Joanne Rowling Harry Potter and the PhilosopherІs stone Джоан Роулинг

Сега професор Макгонъгол пристъпи напред с дълъг пергаментов свитък в ръка.

¶ Когато извиквам имената ви, ще си слагате шапката и ще сядате на табуретката, за да бъдете разпределени ¶ каза тя. ¶ Абът, Ханна!

Препъвайки се, от редицата излезе едно момиче с розово лице и руси плитчици, нахлупи шапката, която хлътна чак над очите му, и седна. Минутка пауза...

¶ ХАФЪЛПАФ! ¶ провикна се шапката.

На масата вдясно ликуваха и ръкопляскаха, когато Ханна отиде да седне на масата на "Хафълпаф". Хари видя духа на тлъстия монах да й маха весело.

¶ Боунс, Сюзън!

¶ ХАФЪЛПАФ! ¶ провикна се отново шапката и Сюзън припна да седне до Ханна.

¶ Бут, Тери!

¶ РЕЙВЪНКЛОУ!

Този път масата вляво заръкопляска и няколко рейвънклоувци станаха да се ръкуват с Тери, когато се присъедини към тях.

"Брокълхърст, Манди" също отиде в "Рейвънклоу", обаче "Браун, Лавендър" стана първата нова грифиндорка и най-лявата маса избухна в ликуване. Хари видя братята близнаци на Рон да дюдюкат.

После "Бълстроуд, Милисент" стана слидеринка. След всичко, което беше чул за "Слидерин", учениците от този дом не му бяха симпатични. Е, можеше и да си въобразява.

Сега почна наистина да му става лошо. Спомни си какво се случваше, когато подбираха отбори в часовете по физическо в старото му училище. Винаги го избираха последен ¶ не защото не го биваше, а защото никой не искаше Дъдли да помисли, че го харесват.

¶ Финч-Флечли, Джьстин!

¶ ХАФЪЛПАФ!

Хари забеляза, че шапката понякога извикваше веднага дома, а друг път й трябваше малко време да реши. іФинигън, Шиймъс", пясъчнорусото момче до Хари, седя на столчето почти цяла минута, преди шапката да го обяви за грифиндорец.

¶ Грейнджър, Хърмаяни!

Хърмаяни отиде почти тичешком до столчето и нетърпеливо нахлупи шапката на главата си.

¶ ГРИФИНДОР! ¶ извика шапката.

Рон изстена. Една ужасна мисъл се пръкна внезапно в главата на Хари, както винаги става с ужасните мисли, когато си притеснен. Ами ако изобщо не бъде избран? Ако седи безкрайно дълго с шапката върху очите си, докато професор Макгонъгол я дръпне от главата му и каже, че явно е станала грешка и той ще направи най-добре да се качи пак на влака?

Когато извикаха Невил Лонгботъм - момчето, което постоянно губеше жабата си, - той падна по пътя към столчето. Шапката се забави много, докато реши за Невил. Когато, най-сетне, извика іГРИФИНДОР!„, Невил хукна заедно с нея и трябваше да изтича обратно, за да я даде на іМакдугъл, Мораг„.

Малфой излезе наперено напред, когато извикаха неговото име, и желанието му беше веднага изпълнено: щапката едва беше докоснала главата му, когато изкрещя:

- СЛИДЕРИН!

Малфой се присъедини към своите приятели Краб и Гойл, явно доволен от себе си.

Не оставаха вече много хора.

Мун... Нот... Паркинсон... - после две близначки - Патил и Патил... после Пъркис, Сали-Ан... и после, най сетне:

- Потър, Хари!

Когато Хари излезе напред, в цялата зала внезапно се понесоха шепоти, като малки съскащи огньове.

- Потър ли каза тя?

- Онзи Хари Потър?

Последното нещо, което Хари видя, преди шапката да падне пред очите му, беше залата, пълна с хора, които проточваха вратове, за да го видят по-добре. В следващата секунда гледаше черната вътрешност на шапката. Зачака.

- Хммм - каза един тъничък глас в ухото му. - Трудно. Много трудно. Виждам много смелост. И умът си го бива. Имаш дарба, о, небеса, да... и страстно желание да се проявиш... това е интересно... Та къде да те сложа?

Хари сграбчи ръбовете на стола и си мислеше: іНе в іСлидерин„„, іНе в іСлидерин„„...

- Не в іСлидерин„, така ли? - каза тъничкият глас. - Сигурен ли си? Знаеш ли, може да станеш велик... всичко ти е в главата, а іСлидерин„ може да те изпроводи по пътя към величието, в това няма съмнение... Не ли? Е, щом си сигурен... най-добре ГРИФИНДОР!

Хари чу как шапката извика последната дума на цялата зала. Свали шапката и отиде с разтреперани крака към масата на іГрифиндор„. Беше толкова облекчен, че е бил избран и че не е пратен в іСлидерин„, та почти не забеляза, че получи най-бурното одобрение от всички досега. Пърси Префекта стана и раздруса здраво ръката му, докато близнаците Уизли крещяха:

- Падна ни се Потър! Падна ни се Потър!

Хари седна срещу духа бродник с нагънатата яка, когото беше видял преди. Духът докосна ръката му и Хари изпита внезапното ужасно чувство, че току що я е потопил в кофа леденостудена вода.

Сега виждаше добре Височайшата маса. В края, най-близо до него, седеше Хагрид, който срещна поглеза му и го окуражи с вдигнат палец. Хари му отговори с усмивка. И там, в средата на Височайшата маса, на голям златен стол седеше Албус Дъмбълдор. Хари го позна веднага от картичката, която бе извадил от шоколадовата жаба във влака. Сребристата коса на Дъмбълдор беше единстеното нещо в цялата зала, което светеше също толкова силно, колкото духовете. Хари зърна и професор Куиръл, нервния млад мъж от іПродънения котел„. Изглеждаше много странен с големия си пурпурен тюрбан.

И сега оставаха да бъдат разпределени само трима души. іТърпин, Лайза„ стана рейвънклоувка, а после дойде ред на Рон. Сега той беше вече станал бледозелен. Хари стисна палци под масата и секунда по-късно шапката извика:

- ГРИФИНДОР!

Хари изръкопляска силно заедно с останалите, докато Рон се отпусна на стола до него.

- Браво, Рон, отлично! - каза Пърси Уизли тържествено над главата на Хари, а в това време іЦабини, Блейз„ стана слидеринка.

Професор Макгонъгол нави своя свитък и отнесе разпределителната шапка.

Хари погледна надолу в празната си златна чиния. Току-що беше осъзнал колко е гладен. От яденето на тиквените пайове като че ли бяха минали векове.

Албус Дъмбълдор бе станал на крака. Отправи сияйна усмивка към учениците с широко разтворени обятия, сякаш нищо не би могло да му направи по-голямо удоволствие от това да види присъстващите тук.

¶ Добре дошли! ¶ каза. ¶ Добре дошли за една нова година в "Хогуортс"! Преди да започнем да се храним, бих искал да кажа няколко думи. Ето кои са те: Глупак! Медуза! Дреболия! Щипване! Благодаря!

И пак си седна. Всички заръкопляскаха и се развикаха одобрително. Хари не знаеше дали да се засмее, или не.

¶ Да не би да е... малко луд? ¶ попита той неуверено Пърси.

¶ Луд? ¶ каза Пърси безгрижно. ¶ Той е гений! Най-добрият магьосник в света! Обаче е малко луд, да. Картофи, Хари?

Хари остана със зинала уста. Подносите пред него сега бяха отрупани с ястия. Никога не беше виждал на една маса толкова много неща, които обичаше да яде: печено телешко, печено пиле, свински пържоли и агнешки флейки, печени и пържени картофи, йоркширски пудинг, грах, моркови, сос, кетчуп и ¶ по някаква странна причина ¶ ментови бонбони.

Семейство Дърсли никога не бяха оставяли Хари истински да гладува, но и никога не му бе позволено да яде толкова, колкото му се искаше. Дъдли винаги взимаше точно това, което Хари най-много желаеше, дори ако после му ставаше лошо от него. Хари отрупа чинията си с по едно парче от всяко ястие, освен бонбоните, и започна да яде. Всичко беше страшно вкусно.

¶ Това изглежда апетитно ¶ каза тъжно духът бродник с яката, като наблюдаваше как Хари реже печеното месо.

¶ Не можете ли...

¶ Не съм ял от почти четиристотин години насам ¶ отговори духът. ¶ Не ми е необходимо, разбира се, обаче ми липсва. Мисля, че не ви се представих. Сър Николас де Мимси-Порпингтън на вашите услуги. Домашен дух бродник на кула "Грифиндор".

¶ Аз знам кой сте! ¶ възкликна Рон изведнъж. ¶ Братята ми са ми разказвали за вас... вие сте Почтибезглавия Ник!

¶ Бих предпочел да ме наричате Сър Николас де Мимси... ¶ почна духът студено, но пясъчнорусият Шиймъс Финигън го прекъсна:

¶ Почтибезглав? Как може да бъдете почти безглав?

Сър Николас изглеждаше безкрайно засегнат, като че ли непринуденият им разговор никак не вървеше, както би желал.

¶ Ей така ¶ каза раздразнено. Хвана лявото си ухо и го дръпна. Цялата му глава се вдигна от врата и падна върху рамото му, сякаш висеше на панти. Очевидно някой се бе опитал да го обезглави, но не го бе направил както трябва. Доволен от втрещените изражения на техните лица, Почтибезглавия Ник метна главата си обратно на врата, покашля се и каза: ¶ И така... вие, новите грифиндорци! Надявам се, че ще ни помогнете да спечелим Домовия шампионат тази година, а? Никога не е било "Грифиндор" толкова време да не го е печелил. "Слидерин" грабна купата шест поредни години! Кървавия Барон става почти непоносим... той е духът бродник на "Слидерин".

Хари погледна към масата на "Слидерин" и видя, че там седи ужасяващ дух с безизразни опулени очи, изпито лице и одежди, опетнени със сребриста кръв. Седеше точно до Малфой и Хари забеляза със задоволство, че Драко не е никак доволен от подредбата на местата около масата.

¶ Защо е целият окървавен? ¶ попита Шиймъс много заинтересовано.

¶ Никога не съм го питал ¶ отговори Почтибезглавия Ник тактично.

След като всички изядоха колкото можаха, остатъците от ястията изчезнаха от чиниите и ги оставиха блестящо чисти, каквито бяха преди. Миг по-късно се появиха десертите. Сладоледени блокове с всички аромати, които човек може да си представи, ябълкови пайове, сиропирани сладкиши, шоколадови еклери и понички със сладко, плодови салати, ягоди, желета, мляко с ориз...

Докато Хари си взимаше сиропиран сладкиш, разговорът се насочи към техните семейства.

¶ Аз съм наполовина и наполовина ¶ каза Шиймъс. ¶ Татко ми е мъгъл. Мама не му казала, че е магьосница, докато не се оженили. Доста гаден шок за него. Другите се засмяха. ¶ А ти, Невил? ¶ попита Рон.

¶ Мен ме отгледа баба ми и тя е магьосница ¶ отговори Невил, - ама семейството години наред мислеше, че съм мъгъл. Прачичо ми Алджи все се опитваше да ме хване неподготвен и да изтръгне някаква магия от мен... веднъж ме блъсна от края на кея в Блекпул... едва не се удавих... ама нищо не ставаше, докато не навърших осем години. Прачичо Алджи дойде на чай и тъкмо ме беше провесил за глезените през един прозорец на горния етаж, когато пралеля ми Инид му предложи да си вземе целувки и той уж случайно ме изтърва. Но аз взех да подскачам като топка надолу през цялата градина и чак до улицата. Всички бяха страшно доволни. Баба се разплака от щастие. И да бяхте видели лицата им, когато ме приеха тук... разбирате ли, мислели, че няма да съм достатъчно магически, за да дойда. Прачичо Алджи беше толкова доволен, че ми купи жабата.

От другата страна на Хари, Пърси Уизли и Хърмаяни говореха за уроците:

¶ Надявам се да започнат веднага, толкова много трябва да се научи, мене специално много ме интересува трансфигурацията, разбираш ли, да превръщаш едно нещо в нещо друго! Казват, че било много трудно, естествено...

¶ Трябва да започнеш с нещо малко... да превръщаш кибритени клечки в игли и такива неща...

Хари, на когото вече му ставаше много топло, пък и му се спеше, погледна пак към Височайшата маса. Хагрид пиеше честичко от своята чаша. Професор Макгонъгол бъбреше с професор Дъмбълдор. Професор Куиръл със смешния си тюрбан говореше с един учител с мазна черна коса, орлов нос и жълтеникава кожа.

Всичко стана съвсем внезапно. Покрай тюрбана на Куиръл орловоносият учител погледна Хари право в очите... и една остра, пареща болка премина по белега на челото на Хари.

¶ Ох! ¶ Хари се хвана за главата.

¶ Какво има? ¶ попита Пърси.

¶ Н-н-нищо. Болката беше изчезнала толкова бързо, както се бе и появила. По трудно се оказа обаче за Хари да се отърси от чувството, което бе изпитал от погледа на учителя ¶ чувството, че той никак не одобрява Хари.

¶ Кой е учителят, дето говори с професор Куиръл? ¶ попита той Пърси.

¶ Значи познаваш вече Куиръл, така ли? Нищо чудно, че изглежда толкова притеснен... А това е професор Снейп*. Преподава за отварите, обаче иска... всички знаят, че той иска да заеме мястото на Куиръл. Знае страшно много за Черните изкуства този Снейп.

Известно време Хари наблюдаваше Снейп, обаче Снейп не го погледна пак.

Най-после изчезнаха и десертите и професор Дъмбълдор отново се изправи. Залата утихна.

¶ Ахъм... само още няколко думи, след като всички сме нахранени и утолихме жаждата си. Ще ви дам няколко наставления за началото на срока.... Първокурсниците трябва да запомнят, че на всички ученици е забранено да влизат в гората на училищното землище. И някои от по-големите ни ученици ще сторят добре също да си го припомнят.

Святкащият поглед на Дъмбълдор стрелна близнаците Уизли.

¶ Освен това бях помолен от пазача господин Филч да ви напомня, че в междучасията не трябва да се правят магии по коридорите.... Приемните изпити по куидич ще се състоят през втората седмица на срока. Който има желание да играе за своя домови отбор, нека се свърже с Мадам Хууч.... И накрая трябва да ви кажа, че тази година достъпът до десния коридор на третия етаж е абсолютно забранен за всеки, който не би искал да намери една много болезнена смърт.

Хари се изсмя, но беше един от малцината, които го сториха.

¶ Не говори сериозно, нали? ¶ прошепна той на Пърси.

¶ Боя се, че говори съвсем сериозно ¶ каза Пърси, като се намръщи на Дъмбълдор. ¶ Странно, защото обикновено ни посочва причини защо не ни е разрешено да ходим някъде... Гората е пълна с опасни зверове, всеки го знае. Наистина смятам, че можеше да каже поне на нас, префектите

¶ А сега, преди да си легнем, да изпеем училищната песен! ¶ провикна се Дъмбълдор. Хари забеляза, че усмивките на другите учители бяха доста смразени.

Дъмбълдор трепна с магическата си пръчка, сякаш искаше да прогони муха от върха й, и от нея излетя дълга златна панделка, която се вдигна високо над масите и се усука, подобно на змия, в думи.

¶ Всеки да избере любимата си мелодия ¶ каза Дъмбълдор ¶ и почваме!

И цялото училище ревна:
"Хогуортс", глиган пъпчив, о, "Хогуортс",

учи ни нещо, молим те,

все тая дали сме стари и плешиви,

или с издрани колене ¶

нали сме млади и игриви.

С предмети много интересни

пьлни ти нашите глави,

че днес в тях има само въздух,

прах, бръмбари, мъртви мухи.

Учи ни на неща достойни,

забравеното припомни ни.

Учи ни и ще зубрим ние,

умът докато ни загние.
Всички завършиха песента по различно време. Накрая останаха само близнаците Уизли, които пееха по мелодията на един много бавен погребален марш. Дъмбълдор дирижираше последните няколко стиха с магическата си пръчка, а когато те свършиха, той беше сред онези, които ръкопляскаха най-силно.

¶ Ааа, музиката! ¶ каза, като бършеше очите си. ¶ Магия над всичко, което ние можем да направим тук! А сега, време за спане. Дим да ви няма! Грифиндорските първокурсници последваха Пърси през бъбрещата навалица, излязоха от залата и тръгнаха нагоре по мраморната стълба. Хари чувстваше пак краката си като олово, но само защото беше много уморен и натъпкан с храна. Толкова му се спеше, та дори не се изненада, че портретите по коридорите си шепнеха и ги сочеха, докато минаваха, нито пък че Пърси два пъти ги преведе през врати, скрити зад плъзгащи се ламперии и провесени гоблени. Заизкачваха се по още стълби, прозявайки се и тътрейки крака, и Хари тъкмо се питаше колко ли има още да вървят, когато внезапно спряха.

На средна височина над тях във въздуха се носеше връзка бастуни и когато Пърси пристъпи към тях, те започнаха да се мятат по него.

¶ Пийвс ¶ прошепна Пърси на първокурсниците. ¶ Той е полтъргайст. ¶ После повиши глас: ¶ Пийвс... покажи се.

В отговор се чу силен неприличен звук, като въздух, изпуснат от балон.

¶ Искаш ли да отида при Кървавия барон?

Прозвуча едно "плоп" и се появи дребен човек със злобни тъмни очи и голяма уста, който се носеше със скръстени крака във въздуха и стискаше бастуните.

¶ Ооооооо! ¶ каза той с ехиден кикот. ¶ Милите ми зайци! Колко весело!

Внезапно се стрелна към тях. Всички се наведоха.

¶ Махай се, Пийвс, иначе баронът ще научи за това. Говоря сериозно! ¶ сопна му се Пърси.

Пийвс се изплези и изчезна, като изпусна бастуните върху главата на Невил. Чу се как отбръмчава, подрънквайки доспехите на минаване.

¶ Трябва да се пазите от Пийвс ¶ каза Пърси, когато тръгнаха пак. ¶ Кървавия Барон е единственият, който може да го обуздае. Не слуша дори нас, префектите. Пристигнахме.

В самия край на коридора висеше портрет на много дебела жена с розова копринена рокля.

¶ Парола? ¶ попита тя.

¶ Капут Драконис ¶ каза Пърси и портретът се извъртя напред, за да открие кръгъл отвор в стената. Всички се провряха през него, само Невил имаше нужда от помощ, и се озоваха в общото помещение на "Грифиндор" ¶ уютна кръгла стая, пълна с меки фотьойли.

Пърси насочи момичетата през една врата към тяхната обща спалня, а момчетата ¶ през друга. На върха на спираловидна стълба ¶ явно се намираха в една от кулите ¶ те намериха най-после леглата си: пет балдахинени кревата с по четири колонки с тъмночервени кадифени завеси. Прекалено уморени, за да говорят много, те си облякоха пижамите и се отпуснаха в леглата.

¶ Чудесно ядене, нали? ¶ промърмори Рон на Хари през завесите. ¶ Махай се, Скабърс! Дъвче ми чаршафите.

Хари искаше да попита Рон дали си е взел от сиропирания сладкиш, но заспа почти веднага.

Може би Хари беше попрекалил с яденето, защото сънува много странен сън. Носеше на главата си тюрбана на професор Куиръл, който му говореше настойчиво и го убеждаваше, че трябва незабавно да се прехвърли в "Слидерин", защото това било неговата съдба. Хари отговори на тюрбана, че не иска да бъде в "Слидерин"; тюрбанът ставаше все по-тежък; Хари се опита да го свали, но той се стегна болезнено... и се появи Малфой, който му се надсмиваше, докато се бореше с тюрбана... после Малфой се превърна в орловоносия учител Снейп, чийто смях прозвуча силно и студено... Блесна ярка зелена светлина и Хари се събуди изпотен и разтреперан.

Обърна се на другата страна и заспа отново, а когато отвори очи на другата сутрин, изобщо не помнеше този сън.

ГЛАВА ОСМА

УЧИТЕЛЯТ ПО ОТВАРИ

¶ Къде?

¶ Дето носи очила?

¶ Видя ли лицето му?

¶ Видя ли белега му?

Шепоти преследваха Хари от момента, когато напусна на другия ден спалнята. Ученици по опашките пред кабинетите заставаха на пръсти, за да го зърнат, или се връщаха, за да минат отново покрай него по коридорите и зяпаха. На Хари му се искаше да не го правят, защото опитваше да се съсредоточи, за да намери пътя до стаята, в която щеше да има урок.

В "Хогуортс" имаше сто четирийсет и две стълбища: широки и изящно извити, тесни и разнебитени. Някои в петък водеха другаде. Други ¶ с едно изчезващо стъпало на средна височина, което трябваше да помниш и прескачаш. Освен това имаше врати, които не се отваряха, ако не ги помолиш учтиво или не ги погъделичкаш на точно определено място, и врати, които всъщност изобщо не бяха врати, а плътни стени и само се преструваха на врати. Много трудно беше също да запомниш къде е всяко нещо, тъй като всичко като че ли много често се разместваше. Хората по портретите непрестанно си ходеха на гости и Хари беше убеден, че доспехите могат да вървят.

И духовете бродници не помагаха. Винаги беше страшен шок, когато някой от тях внезапно се проплъзваше през една врата, която човек тъкмо се опитваше да отвори. Почтибезглавия Ник всякога беше щастлив да покаже вярната посока на новите грифиндорци, но полтъргайстьт Пийвс се равняваше като препятствие на две заключени врати и едно измамно стълбище, ако го срещнеш, когато си закъснял за час. Изсипваше кошовете за отпадъци върху главата ти, издърпваше килимчета изпод краката ти, замерваше те с парчета тебешир или те издебваше изотзад, хващаше те за носа и крясваше "ХВАНАХ ТЕ ЗА ГАГАТА!".

Още по-лош от Пийвс ¶ ако това изобщо беше възможно ¶ беше пазачът Аргус Филч. Хари и Рон успяха да се спречкат с него още първата сутрин. Филч ги завари, когато се опитваха насила да отворят една врата, която за беда се оказа входът към забранения коридор на третия етаж. Той не искаше да им повярва, че са се загубили, а беше сигурен, че са опитали нарочно да я разбият, и тъкмо ги заплашваше със заключване в подземията, когато случайно минаващият професор Куиръл ги спаси.

Филч притежаваше котка, наречена Госпожа Норис ¶ мършаво същество с цвят на прах и с изпъкнали очи, подобни на лампи, също като тези на Филч. Тя патрулираше сама из коридорите. Нарушиш ли пред нея някое правило, престъпиш ли само с един пръст вярната линия, тя изфучаваше да повика Филч, който се появяваше задъхан две секунди по-късно. Филч познаваше тайните ходове на училището по-добре от когото и да било (с изключение може би на близнаците Уизли) и можеше да изскочи пред теб така внезапно, както всеки дух бродник. Всички ученици го мразеха и най-лелеяната мечта на мнозина беше да теглят на Госпожа Норис хубав ритник.

А после ¶ след като си успял да намериш къде ще се състоят ¶ идваха самите уроци. Както Хари бързо откри, за магията беше нужно много повече, отколкото да размахаш магическата си пръчка и да кажеш няколко смешновати думи.

Всяка сряда в полунощ учениците трябваше да изследват нощните небеса през своите телескопи и да научат имената на различните звезди и движението на планетите. Три пъти в седмицата отиваха с една дундеста малка магьосница на име професор Спраут в оранжериите зад замъка, за да изучават билкология. Там учеха как да се грижат за всичките странни растения, гьби и плесени и откриваха за какво се използват.

Като най-скучна с лекота можеше да се определи историята на магията ¶ единственият предмет, преподаван от дух бродник. Професор Бинс бил вече много стар, когато заспал пред камината в стаята на преподавателите и станал на другата сутрин, за да преподава, като напуснал тялото си. Бинс каканижеше ли, каканижеше, докато те записваха имена и дати и объркваха Злия Емерик и Чудатия ћрик.

Професор Флитуик, учителят по вълшебство, беше съвсем мъничък магьосник, който трябваше да застане върху купчина книги, за да вижда над своята катедра. В началото на първия урок той взе дневника и когато стигна до името на Хари, нададе възбуден вик и се катурна, та не го виждаха вече.

Професор Макгонъгол пък беше съвсем различна. Хари правилно бе решил, че тя е учителка, с която не бива да се спречкваш. Строга и умна, ти ги скастри още в момента, когато седнаха в първия й час.

¶ Трансфигурацията е една от най-сложните и най-опасни магии, които ще научите в "Хогуортс" ¶ каза им тя. ¶ Който върши глупости в моя час, ще напусне и няма да идва повече. Предупредени сте.

След това превърна катедрата си в прасе и обратно в катедра. Това направи голямо впечатление на всички и те нямаха търпение да започнат, обаче скоро осъзнаха, че още дълго време няма да могат да превръщат мебелите в животни. След като изписаха сума страници със сложни записки, всички получиха по една кибритена клечка и започнаха да се опитват да я превърнат в игла. В края на урока само Хърмаяни Грейнджър бе постигнала някаква промяна в своята клечка; професор Макгонъгол показа на класа как тя е станала сребриста и заострена и отправи към Хърмаяни една от редките си усмивки.

Предметът, който всички бяха очаквали с трепет, беше защита срещу Черните изкуства, но часът на Куиръл се оказа нещо като шега. В неговата класна стая силно миришеше на чесън, което ¶ както твърдяха всички ¶ било, за да се предпази от един вампир, когото бил срещнал в Румъния и който (според Куиръл) щял да дойде да го грабне в близките дни. Той им разказа, че тюрбанът му бил подарък от един африкански принц в знак на благодарност, задето го отървал от нахален зомби, но те не бяха сигурни дали да вярват на тази история. Първо, защото когато Шиймъс Финигън поиска настойчиво да узнае как Куиръл се е преборил с този зомби, Куиръл се изчерви и започна да говори за времето. И второ, защото бяха забелязали, че от тюрбана се носи странна миризма. Според близнаците Уизли той бил пълен с чесън, та Куиръл бил защитен където и да отидел.