Животът е поредица от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани



страница1/3
Дата03.09.2016
Размер0.49 Mb.
#8195
  1   2   3
АКО ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ТОВА СА ПРАВИЛАТА

Чери Картър-Скот


"Животът е поредица от уроци,

които трябва да се изживеят,

за да бъдат разбрани."

Хелън Келър


Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, автор, треньор, води семинари и е председател на Борда на директорите на Института MMS - Организацията за управление на мотивацията, специализирана в развитие на личността и на професионалната подготовка.

Работила е с над 200 000 души в групи за колективна терапия или като частен консултант по целия свят. Консултант е на корпорации като IBM, GTI, Burger King, Ameriсan Express.

Автор е на 4 книги, сред които са и бестселърите "Негахолизъм" и "Ако животът е игра, това са правилата".

Десетте правила за човешките същества не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой само чрез 10 стъпки.

Те не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление.

Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване.

Те не са задължителни; те не нареждат какво трябва и какво не трябва да правим, да мислим или казваме.

Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта "Живот".

Няма задължителен модел за действие.

Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването в живота да стане по-лесно.

Десетте правила за човешките същества са:
1. Ще получиш тяло.

2. Ще усвояваш уроци.

3. Няма грешки, има само уроци.

4. Урокът се повтаря, докато бъде научен.

5. Усвояването на уроци няма край.

6. "Там" не е по-добре от "Тук".

7. Другите са само огледала, които ни отразяват.

8. Само от теб зависи как ще изживееш живота си.

9. Всички отговори са вътре в теб.

10. С раждането си ще забравиш всичко това.

1. ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО
Дали го харесваш или мразиш,

то ще бъде твое през цялото време,

докато си на тази земя.

Твоето тяло е дом на твоята душа.

Въпреки че ще пътувате заедно през целия си живот, ти и твоето тяло ще останете напълно различни по природа.

Твоето тяло е буфер между теб и околния свят.

От него ще получиш първите си житейски уроци.

Позволи на тялото си да изживява удоволствията на живота.

Удоволствието е физическият израз на радостта. Не си отказвай развлеченията, не си отказвай радостта: тя е храната на душата.

Предизвикателството на Правило 1 е да постигнеш хармония с тялото си, за да може то да ти служи пълноценно и да те научи на приемане, самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.


Приемане: "Открих, че когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито сме, ние можем да постигнем всичко в живота." Луиз Хей.
Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие." Елинор Рузвелт.
Зачитане: "Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се с него добре, за да ти служи подобаващо." Сузи Прудън.
Удоволствие: "Да се радваш, че живееш, не е грях." Брус Спрингстийн.

2. ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ


Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".

Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.

Някои от тези уроци може и да не ти харесат;

други може и да намразиш;

трети може да ти се сторят неуместни и глупави.

Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.


Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.

Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.

Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.
Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." Йон Кабат-Зен.
Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.
Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.
Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." Харолд Кушнер.

3. НЯМА ГРЕШКИ, ИМА САМО УРОЦИ


Израстването е процес на непрекъснато експериментиране,

серия от проби, грешки и временни победи.

Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.
Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция. "Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)

Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда. ("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)

За това трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.
Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.
Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.
Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.
Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." Катрин Мансфийл;

"Светът е оцелял, защото се е смял." Българска народна поговорка.

4. УРОКЪТ СЕ ПОВТАРЯ, ДОКАТО БЪДЕ НАУЧЕН
Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.

Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.

За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.
Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.

Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.


Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си."

Хорас Джаксън Браун.

"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.
Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." Сър Исак Нютон;

"Каквото повикало, такова се обадило." Българска народна поговорка.

Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.
Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред."

Рам Дас.


5. УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ
"В училището на живота няма почивни дни."

Жоржи Амаду


Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени.

Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.

Правило 5 учи, че трябва да убедиш Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.
Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.

Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъда".


Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.

Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.


Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш."

Халил Джубран.

Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.
Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.

6. "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"


Когато твоето "там", за което мечтаеш

или към което се стремиш, стане "тук",

ти просто ще откриеш друго "там",

което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".


Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.

Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега - единственото време и място, където всъщност живеем.

Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.

Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш. Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.


Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.
Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.

Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.


Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." Стивън Ливайн.

7. ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ


Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,

освен ако в него не виждаме отразено онова,

което обичаме или мразим у себе си.
Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.

Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.

Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.
Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;

"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.


Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.

Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.


Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.

Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.


Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.

Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си. Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.

8. САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,

които са ти необходими.

Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.

Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.


Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.

Правило 8 те предизвиква сам да моделираш живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Време е да научиш уроците на отговорността, свободата, смелостта, енергията и приключението.


Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.

Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.


Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.

Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.


Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.

Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.


Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може."

Хенри Форд.

Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.
Приключение: "Животът е или смела авантюра, или нищо." Хелън Келер

"Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.

Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм. Всеки се ражда с приключенски дух. Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесни приключение, зависи единствено от нас.

9. ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАШ НУЖДА, СА У ТЕБ САМИЯ


Отговорите на всички въпроси, които животът ти поставя, ти носиш в себе си. Трябва само да повярваш и да се възползваш.

Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.

Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.

Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.

За да следваме Правило 9, трябва да научим уроците на слушането, доверието и вдъхновението. Те ще ти помогнат да се свържеш с вътрешната си Мъдрост, която знае всичките необходими ти отговори.
Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.

Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.


Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.

През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.


Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.

Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.

10. С РАЖДАНЕТО ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКО ТОВА
Ако искаш отново да си спомниш,

трябва да разплетеш двойната спирала

на вътрешното знание.
Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем.

Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил. Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.

Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.
Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да..

ДВАНАДЕСЕТТЕ ДВОЙКИ КАЧЕСТВА


Глава от книгата „Посвещение” на Елизабет Хайх
Забележка от изд. Хрикер: Предстои второ преработено издание на книгата и файлът с електронния вариант, който в момента може да изтеглите от адрес: www.spiralata.net/kn_bul/haih_posve6tenie.zip ще бъде актуализиран.
На следната вечер пак стоя пред Птаххотеп.
- Дойде време - казва Той - да се заемеш, като следващо упражнение, с дванадесетте двойки качества. При посвещението ще те изпитват за това. И така, слушай внимателно и запомни добре това, което ще ти кажа сега. Както "мълчание" и "говорене" са две допълващи се форми на проявление на една и съща енергия, така има дванадесет двойки качества, които трябва да се научиш да овладяваш. Отсега нататък ще идваш в храма само преди обяд, после ще се връщаш в двореца, където ще бъдеш постоянно сред хората в обществото. Много по-лесно е да овладееш тези качества в храма, отколкото в светския живот. Тук се срещаш само с подобни на тебе, стремящи се към божественото единство ученици, както и с вече живеещите в него жреци и жрици. Но в светския живот си изложена на най-различни изкушения. Там ще срещнеш мнозина, обладани от страстите на тялото, които ще искат да повлияят и на теб. Опасността да паднеш е много по-голяма. Ако можеш да овладееш всички тези качества в светския водовъртеж, значи ще издържиш и изпитите за посвещението. Дванадесетте двойки качества са:
мълчание — говорене
възприемчивост — неподатливост
подчинение — властване
смирение — самоувереност
светкавична бързина — сдържаност
приемане на всичко — умение да различаваш
предпазливост — храброст
непритежаване на нищо — разполагане с всичко
необвързаност с нищо — вярност, лоялност
да се показваш — да живееш незабелязано
да презираш смъртта — да цениш живота
безразличие — любов и обич
Сега планетата Земя е навлязла вече в един дълъг период, когато управлението постепенно ще завземат обладани от земни страсти и егоизъм хора. Но ти добре знаеш, че където се проявяват отрицателни сили, там трябва да има за баланс и положителни, но в състояние на непроявеност. По време на този мрачен за Земята период божиите синове, чрез които се проявяват божествените закони на безкористната любов, ще трябва постепенно да напуснат нивото на земните дела и да се оттегляш в духовните сфери - ще трябва да се върнат в непроявеното. Ала те ще продължават да работят и след това в сферата на духовното у човека, защото именно те ще бъдат несъзнаваната страна на човечеството и ще се изявяват в душите на духовно съзряващите хора като копнеж за освобождение и спасение. В продължение на хилядолетия на Земята ще се сблъскват във все по-ожесточени борби жаждата за власт на отделни хора и растящото недоволство на поробените човешки маси. Нестихващите хилядолетни битки и господството на алчността, суетното високомерие, завистта, отмъстителността, омразата и другите животински качества биха изтрили от повърхността на планетата всичко хубаво, правдиво и добро, ако Божият промисъл не е предвидил една общност от свързани чрез духа хора да работи под ръководството на действащите на духовно ниво божии синове, за да спаси от забвение нашето тайно знание и да продължи да го разпространява. Както всяка планета, Земята се намира под ръководството на една висша духовна енергия, която се изявява чрез божиите синове в подходяща за човеците форма. Тази енергия се проявява и действа чрез група духовно посветени индивиди, които са достигнали нивото на божиите синове. Всички те работят заедно за великото дело: да изтръгнат Земята от мрака, от господството на материалните и адските сили - от изолацията - и да я освободят. Всеки посветен взема участие в това дело, това ще бъде също и твоята задача... За да стане един човек съработник, годен за великото дело, той трябва най-напред да овладее цялата стълбица от двойки качества. Така че ти също трябва да издържиш изпитите по тези добродетели. Овладяването им означава, че ти ще ги употребяваш в подходящо време и на подходящо място. Едно и също качество, което на подходящо място в подходящо време е божествено, употребено на неподходящо място и в неподходящо време е сатанинско. Понеже Бог създава само добро, красиво и истинно. Няма лоши качества и лоши енергии, има само неправилно приложени качества и зле употребени енергии... Ти вече сама знаеш какво означава "да мълчиш" и "да говориш" разумно. "Мълчанието" е божествено качество, то носи благослов, ако човек го употребява където и когато трябва да се мълчи. Ако обаче мълчиш където и когато би трябвало да говориш, ако например би могла да спасиш с една дума човек от голяма опасност, а мълчиш, божественото "мълчание" се е превърнало в сатанинско "премълчаване". Ако говориш на неподходящо място и в неподходящо време, божествената дарба да говориш се превръща в сатанинско "бърборене".
Едната половина на следващата двойка качества - "възприемчивост", е божествена, ако си възприемчива и с отворено сърце за всичко възвишено - за красивото, доброто и истинното, ако оставиш Бог да работи върху теб и ако Го приемеш в себе си. Тя обаче става фатална и сатанинска, ако се превърне в безхарактерна и безволева "податливост". Другата половина на тази двойка - "неподатливостта", означава способност да оказваш устойчивост и непреклонна съпротива на всички нисши влияния и въздействия. Ако обаче се съпротивляваш и на висшите енергии, божествената способност "да бъдеш устойчива на влияния" се превръща в "сатанинска изолираност".
Безусловното подчинение на Божията воля е дълг на всеки съратник във великото дело. Божията воля може да се изяви непосредствено чрез тебе самата или чрез други хора. Можеш да разпознаеш Божията воля, ако старателно проверяваш всичко, което изискват от теб, и ако си сигурна, че то съвпада с твоето най-дълбоко вътрешно убеждение. Бог ни говори чрез нашето дълбоко вътрешно убеждение и ние трябва да Му се подчиняваме безусловно. Да се подчиняваш някому против собственото ти убеждение, само от слабост, страх, или пък сервилност и заради материални облаги, т.е. поради низши и личностни мотиви, означава "подлизурство", а то е сатанинско.
"Властване" означава ти, която имаш силна воля, да помагаш на много други незнаещи и слабоволеви човешки същества да започнат да разбират нещата и да засилват всеки поотделно собствената си воля. Обединявайки всички сили на хората, универсалната или вселенската обич и любов постепенно ще доведе нещата до всеобщо благополучие, но без да накърнява свободната воля на всеки индивид или правото на човека на самоопределение. Така че всеки, който пожелае да наложи на другите хора собствената си воля без обич и от егоистични съображения и да им отнеме правото сами да вземат своите решения, превръща божественото качество на "властването" в сатанинска "тирания".
"Смирение" трябва да преживяваме спрямо божествения, оживотворяващия ни висш Аз. Трябва да осъзнаваш, че всички истински добродетели принадлежат именно на този твой Аз, че човешката личност е само средство за проявление, инструмент за отразяване или проектиране на божественото, но сама по себе си личността не е нищо друго освен празна обвивка. Трябва да разпознаваш в себе си божествеността, която се проявява навсякъде във вселената - вечното Битие, вечното Същество, вечното СЪМ - и смирено да му се подчиняваш. И обратно, никога не трябва да се подчиняваш на низшите земни или адови сили и да падаш на колене пред материални форми. В този случай божественото "смирение" ще превърнеш в сатанинско подло "раболепие и самоунижение", с което ще оскърбиш и нараниш оживотворяващата те божественост на вечното Битие.
Ако искаш да работиш и служиш добре на великото дело за спасение на Земята, не бива никога да забравяш, че ти не живееш и не работиш със собствени сили. Всяка енергия произлиза от Бога и всички сили, които се проявяват чрез тебе, се вливат в тялото ти от твоя висш Аз - от Бога. Имай винаги на ум истината, че твоята личност е само едно подобие. Твоята истинска същност - единствената вечна реалност в теб е Бог! И тъй, самоувереност означава да имаш доверие на живеещия в сърцето ти Бог, а не на онова подобие, което е личността ти. Божествената "самоувереност" е абсолютно необходима за всяка творческа дейност и означава вътрешна връзка с Бога. Ако обаче някой човек си въобрази, че неговите качества и сили са си единствено негови собствени - а не на Бога, тогава божествената самоувереност се превръща в сатанинска "самонадеяност".
Един съработник в това голямо дело трябва да може да взема решения със светкавична бързина. Ти трябва да се научиш да избираш мигновено, без колебание, най-добрата от различните реални възможности. Могат да настъпят ситуации, в които един миг закъснение ще означава пропускане на уникална възможност, която никога повече няма да ти се предостави. Ако можеш да действаш абсолютно концентрирано в мига, с присъствие на духа, излизащо извън представите за време, тъй като Божията воля се изявява чрез теб и в този случай моменталното решение идва от Бога, светкавичната бързина на твоето решение е божествена. Ако обаче действаш светкавично, но прибързано, без да мислиш и да се владееш, губейки по този начин концентрацията си, тогава божествената "светкавична бързина" се превръща в сатанинска "прибързаност".
Ето защо трябва да усвоиш и божествената "сдържаност". Преди всяко действие трябва да бъдеш способна да контролираш собствената си природа и с много търпение да съумяваш да оставяш всяко отделно решение да узрява в тебе самата. Често ще трябва да отделяш доста време, за да се научиш да разпознаваш Божията воля, докато стигнеш до мига да намираш във всеки конкретен случай правилното и единствено най-добро решение. Ето това означава да работиш с нужната "сдържаност." Ако обаче протакаш тази сдържаност безкрайно дълго и не стигаш до никакво решение, тогава божествената "сдържаност" се превръща в сатанинска "колебливост и нерешителност".
Един съработник ще бъде наистина полезен за осъществяването на Божия план, ако се научи да приема всичко, което му поднася съдбата. Не външните обстоятелства ти придават някаква стойност, твоята стойност се определя само от степента, в която ти във всеки конкретен случай можеш да бъдеш проявление на Бога. Униженията и оскърбленията от света не са в състояние да намалят или разрушат твоите вътрешни ценности. Но пък и хвалебствията и величаенето не могат да ги умножат. Тъй че начинът, по който се държат с тебе незнаещите хора, не трябва да те засяга. Трябва да оставаш такава, каквато си, независимо дали ще те унижават, или ще те величаят. Научи се да бъдеш доволна от всички обстоятелства и да ги приемаш, без да се вълнуваш ни най-малко, и да не те смущава нито критика, нито хвалба. Ако твоята работа за реализиране на Божия план изисква от теб да живееш в голяма оскъдица или пък ако стоиш на висок пост и разполагаш с огромно състояние, трябва да приемеш и едното, и другото като средство за постигане на великата цел. Нищо не трябва да променя твоята вътрешна нагласа. Ако така си служиш с "приемането на всичко", това е божествено. Но винаги трябва да можеш да преценяваш добре и да вземаш своите правилни решения - без това да те е засегнало в твоята дълбока същност - кога трябва да се защитиш, като представителка на божествения порядък, от унижения и оскърбления и кога трябва да се дистанцираш скромно от славословията. "Приемането на всичко" никога не трябва да се изражда в апатична "безучастност" или подла "безхарактерност".
Избирай винаги най-доброто и не се задоволявай с малоценни неща. Трябва да умееш да различаваш красивото от грозното, доброто от злото, истинното от фалшивото - Божественото от сатанинското. Без съвършеното умение да различаваш нещата ще бъдеш напълно негодна за реализирането на Божия план.
Ако обаче искаш да бъдеш полезна, трябва да умееш "да се бориш" с всички сили. Трябва да се бориш с меча на истината срещу сенките на заблудата, за да помогнеш на Божественото да победи на земята. Обаче от благородната и храбра "борбеност" никога не трябва да преминаваш към постоянна глупава "свадливост".
Никога не трябва да забравяш, че - макар да ти се налага често да се бориш храбро - ти трябва да правиш това само с духовни средства или оръжия, за да носиш мир на Земята. Трябва да се стремиш да обединяваш всичко онова, което е разделено и разпокъсано, както и винаги да помиряваш едни с други онези, които водят битки помежду си. Твоето миролюбие никога не бива да се превръща в страхливо или носещо ти изгода "нежелание за борба".
Ако искаш да станеш полезен съработник за възкресението на Земята, трябва да се научиш и на "предпазливост", но същевременно да можеш да решаваш кога и къде да прилагаш това божествено качество. С "предпазливост" можеш да спасиш себе си и много други хора от големи опасности, от зло, щети и безсмислени жертви. Но ако от страх или неувереност не се решиш да направиш нещо, божествената добродетел "предпазливост" става сатанинско "малодушие".
Трябва да притежаваш желязна "храброст", да не се боиш от никаква опасност, да вървиш смело срещу всички трудности и да отблъскваш безстрашно всяка нападка срещу Божественото, ако това е нужно за постигане на голямата цел. Обаче божествената "храброст" никога не бива да се изражда в "безразсъден риск и самоунищожение".
Като съработник в реализирането на Божия план ти също трябва да разбираш какво означава "непритежаване на нищо". Независимо дали твоята задача изисква от теб абсолютна бедност, или те поставя сред богатство, помни винаги, че никога и никъде нищо не ти принадлежи, а всичко е собственост на Бога, но от това всичко ти получаваш само онова, което ти е необходимо, за да изпълниш задачата си. Както една тръба за вода няма отношение към това, дали през нея тече по-малко или повече вода, понеже тя не й принадлежи, така и ти трябва да гледаш на всичко, което ти дава съдбата, като на идващо от Бога, което трябва да предаваш по-нататък. Няма нужда да се грижиш от какво ще живееш. Получаваш точно толкова, колкото ти е нужно. А и дори да си много богата, трябва винаги да имаш в съзнанието си мисълта, че не притежаваш абсолютно нищо. Но това позитивно божествено отношение не бива никога да деградира до "безгрижие или пренебрежение към материалните неща", нито до "презиране на материята". Никога не бива да очакваш от твоя ближен да те поддържа, без ти да работиш!
Материята също е проявление на Бога и затова трябва да я цениш като нещо божествено, трябва да умееш да я владееш и да разполагаш с нея. Трябва да притежаваш изкуството да си набавяш винаги толкова материални неща, от колкото имаш нужда за изпълнение на земните си задачи. Винаги имай пълното съзнание за истината, че докато си тука, на Земята, трябва да действаш със, а не без материята или против материята. Нужно е да умееш да събираш и задържаш материалните средства, да ги владееш и употребяваш правилно. В противен случай си напълно изложена на произвола на земните нисши сили, ще бъдеш зависима от тях и не ще можеш да изпълняваш задачата си съвсем свободно и независимо. Но внимавай с божественото качество да властваш над материята, за да не се превърне то в егоистична и сатанинска алчност и жажда за притежаване.
Като съработник в името на великото дело не бива да бъдеш привързана към никого. Научи се добре да разпознаваш у всеки човек онова, което той носи в себе си: кое е божественото в него, кое - земно и кое - адово или сатанинско. Обичай не личността, а Божественото в нея, понасяй земното и избягвай демоничното. Ако задачата ти изисква това, трябва да можеш без колебание да напуснеш най-любимия си човек, защото винаги трябва да имаш на ум, че достойното за обич в него е Бог, а не личността. Личността е само инструмент, чрез който се изявява Бог. Можеш да откриеш същите изяви и при други личности и да ги обичаш. Обичай Бога във всеки човек, тогава няма да си привързана към никого. Но тази "необвързаност" не бива да се превръща в "безлюбие, неотзивчивост или безразличие" към твоя ближен, към другите хора около теб.
Ала ти трябва да оставаш вярна цял живот, до смърт на всички онези, в които си разпознала проявлението на Бога. Ти обичаш учителите си и съработниците си във великото дело, защото в тях си познала Бога. И ще бъдеш вярна на Бога именно чрез тях, защото ще обичаш тяхната личност само като инструмент на Бога. Така уважението и верността ти към твоите учители и съработници никога няма да стане обожание, нито "култ към личността".
Ако искаш да бъдеш полезна във великото дело, трябва да усвоиш умението и изкуството да владееш и контролираш собствената си личност и да си служиш с нея в обществото като с инструмент, който..
Asociación Española de Homeópatas Únicistas

Calle Vicente Gaceo 21. 6. C

28029 Madrid

Tel: (34) 630 234 250

Email: info@aehu.es

Web-site: http://www.aehu.es

[29.5.2008 г. 16:36:37] Mariyana Lyubenova каза: http://www.homeopathy-ecch.or

[29.5.2008 г. 16:40:28] Mariyana Lyubenova каза: Това е адресът на Данчето-yochara@abv.bg


[26.6.2008 г. 18:52:21] Марияна Любенова изпраща файла "HOTELlekcii.doc" д

[26.6.2008 г. 19:01:10] Марияна Любенова каза: ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ “ИНТЕРМЕНЮ”

към фондация “ЕВРОФОНД”

1000 София, ул. ”Граф Игнатиев” № 12А, етаж ІV, тел. 02 / 9 888 202, 9 807 690

е-mail:intermenushkola@abv.bg www.intermenushkola.com

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА: БЯХ МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА

- Ивелина, чувстваш ли се като ясновидка номер 1 на България?


- Чувствам се много добре, но трябва да кажа, че има и други хора с такива възможности като моите.
- Преди да станеш толкова популярна от предаването "Ясновидци", на какви хора си гледала?
- На приятелки. Те пък казват на свои познати и така и други започнаха да идват при мен. Това стана след смъртта на баща ми преди пет години. Той умря от емболия на белите дробове. Казваше се Христо и почина на Коледа.
- А преди той да си отиде от този свят, имала ли си ясновидски способности?
- Бях на 10 годинки, когато почина баба ми. След това майка ми преживя силен стрес и се разболя. Цялата и ръка посиня. Ходи по лекари, но те се отказаха да я лекуват. Една вечер сложих моята ръка върху нейната и тя усети, че се подобрява. Каза ми да го правя по-често, защото така й минава. Един месец по-късно се излекува.
- Направо чудо! А как точно гледаш? Какво случва? Общуваш ли с някакви извънземни човечета, които ти диктуват?
- Отваря ми се нещо като канал и получавам информация. Много е важно да действам по интуиция и да кажа първата мисъл, която ми мине през главата. Гледам на три имена и навършени години.
При мен са идвали хора с много тежки проблеми. Лекарка ме е питала как ще мине сърдечната операция на баща й. Родители доведоха сина си наркоман и след три месеца той вече се бе отказал от хероина. Свалих и диоптри от очилата на моя приятелка.
- Готова ли си да приемаш многото хора, които сега ще започнат да идват при теб? Каква ще ти е тарифата?
- Нямам представа. Не съм мислила по тези въпроси още.
- А защо досега не си участвала в тези предавания, дето разни ясновидки пророкуват от екрана?
- Не искам да минавам под техния знаменател. За мен
хората, които предсказват от екрана, са лъжци.
- Теб също може някой да те обвини, че си шарлатанка!
- Те вече го направиха. Обвиниха ме, че преди кастинга на предаването съм се обаждала на маг Селена, за да я питам дали ще ме вземат. Истината е друга. Тя ми се обади на мен и ми казва: "Къде ходи тоя моят?" Аз й обясних, че виждам как си общува с жени по Интернет. Селена потвърди информацията ми и каза:" Страшна си!" Дори поиска да работим заедно.
В един вестник пък бяха писали, че съм си платила 20 000 лева, за да участвам в предаването.
- Теб всъщност кой те накара да се запишеш за кастинга?
- Сестра ми. Тя видяла рекламата за предаването и каза: "Ти трябва да участваш! Прегръщай телевизора и се записвай!" Изпратих си документите и след това отидох на кастинга. Сестра ми дойде с мен, да не би да се откажа. Имаше много хора, но помня, че тогава видях Николета, която до този момент не познавах. Обърнах се към сестра ми с думите:"Ето, с нея ще бъдем на финала!" Така и стана.
- Ти имаше изпитания, в които не се представи добре. Защо се получи така?
- Човек не винаги може да се съсредоточи. Не съм идеална. Ядосвах се, когато на първото изпитание не открих в кой от багажниците на колите е скрит човек.
- Николета твърди, че си й смучела енергията!
- Ох, да ми обясни Николета механизма, че да разбера как съм го правила. Тя може да има качества на ясновидка, но като характер не ми се нрави.
- Нарече те кучка!
- Не ми беше приятно. Като ходехме по хотелите, крещеше:" Бягай оттука! Ти ми смучеш енергията! " Хората бяха вдигнали ръце. Явно тя не може да си обясни какво се случва с нея и оттам идва агресията й. Николета сама каза, че отива в предаването, за да си провери възможностите, а аз знаех, че ги имам. Все пак доста книги съм прочела.
Ходих и на лекари, за да проверя дали съм луда.
- Така ли?
- Да. Една вечер казах на мой приятел:"Аз полудявам! Мога да гледам! Води ме на лекар!" Отидохме в пловдивска клиника и си поговорих с психиатърката доста дълго време. Тя ми обясни, че сигурно имам страхова невроза и препоръча да пия жълт кантарион. Аз обаче й казах: "Виж какво, мога да гледам. Задай ми три въпроса и ще ти отговоря на тях." Жената отказа, но въпреки това продължих: " Майка ти е прекарала инсулт и ще се оправи, а синът ти ще го приемат в езикова гимназия." Точно така стана.
- При Ванга ходила ли си?
- Не, майка ми е ходила, заради ръката.
- И какво й е казала?
- Че аз ще я излекувам и че имам такива способности.
- Смяташ ли се сега за новата Ванга?
- О, не!
- Вярваш ли в магии?
- Не. Това е форма на мисълта. Човек сам ги внушава тези неща.
- Знаеше ли, че ще победиш в "Ясновидци"?
- Не, мислех, че ще е Николета. Тя очакваше да е първа. За мен това нямаше кой знае какво значение. Когато казаха моето име и гръмна зарята, разбрах, че съм победител. Сега ми е хубаво, като нося медальона на врата си.
- След победата ще зарежеш ли бизнеса с недвижими имоти?
- Мечтата ми е да направя център за алтернативна медицина, но за това трябват доста пари.
- Имаш данни за фолк певица. Не мислиш ли да се пробваш?
- Митко Пайнера ще почака /смее се/!
- Кое смяташ за твой най-голям успех досега?
- Това, че си отгледах сама детето. Синът ми Виктор преживя няколко операции, но сега вече е добре.
- Защо не си заедно с баща му?
- Причините са много. Омъжих се на 22 години, а на 24 се разведох. Бях бременна в осмия месец, когато вече не живеех с мъжа си.
- Мъжете не ги ли е страх от теб?
- Има и такива.
- Имаш ли приятел сега?
- Не. Не мога да си намеря подходящия.
- На дясната гърда виждам татуировка. Какво означава тя?
- Дива орхидея от едноименния филм, който ми е любим. Много харесвах Мики Рурк, но той сега доста се промени с тези пластики, които си направи.
- На дясната ръка имаш белег. От какво е?
- Като почина баща ми, в нашата къща ставаха странни неща. Веднъж стъклото на вратата на хола, без никакво течение, се счупи и поряза ръката ми. Лекарите я зашиха, само че вътре остана стъкло. Седмица по-късно стана лилава. Наложи се пак да ми направят операция и да извадят стъклото.
- Обичаш ли екстремните преживявания?
- Да. Имах и мотор. Преживяла съм десет катастрофи. В една от тях имах седем камшични удара на врата.
- А била ли си на прага между живота и смъртта?
- Да. Веднъж се натрових и три дни съм спала.
- Нека проверим сега твоите ясновидски дарби. Ще ти задам въпрос, свързан с доста дискутирана тема - изчезването на изпълнителния директор на "Литекс" Ангел Бончев. Ще го намерят ли?
- Жив е. Ще излезе наяве.
- Последен въпрос. Виждаш ли нещо драматично за България?


  • /Дълго мълчание/. Не. До две-три години ще стане много по-хубаво и хората ще живеят по-спокойно.

С П О Г О Д Б А


МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО ИСПАНИЯ

ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ

МЕЖДУ ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ
Одобрена с РМС по т. 17 от протокол № 19 на заседание на МС от 08.05.2003 г., подписана на 28.10.2003 г. в Мадрид, утвърдена с РМС № 864 от 12.12.2003 г. обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г., в сила за РБ от 19.02.2005 г.

Република България

и

Кралство Испания,



наричани по-нататък “Договарящи страни”,
ръководени от желанието си да регулират по определен и последователен ред трудовата миграция между двете държави,
водени от стремежа работниците, граждани на едната от Договарящите страни, които пристигат на територията на другата Договаряща страна, да се ползват ефективно от правата, признати по силата на разпоредби с международен характер, страни по които са и двете държави,
убедени, че трудовата миграция е явление, което взаимно облагодетелства техните народи и което може да допринесе за икономическото и социалното развитие, да улесни културното разнообразие и да съдейства за обмена на технологии,
осъзнаващи необходимостта да се зачитат правата, задълженията и гаранциите, закрепени в националните законодателства и международните споразумения, по които те са страни,
имащи за цел да задълбочат цялостното сътрудничество и приятелството между Договарящите страни, да предотвратят незаконната миграция и трудовата експлоатация на своите работници в контекста на общите европейски интереси, външната политика и политиката на миграция на правителствата на двете Държави, както и на ангажирането им за регулиране на трудовата миграция,
се споразумяха за следното:




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница