ници. Тези данни ще важат за много от вашите слу­чаи. Макар нюансите всякога да са различни, ще от­криете множество сходства. Например при първо­началния си контакт със своя наставник преданият християнин ще възкликне: „О, виждам Исус!". Вариа­ция на това е изявление от рода на: „Един ангел е дошъл да ме посрещне".

Някои клиенти с твърди теологически убеждения са склонни да вярват, че сеансът е религиозно, а не духовно преживяване. Така съзнателната привърза­ност към дадена религиозна доктрина се проявява и под хипноза. Опитвам се да бъда внимателен и да не обидя клиента, затова обикновено казвам: „Чудес-

но, но нека се приближим още малко до тази фигура, за да я огледаме по-добре". Скоро клиентът разбира, че това неземно същество е неговият личен учител, който му е бил определен от самото начало, а не ве­лик пророк от някоя от световните религии.

Нищо чудно, че някои хора наричат личните си наставници ангели-хранители. Тези летящи същест­ва нямат криле, но около тях често се образува оре­ол от ярка бяла светлина, която създава това впе­чатление. Когато клиентите продължат нататък за ориентация, повечето от тях съобщават, че настав­никът е облечен в роба, има глава с ясно различими човешки черти и личат полови характеристики, ко­ито субектът не е забелязал досега.

Мястото за ориентация обикновено представля­ва приятна и позната земна обстановка. Често обек­тите съобщават, че се намират в градина, където седят на бяла мраморна пейка и разговарят с учите­ля си. Но ориентацията може да се проведе и в поз­ната стая с маса и столове, на открито или дори сред облаците.

Вече сте прегледали последния живот на клиента и сте осъзнали обстоятелствата около постигнати­те и непостигнатите цели. По този начин ще мо-жете да улесните спомените му за аклиматизацията в духовния свят. Ориентацията е място за лечение на ума и там е възможно да научите много за насто­ящите нагласи и житейски конфликти на клиента, като внимателно действате като трета страна в разговора между обекта и неговия наставник. По-къс­но ще разгледам начините, по които можете да из­ползвате реалността на духовния свят като лече­ние за настоящия му живот.

Следва серия от въпроси, които обикновено зада­вам на клиентите по бреме на ориентация:

1. В разговора с твоя наставник правите ли прег­лед на целите, които си си поставил за приключи-лия живот, и ако да, колко от тях си постигнал?

2. Във връзка с тези цели можеш ли да ми кажеш кое е било най-голямото постижение и най-дълбоко­то ти разочарование за изминалия живот?

3. Как оценяваш последните си няколко живота в сравнение с всички останали, които си изживял, по отношение на твоето развитие?

4. Кажи ми как ти е помагал твоят наставник преди, по време на и след твоите прераждания.

5. По време на тази ориентация твоят наставник изказва ли някакво мнение за общото ти развитие?

в. Какви съвети ти се дават на този етап от твоето пътуване?

7. Можеш ли да ми обясниш какви други важни въп­роси обсъждате на тази среща?

Това е времето, когато обектът започва да доби­ва по-дълбоки прозрения за себе си, така че е добре да свържете въпросите си със ставащото в настоящия му живот. Ще откриете, че в тази духовна обста­новка душите се изказват доста искрено за своите недостатъци. По време на ориентация самокритичността е засилена. Макар че всеки наставник си има свой стил, повечето казват неща от рода на: „Не бъ­ди толкова строг със себе си, справи се много добре".

Като човек, изслушал хиляди ръководени от нас­тавници ориентации, мога да ви кажа, че тези духо­ве никога не са строги или властни. Ще останете с усещането, че наставникът изслушва съпричастно

ученика си, понеже вече знае всичко за живота му. Ни­що не може да бъде скрито и душата прекрасно знае това. Аз лично вярвам, че наставниците биват прикрепяни към дадена душа, защото те самите имат афинитет към слабостите и силните страни на без­смъртния й характер. Все едно характерът на учи­теля да е същият като на ученика му и двамата да се борят заедно със задачите.

Любовта на нашите наставници към нас е огром­на сила и често онова, което смятаме за интуиция в живота си, всъщност е нашият ръководител, кой­то се опитва да ни каже нещо.

След ЖМП сеанса клиентът често обяснява, че едва сега разбира как някои символични послания, ко­ито е получавал в ранните етапи от живота си, са имали за цел да помогнат на личното му осъзнаване и на съсредоточаването в набелязаните цели. Вярно е, че всички наставници са различни. Някои се включват съвсем активно в живота ни и с мисълта си ни помагат да се измъкнем от дупките, в които попа­даме, докато други са по-дистанцирани и не ни се при­тичват на помощ, освен ако не ги повикаме в мо­мент на отчаяние или криза.

Докато клиентът ви разказва колко е разстроен, задето не е изпълнил своите цели в предишния живот, ще съзрете връзката с някои предизвикателства в нас­тоящото му прераждане. На този етап се опитвам по-скоро да събера възможно най-много информация за душата, с която работя, вместо да се задълбавам в подробностите. Установил съм, че ориентацията не е тежьк разпит, а време за отчет и добронамерени съвети. По-задълбоченият анализ, включващ възприя­тията и поведението на душата в живота, обикно­вено се извършва по-късно в духовния свят.

По бреме на дългия ЖМП сеанс има периоди, кога­то настоятелността на въпросите ви е полезна, но ориентацията не е един от тях. Ако не успявате да научите още факти, не забравяйте, че най-доброто време за психотерапия обикновено е, когато отве­дете субекта пред съвета. Разбира се, не бива да заб­равяте, че има лични неща от живота на душата, които тя не желае да разкрива. Странно е, но проя­вите на затвореност от страна на клиента са най-силни по време на ориентацията, отколкото в дру­ги моменти от сеанса. С течение на годините стиг­нах до един извод за този феномен.

Вярно е, че ориентацията е първата вьзможност за душата да поговори насаме със своя учител и му излее всичките си впечатления от последното пре-раждане. Все пак някои души може да не са напълно готови, защото имат нужда да се успокоят. Същес­твуват и други фактори, които карат клиента да мълчи на този етап. Освен Въпроса за дискретност­та, според мен тук става дума и за затруднено въз­приемане на положението.

Тъй като ориентацията е първата й спирка в ду­ховния свят, душата все още усеща връзката си с органичното тяло, което току-що е напуснала. В нея още известно време ще останат някои белези от би­ологичния темперамент и характер на тялото, въп­реки че новопристигналата душа вече е осъзнала без­смъртния си характер. Поради тези фактори споме­ните на душата от ориентацията може първоначал­но да всеят още по-голямо объркване в ума на клиен­та, който ви докладва от съвсем различно биологич­но състояние, т.е. от настоящото си тяло.

Нужно е известно време, докато се избърши транс­формацията и душата отново се пречисти. С течение на сеанса ще забележите, че реалността на духовния

свят става все по буквална и подробна за обекта. Ако не притискате клиента на този етап, по-късно, кога­то той започне да се вижда напълно като духовно съ­щество, търпението ви ще бъде възнаградено.

Тъй като ориентацията е замислена като преглед за завърналата се душа, често този период й се стру­ва твърде кратък. Доста от клиентите съобщават, че не си спомнят всички подробности за последна­та си ориентация и може би не трябва да помнят въпросното преживяване в сегашното си тяло. При­чините са много, но по принцип клиентът няма да има нищо против, ако го поведете към следващата му спирка, след като сведенията от ориентацията пресъхнат. В подходящия момент питам:

Време ли е да тръгнеш към следващата спирка?

Ако не получа задоволителен отговор, може да ста­на по-конкретен:

Мислиш ли, че е време да отидеш при приятели­те си?

И обикновено отговорът е „да".

Като хипнотизатори, ние до голяма степен кон­тролираме темпото и разположението на събития­та в сеанса. Всъщност обектът несъзнателно тър­си указанията ни. Трябва обаче да ви предупредя, че клиентите ви ще имат предпочитание към някои об­рази. По терапевтични причини може да усетя, че в някой момент от сеанса трябва да попитам:

В интерес на душевното ти благополучие, има ли някое място в духовния свят, което е особено доб­ро за теб и искаш да се пренесем там сега?

Тук клиентът може да се съгласи или да не се съг­ласи с предложението би.

Може да смятате, че определени духовни сцени са подходящи за вьвеждане в момента, но това не оз­начава, че обектът ще е на същото мнение. Поняко­га той иска да посети други места в духовния свят, преди да отиде там, където му внушавате. Освен това някои обекти ще визуализират духовни сцени, различни от тези на останалите ви клиенти. Вина­ги използвайте собствения компас на клиента, сти­га да не е увреден. Хипнотизираният може да иска да посети места, които имат пряко отношение към днешните му нужди, затова той трябва да ви во­ди, а не обратното. Ако срещнете съпротива в да­ден момент от духовната регресия, можете просто да попитате:

Има ли още неща, които искаш да огледаш сега, или си готов да тръгнем към друго място?

Винаги бъдете гъвкави в плановете си, докато на­сърчавате обратната връзка с клиента. Бъдете го­тови за дълги паузи, докато обектът асимилира ви­дяното. Смятам, че хората получават много духов­на информация, която не разкриващ словесно. Пола­гайте усилия в тази насока, но най-после трябва да приемете и тези празнини. Те ще са най-показателни на записа. ЖМП сеансът е не нещо друго, а партньор­ство между клиент и терапевт. Колкото повече ра­ботите, толкова по-силно ще усещате духовното ръ­ководство, което ви насочва към най-добрия курс на действие.
ЧАСТ ПЕТА

ЖИВОТЪТ МЕЖДУ ПРЕРАЖААНИЯТА
ВРЪЩАНЕ НА КЛИЕНТИТЕ КЪМ

ТЕХНИТЕ ДУХОВНИ ГРУПИ

ЗА ПОВЕЧЕТО ЗАВЪРНАЛИ СЕ ДУШИ ТАЗИ последна спирка е особено приятна. Хипнозата да­ва възможност на клиента да посети духовните си другари, които са му особено близки. Синхро­нът в ЖМП винаги е важен. Клиентът може в ня­кой етап от сеанса да поиска да осъществи кон­такт с определена душа. Когато новопристигна­лата душа зърне приятелите си, които са събра­ни в нещо като група, наставниците често се от­теглят. Все още кръжат наблизо, но повечето хо­ра съобщават, че продължават сами дори в пос­ледните етапи от това пътуване. Независимо от това, душите никога не изказват тревога, задето са били изоставени от наставниците си. През последните етапи от пътуването трябва да бъдете подготвени за най-разнообразни съобщения от клиентите. Някои описват красиви поля и селс­ки пейзажи, където ги чакат техните другари. Дру­ги виждат постройки, например храмове, библиоте­ки или училищни сгради. Преходът към тези места е различен при всеки след всеки живот. В „Пътуване на душите", шеста глава („Преход"), описвам споме­ните на души, които съобщават, че пътуват към големи оживени центрове, преди да се пренесат в ти­хи зони, където в далечината виждат прозрачни ба­лони с групите души.

В „Следите на душите" (пета глава, „Системи от духовни групи") писах за едно често срещано сред кли­ентите видение — голяма зала за отдих, пълна с ду­ховни групи, една от които е на завръщащата се ду­ша. Дал съм и описания на тази зала за срещи и вто­ричните групи, включващи понякога до хиляда души. Но главната група на клиента наброява между десет и двадесет души (фигура 1, дадена и тук в приложение).

Защо някои клиенти при пристигането си откри­ват своите сродни души на открито, а други в сгра­ди? Защо някои заварват множество духовни групи да общуват в голяма зала, а други биват посрещани само от неколцина приятели? Това не е нещо, което можем да знаем със сигурност, но с годините съм нап­равил някои изводи. Логично е да се приеме, че оно­ва, което душата заварва в духовния свят, зависи от момента на пристигането и. Знам със сигурност, че някои души виждат различни сцени при пристига­нето си след всеки свой минал живот. .

Но това може да има символично отношение към току-що приключилия живот. Нищо чудно сцените, които заварва душата, да са свързани с временната личност, която е придобила през последното си прераждане. Въпросът, който трябва да си зададете, е какво е най-необходимо на тази душа, за да се интег­рира обратно в духовния свят. Терапевтът трябва да има предвид както личността, така и история­та на всеки клиент. От значение са и сегашните му вярвания, защото те може да влияят върху негови­те видения. Не бива да се забравя и нивото на раз­витие на душата.

Когато разглеждам символиката на някои сцени, ли­чи как току-що прекосилата душа свързва земните си преживявания с духовните срещи, които й се стру­ват познати. Вярвам, че метафоричните сравнения, в които една идея или картина има определено значе­ние, може да са режисирани и от наставниците, кога­то умът се опитва да даде интерпретации на духов­ните образи, той може да създаде метафори, които да свържат информацията с физическата реалност. Независимо каква е обстановката при пристигането, винаги вземайте предвид каква функция изпълнява та­зи сцена за душата. Ето някои примери:

А. Градините символизират сигурност и спокойс­твие, съчетани с внимателни съвети от страна на наставника.

Б. Храмовете (включително обществените зали) са места за духовно общуване с другите.

В. Училищата и класните стаи символизират уро­ците и учителите на духовната група.

Г. Библиотеките са тихи места, предназначени за лично усъвършенстване и размисъл.

Д. Балоните на духовните групи са местата, кои­то завърналата се душа свързва със сигурността на дома и общуването с най-близките.

Рано или късно, но най-често след ориентацията, ще настъпи подходящият момент, в който да от­ведете клиента си на мястото, където ще може да се види със своите другари. Понякога той сам ви пре­нася там, друг път се налага да го попитате:

Не е ли вече време да отидеш при приятелите си?

Обикновено в описанията на клиента за духовната група ще чуете за някакво по-голямо място сред друго, където се събират другарите му. Тази зона (не залата за отдих) се счита за нещо като духовно убежище. Особено при по-младите души то е с прозрач­но ограждение, което ги отделя от останалите гру­пи.

ПРЕДИ ДА ПРОДЪЛЖИМ С РАЗПОЗНАВАНЕТО на душите в групата, би било добре да споменем трите главни категории души в нашия безсмър­тен живот:

А. Глвни сродни души: Често, но не винаги, та­зи душа е партньор, с когото имаме дълбоки връзки, например брак. Тази душа може да ни бъде и брат, сестра, най-добър приятел и дори в някои редки слу­чаи родител.

Б. Души-другари: Това са души от групата, кои­то съставляват нашето духовно семейство. В психодрамата на материалния живот те са ни братя, сестри, деца или добри приятели.

В. Свързани души: Това са всички души, които съставляват вторичните групи, скупчени около глав­ната. Често в преражданията са наши родители или главни фигури в нашия живот, за да ни предадат ня­кои кармични уроци. Но най-често са ни познати, ко­ито са свързани с нас по някаква причина. Все пак много от душите в близките групи са ни непознати както в живота, така и в духовния свят.

В тези три общи категории се срещат и големи разлики. Например напълно вьзможно е клиентът да има само кратка връзка с дадена душа в живота, коя-

то иначе да му е другар в духовния свят, а не прос­то свързана душа. Причината за това може да е кармична последица от минало прераждане.

Докато приближавате обекта към мястото, къ­дето той вижда светлите енергийни форми на съб­раните души, неговите отговори често са пресекли-ви. Когато говорех за ритъма, споменах колко важно е да напредвате бавно в някои периоди от сеанса. Раз­познаването на душите е един от интервалите, ко­гато трябва да оставяте на клиента достатъчно време, за да отговаря на въпросите ви. Когато обек­тът ми каже: „То е доста далеч и не различавам яс­но какво става," моят отговор обикновено е:

Чудесно се справяш; не бързай, просто се приближи. Бъди търпелив и скоро ще видиш всичко.

Докато се приближава, клиентът може да каже не­що от рода на: „Виждам група светещи точици". Тези Визуализации наподобяват онова, което са видели по време на прекосяването. Обикновено откликвам с три основни въпроса:

1. Кажи ми какво правят.

Стандартният отговор е: „Мисля, че ме чакат". Следващият ми въпрос вече изисква по-внимателно вглеждане:

2. Как са се подредили?

Ако клиентът не отговори или не е сигурен, му давам няколко варианта:

3. Как се движат светлинките — поединично, по двойки или на по-големи групи?

Приближаването на обектите до духовните им групи е описано и в „Следите на душите" (пета гла­ва). Там са дадени две от най-често срещаните раз-положения на духовните групи (фигури 2 и 3 в приложението). Това са: а) ромбовидно и б) полукръг. Забележете положението на завърналата се душа по от­ношение на нейния наставник — на тези илюстрации той е зад нея. Както вече споменах, в повечето слу­чаи наставниците на вашите клиенти няма да се движат плътно до тях. През цялата фаза на завръща­нето на душата в групата й нейният учител е так­тично отдалечен.