Живота на Новозаветната църква от Франк А. Виола


Налягането между виното и меховете



страница8/11
Дата11.01.2018
Размер1.89 Mb.
#43396
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Налягането между виното и меховете

Всяко библейско предписание относно практиката на ранната църква бе установено от Бог, така че тя да може да функционира в съгласие с Неговата вечна цел. За това ние нямаме право да променяме каквото и да било. В същото време, това не е просто приложение на "новозаветния модел", в смисъл, че Бог е същия и днес, но най-висшата цел, която ги утвърждава тези принципи.

Следователно, нека не наблягаме прекомерно на меховете (църковната практика), пренебрегвайки виното (Христос в Духа). Имайки правилните мехове без виното е пропускане на главната Божия цел. Прекаленото ударение върху меховете произвежда църкви, характеризиращи се с мъртва ортодоксалност и суха и прашна схоластика доближаваща се до Библията и крайно доктринална. В църквите от този вид, текстурата на църковния живот става изтъркана, механична, куха и вдървена. Тази нездравословна мания с външност показваща, че всичко е наред, смазва необходимите характеристики на свежестта, богатството и живота. Резултата е че Святия Дух става затворник на една институционализирана система, а повярвалото свещенство е духовно пребито.

Докато склонността на плътта ни да обръща ценните неща от Бога в легалистични методи и сложни формули, Божият начин на работа е винаги чрез Духа. Нека не забравяме, че църквата се състои от "живи" камъни, които принасят "духовни" жертви като един "духовен" дом (1Петр. 2:5). Може да не правим рискованата грешка на превръщането на църковната практика в една буква, но направим ли я това ще доведе до духовна нищета и собствено поражение. Както Джон У. Кенеди отбелязва:



Църквата на Исус Христос е живо тяло, а не труп. Налагането на един модел все още не прави църква, не че модела е маловажен... но църквата е неделима от духовния живот, не е единствено модел... Вероятно никога така настоятелно или толкова често да се е подчертавало, че налагането на един модел или по-просто събирането на няколко хора заедно не прави църква. Една църква не може да бъде организирана, те трябва да бъде родена. (Тайната на Неговата цел)

В същото време ние вероятно не разглеждаме виното във връзка с пренебрегването на меховете, които Бог е отредил. Да имаме вино без мехове е трагедия, което постоянно ще ни води към прегръщането на една абстрактна и мистична теология, на която й липсва конкретно проявление. Такова едно липса на равновесие ще умножи църквите загубили ръководството на Христа и почти напълно ограничили пълната изява на Неговия живот. Отново Джон У. Кенеди заявява:



Забележително е да открием толкова много посветени християни, които не гледат сериозно на каквото и да било църковен модел или ред. Живота, те казват, е много важен, модела по-малко. Това отношение е имало голям успех в обезличаването на църквата и така намалявало ефективността на Господното свидетелство чрез Неговия народ. Нямаме вече никакво право да си мислим, че модела за църквата е маловажен, все едно да мислим че модела според, който сме били създадени няма значение... Трябва да отбележим, че Павел се справи първо с принципите и после с модела. Ако няма една здрава основа от духовен живот и разбиране, моделът би бил много по-лош отколкото безполезен. (Тайната на Неговата цел)

Въпрос на време

Нека да повдигна въпроса отново: Каква е функцията на местната църква? Местната църква съществува да носи свидетелството за Исус. Тя е на земята като Божие семейство - духовен тренажор, където вечната Божия цел работи в живота на хората - Божествена сграда, където всеки член прогресивно се променя и се вгражда заедно с другите, оформяйки истинския Господен храм - място където се изявяват Божиите мисли - видимия, преден пост на идващото царство - шедьовъра на Бога - духовната "Витаня", където Исус от Назарет е приет, на когото се подчиняват и прекланят сред един отхвърлящ Го свят - съдът в който се вижда силата на възкресението - обект на най-висшата Божия обич и наслада - благоразположения проводник за Христовото присъствие - факлоносецът на Божественото свидетелство - "един нов човек" - новата човешка природа, въплътила в себе си реалността на Божието царство - духовната атмосфера, където лице в лице Младоженеца и Невястата ще се срещнат - и живите свидетели на Христовата пълнота.

На кратко казано, където и да се събира църквата заедно, нейното водителство, решение и действащ принцип е просто Христос (1Кор. 12:12).

Глава 10
МОДЕЛЪТ НА МЕСТНАТА ЦЪРКВА



Томас Ф. Торанс казал веднъж следното:



Без съмнение всяка от големите реформаторски църкви.. е изработила своя собствена традиция, която в днешно време упражнява огромно влияние не само върху начините й на интерпретиране на Библията и на формулиране на доктрините й, но и върху цялостната форма и посока в живота й. Тези, които затварят очите си пред този факт, са точно тези които най-много за поробени от доминиращата сила на традицията, просто защото тя е станала един несъзнателен канон и норма в мисленето им. Сега е времето да попитаме отново дали Божието Слово наистина има свободен достъп между нас и дали то в крайна сметка не е ограничено и оковано от човешки традиции. Както изглежда, трагедията е в това, че самите структури на нашите църкви представят закостенялостта на традициите, които са се появили чрез следване на различни практики и процедури и те толкова са се утвърдили в себеправедността си, че дори Божието Слово едва-едва може да ги разчупи и отвори. (Цитирано в Verdict, том. 3, No. 4, Октомври 1980).

Традицията на апостолите

Действително, всяка част от християнската църква действа на основата на някаква историческа традиция, предадена й от нейните духовни предци. За някои деноминации, това е основата, която държи църквата в едно, дефинирайки целта й чрез пазенето на специални изповеди, вярвания и канони. В отговор на тази тенденция, много нови деноминации обявяват всичко, което мирише на "традиция" за анатема, дистанцирайки се от всяка повтаряща се и обвързваща практика. (Интересното е, че много цркви, които твърдят че са свободни от традиции, просто са създали свои собствени.)

Иронията на тези две тенденции се състои в това, че се отделя голямо внимание на едни твърди, църковни традиции създадени от хора, а много малко - на Божиите традиции представени чрез апостолите на Исус Христос. В резултат, това което определя модела на новозаветната църква може да се намери само в апостолската традиция, представена в Новия Завет. (Забележете, че използвам думата "модел", говорейки за един постоянен принцип или практика на първоначалната църква, а не за една сложна и заплетена схема). Разгледайте следните пасажи, в които се споменава за тази традиция:

Затова ви се моля, БЪДЕТЕ ПОДРАЖАТЕЛИ на мене... моите пътища в Христа, такива пътища, КАКВИТО ПОУЧАВАМ НАВСЯКЪДЕ ВЪВ ВСЯКА ЦЪРКВА. (1 Кор.4:16-17)

А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като ДЪРЖИТЕ ПРЕДАНИЯТА ТЪЙ, КАКТО ВИ ГИ ПРЕДАДОХ. (1 Кор. 11:2)

Но, ако някой мисли да се препира за това, - НИЕ НЯМАМЕ ТАКЪВ ОБИЧАЙ, НИТО БОЖИИТЕ ЦЪРКВИ.(1 Кор. 11:16)

Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, КАКТО И ПО ВСИЧКИТЕ ЦЪРКВИ НА СВЕТИИТЕ. (1 Кор. 14:33)

Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, КАКТО ИМАТЕ ПРИМЕР В НАС. (Фил. 3:17)

Това, което сте и научили, и приели, и чули, и ВИДЕЛИ В МЕНЕ, НЕГО ВЪРШЕТЕ; и Бог на мира ще бъде с вас. (Фил. 4:9)

И тъй, братя, стойте твърдо и ДРЪЖТЕ ПРЕДАНИЯТА, КОИТО СТЕ НАУЧИЛИ било чрез наше слово или чрез наше послание. (2 Сол. 2:15)

ЗАРЪЧВАМЕ ВИ ОЩЕ, БРАТЯ, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а НЕ ПО ПРЕДАНИЕТО, КОЕТО СТЕ ПРИЕЛИ ОТ НАС. (2 Сол. 3:6)

Понеже сами вие знаете, КАК ТРЯБВА ДА НИ ПОДРАЖАВАТЕ...(2 Сол. 3:7)

... а за да ви ПРЕДСТАВИМ СЕБЕ СИ ПРИМЕР; ЗА ДА НИ ПОДРАЖАВАТЕ. (2 Сол. 3:9)

Преди да се впуснем в дълга дискусия за това, каква е апостолската традиция, нека първо разгледаме, какво не е.



Какво не е апостолската традиция

Традицията на апостолите, не е едно формално, кодирано множество от предписани правила, създадени от апостолите. Така че, не трябва да мислим за апостолската традиция като за подробен наръчник за църковна практика. Истината е, че не съществува такъв наръчник (за съжаление някои хора се опитват да създат такъв в днешно време!)

Всъщност, Библията оскъдно засяга подробностите за събранията на ранната църква. Причината за това е проста. Ако съществува подобно подробно описание, тогава няма да има място за водителството и управлението на Святия Дух. Законът би заместил Духа, меховете биха засенчили виното, и църквата би се превърнала в съвременно копие на стария юдаизъм, хваната в легализма на едно механично придържане към формата и буквата.

Техничната точност и външното съответствие към една предписана форма на църковен ред, ритуал или служба никога не са били идеята на Бог. Подобен студен формализъм само би довел до смърт и би задушил органичната природа на Тялото Христово. Затова е задължително да разберем правилно църквата като жив организъм, в който Божият Дух изработва вечната цел на Бог по нови и свежи начини. Църквата просто е един общ, жив Христос. И в резултат, църквата произлиза от Христос. Както Ева произлиза от реброто на Адам, така и църквата произлиза от небесния човек. (сравнете Бит. 2:21-23 с Еф. 5:23-32). Казано по друг начин, живите камъни, които сега се поставят заедно от Святия Дух, за да изградят тялото на истинския Господен дом, са били изсечени от непоклатимата скала, която е самият Христос.(сравнете Мат. 16:18 с 1 Пет. 2:5,8).

Ако разберем, че църквата не само е изградена от Христос, но и като изсечена от Христос, тогава не бихме превърнали църквата в един метод или техника. Заради липсата на виждане относно Христовата природа на църквата, не малко християни се превърнали Новия Завет в една кристализирана система на ред, форма и метод. Когато това стане, църквата започва да служи на самата себе си и Господ Исус напълно изчезва и се загубва.

Затова, трябва да видим че всичко свързано с църковната практика, трябва да бъде държано в едно живо взаимоотношение с живата Глава. Ако Тялото отдели себе си от Главата си, то умира и спира да бъде църква. Казано по друг начин, живота на Тялото зависи от Главата, ако тялото се раздели от главата, то става труп. Затова, църквата не съществува отделно от Христос. Нито съществува извън Божията цел в Христос. По този начин, църковната практика е свързана с нещо много по-високо от едно проформа придържане към един предписан модел — дори ако този модел изглежда, че е базиран върху Новия Завет. Т. Остин-Спаркс отбелязва,



Работата на Святия Дух винаги е била да открива Исус Христос, и откривайки го да съобразява всичко с Него. Никой човешки гений не би могъл да направи това. Ние не бихме могли да получим всичко в нашия Нов завет в резултат на човешко изучаване, изследване или разсъждение. Той целият е откровението на Святия Дух за Исус Христос. Нашата работа е да продължаваме да търсим да видим Него чрез Святия Дух и трябва да знаем че Той - а не един предписан модел, е Моделът, Редът и Формата. Всичко това е една Личност, която събира всички цели и начини... Всичко [в ранната църква] е било свободно и спонтанно движение на Святия Дух, и Той е правел всичко с пълното знание за Моделът - Божият Син (Думи на мъдрост и откровение).

Освен че Святият Дух никога няма да ни води в една мъртва ортодоксалност, основана на външни форми, които разделят Тялото от неговата жива Глава, по същия начин трябва да наблегнем на факта, че Духът винаги работи и се движи според определени духовни принципи. И тези принципи поставят основите на апостолската традиция. Свидетелствайки от личен опит, Т. Остин-Спаркс обяснява,



Божият начин и закон за пълнота е този на органичния живот. В Божият ред, животът произвежда своя собствен организъм, независимо дали става въпрос за зеленчуци, животни, хора или духовни неща. Това означава, че всичко идва отвътре. Фукцията, редът и плодът произтичат от този закон на вътрешния живот. На този принцип се основава и това, че това което имаме в Новият Завет работи. Организираната църква напълно е обърнала този ред... Така че, като оставим настрана всички предишни форми на организирано християнство, ние се предаваме на принципите на органичния живот.. Никакъв "ред" не е "установен", никакви служители и служения не се назначават. Ние оставяме на Господ да покаже чрез "дарба" и помазание, кой е избран от Него да надзирава и да слугува. Служенето само на един човек никога не би се появило. "Настойниците" никога не биха били избирани чрез гласуване или избори, и със сигурност не чрез изразеното желание на някой лидер. Никакви комитети и официални бордове не биха съществували в която и да е част на работата. Нещата в основата си трябва да произтичат от молитвата. (Думи на мъдрост и откровение).

Възстановяване на мястото на традицията в събранието

Новозаветната дума за традиция е гръцката дума парадосис, която означава това което се предава на поколенията. Така че, апостолската традиция включва разказите за Исус, както и заповедите и практиката на апостолите, които са били дадени на местните събрания (1 Кор. 11:23; 1 Кор. 15:1-3; 2 Пет. 3:1-2). Апостолската традиция представя стандартните вярвания и практики на църквата. Когато Павел говори за универсални практики във всички църкви той се позовава на апостолската традиция (1 Кор. 4:16-17; 11:16; 14:33-38). Тези практики за Павел не са били неща, които той просто е описвал, но необходими неща които той препоръчвал за всяко едно събрание. Видният изследовател на Новият ЗАвет Ф.Ф.Брус забелязва,



Когато изследваме всички споменавания на Павел за традицията на Христос, става ясно че тя се състои от три основни елемента: (а) обобщение на християнското послание, изказано чрез изповядване на вярата със специално наблягане върху смъртта и възкресението на Христос; (б) различните дела и думи на Христос; (c) етнически правила за постъпване за християните... Това, което било получено от земния Исус и било предадено чрез апостолите, било същевременно потвърждавано от издигнатият Господ чрез Няговият Дух в апостолите, така че откровението и апостолската традиция са като двете страни на монета... вечно живеещият Христос поддържа и удостоверява традицията през апостолското време докато тя е спряла да бъде устна традиция и е станала Святото Писание... По този начин традицията е един начин, по който възкръсналият Господ предава своето откровение чрез Духа (Традицията: Стара и Нова).

Накратко, традицията на апостолите се съдържа в Писанието. Така че, както Брус доказва, идеята която подържат някои католически и православни теолози, че съществува една тайнствена система от вдъхновени, авторитетни и непогрешими традиции извън Библията, не може да бъде доказана. По-скоро, апостолската традиция е въплащението на тези духовни принципи и органични практики които апостолите са моделирали във всяка църква през първи век. Тези принципи, методи и направления образуват мяховете, които Бог е създал за да запазят новото Му вино.

Затова е задължително нашата църковна практика да е във хармония с апостолската традиция; защото заповедите и поученията на апостолите намираха правилен израз точно чрез това което апостолите правеха. Написаното в Новият Завет относно поведението на апостолите не трябва да се разглежда като някакви неуместни истории. Напротив - на него трябва да се гледа с голямо внимание и сериозност.

Разбира се, някои хора могат да кажат че ако ние следваме точно водителството на Святия Дух, тогава няма да има нужда да внимаваме на Новозаветните модели. Но този аргумент игнорира факта, че ние сме грешни създания които могат да объркат водитеството на Духа с нашето собствено водителство. Трябва да разберем, че за да открием източника на нашето водителство, нашата църковна практика трябва да има библейска основа. Игнорирамето на апостолската традиция би ни поставило в опасната позиция на това да заменяне с невежество нашите погрешни чувства и необосновани мисли с водителството на Духа.

Затова, Новият Завет трябва да бъде нашият стандарт за вярата и практиката и за нашето лично поведение и за общият ни живот. Относно това, Уочман Ний изтъква,

Ако искаме да разберем волята на Бог относно Неговата църква, тогава не трябва да гледаме как Той е водел Неговите хора миналата година, преди 10 години или преди 100 години, а трябва да се върнем в началото, в ‘началото’ на църквата, и да видим какво Той е казал и направил тогава. Там намираме най-висшето изразяване на Неговата воля. Деяния на апостолите е ‘Битие’ за историята на църквата, и църквата по времето на Павел е ‘Битие’ на работата на Святия Дух. Условията в църквата днес са много различни от тези, които са били тогава, но тези съвременни условия никога не бива да са нашият пример или нашият авторитетен водител - трябва да се върнем към ‘началото.’ Само това, което Бог е показал като наш пример в началото е вечната Божия воля. Това е Божият стандарт и нашият модел за всички времена... Обстоятелствата може да са различават и случаите могат да се различават, но по принцип Волята и Пътя на Господ са съвсем същите днес като тези в книгата "Деяния на апостолите" (Нормалният християнски църковен живот).

Г.Х. Ланг достига до същото неизбежно заключение,



Нито има нужда, нито може да се надяваме да подобрим Божиите подредби. Той е знаел перфектно какви цели трябва да има църквата Му на земята и Той е познавал много добре в какви условия е трябвало да работи тя. И чрез Своите апостоли той е определил най-добрите подредби и методи за да се свърши определената работа в дадените условия. Да допуснем обратното означава да сметнем Бог за глупав. Заблуда е да се смята, че по отношение на работата на църквата на Бог, условията са се променили съществено, или всъщност - напълно. Бог не се променя; Неговите изисквания и принципи за поведението на хората не са се променили; греховността и бунта на естествения човек не са отслабнали; и, гледайки на целта, расовите и религиозните различия или един локален блясък на умствено образование или на цивилизация нямат значение... Тогава, както всички съществени фактори остават както са били в апостолските времена, така и апостолския план за църковния живот и за работата на християните ще бъде и е бил Божествено поставен за този век, както е бил и за онзи; фактически, казано Библейски, това е един и същ век. (Божиите църкви)

Следователно, Новият завет представя църквата в нейната най-чиста форма, преди да бъде опетнена от човешка ръка. От Новият Завет виждаме, че ние трябва са търсим да различим водителството на Святият Дух днес, и в личен и в общностен план. Ако незачитаме Божието Слово за тези неща, ние ще направим опасната грешка да създадем една местна църква по нашият образ и подобие, а не да изградим Господната църква според неговата идея. Както казва Стивън Каунг,



Хората вярват, че Божието Слово им показват как да живеят индивидуално пред Бог, но мислят, че доколкото се отнася до общият им живот Бог казва: "Вие решавате; направете го както искате". И това е което намираме днес в християнството; няма ръководещ принцип относно нашият общ живот - всеки прави така както е правилно пред собствените му очи. Но скъпи братя и сестри, ние се спасяваме индивидуално, но сме призвани заедно... в Божието Слово има много повече поучения и примери които ръководят нашият общ живот, отколкото има такива за нашият личен живот (Кои сме ние?).

Да започнем от правилната страна

Трябва да наблегнем на едно нещо сега - преди истински да разберем каквото и да е значимо нещо за църквата, първо трябва да бъдем потопени в дълбокото и всепоглъщащо откровение на Личността, за която съществува църквата. Затова, винаги трябва да започваме с Господ Исус - в Неговата пълнота, неговото централно място, и слава, преди да се задълбочим върху истината за църквата. Казано по-просто, ако започнем с църквата, вместо с Този, за когото тя живее, ще свършим с нещо доста изопачено и изкривено. Ръсел Липтън правилно отбелязва,



Църквата е толкова важна! Но все пак, нейната значимост избледнява в славата на самия Христос. Ние се изправяме пред опасности, като слагаме на първо място църквата и особено нeйната "структура". Ние трябва да отделяме първостепенно внимание на Господ и по-малко на църквата... още повече, че ако Исус не е въздигнат, ние строим на пясък, използвайки дърво, слама и стърнища... Всичко това ще изгори... Когато се е случвало християните през вековете да градят на основа, различна от Христос, бурите са идвали и живите църкви са падали в духовна смърт. (Има ли значение Църквата?).

Както казах в предишната глава, църквата не е самоцел сама по себе си. Словото на Бога отдава голямо внимание на Личността и Работата на Господ Исус Христос като център и периферия на пълната цел на Бог. Главното внимание е върху важните въпроси за Неговото Господство, Неговото Царство, Неговият победен триумф, Неговият славен характер, неговият живот във вярващите, Неговото Второ идване и Неговото всемирно владение. Всичко е за Него!

Въпреки, че Божието слово набляга върху виното (Христос в Духа), Божието вино има нужда от мях (наредбата в църквата), който да го държи. Ако не разберем мяха, който е показан в Новият Завет, виното на Божият живот ще изтече или ще бъде ограбено. Мяхът е даден за практичното изработване на нашето славно наследство в Христа - предназначението му е да съдържа и изразява богатствата на Неговата слава. Затова, Бог не само ни подбужда към тези истини от гледна точка на нашия вътрешен живот, но Той също ни е дал истина относно външната изява на този живот. Казано по друг начин, Господ ни е дал както истината за организма на църквата, така и за нейната наредба. В тази насока, Уочман Ний обяснява,

Опасността, за тези които малко познават живота и реалността, е да наблагнат на външното коригиране, но за тези, за които живота и реалността са изключително важни, изкушението е да захвърлят божият модел на нещата, мислейки че той е легалистичен и технически... Разбира се, изпълняването на една външна форма на служение няма абсолютно никаква духовна стойност. Всички духовни истини, независимо дали се отнасят към вътрешния или вътрешния живот, са изложени на това да бъдат легализирани. Всичко Божие - независимо дали външно или вътрешно, е живот ако е в Духа и смърт - ако е в буквата. Така че, въпроса не е дали това е нещо външно или вътрешно, а - дали е в Духа или в буквата? ‘Буквата убива, а Духът дава живот...’ Ние искаме да следваме водителството на Божият Дух, но същевременно ние искаме да внимаваме в примерите показани ни в Неговото Слово... Бог е изявил волята си, не само чрез даване на заповеди, но и като е направил някои определенинеща в църквата си, така че през всички векове които идвали, другите да могат просто да погледнат модела и да значт волята Му... Правилата имат тяхното място, но примерите също имат не по-маловажно място, все пак очевидно съответствието с божиите модели във външните неща е просто една формалност ако няма съответствие във вътрешния живот. (Нормалния християнски църковен живот).

Мястото на организма и реда в църквата

Въпреки. че църквата е преди всичко организъм, тя също така има своят ред. Както и водачество, редът съществува. Казано по друг начин, когато Божиите хора се събират заедно, със сигурност възниква някаква форма. Формата може бъде освобождаваща или подтискаща, библейска или небиблейска, помагаща или вредна, но винаги има такава. Казано чрез думите на Хоуърд Снайдер: "Всичко живо трябва да има форма. Живот без форма е болен и умира; той загива защото не може да поддържа себе си. И така е с целия живот: няма значение дали човешки, духовен, ботанически, защото Бог е последователен в своето създание" (Обществото на Царя). Затова и църковният ред е неизбежен; Но не всички видове ред са библейски валидни или спомагащи за духовното развитие. Редът може да бъде подтискащ господар или един полезен слуга. Въпреки че ударението в Божието Слово е върху църквата като организъм, също така има ударение и върху правилния ред в църквата.

Един подходящ пример илюстриращ тази истина откриваме в язвителното смъмряне на Нашия Господ към книжниците и фарисеите. В Мат. 23 виждаме как Господ отхвърля техните равински традиции и изобличава неоправданата мания за външно съвършенство и законното робство на външните форми. По-нататък в текста Исус ги упреква за загърбването на Божиите приоритети, казвайки, "защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие… Защото давате десетък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате".

Учудващо, въпреки че Господ смъмри книжниците и фарисеите за наблягането на външното съвършенство, пренебрегвайки вътрешната чистота, Той не омаловажи важността на външните неща. Той всъщност казваше, "но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате" (Мат. 23:23). И така, докато главната цел на Бог се отнася до вътрешната духовна реалност (организъм), Той не отхвърля външната изява (порядките).

Факт е, че съществуват и живота и порядките - форма и функция - в църквата на Исус Христос. А.У. Тоузър проницателно възстановява деликатния баланс между двете казвайки:

Някои няма да имат никаква организация и резултата ще е объркване и безредие и това никога няма да може да помогне на хората или да донесе слава на Бога. Други заменят организацията за живот и изглеждайки живи те всъщност са мъртви. А други стават толкова влюбени в правила и религия, че продължават да се увеличават въпреки всичко, но скоро спонтанността е задушена в църквата и живота е изтекъл от нея. (God Tells the Man Who Cares)


Каталог: userfiles -> statii
userfiles -> Седмичен информационен бюлетин
userfiles -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
userfiles -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
userfiles -> Закон за бюджета на доо- 2012 г., Кодекс за социално осигуряване, 6 наредби,свързани със социалното осигуряване
userfiles -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
userfiles -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители
userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
statii -> Извън църквата” Андрю Стром Защо десетки хиляди посветени християни напускат църквите? Това някакво „движение” ли е?


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница