Живота на Новозаветната църква от Франк А. Виола


Нека никой не бъде измамен



страница6/11
Дата11.01.2018
Размер1.89 Mb.
#43396
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Нека никой не бъде измамен

Днес единството в църквата е сериозно нарушено. Докато всички християни са единни в духа, практическото проявление е доста далеко от това, което виждаме в Новия Завет. Бог не може да не бъде огорчен от днешната ситуация, където Неговите хора се разделят на групи от разчленени, несвързани събрания, всички действащи независимо едно от друго.

В контраст на това, в дните на ранната църква, всяко местно събрание бе напълно единно. Всички вярващи в дадена локалност живееха като едно семейство. Ако аз и вие бяхме вярващ в Ерусалим, щяхме да принадлежим на една и съща местна църква. Бихме имали един и същи хора грижещи се за нас и не бихме правили разграничение между тях. Ако аз допуснех да направя любимия си служител основа на единството и рискувах да се срещам само с тези, които мислят като мен, би се формирала "църквата на Павел", тогава бих бил строго порицан за моята сектантска тенденция! Дори да заявя, че принадлежа на човек, доктрина или система, всичко това е плътско и сектантско (1Кор. 3:3-4).

Не е странно, че си позволяваме да правим такива партизански различия без да трепнем, казвайки "аз съм баптист", "аз съм петдесятник", "аз съм харизматик", "аз съм калвинист", "аз съм презвитериянин" и т.н. (всъщност думата "деноминация" буквално означава име или обозначение за една определена категория неща). Колко удобно сме забравили, че Павел отправи един сериозен упрек към коринтяните, когато те започнаха да назовават себе си по абсолютно същия начин (1 Кор. 1:11-13). Бидейки напълно искрени можем да кажем, че съвременната деноминационна система, включваща голям брои така наречени не-деноминационни, пост-деноминационни и интер-деноминационни църкви е в несъгласие с новозаветните принципи. Отново Джон У. Кенеди обобщава това чудесно, казвайки:



Веднъж узнали нещо относно видението за Тялото, духът на "моето събрание", "нашата група" или разграничението между Божиите хора става гнусен. За тези, които са опитали общението на църквата, сектантството и притискането на деноминационизма, тези неща са отвратителни. Основата на църквата е съзнанието за общ живот в Духа, няма друго условие, при което Духът да присъства. (Тайната на Неговата цел)

Схемата на врага

Има няколко неща, които са в основата на свидетелството за Исус, освен взаимоотношенията сред Неговия народ. Следователно, основната схема на Сатана е насочена към разрушаването на общението между братята, поради което има такова разделение, което прави църквата слаба. Както нашият Господ каза: "къща разделена против себе си, не може да устои". Поради тази причина силите на мрака търсят всяка възможност да разделят вярващите един от друг, да хвърлят подозрение един на друг, да се съдят един друг и да се отдръпват един от друг. Проблеми сред братята, след което започва насърчаването на по-дълбоките различия в характера, темперамента и възгледа.

С всички възможни средства и зловещи нападения врага се опитва да разруши Господното свидетелство чрез разделения и често ще използва нашите безуспешни опити да имаме връзка един с друг на една естествена основа като база за своите атаки. Следователно, трябва да осъзнаем факта, че Господното свидетелство, което Бог се опитва да възстанови сега, е свързано с нашето единомислие. И дявола ще направи всичко за да го разруши. Единствената защита срещу тази атака е да пазим твърдо закрепено на кръста всяко естествено нещо в нас. Ако сме верни в това, Бог ще може да получи, това което е поставил в нас.

За съжаление, Сатана е бил доста успешен в заблудата на християните относно разделението. Разумните опити да се оправдае разделението винаги поставя извода пред нас, че сме неспособни да се справим с това, дори когато нашите оплаквания срещу братята са правилни. Ние отстъпваме пред врага винаги когато допускаме разделения. Сатана е много хитър в представянето на причините поради, които не можем да имаме общение с определени братя - как те бързо падат, колко неработоспособна е обстановката, колко различни са те от нас, колко недуховни може да са и т.н.

Много по-лесно е за плътта ни да даде път на такива мисли, отколкото да оставим Бог да използва слабостта в нашите братя за да се справи с нас в основни области, като въздържаност, търпение, дълготърпение, неверие, самосъжаление, бунт, импулсивност и т.н. Това се случва във времена на такива трудности, когато вярата ни в единството на Тялото е безмилостно изпитвана; именно тук Бог ни показва коя е простата теория, относно единството в църквата и каква е реалността. Можем да бъдем верни да отстояваме Господното свидетелство, отказвайки да се разделяме от братята си в Христа, търсейки да им служим безусловно.

Обобщение

Същността на локалната църква е Тялото Христово. Християнското единство от една страна включва Тялото, от друга страна не приема единство, което е по-малко от Тялото. Библейското единство не е нито организационно, нито доктринално, а органично. Общност от вярващи, която или подрязва или надвишава обхвата на Тялото не е библейска църква. Така наречените "църкви", деноминационни или неденоминационни, които се събират на основата някакво учение, религиозен метод, расови различия, библейска практика или специално служение са секти, до толкова доколкото са стеснили библейската основа за духовно общение. По същия начин, християнските събрания, които са отворили обятията си за невярващи, приемайки ги като братя в Божието семейство, също поддържат една анормална представа за местното събрание и не могат да бъдат наречени духовни църкви.

В Божия представа, църквата е едно единно Тяло на Христос с месни проекции по целия свят. Нека затова прекратим използването на думата "църква" в един племенен смисъл, в който ние сме християнска деноминация, йерархична структура с намаляваща власт, управлявана от институции задвижвани от програми и клир водено предприятие. Христовото Тяло е основата на Божия народ и Бог ни е призовал да имаме безоблачно общение с всички, които Му принадлежат. Затова, това което Бог е съчетал, човек да не го разделя!

ГЛАВА 8
ГРАНИЦАТА НА МЕСТНАТА ЦЪРКВА



След като видяхме, че вътрешното съдържание на църквата е Христовото Тяло, нека да разгледаме сходната тема за външната граница на църквата. Като казвам граница, имам предвид външната граница или оградата на местната църква. Тоест, къде местната църква започва и къде свършва в термини на географията? Днес има една преситеност от християнски събрания, всички претендиращи да бъдат локални църкви. Тези групи включват деноминации, домашни църкви, домашни групи, неденоминационни събрания, евангелски мисии, специални служения и т.н. Въпреки това, може ли всяка християнска група да докаже претенцията да бъде местна проекция на Христовото Тяло?

Неотложния въпрос е: Какво оправдава съществуването на местното събрание? Отговорът му се основава на това как ние християните практично изразяваме нашето единство в Христа. Както ще видим накратко, Библейската основа за съществуването на местното събрание има отношение към географията. И единственото библейско оправдание за разделящите се християни на различни църкви е географското разстояние.

Дефиниране на местната църква

Докато терминът "локална църква" липсва в Новия Завет, то тази концепция се среща навсякъде. Библията ясно поучава, че единното Тяло на Христос изявява себе си на много различни места. Тази земна изява на Тялото е наречена "църкви" (мн. число) и се намира изобилно на почти всяка страница от новозаветните текстове. Ние наричаме тези църкви "локални", защото те се намират на различни географски места или казано по-кратко местни.

В търсене да дефинираме границата на местната църква, нека погледнем думите на Спасителя в Матей 18:15-20:

И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не |те| послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на ЦЪРКВАТА; че ако не послуша и ЦЪРКВАТА, нека ти бъде като езичник и бирник. Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде |дадено| от Отца Ми, Който е на небесата. ЗАЩОТО, ГДЕТО ДВАМА ИЛИ ТРИМА СА СЪБРАНИ В МОЕ ИМЕ, ТАМ СЪМ И АЗ ПОСРЕД ТЯХ.

Тук можем да открием основното определение за местна църква - определение прието за дадено през останалата част на Новия Завет. (Несъмнено в този текст местната църква е на преден план, за болшинството проблеми сред вярващите в местното събрание; освен това универсалната, небесна църква е твърде голяма да се справи с това, когато такива проблеми се появят.) След внимателно разглеждане на този текст, откриваме три аспекта на местното събрание:



  1. множество от хора ("двама или трима")

  2. преминаване под водителството на Христос ("в моето име") и

  3. общо събрание на определено място ("където двама или трима се съберат").

Всеки път когато вярващите се събират заедно на определено место под водителството на Христос, Господ обитава между тях. Така те представляват локалната изява на Христос. Този извод много точно пасва с описанието на църквите записано в Деяния. Лука ни казва, че апостолските пътувания от регион на регион разпространяваха евангелското послание. Когато хората от дадена локалност приемеха посланието, те незабавно започваха да се събират заедно. От този момент нататък те се наричаха "църквата в" този или онзи дом (ДА 8:1; 11:22; 13:1, и т.н.).

Значението на мястото

Докато Матей 18 ни приближава до дефинирането на границите на местната църква, то не ни обяснява всичко. Все още стои въпроса за това какво представлява самата локалност. Отговор ни дава Библията. Удивително е, че навсякъде думата "църква" използвана в Новия Завет (освен пасажите отнасящи се за универсалната, небесната църква или църква в къщата на някой) се идентифицира с града. В контраст, навсякъде думата "църкви" е използвана в Новия Завет във връзка с различните църкви съществуващи в дадена провинция или регион. Помислете върху следния списък:






Църквата (на града)




Църквите (на региона)



църквата в Антиохия (Сирия) - ДА 13:1



църквите в Азия - 1 Кор. 16:19



църквата в Кесария - ДА 16:1



църквите в Киликия - ДА 15:41



църквата в Коринт - 1Кор 1:2



църквите между езичниците - Рим 16:4



църквата в Ефес - Откр. 2:1



църквите в Галатия - 1 Кор. 14:33



църквата в Йерусалим - ДА 8:1



църквите в Галилея - ДА 9:31



църквата в Лаодикия - Откр. 3:14



църквите в Юдея - Гал. 1:22



църквата в Пергам - Откр. 2:12



църквите в Македония - 2 Кор. 8:1



църквата в Филаделфия - Откр.3:7



църквите в Самария - ДА 9:31



църквата в Сардис - Откр. 3:1



църквите в Сирия - ДА 15:41



църквата в Смирна - Откр. 2:8









църквата в Солун - 1Сол. 1:1









църквата в Тиатир - Откр. 2:18







Според Библията, границата на местната църква това е града. Това е причината, поради която Павел заповяда на Тит да ръкоположи стареи във всеки град (Тит 1:5), а в същото време апостолите ръкополагаха стареи във всяка църква (ДА 14:23). В допълнение на това, научаваме от книгата Откровение, че Господ Исус вижда само една църква във всеки град (Откр. 1:11-13,20). Становището на Писанието, оформено в новозаветни времена е, че имаше само една църква в един град.

Практическата проява на единството в Тялото

Нека сега се поинтересуваме защо Господ избра града да бъде границата на местната църква. Беше ли това просто поради културна особеност? Беше ли безцелно съвпадение, което сега има практическа важност? Нито едното, нито другото. Границата на локалността е непосредствено свързана с практическата изява на единството в Христовото Тяло.

Много вярващи днес са се разделили на отделни "църкви" поради най-различни причини, които те считат като законно основание за християнското разделение. Но когато в една локалност има безброй много различни "църкви" вътре в границата, ясното послание към света е, че Христос се е разделил (въпреки факта, че тези които се събират в тях може да пророкуват, че са едно с всички останали християни).

В контраст на това, нека предположим, че една група вярващи отказват да се разделят един от друг по каквато и да било причина, освен наличието на простия факт, че някои живеят твърде далеко един от друг за да се виждат често. Тези вярващи са така посветени един на друг в любов, че отказват да се разделят на основата на теология, духовни лидери, стил на поклонение, особени служения, раса, социо-икономически статус и др. Неподправеното свидетелство изпратено към света чрез такова едно събрание, е че Христовото Тяло е наистина едно. Това показва как библейския модел на една църква за една локалност запазва единството на Тялото на Христос и предотвратява сектантството. Когато вярващите се разделят по други причини освен географски, ние с Павел сме принудени да повдигнем обезпокоителния въпрос, "Христос разделил ли се е?".

В свое класическо издание, за местното събрание, Уочман Ни отбелязва:

Всяко разделяне на Божиите деца, освен географското не просто разделя на сфери, но и разделя по природа. Географското разделение е единственото разделение, което не касае живота на църквата...то е нашето съществуване в Христа, което ни разделя от света и пребиваването ни в дадена локалност, разделяща ни от другите вярващи. Само когато се преместим на различно място, ние принадлежим на друга църква. Единствената причина поради, която не принадлежа на същата църква е защото аз не живея на същото место повече. (The Normal Christian Church Life)

Опасността от легализъм (законничество бел. прев.)

В подкрепа на библейското откровение за границата на местното събрание, опасно е за нас да бъдем напразно технически или прекалено законни относно точните спецификации на локалността. Отчитайки огромния размер и разнообразие на християнската популация в много съвременни американски градове, контекстуализма е необходим. Уочман Ни отбелязва:



Въпроси естествено ще възникват имайки предвид големи градове като Лондон например. Отчитат ли те една 'обединена локалност' или повече от една? Ясно е, че Лондон не е 'град' в смисъл на термините употребени в Писанието и не може да бъде разглеждан като една единица. Дори хората живеещи в Лондон говорят, за това че ще ходят 'в града', което разкрива факта, че Лондон и град не са синоними. Политическите и пощенските власти, както и хората на улицата гледат на Лондон като повече от една единица. Те го разделят респективно на градчета и пощенски региони. Така както те го разделят на такива административни единици, ние го разделяме на църковни единици. По същия начин местата в провинцията, които не можем технически да ги наречем 'градове', те също могат да бъдат разглеждани като 'локални единици'. Казва се за нашия Господ, когато бе на земята, че Той преминаваше през 'градове и села' (Лука 13:22), от което виждаме, че местата където хората се събираха да живеят, са места с независими имена и такива, които са по-малки политически единици. Такова едно место е духовният 'град' и то е граница на местната църква. (The Normal Christian Church Life)

Ни прави една добре обоснована бележка. Имайки предвид размера на много съвременни градове в Америка, изглежда че географската единица наречена "община" би отговаряла най-добре на библейското понятие за локалност. Така подобно на църквата в Кенхрея (Рим. 16:1), която се намираше в област много близо до църквата в Коринт, много съвременни общини се вместват в библейския модел за локалност по-добре отколкото нашите градове (американските бел. прев.).

Поставяйки настрана всички технически особености, Библейския принцип безспорно потвърждава, че единствената основа за разделянето на вярващите е географското местоположение. Християни, които са разделят от други вярващи на друга основа било то различна раса, стил на поклонение, социален статус, доктринални различия, служение или духовен лидер са сектанти (1Кор. 1:11-13; 3:3-4). Докато това може да звучи шокиращо за някои, аз предизвиквам моите читатели да открият каквато и да било причина за разделение на вярващите, различна от географското разстояние (аз, разбира се изключвам неизповядания грах и действията подбуждащи разцепления, които изискват църковна дисциплина както е отбелязано в Матей 18:15-18; Рим. 16:17-18; 1 Кор. 5:1б; 2 Сол. 3:6-15; и Тит 3:10-11).

Появяването на сектантството в църквата

Ако Новият Завет ясно формулира примера - една църква за локалност, как днес съществуващите хиляди секти в същата локалност, всички претендират да бъдат местни църкви? Отговора е свързан директно с това, което разгледахме в последните две глави. Следователно, причината за безкрайните разцепления в църквата откриваме далеч по-дълбоко от нашата формална теология.

Настоящото безредие започна с развитието на клир/миряни разделение, което започна да се разпространява в църквата още от втори век. Появяването на тази йерархична система, която яростно разкъса свещеничеството на всички вярващи в клирска класа и мирянска класа, бе първото голямо разцепление познато в Тялото Христово. Тази небиблейска система породи появяването на още по-голямо разцепление в Тялото, когато няколко духовници, представящи различните събрания, които бяха под тяхно управление, започнаха да се делят по между си на теологическа основа. Тези събития породиха една самовъзпроизвеждаща се църковен система, която възпроизвеждаше секти във всяко поколение. Отличителната черта на тези секти, е че хората в тях се събираха около техния любим лидер (или доктрина) вместо около Христос.

Нека използваме една аналогия, която да помогне илюстрирането на тези тъжна поредица от събития. Да предположим, че Боб, един "мирянин" (институционална терминология), се почувства призван да изучава Божието Слово. В повечето съвременни традиционни църкви, той ще трябва да "навлезе в служение" и да основе църква за да изпълни своето призвание. Няма как да се случи това, пастор постоянно да споделя амвона с един "мирянин", дори този "мирянин" да има дарбата да поучава. Следователно, след минаването по каналния ред, Боб става пастор и започва църква в своята район. Всъщност, "църквата" на Боб не е нищо повече от едно разширение на собственото му служение, и едно ненужно допълнение към безкрайните секти е вече реалност, докато всички те се конкурират една друга в привличането на нови членове.

Понеже системата управляваща институционалната църква, към която Боб принадлежи, не му бе позволила свободно да упражнява своята дарба да поучава, той не виждаше никаква друга алтернатива освен да започне нова църква. (По същия начин, много съвременни църкви съществуват, за да дават на пастора възможност да упражнява своята дарба да поучава.) По този начин системата клир/миряни насърчава формирането на нови църкви, които всъщност са секти, въпреки факта, че Бог никъде не говори за това в Своето Слово.

Казано накратко, разделението клир/миряни е станало почва за безброй разцепления и разделения в Тялото Христово. Когато на надарени личности е попречено да изпълнят своето божествено призвание, за тях не остава друга алтернатива освен тази да започнат нова църква. Такава една трагична ситуация не само предизвиква появата на безброй много секти, но също е отговорна за подтикването на хиляди надарени братя да изпълняват една длъжност (само пастор), която не се среща никъде в Новия Завет.

Освен това, тази небиблейска длъжност е навредила на немалко искрени християни, които са си позволили да нарушат тишината. В този смисъл, клирската система е един безличен хищник, който няма любимци. Тя изяжда своите млади така като и всички други, които искат да се трудят на нейната нива. Обсъждайки самонанесените рани, продукт на тази система, Йон Зенс откровено отбелязва:

Харесвали ви или не, ролята на 'клира' завършва с нуждата от една истинска все-компетентност от тези, които застават зад амвона. На 'клира' се плаща за да направи това, което е необходимо за запазване съществуването на религиозната машина и очакванията са много високи от тези, които дават много дарения за функционирането на тази професия. Смъртоносния проблем с тази небиблейска система е че изяжда тези, които са вътре. Отстраняването, моралното падение, разводите, самоубийствата имат висок процент сред 'клира'. Чудно ли е, че такива повтарящи се трагедии се появяват в светлината на това, което се очаква от един човек? Христос никога не е изисквал от някого да изпълнява такава роля. ("Клир/миряни разделение: помощ или спънка за Тялото Христово", Searching Together, Vol. 23:4)

В новозаветната църква, не би имало смисъл Боб да си позволи да напусне и започне нова институция, когато Бог не е казал това. Като член на новозаветната църква, Боб би имал свободата да функционира свободно в своята дарба да поучава (глава 1). Дори повече, понеже решенията биха са вземали с единодушие, Боб би имал глас заедно с всички при вземането на важни решения в събранието (глава 6).

Боб би напуснал новозаветното събрание само ако той беше тайно бунтовен брат, на който амбициите бяха да започне свое служение независимо от местното събрание или ако Бог бе го призовал към апостолско служение. Трябва да имаме предвид, че новозаветните апостоли не бяха изпратени да градят свой духовен имидж. По-скоро те основаваха новозаветни църкви, там където нямаше такива (за по-пълно разбиране на природата и същността на апостолското служение, вижте книгата ми "Кое е твоето покривало?"). В обобщение, съвременното сектантство открива корените си в разделението клир/миряни. Диотреф, който Йоан описва като обичащ да "първенствува" сред светиите, не е сам в историята от мъже гладни да бъдат център на събранието. С прискърбие можем да кажем, че Диотреф е все още опасен член на Христовото Тяло, служещ в Божия дом (3 Йоан 9-10).


Каталог: userfiles -> statii
userfiles -> Седмичен информационен бюлетин
userfiles -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
userfiles -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
userfiles -> Закон за бюджета на доо- 2012 г., Кодекс за социално осигуряване, 6 наредби,свързани със социалното осигуряване
userfiles -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
userfiles -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители
userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
statii -> Извън църквата” Андрю Стром Защо десетки хиляди посветени християни напускат църквите? Това някакво „движение” ли е?


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница