Кулите
Кулите са сред най-зашеметяващите постройки от другата страна. Аз ще ги опиша в следващата глава, както и тяхната функция, но засега ще се насоча към това защо те са сред сградите при входа, които ни посрещат у дома.
Кулите са предназначени за специална категория от новопристигнали духове от земята, духове, чиято смърт е настъпила при твърде екстремни обстоятелства, за да могат ориентацията или обвиването ефикасно да им помогнат или излекуват.
Духовете, които пристигат в другата страна отчаяно объркани, дезориентирани или със затъмнено съзнание от ужасни ситуации отвъд техния контрол, не могат да усетят спокойствието и радостта на дома, докато не са „разпрограмирани" и отведени обратно към своя здрав разум и идентичност. Военновременните затворници, които умират след промиване на мозъците или мъчения; много от жертвите на холокоста; жените, изгорени на кладата по време на процесите срещу салемските вещици, разкъсани между любовта към бога и постоянните обвинения, че са зли, дори жана д'арк; някои от най-жестоките жертви на болестта на алцхаймер и други болести, които дълбоко увреждат съзнанието — никой от тях не може да разбере къде е, защото е лишен чрез външна сила от ориентация къде е и кой е. Когато умира, той е воден директно до кулите от своя духовен наставник и много често и от някой близък, които остават с него, докато се възстанови.
Процесът на разпрограмиране от другата страна е по-сложна версия на разпрограмираидия процес на земята. Най-добрите терапевти осигуряват внимателно, постоянно лечение и много често духовният наставник, близкият и терапевтите възстановяват родното място на духа, детския дом или някоя друга позната картина, с любов и безопасност, докато продължава лечението — толкова дълго, колкото е необходимо духът да се аклиматизира отново у дома, като напълно си припомни своята идентичност, току-що приключилия живот и животите, които са го предшествали, така че неговото вечно, щастливо пътуване може да продължи необезпокоявано.
Очевидно ние всички се надяваме на спокойно, щастливо преминаване за нас и нашите близки през тунела оттук до другата страна. Поради току-що обсъдените причини това невинаги се случва, но както е добре да сме информирани за различните стъпки, по които ще бъдем поведени, когато пристигнем, още по-важно е да запомним последния ред: всеки дух, който отива у дома, е добре приет и получава изобилни грижи от мига, в който пресече това близко измерение, и всеки дух, който отива у дома, неминуемо попада в екстаза на сигурността на божиите ръце.
И сега следва най-истинската, най-силната тема за любимите близки, които остават след нас. Даже и екстазът от дома не е достатъчно завладяващ, за да намали любовта ни; той само я разширява и задълбочава и я прави свещена, така че ние ставаме част от нашите любими близки, както те са част от нас, когато си тръгваме. Не съм сигурна, че можех да разбера тази истина, докато самата аз не я преживях.
Бихте помислили, че като медиум аз не би трябвало да се безпокоя много. Нямам такъв късмет. Колкото по-близка ставам с някого, толкова повече губя обективността си относно него. Колкото повече губя обективността си, толкова по-слаб медиум ставам, защото се намесват емоциите ми. Така четеше приятна изненада да открия, че в момента, в който се озовах в тунела, устремена към другата страна, аз почувствах чистата сила на любовта без безпокойства. Не мога да претендирам, че бих могла да възстановя това удивително ясно усещане, след като се върнах, но със сигурност полагам много усилия.
Както видяхме, не всеки дух има късмета, какъвто имах аз, да изпита незабавното чувство на душевен мир. Но на всеки дух се гарантира намирането на този мир рано или късно поради няколко причини: първо — което не се казва достатъчно често — другата страна, а не земята, е нашият истински дом. Тя е мястото, откъдето ние всички сме дошли, и пътуването ни към нея е връщане до познато място. Там си спомняме защо сме го напуснали за кратко и какво сме се надявали да постигнем. Това ни дава поглед върху всичко и всеки, който сме срещнали на земята, така че тук ние само можем да се молим да се доближим до това знание, докато минаваме през нещото, което ние като на шега наричаме „живот". С ясния поглед върху нещата идва разбирането и приемането на самите себе си и на действията на близките ни, които ние продължаваме да наблюдава-ме. Втора причина, поради която ние имаме възможност да достигнем любовта без безпокойства, е, че от другата страна имаме достъп не само до нашите
Карти, които сме си начертали преди пътуването ни от дома, но и до картите и на нашите любими близки. Като майка тук на земята, например, аз много съм кършила ръце поради факта, че моите двама сина се караха в продължение на няколко години. Вярвайте ми, като казвам това, не издавам никаква тайна. Те бяха първите, които признаваха разногласията по-между си, и едно от нещата, за които бяха единодушни, е, че аз се тревожа много повече от самите тях и просто искаха да не им обръщам внимание. Истината е, че когато минах през тунела, това въобще не ме вълнуваше, а още по-малко ще ме интересува, когато отида у дома, защото ще мога да извадя и да разгледам картите им, да разбера точно защо са избрали да бъдат братя, които не се разбират, и дори да разбера как ще завърши тази глава от живота им във вечността. Ако желаем, ние можем да прочетем всеки детайл от живота на всеки един от нашите близки, който те са начертали за себе си, и ще бъдем облагодетелствани да разберем при това целта на избраните от тях пътища съвсем ясно. А какво успокоява повече нашите умове от отговора на въпроса „защо?". Както се оказва, ако можех да видя картите им, докато съм отвъд, щях да разбера, че моите синове ще се помирят спокойно и просто според техния план, без каквито и да е усилия от моя страна. Техните съпруги отново щяха да станат приятелки и моите красиви внучета щяха да растат в хармония.
Най-накрая ние трябва да се върнем към факта, че от другата страна, където вечността е реалност, такова нещо като време няма. Така че няма значение
Колко земни години някой наш близък си е определил, от гледна точка на дома той ще е с нас отново само след няколко мига, а междувременно дори най-драматичните му травми на земята приключват за секунда.
Тези, които оставяме
Не се съмнявайте, ние можем и ще наблюдаваме нашите близки и любими на земята и ще прекарваме известно време с тях, след като вече сме стигнали у дома от другата страна. Има такива, които дори се появяват веднага след смъртта си, за да уверят своето семейство и приятели, че са наистина добре. Ако сте били свидетели на такова събитие, моля не се притеснявайте, че вашият близък е прикован към земята. Много по-вероятно е, след като е направил прехода от едното измерение в другото, той просто да се възползва от лекотата, с която е открил, че може да се материализира.
Не че способността за материализация зависи от времето, което е минало, след като сме напуснали земята. Беше през 195в г., когато Франсин физически се появи пред моето семейство, а нейното последно прераждане тук е завършило през 1598 г. От наша страна се изисква сила и умение, а от тези които сме оставили — отзивчивост. Децата и животните, които са съществата с най-развити способности на медиум на земята, ще могат да ни видят най-лесно, следвани от онези, които имат
Способността да се настройват на по-високите честотни вибрации на другата страна, без значение дали са съзнавали това или не преди. Но не се притеснявайте, че трябва да се научите да сменяте измеренията. Пътуването между земята и дома не е еднопосочна улица. Ние сме пътували много пъти и много пъти ще пътуваме, така че знаем точно как да стигнем тук от там.
Разбира се, има вероятност нашите близки на земята или да не могат да ни видят, или като ни видят да убедят себе си, че това е плод на тяхното въображение. В този случай ние имаме на разположение други начини да покажем нашето присъствие. Любим начин е местене на нашите снимки из къщата — да ги обръщаме с лицата надолу, наопаки, или да ги събаряме на пода, за да накараме някой член на семейството или приятел да забележи, че се случват странни неща, напомнящи за нас. Татко ми беше подарил музикална кутия, която аз обожавам, и той обича да я пуска да пее „сама", тъкмо когато заспивам. Други популярни начини за поздрав от другата страна варират от непрекъснато изпадане на необичаен брой монети на странни места; промяна на часовниците или на телевизионните канали, включване и изключване на домакински уреди, возене отзад в колата на някой роднина, раздвижва-не на косата отзад на тила, така че ако този човек „не знае", той би се заклел, че има някой с него. И както видяхме в глава първа, ние можем дори да се запишем на касета, ако ни се даде тази възможност. Има проводници, които много помагат на нашата духовна енергия да се „задвижи", особено електричеството, дъждът и росата. Ето защо уредите и телевизорите са толкова лесни за въздействие и затова нашето най-активно проявление става по време на дъжд и буря и между три и половина сутринта и изгрева, преди да се изпари росата. Ако ви досажда филмовото клише, че най-често призрачните явления се случват през нощта, по време на мълнии и бури, това може да ви помогне да разберете, че клишето не е просто клише, а е абсолютно точно от гледна точка на медиума.
Най-лесният и най-често използван начин, чрез който ние общуваме от другата страна, е чрез подсъзнанието на тези, до които се опитваме да достигнем, тъй като тяхното скептично, затормозено съзнание е по правило неизползваемо. Сънят, медитацията и хипнозата са най-ефективните начини да посетим подсъзнанието необезпокоявано. Когато идваме по време на сън, това може да не се запомни съзнателно, или може да бъде възприето като сънуване, без нашият роднина да се досети, че това е подозрително ясен и последователен сън. По време на медитация ние можем да бъдем отречени като полет на въображението, а нашите посещения по време на хипноза могат да навлекат на хипнотизатора обвинение във внушение или вкарване на нашето присъствие в съзнанието на обекта. Добрата новина е, че дори и да не се направи съзнателна връзка, подсъзнанието на нашите близки ще запише, запомни и ще се радва на всеки момент, който сме прекарали с тях.
Ние също ще чакаме внимателно шанса да се появим пред някого, за когото знаем, че ще ни види и чуе, с
Надеждата, че той ще предаде съобщенията на близките ни, които не могат това. Както моите уважавани колеги медиуми ще потвърдят, духовете по правило се събират около нашите клиенти по време на тълкуване, правейки жестове или коментари, които нищо не означават за нас, но без съмнение се разпознават от клиента. Както казва Франсин: „когато ни призоват, ние хукваме", което означава, че когато сме от другата страна, ставаме безсрамни опортюнисти, що се отнася до идеята да се ходи при медиуми, и дори ще внушаваме на нашите приятели и роднини тази идея, без значение дали те ще я отхвърлят като глупава или не.
Има два въпроса, които моите клиенти задават най-често относно техните починали близки: „щастливи ли са?" и „опитват ли се да ми кажат нещо?".
Що се отнася до временните вариации като ориентацията, обвиването и кулите, рано или късно отговорът на първия въпрос ще бъде винаги „да". Що се отнася до живота от другата страна, щастието е нещо разбиращо се от само себе си.
А отговорът на: „опитват ли се да ми кажат нещо?", е винаги утвърдително „да".
В много-много редки случаи, ако става въпрос за много спешна, незавършена работа, даден дух може да каже: „поправеното ми завещание е зад огледалото в дневната" или „осигурителната полица е в сейфа ми на стената". Но отново ще кажа, че от гледна точка на другата страна тези детайли от живота на земята изглеждат твърде незначителни, за да се споменават.
Една клиентка на име барбара седна една сутрин в моя офис, леко треперейки. Попитах какво я тревожи. И тя отговори:
— страхувам се, че ще ме помислите за луда. При моя начин на живот? Няма как да стане.
Накарах я да ми разкаже какво става в главата й и обещах да я спра, ако започна да се съмнявам в нейната нормалност. Тя колебливо започна да разказва:
— бяхме много близки с майка ми и нейната смърт преди две години наистина ме съсипа. Тъкмо започнах да се съвземам и се насочих да работя като медицинска сестра, за да се опитам отново да бъда полезна. Един следобед миналата седмица подремвах в стаята между смените и мога да се закълна, че когато в действителност се събудих, майка ми стоеше там. Звучи глупаво, но първото ми впечатление беше, не че тя е с мен, изглеждаща по-здрава и по-щастлива от всякога, а че е облечена в розова рокля. Моите първи думи бяха: „мамо, ти носиш розово! Винаги си мразила розовото". Тя се усмихна и каза: „цветовете тук са различни. Розовото е така неописуемо красиво, както и всички други цветове". След това тя ми подаде ръка и аз си спомням, че ръката й беше топла и силна, когато я поех и последвах. Тя ме поведе към вратата на вътрешния двор, но когато я отвори, все едно че ме беше отвела до прага на друго измерение — вместо във вътрешения двор ние пристъпихме върху най-зашеметяващата поляна, която можете да си представите. Видях две еднакви сгради отдясно, много високи, направени от бял мрамор и синьо стъкло.
До тях имаше друга сграда от бял мрамор, построена в римски стил, предполагам, с големи колони. Мама посочи към сградата в римски стил и каза: „аз работя там и помагам да се осъвременят записите на хората. Това ми е толкова приятно". Аз бях изненадана, защото майка ми беше домакиня и никога не е имала работа, да не говорим за такава, която да й носи радост. Но преди да успея да се произнеса по този въпрос, тя добави: „не можеш да останеш. Ти не принадлежиш все още на това място". В мига, в който го каза, аз усетих, че почти се стоварих в собственото си тяло на кушетката, а когато отворих очи, тя беше заминала, а вратите на вътрешния двор си бяха просто врати на вътрешен двор, както винаги. Сигурна съм, че това не беше само сън, беше толкова истинско и всичко в такава последователност и усещах, че тя е наистина при мене.
Аз изчаках, за да обясня астралното пътуване по-нататък в тълкованието, но просто потвърдих:
— тя е била.
Сянка на тъга премина по лицето на барбара и аз я попитах защо.
— не спирам да се чудя защо дойде и дали има нещо, което иска да знам.
Аз вече знаех отговора, но исках да видя дали тя ще стигне до него сама. Казах:
— вие ще ми кажете. Какво знаете сега, което не сте знаели преди този следобед?
Имаше дълго мълчание, преди тя да ме погледне с най-лъчезарната си усмивка и да отговори:
— че тя наистина е жива.
Съвършен начин да се изрази единственото съобще-ние, което всеки дух, който съм срещала, отчаяно иска да предаде; посланието, което ние отчаяно също ще искаме да предадем в мига, в който пристигнем у дома отново; единственото послание, което ние съзнателно забравяме, въпреки факта, че нашите ду-ши го знаят наизуст: няма такода нещо като смърт.
Пета глава
Как изглежда другага страна? Пейзаж, климат и архитектура
Не се ли изморихте да слушате, че другата страна е „по-красива, отколкото можете да си представите", ако това по някакъв начин би ни помогнало да си изградим нейния образ? Първо, ако тя е по-красива, отколкото можем да си я представим, защо да полагаме усилия да се опитваме да си я представим? Второ, с такова бегло описание без съмнение човек би се изкушил да си мисли, че другата страна наистина не е нищо друго освен една хубава вълшебна приказка.
Истината е, че другата страна е изключително красива, но ние не трябва да си мислим за нея повече отколкото за родните си градове. Нейните удивителни образи са безспорно гравирани в нашата духовна памет. Ние всички идваме от другата страна и сме се връщали там много пъти между животите и отново щастливо ще живеем там, когато този живот свърши. И вярвате ли или не, на всички ни е мъчно за другата страна и всеки от нас пътува астрално дотам по време на сън, поне по два-три пъти на седмица, само че не можем да си го спомним съзнателно.
Ако някакъв детайл в тази глава, без значение колко обикновен ви изглежда, предизвика у вас някакъв странен, далечен резонанс, моля, не го отхвърляйте
Като нещо, което може би смятате за погрешно. Вместо това отворете съзнанието си, за да приемете, че това е вашата душа, която ви шепти и ви моли да забележите познатата пътна карта до дома.
Както казахме във втора глава, другата страна не е някакво митично място „навън, някъде там". Тя е точно тук при нас, някакъв си метър над земята.
Тя е съвършен огледален образ на земната природна топография. Нашите седем континента; планински вериги, равнини и пустини; нашите океани, морета и реки; нашите гори, джунгли, острови, хълмове и всяко друго творение на природата на земята, всичко съществува в своя съвършен оригинал от другата страна. Понеже там няма ерозия, замърсяване или разрушение, планинските вериги са остри и високи, водните басейни са чисти и лазурносини, а бреговите ивици са недокоснати, каквито са били преди хиляди години. От другата страна, където времето не съществува, където всяко живо същество винаги е било и винаги ще бъде, нищо не остарява, нищо не загнива, нищо не се разрушава. Всеки квадратен сантиметър земя и вода е невероятно, вечно нов.
Това включва и двата изгубени континента на земята. Атлантида е в разцвет в океана от другата страна, който съответства на нашия атлантически океан, а в техния тихи океан лежи огромният, процъфтяващ континент лемурия.
Еднаквостта на дома не е ограничена до природните чудеса. Много от чудесата, създадени от човешка ръка на земята, са съществували първо от друга-
Та страна и са били подсъзнателно запомнени и претворени тук. Не е никакво съвпадение, че такива удивителни чудеса като пирамидите, сфинкса, висящите градини на вавилон, великата китайска стена и тадж махал украсяват пейзажа на другата страна, така изпипани, като че ли са били завършени тази сутрин. Партенонът е незасегнат и за него се грижат с любов. Оригиналната венера милоска и другите велики творби на изкуството през вековете, които са толкова красиво претворели тук, не са дори и най-малко засегнати у дома от жестокостта на вандали, крадци, войни, времето или природните сили. Великата александрийска библиотека, разрушена при по-жар на земята, е съвършено запазена там, а свитъците от мъртво море не само изглеждат чисто нови, но се четат и от другата страна като детски роман. Дори гръцко-римският архитектурен стил произхожда от дома, а след това се появява на земята. Всъщност, както ще видим след малко, първите сгради, които ни посрещат отвъд тунела, са построени в този класически стил, който ние тук свързваме с грациозност и величественост.
В действителност има постоянна обратна връзка на красотата между другата страна и земята. Докато великите художници, архитекти и строители продължават да възпроизвеждат на земята някои от най-обичаните чудеса на дома чрез подсъзнателните си спомени, ще има любими земни места, възпроизведени от другата страна също заради тяхната красота, божественост и успокояващата приемственост, която те създават между двете измерения. Например гетсиманската градина, която присъствието на христос направи свещена, е идентично възпроизведена от другата страна, както и други такива места за поклонение като мека, ватикана и катедралата „св. Патрик". Така че без значение дали сме на земята или у дома, ние винаги можем да намерим пътя към някое познато място, където да се преклоним пред бога и да почетем неговото присъствие.
Климат
От другата страна няма валежи, няма дъжд, сняг, лапавица или градушка. Няма по-силен вятър от нежния бриз от време на време. Няма горещи вълни и студени фронтове. Вместо това бремето там е вечно спокойно, с температура двадесет и пет градуса по целзий. Веднъж попитах Франсин:
— защо е двадесет и пет градуса? Тя отговори:
— защото е!
(аз тихичко казах „о", както в много от разговорите ми с Франсин.)
Постоянната температура и липсата на каквито и да е валежи, вместо да станат досадни, са за жителите на другата страна безкраен източник на све-жест и нерушима красота. Постоянният климат навсякъде прави всяко място у дома еднакво удобно — никой никога не се опасява, че ще му е твърде горещо или твърде студено, или че ще има наводнения, торнадо, или каквито и да е било нарушения в съвършенството на времето.
Слънцето, луната и звездите не се виждат от другата страна, а денят и нощта не съществуват. Светлината там е непрекъсната смесица от меки пастелни цветове като розово-виолетовата зора или здрач през лятото на земята.
Един поглед по-отблизо
Всеки от деветте континента — нашите съществуващи седем, плюс Атлантида и лемурия — е разделен на четири квадранта. Ние ще разгледаме квадрантите по-нататък в следващата глава, но общо взето, те са просто области от другата страна, предназначени за специфични цели. Един квадрант, например, мсже да бъде посветен на изследвания, друг на животновъдство, трети на творчество и изкуства. Квадрантите не са видими или разграничени един от друг. Те са нещо като часови зони на земята и ние можем да се движим свободно в другата страна от един квадрант в друг, като следваме разнообразието на своите интереси, които сме щастливи да избираме, завърнали се у дома. Ако става дума за животновъдство, почти всички животни, които съществуват на земята, процъфтяват и са боготворени от другата страна. Там за агресия не е чувано, така че естествени хищници не съществуват. Вместо това животинското царство живее в същата аура на безопасност и пълен мир, както и всички останали. Това включва всичко, от динозаврите и птеродактилите до грифоните и еднорозите, което ни довежда до много интересен въпрос; много животни, които ние с лека ръка категоризираме като митологични, са също толкова реални у дома, колкото и ние. Духовният ум на нашето подсъзнание ги помни, докато нашето съзнание ги отхвърля като невероятни. Нашето упорито, ограничено, едностранчиво съзнание е склонно да спечели този спор, но тъй като нашият духовен ум неотменно знае истината, забелязваме, че популярността на предполагаемо въображаемите еднорози и другите „митологични" зверове никога ни най-малко не намалява.
Аз наистина казах, че почти всички същества, живеещи на земята, са живи и здрави от другата страна. Може би ще изпитате същите чувства като моите относно единственото изключение: изглежда, че от другата страна изобщо няма насекоми. Никога не съм била особено ентусиазирана относно насекомите, така че приемам това като добра новина. Но съм сигурна, че ако насекомите са особено важни за вашето щастие, вие може да притежавате всички любими буболечки, които си пожелаете, когато се приберете у дома.
Питали са ме неведнъж как се поддържа екологичният баланс без естествените врагове и без приноса на насекомите. Отговорът е прост. Когато се намесва бог, а не човечеството, екологията не е просто балансирана, тя е непрекъснато и вечно безупречна.
Да се върнем към квадрантите. Както казах, всеки от деветте континента е разделен на четири квадранта и всеки квадрант е посветен на определена цел. Ние всички се движим свободно между квадрантите, прекарвайки повече време в някой, отколкото в другите — както ни диктуват нашите собствени лични интереси и задължения. Но има един квадрант, който ни е по-познат от другите още на земята, и децата обичат астрално да пътуват там в съня си, защото той им напомня най-много за дома, откъдето те са дошли наскоро. Квадрантът съдържа това, което може да бъде наречено център на другата страна, сборът от „главни сгради", ако може така да се каже. Този център ни приветства, когато пристигнем и когато често се връщаме там по време на нашите животи.
Центърът на другата страна
Както обсъдихме във втора глава, независимо къде сме починали на земята, всеки от нашите тунели води точно до един и същи вход от другата страна. Входът е в квадранта, който географски съответства на западния бряг на нашия северноамерикански континент и там нашите духовни наставници, ангели и близки идват да ни посрещнат у дома. Обратно на всички слухове, там няма перлени порти, които ни пускат или спират, и св. Петър не стои с тефтер, за да проверява дали нашите имена са в списъка на гостите. Самото пристигане от другата страна е единственото свидетелство, от което се нуждаем, че принадлежим на това място. Тъй като залата на мъдростта в нашето духовно съзнание е синоним на
Прибирането у дома, тя е мястото от другата страна, до което ние най-често пътуваме астрално по време на сън, медитация или хипноза. Децата играят на гоненица по гигантските стъпала и се катерят по мраморните колони, щастливо и невинно нарушаващи свещения покой на тази свята зала. Това научих с известно неудобство, когато Франсин ме помоли да си поговоря относно дисциплината с моя петгодишен син крие. Не само че той твърде често се е появявал на стъпалата на залата на мъдростта и е играл с много деца, но като здраво, упорито и буйно момче той е вдигал много шум и е ходил по нервите на всички. Достатъчно лошо е да ви се оплачат от държането на детето ви в училище, но е направо унизително да получиш оплакване от неговото държа-не от другата страна.
Залата на записите
Залата на записите е веднага вляво от залата на мъдростта. Тя е една от най-удивителните и популярни сгради от другата страна. Също като залата на мъдростта нейната архитектура е в класически гръцко-римски стил, с извисяващи се мраморни колони и зашеметяващ свод, който се издига над околния пейзаж.
Залата на записите, както нейното име предполага, съдържа всеки един исторически труд, написан някога, включително и тези, чиито „оригинали" са били разрушени на земята, от александрийската библиотека до прекрасните томове, изгубени с континентите Атлантида и лемурия, и до свещените акашови записи, които най-добре мога да определя като написаните спомени на бога. Залата на записите съдържа и подробни карти на всички прераждания и всеки един наш живот на земята. Аз съм посещавала астрално залата на записите много пъти и тя никога не е преставала да ме удивява. Безкрайни редици след редици и всяка редица, изпълнена с безкрайни рафтове, и всеки рафт, изпълнен със съвсем истински свитъци, в съвършено състояние и ред, върху които са запазени за вечността всички наши карти, написани на съвършен арамейски, универсалния език, който ние всички перфектно говорим от другата страна.
В залата на записите можем да изучим собствените си карти на спокойствие. Да разберем смисъла и перспективите на пътуването на нашата душа.. Можем също да изучим картите на нашите близки, които сме оставили на земята, да отговорим на всеки въпрос, който може да сме имали относно времето, прекарано с тях, и да проследим точно какво ще им се случи и защо, докато ги срещнем отново. Много полезно също е да се изучи картата на някого, с когото не сме могли да се разберем през последния си живот, да осъзнаем за каква цел ни е служил той, за каква цел сме му служили ние и какви конфликти от минали животи вероятно все още действат, за да ни привлекат отново заедно.
Има още една удивителна полза от изучаването на картите в залата на записите, но за да я оценим напълно, ние трябва да знаем, че има три начина, по които да прегледаме тези карти:
• ние можем да наблюдаваме разгъването на нечия карта, точно както наблюдаваме нашия собствен последен живот да се развива на машината за сканиране, пълноцветен, триизмерен, с холограмна автентичност.
• ние можем да изслушаме картата, като записана на свръхмодерна лента книга, което всъщност е аудиоформа на машината за сканиране подобно на аудиторна комбинация между звук и картина с виртуална реалност.
• или — колкото и да е невероятно — можем да позволим на нашия дух да се изкачи и да се потопи в самата карта.
„сливането" от другата страна може да бъде в основни линии описано като пълна, изключителна съпричастност. Без въобще да губим нашата собствена идентичност или да приемаме идентичността на човека, с когото се сливаме, ние временно можем да възприемем неговите усещания, неговите чувства и неговата реалност в нашето същество. Ние не изживяваме буквално неговия опит, но се изпълваме с цялата сетивна информация от него.
И точно този трети начин е най-често използван от жителите на другата страна за исторически изследвания. Вместо просто да прочетем историята, ние може да си изберем който и да е човек, съществуващ в историята, и да се потопим в неговата карта. В действителност да извървим неговите стъпки.
Сподели с приятели: |