Йоан йерусалимски. Видение на златния век. В продължение на векове „Тайния регистър на пророчествата”
Изтегляне 216.61 Kb.
|
| ЙОАН ЙЕРУСАЛИМСКИ. ВИДЕНИЕ НА ЗЛАТНИЯ ВЕК.
В продължение на векове „Тайния регистър на пророчествата” на Йоан Йерусалимски, от който са взети долу публикуваните цитати, се е смятал за забранен текст докато неотдавна отново не се е появил. Църквата, която не могла да открие в него никакви намеци за своята победа и триумф, решила, че съчинението е „продиктувано от дявола”. Йоан Йерусалимски бил бенедиктински монах, който от 1100 година, около двадесет години живял в Йерусалим. Това било времето на кръстоносните походи и Йоан Йерусалимски, вероятно, е представлявал моралното и пророческо ръководство на ордена на Тамплиерите. Когато умира през 1120 година, един от седемте тома на неговия „Таен регистър на пророчествата”, все още в обръщение след неговата смърт, се намирал във владение на „Ордена на Рицарите от Храма” в Париж. В 1307 година регистъра на Йоан Йерусалимски бил конфискуван в Париж заедно с цялата собственост на ордена на Рицарите от Храма, за да служи като улика на „съюза с дявола” на Рицарите от Храма, обявени за „войни на дявола” и „рицари на злото”. След залавянето на Рицарите от Храма тайнствено изчезва и плащеницата на Христос, която те също са притежавали. За да се завладее легендарното им наследство са били хвърлени в затвора повече от 60 рицари. Подразбира се, че във Ватикана има копие от „Тайния регистър” в същото време, когато друго е било скрито на планината Атос. Още едно копие е изчезнало от Загорския манастир близо до Москва в суматохата на Октомврийската Революция. Предполага се, че това копие е било унищожено, защото освен триумфа на комунизма то е предсказвало и пълното изтребление на човека. След падането на комунизма, когато имало, накрая, възможност да се получи достъп до архивите на КГБ, руският професор Халвейски намерил копието на знаменития текст. Бидейки експерт по Източни древни езици, той бил идеалния човек, който да преведе древния текст на френски език, за да може и западният свят да има достъп до него. След Втората Световна Война професор Халвейски бил за кратък период от време началник на отдела на историческите монускрипти в Киевския Университет. Тъй като професора в частно писмо посмял да противоречи на Сталин, бил арестуван и заточен в ГУЛАГ, където бил близо седем години (1946-1953). След своята реабилитация професора става директор на палеографическата секция на държавната библиотека в Ленинград. „Тайният регистър на пророчествата” на Йоан Йерусалимски съдържа, между другото, кратка биография на монаха, който по време на кръстоносните походи се е добрал до Светия Град. Йоан, с неустановена самоличност на родителите, израснал под грижите на бенедиктинските монаси на Везелското абатство в френската област Бургундия. В периода от време, който той прекарал в Йерусалим, работел като лекар, или просто казано, лечител. Неговия регистър съдържа 40 пророчества, всички написани в стихотворна форма. Най-болезненото от неговите пророчества, което описва мрачния период преди Златния век, е толкова ужасно, че то почти неможе внимателно да се чете. По тази причина немският вестник „Райн-Майн-Тагеблат” е написал: „Всичко, което е предсказал този монах в ХІ век е ужасяващо, но за съжаление от гледна точка на днешния ден, в същото време е убедително: детска проституция, злоупотреба с наркотици, пренаселване, ненавист към чужденците, етнически чистки и религиозни войни.” В своите видения Йоан е знаел за съществуването на американския континент, както и за атомната енергия, и даже за ужасните последствия, предизвикани от днешната озонова дупка. Освен това, Йоан предвидил развитието на събитията в Израел през 2000 година, заявявайки за „Рицарите” принудени да защитават християнските поклонници, отиващи на поклонение пред гроба на Христос. Пред лицето на тези пророчества пресата или мълчи, или е много словоохотлива. Немския ежедневник „Билд Цайтунг” се позовава единствено на пророчеството за планетата Плутон. Четейки някои откъси от „Тайния Регистър” на Йоан възникват и някои паралели с филма „Меса за доктор Джексън”: Там има детайлно описание на злоупотребите с генетиката и алюзии относно възможностите на съвременната електроника: „Човекът няма да е способен вече да различава, кое съществува и кое не”. Човекът на бъдещето няма да знае цената си. Човешката мания за величие и богохулството няма да имат граници. Той ще страда от неописуеми катастрофи. Професор Халвейски е нарекъл регистъра на Йоан „безжалостно обвинение”.
1. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното хилядолетие, всичкото злато ще е в кръв. Разглеждащия небето – пари ще вижда само, а който в храма влиза – търговците ще срещне там. В лихвари и сарафи ще се превърнат васали, мечът ще е защита от Змея. И огън ще избухва, във всеки град ще е Содом и Гомор, и деца от деца ще се превръщат в нажежен облак, ще вдигнат те старите знамена. 2. Когато дойде хилядолетието след сегашното хилядолетие, и земята, и морето, и небето ще е заселил със себе си човека. Той ще заповядва, безгранично,
ще свърши той, като пиян крал, ще се понесе бързо като ослепял кон, а от удара на шпорите коня се втурва в непроходима гора, след която в края на пътя има само пропаст.. 3. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, ще са построени по цялата земя вавилонски кули, и това ще са Рим и Византия. Полята ще запустели, за всички Закона няма да важи всеки ще има свой, както и всеки подобен на него. Варвари ще парализират града, и хляба няма да стига, и зрелища за всички няма да има. И хората, с отнетото им утре, пожар голям ще вдигнат. 4. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното хилядолетие, глад ще постигне много хора, ръцете им от студа ще посинеят, и ще пожелаят хората нов свят да видят. И търговец ще дойде и ще устрои пир, и отрова ще предлага. От нея душата и тялото ще се разложат и който кръвта си с нея е смесил, ще стане звяр в клетка – ще убива и насилва, граби и изнудва, и живота ще бъде завинаги с край. 5. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, към страст и похот всеки ще е привлечен, който както умее. Мъжете ще вземат безразборно жените. А жените, скрити в пустите пресечки, са готови да легнат с всеки, който свие, ще раждат децата без да знаят кой е бащата. Наставника ще забрави, че е учител, и всички сред всички ще са сами. Ще забравят за традицията хората, законът ще е изгубен от тях. Сякаш не се е явявал Месия, за животинска хората са сменили кожата си. 6. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, старец ще пожелава детето, баща ще обезчестява дъщеря си. Мъжът ще пожелава мъжа, а жената и всичко ще прави пред всички. Кръвта им ще бъде нечиста. И злото ще пълзи от легло към легло, тялото ще познае целия грях и всичката болка на земята. Гримаси ще застинат на лицата, недъзи ще сгърчат телата. Любовта ще стане най-голяма опасност за оня, който сам за себе си не е само плъ 7. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, гласът, крещящ за закона и клетвата, повече няма да бъде чуван. Гласът, молещ за вярата в Христа, - ще остане глас в пустиня. И мощни струи на лъжливи религии („вавилон” от времената на „последните дни” – религиозна система) ще рукнат потопили всичко. Лъжлив Месия ще сплоти слепите около себе си. („Емануил” – „Мастер” от Лондон, лъже-майтрея) Ще дойде Неверния, носейки със себе си оръжие, както никога досега. Той ще говори за справедливост и право, Вярата му ще е гореща и съкрушителна, ще мъсти за кръстоносните походи.(започнати от първите „християни”, докато не получили „джихад”) 8. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, Гръм на смъртта ще се разрази над земята. Варварите ще се смесят с последните легиони войници, безбожници ще заселят сърцето на градове-светини, и всички – един след друг ще станат варвари, неверни и зли. Редът и законът ще паднат. Ненавист, като огън в суха трева, хората ще обхване. Ще има изтребване на войници, безбожните ще задушат верните. И градовете ще паднат. 9. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, хората ще последват кръв и вяра. Но нито един няма да вникне мъчението в сърцето на детето, изхвърлено, като птиче от гнездото, никоя не ще го прикрие от ударите на ръката в ръкавици с ковано желязо. Ненавист ще препълни земята, макар да се счита спокойна. За никой няма да има пощада – ни за старец, ни за хром. Домовете ще запалят и разграбят. Едни хора ще сменят други, и всички ще извръщат поглед встрани, за да не видят обезчестените жени. 10.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, всички ще знаят, какво се случва в различните краища на земята. Ще виждат деца, чиито кости стърчат през кожата, и онези, от чиито очни кухини пъплят червеи, и тези, в които стрелят като в плъхове. Човекът, който вижда всичко това ще отвърне лице – за него няма по-висше от личните грижи. По милост хвърля шепа ръж, а самия спи с пълна торба. Каквото даде с дясната ръка, назад ще взема с другата. 11. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, хората ще се заемат с всеобща търговия. И всяка вещ ще придобие собствена цена, дървото, водата. Даром никой нищо не ще получава – и животното само ще трябва да си купува. Цената на човека – не е повече отколкото ТОЙ тежи целият – колкото струва задника на прасето. Кой ухото ще вземе, кой сърцето ще поиска, нищо няма да остане свято – и ни живот, ни душа. Споровете ще са за кръвта му и земното тяло сякаш лешояди ръфат мърша. 12. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, ще измени човека лицето на земята. Той ще смята себе си за стопани на горите и пасищата, той ще облети цялото небе, ще преброди земята, ще набразди всички реки и морета. Но земята ще стане безплодна и гола, въздухът ще гори и водата лошо ще мирише. Животът ще вехне – човекът ще е разходвал по онова време цялото световно богатство, и ще стане той, като вълк-единак, да живее в своята ненавист. 13.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, то даже децата ще се продават. А някои ще ги вземат като жертва в гнусни наслаждения, за да докосват млада кожа. С други ще се държат, като със животни нищожни. Неприкосновената слабост на детето ще е забравена, и тайнството на детството потъпкано. Жребче обяздено ще стане, заклано агне с изпусната кръв. А човекът ще познава само жестокост. 14. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, то възгледа и духа на хората ще се окажат в затвор. Ще се напиват пияни и без да забележат като шарж и отражение в криви огледала истината за света им изведнъж ще заменят, и с тях ще правят онова, което правят с овцете. Тогава ще се спуснат хищници и злите птици и ще ги връхлетят като стадо, щото по-лесно до пропастта да ги отведат един друг ще ги сдавят. Ще ги одерат, за да придобият вълната и кожата им, и ако човека преживее, душата му ще е опустошена. 15.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, без вяра ще управляват господа, невинния немощен народ разтакаван. Те лицето си ще скриват и имената. Дворците им непрестъпни ще са скрити в горите. И за участта на всеки и всичко да решат ще се заемат. Но никой чужд при себе си не ще позоват в събрание, за да решат реда на Мирозданието. Всеки на практика ще им е крепостен, макар да се смята за рицар, мъжът волен. И онези от тях, които от диви села, с еретическа вяра се надигнат против, ще избият, унищожат и живи изгорят. 16. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, Ще има толкова многочислен народ на света, че ще изглеждат подобно мравуняк с втъкната по средата пръчка. Те ще бягат в кръг, а смъртта – ще ги тъпче с чехъл, като досадни насекоми. На тълпи ще вървят те от място на място, тъмната кожа ще се смеси с бялата, християнската вяра с неверие, някои ще проповядват обетования свят, и все пак навсякъде всички племена ще водят своите нови войни. 17.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, Хората ще поискат да преминат всички граници. Младата майка ще посивее, като старица, хората ще заставят природата да напусне своя път, а семействата, като семена, разпилени от вятъра, няма повече да могат да се съберат. Светът ще стане съвсем друг свят. Като подплашен кон, всеки ще се носи без спирка и без кочияш, където му хрумне. Тежко му на онзи, който вземе върху себе си дълга по управление на тези зверове. Ни повод и ни стреме там няма повече да намери и ще рухне в пропастта, превърнала се в гроб. 18. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, хората повече няма да се обръщат към закона на Бога. Те искат като ездачи живота да управляват, и децата още в утробата на жената да избират и да определят убийството на онези, които са нежелани. Какъв ли ще стане човекът, себе си изведнъж в Бог въздигнал? Имащите власт ще завземат изгодните дела и най-хубавите жени, а бедните и слабите – като животните. Домовете им мизерни ще им бъдат затвор, и страх, като отрова, ще гризе всяко сърце, изпепелявайки го. 19.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, Ще възникне тъмен и скрит ред на кодекса, в който основен закон ще бъде ненавистта и отровата – оръжие. Ще са му потребни злато в количества несметни и властта над цялата земя. Служителите му ще се съюзят с кървава целувка. Праведници и немощни хора ще живеят по този страшен закон. Силните в света ще му служат, единствения закон признаващ този порядък, който сам крадешком съчинява, и отровата прониква даже в църквата, а света ще върви напред със скорпион под завивката. 20.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, много ще седят с ръце, завързани здраво, или с пусти очни кухини ще обикалят в кръг, не знаейки, защо и накъде. В тях не ще се събуди ковача, както някога да кове желязо, нито полето, което биха разорали. Те са като злак, не раждащ клас – безпътни, голи, унижени и безнадеждни, и стар и млад, и често без дом, останало им е само едно лечение – да започнат война. Но за начало ще се пребиват един друг взаимно и всички ще възненавидят живота. 21.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, водни болести, болести от небето и земята ще застигнат човека и ще го сразят. Той ще започне да мисли и за онова, което сам е разрушил, и отново да строи и пази, че цяло да остане. Ще се страхува от дните, които му предстоят. Но ще бъде късно – плътна мрежа от пустини ще стегне земята, и водата ще отиде толкова дълбоко, че в страшния час всичко ще разкъса, нахлула като потоп, ще лиши цялата земя от утрешния ден, и въздухът ще разкъса телата на най-слабите. 22.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, на много от онези места, където земята ще се разтърси, всички градове ще загинат, погълнати от нея. Всичко, което без съвет на мъдрите е построено някога, - всичко ще бъде отнесено. Кална тиня ще погребе селищата, Земята ще се раззине под новите дворци. Но човекът, от гордостта обзет, упорит и твърдоглав няма да чуе това предупреждение, изпратено от Земята, как отново и отново го зове. И нови пожари ще разрушат новия Рим, и бедните и варварите ще разграбят, въпреки легионите, напуснатите замъци. 23. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, лъч на Слънцето ще подпали цялата земя и въздуха не ще може от огъня му хората да скрие, ще остане само продупчена завеса, и светлина изгаряща ще разяде очи и кожа. Морето ще се разпени от кипящата вода, градове и реки ще покрие, ще отидат под вода даже континенти, а хората ще избягат в планината и там, ще започнат да се плодят, и съвсем ще забравят, какво се е случило. 24. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, хората ще се научат да събуждат видимост за живота. Смисълът му ще бъде скрит за тях, и ще поискат те да докоснат онова, което няма в природата, ще поискат да поемат пътища, които, като мираж, само очите могат да видят, и съня ще разбират като наяве. Но не ще може човекът да различава повече онова, което е, и това, което го няма, ще изгубят себе си в объркани лабиринти онези, които се научат да събуждат видимост за живота, правоверните ще излъжат, и много хора ще станат по-лоши от подли кучета. 25.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, ще се отскубнат зверовете, които Ной взел със себе си в ковчега, от ръцете на човека, изменил тварите по своя воля. Но кой ще се замисли за техните безполезни мъчения? Човекът ще е свободен да извърши всичко същинско така, както той го поиска, и пътьом безброй ще убие от тях. Какъв ще стане човекът, законите на живота изменил, смесващ съществото живо с една буца глина? Дете на Бога ли е той, подобен нему, или дяволско отроче? 26. Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, то трябва да се боим за детето човешко – безнадеждност в отрова ще го очаква с нетърпение. Всеки ще мисли само за себе си, и за никой друг и не за живота тленен това ще преследват, а после и тялото ще се продават. Все пак този, който се опази, - заплахата ще е духа си да не пази и мъртъв да го сграбчат. Той ще живее в игра и фалш и ще вярва в тях, доколкото Учител няма редом – оня, който да го научи задължително да се надява и живее. 27.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, човекът ще започне да мисли за Бога, макар и да бъде явен само при раждането, преследван от ревност и гняв. И все пак ръката му е силна с оная власт, с която е надарен и завоювал. Като сляп Прометей, ще руши всичко около себе си. В душата си той заек ще остава, но със сила на великан, ще крачи напред с крачки на великан, без да усеща какъв път да избере. Главата му ще е тежка от знания, Но няма да разбира, защо живее и гине. Той ще бъде, като побъркан, ще размахва ръце и като дете, жално ще пищи. 28.
Когато дойде хилядолетието следващо сегашното, земите ще се сдобият с войни. Отвъд римския предел и даже от бившата римска власт хората ще си режат гърлата един друг, ще обхване всички войната на племена и вяра. Евреи и децата на Аллах няма да пропуснат да се нападнат един друг. Земята на Христос ще стане поле на битки. Неверните навсякъде и всякога чистотата на идеите си ще искат да защитят. Съмнения и сила ще въстанат против приятеля, а смъртта ще върви напред, като ново знаме на тези времена. 29.
Когато дойде хилядолетието след сегашното Много ще се лишат от човешки живот, Няма да имат ни права, ни покрив, нито препитание. Тялото им ще е неприкрито, и точно то ще се продава, ще ги прогонят далеко от кулата на изобилието, по-близо до Вавилон. 30. Когато дойде хилядолетието след сегашното, то човека, влязъл в непроницаемия тунел, ще застине от страх и ще закрие очи: няма да има сили да гледа. Той ще е обхванат от вечна тревога, при всяка стъпка ще изпитва страх. Все пак той ще крачи без сън и покой. Но гласът на Касандра, мощен и силен, няма да чуе. ( И, НАКРАЯ, МИРНОТО ЖИТИЕ) 31. Когато наближи края на хилядолетието, дошло след сегашното, хората най-после ще отворят очите си, ще се изтръгнат от плена на своите глави и градове, ще могат да виждат от единия край на Земята до другия и да се разбират един с друг. Те ще разберат: да удариш един, болка причиняваш на друг. Хората ще станат единно тяло, всеки от тях – малка част от него. Заедно те – ще бъдат сърце. 32. Когато дойде края на хилядолетието, дошло след сегашното, човекът ще завладее небето, ще създаде звезди в големия и тъмен свят, ще се отправя на път в блестящи кораби, като нов Одисей, приятел на Слънцето в своята небесна одисея. И ще стане той господар на водите, ще построи градове в морската бездна, изхранващи се с плодовете на морето.Той ще живее по всички места на голямата държава и всичко ще му е позволено. 33.
Когато дойде края на хилядолетието, дошло след сегашното, хората ще се научат да плуват под вълните, тялото им ще се обнови, и ще станат риби. Други ще летят по-високо от птиците, когато съумеят да не падат като камък на земята. Те ще общуват един с друг, ще се отвори духът им за всички, и ще могат да приемат от други послания. И ще си споделят мечтите един с друг, и ще живеят толкова дълго, като най-стария от хората – като оня, за когото е Свещеното писание. 34. Когато дойде края на хилядолетието, дошло след сегашното, ще познае човека духа на всички неща: ще познае камъка, водата и живата им същност, и погледа на другия човек; ще проникне в тайните, пазени от древните богове, и ще започне да отваря врата след врата в този лабиринт на новия живот. Творец ще стане той, мощен и неукротим, както Източника си. Той всички хора ще надари със Знанието, а децата му и земята, и небето ще познаят най-доброто, от който и да било преди тях, и тялото му ще добие съвършенство, а духът ще обеме всички неща и ще ги завладее. 35.
…..затова защото ще пребъде Жената, за да царства във височайша степен; Тя ще обуславя хода на бъдещите събития и предпише своята философия на човека. Тя ще бъде майката на това хилядолетие, следващо след нашето. Тя ще бъде, след епохата на дявола, да излъчва ласкавата нежност на майката. Тя ще бъде, след епохата на варварствата, въплъщаваща красотата. Хилядолетието, следващо след това хилядолетие, ще се превърне в епоха на озарението: Хората ще се обичат един друг, всичко ще споделят, мечтаят и мечтите им ще се осъществяват.. 36.
Когато дойде края на хилядолетието, дошло след сегашното, на човека е дадено да има второ раждане: духът ще овладее цялото човечество и всеки един ще стане брат за всички – тогава ще изтече срока на варварствата. Това ще е времето на нов живот за вярата, след черните дни в началото на това хилядолетие, дошло след сегашното, ще започнат щастливи дни, човекът отново ще застане на пътя, достоен за него. Земята отново ще възстанови реда си. 37.
Когато дойде края на хилядолетието, дошло след сегашното, ще има пътища от края на Земята и Небето да водят към други, горите ще зараснат и ще станат гори, пустините ще се оросят с вода, придобили отново чистота. Земята ще стане градина, човекът ще почита всичко живо, ще започне да почиства всичко, което сам е унищожил, със своята родина Земята той ще се разплати и мъдро ще мисли за бъдещите дни. 38. Когато дойде края на хилядолетието, дошло след сегашното, то всеки ще живее с другите в унисон, всички ще знаят за света и за тялото, да лекуват болестите преди да се появят и всеки ще е лекар за себе си и всички други. Ще разбере, че трябва да помага, за да вървят всички заедно, и след времето, когато е имало необщителност и свидливост, ще отвори той и сърцето си, и джоба за бедните. Ще осъзнае себе си като пазител на целия порядък за хората, и едва тогава ще настъпи друго време. 39.
Когато дойде краят на хилядолетието, идващо след нашето, постижение за човека ще е да дава и споделя науката, ще се забравят дните на изолираност, и отново ще повярва той в Духа, и приживе варварството ще е презряно от всички. Но разбирането за това след войните и пожарите ще дойде от обгорелите устои на кулите Вавилонски, И железен юмрук ще е нужен, обаче, че от хаоса да се въздигне порядък, и тогава ще намери човека единствено правия път. 40. Когато дойде края на хилядолетието, идващо след сегашното, ще разбере човека, че същността – е носителя на Светлина и всяка твар очаква уважението й. Ще построи човека на небето, на земята и в морето градове. Паметта му ще съхрани, какво се е случило с него някога, и той ще знае, какво му предстои. Няма да се страхува от собствената си смърт – неговия живот ще е няколко животи, и той ще знае, че светлината никога няма да загасне. Йоан Йерусалимский: Книга Пророчества – виденията за бъдещето на великия пророк от 3-то столетие, Монако,ди Бавиера 1995 г. Послание от издателте „Хайне-Верлаг”, Монако,ди Бавиера. Изтегляне 216.61 Kb. Сподели с приятели:
|