Къде съвременния евангелизъм е погрешен

С уважение към практиката на апостолите, но има някои, които въвеждат двойни стандарти. Много съвременни евангелисти са прегърнали несериозната идея, че само тези неща, които са "заповядани категорично" в Писанието са задължителни и всичко друго може безопасно да се игнорира. Въпреки това повечето евангелисти забраняват тази идея в тяхната практика. Това е, те строго защитават важността от редовната Господната Трапеза, нуждата от църковно ръководство, необходимостта от кръщаване на новите вярващи, и важността от ежеседмичните събрания. Поразително е че нито една от тези практики не е категорично заповядана в Писанието.

Същото е и със схващането, че само "принципите" на ранната църква трябва да се вземат по внимание докато нейната "практика" е неподходяща и излязла от употреба. Тази идея е заблудила много християни в привързването към човешко изобретени методи, нарушаващи духовните принципи. Например, платеното клирство, "пастора - шеф", пейки-амвон стил служби в базиликоподобни помещения, деноминации и т.н. всички те са чужди на новозаветното учение.

Истината е че не само основните апостолски заповеди важат за съвременната църква, но и основната апостолска практика също. Под основни имам предвид тези практики характеризиращи се от следното: постановени бяха от апостолите във всички ранни църкви, те бяха повече доктринално подвързани отколкото културно, и носеха един духовно/теологичен подтекст. Такава практика не е чисто повествувателна; тя носи перспективна сила.

Книгата Деяния и Павловите послания са пълни с апостолската традиция. В боговдъхновените писания присъстват и основните духовни принципи и локалното приложение. В Деяния Лука използва описанието за да поучава теология, като и принципите и практиката са застъпени в неговите писания. Това се случва и в Павловите послания. В 1 Кор 4:17, Павел заявява как той е поучавал своите пътища "навсякъде" във "всяка църква". За Павел доктрината и дълга, вярата и практиката са неделими.

Това което се включва в апостолската традиция е основна практика за всички локални църкви вчера и днес. Така увещанието на Павел "да се пазят традициите (преданията) такива каквито са били чути" и правят тези неща така "както са били научени и приети и видяни в мен" е това, което ще ни води в усилието ни за връщане към първоначалната идея на Бога за църквата.

Придържането към апостолските предания не е възстановяване на събитията на църквата през първи век. В противен случай, съвременните християни би трябвало да се събират горната стая с много светлини (ДА 20:8), да хвърлят жребии за избиране на лидери (ДА 1:26), да се качваме на покрива за часа на молитвата (да 10:9) да не говорим за начина, по който са говорили и са се обличали вярващите в първи век. Спазването на апостолските предания означава да следваме това, което беше теологично и духовно значимо в опита на новозаветната църква. Затова апостолските предания дават баланса между възстановяването на точните дейности в църквата на първи век и игнорирането им.

Истината е че има много практики в ранната църква, които са валидни и днес. Трябва да спомена отново, че тези практики не са културно съобразени, но са свързани с нашата вяра и покорство. Те са дълбоко вкоренени в Библейската теология, даващи практическа изява на духовната реалност в Христа. Те всъщност са божествените средства за изявяване на божествената цел. Ръсел Липтън казва така:

Доктрината изпълва сърцето и променя вътрешния човек. Практиката ни позволява да обхванем доктрината и да я обърнем в свидетелство. Докато практиката се развива и отива до степен, която увеличава ранната църква, ние нямаме гаранция от Писанието за омаловажаване или загърбването й. В най-добрия случай можем да експериментираме със свежи форми, които са ясно, непогрешимо и здрави свързани с тези в първи век. Но ако сме мъдри ще живеем както според практиката на апостолите така и според учението им. ("Вярност към приложението/практиката/" неиздаден труд)

Апостолските предания въплъщават апостолското учение, даващо форма на Библейското учение. Например, отворените към участие църковни събрания са здраво основани на добре установено учение за свещеничеството на всички вярващи и органичния принцип на живота в Тялото, функциите и растежа (виж глава 1). Господната трапеза като характерен фокус на църковните събрания се основава на това, че Христос е центъра и заветните взаимоотношения между вярващите (виж глава 2). Домашно-църковните събрания почиват на учението, че църквата е "лице в лице" общност, сплотено, разширено семейство, имащо зряло служене, споделяне и наставление (виж глава 3).

Множественото лидерство и единодушието основано на дискусия са здраво основани на практическото действие на функцията на водачеството на Христос, което е основна идея в цялата Библия (виж глава 5 и 6). Основата в Писанието относно една църква на общност (община) е основана на учението за единството на Христовото Тяло (виж глави 7 и 8). И накрая, боговдъхновената функция на местното събрание почива здраво на вечната цел на Бога, развита в посланията на Павел и основно в Римляни, Колосяни и Ефесяни (Глава 9).

Също така има още една практика в първи век, извън споменатите тук като основаването на църкви чрез пътуващото служение на апостолите, проповядване на евангелието и спечелването на души, милостиня и социална справедливост, кръщаване на новите вярващи, обучение и подпомагане на апостолските съработници, различните служения на църквата, дарбите на Святия Дух и т.н. Тъй като тези теми имат широка популярност днес те са извън фокуса на книгата.

Казано накратко, всеки принцип, който е част от апостолското предание е здраво свързано с непоклатимото учение на Писанието. Апостолската практика представлява боговдъхновеното значение на изявената духовна реалност чрез Новия Завет. По този начин функцията и формата на църквата намират своето място в Писанията. Докато формата следва функцията на църквата, формата на събранието няма да бъде игнорирана. С други думи, правилната форма не гарантира нищо. Обаче, ако в една църква има живот, тя ще използва тези форми, които ще улеснят изграждането на Тялото и израстването в Христа. Както един автор отбелязва:

Цялата църковна структура (включително и структурата на властта) трябва да идва спонтанно от 'живота'. Реката ('живота') си прави свое корито (структура). Ние не можем да направим коритото (структурата) след което да поканим реката ('живота') да минава по нашата конструкция. Реката тече поради, което тя си прави свое корито. Така че живота в Духа в събранието ще формира своя структура. По този начин цялата новозаветна структура е гъвкава (върви с живота), а не твърда (Мат. 9:14-17). Въпреки това, основната структура на църквата е показана в Писанието и ще трябва да се изучава и изучава за да изпитваме формиралата се структура. Духът не носи структури, които са в противоречие със Словото. (Руди Рей "Властта в местната църква" Searching Together, Vol. 13:1)

Когато Святия Дух има Своя суверен начин за възстановяване и освежаване на хората, неизбежно е те да започнат да се събират по Библейския модел. Те няма да отхвърлят апостолските предания. За Павел, тези които са духовни ще разпознаят и ще се покорят на апостолските заповеди относно църковния порядък (1Кор. 14:37). За съжаление апостолските предания (съвети) са били до голяма степен пренебрегнати и счетени за неуместни в очите на много съвременни християни. Така апостолските предания (съвети) са били погребани под една планина от човешки предания! Много църковни лидери днес избират да представят своите идеи за "отиване на църква" като по-мъдри, по-целесъобразни и по-успешни от това, което намираме в Новия Завет. Пораженията от това погрешно заключение са разнообразни. С една дума, когато апостолския модел е заменен с човешко изпълнени програми и схеми, Божията главна цел за екклесията е уронена в по-добрия случай или разрушена в по-лошия.

Когато Павел се изправя срещу тези, които страняха от основата, която той е положил в църквите, той прави това с изключителна острота, казвайки:

признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. 1Кор 14:36-37

Това трябва да ни накара да помним, че Божествената истина се разбира и чрез поучение и чрез пример. Духовната истина е поучавана чрез нравствени твърдения така добре както чрез ясни демонстрации. Това е и през цялото Писание, от разказите в Стария Завет, евангелията и после до апостолите в Новия Завет. Затова, загърбването на органичните принципи и примери в Писанието е изоставяне на ученията в него и следователно загубване на духовната реалност, която върви заедно с тях.

Изненадващо е че въпреки една църква да напусне новозаветния модел, замествайки го със собствено конструирана форма, Божието благословение може още да почива на нея до някаква степен. Дори повече, когато децата на Израел викаха за цар в бунта си срещу божията воля, Бог благоволи в тяхното плътско желание (1Царе 8:1). И Той продължи да ги благославя въпреки това. Макар че трагичните последствия следваха тяхното полу-покорство (1Царе 8:11-18). Израел загуби свободата си поради управлението на зли монарси и целия народ страдаше под Божието осъждение поради отстъплението на водачите. Има един тъжен паралел между състоянието на Израел и много от божиите хора днес установили се на земна, човешка религиозна система.

Казано направо, когато Божиите хора изберат своя път вместо Него, те изключително много ограничават Неговата ръка и огорчават Неговото сърце. И докато това е така, Бог в Своята милост търси да благослови всяка група от хора, ако може да открие причина за това. Бог много ревнува за Своята църква и няма да има милост за тези, които напълно загърбват Неговите заповеди. С езика на Откровение, Той може да "премахне светилника" от местното събрание. Търсенето на сметка на църквите в Откровение 2-3 от Господа е доказателство за това.

О, колко бързо забравяме, че църквата принадлежи на Бога, не на нас! Характерно за нашата паднала природа е да следваме нашите идеи относно работата на църквата, да следваме собствените си традиции, да канонизираме собствените си привилегии и да институцонализираме това, което ние смятаме че води до успех, отколкото да следваме това което апостолите са оставили за нас.

Така аз питам, откъде имаме това право да променяме новозаветния модел? На какво основание ние загърбваме преданията на апостолите, предпочитайки своите? Каква власт имаме да заместваме споделеното лидерство с йерархична форма на управление и пастор-шеф система? Каква екзегедическа основа имаме да заместваме отвореното събрание с основано на програма, човешки управлявана служба, която насърчава пасивността и ограничава служението в Тялото? Имаме ли основание да се делим от другите християни на базата на различно движение, лидер, служение или доктринална основа?

С една дума, каква привилегия имаме да се бъркаме в това, което Господ е установил за Своята църква чрез ясните примери дадени в Словото Му? Думите на уважаемия теолог Джон Стот са подходящи: "Отличителния белег на истинския евангелизъм не е несериозна имитация на старите предания, но желание за приемане на всяко предание, колкото и да е древно, за свежо библейско изследване и ако е необходимо реформа" (Basic Stott," Christianity Today, Jan. 8, 1996). Поставям въпроса директно: Ако нашата църковна практика е в директен конфликт с новозаветното откровение, склонни ли сме да се приспособим към тях?

Нека Бог изгради Своя дом

Открояваща се тема в Библията е че относно духовните неща Бог не оставя хората да решават, това е Христовия дом, който Той изгражда по Своя Си начин. Той е Бог както и в края така и по средата. Всичко трябва да е от Него, чрез Него и за Него ако това ще е постоянно. Божията главна грижа не е размера на строежа, а в това което е проектирано (1Кор. 3:9-15). В Божиите очи как ние градим и с какво градим е по-важно от външния размер и изглед на изграденото от нас. Дори повече, "ако Господ на съгради дома" заявява псалмиста "напразно се трудят зидарите" (Пс. 127:1). Само Бог е Господаря "архитекта на сградата" (Евр. 11:10), особено когато става въпрос за Неговото обиталище. Така в божията работа, управляващият принцип винаги е "Господи… защото си извършил за нас и всичките ни дела" (Исая 26:12).

Тъжната история за арогантното действие на цар Давид да пренесе Божия ковчег върху дървена каруца е кратко свидетелство, че Божието дело трябва да бъде направено по Неговия начин (2Царе 6:1-7). Докато човешко-изобретената схема за пренасянето на светия ковчег върху кола без съмнение вика към съвременните прагматични уши, нека помним, че идеята за колата бе заимствана от филистимците и наруши установените инструкции от Йехова (Изход 25:12-16, Числа 4:5-15). По същия начин ние каним духовната смърт сред нас и си спечелваме Божието неодобрение всеки път когато се отделяме от начертание от Него път и решим да подпрем изплъзващия се ковчег за Него. Ръсел Липтън заявява чудесно:

Това е един установен принцип на обикновения човек (20-ти век) да имитира другите идолопоклонни религии. Причината е проста. Християнството е единствения начин на живот, който не може да бъде успешен за обикновения човек. То е духовно чрез-и-чрез. То напълно буквално зависи от Святия Дух, работещ чрез обновения дух, ум и воля на вярващите… Поради тази причина църковната практика не може да бъде предмет на безразличие ('няма значение') или по-лошо, едно извинение за следването на светските пътища ('нека да се научим от начините на света за изграждане на успешни организации и да искаме Бог да благослови, това което твърдо сме решили да правим'). Казано честно, църквата не е земна, нито е като една от народите. От това не следва, че Библейската практика е непрактична. Библейската практика е най-практичния (единствено практичния) начин, по който Бог да изпълни волята Си на земята. ("Отвратителните практики" непубликувано)

Може ли да забравим Павловите писания относно коварното влияние на празните философи, отклоняващи ни от Христа (Кол. 2:8). Съвременния прагматизъм е една от тези философии. Въпреки това, понеже той е кръстен в името на Христа, облечен в християнски дрехи и замаскиран зад християнски език, много съвременни вярващи приемат този прагматизъм като християнски. Ако го съблечем от неговия жаргон, прагматизма смело отстоява това, че ако нещо успява според човешката мярка то тогава е истина. Такова едно мислене е духовно опасно и библейски невярно за Ной, Еремия, Исая, Ездра, Неемия, Йоан Кръстителя, Исус и дванадесетте апостоли, които за целия свят просто се провалиха! В своето проникновено есе наречено Прагматизма отива в църквата, А.У. Тоузър отива до сърцето на проблема:

В заключение вероятно една проста илюстрация би помогнала да подчертаем за какво ставаше въпрос в тази глава. Представете си че сте наели дърводелец да изгради една пристройка към вашия дом. Правите една скица, указвайки как искате да бъде изградена пристройката и внимателно обяснявате това на дърводелеца. След завръщане от дълга седмична почивка вие сте изненадани да откриете, че новата пристройка едва наподобява вашата скица дадена на дърводелеца. След въпроса ви защо не се е придържал към плана, той отговаря: "Мислех че моите идеи са по-добри от вашите".

Не направихме ли и ние същото с Господния дом?

С прискърбие можем да отбележим, че много християни нямат никакви скрупули относно пренареждането на духовния интериор в Божия дом без знанието на Собственика. По този начин, Давид все още пренася Божия ковчег на филистимска кола, докато човешката ръка на Оза продължава да се опитва да го закрепи. Може ли да не бъдем толкова неразумни.

Господ да ни помага да съблюдаваме "според както е заповядано". (1 Лет. 15:13)

ГЛАВА 11
КАКВО ДА ПРАВИМ?

Една обща опасност в християнското вървене е да се приравнява умственото разбиране на истината с нейната практическа изява в живота. Ако сте служили на Бог за някакъв период от време, тогава без съмнение имате представа за опасността от това да имате една чиста истина във вашия ум, която интелектуално е разбрана, но не е приложена духовно. Проблемът ни е , че сме много бързи да схващаме нещата в нашите умове, докато нашия опит изостава далече назад. По този въпрос, Ръсел Липтон пише,

Със сигурност, правилното възприемане на Божиите неща не ни застрахова, че ги "държим в ръцете си". С тези мисли, нека преместим фокуса си към предизвикателната арена на практическото приложение и реализация. След като направихме една съвременна преценка на Библейското разбиране за църквата, ще бъде трагично ако не успеем да използваме светлината, която сме открили. Така че нека задам ясния въпрос: Какво да правим?

В предишните глави надълго и нашироко дискутирахме нуждата от радикално обновяване на църквата. Но въпроса, който сега стои пред нас, се занимава с Библейските начини за обновление. По този въпрос, някои подкрепят идеята за обновление на институалната църква отвътре навън. Но тези които са се опитвали напълно да поправят една традиционна църква са срещали сериозна съпротива, разочарование и понякога гонение.

Да го кажем директно: ако небиблейската система на духовници-миряни не се премахне от дадена църква, тогава всички усилия да се постигне Божието най-голямо желание ще бъдат мощно отблъснати. Наблюдават се следните обезсърчителни резултати при опита за Библейско обновяване, направен в типична институционална църква: пастора се чувства заплашен; хората от църквата се противопоставят на промяната на съществуващото положение; персоналът е в паника от страха от разделение; масите тълкуват погрешно това, което става. Преди да дискутираме Божият отговор за проблемът на съвременната църква, нека направим бърз преглед на някои модерни движения, които са се опитвали да я обновят.

Тенденцията за развитие на мега-църквите е един от примерите за провален опит за пълно обновяване на църквата. Тези ръководени от събитията църкви от типа на супер магазин са създали специални бутици за всяка социологична прослойка в Америка днес - от самотни родители, twelve step recoverers(хора, които се възстановяват на "12 стъпки"), строители, предбрачни двойки, родители на юноши, поколение Х до работещи майки, бизнесмени, актьори и танцьори. Рекламирани от едни изключително талантливи "маркетинг агенти", и водени от силния манталитет на "индустрията на растежа", мега-църквите привличат хиляди хора всяка неделя в техните огромни амфитеатри.

Използвайки най-съвременните стратегии за растеж на църквата, организационни методи и маркетингови техники, църквите от този тип са доста успешни в увеличаването на редиците си. Те снабдяват едно безупречно мултимедийно поклонение, едни служби с масово посещение, високо-технологични визуални ефекти, едни стегнати евангелски послания, смесени с голяма доза комични разказчета и драматични представления с много добра хореография, чести посещения от изключителни знаменитости, чието облекло винаги е много добро и безбройни малки групи по интереси, създадени за да посрещнат всички нужди на потребителите. И накрая, мега-църквите предлагат на публиката тези религиозни ресурси за масовия пазар в замяна на минимално посвещение, малка откритост и ниска стойност. Казано просто, движението на мега-църквите е изградено върху идеята на корпоративния бизнес, като използва пазарния подход, за да изгради царството на Бога.

За съжаление, вярващите, които са привлечени от тези огромни, показни, организирани пазари на американския религиозен свят, едва могат да намерят някакво място в сърцата си за едно просто, неекстревагантно събиране ценрирано само около личноста на Исус. За тях, избора между изобилната мегацърква и "домашната църква" е като избора между един разнообразен и пищен търговски център и магазинчето на ъгъла на улицата.

Слабата страна на църквите мега-магазини, е че те наблягат много на "разпръснатата (разпространена)" дименсия на Тялото Христово, и така дименсията на "събраната църква" понася голяма загуба. Като фокусират цялото си внимание в това да бъдат "чувствителни" към зоните за утешение на "търсещите" вярващи, много мега-църкви са се проваляли в адекватното обучение на новите им вярващи в едно радикално предаване на Христос и възпитание на едни близки взаимоотношения с другите ученици. Още повече, че бизнес машината, която управлява тези огромни институции , замъглява духовно, автентичната и органична природа на местното събрание.

Работейки под рекламата на "културния смисъл", църквата мега-магазин твърде много прилича на повърхностните бизнес структури на този век, за да може да има някакво дълбоко и трайно влияние в културата. Откровено казано, модерните техники, които тази църква използва за да предаде благовестието, често са толкова плътски, колкото и системата, от която тя би трябвало да освобождава хората. По този начин, евангелието става нещо тривиално, комерсиализира се и се изпразва от силата си, като се разглежда като просто още един "продукт" на нашата консуматорска култура.

Накратко, църквата мега-магазин на модерната поп-християнска култура има малка прилика с простите, зависими от Духа, центрирани около Христос, духовно динамични, взаимно-служещи църкви от първи век, които преобърнаха света (Деяния 17:6).

Издръпнати изпод вълната

Освен църквите мега-магазини, неотдавнашното "движение на третата вълна," и неговия братовчед "движението за възстановяване" са били двата най-влиятелни играча в "обновителната" игра. Тези естествено породени движения, разпространени главно в харизматичните и петдесятните среди, наблягат на възстановяването на апостолската власт, апостолските чудеса и апостолското служение. За краткост, ще наричам тези свързани движения трета вълна за възстановяване.

Като не споря за належащата нужда от истинското движение на Святия Дух в днешната църква, ще кажа че повечето църкви от третата вълна са сложили каруцата пред коня. А именно, те искат да притежават силата на Духа преди да са минали през ножа на кръста, разкъсващ плътта.

Говорейки по писанията, кръста е единствената основа за силата на Святия Дух. Точно както Голгота предшестваше Петдесятница, както кръщението на нашия Господ в Йордан, предшестваше слизането на небесния гълъб, жертвения олтар предшестваше небесния огън и разчупената скала предшестваше извиращите води в Хорив, така и силата на Святия Дух намира своето място за почивка върху олтара на един разпнат живот. Спомнете си Господната заповед към Израел, да не изливат святото миро върху всяка плът (Изход 30:32). Тази заповед е един подходящ пример, илюстриращ как кръстта трябва да унищожи старото създание, за да може Духът да дойде и да действа. Накратко, Духът не може да работи ако плътта не е разпната.

Опасностите да се започне с Духа, а не с кръста са много. Например, това може лесно да доведе един човек до едно нездравословно търсене на сила без характер - мистично преживяване без святост - несдържано, бездушно въодушевление без проницателност - и демонични фалшификации без духовна реалност. Не малко християни, които отчаяно търсят лично обновяване, редовно си събират багажа и отиват на различни "християнски Меки" на съживление, спонсорирани от църквите на третата вълна.

Поради тяхното силно желание да бъдат докоснати от Бог, много от тях са отворени за всеки нов вятър на учение или опитност, който духа през вратите на църквата, без значение дали той има някаква Библейска стойност. (Еф.4:14). Във връзка с това, много хора от църквите на третата вълна са развили една нездрава зависимост от феноменалните опитности - зависимост, която като пристрастяването, ги кара да пътуват навсякъде в търсене на следващото ново духовно преживяване. Подобна зависимост не само замъглява ролята на Писанията като главен източник на лична духовна подкрепа, разбиране и общуване с живия Христос, но поощрява към една нездрава (понякога и патологична) духовна нестабилност.

Това, което казвам, не означава, че движението за възстановяване няма никаква стойност за Христовото Тяло. Противно на очакванията, движението е поставило ударение на няколко полезни Библейски истини. Най-значителното е, че то е поощрило към един истински глад и отвореност към действието на Бог, освен това то има едно добро съчетание на евангелската и харизматичната теология и една огромна колекция от чудесна и помазана музика за поклонение и хваление. Но главните му недостатъци са в прекалено голямото внимание към мистичните преживявания, в тенденцията да се слагат дарбите на сила на трона, вместо Христос Даващия, и в усърдната му подкрепа към модерната система на духовенството.

Честно казано, пасторът е цар в една типична църква на третата вълна. Хората от тези църкви, които наистина са били обновени с новото вино на Святия Дух, намират много малко свобода да използват напълно дарбите си по време на обикновените църковни служби. Въпреки че църквите от третата вълна могат да се хвалят, че притежават "новото вино", те продължават да го държат в едни стари и продупчени мехове, които възпрепятстват взаимното служене, отношение, свобода и подкрепа. Старият мях, който продължава да се използва просто подсилва манталитета "стой и пий", разпространен в Христовото Тяло днес.

"Християнските гуру" са също епидемични в църквите от третата вълна. Мощно помазани учители, пророци и апостоли изобилстват в това движение и са почитани като духовни икони, радващи се на вниманието на последователите си. Един типичен съживителен поход не се различава много от рок-концерт, чрез който някоя надарена знаменотост прави великолепно представление и се покланя пред християнската публика. Например, не е необичайно, църковните членове да пристигат часове преди началото, за да запазят първите места, за да чуят най-новия обикалящ учител, дошъл в града.

В действителност, движението за възстановяване от третата вълна толкова е наблегнало на петкратното служение, че е "подтиснало" свещеничеството на всичките вярващи. Освен това, то набляга на извън-църковното служение за сметка на местната църква. А местната църква е мястото, което Бог е установил да бъде нормалната среда за индивидуално духовно отглеждане и хранене. Не е чудно, че тези които желаят Божията пълнота, но не познават новозаветния църковен живот, са принудени да опитват всичко, което им обещава по-силен поток на съживителни сокове.

За съжаление, много хора в движението на третата вълна са се увлекли стремително в теологични неясноти и Библейски несъгласуваности. Става въпрос за това, че те прегръщат от все сърце един особен феномен, който няма никакви Библейски гаранции, като същевременно подминават модела на църквата, който има изобилна Библейска подкрепа. Иронично е, че опитността, толкова желана в това движение, може да бъде намерена само в Новозаветната църква. Когато някой опита "живота в Тялото" както Бог го е наредил, той ще бъде изцелен от необузданото желание да пътува нагоре-надолу, за да присъства на последното "горещо място" на съживление. Вместо това, такива хора ще открият истинско и дълготрайно освежаване и стабилност в тяхната местна църква.

В опитите си да са на върха на последната духовна вълна, много реформатори от "третата вълна" са били хванати в течението на управляваната от духовенството църковна структура. Още повече,че някои са пострадали от "акулите" на фалшиви духовни преживявания и сега се давят в тъмните води на християнски мистицизъм и харизматична духовност. За съжаление, CPR не може да бъде успешно реализирано в институалната матрица на движението за възстановяване от третата вълна. Единствената надежда за възстановяване е в издърпването на институалната тапа, за да се освободи издигащата се вода.