АЛБУС ДЪМБЪЛДОР, директор на "Хогуортс"

¶ Няма го!

¶ Е, не можеш да очакваш да виси тук цял ден ¶ каза Рон. ¶ Ще се върне. Не, пак ми се падна Моргана, а май че имам шест от нея... искаш ли я? Можеш да си почнеш колекцията.

Очите на Рон се насочиха към купчината шоколадови жаби, които чакаха да бъдат развити.

¶ Заповядай! ¶ подкани го Хари. ¶ Ама в света на мъгълите хората си остават на снимките.

¶ Тъй ли? Как, изобщо ли не мръдват? ¶ Рон изглеждаше смаян. ¶ Жестоко!

Хари се ококори, когато Дъмбълдор се намести пак на снимката на неговата картичка и лекичко му се усмихна. Рон беше по-заинтересован да яде жабите, отколкото от картичките с "Прочути магьосници", но Хари не можеше да отвърне очи от тях. Скоро той имаше не само Дъмбълдор и Моргана, а и Хенгист от Уудкрофт, Олберик Гръниън, Цирцея, Парацелзий и Мерлин. Най-после откъсна поглед от друидката Клиодна, която си чешеше носа, и отвори един пакет с "Всякаквовкусови бобчета на Бърти Бот".

¶ Трябва да внимаваш с тези ¶ предупреди го Рон. ¶ Като пишат всякакъв вкус, наистина имат предвид всякакъв вкус... разбираш ли, ще срещнеш всичките обикновени вкусове като шоколад, мента и портокал, ама може да попаднеш на спанак, дроб и шкембе. Джордж мисли, че веднъж хапнал едно с вкус на таласъм.

Рон взе зелено бобче, огледа го внимателно и захапа крайчето.

¶ Брр-пфу... виждаш ли? Брюкселско зеле.

Прекараха си славно, докато ядоха всякаквовкусови бобчета. На Хари се паднаха препечен хляб, кокосов орех, ягода, къри, трева, кафе, сардина и той дори се престраши да гризне крайчето на едно сиво, което Рон не искаше да докосне и което се оказа чер пипер.

Пейзажите, които летяха край прозореца, ставаха все по-диви. Спретнатите ниви бяха свършили. Сега имаше гори, кривуличещи реки и тъмнозелени хълмове.

На вратата на купето се почука и влезе кръглоликото момче, което Хари бе отминал на перон Девет и три четвърти. Изглеждаше, сякаш му се плаче.

¶ Извинете ¶ каза, ¶ ама да сте виждали една жаба?

Когато поклатиха глави, то изхленчи:

¶ Загубих я! През цялото време бяга от мен!

¶ Ще се намери ¶ обади се Хари.

¶ Да ¶ рече момчето отчаяно. ¶ Но ако я видите...

И си тръгна.

¶ Не разбирам защо се тревожи толкова ¶ каза Рон. ¶ Ако аз бях донесъл жаба, бих я загубил колкото може по-скоро. Като се има предвид, че нося Скабърс, всъщност нямам право да говоря.

Плъхът все още дремеше в скута на Рон.

¶ Би могъл да умре и никой няма да забележи разликата ¶ каза Рон презрително. ¶ Вчера се опитах да го направя жълт, за да стане по-интересен, ама заклинанието не подейства. Ще ти покажа, виж...

Разрови куфара си и извади много охлузена магическа пръчка. На места беше нащърбена и нещо бяло проблясваше на върха й.

¶ Косъмът от еднорог почти се подава. Както и да е...

Тъкмо бе вдигнал пръчката, когато вратата на купето пак се отвори. Безжабото момче се връщаше, но този път водеше и едно момиче. То вече беше облякло новите си хогуортски одежди.

¶ Някой да е виждал една жаба? Невил е загубил своята ¶ съобщи момичето. Имаше властен глас, дълга гъста кафява коса и доста големи предни зъби.

¶ Вече му казахме, че не сме я виждали ¶ отговори Рон, но то не го слушаше. Гледаше магическата пръчка в ръката му.

¶ О, магия ли ще правиш? Хайде да видим.

И седна. Рон изглеждаше смутен.

¶ Ъъъ... добре. После се покашля.

Той размаха пръчката, обаче не се случи нищо. Скабърс остана сив и дълбоко заспал.

¶ Сигурен ли си, че това е правилното заклинание? ¶ попита момичето. ¶ Не може да се каже, че е добро, а? Аз опитах няколко лесни заклинания, просто за да пробвам, и всичките подействаха. В моето семейство никой ни най-малко не е магьосник и беше страхотна изненада, когато получих писмото, но бях много доволна, разбира се... Искам да кажа, че доколкото съм чувала, това е най-доброто училище за магическо изкуство... Научила съм наизуст всичките учебници, разбира се, надявам се, че ще е достатъчно... Впрочем аз съм Хърмаяни Грейнджър, а вие как се казвате?

Тя избъбри всичко това много бързо.

Хари погледна Рон и му олекна, като разбра по слисаното му лице, че и той не е научил наизуст всичките учебници.

¶ Аз съм Рон Уизли ¶ промърмори Рон.

¶ Хари Потър ¶ каза Хари.

¶ Наистина ли? ¶ възкликна Хърмаяни. ¶ Знам всичко за теб, разбира се... Купих си няколко книги в повече за допълнителна подготовка и за теб пише в "Съвременна история на магията", и във "Възход и падение на Черните изкуства", и във "Велики магически събития на двайсети век".

¶ За мен ли? ¶ попита Хари, който се почувства просто замаян.

¶ Божичко, не си ли знаел? Ако бях на твое място, щях да открия всичко, което бих могла ¶ каза Хърмаяни. ¶ Знае ли някой от вас в кой дом ще бъдете? Аз поразпитах и се надявам да съм в "Грифиндор", струва ми се определено най-добрият, научих, че самият Дъмбълдор е бил там, но предполагам, че и в "Рейвънклоу" не би било зле... Както и да е, трябва да вървим да търсим жабата на Невил. Слушайте, вие двамата ще направите добре да се преоблечете, защото предполагам, че скоро ще пристигнем.

И излезе от купето, като отведе със себе си безжабото момче.

¶ В който и дом да съм, надявам се тя да не е там ¶ каза Рон и хвърли магическата пръчка в куфара си. ¶ Глупаво заклинание... Джордж ми го каза и се обзалагам, че е знаел, че нищо не струва.

¶ В кой дом са братята ти? ¶ попита Хари.

¶ В "Грифиндор" ¶ отговори Рон. Изглеждаше пак обзет от униние. Мама и татко също са били там. Не знам какво ще кажат, ако аз не съм. Не вярвам в "Рейвънклоу" да е особено лошо, ама представи си, ако ме сложат в "Слидерин".

¶ Това е домът, в който е бил Вол... искам да кажа Ти-знаеш-кой, нали?

¶ Да ¶ каза Рон и се отпусна на седалката с потиснат вид.

¶ Знаеш ли, струва ми се, че краищата на мустаците на Скабърс станаха малко по-светли ¶ рече Хари, опитвайки се да отвлече мислите на Рон от домовете. - А какво правят сега двамата ти най-големи братя, когато вече са завършили?

Хари се питаше какво ли работи един магьосник, след като е завършил училище.

¶ Чарли е в Румъния и изследва змейове, а Бил е в Африка и работи нещо за "Гринготс" ¶ отговори Рон. ¶ А чу ли за "Гринготс"? "Пророчески вести" се занимаваше дни наред с това, но предполагам, че при мъгъли не можеш да го получаваш... Някой се е опитал да ограби един от строго охраняваните трезори.

Хари зяпна.

¶ Вярно ли? И какво е станало с него?

¶ Нищо и затова е такава голяма новина. Не са го заловили. Баща ми смята, че трябва да е бил някой могъщ Черен магьосник, за да успее да надхитри "Гринготс". Обаче мислят, че нищо не е взел, и това е странното. Естествено, всички се плашат, когато стане подобно нещо, защото Ти-знаеш-кой може да стои зад цялата работа.

Хари взе да премисля тази новина. Почваше да изпитва тръпка на страх всеки път, когато се споменаваше Ти-знаеш-кой. Предполагаше, че това е част от навлизането му в магическия свят, обаче преди това ¶ когато можеше да каже іВолдемор", без да се тревожи ¶ се беше чувствал много по-спокоен.

¶ Кой е твоят отбор по куидич? ¶ попита Рон.

¶ Ъъъ... не знам нито един ¶ призна Хари.

¶ Какво?! ¶ Рон изглеждаше потресен. ¶ Ще видиш, това е най-хубавата игра в света... ¶ и се впусна да обяснява всичко за четирите топки и за разположението на седемте играчи, да описва прочути мачове, на които бе присъствал с братята си, и метлата, която би искал да си купи, ако имаше парите. Тъкмо описваше на Хари по-големите тънкости на играта, когато вратата на купето отново се отвори, но този път не беше нито безжабото момче Невил, нито Хърмаяни Грейнджър.

Влязоха три момчета и Хари моментално позна средното: беше бледият му познайник от магазина за одежди на Мадам Молкин. Той гледаше Хари с много по-голям интерес, отколкото бе проявил там, на улица "Диагон-али".

¶ Вярно ли е. ¶ попита то. ¶ Из целия влак се говори, че Хари Потър е в това купе. Значи си ти, така ли?

¶ Да ¶ отвърна Хари. Огледа другите двама. Те бяха набити и изглеждаха крайно злобни. Застанали от двете страни на бледото момче, приличаха на бодигардове.

¶ О, това е Краб, а това е Гойл ¶ каза бледото момче нехайно, като забеляза накъде гледа Хари. ¶ Моето име е Малфой, Драко Малфой.

Рон се закашля, което може би беше опит да прикрие едно хихикане. Драко Малфой* (* Драко Малфой ¶ от "дракон" (лат ) и "зловерен" (фр.) - Б. пр.) го погледна.

¶ Името ми май ти се струва смешно, а? Няма нужда да питам ти кой си. Баща ми каза, че всички Уизли имат червени коси, луничави лица и повече деца, отколкото могат да изхранят. Обърна се пак към Хари. ¶ Скоро ще откриеш, че някои магьоснически семейства са много по-добри от други, Потър. Не ти трябва да се сприятеляваш с неподходящия вид. Той подаде ръка да се ръкува с Хари, но Хари не я пое.

¶ Мисля, че мога да реша сам кой е неподходящият вид, благодаря ¶ отвърна хладно.

Драко Малфой не се изчерви, обаче по бледите му бузи се появи лека розовина.

¶ На твое място бих бил по-предпазлив, Потър ¶ каза бавно. ¶ Ако не си по-учтив, може да ти се случи нещо като на родителите ти. И те не били разбрали какво е добро за тях. Навъртай се ти около паплач като Уизлиевци и оня Хагрид и ще се заразиш.

Хари и Рон скочиха на крака. Лицето на Рон беше червено като косата му.

¶ Кажи го пак ¶ сопна се той.

¶ О, искате да се биете с нас? ¶ надсмя им се Малфой.

¶ Освен ако не напуснете още сега ¶ каза Хари по-храбро, отколкото се чувстваше, защото Краб и Гойл бяха доста по-едри от него и Рон.

¶ Но ние не искаме да напуснем, нали, момчета? Изядохме си закуските, пък вие все още си имате. Гойл посегна към шоколадовите жаби до Рон... Рон се хвърли напред, но още преди да е докоснал Гойл, натрапникът нададе ужасен вой. Плъхът Скабърс висеше на пръста му, забил острите си малки зъби дълбоко в костта... Краб и Малфой се отдръпнаха заднешком, докато Гойл с писъци размахваше Скабърс в кръг, а когато плъхът най-сетне излетя и се блъсна в прозореца, тримата мигновено изчезнаха. Може би мислеха, че между сладкишите се крият още плъхове, или пък бяха чули стъпки, защото секунда по-късно влезе Хърмаяни Грейнджър.

¶ Какво е станало тук? ¶ попита тя, като гледаше всичките сладкиши по пода и Рон, който тъкмо вдигаше Скабърс за опашката.

¶ Струва ми се, че е нокаутиран ¶ каза Рон на Хари. После разгледа Скабърс по-отблизо. ¶ Не... май не е... пак е заспал.

Така и беше.

¶ Запознавал ли си се с Малфой преди?

Хари му обясни за срещата на улица "Диагон-али".

¶ Чувал съм за неговото семейство ¶ каза Рон мрачно. ¶ Те били едни от първите, които се върнали на наша страна, след като Ти-знаеш-кой изчезнал. Казали, че били омагьосани. Татко не им вярва. Твърди, че бащата на Малфой нямал нужда от оправдание, за да премине към Тъмната страна. ¶ После се обърна към Хърмаяни. ¶ Можем ли да ти услужим с нещо?

¶ Ще направите добре, ако си облечете по-бързо одеждите. Току-що ходих напред във влака да питам машиниста и той каза, че след малко пристигаме. Да не сте се били? Ще си имате неприятности още преди да сме пристигнали!

¶ Скабърс се би, не ние ¶ каза Рон, като й се начумери. ¶ Имаш ли нещо против да излезеш, докато се преобличаме?

¶ Добре де... Влязох тук само защото всички навън се държат много детински и тичат нагоре-надолу по коридорите ¶ заяви Хърмаяни презрително. ¶ А между другото, ти имаш нещо мръсно на носа си, знаеш ли?

Когато си тръгна, Рон я изгледа ядосано. Хари надникна през прозореца. Притъмняваше. Той видя планини и гори под едно тъмновиолетово небе. Влакът като че ли забавяше ход. Той и Рон си свалиха саката и навлякоха дългите черни одежди. На Рон му бяха малко къси ¶ отдолу се подаваха маратонките му. Във влака проехтя глас:

¶ След пет минути ще пристигнем в "Хогуортс". Моля, оставете багажа си във влака, ще ви го докарат отделно до училището.

На Хари му се сви стомахът от притеснение. Забеляза, че и Рон изглежда бледен под луничките си. Натъпкаха джобовете си с последните сладкиши и се присъединиха към навалицата в коридора. Влакът съвсем забави ход и накрая спря. Децата се блъскаха към вратата и излязоха на мъничък тъмен перон. Хари потрепери в студения нощен въздух. После се появи един фенер, заподскача над главите на учениците и Хари чу познат глас:

¶ Първокурсниците! Първокурсниците ¶ насам! Всичко наред ли е, Хари?

Едрото космато лице на Хагрид засия над морето от глави.

¶ Хайде, след мен... Има ли още първокурсници? Внимавайте къде стьпвате! Първокурсниците ¶ след мен!

Като се плъзгаха и препъваха, те последваха Хагрид надолу по нещо, което сякаш беше стръмна тясна пътека. От двете им страни бе толкова тъмно, та Хари си помисли, че там трябва да има гъсти дървета. Никой не говореше много. Невил, момчето, което постоянно губеше жабата си, подсмръкна веднъж-дваж.

¶ Подир миг ще видите за пръв път "Хогуортс" - провикна се Хагрид през рамо, ¶ точно зад този завой.

Последва силно "Ооооо!".

Тясната пътечка завърши внезапно на брега на голямо черно езеро. Кацнал на върха на висока канара на отсрещната страна, с грейнали прозорци под звездното небе, се издигаше голям замък с много кули и кулички.

¶ Не повече от четирима в лодка! ¶ извика Хагрид, като посочи цяла флотилия от малки лодки, които чакаха във водата до брега. Хари и Рон бяха последвани в тяхната лодка от Невил и Хърмаяни.

¶ Всички ли се качиха? ¶ гръмна гласът на Хагрид, който имаше самостоятелна лодка. ¶ Хайде тогава... НАПРЕД!

И цялата флотилия се задвижи наведнъж, плъзгайки се по езерото, което беше гладко като стъкло. Всички мълчаха, вперили очи в големия замък над тях. Той се извисяваше все повече, докато доближаваха канарата.

¶ Долу главите! ¶ кресна Хагрид, когато първите лодки достигнаха скалата.

Всички наведоха глави и малките лодки минаха през една завеса от бръшлян, която прикриваше широк отвор в предната страна на канарата. Понесоха се през тъмен тунел, който като че ли ги отвеждаше точно под замъка, докато стигнаха до един вид подземно пристанище, където слязоха върху скали и камъчета.

¶ Ей ти! Твоя ли е тази жаба? ¶ попита Хагрид, който проверяваше лодките, след като всички бяха слезли от тях.

¶ Тревър! ¶ извика Невил щастливо и протегна ръце.

После се изкатериха по един ход в скалата, следвайки фенера на Хагрид, и най-сетне излязоха на гладка влажна трева в сянката на замъка. Изкачиха се по каменна стълба и се струпаха пред огромната дъбова входна порта.

¶ Всички ли са тук? Ей, ти, у теб ли е още жабата?

Хагрид вдигна грамадния си пестник и почука три пъти по вратата на замъка.

ГЛАВА СЕДМА

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА ШАПКА
Вратата веднага се отвори. Там стоеше висока чернокоса магьосница с изумруденозелени одежди. Имаме много строго лице и първата мисъл на Хари беше, че това е човек, с когото не бива да се спречкваш.

¶ Първокурсниците, професор Макгонъгол ¶ каза Хагрид.

¶ Благодаря, Хагрид! Оттук ще ги поема аз. Тя отвори широко вратата. Входната зала беше толкова голяма, че вътре би се побрала цялата къща на семейство Дърсли. Каменните стени бяха осветени с факли като онези в "Гринготс", таванът бе прекалено висок, за да се види, а разкошна мраморна стълба срещу тях водеше към горните етажи.

Те последваха професор Макгонъгол по покрития с каменни плочи под. Хари дочу бръмченето на стотици гласове от една врата вдясно ¶ другите ученици сигурно бяха вече там, ¶ но професор Макгонъгол въведе първокурсниците в малка празна стая до залата. Те се струпаха вътре, много по-близо един до друг, отколкото биха застанали обикновено, и се заоглеждаха притеснено.

¶ Добре дошли в "Хогуортс"! ¶ каза професор Макгонъгол. ¶ След малко ще започне тържеството по случай началото на срока, но преди да заемете местата си в Голямата зала, трябва да бъдете разпределени по домове. Разпределянето е много важна церемония, понеже докато сте тук, вашият дом ще бъде нещо като ваше семейство в пределите на "Хогуортс". Ще имате учебни часове с другите от своя дом, ще спите в спалните на своя дом и ще прекарвате свободното си време в общото помещение на дома. Четирите дома се наричат "Грифиндор", "Хафълпаф", "Рейвънклоу" и "Слидерин". Всеки дом има своя благородна история и от всеки от тях са излезли изтъкнати магьосници. Докато сте в "Хогуортс", успехите ви ще носят точки на вашите домове, а всяко нарушение на правилата ще отнема точки на домовете. В края на годината домът с най-много точки се награждава с Купата на домовете, което е голямо достойнство. Надявам се всеки от вас да е чест за дома, който стане негов, независимо кой ще е той. Разпределителната церемония ще се състои след няколко минути пред цялото училище. Предлагам, докато чакате, всички да се издокарате, доколкото можете.

Очите й се спряха за миг върху мантията на Невил, която беше закопчана под лявото му ухо, и върху изцапания нос на Рон. Хари се опита нервно да приглади косата си.

¶ Ще се върна за вас, щом сме готови ¶ каза професор Макгонъгол. ¶ Моля, чакайте кротко.

Тя напусна стаята. Хари преглътна.

¶ Как точно ще ни разпределят по домове? ¶ попита той Рон.

- Някакъв тест, мисля. Фред каза, че ужасно боляло, ама май се шегуваше.

Сърцето на Хари се сви от ужас. Тест ли? Пред цялото училище? Но той не знаеше още никакви магии ¶ какво ли, за Бога, трябваше да направи? Не беше очаквал подобно нещо още от момента на пристигането. Огледа се трескаво и видя, че всички останали също изглеждаха ужасени. Никой не говореше много с изключение на Хърмаяни Грейнджър, която шепнеше много бързо всичките заклинания, които бе научила, и се чудеше кое ли ще й е нужно. Хари се мъчеше да не я слуша. Никога досега не беше се притеснявал повече, никога, дори и тогава, когато трябваше да занесе вкъщи на семейство Дърсли забележка от училището, в която пишеше, че по някакъв начин е оцветил перуката на учителката в синьо. Очите му бяха приковани във вратата. Всяка секунда професор Макгонъгол щеше да се върне и да го отведе към неговата гибел.

После се случи нещо, което го накара да подскочи около една стъпка във въздуха, а няколко души зад него се разпищяха.

¶ Какво, за...

Той ахна. Същото сториха и другите около него. Двайсетина духове бродници бяха проникнали току-що през задната стена. Седефенобели и полупрозрачни, те се понесоха из стаята, като разговаряха помежду си и почти не поглеждаха първокурсниците. Като че ли спореха. Един, който приличаше на тлъст малък монах, тъкмо казваше:

¶ Прости и забрави, бих рекъл аз... трябва да му дадем още един шанс...

¶ Драги ми монахо, не сме ли дали на Пийвс всичките шансове, които е заслужил? Той докарва на всички ни лоша слава, а нали знаеш, че дори не е истински дух бродник... Я, вие пък какво търсите тук?

Единият дух, облечен в прилепнало трико с накъдрена яка, изведнъж бе забелязал първокурсниците.

Никой не отговори.

¶ Нови ученици ¶ обади се Тлъстия монах, като им се усмихна. ¶ Предполагам, че сега ще ви разпределят? Няколко деца кимнаха безмълвно.

¶ Надявам се да ви видя в "Хафълпаф"! ¶ каза монахът. ¶ Да знаете, че беше моят дом.

¶ Хайде, тръгвайте! ¶ нареди един рязък глас. ¶ Разпределителната церемония ще започне.

Професор Макгонъгол се бе върнала. Един по един духовете се понесоха и изчезнаха през отсрещната стена.

¶ Сега се стройте в редица ¶ каза професор Макгонъгол на първокурсниците ¶ и тръгнете след мен. Със странното чувство, че краката му са се превърнали в олово, Хари се вмъкна в строя зад едно момче с пясъчноруса коса. Зад него беше Рон и така излязоха от стаята, прекосиха входната зала и през две двойни врати влязоха в Голямата зала.

Хари никога не би могьл дори да си представи такова странно и великолепно помещение. Беше осветено от хиляди и хиляди свещи, които се носеха на средна височина над четири дълги маси, където седяха останалите ученици. Масите бяха подредени с блестящи златни чинии и чаши. В дъното на залата имаше още една дълга маса, където седяха учителите. Професор Макгонъгол отведе първокурсниците там, така че те спряха в редица с лице към другите ученици и с гръб към учителите. В трептящата светлина на свещите стотиците лица, вперили очи в тях, приличаха на бледи фенери. Тук-там между учениците блестяха като замъглено сребро духовете бродници. Главно за да избегне всички тези вторачени очи, Хари погледна нагоре и видя един кадифеночерен таван, изпъстрен със звезди. Чу Хърмаяни да шепне:

¶ Омагьосан е да прилича на небето навън. Прочетох го в "История на "Хогуортс".

Трудно беше да се повярва, че там изобщо има таван и че Голямата зала не е отворена към небесата. Хари бързо погледна пак надолу, когато професор Макгонъгол, без да продума, постави четирикрако столче пред първокурсниците. Върху него сложи островърха магьосническа шапка. Тази шапка беше с кръпки, оръфана и извънредно мръсна. Леля Петуния не би я допуснала в къщата си.

Може би трябваше да се опитат да извадят от нея заек, помисли си Хари изплашено ¶ май че такова нещо им готвеха. Като забеляза, че всички в залата гледат втренчено шапката, той също впери очи в нея. Няколко секунди цареше пълна тишина. След това шапката трепна. Близо до ръба й се отвори широка цепка като уста... и шапката запя:
Намираш че не съм красива,

и смяташ ме за захабена,

но ще се гръмна, ако найдеш

по-умна шапка ти от мене.

Задръж високия цилиндър,

бомбето черно, капа синя,

че аз съм Хогуортска шапка

и всичките ще ги надмина.

В главата си нищо не можеш

да скриеш, без аз да го видя ¶

сложи ме и ще ти укажа

къде е редно да отидеш.

Да идеш можеш в "Грифиндор",

където са сърцата смели ¶

такава храброст, почит, доблест

от всички други ги отделят.

Или ще бъдеш в "Хафълпаф"

с лоялните и справедливи ¶

от работа не бягат те,

а верни са и търпеливи.

При мъдростта на "Рейвънклоу"

иди, умът ти щом е буден ¶

с находчивост и веищина

животът ти не ще е труден.

А може би и в "Слидерин"

ще срещнеш своите другари ¶

за да постигнат целите си,

тез хитреци средства не жалят.

Сложи ме и не се страхувай!

Да се тревожиш няма смисъл.

В добри ръце си (и да ги нямам),

щот' аз съм шапката мислител!
Цялата зала гръмна от ръкопляскания, когато шапката завърши песента си. Тя се поклони към всяка от четирите маси и после пак застана съвсем неподвижно.

¶ Значи трябва просто да пробваме шапката! ¶ прошепна Рон на Хари. ¶ Ще убия Фред... разправяше ми ги едни за борба с някакъв трол.

Хари се усмихна вяло. Вярно, да пробваш шапката беше много по-добре, отколкото да направиш някакво заклинание, но много му се искаше да я пробва, без всички останали да гледат. Шапката като че ли изискваше прекалено много, а в момента Хари не се чувстваше нито смел, нито находчив, нито нещо друго. Поне да беше споменала в песента един дом за хора, които се чувстват малко зле ¶ това щеше да е домът за него.