Живота на Джон Уесли
Изтегляне 1.46 Mb.
|
| Живота на Джон Уесли
Въведение Павел, Августин, Лутер и Уесли - тези четири имена изреждат мнозина, когато бъдат запитани, кои са най-значителните християнски водачи след Исус. Във всяка подобна листа може да се открие името на Джон Уесли. Със сигурност той е една от най-интересните личности, които някога са живели. Много хора са взели пример от неговия живот и са изпитали силно влияние от неговите писания и дело. И до днес трудовете му претърпяват нови и нови издания. В тази малка книга Чарлз Зауър, прекарал целия си живот в служение в Методистката Църква - между другото и като мисионер в Корея – описва биографията на Джон Уесли много точно и стегнато. Онзи, който се интересува от църковна история, не може да заобиколи делото на един от най-видните нейни герои. Този кратък очерк представя едно впечатляващо отражение на пътя, същността и призванието на Джон Уесли и основаната от него Методистка Църква, разпространила се по целия свят. Детство и младост "Възпитавай детето си от рано в подходящия за него път и не ще се отклони от него, дори когато остарее" (Притчи 22:6). Ако се вгледаме в картата на Англия, ще открием на около 200 км северно от Лондон градчето Гинсбъроу на река Трент. Само няколко километра от там е Епуърт. Тук на 17 юни 1703 г. се ражда Джон Бенджамин Уесли, син на Сузана и Самуел Уесли. Самуел Уесли, завършил с титла магистър Оксфордския университет, служи 40 години като пастор в Епуърт. Тук са служили като проповедници неговите баща и дядо. Самуел бил човек с много твърд и решителен характер. За да може да посрещне разходите си в университета, той прислужвал в столовата – нещо обичайно при днешните студенти, но на което малцина оксфордски студенти тогава са били готови. След завършването и женитбата си, той се установява в Саут Ормеби, но нито за момент не се поколебава да напусне това изгодно проповедническо място, сблъсквайки се с разпуснатия живот на един благородник, който бил главният източник за приходи на Църквата. След тази своя стъпка той заема пасторското място в Епуърт. Там той получава 150 фунта на година, което за него време било достатъчно за преживяване. Вероятно Уесли е бил донякъде непредпазлив с харченето, защото веднъж трябвало да лежи в затвора за неплатени дългове. Хората в Епуърт минавали за необразовани и безбожни. С голяма яснота Самуел Уесли им дава да разберат, какво Бог желае от тях и че те трябва да се променят. Поради това много от гражданите стават негови противници. В своята злоба те намушили с нож кравата му, по особено жесток начин счупили крака на кучето му, опустошили част от градината му и два пъти подпалили къщата му. Въпреки всичко, Самуел Уесли не променил начина си на служение и постепенно спечелил сърцата на много хора. След 40 годишно служение в Епуърт той имал щастието да види как Божието слово и верността му дават щедри плодове. Самуел Уесли бил също учен и писател. Той се радвал на известността на добър поет. При това си оставал благочестив човек със смирено сърце. В първите години на духовната си работа той служил като пастор на един боен кораб и видял много страни по света. Това го подтикнало да бъде поддръжник на мисиите в отдалечени кътчета на земята. Много от положителните страни на неговата личност се отразяват по различен начин в живота и дейността на неговия син Джон. Сузана Уесли била една велика, надарена жена, с възвишено сърце. И нейните баща и дядо, както на съпругът й били пастори. За онова време, когато образованието дори на момичета от горните обществени слоеве се изразявало в елементарни познания по четене, писане и смятане, Сузана Уесли била много образована. Тя владеела три езика: гръцки, латински и френски. Преди всичко тя била майка на 20 деца, 9 от които умрели в ранна възраст. За останалите 11 тя била майка, възпитателка и учителка. Във всяко едно отношение Сузана Уесли се изявявала като една чудесна жена. Д-р Адам Кларк казва за нея: "За такава жена преди нито съм чувал, нито съм чел, нито съм срещал. Подобна жена описва Соломон в последната глава на книгата Притчи и аз бих могъл да възприема неговите думи, като кажа: Много жени са се държали достойно, но Сузана Уесли надмина всички тях". Без влиянието на Сузана, Джон Уесли никога не би могъл да стане основател на методисткото движение. Представите на Сузана Уесли за възпитанието на децата се различават много от това на съвременните родители. Някои родители смятат, че правилният път за възпитанието на децата им се състои в това да ги оставят да правят каквото им харесва. Те изхождат от убеждението, че това дава повече простор за разгръщането на техните личности. Г-жа Уесли не застъпвала схващането, че човек може да възпита многото си деца в малкия си дом, като остави всяко да прави само това, което му харесва. До първия си рожден ден всяко дете от сем. Уесли трябвало вече да е научило, че може да плаче тихо, и че и най-малкото отклонение от общоприетите норми на говор и поведение веднага бива последвано от укор и наказание. Такава извънредно строга дисциплина не би могла да функционира при всекиго, но се отдавала на Сузана Уесли. Години по-късно, когато Джон дава съвети на родителите по възпитание на техните деца, той им дава правила, които са също като прилаганите от неговата майка. Образованието на децата в сем. Уесли започвало с техния пети рожден ден. Сузана Уесли вземала новия ученик в една стая, в която от 9 до 12 или от 14 до 17 ч. никой не трябвало да влиза. Всяко от децата овладявало азбуката за 1 ден, с изключение на две момичета, на които бил нужен още един ден. След като детето научело буквите, по-нататъшното му образование продължавало под ръководството на майката до неговата 10-та или 12-та година. Сузана Уесли се занимавала също и с религиозното образование на децата си. За целта употребявала много Библията и молитвеника, като прилагала такава система на обучение, при която по-големите деца помагали на по-малките. В добавка към това си запазвала свободна една вечер от седмицата, в която сядала с по едно от децата си, разговаряйки на духовни теми. Децата от семейство Уесли се учели да четат, като прочитали изразително текстове от Библията или други книги. Джон казвал, че никога не бил чувал по-приятно четене от това на най-голямата си сестра Емили. Поради това задълбочено обучение в библейско-богословската област е естествено, че синовете се посвещавали на пасторско служение. Джон така бързо се развивал под обучението на майка си, че баща му, който много добре познавал църковните правила, на 8 години вече го допускал до причастие. На 6 годишна възраст на Джон се случило нещо, което оказало много силно влияние върху по-нататъшния му живот. През нощта на 9 февруари 1709 г. пасторският дом изведнъж избухнал в пламъци. Някои изследователи предполагат, че пожарът е възникнал поради непредпазливостта на Самуел Уесли с една свещ. Други твърдят, че къщата била подпалена от разярени съседи. Все едно, но, когато семейството се видяло в безопасност извън горящата къща, някой открил, че малкият Джон се намира вътре. Вече никой не можел да влезе. Но малкото момче, събудено от светлината и шума, се показало на прозореца на втория етаж и било спасено, миг преди рухването на покрива. Сузана Уесли никога не забравила чудното спасение на нейния син. Тя решила, че трябва "особено да се грижи за душата на това дете". Също и Уесли вярвал,както баща си и майка си, че едно такова особено избавление е знак за особеното намерение на Бог за неговия живот. В по-късно време, когато усеща, че краят на дните му наближава, той изявява желанието на надгробния му камък да бъде написано: "Една главня, изтръгната от огъня". Две години след като едва не загива в горящия си дом, Джон Уесли отново бил изправен пред смъртна опасност. Този път едва не станал жертва на шарката. Приблизително 11 годишен, малкият Уесли така добре усвоил основните елементи на познанието, че бил в състояние да посещава горните класове. Баща му го завел в Лондон в училището Чатър Хаус, където той се изявил като прилежен ученик. Наред с друго, изучавал изоснови латински и гръцки. Шестте години там не били съвсем безоблачни, понеже Джон бил стипендиант и често бил подиграван от материално по-заможните ученици. В столовата по-големите момчета обирали почти всичкото месо от ястията, така че той трябвало да се задоволява почти винаги със зеленчука. По-късно посочва този начин на хранене като една от причините за доброто му здраве. Никога не е бил особено силен. Баща му, изпитвайки страх от белодробни заболявания, го карал да обикаля всяка сутрин три пъти двора, което момчето съвестно следвало. За религиозния си живот по време на ученичеството си, Уесли казва: "Аз четях Словото и се молех сутрин и вечер. Надявах се да бъда спасен поради това, че: 1. Не съм толкова лош като останалите момчета; 2. Винаги съм отворен за религията, чета моята Библия, моля се и редовно ходя на Църква". На 17 години Уесли е дотолкова напреднал в обучението си, че неговият брат Самуел пише на баща им: "Джон е готов да следва в Оксфорд". При един разговор между Джон и декана на Оксфорд, последният погледнал младежа внимателно и с настойчив тон му казал: "Ти си прекалено малък, за да влезеш в университета. Ти не можеш изобщо да овладееш латинския и гръцкия. Връщай се в училище!". По-късно Уесли казва: "Изгледах го отвисоко, както вероятно някога Давид е изгледал Голиат и го презрях". Веднага Джон се преборил за стипендия и въз основа на успехите си в училище, въпреки съмненията на горделивия декан, постъпил като студент в Крайст Колидж в Оксфорд. Самуел Уесли не доживял триумфа на своя син като проповедник, но той все пак станал свидетел как младежът бил удостоен с честта да бъде аспирант в Линкълн Колидж в Оксфорд. Вече белязан от възрастта и паричните затруднения, бащата поздравил своя син, изпълнен с радост и казал: "Това, което ми предстои, след като отмине моето лято, знае само Бог... Но където и да съм, моят син е аспирант в Линкълн Колидж". Седемте дъщери в семейство Уесли, достигнали зряла възраст, били: Сузана, Мери, Ан (често наричана Нанси), Хети, Марта, Емилия (Емили) и Кезия. Всички те били образовани и с изключение на Кезия, най-младата - омъжени. Тримата сина Самуел, Джон и Чарлз били проповедници на Евангелието. Бащата починал през 1735 г. От семейното имущество не останало много, така че Сузана Уесли се принудила да освободи жилището си и да живее при децата си. Тя се местела от едно при друго, за да може всяко поотделно да се грижи за издръжката й. Накрая тя се установила при сина си Самуел, който имал добро пасторско семейство в Лондон. Докато майка му била жива, Джон Уесли се обръщал към нея, в случай, че се нуждаел от съвет и помощ. След аспирантурата си в Линкълн Колидж в едно писмо той я молел всеки четвъртък вечер да отделя по един час за молитва за него, както тя правела това, докато си е бил още у дома. Когато трябвало да замине като мисионер сред американските индианци, изпитвал колебание заради нея. Но тя казала: "И двайсет сина да имах, бих била щастлива, ако всички те биха поели такова служение, даже това да означава, че никога повече няма да ги видя". Когато синът й имал трудности с учението за вътрешното свидетелство на Святия Дух, един разговор с нея му помогнал да се увери, че неговата проповед не е в противоречие с Божията воля. Сузана Уесли с голяма радост доживяла големи духовни благословения, които раздвижили масите чрез проповедите на нейния син. През лятото на 1742 г. Нейният живот кротко приближил към края си. Умирайки, тя казала: "Деца, веднага след като бъда освободена от това тяло, изпейте един псалм в слава на Бога". Както през целия си живот е била насочена към това, така и смъртта й се превърнала в един триумф на вярата.
"Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето" Екл.3:1 Някога между своята осемнадесета и двайсет и пета година всеки млад човек трябва да вземе решение каква цел на живота си следва. По някое време между 20 и 30 той осъзнава на кое място и по какъв начин може да я постигне. Джон Уесли напуснал на 17 г. Чатърхауз в Лондон, за да отиде в Оксфордския университет. По-голямата част от следващите 15 години той прекарал като студент или като член на факултета в Оксфорд. В това време узрява решението му да стане проповедник на Евангелието. През време на следването му бил основан станалият прочут заради неговото участие Оксфордски клуб, назован още "Святият клуб". В него Уесли развил стила на живот, който бил характерен за него, а по-късно и за неговите проповедници. Тук било употребено за първи път понятието "методист". По това време Оксфорд бил в дълбока духовна криза. Един известен историк е на мнение, че по времето, когато там учи Уесли, Оксфорд едва ли заслужава да бъде наречен училище. Времето, както на преподавателите, така и на учениците било използвано за всякакъв вид игри и развлечения, а не за сериозно учение. Но ако и университетът да не можел да предложи много от гледна точка на академичното съдържание, Уесли бил така научен, че можел сам да се образова. На коленете на своята майка той се научил добре да използва времето си, а в Чатърхауз тази практика била продължена. Тъй като разполагал с повече свободно време, както става с добрите учени, той прекарвал много време в библиотеката и си съставил собствен план за обучение. Като студент си спечелил толкова добро име, че след шест години обучение в Оксфорд на възраст едва двайсет и три години бил издигнат до аспирант в Линкълн колеж което значи член на преподавателското тяло. По онова време здравословното състояние на Уесли давало повод за безпокойство. Той не бил особено здрав, страдал от кръвотечение от носа. Разказват, че веднъж съблякъл всичките си дрехи и скочил в една река, за да спре кръвотечението. Несъмнено, животът му на открито, където трябвало да прекара повечето време като проповедник, е причина за дългия му живот. Сигурно би умрял рано като брат си Самуел, ако би се задоволил да остане пастир или учител. След пет години, прекарани в Оксфорд, Уесли сериозно се замислил над бъдещето си призвание. Тъй като неговите баща, дядо и прадядо както по бащина, така и по майчина линия били пастири, съвсем естествено мисълта му се насочвала към пастирско служение. Други влияния Уесли описва така: "Когато бях на около 22 години, баща ми ме насочваше към кариерата на духовник. По същото време Божието провидение ме доведе до книгата "Следване на Христа" от Тома Кемпийски. От нея започнах да разбирам, че истинското благочестие излиза от сърцето и че Божият закон трябва да се простре както върху нашите мисли, така и върху нашите дела и думи... Също така се срещнах с един вярващ приятел... Аз промених цялостния облик на говоренето си и сериозно започнах да се стремя към един съвсем нов живот". След като решил да стане духовник, Уесли започнал подготовката за това служение.Прочел много дълбоко обосновани християнски книги и си съставил план за обучение, който изглеждал така: Неделята посвещавал на четене на библейско-богословски трудове, а в понеделник и вторник задълбочавал знанията си по гръцки и латински, в сряда изучавал логика и етика, в четвъртък - еврейски и арабски, в петък – метафизика и натурфилософия, в събота - ораторско изкуство и поезия. В тези дни Уесли пише на майка си: „Свободното време и аз си взехме сбогом". В този период бащата на Уесли, който вече бил на 65 г., все по-трудно изпълнявал задълженията си в Епуърт. Той помолил сина си да вземе отпуск от Оксфорд и да му помага. Младият човек станал помощник на баща си и се грижел за църквата в Уруут, отдалечена на около осем километра от Епуърт. В по-късните си години Джон казва, че неговото пастируване не било успешно. Според оценката му това се дължало на факта, че не е проповядвал за необходимостта от покаяние. След две години в Уруут казали на Уесли, че той трябва или да се върне като учител в Линкълн колеж, или да поеме друга служба, ако не иска да загуби мястото си във факултета. Без особено съжаление той се върнал в колежа. Пет години по-късно, принуден от лошото си здраве да освободи свещеническото си място, Самуел Уесли помолил сина си да поеме това място. По различни причини младият Уесли не можел да удовлетвори това желание. След връщането на Джон Уесли в Оксфорд възникнал знаменитият Свят клуб. По-малкият му брат Чарлз, междувременно постъпил като студент в Оксфорд, намерил няколко приятели с желания и интереси, подобни на неговите. Те започнали изучаване на класиците и осъществявали духовно общение. Джон се включил в тази група. Като член на факултета по естествен начин той бил издигнат за ръководител. Членовете на Клуба се събирали почти всяка вечер от шест до девет часа. След молитва те изучавали Библията или класиците, обсъждали работата си през деня и плановете си за следващия. Техният брой не оставал винаги непроменен. В периода на членуване в Клуба на братята Уесли този брой се колебал между шест и двайсет и пет. Уилям Морган, един от членовете, разказал на братята Уесли, че е посетил един затворник и от това придобил впечатлението, че такива посещения могат да бъдат много полезни. Той постоянно напомнял за това, докато един ден Джон и Чарлз отишли с него. Оттогава решили веднъж или два пъти в седмицата да ходят в затвора и да се грижат за деца на бедни. Клубът, възникнал въз основа на общия интерес към класиците и религията, придобивал едно все по-задълбочаващо се християнско значение. Скоро членовете започнали да се молят три пъти на ден гласно, а на всеки кръгъл час отделяли време за тиха вътрешна молитва. Те не само се молели редовно, но и постели, посещавали бедни и болни, вземали участие в богослужения и съответно изпълнявали всички правила на църквата. Университетското ръководство не пречело с нищо на работата на клуба. Въпреки това Уесли пише на майка си: "Това, което събужда гняв, е фактът, че ние се различаваме от другите по начина на оползотворяването на времето, харченето на парите и избора на приятелите". Студентите в Оксфорд не харесвали тези момци, които влагали всяка своя минута в усъвършенстване на начина си на живот, в ограничаване всички безполезни занимания и в прекратяване не духовните си запознанства. Все повече групата ставала обект на подигравки и презрителни подхвърляния. Дадени й били имената "Реформаторски клуб, Богобоязлив клуб, Светиите, Библейските молци, Библейските фанатици" и други. От тези подигравки възникнало също и името, издържало изпита на времето - методистите. Съвестният начин на живот на членовете на клуба, старателното планиране на учението и стриктното спазване на религиозните задължения - всичко това било провеждано с такава методичност, че един приятел на Чарлз Уесли на шега отбелязал: "Тук възниква една нова секта от методисти!" Без съмнение той има предвид една малка група, която в миналото била наименувана така. Но името станало известно предимно във връзка с двамата Уесли и техните приятели. В началото това име се използвало с пълно пренебрежение. В края на краищата Джон Уесли го възприема като подходящо за неговите последователи и от този момент нататък то било изговаряно с известно уважение. Но и името "християни", дадено на последователите на Исус от Антиохия, най-напред било употребявано от хора, които съвсем не спадали към него. На Джон Уесли му било трудно да проумее причината, поради която хората се противопоставят и гонят Святия клуб. Не бил наясно как да се държи. Най-после разбрал, че го критикуват, защото се е осмелил да живее различно от мнозинството. Той писал на баща си, който все още живеел в Епуърт и искал съвет от него. Баща му отговорил: "Не се уморявай да вършиш добро; не гледай назад, защото знаеш, че те очаква наградата на победител и корона". По време на аспирантурата му в Оксфорд на Уесли била поверена от университетското ръководство отговорността за една група студенти. Тя живеела в интерната към университета и Уесли носел отговорността за поведението й. Той си поставил за цел "да направи" от тези млади хора както учени, така и съзнателни християни. Ежедневно, без неделя, той им четял лекции. Към задачите му също спадали също воденето на публични обсъждания и дискусии, които по него време съставлявали основна част от университетското образование. Като отговорен ръководител той пак с такава, дори по-голяма ангажираност отделял допълнително време за подготовка на участващите в дискусиите студенти. "Във всичко това – пише той по-късно, - аз не можех да не придобия умението да се аргументирам, особено в разпознаването и разобличаването на прикритите и убедително звучащи заблуждения. Оттогава често имам основание да прославя Бога, че ми е подарил това толкова полезно изкуство. Когато хората ме обкръжаваха с това, което според тях беше доказателства и факти, често бях в състояние да открия точното място, върху което се основаваше тяхното заблуждение". След завръщането си от Уруут, Уесли останал още шест години в Оксфорд и развил методисткия начин на живот, който трябвало да очертае своя бъдещ път. Той се учел да работи в условията на подигравки и преследвания, и да отговаря на фалшивите аргументи и критика. Чрез отговорността за малката група студенти той несъмнено придобива опит, който по-късно му помогнал при организирането на класовете. Научил се така също да говори, щото да могат да го разбират обикновените хора. След четиринадесетгодишно служение в Епуърт, здравето на бащата на Уесли било така разклатено, че той се принудил да прекрати свещеническата си дейност. Опасявал се, че плодовете от дългогодишната му работа ще бъдат унищожени, ако го замести някой неподходящ и лишен от желание за саможертва проповедник. Затова помолил сина си да заеме мястото му. Джон се поколебал и привел много възражения. Той изповядва, че писмото, в което излага основанията си против заемането на свещеническа длъжност, е било едно от най-тежките писма, които е писал някога. Скоро след това Самуел Уесли починал. Джон вече бил на 32 години. Петнайсетте години в Оксфорд го довели до убеждението, че трябва да служи на своя Господ още по-посветено и жертвоготовно, отколкото досега. Затова обявява, че е готов да отиде като мисионер сред американските индианци в Джорджия. Но той не останал дълго в Америка. След две години се върнал в Англия. Тук започнало неговото голямо служение за спасяване на души.
Джорджия. За основаването на тази колония имало две причини: понеже населението на Лондон нараствало извънредно бързо, на всички интересуващи се била предоставена земя, с която те да посрещнат нуждите си. Другата: протестантите, които в много страни на Европа били преследвани от католиците, затова трябвало да се им се осигури едно сигурно убежище. Оугълторп и още двайсет други били назначени като управители на колониите и имали преди всичко задължението да я отдават на бедните като прибежище. След като Оугълторп завел една група от над сто емигранти в новия свят, той се върнал ентусиазиран в Англия с намерение да вдъхнови хората за подкрепа на това хуманно начинание. Ясно му било, че заселниците, които живеят така далеч от родината си, имат нужда от някой, който да ги приобщи към вярата. Той помолил Джон и Чарлз Уесли да поемат това служение. Увещавал и други да приемат поканата и посочвал голямата важност на тази задача. Обичайният духовник не бил човекът, от когото се нуждаела Джорджия, твърдял губернаторът. Духовникът, който би желал да е "успешен" там, би трябвало да бъде мъж, за когото "украшенията и удобствата на живота" не представляват интерес; който може да понася лишения и гори от мисионерско усърдие. За такива изисквания членовете на Святия клуб, Чарлз Деламот, както и Бенджамин Инегейм от Кралския колеж изявяват желание да го последват. Но повечето приятели на Джон Уесли от Оксфорд го убеждават да остане в колежа. Там нищо не му липсвало. Той бил финансово осигурен и готов за високите постове в колежа. Те не са можели да проумеят, защо иска да изостави всичко това и да се впусне в неизвестната пустош. На молбите им Уесли отговорил: "Ако Библията не беше истина, аз бих бил най-големият и най-побъркан глупак, който можете да си представите. Но ако тя е книга от Бога, а аз вярвам в това, тогава за мен важи: всеки, който е оставил дом или жена, или брат, или родители заради Божието царство, ще получи стократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот". Майката на Уесли не повдигнала никакви възражения. Съпругът й вече бил мъртъв, както и някои от децата й, и ако Джон и Чарлз биха заминали за Америка, би й останал още един син в Англия. Но тя би била щастлива да даде в едно такова служение на Господа и двайсет сина, ако би ги имала. Така на 14 октомври 1735 Джон Уесли се качва на кораба с приятелите си, за да стане мисионер сред индианците и заселниците. Пътуването било дълго, сред бушуващия океан. 57 дни били нужни, за да хвърли корабът котва в Савана, Джорджия. Уесли никога не забравил това пътуване. Особено силен бил споменът, как по време на буря той треперел от страх, а колко спокойни били в същото време хората от Хернхутското братство. Каталог: Knigi%20-%20TFM Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|