Избягване на езиковата бариера
Населението от другата страна идва от всяко кътче на глобуса, от всяка култура, където се говори всякакъв език, включително и от места, където никакъв език не се говори.
И все пак, тъй като всички сме деца на един и същи баща, отгледани в един и същи дом, ние общуваме чудесно.
Родният език от другата страна е арамейски. Ние го говорим гладко от самото си „раждане" и споменът за него напълно се завръща в мига, в който отново се завърнем у дома.
Споменът ни за всеки един минал живот, който сме преживели, също се завръща, както и владеенето на езика от всеки един от тези минали животи, което се отнася и за всеки друг език, който някога сме учили на земята или у дома. Знанията ни са огромни от другата страна, както и жаждата ни да учим, така че всеки диалект, който ние все още не говорим, привлича любопитството ни и можем бързо да го усвоим до съвършенство.
Често използваме и дадената ни от бога способност да общуваме телепатично — мощния безмълвен обмен на мисли, информация и мъдрост директно от един мозък в друг.
Най-безценният аспект на общуването от другата страна, без значение дали е чрез говор или по телепатия, е неговата съвършена и пълна яснота. Ние казваме точно това, което имаме предвид, и имаме предвид точно това, което казваме. И нещо, което също е важно — слушаме с безусловна любов, вяра и загршке-ност. Няма неразбиране, няма скрит контекст или полуистини, няма догадки след края на даден разговор доколко можем да му вярваме.
Всички сме на тридесет години, между нас има абсолютно разбирателство и така е с всеки, когото срещаме там. Как да не се стремим към такова нещо?
Нашите личности от другата страна
Представете си себе си в най-добрия си момент — щастливи, спокойни, изпълнени с любов и лишени от всякакъв егоизъм, негодувание и агресия, вашите най-положителни качества в максимална степен, а най-отрицателните ви качества — претопени до изчезване. След това мултиплицирайте този момент във вечността, а това чувство — в безкрайност, и ще получите някаква представа как изглеждате от другата страна.
Без значение колко пъти се прераждаме, колко преживяваме и колко много напредваме духовно, ние винаги сме самите себе си, тази удивително уникална комбинация от качества, които са ни дадени и които ни правят толкова отличителни. Ако очаквате да претърпите пълна промяна на личността между тази и другата страна, е също като да се качите в самолет в лос анджелис и да очаквате да слезете в хавай от същия този самолет като съвсем различен човек. Това просто не се случва, а и ние не бихме желали да се случи. Нашата личност е част от нашата същност, част от това, което сме, и част от това, което ни позволява да се разпознаваме един друг тук и у дома, и от един живот на земята до друг.
Помислете за хората в живота си, мислете за тях един по един. Без значение дали сте убедени или не в съществуването на прераждане, направете едно просто упражнение, като се запитате: „ако има такова
Нещо като минали животи, познавал ли съм този човек преди?". Спрете се на първия отговор, който ви идва наум, без значение дали той е „да" или „не". Ако той е „да", запитайте се дали в този човек няма нещо познато в мига, когато сте го срещнали за първи път, като това няма нищо общо с неговия външен вид, а е някаква вътрешна, уникална комбинация от качества, която ви кара да кажете „това си ти!" за някой човек, който, както се предполага по всички правила на света, е напълно непознат.
Това разпознаване на уникалните качества на другия е нещото, което ни държи вечно свързани от другата страна с добавката, че напълно си спомняме всеки преживян миг там и на земята, така че няма никаква загадка как и откъде се познаваме. Ако всички се превръщахме в бели листове или в идентични ходещи късове от любов всеки път, когато правим преход от това измерение до другото, как на земята (или не на земята) бихме се разпознали един друг отново?
Наскоро направих тълкование, което прекрасно илюстрираше как ние оставаме в основата си точно каквито сме. Съсипан мъж, наближаващ тридесетте, дойде да ме види с надежда, че бих могла да го свържа с починалата му съпруга мелани, която беше загинала при жестока катастрофа само преди няколко седмици и го беше оставила сам с двете им малки деца. В мига, в който той седна в офиса ми, една жена от другата страна започна да нарежда безспирно в ухото ми и всичко, което можах да направя, беше да я следвам и да повтарям като папагал думите й. Той веднага разбра от съдържанието на нейната тирада, че това изобщо не е мелани, а починалата му тъща.
Той беше достатъчно учтив да не я изгони, но беше също като мен разочарован. Приемам и приветствам всеки дух, който идва да сътрудничи, но знаех, че минута-две с мелани щяха да му донесат нужното успокоение. И наистина исках това за него. Най-нак-рая, когато тъкмо щеше да си тръгва, един по-мек и по-спокоен глас се намеси с няколко кратки послания, които на мен нищо не говореха, но означаваха всичко за него и той ме увери, че това не може да бъде никой друг освен мелани. Той не само беше спокоен, когато тълкованието свърши, но за първи път след смъртта на съпругата си започна да се смее, като разбра, че наистина се е срещнал и с двете жени. От тъща му никой не можел да вземе думата, а мелани прекарала живота си търпеливо, чакайки тя да свърши. Това бяха двете жени, които току-що бях срещнала, и аз започнах да се смея заедно с него. Прекрасният автор на песни пол саймън някога беше написал: „промяна след промяна ние сме малко или много пак същите". Това изречение е прекрасно описание на нашите личности по време на вечното пътешествие на душите ни.
Ако тук имаме чувство за хумор, ще го имаме и от другата страна. Ако сме сериозни или открити, срамежливи или упорити, тихи или общителни, меки или жизнени, ние ще запазим тези качества там в техния най-изчистен и положителен вид и ще ги пренесем във всяко следващо прераждане. След хилядите и хиляди тълкования аз мога да заявя, че духовете се разпознават по начина, по който говорят на клиентите, освен по това, което казват, така че клиентът обикновено ми казва: „това звучеше точно като баща ми
— глупав както винаги". Или: „само джина се шегува така, когато аз се опитвам да бъда сериозен".
Още веднъж ще кажа, че нашата същност ни е дадена от бога, вечна и единствено наша, което ни помага да си отговорим на един въпрос, който разбираемо защо често ми задават.
Защо ние невинаги се появяваме, когато ни извика любим човек?
Това е особено объркваща тема, когато добавите факта, че като духове от другата страна ние можем едновременно да сме на две места. Така че защо, особено когато някой любим човек ни моли да се появим или да проговорим, ние невинаги можем да удовлетворим неговото искане?
Една от причините е първичната човешка природа, която носим от едно измерение в друго. Във всяка група хора и тук, и от другата страна има лидери и последователи, говорители и слушатели, отворени и затворени. От време на време ролите могат дори да се променят, точно както ние на земята понякога имаме дни, в които щастливо вдигаме телефонната слушалка, а имаме и дни, в които оставяме да се включи телефонният секретар, който да приеме съобщението, или въобще не се интересуваме кой ни се обажда, без това да има нещо общо с отношението ни към човека, който вероятно звъни. Няма причина да приемем, че моментално губим нуждата си от уединение от другата страна, ако това винаги е било част от нашата природа. И както майката на мелани доминира над дъщеря си от другата страна, както го е правила и тук на земята, това е много често срещано при групата на най-силните и най-доминиращите духове, които поемат инициативата, когато общуват със земното измерение.
Както открихме по-рано, има няколко различни процеса, през които можем да минем по пътя на нашия преход до другата страна. Някои от тези процеси отнемат твърде дълго време според земните стандарти и ние не можем да съберем силите си като духове, включително и способността да се намираме на две места едновременно, докато преходът у дома не приключи напълно. Добавете към това и факта, че не можем да се локализираме на две места и докато сме приковани към земята или очевидно, когато сме в утробата по пътя към друг живот на земята. Така става все по-малко изненадващо, че не всички от нашите починали близки могат да хукнат към нас всеки път, когато ги помолим.
Друг факт от духовния свят е, че някои обстоятелства изискват от нас да сме изцяло и напълно присъстващи и затова временно не можем да се локализираме на две места. Например, когато аз съм проводник на Франсин, така че да може да говори чрез мен, тя трябва да присъства в цялата си същност, докато трае трансът. Ако поемем отговорността да бъдем нечий духовен наставник, когато се върнем у дома, ще има случаи, които също ще изискват цялата ни същност, и за кратко няма да можем да бъдем на разположение на близките си, както и Франсин, когато говори чрез мен.
Освен това се научаваме да подхождаме изборно от другата страна в зависимост от това кой ни вика.
Когато викам Франсин за нещо спешно, тя се появява на мига всеки път, но ако искам да я попитам за времето утре или къде съм си сложила ключовете, тя ще се появи, когато на нея й е удобно. И както ще видим в следващата глава, съвсем нормално е да е заета с други проекти, които са по-важни от моите ежедневни неща.
Ана, клиентка от Флорида, е имала удивително преживяване две седмици след смъртта на баща й. Тя ми разказа този случай с молбата, която бях чувала хиляди пъти и преди: „моля ви, не ме мислете за луда".
Тя се събудила от дълбок сън и видяла починалия си баща да седи в края на леглото й. Това я ужасило и заинтригувало едновременно и тъй като никога не е вярвала в паранормални явления, тя се опитала бързо да го отпъди като халюцинация, причинена от мъката й, докато той не започнал да й говори:
— съжалявам, че ми отне толкова дълго, докато дойда при теб, по вашето врете — казал и той, — но бях зает, докато ме преориентираха, и отново можах да поема нормалните си задължения.
Ана най-сетне успяла да намери сили да проговори:
— твоите нормални задължения? Той се усмихнал:
— аз съм учител тук.
Ана все още не вярвала на това, което виждала и чувала, но започнала с любов да мисли за неговия дълъг щастлив живот като строителен предприемач, който бил много горд с това, че е обучил много хора и те са направили собствена кариера. Всъщност щедростта, с която той раздавал знанията си приживе, вдъхновила самата ана да стане учителка.
Той продължавал да говори, като че ли думите се изсипвали от него:
— просто исках да знаеш и да не се притесняваш за мен. Добре съм. Всичко е толкова различно тук. Очарователно е. Мога да остана само толкова, което тук наричате няколко минути, но когато съм там, такова нещо като време няма. И пространство няма, такова като на земята. Един континент може да побере населението на всички континенти на земята. Въпреки че може да ти се струва твърде дълго време, но за мен са само няколко мига, докато ние отново се съберем с теб на това красиво място.
— ще те позная ли там, когато те видя? — пита тя.
— изглеждам точно така, както съм сега, докато седя тук, но по-млад. Да, ти винаги ще можеш да ме познаеш и аз винаги ще мога да те позная.
И изведнъж, внезапно и тихо той си отишъл, оставяйки ана успокоена, шокирана и напълно объркана. Беше лесно да разбера обърканите чувства на ана, след като чух разказа й:
— нищо не разбирам, силвия. Какво искаше да каже той с това, че преподава? Какво имаше предвид, като казваше, че понятията за време и пространство са различни? Какво имаше предвид с това, че ще е по-млад, когато го видя? Само не ми казвай, че съм си въобразила или сънувала, защото точно на това никога няма да повярвам!
Обясних й какво искрено желание имам, ако можехме да изтрием всички форми на думата въобразяват от всички съществуващи речници, уверих я, че не е сън, и тръгнахме с нея стъпка по стъпка през това, кое-
То беше казал баща и и какво беше имал предвид. Живителното в сеанса ми с ана, и което ме удивяваше всеки път през последните петдесет години в разговорите ми и с други клиенти, беше, че ана, без да е прочела и дума, написана от мен или от който и да е друг за другата страна, така че нямаше как предварително да знае това и нямаше собствено познание, говореше за безвремието, алтернативната физика и тридесетгодишната възраст на цялото население на другата страна. Казвала съм го хиляди пъти и ще продължавам да го казвам, като чувам хиляди еднакви описания на другата страна от обикновени, обективни хора, които никога не са чели или изучавали тази тема, че аз трябва да съм луда, ако не им вярвам.
Бащата на ана й обяснил с прости думи, че даже и при лек и плавен преход към другата страна, докато се настроим към другото измерение и поемем задълже-нията си, се забавяме, докато започнем пътуванията до земята към близките си.
В духовния свят ние винаги имаме способността да бъдем едновременно на две места и само в някои случаи временно не можем или не искаме. Тук може да ни се вижда потискащо, но когато сме от другата страна, обградени от цяла вечност на стимулираща, вълнуваща работа и учение, общуване и приятели, които обичаме, аз ви обещавам, че вие ще оцените възможността да избирате кога да се появявате на две места, посещавайки вашите близки по тяхна молба, и кога да казвате: „обичам ви, но точно сега не мога".
Брак и семейство
Преживяла съм достатъчно семейни драми и достатъчно бракове, за да мога с радост да заявя, че от другата страна няма бракове и няма семейства със земните ограничения. И ако се замислите, не вярвам и на вас да ви е мъчно за това.
На земята ние определяме семействата си като хората, с които имаме общ произход и връзка. От другата страна всички разбираме, че имаме общ произход и връзка, която води към бога, което ни прави всички едно „семейство". Това не само ни дава вродено уважение и чувство за отговорност един към друг, но ни дарява и свободата да се събираме в групи или малки компании по предпочитания, взаимни интереси и връзки от минали животи, без бремето на генетичните задължения, които могат да причинят отвращение и насилствена близост тук.
Признаването на членовете на земните семейства от другата страна зависи от духовната дълбочина на тези връзки. Ако обективно погледнете вашето семейство с отворено съзнание, обзалагам се, че душата ви веднага ще ви подскаже кого сте познавали и преди и кой ще остане само случаен познат. Например аз и моят баща веднага ще се намерим като сродни духове, които са избрали да прекарват много животи заедно и дълбоко се обичат един друг. От друга страна, сестра ми и аз ще се разпознаем като бивши съученици и нищо повече от другата страна и няма
Да се чувстваме задължени да сме приятелки. Ние няма да се мразим. Подчертавам, че това е земно чувство, а не дадена ни от бога емоция. Аз и тя няма да сме привлечени една към друга и ще се чувстваме съвсем добре, като всяка си върви по пътя. Заслужава си да добавя, че за разлика от земята нашите групи не са дефинирани географски. И тъй като можем да пътуваме с помощта на проектираната мисъл, еднакво бързо можем да посетим приятел на другия край на света и този, който живее на съседната врата — просто си представяме себе си, където поискаме, и сме там. Чувството, че някой, когото обичаме, ни липсва, или че сме разделени от разстоянията, там не съществува. Без значение къде си избираме да живеем от другата страна, всеки един от нас е на разстояние само една мисъл.
Традиционните семейства на земята започват с бракове, а традиционната институция на брака е формализирана заради желанието за възпроизводство. Както вече установихме, от другата страна няма възпроизводство, което означава, че традиционният брак е ненужен, а без традиционен брак ние не желаем и не създаваме традиционни семейства.
Ако сте изкушени да се разочаровате от факта, че от другата страна не съществуват семейства, може би бихте искали да вземете под внимание следното: от другата страна ние прекарваме вечност, заобиколени от любими хора от този живот, от всеки минал живот, който сме имали, и от многото обичани хора, с които не сме се засекли в някое прераждане. Духовните ни водачи от всяко наше прераждане са там и със сигурност нашата сродна душа като добавка към духовете, с които ни предстои да се срещнем и да се сприятелим по пътя на нашия активен, цялостен живот. Ние обичаме и сме обичани постоянно и безусловно от всеки един от тези духове без егоизъм, без страх от отхвърляне или изоставяне, без несигурност и конкуренция. Като имаме предвид тази емоционална свобода, защо да се ограничаваме и да се отделяме от толкова много хора и да се посвещаваме само на един? А бихте ли могли да изречете думите: „докато смъртта ни раздели" от другата страна, където такова нещо като смърт няма, така че обричането на вярност буквално означава завинаги? И аз не бих могла да направя такова нещо.
Ако все още малко ви е мъчно поради липсата на брак у дома, има едно упражнение, което може да ви помогне. Вземете броя на животите, които сте пре-живели на земята. Спокойно използвайте моите, ако не сте сигурни за броя на вашите — петдесет и четири. Ако сте били женени поне веднъж (да приемем, че сте консервативни), се събират около петдесет брака. И тъй като невинаги разводът е бил приеман, да предположим, че за добро или зло всеки един от тези бракове е продължил по тридесет години. Петдесет по тридесет е хиляда и петстотин, което не е кой знае колко време в контекста на вечността. Но от другата страна ние вече имаме друга гледна точка, която може да се определи като „вече бях там, направих го" — по отношение на брачния живот на земята.
Духовни водачи
С изключение на тъмните същества, които минават през лявата врата, когато умрат и отново се връщат в утробата, всеки един от нас на земята има духовен водач — един от най-добрите приятели от дома, който ни наблюдава и ни съветва, без значение дали ние съзнаваме това или не. Не само че всеки от нас има духовен водач, но и повечето от нас ще станат духовни водачи в процеса на пътуването на душата си. Това е болезнена, често неблагодарна и благородна отговорност и е върховна чест да ни помолят да я поемем.
Нашата връзка с духовните ни водачи започва понякога от другата страна с бавно разбиващо се приятелство. Всъщност и аз не се привързах толкова бързо към Франсин, когато се срещнахме от другата страна. Мислех я за малко повече авторитарна, праволинейна и емоционално дистанцирана и мога да изпиша цели томове за това как нашите характери се запазиха в основата си и как аз предпочитах приятели с повече чувство за хумор. Докато не реших да премина през още едно прераждане на земята и тогава разбрах, че точно тези нейни качества я правеха моя съвършена духовна наставница. Тя щеше да остава спокойна през изпълнения с кризисни моменти живот, който аз си бях начертала, успокояваше драматизма ми с разумната си практичност и на нея можеше да се разчита, че ще остане пряма и честна, независимо колко спорех, което се оказваше много. С други думи, като всеки ефективен духовен водач, тя при-тежаваше качества и страни, които чудесно допълваха моите.
Връзката с духовния водач започва, преди да сме се родили, така че той не може да е починал роднина от този живот. В много, много редки случаи ние можем да си изберем някой праотец или приятел от минал живот, но най-ефективното партньорство с нашия духовен водач включва комбинация от любов и обективност. Сблъсквам се с тази ирония всеки ден, защото аз не мога да служа като медиум на най-близките си приятели и членовете на моето семейство, както помагам на клиентите си, просто защото любовта ми към близките прекъсва ясновидските ми способности по отношение на това, което те са си предначертали и имат да преживеят.
Всички духовни водачи имат поне едно преражда-не на земята, така че могат да бъдат напълно съпричастни на стреса, негативизма и сложната емоционалност на живота в този свят. Единственият живот на Франсин е започнал през 1500 година в малко селце в северна Колумбия. Това е единственият период в историята, когато културата на ацтеките и инките активно се смесила, в което аз се убедих, след като доста години приемах скептично, че тя има ацтеко-инкски произход. Водачът на инките хунайна капак тогава управлявал, но ацтеките упражнили огромно влияние върху хората в северна Колумбия. Намеренията на Франсин през младостта били да стане учителка, но на осемнадесет години тя се омъжила за майстор на. Сребърни накити и след
По-малко от година родила момиченце. Прекарвала времето си с детето и като продавала изделията на съпруга си на огромен, пъстър, открит пазар в близост до масивното имение на хунайна капак. Рано една сутрин от близкото село пристигнало съобщение за масово нашествие на армията на испанците, която причинила смъртта на Франсин — била убита от копие на испанските нашественици само след седмица, като използвала тялото си като щит, за да спаси живота на детето си. Връщайки се отново у дома, тя с цялото си същество казала: „господи, ще направя всичко, за което ме помолиш, в служба на теб, но умолявам те, няма ли някакъв начин, по който мога да помагам и да продължа духовното си израстване, без да се налага да преминавам през друго прераждане на това ужасяващо, сърцераздирателно място, наречено земя?". Господ удовлетворил молбата й и тя незабавно започнала да се обучава, за да стане духовен водач, което е също толкова тежко и трудно. Тя е прекрасен пример за това, че на нас ни е даден избор дали да се прераждаме или не и че господ ни дава безкрайни възможности какво да учим и как искаме да го научим.
По-късно ще обсъдим процеса как се става духовен водач, но един от резултатите на този процес е, че нашият духовен водач ни познава много повече, отколкото ние самите съзнателно се познаваме. Никога няма да забравя, когато Франсин ми каза веднъж: „казах ти да не се връщаш на земята твърде рано. И винаги толкова се отегчаваш в утробата". Дали съзнавах, че съм влязла в тялото си твърде рано този път, да не говорим за това, че всеки път се отегчавам в утробата? Едва ли. Когато казвам, че те ни познават изцяло, изобщо не преувеличавам.
Един от най-често задаваните ми въпроси е: „ако имам духовен водач, защо той ме оставя да направя толкова грешки и да ми се случат толкова лоши неща?". Част от отговора дойде от Франсин преди няколко години, когато аз й се оплаквах от същото това нещо през особено труден за мене период в живота ми. Тя ме попита: „какво научи от всичките тези пъти, когато нещата вървяха гладко?".
Важно е, но е трудно да запомним, че ако искаме всичко да върви съвършено гладко, ние не бихме били тук, а щяхме да си стоим в божественото блаженство на другата страна. Написали сме си много подробен план, нашия договор с бога, преди да дойдем тук, и сме включили някои много трудни пречки за преодоляване в постигане на нашите цели. Обещанието на нашия духовен водач е да ни помага да изпълним договора си с господа, а не да го прекратим.
Друга част от отговора защо нашите духовни водачи не се намесват твърде често е, че понякога ние просто не ги слушаме. Мислите си, че след шестдесет и три годишно чуруликане на Франсин в ухото ми аз нямам този проблем, но искам да ви кажа, че въпреки че е била права всеки път, продължавам да споря с нея. От време на време съм убедена, че съм по-умна и все още се инатя, защото мразя да ми казват какво да правя. И рано или късно винаги неизменно чувам тя да казва: „нали ти казах" и се налага да си призная, че наистина го е направила.
Ако не чувате вашия духовен водач така добре, както аз чувам моя, моля ви, не си мислете, че нямате
Или че той не ви изпраща редовни послания. Понякога духовните водачи говорят чрез проникващо във вас знание или чрез директно пренесена информация от техния мозък във вашия. Някои неща вие знаете, без да разбирате откъде или защо ги знаете. Духовните водачи понякога говорят ясно и силно, но ние си обясняваме това с инстинкт, предчувствие, съзнание, сънища и нещо ти подскажа... Опитайте се да замените всичко това с термина духовен водач и се съмнявам, че някога отново ще се оплачете, че той не ви изпраща достатъчно много послания.
Франсин първа би отбелязала, че духовните водачи не са съвършени и не са всезнаещи. Тези определения са приложими само за бога. Духовните водачи не могат да четат мислите ни и да проникват в царството на нашето уединение, което защитава свещеното усамотение и неприкосновеност на всяка дума, с която се молим директно на бога. Не научих този урок, докато не станах на тридесет и няколко години, когато синът ми пол беше спешно откаран в болница с потенциално фатална инфекция. Двадесет и шест часа бях сама в чакалнята, плачех и ми беше лошо от притеснение, молех се безспирно и просех помощта на Франсин, която изглежда въобще не идваше. Когато най-накрая пол беше извън опасност и го изпратиха у дома отново здрав, аз ядосано й се скарах, че ме е изоставила, когато съм умирала от страх за живота на детето си. Нейният отговор беше: „затова ли беше толкова разстроена? Знаех, че нещо не е наред, но не мога да ти чета мислите, нали ти е известно". Не, не знаех, докато не го чух от нея. В края на краищата тя не е трябвало да ми чете
Мислите, за да чуе молбите ми към бога да спаси пол. Тогава тя ме информира, че нито един духовен водач не подслушва молитвите ни към бога. Така че чуйте го от някой, който е преживял и се е поучил от трудностите — ако искате помощ, съвет или насока от вашия духовен водач, изречете го на глас и бъдете точни.
Както се случва много често, това преживяване се оказа много полезно за клиент на име джеймс, който само преди няколко дни спешно ме извика от една болница. Четиригодишната му дъщеря си беше счупила ръката и докторът възнамеряваше да й постави пирони. За него беше много необичайно да подлага на съмнение авторитета на този лекар, но имаше ужасяващото чувство, че това е грешка и че пироните ще причинят опасна инфекция на костта. Джеймс и аз бяхме обсъждали няколко пъти неговата духовна наставница леа, с която той толкова често разговаряше и разчиташе на съветите и. И той ми обясни колко разочарован се чувства, че леа не му казва нищо за болното му дете. Рядко позволявам на Франсин да се намесва по време на тълкование, но случаят беше спешен и очевидно точно това изискваше. Тя му повтори, каквото беше казала и на мен, че ако той не е казал специално на леа какво става и какво иска от нея, тя няма как да знае, защото няма телепатия и не подслушва молитвите му към господа. След това тя добави нещо, което не беше казала на мен: ако решим, ние можем да дадем на духовния си водач пълен достъп до нашите мисли и молитви, от време на време или завинаги през целия ни живот. (веднага след като чух това, аз дадох на Франсин пълен постоянен достъп, което ви препоръчвам и вие да направите с вашия духовен водач, но само ако се чувствате удобно да споделите правата над вашето „царство на уединение".) Джеймс ми се обади няколко дни по-късно. След като казал ясно на леа за тревогите си, тя го беше уверила, че пироните ще бъдат абсолютно безопасни за счупената ръка на дъщеря му, и той позволил на лекаря да продължи с процедурата. Дъщеря му беше добре и нямаше и най-малък намек за инфекция, от която той толкова се страхуваше.
Ще обсъждаме и други функции на духовните водачи в останалата част от книгата, но засега е важно да запомните, че не просто живеем, работим и общуваме с тях от другата страна, самите ние също можем да станем духовни водачи. Ние, които сме прекарали един или повече животи на земята, можем да се съгласим да започнем обучението и неуморното отдаване, което някой друг духовен водач е направил за нас.
Заобикалят ни и друг тип същества, чиято чистота и красота са толкова непреходни, че въпреки че непрекъснато ги виждаме от другата страна, нашата почит и преклонение към тях никога не намалява.
Сподели с приятели: |