Живот от другата страна силвия Браун и Линдзи Харисън



страница7/13
Дата14.01.2018
Размер2.19 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

Разширяване на ума

Сред най-посещаваните, най-ценени и най-благодат­ни сгради на дома са големите библиотеки, училища и изследователски центрове: те са навсякъде и имат съ­ществено значение за радостта и щастието ни от

Другата страна. Същото значение имат и нашите скъпи приятели и домашни любимци.

Библиотеките са допълнения към свещената зала на записите, съдържаща всяка дума, публикувана ня­кога, и всяка дума, написана от другата страна, коя­то един ден ще бъде предадена на писателите на зе­мята за доброто на човечеството по всеки един въп­рос, който може да си представите, и по теми, кои­то тепърва ще има да изследваме. Тези зашеметява­щи трудове са буквално безкрайни източници за всич­ко, което ни интересува, и наистина няма миг, в кой­то оживените библиотеки на рая да не са изпълнени с активно кипяща дейност.

Като структура библиотеките са толкова разно­образни и очароващи, колкото и съдържанието, кое­то те приютяват. За да се имат предвид техните архитектурни стилове, трябва да се изброят всички съществуващи архитектурни стилове, от най-малко­то и скромно дървено пространство от една или две стаи до огромните съвременни стъклени моноли­ти с извити като спирала километрично дълги мра­морни стълбища, виещи се от етаж на етаж, изпъл­нени с рафтове, до символично отворения широко към небето таван.

Също така многобройни както библиотеките и също толкова населени като тях и разнообразни ка­то архитектура са училищата и изследователските центрове, където, както по-късно ще видим, учени­ето и експериментите продължават безкрайно за доброто на човечеството по цялата вселена, как­то и за наше собствено просветление, защото бла­годарение на бога ние всички сме създадени с разум,

Който е безкрайно неутолим и копнеещ за предизви­кателства. Едно от безкрайните неща, които бих­ме могли да научим и постепенно разбираме чрез дру­гата страна по принципа на взаимното проникване, е, че ние най-добре работим и най-ефективно учим в обкръжение, което е комбинация от красота и спо­койствие, в което мечтаем да отидем и не искаме да напуснем. Без значение колко прости или сложни са самите структури, за преградени кабини, стени без прозорци, масивни дървени пейки, студени подо­ве от линолеум и тъмни, задушни коридори изобщо не е чувано. Изгледът към прекрасната природа е не­разделна част от дизайна на всяка класна стая и вся­ка изследователска лаборатория и на всеки ученик, професор и изследовател е осигурено удобството на добре уредения дом. Без значение на особеностите им ние се струпваме в училищата и изследователс­ките центрове с огромна страст. Тяхното наличие у дома ни кара да ги причислим към нашите най-голе­ми удоволствия.

Почивка

Нямаме нужда от почивка от другата страна, за­щото обичаме всичко, което правим там, и нямаме желание да си отдъхваме от него. Ангажираме се с дей­ности и водим социален живот просто защото же­лаем, а съоръженията, които ни приютяват за този живот, са още една забележителна и любима страна от пейзажа на дома.

Концертни и лекционни зали, постоянно изпълнени до предела, предлагат неспирно изяви на най-прекрас­ните изпълнители, певци и артисти на човечество­то, познати някога. Зашеметяващо красиви и акус­тично съвършени, те са били пренесени и претворени в нашия свят — от великия римски колизеум и атинския партенон до съвременния Холивуд. Всички съчетават по изящен начин преклонението към при­родата, характерно за другата страна, и нашата соб­ствена, дадена ни от бога, изключителност.

Безконтактните спортове са любими занимания у дома и в тях се включват всички, които искат да участват или просто да се наслаждават, като гле­дат. Пейзажът би бил неузнаваем без прекрасните атлетически стадиони, игрища за голф, тенис кортове, ски писти с блестящ вечен изкуствен сняг, перфект­ни вълни за сърф, разбиващи се в чистите бели брего­ве, и всякакъв друг вид съоръжения и удобства, които правят нашите най-добри спортни комплекси да изглеждат доста скромни в сравнение с тях.

Ние сме неизчерпаемо, блажено общителни в друга­та страна — от малките събирания до огромните, пълни със смях, аудитории. Създаваме всякакви въз-можности за тържества, танци и излети, фестива­ли и тихи разходки с най-близките. Тъй като там ня­ма структури като площад, парк, градина, поляна, басейн или лунапарк с ограничено работно време, из­борът кога и къде да се срещаме с хора е буквално не­ограничен.

Неограничен също е и броят на клиентите, които аз съм връщала в техните животи от другата стра­на и които са описвали безкрайни и широки пътища,

Които буквално извиват по всеки квадрант на всич­ките девет континента. Трябва да си призная, че то­ва ме учудваше и си задавах въпроса — ако пътуването става чрез проектирана мисъл, за какво могат да служат пътищата? Така че започнах да питам клиенти­те си, които споменаваха пътищата, как се придвижват у дома и те винаги ми даваха един и същ отго­вор, който по-късно беше потвърден и от Франсин. „обикновено само си помислям къде искам да бъда — казваха ми клиент след клиент, — но понякога аз и моите приятели обичаме да пътуваме с малка кола и да си правим екскурзии". Всички те описваха едно и също превозно средство, някаква комбинация между количка за голф и електрокар, задвижвано автоматич­но и без врати, което се движи на десетина санти­метра от повърхността на земята, без изобщо да я докосва и без да я тъпче. Тогава Франсин ми обясни, че тези пътища и коли не са само за забавление. Те са, както много архитектурни и други житейски стра­ни, които споменахме, още една свързваща нишка между другата страна и земята, така че във всяко изме­рение има дребни детайли, с които бог ни дава възможност да се чувстваме удобно и у дома си, незави­симо къде се намираме.

Богослужения

Често съм се чудела, а може би и вие, дали ходене­то редовно на църква ще отпадне от другата стра­на, където преклонението към бога и неговото присъствие изпълва всяка глътка въздух, която поема­ме, и почитта ни към него мотивира всяка една на­ша постъпка. Оказва се, че където и да застанеш от другата страна, няма място, откъдето да не се виж-да някоя постройка за богослужение, и никоя друга сграда не е по-обожавана и по-изпълнена с щастливи тълпи хора. Величествени храмове, църкви и синаго­ги делят пространство със скромни параклиси и обикновени олтари от всички религии и всички съ­ществуват съвместно в мир и дълбоко взаимно уважение. Ние тук на земята можем да вземем добър урок — тези религиозни места са и велики центрове за учене, и жителите на дома се радват да се образо­ват относно стотиците ритуали, традиции и ве­роизповедания освен техните, които служат на съ­щата обща цел — усещане, изразяване и единение на преклонението им към бога. Методисти и будисти щастливо и с вещина се молят един до друг при ев­рейските служби. Католици и мюсюлмани се чувст­ват еднакво удобно, пеейки хвалебствени химни с шинтоистки монаси и бахайци. Единението ръка за ръка за възвеличаване на бога е естествено, необхо­димо и толкова важно за нашето оцеляване, колко­то и биенето на сърцата ни.

Ние уважаваме и приемаме ритуалите на всяка вя­ра, от най-скромната до най-изисканата и призната, и почитаме нашия собствен месия, както и месията на всеки друг, защото те са изключително напредна­ли духове, въплътили божественото. Казваме добре дошли и сме добре дошли навсякъде, където се отп­равят молитви и се издигат гласове в благодарстве­ни песни, за*щото нашите души от другата страна

Са уверени в нещо, което тук на земята продължава-ме твърде лесно да забравяме:

Както и да го наричаме, ние се молим на един и същи бог.

Сега, когато вече имаме някаква идея за това как изглежда другата страна, можем да започнем да до­пълваме удивителната природа със също толкова уди­вително разнообразно население, за което ни домъчнява от мига, в който го напуснем, до мига на завръ­щане.



Седма глава

Местните: кой ни чака от другата страна?

Преди да започна интензивния си изследователски живот в изпълнената с любов атмосфера на друга­та страна, имах бегла представа за море от ефир­ни, парообразни същества, които плават и се прегръ­щат двадесет и четири часа в денонощието. Не зная дали някога съм била толкова облекчена, разбирайки, че греша. Можете ли да си представите нещо по-скуч­но, може би с изключение на свиренето на арфа в продължение на цяла вечност, и нещо по-непродуктив­но, да не кажа отегчително?

Оказва се, че ние имаме много истинска, много от­личаваща се идентичност от другата страна, с наш собствен облик, личност, интереси и предпочита­ния. Вярно е, че у дома има пълно приемане, няма егоизъм или агресия, но има хора, към които гравитира­ме, и такива, от които отскачаме. Не че не харесваме някого. Просто харесваме някои хора повече от дру­ги, без ни най-малък оттенък от човешката подлост на земята.

Мисля, че няма да ви объркам, ако използвам думи като човек и хора по отношение на населението от другата страна, вместо да ги наричам същества и ду­хове. Това е просто, за да наблегна на факта, че ние никога не преставаме да бъдем самите себе си, без зна­чение дали сме в това или другото измерение, и нещо повече, в никой момент смъртта не означава, че сме престанали да съществуваме.



Външен облик как изглеждаме у дома?

Определено ние имаме тела от другата страна. Има­ме очи, които мигат, сърца, които изтласкват кръв­та по вените ни, и органи, които са огледално отражение на телата ни тук, на земята, на същите мес­та, но намиращи се отляво — там са отдясно и об­ратно. Веднъж попитах Франсин защо си правим тру­да да запазваме органите си, когато такива физиоло­гични функции като храносмилане и отделяне не са необходими. Тя каза:

— защото бог ни е създал по този начин. — доста­тъчно ясна беше.

По същия начин я попитах и по отношение на един друг факт: без значение на каква възраст сме, когато умрем всички сме на тридесет години от другата страна. Защо на тридесет?

— защото сме. — не е лесно да се спори с жена ка­то Франсин.

Точно както и на земята, всеки от нас има уника­лен образ или външен облик у дома. Ние сме с най-различни височини, килограми, националности, с най-различен цвят на косата, очите и кожата. Удивител­ното е, че можем да променяме изгледа си според на­шите вкусове и предпочитания, без да загубваме иден­тичността си и без да прекарваме нито миг в салон, пред тоалетната масичка или под скалпела на пластичния хирург, а само чрез лесния и мощен процес на проектираната мисъл. Промяната на стила от дру­гата страна може да включва и промяна на национал­ността. Запомнете, от другата страна няма фана­тизъм, което е една от причините да я наричат рай, така че ако има някакъв образ, който си харесваме, можем спокойно да го приемем, без да се притеснява­ме, че ще бъдем подложени на дискриминация.

Например малко преди да дойда в този живот, аз приех образа на азиатка от другата страна поради единствената причина, че го считах за привлекате­лен. Това не хвърли хората около мен в безнадеждно объркване и аз не трябваше да обикалям, за да се пред­ставям отново коя съм на моите приятели. Хората просто си казваха: „днес тя носи азиатския си об­раз". Също както на земята на хелоуин казват, че „леля розмари е в костюма на мария антоанета". Или както казват на коледа: „идва чичо боб в костюма на дядо коледа".

Образите ни от другата страна могат да окажат влияние върху това как възприемаме себе си в това измерение. Когато бях малка, преди Франсин да ми обясни това, и бях новодошла от дома и от моя азиатски образ, прекарвах часове пред огледалото в опити да опъна лицето си, да наместя очите, носа и устата си, така че да приличам на себе си. Не е ли дразнещо да се взираш в огледалото, за да откриеш образа на тридесетгодишна азиатка, а оттам да те гледа едно малко бяло момиче?

Точно тази седмица в офиса ми дойде една клиент­ка, обляна в сълзи, която искаше да й помогна да дос­тигне до дълбините на своето самосъзнание относ-

Но изгледа си. Тя беше похарчила цяло състояние по пластични хирурзи, солариуми, контактни лещи и фризьори и все още считаше своята естествена красота на дребничка синеока блондинка за „една лоша шега, като че ли се намирам в някакво тяло на абсолютно непознат". Аз й направих регресивна хипноза и напъл­но очаквах някоя видна личност от минал живот да се окаже намесена в нейното усещане за дискомфорт в тялото, но вместо това открихме, че от другата страна тя е много висока, много слаба тъмна жена с царствени черти на африканско величие и точно то­зи образ тя продължаваше да търси и да се старае да повтори в това си прераждане. След като бяхме дос­тигнали до същността на нейното нещастие, тя ус­пя да приеме вида, който си беше избрала този път, и се успокои, че един ден пак ще може да бъде в образа на това африканско величие за колкото време си иска.

И между другото ние не само си припомняме поня­кога подсъзнателно образите си от другата страна, когато дойдем тук, но от време на време и образите си от някое предно прераждане. Един от хилядите примери е Анджилия, чиито прекрасни виолетови очи правят впечатление на хората от пръв поглед. Поня­кога тя се натъжава и като се гледа в огледалото каз­ва: „аз имам същите очи всеки път, когато се връ­щам, багда. Защо поне веднъж за разнообразие не се случат кафяви като твоите?".

Срещала съм толкова прекрасни и привлекателни клиенти, които са не само недоволни, но направо са ужасени от своя изглед и се чувстват зле в кожата си до степен на обсебване. Те не могат да разберат защо всички им казват; че всичко им е наред, когато

Според тях не е. По подобен начин съм помагала и на много хора, които са убедени, че са мъже, оковани в женско тяло, или жени, оковани в мъжко, и сто про­цента всеки път откривахме, че те все още се при-държат към мъжкото или женското си тяло от пред­ното прераждане. Ако ви безпокои нещо в изгледа ви, пола, расата или друго, или ако това се случва на ня­кой ваш близък, не се притеснявайте. Това не е нещо нередно, а просто подсъзнателен спомен за изгледа ви в миналия живот от другата страна. Помолете бог да ви помогне да се освободите от всички мина­ли образи в бялата светлина на светия дух и да приемете образа, който сте си избрали сега далеч от дома. Приемете този съвет от човек, който наистина знае как се чувствате — вие сте избрали вашия настоящ образ по причини отделни и незави­сими от всеки друг образ, който сте имали. Напра­вете някои безопасни здравословни промени, но не забравяйте, че другата страна и приятелите ви це­нят вечно заради вашата дадена ви от бога същ­ност, а не според външния вид.

Нашата способност лесно да променяме вида си от другата страна е особено очевидна, когато ре­шим да посетим някой любим човек на земята. Как­то и да изглеждаме, ние всички лесно се разпознаваме у дома, но човешките същества на земята са много по-буквални и имат нужда от визуална помощ, за да разберат какво става. Ако сме починали на пет- или деветдесет и пет годишна възраст, но се появим на любим човек в образа на тридесетгодишна личност от другата страна, шансът да ни разпознае е от слаб до никакъв. Ние елиминираме този проблем, като приемаме физическия образ, с който сме били поз­нати на земята, когато правим посещение тук като дух.

От друга страна, мога да ви разкажа за много клиен­ти, които астрално са пътували до другата страна по време на сън, медитация или хипноза, за да посе­тят някой починал любим човек, и са откривали, че говорят с някакъв тридесетгодишен „непознат", кой­то по някакъв начин им изглежда много близък. Кога­то по-късно ми го описват, те казват: „не знам за­що, но почувствах, че този човек е детето, което загубих". Или „тя беше твърде млада, за да е баба ми, но когато се събудих, почувствах, че съм била с нея". Обърнете внимание на тези „непознати". Точно тях вие сте търсили, но те не са ви очаквали и не са се настроили да изглеждат във вида, в който ги познава­те и си ги спомняте. Ако имате такова преживяване или искате да го имате, просто си повтаряйте, дока­то сте все още будни, че искате да срещнете вашия обичан човек на стъпалата на залата на мъдростта или на определена пейка в градините на залата на спра­ведливостта. С това малко предупреждение те ще знаят не само къде да отидат, но и как да изглеждат, когато отидат там, така че да може веднага да ги разпознаете.

Макар че има голяма свобода в избора на възможности как да изглеждаме от другата страна, съществу­ват и няколко непоклатими правила, които се отна­сят за тези образи:

Първото е, че както споменахме по-рано, ние нико­га не запазваме никакви видими белези, наранявания, следи от заболявания или инвалидност от най-последния ни живот. Това се случва само ако останем приковани към земята.

Второ, ако непрекъснато злоупотребяваме с тела­та си по време на дадено прераждане, например при хронична пристрастеност към каквито и да е ве­щества, нарушения в храненето, прекомерна упот­реба на препарати за бодибилдинг, нашите тела от другата страна ще отразят тази злоупотреба не като наказание, а като напомняне, което носим със себе си, че имаме още какво да учим в преодоляване­то на саморазрушението, а не да му се отдаваме. Един от хилядите примери беше човек, който на­пук на всички предупреждения от лекуващия си ле­кар не се отказал от стероидите, които използвал с манията си за натрупване на мускули. Това засягаше не само здравето му, но причиняваше и драматични колебания в настроенията му, което се отразяваше на децата и семейството му. Една вечер той посе­тил една от лекциите на Франсин и попитал как изглежда от другата страна. Според написаното, ко­ето по-късно прочетох, тя отговорила: „наистина ли искате да знаете?". А като познавам нейната от­крита, безгранична честност, аз бих отговорила: „не, не, нека да поговорим по-късно насаме". Но той смело е заявил: „да, искам". И тя започнала да опис­ва неговия образ от другата страна като изключително слаб, почти прозрачен и крехък, „какъвто от­ново ще бъдеш тук". Без съмнение неговата натрап­чива идея за бодибилдинг е подсъзнателна реакция на физическия му образ от другата страна, но фактът, че той продължава с манията си, показва, че има да учи още уроци по отношение на суетата и любовта

Към себе си, които са съвсем различни неща. Истин­ската любов към себе си означава да ценим нашето рождено право като деца на бога и никога нарочно да не вредим на себе си или ако това се случи, да имаме смелостта, силата, подкрепата и вярата да го спрем.

Друго правило за външния ни вид от другата стра­на е, че колкото повече напредваме духовно, толкова по-голяма физическа красота ни се дава като емблема на нашия прогрес и усърдна работа. Ако някога сте се чудили защо отдаваме такова голямо значение на фи­зическата красота тук на земята, отговорът е, че у дома тя е белег за много извисен дух. Извинете ме, че подчертавам очевидното, но е добре да се запомни, че същото правило е неприложимо тук на земята и изобщо не е задължително външно красивите хора тук да притежават издигнат дух.

Вярно е също, че без значение колко физически краси­ви сме от другата страна, докато напредваме духов­но, ние винаги запазваме някакъв малък физически не­достатък, Франсин, например, която е тъмноока, ве­личествена, слаба, близо метър и седемдесет и пет, с дълга тъмна коса и изключителни скули, има едва за-бележима неравност на предния зъб. Една от нейни­те най-добри приятелки, също толкова красива и ве­личествена, има кичур по-различни косми в иначе тъм­ната си коса. Какъвто и да е недостатъкът, ние ни най-малко не се опитваме да го коригираме или да му обръщаме внимание — той е там просто, да ни на­помня, че истинското съвършенство принадлежи са­мо и единствено на бога.

Сексът от другата страна

Знам, че съм привлякла вашето внимание...

В случай че се питате, както вероятно правите, дали имаме, или нямаме сексуални връзки от другата страна, и добрата, и лошата новина е, че нямаме. Ло­шата новина е: ние не притежаваме земния вариант на секса, тъй като неговата основна биологическа функ­ция е възпроизводство (а през цялото време вие сте си мислили, че е създаден за забавление), а ние не се възпроизвеждане у дома. Добрата новина е: ние сме въвле­чени в друг вид интимност, която далеч надхвърля сексуалния акт и неговата интензивност. Това няма нищо общо с прелъстяването или хормоните, а е свър­зано с уникалния удивителен акт на пълното сливане с друго същество. От другата страна това нито се нарича, нито се счита за секс. Вместо това описа­телно се нарича „сливане". Сливането е акт на две души — буквално смесващи се заедно физически, духов­но и емоционално — до степен на пълно взаимно блаженство. Но докато нито един от духовете не губи своята собствена идентичност по време на сливане­то, в тези моменти те стават един и всеки споделя цялата мъдрост, страсти, спомени, тъга и радост на другия. Това е пределното знание, ослепителната светлина на съвършената хармония, която нашите тленни тела на земята могат само бегло да имити­рат. Отбележете, че намерението за сливане не нару­шава с нещо изключителността на участващите в

Него два духа. Това не означава някакво обвързване с душата, с която се сливаме, превишаващо нашата любов, уважение и обвързване с всяка друга душа у до­ма. Сливането е просто и невероятно — само един великолепен епизод на изключително взаимно приема­не и отдаване между два щастливи духа в рая.

А що се отнася до пола на нашите личности от другата страна, тъй като повечето от нас преживяват много прераждания, които включват много раз­лични раси и от двата пола и много различни имена, ние винаги запазваме едно и също име и един и същи пол у дома, които са ни били дадени при нашето сът­ворение, което наистина има огромен смисъл. Аз, нап­ример, бих имала петдесет и четири напълно различ­ни имена и идентичности от другата страна след моите петдесет и четири прераждания, но в дейст­вителност просто съм избрала всички тези идентич­ности, за да ми помогнат да изпълня моите специ­фични цели тук, на земята. Била съм мъж в няколко прераждания и ако това прераждане тук не ми е.последното, аз пак без съмнение бих избрала да дойда от­ново като мъж. Настоящата ми идентичност като жена няма нищо общо с факта, че вечната ми, дадена ми от бога, идентичност от другата страна е жен­ска. Там съм позната с даденото ми от бога име ели­забет и с прякора ми бън, който се появи по някакъв начин след едно от моите прераждания в Англия.

Трябва да подчертая, че нито това име, нито този прякор ме карат да си спомням с тъга нещо подсъзна­телно, поне не повече отколкото идентичността ви у дома ви напомня нещо познато. За това има много важна причина, колкото и смущаваща да изглежда на пръв поглед. От една страна, ако можем да запазим

Лесен достъп до съзнанието за нашите животи от другата страна по време на нашите кратки пътува­ния извън нея, тук на земята тази перспектива не­съмнено би ни направила по-щастливи и би ни дала повече надежда и повече спокойствие. От друга стра­на, въпреки че нашият дух е свързан с другата страна през цялото време, че е жив и съществен през всички­те прераждания, които си избираме да предприемем, ние трябва съзнателно да сме отделени от дома през тези пътувания. Иначе или ще стоим безучастно и ще барабаним с пръсти в очакване да се приберем у дома, към който принадлежим, или изобщо няма да си направим труда да дойдем дотук. Още веднъж ще повторя, че ние се прераждаме, за да учим, да израст­ваме, да се справяме с трудности и да преодоляваме определени предизвикателства, които целенасочено сме поставили пред себе си. Как бихме се концентри­рали върху тези предизвикателства, ако с единия крак сме стъпили тук, а другият е забит в безопасното съвършенство на рая?

Тук му е мястото да ви припомня никога да не под­ценявате ясната памет на вашия дух и силата на ду­шата ви, когато съзнателният ум отстъпи встрани и предаде властта на подсъзнанието. Една клиентка на име санди наскоро ми разказа за един повтарящ се сън от последните няколко месеца. Местоположение-то варира от бяла мраморна стая с т-образна бяла мраморна маса в центъра до по-малка мраморна стая, изпълнена с карти и планове, и до безкрайна приказна градина. Без значение къде се оказва тя в съня си, нав­сякъде я разпознават под името Диана. Яснотата и честотата на съня и особено името Диана много я натоварваха. Тя беше решила да разбере защо името

И мястото бяха толкова важни, че се появяваха от­ново и отново в нейното подсъзнание. Дали те бяха спомени от минал живот? Или моменти от важно предстоящо събитие, или среща с човек в този? Бе­ше ли Диана нейният духовен водач, или друг дух, кой­то отчаяно се опитва да се свърже с нея?

Разбира се, истината беше съвсем друга. Санди изоб­що не е сънувала повтарящ се сън. Тя е предприемала астрални пътувания до дома по време на сън. Посе­щавала е залата на справедливостта и е запазила под­робен спомен за големия мраморен център, залата за ориентация и градините, присъединявала се е към оне­зи нейни приятели от другата страна, които позна­ват духа й като диана.

Санди не беше нито първият, нито последният клиент, който съобщаваше за подобни случаи на пред­полагаемо объркана идентичност по време на „сън". Ако това се случи на вас, запишете името, под което хората във вашите „сънища" ви познават, и помоле­те бог и вашия духовен водач да ви помогнат да си спомните всяко повторение на същото това име, до­като спите. Това би могло съвсем спокойно да бъде вашият дух, който с бърз астрален скок се свързва с дадената ви от бог вечна личност.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница