Животът на Исус Елън Уайт Предговор

Това търсене често бива изопачавано. Ние се опитваме да задоволим желанията си чрез удоволствия, пари, удобства, слава, власт. Но в края на краищата тези неща се оказват суета, която оставя душата празна и незадоволена.

Божието намерение е сърдечната жажда да доведе човека при Този, Който единствен може да го задоволи съвършено! Той иска да намерим Исус Христос, Сина на вечния Бог. “Защото бе угодно на Отца в Него (Христос) да обитава цялата пълнота”, “защото в Него обитава телесно пълнотата на Божеството”.

За живота на Христос са написани много книги. Някои от тях са превъзходни, изпълнени с информация, хронология, история, обичаи, събития. Те обясняват редица неща от учението и многостранния живот на Исус от Назарет. Но въпреки това “и половината” не е била разказана.

Тази книга не представлява съгласуване на евангелията, нито дори дава точния хронологичен ред на важните събития от живота на Христос. Вместо това тя представя Божията любов така, както е разкрита в лицето на Неговия Син, и Божествената красота на Христовия живот, в който всички могат да участват. Тя не се стреми да задоволи любопитството, или да обори критиката.

Книгата представя Христос като Единствения, Който може да задоволи всеки копнеж. Еврейският пророк Агей Го назовава “Желанието на всички народи” и ние също можем да Го назовем “Желанието на всички векове”.

Исус привличаше учениците към Себе Си чрез добротата на Своя характера. Чрез личното Си присъствие сред тях, чрез съчувственото Си докосване до всичките им трудности и нужди, и чрез постоянното общение с учениците Той преобразяваше характерите им. Насочваше ги от земното към небесното, от егоизъм към саможертва, от свитост на сърцето поради невежество и предразсъдък към широта на знанието и дълбока любов към хората от всички народи и раси. Тази книга представя благословения Изкупител в такава светлина, че да помогне на читателя да се срещне с Него лице с лице, сърце със сърце и да намери в Него, както и учениците направиха в древността, Исус, Могъщия, Който спасява “докрай” и преобразява по Своя Божествен образ всички, които чрез Него идват при Бога. Но как невъзможно е да се опише Неговия живот! Това е като опит да се изобрази истинската дъга или да се предаде с думи най-нежната музика.

Авторката на книгата представя в нова красота живота на Исус. Извадила е много нови скъпоценности от мината. Нова и славна светлина изгрява от познатите текстове, за чиято дълбочина читателят не е предполагал. Исус Христос е разкрит като Пълнота на Божеството, Спасител на грешниците, Слънце на правдата, милостиви Първосвещеник, Лекар на човешките болести и страдания, състрадателен Приятел, постоянен Спътник, Княз от Давидовия род, щит за Неговия народ, Княз на мира, идващия Цар, вечен Баща, кулминация от сбъдването на желанията и надеждите на всички векове.

Тази книга се дава на света с молитвата Бог чрез Духа Си да направи думите й живот за всички вас, чиито копнежи и желания още не са задоволени, за да могат да познаят “Него и силата на Неговото възкресение и участието в Неговите страдания”. Накрая през вечността, отдясно Му да споделят “пълнотата от радост” и “вечните блаженства”, което ще бъде наградата и наследството за онези, за които Той е всичко - “най-възвишен сред десетки хиляди”, “винаги изпълнен с любов”!

От американските издатели

Бог с нас

“И ще Го нарекат Емануил (което значи Бог с нас).”

“Светлината от познаването на Божията слава” се вижда “в лицето на Исус Христос”. От вечността Господ Исус Христос бе едно с Отец; Той бе “образ на Бога”, образ на величието и мощта Му, “излъчване на Неговата слава”. Той дойде в нашия свят, за да изяви тази слава. Той дойде да разкрие на помрачената от греха земя светлината на Божията любов - да бъде “Бог с нас”. Затова за Него бе пророкувано: “И ще Го нарекат Емануил.”

Идвайки да обитава между нас, Исус трябваше да разкрие Бога и на хора, и на ангели. Той бе Словото Божие - Божията мисъл, достъпна за нашите сетива. В молитвата за учениците Си Той каза: “Изявих им Твоето име” - “милостив и изпълнен с благодат, дълготърпелив и изобилстващ с доброта и истина” - “за да бъде любовта, с която Ме възлюби, в тях и Аз в тях”. Но това откровение не бе дадено само за децата Му, родени тук на земята. Нашият малък свят е учебникът за вселената. Божията чудна, благодатна цел, тайната на изкупи­телната любов, е темата, в която “ангели желаят да погледнат” и тя ще бъде за тях предмет за изучаване през безкрайни векове. И изкупените, и непадналите същества ще намерят в кръста на Христос своята наука и песен. Ще се разкрие, че славата, грееща от лицето на Исус, е славата на саможертвената любов. В светлината на Голгота ще се види, че законът на себеотрицателната любов е закон на живота и за земята, и за небето; че любовта, която “не търси своето”, има своя източник в Божието сърце; и че в кроткия и смирен Исус е разкрит характерът на Този, Който обитава в непристъпна за човека светлина.

В началото Бог се разкри във всички дела на сътворението. Христос бе Този, Който разпростря небесата и положи основите на земята. Неговата ръка окачи световете в космоса и извая полските цветя. “Ти, Който със силата Си утвър­ждаваш планините.” “Негово е морето, дори Той го е направил” (Пс. 65:6, 95:5). Бог изпълни земята с красота и въздуха с песни. И върху всичко по земята, във въздуха и в небесата Той написа вестта за любовта на Отец.

Сега грехът е помрачил съвършеното творение на Бога, върху което все още стои Неговият почерк. И до днес всички сътворени същества изявяват славата на превъзходството Му. Нищо освен егоистичното човешко сърце не живее за себе си - няма птица, която да пронизва въздуха, нито животно, което се движи по земята и което да не служи на някой друг живот. Всеки лист в гората, всяка тревичка на земята имат своята служба. Във всяко дърво, храст и лист прелива този елемент на живот, без който нито човек, нито животно могат да живеят, а човекът и животното на свой ред служат за живота и на дървото, и на храста, и на листа. Цветята разлистват своята хубост, излъчват аромата си, благосла­вяйки света. Слънцето пръска светлината си, за да радва хиляди светове. Океанът, източник на всички потоци и извори, получава водите си отвсякъде, но ги приема, за да дава. Влагата, която се издига от недрата му, пада като дъжд на земята, за да покълва и напъпва всичко по нея.

Славните ангели намират радост в даването - те отдават любов и неуморна грижа за падналите и нечестивите. Небесни същества умоляват човешките сърца, носят на този тъмен свят светлина от небесните дворове. Чрез нежна и търпелива служба те действат върху човешкия дух, за да доведат грешните до приятелство с Христос, което е по-близко, отколкото те осъзнават.

Но като оставим настрана тези по-малки представители, ние виждаме Бога в Исус. Гледайки Исус, откриваме, че славата на нашия Бог е да дава. “От Себе Си нищо не върша - каза Христос, - живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отца.” “Аз не търся слава за Себе Си, но славата на Онзи, Който Ме е изпратил” ( 8:28 6:57 8:50 7:18 Йоан 8:28, 6:57, 8:50, 7:18). С тези думи е изразен великият принцип, който е закон на живота за всемира. Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да дава. Така в небесните дворове чрез Неговата служба за всички сътворени същества се влива живот от Отца чрез възлюбения Син. Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко. И така, чрез Христос се затваря цикълът на благотворителността, отразяващ характера на великия Дарител, законът на живота.

Този закон бе нарушен в самото небе. Грехът води началото си от егоизма. Луцифер, осеняващият херувим, пожела да бъде пръв в небето. Искаше да добие власт над небесните същества, да ги откъсне от Създателя им и да спечели тяхното уважение. С тази цел той представи Бога фалшиво, приписвайки Му желание за себевъздигане. Постара се да прехвърли своите зли качества на обичащия Създател. Така измами ангелите, така измами и хората. Доведе ги до съмнение в Божието слово и до недоверие в добротата Му. Понеже Бог е Бог на справедливост и на страшно величие, Сатана Го представи като жесток и непрощаващ. Така увлече хората да се присъединят към него в бунт срещу Бога и нощта на окаяността падна над света.

Земята потъна в тъмнина от фалшиво разбиране за Бога. Лукавата власт на Сатана трябваше да бъде съкрушена, за да се разсее тъмнината и светът отново да се върне при Бога. Това не можеше да се извърши чрез сила. Насилието противоречи на принципите на Божието управление. Бог желае служба само от любов; а любовта не се налага със заповед; тя не се печели със сила или власт. Само любовта пробужда любов. Да познаваш Бога, означава да Го обичаш; Него­вият характер трябваше да бъде разкрит в контраст с характера на Сатана. Това дело можеше да извърши само едно Същество в цялата вселена. Само Този, който познаваше висотата и дълбочината на Божията любов, можеше да я изяви. Сред тъмната нощ на света трябваше да изгрее Слънцето на правдата “с изцеление в крилата Си” (Малахия 4:2).

Планът за нашето изкупление не бе съставен след грехопадението на Адам, а преди него. Той бе откровение “на тайната, която е била замълчана от вечни времена” (Римл. 16:25). Това бе разкриване на принципите, които от вечни времена бяха в основата на Божия трон. От началото Бог и Христос знаеха за отстъплението на Сатана и за грехопадението на човека, подмамен от лукавата сила на отстъпника. Бог не нареди да съществува грехът, но го предвидя и взе мерки за да посрещне това ужасно събитие. Толкова голяма бе любовта Му към света, че се закле да даде “Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).

Луцифер бе казал: “Ще възвиша престола си над Божиите звезди; Ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:13, 14). Но Христос, “като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” (Филип. 2:6, 7).

Това бе доброволна жертва. Исус можеше да остане при Отец Си. Можеше да задържи небесната слава и службата на ангелите. Но Той избра да върне скиптъра в ръцете на Отец, като слезе от трона на вселената, за да занесе светлина на тези, които са в тъмнина, и живот на погиващите.

Преди почти две хиляди години в небето се чу с тайнствена важност глас от Божия трон: “Ето, ида!” “Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло... Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да извърша Твоята воля, о, Боже” (Евр. 10:5-7). С тези думи се извести изпълнението на намере­нието, скрито от вечни векове. Исус бе готов да посети нашия свят и да се въплъти в човешко тяло. Той каза: “Приготвил си Ми тяло.” Ако се бе появил със славата, която имаше при Отец преди създаването на света, ние не бихме издържали светли­ната на при­съствието Му. За да можем да Го гледаме и да не умрем, изявлението на славата Му бе закрито. Неговата Божественост бе забулена с човешко естество - неви­димата слава във видимия човешки образ.

Тази велика цел биваше представяна чрез сянкови образи и символи. Горящият храст, в който Христос се яви на Мойсей, откриваше Бога. Символът, избран да представи Божеството, бе нисък храст без външна привлекателност. Но той съдър­жаше Безкрайния. Всемилостивият Бог обви славата Си в един най-скромен символ, за да може Мойсей да Го види и да остане жив. Също и чрез облачния стълб през деня и огнения стълб нощем Бог общуваше с Израил, разкривайки на хората волята Си и придавайки им Своята благодат. Божията слава бе засенчена и величието Му - покрито, за да могат да го видят слабите очи на смъртните човеци. Христос трябваше да дойде в “нашето унищожено тяло” (Филип. 3:21), “в подобие на човек”. В очите на света Той не притежаваше красота, за да Го пожелаят. Но въпреки това бе въплътеният Бог, светлината на небето и земята. Славата на величието бе забулена и скрита, за да може да се приближи до скърбящите, изкушавани хора.

Бог нареди на Мойсей за Израил: “И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях” (Изх. 25:8). И Той обитаваше в светилището сред Своя народ. През цялото уморително скитане на израилтяните из пустинята симво­лът на присъствието Му бе с тях. Христос разположи Своята скиния* сред нашия човешки лагер. Опъна Своята шатра до човешките шатри, за да обитава между нас и да ни запознае със своя Божествен характер и живот. “И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14).

Понеже Исус дойде да обитава сред нас, ние знаем, че Бог познава нашите изпитания и съчувства на скърбите ни. Всеки син и дъщеря на Адам могат да разберат, че нашият Създател е приятел на грешниците. Защото във всяко учение на благодат, във всяко обещание за радост, във всяко дело на любов и Божествено привличане, изявено в живота на Спасителя на земята, ние виж­даме “Бог с нас”.

Сатана представи Божия закон на любовта като закон на егоизма. Той заяви, че е невъзможно да се подчиняваме на Божиите предписания. Грехопадението на нашите първи родители и окаянството, което дойде в резултат от него, той приписа на Създателя, като подведе хората да смятат Бога за автор на греха, страданието и смъртта. Исус трябваше да развенчае тази измама. Като един от нас Той трябваше да ни даде пример за послушание. Затова прие нашето естество и премина през нашия живот. “Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си” (Евр. 2:17). Ако трябваше да понесем нещо, което Исус не е понесъл, тогава точно в тази точка Сатана би представил Божията сила като недостатъчна за нас. Затова Исус бе “във всичко изкушен като нас” (Евр. 4:15). Той издържа всяко изпитание, на което сме подложени ние, не упражни за своя полза сила, която не ни е предо­ставена безплатно. Срещна се с изкуше­нието като човек и победи чрез силата, дадена му от Бога. Той каза: “Драго ми е, Боже Мой, да изпълнявам Твоята воля; да, законът Ти е дълбоко в сърцето Ми” (Пс. 40:8). Като обикаляше да върши добро и лекуваше всички поразени от Сатана, Той ясно разкри на хората характера на Божия закон и естеството на службата Си. Неговият живот свидетелства, че е възможно и ние да бъдем послушни на Божия закон.

Христос влезе в контакт с човечеството чрез Своето човешко естество. Като Бог Той се хвана за Божия трон. Като човешки Син ни даде пример за послуша­ние, а като Божи Син ни дава сила за послушание. Христос бе Този, който говори на Мойсей на планината Хорив: “АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ... Така кажи на чадата Израилеви: “Оня, Който Съм, ме изпрати при вас” (Изх. 3:14). Това бе обещание за освобождението на Израил. Затова, когато дойде в човешки образ, Той заяви, че е “АЗ СЪМ”. Детето от Витлеем, кроткият и смирен Спасител, е Бог, “явен в плът” (1Тимотей 3:16). А на нас ни казва: “АЗ СЪМ добрият Пастир.” “АЗ СЪМ Пътят, и Истината, и Животът.” “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Йоан 10:11, 6:51, 14:6; Матей 28:18). “АЗ СЪМ гарант за всяко обещание. АЗ СЪМ, не бой се. “Бог с нас” - е сигурността за освобождението ни от греха, уверение за силата ни да се подчиняваме на небесния закон.

Като се унижи да приеме човешко естество, Христос разкри характер, про­тиво­положен на Сатана. Но Той слезе дори по-ниско по пътеката на смире­нието. “Като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филип. 2:8). Както първосвещеникът сваля своите великолепни святи одежди и служи с бяла ленена дреха на обикновен свещеник, така и Христос прие образ на слуга и принесе жертва, като самият Той бе и Свещеникът, и Жертвата. “Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония, на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир” (Исая 53:5).

Христос понесе това, което ние заслужаваме, за да може с нас да се постъпи така, както Той заслужава. Той бе осъден за нашите грехове, в които няма никакъв дял, за да може ние да бъдем оправдани чрез Неговата правда, в която ние нямаме никакъв дял. Той понесе смъртта, която принадлежеше на нас, за да можем ние да получим живота, който бе Негов. “С Неговите рани ние се изкупихме.”

Чрез Своя живот и чрез смъртта си Христос придоби дори нещо повече от това да възстанови разрушеното от греха. Целта на Сатана бе да раздели вечно Бога и човека, но чрез Христос ние се свързваме с Бога още по-тясно, откол­кото, ако никога не бяхме съгрешили. Приемайки нашето естество, Спа­си­телят се свърза с човека с връзка, която никога не може да се разкъса. Той е свързан с нас през вечните векове. “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син” (Йоан 3:16). Той Го даде не само за да понесе нашите грехове и да умре като наша жертва за нас. Даде Го на падналото човечество, за да ни увери в неиз­менното Си намерение за мир, Бог даде единородния Си Син да стане член на човешкото семейство и завинаги да запази човешкото си естество. Това е обещанието, че Бог ще изпълни Своето Слово. “Защото ни се роди дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му.” Бог прие човешко естество в лицето на Своя Син и занесе това естество в най-висшето небе. “Човешкият Син” споделя трона на всемира. “Човешкият Син” ще бъде наричан “Чудесен, Съвет­ник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6). “АЗ СЪМ” е Помирителят между Бога и човека, положил ръка и на двамата. Този, Който е “свят, невинен, непорочен, отделен от грешните, не се срамува да ни нарече Свои братя” (Евр. 7:26, 2:11). Земното и небесното семейство се свързаха чрез Христос. Прославеният Христос е наш брат. Небето е съхранено в човечеството, а човекът е обгърнат в обятията на Безкрайната любов.

За Своя народ Бог казва: “Ще бъдат като камъни на корона, блестящи над земята Му. Защото колко велика е благостта Му и колко голяма красотата Му” (Захария 9:16, 17). Ликуването на изкушените ще бъдат вечно свидетелство за Божията милост. В бъдните векове “Той ще показва... премногото богатства на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса”, “тъй щото на небесните началства и власти да стане позната... многообразната премъдрост на Бога според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашия Господ” (Еф. 2:7, 3:10, 11).

Чрез изкупителното дело на Христос бе оправдано Божието управление. Всемогъщият бе изявен като Бог на любовта. Обвиненията на Сатана бяха отхвърлени и характерът му - разобличен. Никога вече нямаше да възникне бунт. Никога вече грехът няма да влезе във всемира. Всички ще са в безопасност за вечни векове. Чрез саможертвената си любов земните и небесните обитатели се свързват със своя Творец в неразделно единство.

Делото на изкуплението ще бъде завършено. Там, където изобилстваше грях, Божията благодат изобилстваше още повече. Самата земя - мястото, което Сатана твърдеше, че е Негово, ще бъде не само изкупена, но и възвисена. Нашият малък свят, попаднал под проклятието на греха, бе единственото тъмно петно в Неговото славно творение. Но той ще бъде издигнат над другите светове в Неговата вселена. Тук, където Божият Син опъна Своя шатър, където Царят на славата живя, страда и умря - тук, сред хората ще бъде Божията скиния “и Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негов народ, и Сам Бог ще бъде с тях и те ще бъдат Негови люде, и Самият Бог ще бъде с тях, техен Бог”. В безкрайни векове изкупените ще живеят в светлината на Господа и ще Го хвалят за неизразимо скъпия Му дар.