Живот от другата страна силвия Браун и Линдзи Харисън

Всичко в сътворението има две страни — мъжко/ женско, бяло/черно, земя/вода, ден/нощ и, както вече сме обсъждали, светлина/мрак.

Така че, както има космическа друга страна и „свет­ли" същества, наречени мистични пътешественици, които се разпределят от nouveau за нови прераждания из вселената, за да разпръскват радостта от духов­ността, така има и космическа лява врата. Тя се на­рича noir и е разположена точно противоположно на nouveau, в същия звезден образ на „големия човек" — нейните функции са същите като на лявата врата на нашата друга страна. Тези, които ние можем да наре­чем мистични тъмни същества от обитаемите пла­нети във всяка галактика, минават директно през ли­шената от бог бездна на noir при смъртта си и дирек­тно са изпратени в нечия утроба на същата планета, от която идват, или на някоя друга, която техният съвет избере. Те съществуват поради същата причи­на, поради която съществуват и нашите тъмни съ­щества, не че бог се е отвърнал от тях, а те са обър­нали гръб на бога. И имат същата мисия, каквато има и тъмната страна на земята: да унищожават и разру­шават колкото се може повече от божията светлина в колкото се може повече духове, защото тъмнината не може да съществува, където има светлина.

Също като мистичните пътешественици тъмни­те същества на noir са високо напреднали и много силни, но няма нищо по-напреднало и по-силно от ед­на вселена, изпълнена с обединени души в божествената бяла светлина на светия дух. Без значение дали сме на земята или на планета, за която никога не сме чували, ние сме войници от всемогъщата божия ар­мия и няма от какво да се страхуваме.

Може да бъде приведен аргумент, че тъй като бог е в действителност сила, великото невидимо, идея­та, че той има лице или форма, е спорна.

Но за да направим една най-проста аналогия, елект­ричеството също е сила, но е съвсем видимо, макар и за кратко, когато направи волтова дъга.

Но съществува и фактът, че е невъзможно да приложим за бога земните закони на физиката, което е твърде ограничаващо.

Истината е, че и бог отец и богинята майка аз-на, които представляват главата на бога, за кратко и безмълвно се появяват от другата страна в много редки и много свети празници, известни и наблюдава-ни от цялото население от духове.

Азна, емоционалният аспект на божията глава, се появява по-често и по-лесно може да приема и да за-държа форма за няколко минути. Нейната свещена ста­туя пред залата на справедливостта точно изобра­зява безупречната й красота, изваяна от художници, които са били благословени да я видят.

Искам да споделя съдържанието на едно писмо, кое­то далеч по-добре илюстрира свещеното равноправие на азна като женската половина на главата на бога и нейната удивителна милост, когато е извика­на за помощ.

Една жена на име жаклин пише, че никога не била срещала идеята за азна, докато не прочела за това в книгата ми до другата страна и обратно, но дори и тогава не била сигурна как да възприеме тази толкова чужда на нейното консервативно възпитание идея. Била твърде широко скроена, за да я отхвърли, но и твърде скептично настроена, за да я приеме, без да я изследва допълнително.

Но се появила една криза, която отложила размиш­ленията по въпроса. Малко след като прочела книга­та, съпругът на жаклин получил инфаркт и на косъм от смъртта бил закаран в болница. Тя прекарала дъл­ги, мъчителни и безсънни деветнадесет часа в очак­ване пред стаята на интензивното отделение, дока­то лекарите отчаяно се опитвали да спасят живота на съпруга й рик. Най-накрая един известен сърдечен хирург излязъл от стаята, където бил рик, и със съ­чувствие хванал ръката й с думите: „съжалявам, но нищо повече не можем да направим. Ще ви оставим сами с него за няколко минути, за да се сбогувате, но трябва да ви предупредя, че той е ту в съзнание, ту в безсъзнание и е твърде слаб, за да говори, така че не зная дали ще ви чуе".

Жаклин станала, влязла тихо в стаята и се отпра­вила към леглото на рик, сигурна, че сърцето й ще спре с неговото. Той бил неподвижен, заобиколен от ужасяващи монитори и респиратори, очите му били затворени, кожата му била сива и бледа и изглеждала суха и почти прозрачна, като че ли била прекалено

Опъната върху тялото му, което било толкова живо, жизнено и непобедимо само преди ден. Тя тихо изрек­ла: "рик?". Той не отговорил. Жаклин доближила лице­то си до неговото и отново повторила малко по-силно: „рик?". Отново нищо. Той не знаел, че тя е там. И в този момент тя се почувствала толкова самотна без живия поглед на очите му, без пронизва­щия му смях и изведнъж осъзнала, че не може да го загуби, без значение какво ще струва това.

Без да съзнава какво прави, водена само от някакъв инстинкт, тя сложила двете си ръце на сърцето му и се чула да казва: „азна, богиня майко, моля те, по­могни му. Моля те, не ми го отнемай!". Тя продължи-ла да се моли на азна отново и отново от дълбините на душата си, удивена от спокойствието, което то­ва й носи, но разбира се съвсем не очаквала това, кое­то се случило по-късно.

Съпругът й отворил очи, погледнал я и казал много ясно: „каквото и вуду да правиш, продължавай, защо­то действа".

Рик не само че оживял, но след няколко дни бил дос­татъчно добре и възстановен, за да му се направи байпас, което го накарало да се чувства по-млад, по­здрав и по-щастлив от много години насам. Четири­мата лекари, наблюдаващи чудотворното съживява-не на рик, признали, че просто не съществува меди­цинско обяснение на това, че рик изобщо е жив. Пис­мото на жаклин беше изпълнено с красноречиви бла­годарности. Аз ги отнесох всичките към азна, наша­та изключителна, свещена и вечно загрижена майка, която ги заслужаваше.

Появата на бога, нашия баща, интелектуалния ас­пект на божията глава, е повече като кратка, ярка

Електрическа дъга — то може да се проявява под фор­ма на едно прекрасно лице, но само за няколко мига и дори тогава детайлите трудно се улавят и описват.

Във всички случаи да зърнеш за миг образите на азна и бога означава да се изпълниш с божественост, святост, безкрайна любов, които проникват до дъл­бините и същността на нашия дух. Франсин не е емо­ционална, но когато иска да изрази въздействието на физическото проявление на божията глава, гласът й започва да засича и не й достигат думи. Както тя казва, няма дума на света на нито един език, която да описва истински това богоявление, защото тук на земята ние никога не сме преживели нещо подобно, с което можем да го сравним. Това е привилегия зави­наги запазена за най-редките моменти от другата страна.

Не е ли изключително успокоение да знаете, че един ден вие всички ще коленичим заедно с ангелите и ще споделим с тях тази привилегия?

Но дотогава не се безпокойте, има достатъчно дру­ги неща, които да ни правят по-щастливи и по-заети у дома, отколкото можем да си помислим на земята.

Осма глава

Пребиваване от другата страна кариери, научни изследвания и отдих

Сега, когато знаем, че от другата страна никога не пре­карваме самотни мигове, можем да се концентри­раме върху това колко невъзможно е да скучаем. Честно казано, аз повече се плаша от скуката откол­кото от смъртта и ако нямаше какво да се прави у дома, бих се изкушила да променя мнението си, че адът съществува единствено на земята. Спомнете си, че ние нямаме нужда от сън от другата страна, и когато казвам, че там сме заети постоянно, ако иска­ме да бъдем, наистина имам предвид постоянно.

Важно е да се подчертае, че когато отидем у дома, ние не пристигаме там за първи път. Връщаме се към много осмислени животи, стимулиращи занимания, учене и изследване, хобита, които са ни липсвали през краткото пътуване до земята. Започваме откъдето сме спрели, като правим всичко, което обичаме, и се радваме, докато го правим, като се връщаме не само към нашите отговорности, но и към прекрасното об­щуване, на което никога не можем напълно да се нас­ладим, когато не сме там. Не се споменава достатъч­но често, но съм щастлива да го отбележа специално тук: ние се забавляваме от другата страна. Не би било рай, ако не го правехме.

И вярвате ли или не, един от най-големите източ­ници на забавление е ученето. Няма никакво съмне-

Ние, че сме много по-умни от другата страна отколкото тук. Нашият ум отново се разширява до пълния си капацитет, когато стигнем там. Спомените за всичките ни минали животи и за всичко, което сме научили през тях, се връщат, освободени от хаотич­ните граници на земното съзнание. Ние отново се свързваме с неограничения от времето интелект, кой­то е наше рождено право от момента, в който на­шият дух е сътворен, и е толкова вълнуващо и ес­тествено да си го получим отново.

Но дори и с ума, който имаме, и цялата вечност за учене, тук у дома е страхотно наистина, защото ни­кога не можем да научим всичко, което може да бъде научено. Определението „всезнаещ" е строго запазено само за бог. Може би сте слушали хора, които са се върнали от преживявания, близки до смъртта, да казват, че божествената светлина, сияеща пред тях в тунела, изглежда, съдържа цялата мъдрост и знание, каквато е наистина бялата светлина на светия дух. Някои от тези хора дори се завръщат като специа­листи в някоя област, които преди това са им били съвсем чужди — от аритметиката и астрономията до световните езици и способностите на медиум. Причината е, че дори и за краткото време, през кое­то напускат телата си и посещават другата стра­на, това им дава възможност да възстановят вроде­ното си знание и могат да запазят част от него, ко­гато решат, че все още не са си свършили работата на земята и се върнат.

Бог ни е дал удивителен ум и толкова сложна вселе­на, че не можем да изчерпим който и да е предмет от нея. А от другата страна има каквито курсове поже-

Лаете — с изключение на тези, които могат да причи­нят вреда, несъгласие или насилие — и те са препода­вани от най-просветлените умове, познати на све­та. Понякога изучаваните области съответстват на кариерите и хобитата ни на земята. Но те могат да предизвикат далечни копнежи в нас, които не можем да задоволим, докато не се върнем отново у до­ма, към който принадлежим.

Ако страстно копнеете за професия, която пора­ди причини извън вас не е по възможностите ви, не­зависимо колко се стараете, моля ви, не си мислете, че не може да изпълните целта на живота си. Гово­рила съм с хиляди клиенти, които отчаяно искат да бъдат лекари или адвокати, но интелектуално или финансово не могат да се справят с тежките годи­ни на обучение; или искат да се препитават със спорт, но нямат достатъчно физически данни и ат­летични способности; или искат да се усъвършенс­тват в някое изкуство, но нямат творчески спо­собности да реализират това. Един много симпа­тичен човек, работник по поддръжката, дойде при мен наскоро, като искаше да му помогна да не се чув­ства безполезен. По време на връщането чрез регре­сивната хипноза ние открихме, че от другата стра­на той е известен лекар и отново ще бъде, което сравнено с настоящото му занимание на земята го кара да се чувства безполезен, защото не изпълнява духовното си призвание като лекар. В един разговор жена спомена, че е похарчила цяло състояние да се учи да танцува суинг и бални танци, за да партнира добре на кавалера си, но нито един инструктор на света не можел да се справи с двата й леви крака. Тя

Беше удивена и й стана много забавно, като научи, че от другата страна е примабалерина; просто в този живот тя си беше взела почивка от танците, за да се насочи към по-духовни умения. Ако това обър­кване се отнася и за вас, ще ви кажа същото, което казах и на тях: вие не сте неудачник. И моля ви, не се чувствайте глупаво, когато не може да постигне­те нещо, което толкова много искате, но изглежда, че не може да имате, защото вие изобщо не сте глу­пави, а просто ви е мъчно за дома и за способности­те, до чийто връх вие сте достигнали в истинския си пълен живот от другата страна. Ако бяхте си записали същите тези таланти и в плана за земята, как бихте могли да усвоите нови?

Има случаи, когато уменията и способностите ни се пренасят тук от другата страна и така се получа­ват гениите и пророците. С божественото ръковод­ство тези напреднали духове издигат човечеството до нови висоти и ако им обърнем достатъчно внима­ние, те позволяват на всеки от нас да надникне в нашата собствена вечност.

Ние учим у дома, когато дори сме „завършили", за­щото потенциално учението няма край, щом обича­ме онова, което изучаваме. Ние учим, защото учение­то ни носи радост, защото нашите безкрайно жадни за знания умове са ни дар от бога, който иска ние да му върнем този дар.

А също учим, защото резултатите от нашето уче­не са в полза на цялото човечество на земята и за цялата вселена. Колкото повече почитаме другата страна като дом и празнуваме връщането си там след всяко прераждане, толкова по-дълбоко сме загрижени

И повече обичаме земята. При цялото й несъвършен­ство тя е нашият дом извън дома, където ние живе­ем, учим се, борим се, пропадаме и успяваме, обичаме и страдаме, стараем се да се справяме по-добре, напус­каме го и можем да изберем пак да се върнем един ден. Свързани сме със земята, искаме да помагаме на това място и на хората, които сме оставили там, а от другата страна ние имаме възможности, способнос­ти и желанието да го направим.

Би ми отнело доста време да описвам пренаселени-те училища, библиотеки и изследователски центро­ве на дома. Работата и науката продължават безс­пир заради прогреса на медицината, науката, психоло­гията, социологията и опазването на околната среда на земята и на всяка друга населена планета. Запомне­те, че от другата страна няма болести, замърсява­не, глад, наводнения, жестокости, злоупотреби, инва­лидност, душевни заболявания, няма борба за оцеля­ване, защото всеки е сигурен за своята вечност, няма граници, защото всеки може да обгърне вселената ка­то огромна общност. Ние сме хуманни по природа, а от другата страна можем да си позволим лукса да се концентрираме върху неизчерпаемата щедрост на на­шите усилия, насочени там, където има нужда от тях.

Така че една основна част от нашите изследвания са посветени на сътрудничеството ни с човечество­то за подобряване качеството на живота. Блестя­щите ни умове у дома ще работят упорито, докато не открият лечение на болестта на алцхаймер, спин, множествена склероза, болестта на паркинсон и всяка друга унищожителна болест на земята. Ще продължаваме да напредваме в развитието на селското стопанство, източниците на чисто гориво и клонирането на органи за по-безопасни трансплантации, ще търсим разрешение за всичко: от психозите и злоупотребите с препарати до бандитизма и други- те форми на тийнейджърско недоволство. Ще измис­лим по-ефективни начини за хвърляне на мост между земята и изглеждащите необитаеми други планети в други галактики. След като сме се прераждали, ние сме преживели огромните проблеми на човечеството и мислим, че е наш дълг и привилегия да помогнем те да бъдат преодолени чрез най-тежката, най-благодарна­та работа, която някога сме вършили.

Тук е мястото, откъдето идва знанието чрез про­никване, директният трансфер на информация от един мозък в друг, без да се осъзнава откъде е дошла тази информация. Чрез проникване ние от другата страна споделяме резултатите от работата си с блес­тящите умове на земята, които могат да ги приве­дат в действие. По целия свят има мъже и жени, ко­ито са написали в картите си, че желаят да имат мъдростта, себеотдаването, широтата на мисълта и таланта, за да бъдат „активатори" на това сът­рудничество с дома. Това е напълно взаимно обогатя­ващо и взаимно зависимо сътрудничество. Другата страна не може да демонстрира резултатите от ра­ботата си без колегите си на земята, които ги прев­ръщат в реалност, преодолявайки пречките, разбира се, не без божествената намеса от дома. Ако някога сте се чудили защо хора на противоположни точки на глобуса правят открития по едно и също време и имат еднакви гениални хрумвания, сега вече знаете — защо­то другата страна е достигнала до тези резултати и успешно ги е предала в „точните" ръце.

Седемте нива на напредък

Има ред във всеки аспект на божието творение и това включва и израстването на нашите духове от другата страна. Колкото повече учим и преживява-ме, толкова по-напреднали ставаме, също както уче­нието и практиката разграничават първокурсника от завършващия колежа, но и двамата са еднакво ценни в очите на бога.

Седемте нива от другата страна са просто кате­гории, основаващи се на опита, който определя на­шия прогрес. Като използваме аналогията с колежа, мислете за тях като за класове, които ни се дават, за да вървим напред. Можем да останем във всеки един от тях, колкото си искаме, според нашите интере­си, склонности и удобство. Нивата не ни шесто от­делят един от друг по никакъв начин, нито пък ня­кое ниво се счита за по-важно от друго. Например никой от ниво няма да отиде при някой от трето ниво и да каже: „на-на-на, аз съм по-напреднал от те­бе". Всяко ниво е уважавано, оценявано и важно.

Ето основните описания на седемте нива на нап­редък:

Нашият преход у дома колкото се може по-лесен и спокоен.

Отново ще кажа, че всяко ниво е показател за нап­редък и много често повечето на брой избрани от нас прераждания дават и по-високо ниво. Очевидно е, че всеки път, когато се приберем у дома, ние преми­наваме винаги през първите две нива, които ни пома­гат за прехода от това измерение в другото. Но след като благополучно отново се аклиматизираме, не ми­наваме всеки път през другите нива, а просто поема­ме задълженията си от нивото, на което сме били, когато сме тръгнали, за да се преродим отново. Нап­ример, ако сте учител от другата страна, което е

Шесто ниво, преди да дойдете за този живот на зе­мята, когато се върнете у дома, вие ще преминете през ориентацията и веднага ще се върнете към ваша­та преподавателска дейност на шесто ниво.

Няма разделение между нивата, нито униформи, ни­то каквито и да е други видими знаци, които да по­казват кой от кое ниво е. Има непрекъснато движе-ние от кое да е ниво към всяко друго, което вече сме завършили. От другата страна аз се оказах ориента-тор, шесто ниво, но обичам също да прекарвам дос­татъчно време и в центровете по животновъдст­во на трето ниво, да правя археологически изследва­ния на пето ниво. Логично е, че тази мобилност не действа в обратна посока — ние не прескачаме от трето до шесто ниво не от някакъв снобизъм, а прос­то защото не сме събрали още достатъчно знания, също както не отиваме от първата директно в пос­ледната година на колежа.

Много е важно да имате предвид, че тези нива на напредък се отнасят за живота ни от другата стра­на и нямат нищо общо с живота ни на земята и пре­дизвикателствата, които поемаме, когато се прераждаме. Да кажем, че вие сте човек с мисия — отговор­ност, която един напреднал дух изявява желание да поеме, когато реши да се връща на земята. Когато се приберете у дома, вие отново поемате задължения-та си на ориентатор или учител от напредналите нива, така че лектор у дома и същество с мисия на земята като „кариери" изобщо не влизат в противо­речие.

Седмото ниво е изключение на всички тези прави­ла. То е феномен и само по себе си е друго измерение.

След като веднъж някой дух се отдаде на това последно ниво, той буквално става част от необозри­мото поле на божията любов и сила и никога не се връща на предните нива, не се преражда и дори не връща своята идентичност. Той не престава да съ­ществува, а просто е погълнат от най-великите и свещени от всички енергии. В умален вид и на най-елементарно ниво това може да се илюстрира с из­сипването на чаша вода в тихия океан, фактически чашата вода все още съществува, но никога вече не може да бъде отделена от огромната маса, която я е приела. Веднъж Франсин е хвърлила кратък поглед през „воала", както тя описва границата между измерени­ята, в седмото ниво. Тя бегло успяла да различи ня­какви много неясни физически форми, но е била така завладяна от силата на осезаемото божие присъст­вие, че бързо се отдръпнала, преди да е припаднала.

За да ви демонстрирам колко рядко се срещат съ­ществата от седмо ниво, ще ви кажа само, че в шест­десет и три годишния си живот срещнах само веднъж един професор по теология, който щеше да нап­редне до седмо ниво, след като завърши това си прераждане. Той е мистичен пътешественик от векове и толкова етерен, че не се чувстваше и в най-малка степен част от този свят. Ясно съзнаваше, че след­ващото му пътуване до дома ще бъде последното за него и нямаше търпение да предложи своята идентич­ност на великото божие несътворено пространст­во.

Не зная дали това е егоизъм или страх, или комби­нация и от двете, но трябва да си призная, че моите стремежи от другата страна не се простират до

Седмо ниво. Научила съм се никога да не казвам „нико­га", и тъй като това е моето последно прераждане, мисля, че е съвсем възможно да се окажа в положение-то да избера седмото ниво — напред към далечните, далечни безкрайности на вечността. Но засега наис­тина вярвам, че мога да изразя отдадеността си на бога, като напълно запазя моята идентичност и ра­ботя в „нивите" на шестте нива. Но в случай че част от вашата мисъл отскача в ужас, докато чете­те за седмото ниво, повярвайте ми, не сте само вие и това не е ограниченост. Докато отдаваме талан­тите си на бога и на неговата работа, той има нужда от всички нас.

По-рано ние обсъдихме факта, че земята на конти­нентите от другата страна е разделена на четири квадранта, които са области, посветени на определе­ни цели — животновъдство, изследване, изкуства и ориентация. Квадрантите отговарят на нивата на напредък, в тях ние очевидно прекарваме по-голяма­та част от времето, в зависимост от работата, която вършим.

Между квадрантите има непрекъснато движение. Всъщност от другата страна няма зони, които да са недостъпни за някого. Но да кажем, че вие основно работите в квадранта, посветен на изследователс­ката работа, а някой близък приятел работи в квад­ранта на изкуствата. Вие може свободно да се посе-

Шавате взаимно. Като използвам отново аналогията с колежа, ще кажа, че какво като сте напреднал по английски, това не означава, че не може да отидете да слушате лекция по някоя друга наука. А за да ви е по-лесно да се намирате един друг, на входа на всеки квад­рант има пазач, нещо като портиер, който знае къде се намира всеки на неговото или на нейното работно място. Така че ако аз искам просто да се поспра и да поздравя моя баща, трябва само да отида до портие­ра на квадранта, където работи баща ми, и веднага ще го намеря, дори той да е отишъл за известно вре­ме в друг квадрант — да медитира в градините на залата на справедливостта, например, защото той много обича да ходи там, или пък ако е на парти в къщата на приятел в третия квадрант на Атлантида. Отново ще кажа, че ни отделя само една мисъл един от друг, от един квадрант до друг, или от един континент до друг и никой от нас не е отделен от никого или от никое място, освен ако той не си избе­ре да бъде.

Как се става духовен водач

Без съмнение повечето от нас, ако не и всички, един ден рано или късно ще станат духовни водачи на ня­кой приятел, без значение на какво ниво сме у дома. И повечето от нас със сигурност от време на време ще се чудят дали не трябва да проверят ума си, защо­то са се съгласили да поемат такава огромна отго­ворност за някого, който, като се окаже на земята,

Ни пренебрегва, отрича нашето съществуване и/или ни обвинява, когато нещата не вървят добре.

Отношенията с духовния водач започва още от другата страна, когато някой, с когото имаме специ­ални връзки, вземе трудното решение да напусне до­ма за друго прераждане. Неговата молба към нас да му станем духовен водач означава, че той вярва в наша­та любов, преценка и абсолютна надеждност, а при­емането от наша страна означава един процес по пъ­тя ни, който може да отнеме години, десетилетия, дори векове, преди даже да е започнало новото прераждане на приятеля ни.

Едно от първите неща, които трябва да напра­вим, е да се запознаем до съвършенство с всички стра­ни на нашия приятел. Ние започваме в залата на за­писите неуморно да учим, да сканираме и да се слива­ме с миналите му животи, докато не опознаем всич­ки събития, мотивации, триумфи и падения, силни и слаби страни, умения или липсата им във всичките му прераждания, и то по-добре от самия ни приятел. Имаме предимство, че самите ние сме живели поне веднъж и можем да разберем сложната емоционалност на човешкото същество — емоционалност, която би изглеждала абсолютно чужда на ангелите и на съве­та, които, тъй като никога не са се прераждали, не могат да разберат какво е негативност, подлост, аг­ресия, омраза, депресия и другите неизбежни страни на човешкия живот.

В същото време ние поемаме предизвикателство­то да изучим характера на нашия приятел, което е по-интензивен вариант от това да станеш нечий при­ятел на земята. Трябва толкова добре да опознаем

Психиката му, че освен да предвидим дадена негова ре­акция, да можем да предвидим и чувството, с което той ще излезе от ситуацията, предизвикала тази ре­акция, и как това ще се отрази на живота му по-нататък. Откриваме кои подходи най-добре действат за този човек, когато се наложи да го съветваме — дали той слуша с готовност, съпротивлява ли се, проти­вопоставя ли се на авторитета, чувства ли вина, реагира ли импулсивно, премисля ли проблемите, мо­билизира ли се от критика, или продължава да се саморазрушава, независимо колко много се опитваме да го вразумим?

И в процеса на събиране на всичката тази информа­ция за обичания от нас приятел ние трябва внима­телно да вървим по ръба между състраданието, лю-бовта и обективността, защото, когато той оти­де на земята и започне да среща трудностите, кои­то си е избрал, ние трябва да го подкрепяме и успоко­яваме, а не да допринасяме за паниката му с нашата прекалена и излишна загриженост. Трябва да знаем ко­га да го хванем, като пада, и кога да го оставим да се претърколи и да гледаме, че сърцето му се къса и да запазим нашето здраво, за да можем да му помогнем, съзнавайки, че той си е избрал твърде много болка, за да израсне, и че ние ще му направим най-лошата услу­га, ако го защитим от нея. Трябва също да се върнем и в нашите собствени минали животи, за да си спом­ним, че по време на тях нямаме никакви съзнателни спомени за другата страна, за нашия духовен водач, така че да можем да разберем защо този приятел, ко­гото толкова много обичаме, или никога не осъзнава нашето съществуване, или си подиграва дори с наме­ка за него. .

Понякога нашият приятел ще има нужда от посоч­ване на правилната посока, което включва други хора, и в този момент ние си сътрудничим с духовните во­дачи на тези хора, за да придвижим нещата. Ще посоча един случай като пример: един ден, след като ме е гле­дала по телевизията, една жена се обади в офиса ми случайно за обща информация, как да получи тълкова­ние. Три дни по-късно майката на жената случайно я попитала дали ме е гледала по телевизията, като преди това те и дума не са си разменяли за мен, въпреки че и двете са ме гледали много пъти. Жената се усмихнала и попитала: „защо ме питаш?", а нейната майка отго­ворила: „защото искам да ти подаря тълкование за рождения ти ден". Тълкованието беше сложено в графика за след девет месеца, благодарение на големия списък с чакащите, но тъй като няколко се отложиха, аз успях да я вкарам цели седем месеца по-рано, съвсем случайно. Още преди края на телефонното тълкование ние и две­те знаехме, че сме си намерили сродна душа. Оттам тръгна приятелството ни, а една вечер на вечеря аз случайно казах: „хайде да напишем книга заедно". Франсин беше убедена, че духовната наставница на линдзи харисън ц духовната наставница на майка й са работи­ли заедно много упорито, за да можем да се намерим с линдзи и ние забелязахме, че сме се намерили, защото и в картите на двете ни е записано, че трябва да напи­шем книга заедно. За да стане това, трябваше да се намесят трима духовни водачи. Бих попитала франсин защо им е отнело толкова много време, за да ни съберат, но тя щеше да отговори с въпроса, защо на нас ни е отнело толкова много време, докато се нау­чим да се вслушваме.

Ето защо нито един от нас не трябва да се оплаква, когато стане духовен водач, че му е много трудно да привлече вниманието на обекта си. Но без значение колко сме отхвърляни, пренебрегвани или обижда ни, ние ще бъдем отдадени на нашия приятел до последния му ден на земята и ще бъдем първите, които ще го прегърнат при пристигането му от другата страна, и то така силно, както сме го прегърнали за довиждане, когато е напускал дома.

Както говорихме в предните глави, ние стоим до нашия приятел през цялата му ориентация от друга­та страна и ще трябва да знаем кога да лобираме пред съвета да моделира картата му в кризисни ситуации и кога да останем твърди и да оставим да се случи това, което е написано. В следващата глава ще нау­чим на първо място колко сме отговорни, като пома­гаме на приятеля си да напише картата си.

Междувременно, докато помагаме на нашия прия­тел и макар че сме му отдадени напълно, ние продължаваме да вършим нашата си работа и да сме ангажирани със социалния си живот от другата страна. Ви­наги съм се чудела дали някой от нас би поел трудна­та задача да бъде духовен водач, ако нямахме способ­ността да бъдем на две места едновременно.

Но даже и когато най-много сме се карали, Франсин се кълне, че нито за миг не е съжалила, че е мой духо­вен водач и, ако трябва, би го направила още веднъж. Тя никога не ме е лъгала, нито веднъж за шестдесет и трите години, така че мога напълно да й вярвам. Са­мо се надявам, когато дойде моят ред да направя то­ва за някой друг, да мога да бъда наполовина толкова търпелива като нея, така мъдра, щедра и обичаща.