Живот от другата страна силвия Браун и Линдзи Харисън



страница5/13
Дата14.01.2018
Размер2.19 Mb.
#46056
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Кулите

Кулите са сред най-зашеметяващите постройки от другата страна. Аз ще ги опиша в следващата глава, както и тяхната функция, но засега ще се насоча към това защо те са сред сградите при входа, които ни посрещат у дома.

Кулите са предназначени за специална категория от новопристигнали духове от земята, духове, чиято смърт е настъпила при твърде екстремни обстоя­телства, за да могат ориентацията или обвиването ефикасно да им помогнат или излекуват.

Духовете, които пристигат в другата страна отчаяно объркани, дезориентирани или със затъмнено съзнание от ужасни ситуации отвъд техния контрол, не могат да усетят спокойствието и радостта на дома, докато не са „разпрограмирани" и отведени обратно към своя здрав разум и идентичност. Воен­новременните затворници, които умират след про­миване на мозъците или мъчения; много от жертвите на холокоста; жените, изгорени на кладата по време на процесите срещу салемските вещици, разкъсани между любовта към бога и постоянните обвинения, че са зли, дори жана д'арк; някои от най-жестоките жерт­ви на болестта на алцхаймер и други болести, които дълбоко увреждат съзнанието — никой от тях не може да разбере къде е, защото е лишен чрез външна сила от ориентация къде е и кой е. Когато умира, той е воден директно до кулите от своя духовен наставник и много често и от някой близък, които остават с него, докато се възстанови.

Процесът на разпрограмиране от другата страна е по-сложна версия на разпрограмираидия процес на земя­та. Най-добрите терапевти осигуряват внимателно, постоянно лечение и много често духовният настав­ник, близкият и терапевтите възстановяват родно­то място на духа, детския дом или някоя друга позната картина, с любов и безопасност, докато продължава лечението — толкова дълго, колкото е необходимо духът да се аклиматизира отново у дома, като напълно си припомни своята идентичност, току-що приключилия живот и животите, които са го предшествали, така че неговото вечно, щастливо пътуване може да продължи необезпокоявано.

Очевидно ние всички се надяваме на спокойно, щас­тливо преминаване за нас и нашите близки през туне­ла оттук до другата страна. Поради току-що обсъде­ните причини това невинаги се случва, но както е добре да сме информирани за различните стъпки, по които ще бъдем поведени, когато пристигнем, още по-важно е да запомним последния ред: всеки дух, който отива у дома, е добре приет и получава изобил­ни грижи от мига, в който пресече това близко измерение, и всеки дух, който отива у дома, немину­емо попада в екстаза на сигурността на божиите ръце.

И сега следва най-истинската, най-силната тема за любимите близки, които остават след нас. Даже и екстазът от дома не е достатъчно завладяващ, за да намали любовта ни; той само я разширява и задълбо­чава и я прави свещена, така че ние ставаме част от нашите любими близки, както те са част от нас, когато си тръгваме. Не съм сигурна, че можех да разбера тази истина, докато самата аз не я преживях.

Бихте помислили, че като медиум аз не би трябвало да се безпокоя много. Нямам такъв късмет. Колкото по-близка ставам с някого, толкова повече губя обек­тивността си относно него. Колкото повече губя обективността си, толкова по-слаб медиум ставам, защото се намесват емоциите ми. Така четеше прият­на изненада да открия, че в момента, в който се озовах в тунела, устремена към другата страна, аз почувст­вах чистата сила на любовта без безпокойства. Не мога да претендирам, че бих могла да възстановя това удивително ясно усещане, след като се върнах, но със сигурност полагам много усилия.

Както видяхме, не всеки дух има късмета, какъвто имах аз, да изпита незабавното чувство на душевен мир. Но на всеки дух се гарантира намирането на този мир рано или късно поради няколко причини: първо — което не се казва достатъчно често — другата страна, а не земята, е нашият истински дом. Тя е мястото, откъдето ние всички сме дошли, и пътуването ни към нея е връщане до познато място. Там си спомняме защо сме го напуснали за кратко и какво сме се надявали да постигнем. Това ни дава поглед върху всичко и всеки, който сме срещнали на земята, така че тук ние само можем да се молим да се доближим до това знание, докато минаваме през нещото, което ние като на шега наричаме „живот". С ясния поглед върху нещата идва разбирането и приемането на самите себе си и на действията на близките ни, които ние продължаваме да наблюдава-ме. Втора причина, поради която ние имаме възможност да достигнем любовта без безпокойства, е, че от другата страна имаме достъп не само до нашите

Карти, които сме си начертали преди пътуването ни от дома, но и до картите и на нашите любими близки. Като майка тук на земята, например, аз много съм кършила ръце поради факта, че моите двама сина се караха в продължение на няколко години. Вярвайте ми, като казвам това, не издавам никаква тайна. Те бяха първите, които признаваха разногласията по-между си, и едно от нещата, за които бяха единодуш­ни, е, че аз се тревожа много повече от самите тях и просто искаха да не им обръщам внимание. Исти­ната е, че когато минах през тунела, това въобще не ме вълнуваше, а още по-малко ще ме интересува, когато отида у дома, защото ще мога да извадя и да разгледам картите им, да разбера точно защо са избрали да бъдат братя, които не се разбират, и дори да разбера как ще завърши тази глава от живота им във вечността. Ако желаем, ние можем да прочетем всеки детайл от живота на всеки един от нашите близки, който те са начертали за себе си, и ще бъдем облагодетелствани да разберем при това целта на избраните от тях пътища съвсем ясно. А какво успокоява повече нашите умове от отговора на въпроса „защо?". Както се оказва, ако можех да видя картите им, докато съм отвъд, щях да разбера, че моите синове ще се помирят спокойно и просто според техния план, без каквито и да е усилия от моя страна. Техните съпруги отново щяха да станат приятелки и моите красиви внучета щяха да растат в хармония.

Най-накрая ние трябва да се върнем към факта, че от другата страна, където вечността е реалност, такова нещо като време няма. Така че няма значение

Колко земни години някой наш близък си е определил, от гледна точка на дома той ще е с нас отново само след няколко мига, а междувременно дори най-драма­тичните му травми на земята приключват за секун­да.



Тези, които оставяме

Не се съмнявайте, ние можем и ще наблюдаваме нашите близки и любими на земята и ще прекарваме известно време с тях, след като вече сме стигнали у дома от другата страна. Има такива, които дори се появяват веднага след смъртта си, за да уверят своето семейство и приятели, че са наистина добре. Ако сте били свидетели на такова събитие, моля не се притеснявайте, че вашият близък е прикован към земята. Много по-вероятно е, след като е направил прехода от едното измерение в другото, той просто да се възползва от лекотата, с която е открил, че може да се материализира.

Не че способността за материализация зависи от времето, което е минало, след като сме напуснали земята. Беше през 195в г., когато Франсин физичес­ки се появи пред моето семейство, а нейното последно прераждане тук е завършило през 1598 г. От наша страна се изисква сила и умение, а от тези които сме оставили — отзивчивост. Децата и животните, които са съществата с най-развити способности на медиум на земята, ще могат да ни видят най-лесно, следвани от онези, които имат

Способността да се настройват на по-високите честотни вибрации на другата страна, без значение дали са съзнавали това или не преди. Но не се притеснявайте, че трябва да се научите да сменяте измеренията. Пътуването между земята и дома не е еднопосочна улица. Ние сме пътували много пъти и много пъти ще пътуваме, така че знаем точно как да стигнем тук от там.

Разбира се, има вероятност нашите близки на земята или да не могат да ни видят, или като ни видят да убедят себе си, че това е плод на тяхното въображение. В този случай ние имаме на разположение други начини да покажем нашето присъствие. Любим начин е местене на нашите снимки из къща­та — да ги обръщаме с лицата надолу, наопаки, или да ги събаряме на пода, за да накараме някой член на семейството или приятел да забележи, че се случ­ват странни неща, напомнящи за нас. Татко ми беше подарил музикална кутия, която аз обожавам, и той обича да я пуска да пее „сама", тъкмо когато заспивам. Други популярни начини за поздрав от другата страна варират от непрекъснато изпадане на необичаен брой монети на странни места; про­мяна на часовниците или на телевизионните кана­ли, включване и изключване на домакински уреди, возене отзад в колата на някой роднина, раздвижва-не на косата отзад на тила, така че ако този човек „не знае", той би се заклел, че има някой с него. И както видяхме в глава първа, ние можем дори да се запишем на касета, ако ни се даде тази възможност. Има проводници, които много помагат на нашата духовна енергия да се „задвижи", особено електричеството, дъждът и росата. Ето защо уредите и телевизорите са толкова лесни за въздействие и затова нашето най-активно проявление става по време на дъжд и буря и между три и половина сутринта и изгрева, преди да се изпари росата. Ако ви досажда филмовото клише, че най-често призрач­ните явления се случват през нощта, по време на мълнии и бури, това може да ви помогне да разбере­те, че клишето не е просто клише, а е абсолютно точно от гледна точка на медиума.

Най-лесният и най-често използван начин, чрез който ние общуваме от другата страна, е чрез подсъзнанието на тези, до които се опитваме да достигнем, тъй като тяхното скептично, затормозено съзнание е по правило неизползваемо. Сънят, медитацията и хипнозата са най-ефективните на­чини да посетим подсъзнанието необезпокоявано. Когато идваме по време на сън, това може да не се запомни съзнателно, или може да бъде възприето като сънуване, без нашият роднина да се досети, че това е подозрително ясен и последователен сън. По време на медитация ние можем да бъдем отречени като полет на въображението, а нашите посещения по време на хипноза могат да навлекат на хипноти­затора обвинение във внушение или вкарване на нашето присъствие в съзнанието на обекта. Добра­та новина е, че дори и да не се направи съзнателна връзка, подсъзнанието на нашите близки ще запише, запомни и ще се радва на всеки момент, който сме прекарали с тях.

Ние също ще чакаме внимателно шанса да се появим пред някого, за когото знаем, че ще ни види и чуе, с

Надеждата, че той ще предаде съобщенията на близки­те ни, които не могат това. Както моите уважавани колеги медиуми ще потвърдят, духовете по правило се събират около нашите клиенти по време на тълкува­не, правейки жестове или коментари, които нищо не означават за нас, но без съмнение се разпознават от клиента. Както казва Франсин: „когато ни призоват, ние хукваме", което означава, че когато сме от друга­та страна, ставаме безсрамни опортюнисти, що се отнася до идеята да се ходи при медиуми, и дори ще внушаваме на нашите приятели и роднини тази идея, без значение дали те ще я отхвърлят като глупава или не.

Има два въпроса, които моите клиенти задават най-често относно техните починали близки: „щас­тливи ли са?" и „опитват ли се да ми кажат нещо?".

Що се отнася до временните вариации като ориен­тацията, обвиването и кулите, рано или късно отго­ворът на първия въпрос ще бъде винаги „да". Що се отнася до живота от другата страна, щастието е нещо разбиращо се от само себе си.

А отговорът на: „опитват ли се да ми кажат нещо?", е винаги утвърдително „да".

В много-много редки случаи, ако става въпрос за много спешна, незавършена работа, даден дух може да каже: „поправеното ми завещание е зад огледалото в дневната" или „осигурителната полица е в сейфа ми на стената". Но отново ще кажа, че от гледна точка на другата страна тези детайли от живота на земя­та изглеждат твърде незначителни, за да се спомена­ват.

Една клиентка на име барбара седна една сутрин в моя офис, леко треперейки. Попитах какво я тревожи. И тя отговори:

— страхувам се, че ще ме помислите за луда. При моя начин на живот? Няма как да стане.

Накарах я да ми разкаже какво става в главата й и обещах да я спра, ако започна да се съмнявам в нейната нормалност. Тя колебливо започна да разказва:

— бяхме много близки с майка ми и нейната смърт преди две години наистина ме съсипа. Тъкмо започнах да се съвземам и се насочих да работя като медицинска сестра, за да се опитам отново да бъда полезна. Един следобед миналата седмица подремвах в стаята между смените и мога да се закълна, че когато в действителност се събудих, майка ми стоеше там. Звучи глупаво, но първото ми впечат­ление беше, не че тя е с мен, изглеждаща по-здрава и по-щастлива от всякога, а че е облечена в розова рокля. Моите първи думи бяха: „мамо, ти носиш розово! Винаги си мразила розовото". Тя се усмихна и каза: „цветовете тук са различни. Розовото е така неописуемо красиво, както и всички други цветове". След това тя ми подаде ръка и аз си спомням, че ръката й беше топла и силна, когато я поех и последвах. Тя ме поведе към вратата на вътрешния двор, но когато я отвори, все едно че ме беше отвела до прага на друго измерение — вместо във вътрешения двор ние пристъпихме върху най-зашеметяващата поляна, която можете да си пред­ставите. Видях две еднакви сгради отдясно, много високи, направени от бял мрамор и синьо стъкло.

До тях имаше друга сграда от бял мрамор, постро­ена в римски стил, предполагам, с големи колони. Мама посочи към сградата в римски стил и каза: „аз работя там и помагам да се осъвременят записите на хората. Това ми е толкова приятно". Аз бях изненадана, защото майка ми беше домакиня и нико­га не е имала работа, да не говорим за такава, която да й носи радост. Но преди да успея да се произнеса по този въпрос, тя добави: „не можеш да останеш. Ти не принадлежиш все още на това място". В мига, в който го каза, аз усетих, че почти се стоварих в собственото си тяло на кушетката, а когато отворих очи, тя беше заминала, а вратите на вътрешния двор си бяха просто врати на вътре­шен двор, както винаги. Сигурна съм, че това не беше само сън, беше толкова истинско и всичко в такава последователност и усещах, че тя е наисти­на при мене.

Аз изчаках, за да обясня астралното пътуване по-нататък в тълкованието, но просто потвърдих:

— тя е била.

Сянка на тъга премина по лицето на барбара и аз я попитах защо.

— не спирам да се чудя защо дойде и дали има нещо, което иска да знам.

Аз вече знаех отговора, но исках да видя дали тя ще стигне до него сама. Казах:

— вие ще ми кажете. Какво знаете сега, което не сте знаели преди този следобед?

Имаше дълго мълчание, преди тя да ме погледне с най-лъчезарната си усмивка и да отговори:

— че тя наистина е жива.

Съвършен начин да се изрази единственото съобще-ние, което всеки дух, който съм срещала, отчаяно иска да предаде; посланието, което ние отчаяно също ще искаме да предадем в мига, в който пристигнем у дома отново; единственото послание, което ние съзнателно забравяме, въпреки факта, че нашите ду-ши го знаят наизуст: няма такода нещо като смърт.



Пета глава

Как изглежда другага страна? Пейзаж, климат и архитектура

Не се ли изморихте да слушате, че другата страна е „по-красива, отколкото можете да си представи­те", ако това по някакъв начин би ни помогнало да си изградим нейния образ? Първо, ако тя е по-кра­сива, отколкото можем да си я представим, защо да полагаме усилия да се опитваме да си я представим? Второ, с такова бегло описание без съмнение човек би се изкушил да си мисли, че другата страна наис­тина не е нищо друго освен една хубава вълшебна при­казка.

Истината е, че другата страна е изключително красива, но ние не трябва да си мислим за нея пове­че отколкото за родните си градове. Нейните уди­вителни образи са безспорно гравирани в нашата ду­ховна памет. Ние всички идваме от другата стра­на и сме се връщали там много пъти между животи­те и отново щастливо ще живеем там, когато то­зи живот свърши. И вярвате ли или не, на всички ни е мъчно за другата страна и всеки от нас пътува астрално дотам по време на сън, поне по два-три пъ­ти на седмица, само че не можем да си го спомним съзнателно.

Ако някакъв детайл в тази глава, без значение кол­ко обикновен ви изглежда, предизвика у вас някакъв странен, далечен резонанс, моля, не го отхвърляйте

Като нещо, което може би смятате за погрешно. Вместо това отворете съзнанието си, за да приеме­те, че това е вашата душа, която ви шепти и ви моли да забележите познатата пътна карта до до­ма.

Както казахме във втора глава, другата страна не е някакво митично място „навън, някъде там". Тя е точно тук при нас, някакъв си метър над земята.

Тя е съвършен огледален образ на земната природ­на топография. Нашите седем континента; планин­ски вериги, равнини и пустини; нашите океани, мо­рета и реки; нашите гори, джунгли, острови, хълмо­ве и всяко друго творение на природата на земята, всичко съществува в своя съвършен оригинал от дру­гата страна. Понеже там няма ерозия, замърсяване или разрушение, планинските вериги са остри и ви­соки, водните басейни са чисти и лазурносини, а бре­говите ивици са недокоснати, каквито са били пре­ди хиляди години. От другата страна, където вре­мето не съществува, където всяко живо същество винаги е било и винаги ще бъде, нищо не остарява, нищо не загнива, нищо не се разрушава. Всеки квад­ратен сантиметър земя и вода е невероятно, вечно нов.

Това включва и двата изгубени континента на зе­мята. Атлантида е в разцвет в океана от другата страна, който съответства на нашия атлантичес­ки океан, а в техния тихи океан лежи огромният, про­цъфтяващ континент лемурия.

Еднаквостта на дома не е ограничена до природ­ните чудеса. Много от чудесата, създадени от човеш­ка ръка на земята, са съществували първо от друга-

Та страна и са били подсъзнателно запомнени и претворени тук. Не е никакво съвпадение, че такива уди­вителни чудеса като пирамидите, сфинкса, висящи­те градини на вавилон, великата китайска стена и тадж махал украсяват пейзажа на другата страна, та­ка изпипани, като че ли са били завършени тази сут­рин. Партенонът е незасегнат и за него се грижат с любов. Оригиналната венера милоска и другите ве­лики творби на изкуството през вековете, които са толкова красиво претворели тук, не са дори и най-малко засегнати у дома от жестокостта на ванда­ли, крадци, войни, времето или природните сили. Ве­ликата александрийска библиотека, разрушена при по-жар на земята, е съвършено запазена там, а свитъ­ците от мъртво море не само изглеждат чисто но­ви, но се четат и от другата страна като детски роман. Дори гръцко-римският архитектурен стил произхожда от дома, а след това се появява на зе­мята. Всъщност, както ще видим след малко, пър­вите сгради, които ни посрещат отвъд тунела, са построени в този класически стил, който ние тук свързваме с грациозност и величественост.

В действителност има постоянна обратна връз­ка на красотата между другата страна и земята. До­като великите художници, архитекти и строители продължават да възпроизвеждат на земята някои от най-обичаните чудеса на дома чрез подсъзнателните си спомени, ще има любими земни места, възпроиз­ведени от другата страна също заради тяхната кра­сота, божественост и успокояващата приемстве­ност, която те създават между двете измерения. Например гетсиманската градина, която присъствието на христос направи свещена, е идентично възп­роизведена от другата страна, както и други таки­ва места за поклонение като мека, ватикана и катед­ралата „св. Патрик". Така че без значение дали сме на земята или у дома, ние винаги можем да намерим пътя към някое познато място, където да се преклоним пред бога и да почетем неговото присъствие.

Климат

От другата страна няма валежи, няма дъжд, сняг, лапавица или градушка. Няма по-силен вятър от нежния бриз от време на време. Няма горещи вълни и студени фронтове. Вместо това бремето там е веч­но спокойно, с температура двадесет и пет градуса по целзий. Веднъж попитах Франсин:

— защо е двадесет и пет градуса? Тя отговори:

— защото е!

(аз тихичко казах „о", както в много от разгово­рите ми с Франсин.)

Постоянната температура и липсата на каквито и да е валежи, вместо да станат досадни, са за жи­телите на другата страна безкраен източник на све-жест и нерушима красота. Постоянният климат навсякъде прави всяко място у дома еднакво удобно — никой никога не се опасява, че ще му е твърде го­рещо или твърде студено, или че ще има наводнения, торнадо, или каквито и да е било нарушения в съвър­шенството на времето.

Слънцето, луната и звездите не се виждат от другата страна, а денят и нощта не съществуват. Светлината там е непрекъсната смесица от меки пастелни цветове като розово-виолетовата зора или здрач през лятото на земята.

Един поглед по-отблизо

Всеки от деветте континента — нашите съществуващи седем, плюс Атлантида и лемурия — е раз­делен на четири квадранта. Ние ще разгледаме квад­рантите по-нататък в следващата глава, но общо взето, те са просто области от другата страна, предназначени за специфични цели. Един квадрант, например, мсже да бъде посветен на изследвания, друг на животновъдство, трети на творчество и изкус­тва. Квадрантите не са видими или разграничени един от друг. Те са нещо като часови зони на земя­та и ние можем да се движим свободно в другата страна от един квадрант в друг, като следваме раз­нообразието на своите интереси, които сме щаст­ливи да избираме, завърнали се у дома. Ако става ду­ма за животновъдство, почти всички животни, ко­ито съществуват на земята, процъфтяват и са боготворени от другата страна. Там за агресия не е чувано, така че естествени хищници не съществу­ват. Вместо това животинското царство живее в същата аура на безопасност и пълен мир, както и всички останали. Това включва всичко, от динозав­рите и птеродактилите до грифоните и еднорозите, което ни довежда до много интересен въпрос; много животни, които ние с лека ръка категоризира­ме като митологични, са също толкова реални у до­ма, колкото и ние. Духовният ум на нашето подсъз­нание ги помни, докато нашето съзнание ги отхвър­ля като невероятни. Нашето упорито, ограничено, едностранчиво съзнание е склонно да спечели този спор, но тъй като нашият духовен ум неотменно знае истината, забелязваме, че популярността на предполагаемо въображаемите еднорози и другите „митологични" зверове никога ни най-малко не нама­лява.

Аз наистина казах, че почти всички същества, жи­веещи на земята, са живи и здрави от другата стра­на. Може би ще изпитате същите чувства като мо­ите относно единственото изключение: изглежда, че от другата страна изобщо няма насекоми. Никога не съм била особено ентусиазирана относно насеко­мите, така че приемам това като добра новина. Но съм сигурна, че ако насекомите са особено важни за вашето щастие, вие може да притежавате всички любими буболечки, които си пожелаете, когато се приберете у дома.

Питали са ме неведнъж как се поддържа екологич­ният баланс без естествените врагове и без прино­са на насекомите. Отговорът е прост. Когато се на­месва бог, а не човечеството, екологията не е прос­то балансирана, тя е непрекъснато и вечно безупреч­на.

Да се върнем към квадрантите. Както казах, все­ки от деветте континента е разделен на четири квадранта и всеки квадрант е посветен на определена цел. Ние всички се движим свободно между квад­рантите, прекарвайки повече време в някой, откол­кото в другите — както ни диктуват нашите собс­твени лични интереси и задължения. Но има един квадрант, който ни е по-познат от другите още на земята, и децата обичат астрално да пътуват там в съня си, защото той им напомня най-много за до­ма, откъдето те са дошли наскоро. Квадрантът съдържа това, което може да бъде наречено център на другата страна, сборът от „главни сгради", ако мо­же така да се каже. Този център ни приветства, ко­гато пристигнем и когато често се връщаме там по време на нашите животи.

Центърът на другата страна

Както обсъдихме във втора глава, независимо къде сме починали на земята, всеки от нашите тунели води точно до един и същи вход от другата страна. Входът е в квадранта, който географски съответст­ва на западния бряг на нашия северноамерикански континент и там нашите духовни наставници, анге­ли и близки идват да ни посрещнат у дома. Обратно на всички слухове, там няма перлени порти, които ни пускат или спират, и св. Петър не стои с тефтер, за да проверява дали нашите имена са в списъка на гостите. Самото пристигане от другата страна е единственото свидетелство, от което се нуждаем, че принадлежим на това място. Тъй като залата на мъдростта в нашето духовно съзнание е синоним на

Прибирането у дома, тя е мястото от другата страна, до което ние най-често пътуваме астрално по време на сън, медитация или хипноза. Децата играят на гоненица по гигантските стъпала и се катерят по мраморните колони, щастливо и невинно нарушава­щи свещения покой на тази свята зала. Това научих с известно неудобство, когато Франсин ме помоли да си поговоря относно дисциплината с моя петгодишен син крие. Не само че той твърде често се е появявал на стъпалата на залата на мъдростта и е играл с много деца, но като здраво, упорито и буйно момче той е вдигал много шум и е ходил по нервите на всички. Достатъчно лошо е да ви се оплачат от държането на детето ви в училище, но е направо унизително да получиш оплакване от неговото държа-не от другата страна.

Залата на записите

Залата на записите е веднага вляво от залата на мъдростта. Тя е една от най-удивителните и попу­лярни сгради от другата страна. Също като залата на мъдростта нейната архитектура е в класически гръцко-римски стил, с извисяващи се мраморни колони и зашеметяващ свод, който се издига над околния пейзаж.

Залата на записите, както нейното име предпола­га, съдържа всеки един исторически труд, написан някога, включително и тези, чиито „оригинали" са били разрушени на земята, от александрийската библиотека до прекрасните томове, изгубени с континен­тите Атлантида и лемурия, и до свещените акашови записи, които най-добре мога да определя като написаните спомени на бога. Залата на записите съдържа и подробни карти на всички прераждания и всеки един наш живот на земята. Аз съм посещавала астрално залата на записите много пъти и тя никога не е преставала да ме удивява. Безкрайни редици след редици и всяка редица, изпълнена с безкрайни рафтове, и всеки рафт, изпълнен със съвсем истински свитъци, в съвършено състояние и ред, върху които са запазени за вечността всички наши карти, написани на съвър­шен арамейски, универсалния език, който ние всички перфектно говорим от другата страна.

В залата на записите можем да изучим собствени­те си карти на спокойствие. Да разберем смисъла и перспективите на пътуването на нашата душа.. Можем също да изучим картите на нашите близки, които сме оставили на земята, да отговорим на всеки въп­рос, който може да сме имали относно времето, прекарано с тях, и да проследим точно какво ще им се случи и защо, докато ги срещнем отново. Много полезно също е да се изучи картата на някого, с когото не сме могли да се разберем през последния си живот, да осъзнаем за каква цел ни е служил той, за каква цел сме му служили ние и какви конфликти от минали животи вероятно все още действат, за да ни привле­кат отново заедно.

Има още една удивителна полза от изучаването на картите в залата на записите, но за да я оценим напълно, ние трябва да знаем, че има три начина, по които да прегледаме тези карти:

• ние можем да наблюдаваме разгъването на нечия карта, точно както наблюдаваме нашия собствен последен живот да се развива на машината за скани­ране, пълноцветен, триизмерен, с холограмна автен­тичност.

• ние можем да изслушаме картата, като записана на свръхмодерна лента книга, което всъщност е аудиоформа на машината за сканиране подобно на аудиторна комбинация между звук и картина с вирту­ална реалност.

• или — колкото и да е невероятно — можем да позволим на нашия дух да се изкачи и да се потопи в самата карта.

„сливането" от другата страна може да бъде в основни линии описано като пълна, изключителна съпричастност. Без въобще да губим нашата собст­вена идентичност или да приемаме идентичността на човека, с когото се сливаме, ние временно можем да възприемем неговите усещания, неговите чувства и неговата реалност в нашето същество. Ние не изживяваме буквално неговия опит, но се изпълваме с цялата сетивна информация от него.

И точно този трети начин е най-често използван от жителите на другата страна за исторически изследвания. Вместо просто да прочетем историята, ние може да си изберем който и да е човек, съществу­ващ в историята, и да се потопим в неговата карта. В действителност да извървим неговите стъпки.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница