Животът на Йосиф

Искам да започна с една лоша новина: Комфортът, удобството убива. Учени от Калифорнийския университет направили опит с амеба. Създали й среда, напълно свободна от стрес: идеална температура, оптимална концентрация на влага, постоянно снабдяване с хранителни вещества. Сигурно си мислим, че това била една щастлива амеба. За жалост по нея започнали да се появяват язви и най-странното е, че в един момент тя умряла.

Не само амебата, но всяко живо същество има нужда от предизвикателства, за да се развива и бъде жизнено. Комфортът не помага за развитието.

Това е още повече вярно за духовния живот. Без предизвикателства, трудности, които трябва да бъдат преодолявани няма растеж.

Добрата новина е, че Бог допуска много изпитания в живота ни.

Днес ще говорим за един от големите духовните герои на Библията – Йосиф. Това правило за изпитанията, които водят до духовно израстване се изявява в живота на тази личност.

В няколко проповеди искам да разгледам някои важни моменти от биографията на Йосиф.

Ще започнем с Битие 37 глава, ст. 1, 2:

„…”

От тук започва нова секция в книгата Битие. В Битие ще срещнем на различни мееста изрази като: „ето потомството на …” или „ето родословието на … Адамовото потомство, Ноевите синове … Симовото родословие …”

За Яков се казва нещо друго – той е в Ханаанската земя – земя, в която баща му беше пришълец. Кой е баща му? Исаак, неговият баща – Авраам е наречен пришълец. (Битие 20:1)

Все още обещанието, дадено на Авраам, че потомството му ще завладее земята Ханаан не е изпълнено. Дали това обещание ще се изпълни в живота на Яков?

От земята в ст. 1 разказът се прехвърля към потомството – ст. 2.

Но какво ви прави впечатление тук? Разказът за потомството започва с едно единствено име – Йосиф. Другите синове на Яков не са дори споменати по име. Ние ги познаваме от предишните глави. Яков има две жени – Лия и Рахил и две наложници – Вала и Зелфа, от които има 12 сина.

Една от жените му – Рахил – е починала. Яков я е обичал най-много. И Йосиф е неин син, първороден от Рахил, но почти най-малкия сред братята си.

Словото за потомството на Яков започва с разказът за Йосиф, защото той е най-важната фигура до края на книгата Битие.

Каня ви да разгледаме няколко сцени от историята на Йосиф, описани в Битие 37 глава, които разкриват неговата личност и живот. Нека да се опитаме да извлечем някои практични приложения за своя духовен живот от живота на Йосиф.

За какво ли е съобщавал? Че са пушили марихуана, че са играели хазарт, че са били нечестни, че са се държали агресивно, безотговорно към стадата, че са имали бурен нощен живот – пиянства, жени … Не ни е казано в какво се е състояло това лошо поведение.

Но как възприемате постъпката на Йосиф? Какво прави той?

Думата за съобщаваше на еврейски е използвана на много места, за да определи злословие, клевета (Числа 13:32; 14:36-37; Пс. 31:13; Пр. 10:18; Еремия 20:10).

Е, какъв е Йосиф – подлец, който измисля клевети.

Този израз може да означава също така и лош доклад за поведението на братята си.

Някой може да определи подобно поведение като подло.

Но то може да бъде разглеждано и като позитивно.

Когато си тийнейджър много лесно се повлияваш от примера на другите, особено, ако са по-големи от теб. Тъй като не искаш да изглеждаш смешен, глупав ти си готов да правиш това, което другите правят.

Много тийнейджъри започват да пушат, да опитват наркотици – не че им харесва, а за да не са по-различни, да не са смотани в очите на другите. Други започват ранен сексуален живот, защото всичко го правят.

Йосиф е подложен на такъв социален натиск от страна на своите по-големи братя.

Помислете си, правите ли нещо само защото другите го правят и за да не изглеждате странни в техните очи. Това не се отнася само за младите хора. Много възрастни хора живеят така – нагаждайки се към поведението на другите.

2. Йосиф е загрижен за братята си

Поведението на Йосиф може да бъде изтълкувано по два начина – злепоставяне или грижа.

Начинът, по който е представен в книгата Битие обаче рисува един чист, искрен млад човек.

В Щатите видях реклама на някакъв продукт, не си спомням какъв беше, но запомних текста, едно изказване на Наполеон Бонапарт І: Не прекъсвай врага си, когато греши!

Е, Йосиф е можел да се възползва от тази максима. Но той е предпочел да помогне на братята си. Рувим вече е компрометиран. Сега и другите.

Не е ли това един чудесен начин да се справи с конкуренцията – като ги остави да се провалят напълно и остане само той свестен.

Той, сигурно е разговарял с братята си, противопоставял се е на тяхното поведение и в крайна сметка е говорил с баща си, за да им се повлияе да се променят.

Друг тип поведение от негова страна би било да си премълчава, да ги оставя да затъват в греховете си.

Какво правите, когато някой ваш близък – колега, приятел, роднина, брат, сестра от църквата започне да се проваля, да нарушава библейските принципи? Злорадствате ли, че конкуренцията намалява и вие оставате най-свестен. Може да си премълчим. Но може и да покажем загриженост и да помогнем.

Следващата сцена от тази глава ни представя специалната позиция, която Йосиф е имал пред баща си Яков.

Какво мислите за чувствата на Яков? Нормално ли е да обича едно от децата си повече? Това е обяснимо – той е негов син от Рахил, която Яков обича като душата си. Никоя друга жена не се е радвала на такава голяма любов от негова страна. Сега, когато Рахил е мъртва, Йосиф е живият спомен за нея. Той е освен това и дете на старостта му – любимец.

Чувствата са нещо, на което човек не може да заповяда.

Но може да заповяда на какво? На действията си. Проблемът тук не са толкова чувствата на Яков, а тяхната демонстрация по един скандализиращ другите начин. Яков също е бил обект на фаворизиране от страна на майка си, докато баща му Исаак пък е фаворизирал неговия брат – Исав.

Яков прави на Йосиф специална шарена дреха.

Според коментаторите тази шарена дреха – туника с дълги ръкави и слизаща почти до земята. Такива дрехи в миналото са носели важни личности. Обикновените работни дрехи били без ръкави. А тази била като дреха на началник.

Представяте ли си контраста между Йосиф и братята му. Как ли се е чувствал той? Как ли са се чувствали те?

Поведението на Яков върши много лоша услуга на Йосиф. Той го изправя пред две предизвикателства – фаворизиране и привилегироване и омразата на братята си.

1. Фаворизирането и привилегироването на Йосиф.

В миналото живеехме в едно общество на привилегированите – децата на активни бойци против фашизма имаха привилегии за прием в университета, при намиране на работа. Днес също има хора от властта, мафията, бизнеса, които са привилегировани – те могат да спират с колите си на забранени места, за тях няма строги присъди в съда, могат да вършат престъпления и да бъдат на свобода.

Хубаво ли е да си привилегирован?

Ако си честен човек – това те смущава. Първоначално се радваш, че имаш нещо, което другите нямат. Но след това се чувстваш гузен. Защо, когато си наравно с други, ти си разглеждан като по-специален.

Фаворизирането покварява, може да те накара да се чувстваш по-важен, по-значим от всички други.

Как ли се е чувствал Йосиф с тази шарена дреха пред братята си?

Представете си, че купувате на едното си дете химикал за подарък, а на другото компютър. Едното обличате в дрехи на Армани, а другото в китайски дрехи от Илиенци.

Йосиф е изправен пред предизвикателството на фаворизирането. Няма начин това да не му е повлияло. Няма начин по-късно, когато е лишен от шарената дреха, комфорта, който баща му му е създавал да не се е чувствал зле. Няма как да не е развил поне малко в себе си чувството за превъзходство.

Е, търсите ли привилегии? Искате ли да бъдете с нещо повече от другите? За една и съща работа да получавате по-добро заплащане? Да получавате повече внимание от колкото получават другите?

Когато търсиш привилегии, губиш чувството си за справедливост.

Защо братята намразват Йосиф? Толкова ли са дребнави за една шарена дрешка?

В този акт на Яков те виждат нещо повече от глезене на малкото братче. Първородния Рувим е извършил престъпление – спал е с една от наложниците на Яков. Сега може би Яков иска да прехвърли първородството върху първия си син на Рахил. Тази шарена дрешка може да означава точно такова намерение.

Как ще се чувствате, ако сте обект на омраза.

Фаворизирането предизвиква омраза, съперничество. В семейството, в църквата, на работното място.

Когато един е привилегирован, това събужда омразата на другите.

И тогава вие имате още по-голям проблем. Налага ви се да живеете, работите, служите с хора, които ви мразят.

Омразата се засилва още повече в следващата сцена.

Ако шарената дрешка е трън в очите на братята на Йосиф, то сънищата предизвикват истинска буря от омраза и завист.

Ст. 5, 8, 11 – намразиха го още повече, завидяха му.

Защо е това отношение от страна на братята?

Тези сънища продължават да водят нещата в същата посока – всички братя ще се поклонят – т.е. той е този, който ще бъде първороден. Това не е тълкуване на Йосиф. Братята му тълкуват. Вторият сън обаче е странен – и баща му и майка му ще се поклонят. Самият баща тълкува съня. Йосиф не казва какво е значението.

Това вече прекрачва всякакви граници. Вижте ст. 10. Бащата се намесва и се скарва на самозабравилия се син.

Сънищата в древността са се приемали като вест от Бог и това е, което кара братята му и баща му да настръхнат.

Дали Йосиф си измисля или наистина Бог говори чрез него? А какви са тези абсурдни сънища – в едно патриархално общество това е абсурд да се случи – да се поклонят по-възрастните на по-младия.

Представете си в едно такова общество как звучи един такъв сън.

Дали тези сънища са от Бог? Тук не ни се казва. Но от това, което следва в живота на Йосиф и семейството му се вижда, че чрез тези сънища е представена Божията визия за бъдещето.

Някои казват, че не се изпълняват напълно, тъй като луната и слънцето – бащата и майката не се покланят, майката на Йосиф е вече умряла. Но сънищата представят общо почитта, отдадена на Йосиф от родители и братя, което става факт – братята предават почитта на баща си, бащата е глава на семейството и го представлява.

Защо Йосиф разказва тези сънища? Не е ли било по-добре да премълчи?

Защото той смята, че това е вест от Бога. Той се чувства длъжен да я предаде. Тя засяга не само него. Тя засяга и най-близките му хора. За тях тя не е толкова положителна вест. Но не Йосиф избира какви да са вестите от Бог.

Той е наивен и може би не осъзнава докъде ще доведат тези негови сънища. Но в поведението му няма нищо лошо. Йосиф е напълно открит. Той играе с открити карти.

Ст. 11 – въпреки смъмрянето, Яков има едно наум.

Тази история и онова, което следва по-късно показва каква е разликата между човек, който има визия за бъдещето и онези, които нямат.

Бог дава на Йосиф виждане за бъдещето – ще го издигне, ще го постави в позиция на господар над целия си бащин дом. Това е божието бъдеще за Йосиф.

И тази визия му помага да премине през всички трудности и предизвикателства в живота си.

Вижте поведението на братята му. Това са хора, които нямат и не търсят визия за своя живот. Те могат само да завиждат на този, който живее с мечти, с визия.

Каква е вашата визия за бъдещето ви? Знаете ли каква е Божията воля за вас? Бог е готов да разкрива и изгражда в нас визия за бъдещето. Той иска да е наш водач. Не завиждайте на другите, които имат мечти и цели в живота. Потърсете Божията воля за вас и изградете живота си съобразно нея.

Каква е визията за вашия живот – към какво се стремите – към дребните, банални неща или очаквате Бог да изпълни големите обещания, които ви е дал?

Още от началото на тази глава се чувства едно напрежение, което расте с всеки изминал ред.

Йосиф е хвърлен в един ров, без вода и храна, без шарената дреха. Сам, изоставен, намразен от всички.

Така неговите сънища се превръщат в един истински кошмар на живо.

Ст. 24-28 – планът се променя, Юда дава по-добър съвет – вместо да тежи на съвестта им едно братоубийство те пак може да решат проблема с Йосиф и в същото време да спечелят някой сикъл – продават го и Йосиф е откаран в Египет.

Ст. 29-35 – за Рувим това е шок – раздира дрехата си. Братята измислят план – изпращат дрехата на баща си. За Яков това е трагедия – нищо не може да го утеши.

Какво става с Йосиф?

Той се изправя пред най-тежкото разочарование в живота си. Той е продаден от най-близките си. Той е отхвърлен.

Чувствали ли сте се отхвърлени? От приятели, от семейство, от роднини.

Чувствали ли сте се сами? Напълно изоставени? Какво правите в такива моменти?

Когато те изоставят другите – губиш смисъла. Особено в древността – губиш семейство – губиш и статута си и смисъла на живота.

Имало е случаи, в които приятели са ме изоставяли, предавали. Но това са много редки случаи. Представям си какво е да бъда отхвърлен от най-близките си.

Е, какво става със сънищата, с бъдещето, с големите Божии планове в живота на Йосиф?

Какво ли си е мислил той, когато е пътувал като роб към Египет? Как ли се е чувствал сега, лишен от всички привилегии, които е имал в бащиния дом?

Той е трябвало да научи един важен урок – Бог изпълнява плановете си, като ни превежда през изпитания, за да ни утвърди и усъвършенства духовно.

Искате ли Бог да извърши големи неща в живота ви?

А готови ли сте да преминете през големи изпитания, страдания, отхвърляне?

Ние сме готови да обвиняваме Бог за нещата, които се случват в живота ни, за страданията, загубите, болестите, самотата, бедността. Но трябва да разберем, че големите цели в живота изискват големи жертви.

Учениците на Исус се обръщат към Него и искат да седнат отляво и отдясно и Той ги пита: А ще пиете ли чашата, която Аз имам да пия и ще се кръстите ли с кръщението, с което Аз се кръщавам? (Матей 20:20-23)

Искам да запомним този урок: Великите мечти, големите визии са свързани с големи изпитания, страдания. Великите личности в Божия спасителен план са станали такива след като са преминали през чистилището на страданията, отхвърлянето, изкушенията и са преодолели с Божията помощ всичко това.

Не се страхувай да мечтаеш смело, стреми се към големи неща, но бъди готов да изстрадаш всичко. Не си мисли, че нещата ще станат лесно в живота.

Ако искаме силна, здрава, развиваща се, служеща църква, трябва да мечтаем смело, да имаме големи очаквания. Но трябва да сме готови и да преминем през много болки и жертви.

Деяния 14:22

Заключение:

Главата завършва оптимистично – Йосиф е жив.

Нещо повече – като че ли се загатва изпълнението на пророчеството дадено на Авраам в

Битие 15:13, 14, 18

Ето че потомството – Йосиф става роб в Египет. Но това е само начало на изпълнението.

Това начало показва, че сред интригите, страданията, разочарованията изпълнява своя план и нищо не може да Му попречи на това.

Не всеки от нас е призован да бъде Йосиф и да играе такава важна роля в Божия спасителен план. Но всички можем да се поучим от примера му.

Ето практичните уроци, които извличам от тази първа среща с него в Битие 37 глава. Ако искаш да бъдеш силна духовна личност:

1. Не се влияй от лошото поведение на другите. Не бъди конформист. Мисли самостоятелно и не се нагаждай.

2. Живей с отговорност и за другите. Когато видиш че са тръгнали надолу, не ги оставяй да се провалят, за да изпъкнеш ти. Направи всичко, за да им помогнеш, дори това да те постави в неудобна позиция.

3. Внимавай с привилегиите. Не се радвай, когато те фаворизират. Това може да те корумпира. Научи се да бъдеш справедлив и да останеш честен, дори когато си обект на привилегии.

4. Научи се да се справяш с омразата и завистта на другите. Не отговаряй с омраза и съперничество.

5. Открий великите намерения, които Бог има за живота ти и живей с тях. Живей с велика визия за бъдещето, но бъди готов и да преминеш през големи изпитания.

6. Каквото и да се случва с живота ти, не се отчайвай, а знай, че Бог те предвижва напред и всичко е под Негов контрол.

Амин!