Викът на Духа за единство

Практическата изява на единството в Тялото Христово е въпрос, който е с голям приоритет в Божието сърце. Последната молитва на Нашият Господ бе съсредоточена точно в това (Йоан 17:11-26). Както въпроса за църковното лидерство, практическата изява на нашето единство е неразривно свързано с покорството ни на ръководството на Христос. Използвайки метафората с тялото, ако моята китка и моята ръка се подчиняват на главата, те ще функционират в синхрон. Няма да има противоречие между тях. По съшия начин, разделението и липса на единство в църквата разкрива факта, че не сме здраво закрепени за Главата (Кол. 2:19). Когато Исус наистина е Глава, хората с желание ще откажат да се разцепват един от друг.

Докато вътрешно съдържанието на местната църква е Христовото Тяло, външно границите на местната църква е локалността. Затова деноминациите (един голям брой така наречени не-деноминационни, пост-деноминационни и интер-деноминационни църкви), не могат да бъдат разглеждани като местни църкви в новозаветен смисъл, понеже те нарушават библейската граница на местното събрание. Същия е случая и с някои "домашни църкви" днес т.е. че не домът е границата на местото събрание, а локалността.

В новозаветни дни, когато Бог издигаше църква тя винаги започваше в една къща. Когато се разраснеше, тя се размножаваше в няколко домове. Също така всеки член смяташе себе си, че принадлежи на същата църква (т.е. на църквата в дадената локалност). Следователно, докато църквата в Ерусалим се събираше в няколко къщи, тя продължаваше да се нарича "църквата в Ерусалим". Лидерството й бе споделено и те се събираха периодично всички като "цялата църква" (ДА 15:1). Църквите, които започнаха малки, като тази в Коринт (Рим. 16:23), Рим (Рим. 16:5), Ефес (1 Кор. 16:19), Лодикия (Кол. 4:15-16) и Колос (Фил. 1-2) се събираха в един дом докато техния брой не нарасна. Така църквата в Коринт, която се събираше в къщата на Гай не бе изолирана църква в град Коринт. Вместо това, цялата църква в Коринт се събираше в дома на Гай (Рим. 16:23; 1 Кор. 14:23). По същия начин започнаха и църквите в домовете на Акила и Прескила, Нимфана и Филимон.

Докато домът е духовно седалище за църковните събрания (глава 3), важно е да разберем, че границата на местната църква не е къщата, а локалността. В това отношение, едно растящо предизвикателство към съвременните "домашни църкви" е появяването на няколко независими и отделени домашни църкви в една и съща локалност. Следователно, ако домашната църква не се събира на библейската основа, която е 'една църква в една локалност', това всъщност ще наруши единството в Тялото Христово (точно както институционалните църкви правят).

Ако една група от християни се събират на основата на новозаветната църква, те ще търсят да бъдат заедно и с други вярващи събиращи се на същата основа. Ако те не правят това, означава че са секта, без значение какви претенции имат да приемат всеки. Съществуването на много домашни църкви в една локалност, между които няма общение една с друга е отдалечаване от Божествения принцип. Бог никога не е имал предвид, църквите в дадена локалност да създават самоличност разделяйки се една от друга.

Трябва да помним, че гръцката дума преведена "църква" в Новия Завет (екклесия) буквално означава "физическо събиране". Роберт Банкс обяснява:

Терминът 'екклесия' се отнася фактически до събирането на християните или за християните в една локалност като общност. Това означава, че 'църквата' има определено динамичен, отколкото статичен характер. Това е нормално явление, отколкото отминаваща реалност. Думата не описва всички тези християни, които живеят в отделна локалност и не се събират заедно. (Идеята на Павел за общност)

Уочман Не отразява същата истина казвайки:

Ако изповядаме, че сме част от една и съща местна църква, заедно с другите християни от нашата локалност, необходимо е да търсим начини да се събираме с тях на правилната основа. Няма съмнение, че повечето от тези, които са потопени в закостенелите традиции на организираното християнство не биха се интересували да се събират с тези, които стоят отвъд религиозната система. Но ако ние искрено не желаем практически да изявим единството си видимо с вярващите в нашата локалност, то изповедта ни за единство е празна.

Като цяло църквите, които се събират в домове трябва да гледат на себе си като част от Христовото Тяло в своята локалност, а не като отделени и независими. И трябва активно да търсят събирането си с всички други християни, желаещи да се събират на основата на Христос и Неговото Тяло, а не да правят празна устна изповед за едно мистично единство, явяващо се удобно и евтино. Няма съмнение, че невидимото единство в църквата трябва да бъде изявено видимо.

Казано по-просто, в Новия Завет имаше само една местна църква, образувана от общността там. Бог никога не е имал предвид Тялото Христово да бъде превърнато в деноминационно тресавище, което съществува днес. Нито християните да се делят на независими домашни църкви в една и съща локалност, нямащи нищо общо една с друга. Всъщност, недостатъчно е за нас да оставим сектите, сектантството също трябва да ни остави! Дори и в случаите когато нашата подкрепа за деноминациите и други фракции говори за това, че Христовото Тяло е едно.

Виждайки библейското свидетелство относно границата на църквата, добре би било да се запитаме за Божият отговор относно разделението на Тялото Му и растящия брой секти. Божественото лекарство за безкрайните разцепления в Тялото не е във формирането на асоциация от секти или служения, които просто се ръкостискат над оградата. Институционния екуменизъм не е Божия отговор. Неприемлива е и идеята, че един ден Бог ще унищожи всички секти. Вместо това, реакцията на Господ към съществуващото безредие е да издигне една представителна група от вярващи, които ще отговорят на повика на Духа за напускането на човешки създадените секти и освежени да се съберат на новозаветната основа за местната църква.

В момента има хиляди християни, които се събират на тази основа. Някои се събират в домове, под наем и т.н. Те не претендират да бъдат специални. Те просто търсят да бъдат верни на новозаветната представа за Христос и Неговата църква, една представа, която мощно е завладяла техните сърца. От една страна, те приемат всеки който Бог е приел, без значение дали са секта или не. Те включват всички вярващи живеещи в тяхната локалност и приветстват откритото приятелство с всички тях.

В същото време те не могат да подкрепят нито да се присъединят към една система, която удря шамар в лицето на новозаветното откровение. Вярно е, че те не отхвърлят факта, че Бог е използвал и все още използва деноминационната система по най-добрия начин (Бог често използва, това което Той не одобрява). Както и да е, не могат да се съгласят с нищо по-малко от това което отговаря на Неговата пълна представа за Тялото на Неговия Син. Гин Едуардс обобщава духът на тези вярващи, които имат такова едно свидетелство:

Стефан Каунг споделя същия товар казвайки:

Мирно и тихо, без гордост или хвалба, тази растяща група от вярващи търсят да запазят чисто и просто свидетелството, че Христос е Главата и че Неговото тяло е едно. Като светилниците стоящи пред Господа, малките и често незабележими съдове за възстановяването на Неговото свидетелство и постигането на Неговата вечна цел.

ГЛАВА 9
ЦЕЛТА НА ЦЪРКОВНИТЕ СЪБРАНИЯ

В предните глави обсъдихме на дълго различните принципи, които ръководеха практиката на ранната църква, противопоставяйки ги с практиката на повечето институционни църкви. От тази гледна точка, бих искал да разгледам прикриващата функция на местната църква. Разглеждайки тази тема, нека да кажа за начало, че Божията цел за църквата е свързан с нещо много по-високо отколкото обикновено съответствие с набор от установени правила. По причини, които скоро ще спомена, Господ е създал местната църква не да бъде крайна точка, но средство за изпълнението на нещо далеч по-голямо.

В Ефесяни 3:11, Павел използва една фраза изпълнена с духовно значение. Ето я и фразата: "вечната цел". В своето силно послание Павел изписва доста мастило в разкриването на вечната цел на Бога към вярващите в Ефес. Факт е, че Павел прави това представяйки възвишените небесни истини с човешки думи. Основното намерение, което Бог имаше в сърцето Си през вековете е богато възхвалявано и ясно очертано в писмото на апостола към ефесяните. И коя е тази високо извисена и ръководеща цел? Тя не изключва универсалната пълнота на Христос. Тоест, Бог бе предвидил Неговият славен Син да изпълва всичко във вселената и всичко да събира в Него (Еф. 1:9-10; 4:10; Кол. 1:15-20). Удивително е това, което Павел ни говори, че Бог в Своята суверена мъдрост е избрал църквата да бъде съдът за пълното изявяване и реализиране на Неговата цел (Еф. 1:22-23; 2:19-22; 3:8-13; 4:8-16; 5:23-32).

Казано просто, функцията на църквата е да разбере вечната цел на Бога. Всъщност, църквата съществува за да направи позната за света пълнотата на Христос. Тя е на земята за да отбележи Христовата окончателна победа над Сатана и небесните сили на всякъде. Като Негово Тяло, църквата е тук за да изявява Исус в цялата Му слава (за какво служи тялото, не е ли да изявява живота вътре в него?). Това означава, че църквата е призвана да продължи земното служение на Исус Христос на земята. А то е за изпълнението на отдавнашната Божия цел да намери място за почивка за Себе Си, за църквата въплъщаваща Неговото присъствие. С една дума, църквата е Христос в общо проявление. Без църквата, Нашия Господ Исус нямаше как да изяви Себе Си на земята. Местната църква, тогава е местното проявление и функциониране на Христовото Тяло.

Внимателното изследване на Библейския текст ще ни покаже, че всеки принцип установен в Новия Завет относно нашия общ живот лежи на тази идея. Всеки принцип в църковната практика заявен в Писанията бе установен от Бог с виждането за изграждащи се един друг хора по образа на Неговия син. Факт е, че Новия Завет е напълно ангажиран с израстването в Христа сред повярвалата общност. Разгледайте следващите пасажи:

…призовани според НЕГОВОТО НАМЕРЕНИЕ… ДА БЪДАТ СЪОБРАЗНИ С ОБРАЗА НА СИНА МУ, за да бъде Той първороден между МНОГО БРАТЯ. (Рим. 8:28-29)

Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докато СЕ ИЗОБРАЗИ ХРИСТОС ВЪВ ВАС, (Гал. 4:19)

върху когото ВСЯКО ЗДАНИЕ, СТРОЙНО СГЛОБЕНО, РАСТЕ ЗА ХРАМ СВЕТ НА ГОСПОДА, в който И ВИЕ СЕ ВГРАЖДАТЕ ЗАЕДНО В ДУХА ЗА БОЖИЕ ОБИТАЛИЩЕ. (Еф. 2:21-22)

... Да подготви Божия народ за делото на служението, ЗА НАЗИДАНИЕТО НА ХРИСТОВОТО ТЯЛО, с цел да се усъвършенствуват светиите, докато всички достигнат в единство на вярата и на познаването на Божия Син, В ПЪЛНОЛЕТНО МЪЖЕСТВО, В МЯРКАТА НА РЪСТА НА ХРИСТОВАТА ПЪЛНОТА (Еф. 4:12-13)

... и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, ЗА ДА Я ОСВЕТИ, КАТО Я Е ОЧИСТИЛ с водно умиване чрез словото, за ДА Я ПРЕДСТАВИ НА СЕБЕ СИ ЦЪРКВА СЛАВНА, БЕЗ ПЕТНО, ИЛИ БРЪЧКА, ИЛИ ДРУГО ТАКОВА НЕЩО, НО ДА БЪДЕ СВЕТА И НЕПОРОЧНА. (Еф. 5:25-27)

Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, КАТО ПРИВЕЖДА МНОГО СИНОВЕ В СЛАВА... (Евр. 2:10)

Божият дом

Нека отбележим. Бог не иска да гради с единични и изолирани камъни. Той търси хора, които биха се изграждали заедно с Неговия живот. Чрез Христовата смърт, ние всички сме били изсечени от една и съща Канара за да станем индивидуални "живи камъни". Чрез Неговото възкресение, Святият Дух ни е циментирал заедно, оформяйки един духовен дом.

Събраните на една камара строителни материали все още не правят една сграда. Сградата, която Бог търси да обитава е тази, където всеки камък е на правилното мястото и е неразделно свързан с останалите живи камъни. Това е църквата. Намерението на Бога следователно се основава на здрави местни събрания от вярващи, израстващи заедно според Главата - вярващи, като камъни удрящи се един в друг и носещи заедно кръста преобразявайки се по образа на Христос. На кратко, църквата е Исус Христос възпроизвеждащ Себе Си в живота на мъже и жени, заедно.

С прискърбие можем да кажем, че американската идея със своя индивидуализъм и независимост е оформила мисленето на много съвременни християни, заслепявайки ги да видят окончателното Божие намерение почиващо върху формирането на една духовна общност. Хал Милър остро отбелязва, че американската отрова на индивидуализма се е пропила в съвременното евангелско мислене, пречейки за достигането на по-висшата Божия цел. Той пише:

Индивидуализма и независимостта са врагове на живота на Тялото. Това не означава, че трябва да отхвърлим нашата индивидуалност. Ние трябва да приветстваме уникалните си дарби и темперамент като индивидуални членове на Христовото Тяло. В същото време, трябва да отхвърлим плътското желание да виждаме себе си като стоящи над общността (индивидуализъм) и изобличаващи плътските пориви и действащи без да отхвърляме нашето братско общение (независимост). С думите на Павел: "И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни" (1Кор. 12:21).

Хубаво би било да посочим, че повечето от новозаветните послания са написани до групи от християни, а не до един човек. Поради тази причина ние губим много, четейки Библиите си с очилата на съвременния, себецентриран индивидуализъм. Много важни истини в Писанието могат да бъдат точно разбрани единствено в контекста на единната общност - единствените на които пишеха авторите на Новия Завет. С една дума, Библията убедително подчертава, че християнския живот може да бъде единствено успешен, когато живеем в близка зависимост от другите вярващи. Следователно, когато ние разберем, че новозаветния текст е поставен в контекста на общността, това прави ясно разбираеми всички апостолски инструкции към нас.

Подходящо построен храм

Докато институционалната църква е идеална за това да ни пази един от друг, то новозаветната църква е предназначена да ни избави от самите нас чрез довеждането ни до интимно взаимоотношение с нашите братя. Казано просто, новозаветното събрание е вероятно основано на взаимоотношения, където вярващите прогресивно се спояват (Еф. 4:16; Кол. 2:19). Поради тази причина, тези които се събират според новозаветния пример, често се сблъскват един с друг, търсейки да живеят като едно Тяло (Еф. 4:1-3).

Когато всеки член среща кръста и умира към себе си, Божият Дух започва чудно да оформя заедно Христос в тях. Спомнете си как акациевите дъски (ситимово дърво) изграждащи скинята трябваше да бъдат отрязани, издялани и сплотени заедно да направят Божия дом. Таке е и с църквата днес. Трябва всички да понесем кръста, ако ще се "вграждаме заедно" оформяйки Божието обиталище (Еф. 2:22).

Затова църквата не е колекция от самостоятелни християни събиращи се заедно. Никога! Църквата е общност от Христос-обитаващи мъже и жени оформяни заедно чрез силата на Святия Дух. Църквата не може да бъде измервана с отделни хора, понеже тя е общ живот - единен духовен организъм. Една тухла все още не прави храм, нито дори камара от тухли поставени една върху друга. Всъщност църквата съществува за да бъде една обща изява на Христос където и да е, правейки позната Неговата слава навсякъде.

Може също така да кажем, че новозаветната църква е Христово училище, лаборатория за изкупените, в която необходимите уроци за взаимозависимост, взаимоотношения, страдание, себеотричане, въздържание, смирение, милосърдие и любов се научават. Тя е място, където христовия живот се изпитва, придобива форма и се дипломираш. Общото следване на Христос е централна тема в Божията цел и местното събрание е божествено-ориентирана среда за да се случи това.

По този начин, функцията на църквата превъзхожда незрялата идея,че е място където се спасяват души. Докато това е популярното значение поучавано до голяма степен от днешния евангелизъм, в същото време то отклонява истинската представа за църквата. Според Новия Завет, душите се спасяват, така че те трябва да се присъединят към църквата за понататъшния си растеж в Христа, друг начин няма (ДА 2:47; 5:14; 11:24). (В този смисъл, тук имаме голяма подкрепа на Новия Завет за изграждането на Тялото, отколкото евангелизирането на грешниците.) И отново, когато гледаме на църквата в строго индивидуален план, ние губим поглед от важната цел на Бога.

От Битие до Откровение в Библията има една централна тема, чиято непрекъсната нишка преминава през всичките й страници. А тя е бащинското намерение на Бога да подготви Невяста за Своя възлюбен Син. В Битие, Невястата на Христос е представена чрез първата жена Ева, която бе дадена на Адам за помощник (Бит. 2:18-25). Срещаме тази Невяста отново в края на Откровение, но този път тя се появява като един славен град (Откр. 21:2,9).

И двете, жената в Битие и града в Откровение говорят за славната църква, която Небесният Баща е намерил за Своя Син (Еф. 5:22-32). Също като Ева, църквата е призвана да бъде помощник на Христос, както града, тя е призвана да носи Неговата слава и да отразява Неговата светлина към народите. Функцията на църквата е да направи "себе си готова", понеже Христос, Младоженецът ще се върне за нея (Йоан 3:29-30; Откр. 19:7). Да се приготви означава да стане както Христос.

Един златен светилник

В книгата Откровение, на функцията на църквата е погледнато от друга гледна точка. Там откриваме, че всяка местна църква е представена чрез един златен светилник (Откр. 1:20). Нека накратко да разгледаме основните характеристики на светилника.

Първо, светилникът има точна форма, а не безформена маса. Имал седем разклонения, три от всяка страна свързани към централното разклонение. Това говори за единство в множеството. В допълнение на това на всяко от седемте разклонения има по три цветя и три чашки като бадеми. Цветята издадени над чашките с форма на бадеми са образ на живота побеждаващ смъртта, а числото три символизира възкресението. Следователно светилникът сочи към възкръсналия Христос, който е единствената Личност от Триединния Бог имащ ясен образ (2Кор. 4:4; Кол. 1:15; Евр. 1:3).

Второ, светилника е носител на масло и светлина. Маслото, разбира се говори за Святият Дух, а светлината е образ на истината, която Той носи. Трето, светилникът е направен от злато, което е точен образ на Бог Отец - божествения източник на всички неща. Затова светилникът представлява един ярък образ на Триединния Бог, който напълно обитава в Христос (Кол. 2:9). От книгата Откровение ние разбираме, че целта на светилника е да осветява славната Личност на Исус Христос, така че да покаже Неговата истинска природа (Откр. 1:13-16). Тук е и функцията на местната църква: тя съществува за да държи пълното свидетелство за Исус (Откр. 1:2,9; 6:9; 12:11,17; 19:10).

В задължението си църквата да носи свидетелството за Исус, тя трябва, както при направата на светилника, да позволи да бъде моделирана според образа на Христос чрез чука на Божията дисциплина, наковалнята на кръста и пречистващия огън на страданието (обърнете внимание, че светилникът в Мойсеевата скиня бе направен от "ковано" злато). Това е цената за живот в истинската църква, противопоставен на изкуствената повърхностност, която е болест за институционалната църква. Носещия мир плод на истинския живот в Тялото е пълната изява на Божията слава в земни съдове (2Кор. 4:4-12).

Можете ли да видите колко това е отвъд обикновеното тълкуване на Библейския пример? Въпреки това духовните принципи на църквата открити в Писанието са управлявани до самия край от Господ. Поради тази причина Павел ни казва, че Бог действа във всичко според Своята воля (Еф. 1:11). Затова, всеки духовен принцип за църковен живот зависи от това все-включващо и все-управляващо намерение.

Божествената цел за местната църква е да въплъти в себе си всички ценности на Господ Исус Христос. И когато прави така, хората откриват Бог всеки път когато се докоснат до църквата (1Кор. 14:24-25). Нека си спомним, че старият храм бе място за среща между Бог и човека. По същия начин, когато църквата се събира заедно, Господ е там - открит и достижим. Такава е функцията на местната църква.

Царската общност

Друг аспект от функцията на църквата се съдържа в често повтаряната фраза на Нашия Господ - "Божието царство". Според Исус, Божието царство е еквивалент на царуването на Бога. И Бог царува в сърцето на мъже и жени всеки път когато те поставят на трона Неговия Син, който е Царят (Мат. 25:34; Лука 1:33; Откр. 17:14; 19:16).

Когато Исус беше на земята, Неговото служение бе главно ориентирано върху разпространяването на Божието царство. Като проповядваше евангелието, изцеляваше болните, изгонваше демоните, възкресяваше мъртвите, нахранваше гладните, укоряваше потисниците и обучаваше Своите ученици, Той разруши работата на Сатана от една страна и разпространяваше царството на Своя Баща от друга (Мат. 4:23; 12:28-29; ДА 10:38; 1 Йоан 3:8).

Като общност на Царя, църквата съществува да носи земното служение на Исус (Мат. 18:19-20; Марк 16:15-20). Като обща изява на възкръсналия Христос, църквата е призвана да разпространява Божието царство и да разруши работата на Сатана на земята (Мат. 10:7-8; 16:17-20; 18:18-20; Лука 10:18-20; Йоан 14:12). Като приемник на излетия Дух, църквата е екипирана да изпълни мисията на Христос, която е да "проповядва евангелието на бедните, да изцелява наранените сърца, да прогласи освобождение на пленниците, да върне зрението на слепите, да даде свобода на угнетените и да прогласи благоприятната Господна година" (Лука 4:18-21). На кратко, Божието царство е въплътено в Личността на Исус и църквата е инструментът за земна изява.

Без съмнение, Божието царство ще дойде на земята физически и видимо (Дан. 7:13-14; Ис. 9:6-7; Откр. 11:15; 1 Кор. 15:24-28; 2 Тим. 4:1). Също така днес царството присъства духовно и в неявна форма (Мат. 13:1; Марк 4:11; Лука 8:10; 17:20-21). Всеки път когато Христос упражнява Своята власт и демонстрира присъствието Си, Божието царство е реалност, въпреки че то все още е в бъдещето (Лука 16:16; 17:20; Рим. 14:17; 1 Кор. 4:20). Следователно, Божието царство е и небесно и земно, и скрито и открито, и бъдещо и сегашно. Да вземем назаем една фраза от един новозаветен учен, че царството е "вече:, но "все още не" тук (Евр. 6:5).

Като агент на царството, църквата се движи по земята като едно видимо, контра-културно общество. Тя е нова обществена реалност, която упражнява Христовата власт и носи Неговия образ на света - двете задачи, които Бог възложи на човека от самото начало (Бит. 1:26-28). Понеже целта на царството е да събере всички неща в Христос и установи Божието царство на земята, то радикалното учение на нашия Господ за "царството" и Павловата велика идея за "вечната цел" са в основата си еднакви. Както Хауърд Снайдър казва:

Уочман Ни подчертава същото, казвайки: