Живот от другата страна силвия Браун и Линдзи Харисън



страница11/13
Дата14.01.2018
Размер2.19 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Как се става ориентатор

Не го казвам само защото се оказах ориентатор от другата страна — няма по-всеотдайни, по-добре обу­чени психолози във вселената от ориентаторите, ко­ито се уверяват, че ние сме напълно обновени и здра­ви, за да поемем задълженията си от другата страна, в нашия живот у дома.... Или както ще говорим по-късно, на земята.

Колективи от ориентатори са непрекъснато дежурни във всеки център по ориентация при входа на другата страна. Преди да пристигнем, те са изучили нашите карти и обстоятелствата при смъртта ни, така че са напълно приготвени да ни приютят и при­числят към този процес на ориентация, който ще е най-добър за нас. Ние си избираме наши собствени ориентатори, които познаваме от животите си у дома, и можем да съберем толкова много на брой, колкото е голям стресът ни при пристигането у до­ма. Ако сме много объркани, нашият духовен водач ги събира вместо нас и остава заедно с тях.

Както духовните водачи, ориентаторите също са преживели поне един живот на земята, така че не се затрудняват да разбират критичното емоционално или умствено състояние, в което са ни оставили ня­кои от нашите животи на земята. И след като са стигнали до шесто ниво на напредък, ориентатори­те са преживели хиляди години „в земно" време, изу­чавайки от другата страна трудовете на най-великите умове на медицината, психологията и духовност-та в подготовка за избраните от тях отговорности.

Въпреки че ориентаторите са обучени за всяка възможна ситуация, всеки от тях се специализира в определена област:

пристигналите по желание — тези, които са се примирили със смъртта и завръщането си у дома и пристигат с готовност да продължат оттам, от­където са спрели.

пристигналите с нежелание — тези, които са при­ели своята смърт, но са пристигнали откъснати от недовършената си работа и имат нужда от малко повече грижи, след като машината за сканиране им е помогнала да си припомнят, че са напуснали точно когато са възнамерявали и че тяхната работа е ос­танала „незавършена" поради някаква причина, коя­то те сами са си определили.

бебетата и децата — тези, които са избрали тях­ното време на земята да бъде кратко и пристигат у дома със свежи, щастливи спомени от другата стра­на, те са най-лесните за ориентиране. Запомнете, дори бебетата на земята са тридесетгодишни хора от другата страна, с безкрайни спомени от предиш­ни прераждания и пълноценни животи у дома, към който се връщат.

травмираща смърт — тези, чиято смърт е била внезапна, в резултат на случайна или целенасочена жестокост, или на съдбоносен психически срив. Те често пристигат в шок, ядосани, че са измъкнати от мястото си без предупреждение. И отново ма-

Шината за сканиране им помага да се свържат с фак­та, че те са записали своята смърт в картата си и че тя има свой смисъл. В повечето случаи те навли­зат бавно в живота от другата страна с комбина­ция от състрадателно успокоение, посещение от любимите хора у дома и някои от успокояващите дей­ности, на които са се радвали на земята, като чете­не, риболов или градинарство.

пациенти за обвиване—тези, които дълбоко стра­дат поради раздялата с някого, когото са оставили на земята. Като съществена част от тяхното из­целение те са обвивани в топли завивки и преспи­ват в полуздрач при непрекъснато присъствие на тех­ния духовен водач и група ориентатори, които са се специализирали в успокояване на тъгата.

пациентите за интензивни грижи — тези, които пристигат напълно дезориентирани относно соб­ствената си идентичност, трябва да бъдат психо­логически интегрирани отново, преди да могат с ра­дост да продължат своя живот от другата стра­на. Това са жертвите на промиването на мозъци, най-тежките случаи на болестта на алцхаймер, самоу­бийците, извършили това при сериозно душевно за­боляване. Те са водени направо към кулите, където с индивидуални темпове се редуват сънят в полуздрач и грижите на умелите ориентатори с тяхната деликатна работа на „разпрограмиране".

Важно е да се отбележи, в случай че се безпокоите за някой близък починал или сте загрижени за вашия соб­ствен преход към другата- страна, че няма такова нещо като неуспешна ориентация. Самият факт на пристигането ни у дома е абсолютна гаранция за вечна благословена радост в свещения покой на божията безусловна любов и направлявани от него, ориенторите винаги спазват това божествено обещание.

Почивка от другата страна

Въпреки че работата, учението и изследванията ни държат в непрекъснато опиянение от другата страна, ние наистина имаме завиден социален живот. Има! Хора, на които им е трудно да повярват, когато чуят, че там няма алкохол и наркотици. Не защото алкохолът и наркотиците са незаконни. Не забравяйте, че от другата страна няма закони. Нито пък алкохолът и наркотиците се считат за неморални у дома, където никой никого не съди. Там просто те са напълно безполезни. Също поради това, че самата атмосфера, наситена с божията любов, ни прави по-еуфорични, отколкото което и да е питие или наркотик. Има още една причина: тъй като около нас няма негативизъм, ние няма от какво да искаме да избягаме. И най-после, ние непрекъснато осъзнаваме нашия изключителен статут на божии деца, така че никога не бихме си помислили дори само потенциално, че можем да навре­дим на себе си.

Малките събирания, огромните партита, празни­ците и фестивалите са в изобилие от другата стра­на, също както са и замъците, училищата и научноиз­следователските центрове. Те са изпълнени с прекрас­ни разговори, мъдрост, музика, пеене, танцуване и

Смях. Провеждат се в частни домове, общи апарта­менти, паркове, площадки, бални зали и на всички други места, които не са специално определени за медитация и учение. Всеки е добре дошъл във всяка група. Няма групички, няма „аутсайдери", няма „на тълпи". Хората със сходни интереси и сходно чувст­во на хумор естествено се привличат, но никой друг не е изключен. Няма държане, което да е извън нормите или обидно. Удивително е колко лесно една обикновена концепция като вродено всеобщо уважение, което започва с абсолютно самоуважение, може да елимини­ра от речника термина „обидно държане".

Убедена съм, че абсолютно всяко хоби, за което можем да си помислим, може да бъде практикувано за наша радост от другата страна, с изключение на дейностите, които по някакъв начин могат да навре­дят на нас или на някой друг. Ако някой клиент ми каже, че през целия си живот е имал желание да овладее бродирането или рисуването, или култивирането на бонсаи или свиренето на пиано, или да плете кошници под водата, аз мога да разчитам, че ще открия не само че тези хобита са много популярни у дома, но и че точно този клиент води курс по това нещо, което не е още успял да овладее тук.

Както и в професионалната област, нашето прив­личане към определено хоби на земята често е причи­нено от духовни спомени за нашите щастливи преоб-разявания от другата страна. Братът на снаха ми джина е добър пример. Ние всички го обичахме много и смъртта му на двадесет и шест години ужасно съсипа семейството ми. Една от неговите неизпълне­ни мечти беше да свири на китара. Той никога не беше имал таланта или търпението да я овладее, но с копнеж издигаше в кумир всеки велик китарист от андреас сеговия до ерик клептън. Няколко месеца след смъртта на крие аз получих послание от него защото е имал труден преход и е трябвало да погрижат за него с обвиване в продължение на известно време. Но първите му думи към мене от другата страна, когато той най-накрая се установи, беше заявеното с гордост и задоволство: „познай какво — аз мога да свиря на китара!".

Същото се отнася за таланти в спорта и игрите, които са така популярни от другата страна, както и на земята. Понякога чувам въздишки, когато доба-вям, че у дома няма контактни спортове, но ви обещавам, че те не липсват на никой. Съоръженията за зрелищни спортове като тенис, бейзбол, баскетбол, футбол са просто зашеметяващи, огромни и постоянно пълни с ентусиазирани тълпи, които не са там, за да окуражават победителите или победените, а просто от удоволствие да наблюдават своите любими спортове, играни перфектно и майсторски. Голфът, боулингът, крикетът, сърфингът, планинско­то катерене и ходенето, гимнастиката, ските и всяка друга неконтактна дейност, която съществува тук, се преподава и се играе там просто заради радостта от участието.

Богатите, прекрасни концертни зали — и на откри­то, и на закрито — също постоянно са пълни с почитатели, които са възнаградени с непрекъснати представления. Помислете си за най-трансцедентал­ния балет, опера, певец, симфония, пиеса, джаз, танци, музика, поезия или монолози, които някога сте вижда-

Ли, и ги издигнете до божественото, и ще получите някаква представа за преживяванията при посещение на концертите от другата страна. Както при спорта и игрите, тук има такива, които са избрали да играят, и такива, които избират да гледат, и предпочитани­ята на всеки един са добре дошли, уважавани и подкрепяни.

Само някои потребни на земята неща подозрител­но липсват у дома—телевизор, например, кина, радио, компютри, но всички те бледнеят в сравнение с моменталната комуникация и незабавната наличност на живи забавления, които проектираната мисъл пра­ви възможни от другата страна. И между другото, няма преминаващи или пропадащи в училище, няма конкурси за красота, няма награди от какъвто и да е вид, които дори едва да загатват, че някой е по-добър от някой друг.

В рая няма закон, който да казва, че всеки е равен — това е просто божията вечна, свещена, всеизвестна

Истина.

Девета глава

Обратното пътуване

Завръщане от другата страна обратно на земята

Ето ние сме в рая, заобиколени от безкрайна красота, вървим рамо до рамо с ангелите и светиите, ангажирани и вдъхновени, обичани и обичащи, стимули­рани и стимулиращи, изпълнени с енергия всеки миг от живота в наситена с божието присъствие атмосфе­ра. И все пак невероятно, но повечето от нас избират да напускат другата страна от време на време за друго прераждане в това трудно и тежко измерение, нарече­но земя.

И дори нещо още по-невероятно е, че този избор няма нищо общо с мазохизма, но има много общо с един основен неоспорим факт:

Господ е създал всеки от нас със свой собствен уникален потенциал и божествена съдба, която да достигне този потенциал, без значение колко време, колко болка и колко жертви ще коства това. В края на краищата ние никога не се проваляме. И не можем. Без значение дали бягаме, вървим, пълзим, или се размотава­ме по задънени пътеки, ние неизбежно достигаме до величието, което е наше рождено право, и нашите кратки пътувания извън дома са част от пътеката към величието.

Франсин веднъж ме попита: „какво си научила от безпроблемните времена?", а времената у дома не са

Просто добри, те са идилични. Истина е, че от другата страна ние може да изучим всичко съществу­ващо, дори негативизма и болката, но изучаването без лично преживяване и добиване на сила и мъдрост от преодоляването на пречките е също като да се учиш да караш кола само като четеш за това, но никога да не сядаш зад волана, или да вярваш, че можеш да извършиш хирургическа операция на мозъка само защо­то си изчел всички възможни учебници по темата. Тъй като от другата страна не съществува зло или негативизъм, ние идваме тук, за да се изправим пред него, да израснем вследствие на това и в края на краищата го побеждаваме за доброто на човечество­то, на самите нас и на бога. Дали това ще отнеме едно прераждане или сто, ние винаги спазваме обещанието си към нашия създател и той спазва обещанието си към нас, така че ние никога не се примиряваме с нещо по-малко от това да развием до съвършенство дарове­те, които са ни били дадени.

Ние никога не се прераждаме без някаква съвсем определена цел и предизвикателство в съзнанието, както не постъпваме в колеж, без да знаем къде точно е той, какви предмети ще учим или къде ще живеем, докато сме там. И така в подготовка за всеки един живот ние преминаваме през редица определени проце­си, които да гарантират, че докато сме на земята, ще завършим това, за което сме дошли, че ще имаме цялата помощ, която ще ни е нужна, докато сме тук, ако просто обръщаме внимание и слушаме. Тези проце­си могат да отнемат седмици, месеци, години, десети­летия или векове, в зависимост от това колко близко или колко отдалечено в бъдещето смятаме да е наше-

То следващо прераждане, за да ни бъде от най-голяма полза. Но винаги един аспект от времето е особено важен: ние не напускаме дома, преди да сме абсолютно готови.

Точно както имаме нужда от ориентация, за да направим плавен преход до другата страна, така се нуждаем и от ориентация, когато отново го напуска­ме. Така че, след като веднъж сме взели решението да се върнем на земята, ние викаме нашия духовен водач и събираме групата от ориентатори, които незабавно започват да изучават нас и основните цели, с които смятаме да се заемем.

Нашата първа официална подготвителна среща става в едно от преддверията на залата на справед­ливостта, където сядаме с нашия духовен водач и лидера на нашия екип от ориентатори, за да прегледа­ме предстоящия живот, който искаме да поемем. „аз искам да работя по въпроса за търпението, така че да мога да напредна до пето ниво и да мога да върша изследователска работа". Ние можем да кажем това или: „надявам се, да стана ориентатор в кулите, но преди това искам да науча повече за лечението".

Обсъждаме вероятните подходи, капани, алтерна­тиви на нашите намерения, включително и това, което може да сме научили или пропуснали в областта на интересите ни в миналите ни животи и дали не можем да постигнем нашите цели, без изобщо да напускаме другата страна и да си спестим тежките изпитания на още едно прераждане. Духовният ни водач и лидерът на ориентаторите, и двамата прека­рали животи на земята, са наясно колко трудни и тежки са тези животи и тъй като са с нас, за да ни подкрепят, те искат да се убедят, че ние сме убедени

В това, което правим, и че това е точното нещо, което искаме.

Има такива сред нас, които си променят решение­то след дългата преориентационна сесия и решават да останат у дома, за да продължат да работят в рая, или ограничават живота си само до няколко кратки месеца или години, но точно колкото им трябва, за да изпълнят обещанието, което сме дали в името на израстването на някой или изграждането на нещо — като родител на земята, брат или сестра, детската медицинска общност, войната срещу насилието над децата или реципиент на орган. Но повечето от нас твърдо са решили да следват духовното си израства­не и отказват да съкратят пътуването си или да се върнат.

След като основните цели на предстоящото ни прераждане са обсъдени и възможно моделирани по съвет на духовния ни водач, на лидера на екипа по ориентация и на преориентационната сесия, ние продължаваме към една от многото стаи по-навътре в залата на справедливостта, където започва дълги­ят, сложен процес на ориентацията.

Стаята за ориентация и картата

Всяка стая за ориентация е огромна, направена от бял мрамор, с бели мраморни пейки и маси, подредени така, че да приличат на класна стая. Издигащите се стени са изпъстрени с карти, списъци и други нагледни материали, които да служат като помощни средства винаги под ръка.

Ние се събираме в нашата стая за ориентация заедно с духовния ни водач и останалите от екипа по ориен­тация, които сме избрали, и с тяхна помощ и с помощта на всички средства около нас, въз основа на целите на предстоящото прераждане, си изработваме карта с невероятни подробности за живота, който ще ни доведе до изпълнението на тези цели.

Ние започваме с голямата картина, избирайки „дви­гателите", които ще ни карат да се движим към финиша, който сме решили да достигнем, без значение колко пъти ще се препъваме и падаме.

Първият от тези „двигатели": темите на живота.

Теми на живота

Един от най-забележителните уроци, които съм научила през десетилетията, през които правя регре­сивни хипнози, е, че всеки човек — всеки — има точен отговор на въпроса: „каква беше твоята цел в този живот?". И от тези хиляди и хиляди хора идваха едни и същи отговори отново и отново. Тези отговори винаги попадаха в една от четиридесет и четирите категории, които са толкова важни, че предизвикват сто процента моментален отговор от запитания човек. Тези категории или цели са темите на живота, които ние избираме преди всяко прераждане, и те са изброени и описани в приложението.

Всеки един от нас избира две теми на живота — основна и второстепенна. В същността си първата тема на живота дефинира основната цел на предсто­ящия живот, докато второстепенната определя конфликта, който си поставяме за преодоляване, защо­то, пак ще кажа, че колкото по-трудно постигаме нещо, толкова по-силно го ценим. В този живот например моята основна тема на живота е хумани­тарна. Това е моята цел, която трябва да постигна за духовното си израстване. Второстепенната ми тема е самотник. Този копнеж за уединение и самота винаги ме е преследвал, заплашвайки да ме измъкне от това, за което зная, че трябва да избърша тук, и не минава и ден, в който не се боря с изкушението да му се отдам. Трябва да обърнем внимание, че в живота ни винаги едната основна тема е в противоречие с другата — вторичната. Но можем да погледнем и по друг начин: вторичната ни тема е огънят, който възпламенява основната и гарантира нейния успех.

Повечето от нас намират нещо общо с няколко от четиридесет и четирите теми на живота и трябва да ги прочетете повече от веднъж, да се съсредоточи­те върху тях честно и спокойно, за да решите коя е основната и коя е второстепенната ви тема. Ключовият въпрос, който трябва да зададете на себе си в търсене на вашата основна тема, е: „без значение по какъв начин си изкарвам прехраната и на какво обръ­щам най-много внимание в живота, коя от тези теми най-добре описва силата, която движи душата ми напред ден след ден?". Ключовият въпрос, чрез който трябва да откриете вашата вторична тема, е: „коя от тези теми най-добре описва силата, която се опитва да отклони душата ми от пътя ден след ден?".

Защо изобщо трябва да си правите труда, за да определяте вашите теми на живота? Защото чрез тях може да откриете истинската причина, поради
Която сте избрали да дойдете на земята този път, и трудността, пред която сте избрали да се изправяте отново и отново, докато я победите напълно веднъж и завинаги. А като допълнителен бонус може да надникнете за кратко и в бялата мраморна стая на ориента­цията с вашия духовен водач и екип от ориентатори до вас, които изучават списъка с четиридесет и четири теми, изписани със златни букви върху свете­ща стена от бял мрамор.
След като завършим трудната задача по избиране­то на основната и второстепенната цел, ние се придвижваме към друг списък, озаглавен „линии на избор".

Линии на избор
Забелязали ли сте, че независимо колко добре върби животът ви и колко добре се справяте с повечето неща, винаги има една определена област, която не можете да овладеете, независимо колко се стараете и колко много внимание й обръщате?
Тази определена област е вашата избрана линия и това е още един избор, който правите от другата страна, за нещо, с което трябва да се справяте тук. Ако животът на земята в действителност е едно сурово училище — и той е, — линията на избор е пътят, който сте решили да поемете като основно предизвикателство в това прераждане.
Има седем линии на избор:

• здраве;


• духовност;
• любов;
• обществен живот;
• финанси;
• кариера;
• семейство.

Искам да ви дам пример с моя избор на линия,която е „семейство". Аз съм родена в семейството на топъл, прекрасен любящ баща и нервна, егоистична майка. Прекарах детството си в опити да направя семейство тип „Норман Рокуел" от този суров, наличен материал и съм сигурна, че това, че бях медиум и много открита, само усложняваше нещата в дома и беше много трудно да се почувстваш уютно с майка, която редовно даваше воля на въображението си как ще ме пребие, докато спя, и баща, който полушеговито заявяваше, че единствената причина, поради коя­то не напуска съпругата си, е, че ще трябва да я целуне за довиждане. Аз най-накрая се отказах от илюзията да оправя това семейство и се насочих да създам мое собствено... С първия съпруг, който ме тормозеше, и втория, който ме доведе до фалит; двама синове, които обожавам, които имат различни бащи и не са най-добрите приятели; взаимна омраза със съпруга на сестра ми... И на шестдесет и три години, след като междувременно другите шест линии на избор са имали добри и лоши периоди, но никога не съм ги чувствала неизпълними, нищо друго не ме кара да се чувствам по-непригодна и безпомощна от онази област, с която все още се боря и която се нарича „семейство".


Много искам да ви обещая, че като откриете вашия избор на линия, ще може да го преодолеете, но мисля, че случаят не е такъв. Това, което може да направите,
Е само да не се чувствате като изненадани от засада, когато следващия път се провалите в същата област, за която сте сигурни, че не ви се отдава. Очаквайте пречките и бъдете приятно изненадани, когато те не се появят. И запомнете, че която и област да сте си избрали от седемте, тя не е наказание или бреме, стоварено ви от някое тъмно същество, а избор, който сме направили, преди да дойдем тук, предизвикателство, върху което искаме да работим и което съдържа целия смисъл на нашето идване, и ние ще го разберем, когато се върнем отново у дома.

Съзнавайки колко е тежък живо­тът на земята и често неблагодарен, ние си изгражда-ме пет възможни „изхода за бягство" в нашите карти, пет възможности да се измъкнем и да се върнем от другата страна.

Те са известни като точки на излизане.

Точки на излизане

Казано по-просто, точките на излизане са обстоя­телства, които ние подготвяме, преди да дойдем на земята, и които могат да доведат до края на този живот, ако изберем да се възползваме от момента, в който те се появят. Записваме пет в нашите карти, но не чакаме непременно до петата, за да напуснем земята. Може да решим да направим това още при първата, при втората, третата или четвъртата,

Защото според нас сме завършили това, от което сме имали нужда при това пътуване, и да се отправим към дома. Ние не ги разполагаме равномерно във времето, когато ги планираме. Може да поставим две точки на излизане в една година, а следващата чак след двадесет или тридесет години.

Най-очевидните точки на излизане включват кри­тични болести, сериозни злополуки, загуби на близки и всякакви други събития, които могат да доведат до смърт, но за щастие в края на краищата не го правят. Другите точки на излизане са толкова незабележими, че ние даже не им обръщаме внимание. Решение „без никаква причина" да минем по друг маршрут до дома на връщане от работа; да се загубим на път, който добре познаваме; „обичайни" закъснения, които заба­вят излизането ни от къщи; промяна в плана за пътуване в последната минута; отлагане на среща или покана за гости; всякакви инциденти, които ни изглеждат абсолютно безсмислени и нищо незначещи, могат съвсем спокойно да бъдат подсъзнателно избрани точки на излизане, от които ние сме решили да не се възползваме.

Друг случаен подсъзнателен намек за избрана точка на излизане е повтарящ се сън за специфично място, човек или ситуация, които не ви изглеждат познати, но ви карат да се чувствате зле или направо изплашени и след това този сън се разиграва в реалния живот. Понякога този сън е предсказателен, но много по-често това е спомен за точка на излизане, която сте си създали от другата страна, и вашите чувства ви предупреждават, че тя е ма пътя и вие трябва да направите избор.

Не е рядко срещано и чувството подсъзнателно да усещате точка на излизане, която не сте си избрали, докато се възстановявате от самата точка на изли­зане. Един приятел, който беше на екстензия в болницата, веднъж ме помоли да го подложа на хипно­за, за да се върне пак при инцидента с мотоциклета, който го беше довел дотам, и да сложи край на всичко, което го тормозеше от случилото се и причините за него. По време на регресията той си спомни повече от желаното. Имаше кристално чист спомен, че е направил избор — а не е реагирал импулсивно — да се отклони от пътя по надолнище, вместо да продължи и да се блъсне челно в идващия камион, който неправилно е навлязъл в неговото платно. И още нещо, той изведнъж се сети, че е чул някакъв глас (на неговия духовен водач, според Франсин) и този глас му прошепва, докато е в съзнание в линейката: „това беше номер четири". Той никога не беше чувал за точки на излизане и ме попита какво би трябвало да означава това „номер четири" и той знаеше, че говоря истината, когато му го обясних. И както правят повечето хора, напълно се успокои, като вече знаеше, че независимо дали го съзнаваме или не, ние имаме пет възможни избора кога да напуснем този свят и да се отправим към дома.

Има още нещо, на което не може да се наблегне достатъчно по този въпрос: в много редки случаи самоубийството никога, ата никога не е било едно от нашите точки на излизане! Ние никога не записваме самоубийство в нашата карта и картата ни не е само договор със самите нас, тя е договор с бога. Наруша­ването на този договор, освен ако това не е причинено

От дълбока умствена деградация извън нашия конт­рол, ще ни изпрати обратно в утробата, без да прекараме и един-единствен миг в рая, а аз, естестве­но, не мога да си представя да живея на тази земя с обърнат гръб към бога. А вие можете ли?


1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница