Живот от другата страна силвия Браун и Линдзи Харисън

Рахим е приятел на Франсин от другата страна, силен, много напреднал дух, който от време на време говори чрез мене на лекции и служби в моята църква novus spiritus. Моля ви, нека това не ви обърква, той не е моят духовен наставник и, разбира се, той не ми говори постоянно и не ме наставлява, както прави Франсин. В неговото последно прераждане на земята рахим е бил сикх и велик учител. Беше ми казано, че неговото име е много добре познато в сикската култура, но трябва да призная, че преди Франсин да ни запознае, никога не бях чувала за него. (повярвайте ми, ако правих всички тези неща за забавление и извест­ност, аз бих предпочела редовно да провеждам инфор­мация от някое величие. Но не, рахим е единственият, когото срещнах, така че не „претендирам" за извест­ност.)

Между другото една вечер аз разказвах за рахим на линдзи, докато работихме над тази глава. Тя е срещала Франсин няколко пъти, но никога не беше срещала рахим и докато го описвах, аз казах:

— и той е наистина... — в този момент бях прекъсната от всички лампи на стаята, които започ­наха да примигват само за миг и след това засветиха отново. Аз се засмях и продължих моята мисъл: — ...много силен в електричеството.

Линдзи също се засмя, като чу това, и каза:

— и аз така виждам.

Незабавно последва още едно примигване. Все още смеейки се, двете му благодарихме:

— благодарим ти, рахим.

Върнахме се към нашата работа и светлините никога повече не трепнаха.

От рахим аз научих за първи път за необикновения начин да се слееш с някоя карта в залата на записите като невероятно ефикасно средство за проучване. Рахим е страстен историк и един ден, като изучавал живота на генерал джордж кастър, решил да се слее с неговата карта. Изведнъж, както го описва, се озовал сред бягащи коне и хаотични войнствени крясъци. Цялото му същество се разтреперило от ужаса на битката, гърлото му се запалило от облаците остър барут. С ума си той знаел, че всъщност не преживява битката, нито реалната опасност от нея. Но това не намалило въздействието й върху неговите сетива и за тези няколко мига той получил информация „от първа ръка" за всичко, което кастър е мислил, чувст­вал, чувал и виждал в последните мигове от своя живот.

Ако способността да се сливаш с нечия карта не е достатъчно очарователна сама по себе си, рахим ми посочи едно цяло друго измерение към нея, което ме заинтригува все повече и повече, докато продължавам да го изучавам. Изглежда, че процесът на сливане с някоя карта действа като вид машина на времето, с която вашият дух буквално пътува от своята безо­пасна мраморна пейка в залата на записите до всяка епоха и всеки живот, които сте избрали да изучите. Да вземем например преживяванията на рахим с кас­тър. Не е само вероятно, а е напълно възможно

Кастър или някой от неговите войници или някой от индианците да са видели появяването на рахим сред тях и след това неговото внезапно, все така бързо изчезване. По-нататъшното изучаване ме накара да осъзная, че много предполагаеми видения на „духове" всъщност не са нещо друго освен някой от другата страна, който се слива с определена карта така цялос­тно, че се появява за кратко в тази минала, сегашна или дори бъдеща реалност. На практика ако приемем, че съм от другата страна, но от любов и загриженост решавам да се слея с някое бъдещо събитие в картата на моя внук уили, за което знам, че може да бъде трудно за него. Въпреки че по земното време събитието още не се е случило, от безвремието на другата страна аз мога да ида напред в този момент, да се слея и дори бързо да се появя там, за да разбера как ще го преодолее той, което ще ме успокои.

Друга полезна цел на сливането с нечия карта е да изберете картата на минал враг или на някой, който ви е предал или изоставил, когато най-много сте имали нужда от него. Изведнъж ще научите и усетите всичко от неговите минали животи, неговите моти­ви, болки и пречки и не само ще ги виждате, а ще усещате всичко през неговите очи. Можете ли да си представите по-бърз и по-ценен начин да научите всичко за него и за себе си, или по-пряка пътека, която да ви отведе към опрощението? Не е за учудване, че залата на записите е най-населеният и най-известен изследователски център, който можем да намерим от другата страна.

Залата на справедливостта

Красивата зала на справедливостта се намира точ­но отдясно на залата на мъдростта. Това е свещената сграда, където заседава съветът. Ние ще обсъдим съвета в подробности по-късно, но засега просто ще го приемем като уважавани и известни старши, които играят ключова роля в нашите животи и от другата страна, и по време на животите ни на земята.

Залата на справедливостта е с колони, свод и класическа гръцко-римска архитектура, точно като другите две зали, които завършват тройката сгради, която ни приветства веднага след нашето пристига­не обратно у дома. Но нейната най-обожавана отли­чителна черта, най-често коментирана от хората, които си спомнят подробности от преживявания близки до смъртта, са нейните безкрайни, невероят­но красиви градини.

Нищо на земята ни най-малко не може да се сравни с цветовете и ароматите на тези огромни, божествени градини на залата на мъдростта. Те са приро­дата в нейния най-голям разцвет и радост, отправя­ща към бога своя най-тържествен химн на благодар­ност. С километри и километри, докъдето поглед стига, във всяка посока криволичат каменни пътеки и мостчета, минаващи покрай прекрасни цветя, искрящи фонтани, нежни водопади и тучни поляни. Хиляди и хиляди беломраморни пейки за медитация се крият в свещено уединение сред гоблените от граци­озни бръшляни и искрящо червени и пурпурни тропически храсти, подслонени под сянката на горди, изви­сяващи се дървета.

Ако някога сте усетили дълбок, съвършен покой в някоя градина или извън всякаква логика сте се развъл­нували от обикновената гледка и мирис на някое цвете или на тихо извисяващи се борове, уверявам ви, че това е била вашата душа, на която й е болезнено мъчно за градините на залата на справедливостта.

Входът на залата на справедливостта е украсен от разкошната статуя на азна, богинята майка. Наскоро моята шестгодишна внучка Анджилия ме информира, че е видяла азна „наистина жива", с къдрава коса, прибрана горе на главата, „но на статуята тя е дълга". Анджилия никога не е виждала рисунката на залата на справедливостта, която сме включили в тази глава, всеки детайл ни е даден от Франсин, нито пък някога е чувала мен или баща си крие дори да споменаваме, че статуята на азна съществува. Аз я попитах откъде знае за статуята и за дългата коса на азна. Оказа се, че докато любимото място за астрални посещения на другата страна на крие, докато беше малък, е била залата на мъдростта, то Анджилия предпочита зала­та на справедливостта, нейните градини и кулите.

Залата на записите, залата на мъдростта и за­лата на справедливостта са първите сгради, които ни посрещат от другата страна. Точно зад тях се издигат кулите, две еднакви структури, високи, със съвременна архитектура, достолепни монолити с масивни фасади от бял мрамор и синьо стъкло. По сте­ните се стичат водопади, замъглявайки жасмина, кой­то ароматизира въздуха наоколо, и обещава изключително спокойствие, което ни очаква зад гравирани­те златни врати.

Ще кажа отново, че кулите са много важни за онези новопристигнали, които имат нужда от интензив­ни психологически и емоционални грижи за безопасния им преход у дома. Но те са и много ценени от „мес­тните", като съвършени места за усамотение, уче­не и медитация. Вечната мека светлина на другата страна, филтрирана през синьото стъкло на кулите, създава спокойствие и носи величествения полъх на божията любов, за която ние подсъзнателно копне­ем на земята, където — за сравнение — нашата най-дълбока и най-целебна тишина е хаотична.

За първи път Анджилия астрално посети кулите по време на сън, когато беше на четири години и ня­маше никаква представа как ги наричаме, какви са, и дори в кой свят са. Но със своя ограничен речник тя дойде при мене развълнувана още на следващата сут­рин и ми описа тишината, аромата, безкрайната райска гледка през синьото стъкло. Гласът й почти се сниши до шепот, когато тя добави в заключение:

— беше красиво.

Преклонението, с което детето изрече тези две прости думи, описваше кулите и тяхното въздейс­твие върху душата много по-добре, отколкото аз бих могла да го направя.

Две по-малко познати структури стоят една до друга отвъд кулите. Те не са част от нашето завръща­не у дома. Нито пък са включени в дневната ни програма от другата страна. И все пак те са ценни и съществени за подхранването на нашия дух.

Залата на тоновете. Когато всяка една от наши­те души е била сътворена в самото начало, ни е дадена индивидуална мантра — специфична дума или серия от срички, — на която нашият дух вечно ще резонира. Ако си представим духа си като прекрасно сътворен, уникален музикален инструмент, нашите мантри са хармонизиращите камертони, които поддържат то­зи инструмент в съвършено съзвучие и хармония с бога, който го е създал.

Всяка мантра започва с ом, която е дума на потвърждение и подкрепа, следвана от звук, обикновено съз­даден от две срички. Моята е „ширийм". На линдзи е „кири". Никой от нас не разпознава незабавно звука на своята мантра. Очевидно и за нещастие нейният божествен резонанс е удавен твърде често от шума на нашия съзнателен ум тук на земята.

Но от другата страна ние знаем своите мантри и определено ги чувстваме наши, като наша директна генетична връзка с бога. И за да бъдем в съвършено съзвучие с него и да поддържаме чистотата, с която сме били сътворени, от време на време правим радос­тни пътувания до залата на тоновете, за да медитираме и напяваме нашите мантри. Това поддържа вът­решния инструмент на нашата същност в изключителна хармония. Не ме разбирайте погрешно — ние никога не сме извън синхрон с бога. Напяването на нашите мантри в залата на тоновете е просто признаване и проявяване на този единствен звук, който е нашата песен и само нашата песен, дар от бога, когато ни е сътворил, и нашият обратен дар за него, когато го произнасяме.

Посещения в залата на тоновете ни носят една и красива, и вълшебна награда. Както е уникална всяка една наша мантра, без значение какъв тон напяваме и без значение дали има още десет или десет хиляди, напяващи в същото време, нашите гласове се сливат по уникален начин в тази изключителна зала и посте­пенно се съединяват в прекрасна хармония не само с нашия създател, но също и с другите духове около нас. Така нашите тонове се обединяват в спонтанен апотеоз на възхвала, който повдига духовете на всич­ки, които пеят, и докосва самото сърце на бога.

Ако искате да опитате тук на земята да се свърже-те с вашата мантра, една проста и тиха медитация може да помогне.

Седнете удобно, умът ви да утихне, ръцете са отпусна­ти спокойно в скута ви, да не са кръстосани, дланите са обърнати нагоре във вцприемателно положение. Затворе­те очи и дишайте равномерно, ви по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се усетите отделени от хаотичния шум на живота.

Бавно и величествено в ума си се приближавате към огромен, кристално блестящ обелиск, който се извисява пред вас в средата на поляна от тучна зеленина с прекрасни горски цветя. Погнатият образ на обелиска ви вълнува, когато разпознавате любимата зала на тоновете. Вие пристъпвате тихо през огромните отворени врати.

Заобиколени сте от дъги, безкрайните стени на крис­талния обелиск, които създават снопове от ярки, танцу­ващи цветове върху извитите беломраморни пейки, наре­дени около огромния фонтан, който нашепва спокойствие в центъра на свещената стая. Неговата вода лекува, облекчава и освежава.

Вие сядате на една от мраморните пейки, окъпани във величествени цветове, и отправяте молитва към бога да ви възнагради със звука на тона, с който той ви е благословил в мига на вашето сътворение. Тихичко про­шепнете „ом", като оставите ,м" да звучи, докато не усетите нейната му вибрация в гърлото си. След това слушайте... Слушайте... Докато една или две срички не започнат да се оформят дълбоко във вас.

Ако сричките не идват, минете търпеливо през азбуката буква по буква, за да разберете дали някоя от тях не задвижва някакъв звук, който напява на душата ви. Ако това ще ви помогне, нека пред вас се оформи дъска, наблюдавайте я, може би там ще а появи някоя дума.

Вашият тон може да убягва, но няма значение. Всеки миг, който вие прекарвате в светостта на залата на тоновете, повтаряйки „ом", води душата ви към чудото на спокойствието и тя ще си спомни и ще затрепти в синхрон с дома.

Залата на гласовете.

До залата на тоновете, отдясно, има друга зала, предназначена за една от най-високите привилегии, които духът ни може да получи — божествена среща с един толкова трансцедентален звук, че никога не бихте го чули на земята, като че ли

Неговата радост е твърде велика, за да се задържи само в едно измерение.

Надълго и нашироко ще обсъдим ангелите в глава седем. Но засега ще спрем само върху едно от техните уникални качества: и от другата страна, и по време на тяхното появяване тук на земята като наши закрилници те никога не са били чувани да проронват нито една-единствена дума. Тяхната комуникация с нас и помежду си е изключително мълчалива и телепа­тична.

Но от време на време, на най-светия и най-тачения от празниците, целият божествен легион от ангели се събира в залата на гласовете, за да изпълни концерт на преклонение и обожание към създателя в огромен хор. Неговите звуци се изливат в химни на благодар­ност за животите, преживени в неговото вечно присъствие. Духовете идват от най-далечните кът­чета на другата страна, за да наблюдават тези редки, изключителни изпълнения, но песните на ангелите са толкова мощни, че те се разливат от залата на гласовете и изпълват всяко животно, всяко стръкче трева, всяко цвете и дърво, всеки поток и океан, всяка скала, камък и песъчинка у дома със свещена милост.

Веднъж на няколко хиляди години ние на земята сме благословени да доловим звуците на тези величестве­ни ангелски химни, както са описани в библията (лука 2:13-14) в красноречивото описание на божественото знамение, съпътстващо раждането на христос: „и внезапно се яви многобройно войнство небесно, кое­то хвалеше бога и казваше: слава във висините богу, и на земята мир, между човеците благоволение".

Какъв по-добър начин да се обяви присъствието на Исус сред нас от радостната песен, изпълнена от

Ангелите в залата на гласовете, и тя да бъде чута от всички?

Сградите на входа на другата страна — залата на мъдростта, залата на записите, залата на справед­ливостта и нейните удивителни градини, кулите, залата на тоновете и залата на гласовете — са достатъчно красиви и богати, за да се чувстваме в тях щастливи и заети за цяла вечност.

Но те са само началото на безкрайното измерение на дома.

Отвъд входната врата:

Където ние живеем,

Работим, забавляваме се и

Служим на бога

Погледнете през който и да е прозорец на вашия дом или офис, или от който и да е самолет надолу, или през пространството над всяко кътче по земята, където пътувате, и си представете същата картина, но без огромните магазини, паркинги, магистрали, замърсяване и всички други остатъци от това, което ние наричаме „прогрес".

Заменете ги с чистата гледка на процъфтяваща, съвършена недокосната природа и вие ще можете да си представите другата страна.

Но първо една дума за физиката. Не, не психика. Физика.

Франсин се беше опитвала да ми обясни физиката на измерението на другата страна много пъти. Сложих очила, когато се опитвах да разбера физика­та на нашето измерение и все още пазя оценките си от средното училище и колежа, за да го докажа. Но трябва да призная реалността на дома, която ме очарова, въпреки че не мога да претендирам, че я разбирам.

Също както нашето понятие за време не съществу­ва от другата страна, там не съществува и нашето

Понятие за пространство. Стотици, дори хиляди от нас могат да живеят, работят и да общуват на много малко пространство, без то да се препълни, Франсин ми обяснява, че това е така, защото тяхната мате­рия е много по-плътна от нашата, което смътно ми напомня една друга истина — колкото повече остаря­вам, толкова повече тялото ми се уголемява. Ние сме прокълнати да притежаваме тук на земята смешно рехава молекулярна структура и, честно казано, това никак не ми се нрави.

При всеки случай не може да бъде направена точна характеристика на другата страна, без да се отбележи, че нашите закони на физиката там са остарели. Така че колкото и да ви е трудно, което мога да разбера, моля ви, опитайте се да не ограничавате вашите представи за дома, като ги вкарвате във времевите и несъответни пространствени рамки, в които сме оковани тук.

Все още си спомням колко облекчена се почувствах, когато чух от Франсин, че в действителност ние имаме наши собствени места, в които живеем у дома. Дори да си в рая, мисълта да се скиташ без място, което да наречеш свое, ми изглеждаше толко­ва тъжна и пагубна, че аз не бях сигурна дали такава подредба някога би ме направила истински щастлива. На практика обаче ние бихме могли да живеем без домове от другата страна. Всъщност някои го

Правят, въпреки че, както ще видим сега, те биха могли лесно да си създадат дом, ако искат. Нашите тела у дома, истинските ни тела, имат много по-лесна поддръжка отколкото тук. Ние можем да при­емаме храна само заради вкуса й и да похапваме, ако искаме, и да приготвяме храната, ако обичаме да правим това, но изобщо нямаме нужда да ядем или да готвим. Можем да се излежаваме и да си почиваме. Но нямаме нужда от сън. Имаме сърца, които помпят кръвта ни и изпълват белите дробове, с които дишаме. Имаме всички останали органи, интересно­то е, че те са разположени на срещуположната страна на тялото, в сравнение с разположението им тук на земята, и са точен огледален образ на човешката анатомия. Въпреки това на нас не ни е неудобно. Тъй като нямаме това, което учтиво наричаме земни физиологични функции, не ни е необходимо да имаме баня. Ние създаваме вида и облеклото си със своята проектирана мисъл, с която сътворяваме и домове­те си. Така че не са ни необходими гардероби, шкаф­чета, грим и тоалетни принадлежности. И разбира се, ние не се нуждаем да бъдем защитени от природ­ните сили в атмосферата на непрекъснато тихо, ясно и спокойно време при двадесет и пет градусова температура. С други думи наистина няма никакъв практичен смисъл да имаме жилище от другата страна.

И все пак някои от нас наистина притежават къщи у дома, макар да ги посещаваме доста рядко поради простата причина, че повечето духове се чувстват спокойно и удобно на всяко място, което чувстваме като наша околна среда. Без значение дали е изискана

Или скромна, а тя по уникален начин олицетворява начина ни на живот, предпочитанията и вкусовете ни — пространство, невероятно познато, ни и в мига, в който пристъпим вратите му, ние се чувстваме „там".

Самата друга страна ни дава чувство за дом, но създаването на дом в дома е преживяване, което повечето от нас дълбоко оценяват, както е и на земята.

Най-простият отговор на въпроса: „къде живеем от другата страна?" е „където си поискаме". Това се оказва вярно, защото домовете там са перфектни отражения на желанията на обитателите си. Ако винаги сте искали да живеете в огромен каменен замък или в имение от типа на тюдорите, или под навес, или в сламена колиба, или в съвременно жилище на няколко нива, или в скромна гарсониера, или в огромен апарта­мент, това ваше желание се намира точно на разсто­яние от едно измерение. Това няма нищо общо с въпроса дали можете да си позволите дадено жилище, тъй като у дома парите не съществуват, а съответ­но не съществува и такова понятие като статут или липса на статут. Единствено от значение е фактът, че повечето от домовете от другата страна са построени чрез проектирана мисъл.

Моля ви, не го разбирайте погрешно — домовете, построени чрез проектирана мисъл, не са въображаеми. На земята нашите познания за силата на проек­тираната мисъл все още прохождат, но за да запъл­ним тази празнота, запомнете, че нищо, сътворено от човека, не съществува тук, което да не е било започнато като проектирана мисъл. От другата

Страна ние просто имаме възможност да прескочим от мисълта към реалността, без да се блъскаме напред-назад помежду им. Просто проектираме този вид дом, който искаме, където го искаме и той е там. Домовете у дома са толкова реални, колкото и нашите домове тук, но далеч по-добри, защото посредством тази същата проектирана мисъл ние можем да ги направим по-малки или по-големи, да добавим крило, да отворим покрива, да преместим стена или дори да ги пренесем на съвсем друго място. Това не е магия, това е силата на ума — ще повторя, че това е понятие, което на земята едва сме започ­нали да изучаваме.

Обаче не всички домове от другата страна са пряк резултат от проектирана мисъл. Много строители, дърводелци, архитекти, каменари и проектанти пред­почитат да си доставят удоволствие, като констру­ират домове и други сгради по традиционния начин, просто от любов към работата си и заради възможността да покажат умението си. Те са насърчавани и са обект на възхищение, като никога не им липсват помагачи, които имат желание да усвоят нов занаят. Има едно правило, което важи за всички конструкции, без значение дали са резултат на проектирана мисъл, или са построени ръчно. Това правило е, че нищо никога не се разрушава, така че нито едно цвете, дърво, поток или хълм не се докосват и всички същес­твуващи структури и природни красоти остават вечно недокоснати. Това правило важи и за материали­те за строеж, които не са проблем, тъй като те са резултат на същата проектирана мисъл, от която се сглобява целият дом.

„каквото желаете" е отговорът на въпроса за мебелировката и домакинските удобства. Ако имате афинитет към джакузита или канапета, или пък до­мът ви не може да мине без огромно пиано, или място за забавления, просто го проектирайте на даденото място и то е ваше. Изборът ви е неограничен, каква­то е и нашата способност да мечтаем.

Някои сътворяват домове, каквито винаги са жела­ли на земята. Други обичат да пресъздават домове, които им напомнят за любимата им къща в последния им или някой от последните животи. Бях особено трогната от разговора с починалата майка на един клиент. Малко преди да почине бащата на клиента, тя с вълнение му приготвяше дом, абсолютно иден­тичен на този, в който са живели щастливо по време на брака им. С всички детайли до заобикалящите го плантации с юка, тя искаше да изненада съпруга си, когато той се прибере у дома.

Ние ще обсъдим връзките и нашия избор на партньори в следващата глава, но засега нека не ви създавам погрешно впечатление, че е единствено важно да живееш сам или с някой важен за теб човек. Ако нито един от тези два варианта не ви харесва, апартаментите в жилищните кооперации са попу­лярни от другата страна, тъй като много обита­тели имат точно такава представа за рая. Заслужа-ва си да отбележим, че нашите комуни са нещо напълно приемливо там. Всъщност там няма тако­ва нещо като „неприемливо" по простата причина, че божието присъствие изпълва всяка глътка въз­дух, която вдишваме. Там няма съд, няма грях, няма вина, няма правилно или погрешно, само радостта

От благоденствието в абсолютна и безкрайна любов.

Няма мегаполиси, предградия или дори градчета от другата страна. Причините за това са много прости:

няма нужда да живеем близо до нашата работа, тъй като пътуването е безпредметно. Обикнове­но пътуването се осъществява от същата сила, с която са построени толкова много домове —проек­тираната мисъл. Ние просто си представяме, че сме някъде и наистина сме там. Най-близкото до този вид транспортиране на земята е астралното пътуване, онези пътувания, които нашият дух пред­приема извън тези тежки късове, наречени тела, с които сме приземени тук. Ние имаме тела от другата страна, както коментирахме, но у дома ние сме духове, които имат тела, докато тук ние сме обречени от бога да бъдем тела, които имат дух заради предизвикателствата, срещу които сме избрали да се изправим. Свободни от земните огра­ничения, нашите духове се реят и благоденстват и мисълта ни безусловно има свобода на действие. Подобно на строежа на жилище без необходимост от усилна работа и стрес, изпълващи времето между възникването на идеята и завършването й, пътуването чрез проектирана мисъл е като да планираме пътешествие на земята и да пристигнем на даденото място миг по-късно, без да има нужда да се занимаваме с багаж, карти, летища, резервации и задръствания. И още веднъж, тъй като можем да пътуваме където и да е по картата на другата

Страна, ние се оказваме на работата си в мига, в който си представим, че сме там. Защо тогава да са необходими градове и квартали? • втората важна причина да няма градове, кварта­ли и мегаполиси у дома е, защото там няма търговия, няма пари и затова няма как те да се печелят или харчат. Това означава, че няма магазини, супермарке­ти, пазари и нито мисъл за пазаруване. Когато домо­вете са събрани заедно, те оформят малки селца, населени от няколкостотин души най-много, и са , безкрайно очарователни в тяхното неограничено разнообразие от форми, архитектурни стилове, пейзаж и удобства.

Колкото и да са важни домовете от другата стра­на, те съставляват само една малка част от сгради­те, които величествено изпъстрят топографията и действат като оживени центрове на непрекъсната, вълнуваща дейност. По-нататък ще видим особенос­тите на тези безброй дейности. Засега просто ще продължим да се концентрираме върху останалата част от „небесата", които ни очакват.