Joanne Rowling Harry Potter and the PhilosopherІs stone Джоан Роулинг



страница6/16
Дата18.08.2017
Размер2.91 Mb.
#28232
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

На Хари много му олекна, когато разбра, че съвсем не е изостанал далеч зад другите. Много от съучениците му идваха от мъгълски семейства и като него не бяха имали представа, че са магьосници. Трябваше да се научи толкова много, та дори деца като Рон нямаха голямо предимство.

Петък беше важен ден за Хари и Рон. Най-сетне успяха да намерят пътя до Голямата зала за закуска, без нито веднъж да се загубят.

¶ Какво имаме днес? ¶ попита Хари, докато си сипваше захар върху овесената каша.

¶ Двоен час по отвари със слидеринците ¶ отговори Рон. ¶ Снейп е ръководител на дома "Слидерин". Казват, че винаги ги покровителствал... Ще имаме възможност да видим дали е вярно.

¶ Бих искал и Макгонъгол да покровителстваше нас ¶ каза Хари.

Професор Макгонъгол беше ръководител на дома "Грифиндор", но това не й попречи предишния ден да им даде огромен куп домашни.

Точно тогава пристигна пощата. Хари вече беше свикнал с това, но първата сутрин доста се стресна, когато стотина сови влетяха изведнъж в Голямата зала по време на закуска, кръжаха над масите, докато видят своите притежатели, и почнаха да пускат писма и пакети в скутовете им.

Досега Хедуиг не беше донесла нищо на Хари. Понякога идваше, колкото да му гризне ухото и да получи парче препечен хляб, преди да отлети да спи в соварника заедно с другите училищни сови. Тази сутрин обаче тя кацна между купичката с портокалово сладко и захарницата и пусна една бележка в чинията на Хари. Той веднага я отвори.
Мили Хари, (пишеше там с твърде небрежен почерк) Знам, че петък следобед ти е свободен, та би ли искал да дойдеш на чаша чай при мен към три часа?

Искам да чуя всичко за първата ти седмица. Прати ми отговор по Хедуиг.

Хагрид
Хари взе назаем пачето перо на Рон, надраска на гърба на бележката "Да, моля, ще се видим по-късно" и отпрати Хедуиг.

Цяло щастие беше, че Хари можеше да се надява на следобедния чай с Хагрид, защото урокът по отвари се оказа най-лошото, което му се беше случвало досега.

На тържеството по повод началото на срока Хари беше останал с впечатлението, че професор Снейп не го одобрява. Когато свърши първият урок по отвари, той знаеше, че е сгрешил. Снейп не само че не одобряваше Хари ¶ той го мразеше.

Уроците по отвари се провеждаха в едно от подземията на кулите. Там беше по-студено, отколкото в самия замък, и щеше да е достатъчно страшно и без консервираните животни, които плуваха в стъкленици по всичките стени.

Снейп, както и Флитуик, започна часа, като взе дневника и също като Флитуик поспря при името на Хари.

¶ А да ¶ каза тихо, ¶ Хари Потър. Нашата нова... знаменитост.

Драко Малфой и приятелите му Краб и Гойл взеха да се кискат, прикривайки уста с ръцете си. Снейп завърши проверката на имената и вдигна глава да погледне класа. Очите му бяха черни като на Хагрид, но в тях нямаше и следа от сърдечността на великана. Те бяха студени и празни и напомняха тъмни тунели.

¶ Вие сте тук, за да учите ценната наука и точното изкуство за приготвяне на отвари ¶ подхвана той. Говореше почти шепнешком, но те улавяха всяка негова дума. Също както професор Макгонъгол, Снейп имаше дарбата без усилие да наложи на класа мълчание. ¶ Тъй като тук няма кой знае колко глупашко размахване на магически пръчки, мнозина от вас едва ли ще повярват, че това е магия. Не очаквам наистина да разберете красотата на тихо къкрещия котел с блестящите му изпарения, изтънчената сила на течности, които плъзват през човешките вени и омайват душата, запленяват чувствата... Аз мога да ви науча как да бутилирате слава, да сварите величие, дори да запушите в шише смъртта... ако не сте такава банда дръвници, каквито обикновено трябва да обучавам.

Тази кратка реч беше последвана от още мълчание. Хари и Рон размениха погледи с вдигнати вежди. Хърмаяни Грейнджър седеше на ръба на стола си и изглеждаше изпълнена с непреодолимо желание да почне да доказва, че не е дръвник.

¶ Потьр! ¶ каза Снейп внезапно. ¶ Какво ще получа, ако добавя стрит на прах корен от асфодел в инфузия от пелин?



Стрит на прах корен от какво в инфузия от какво? Хари хвърли поглед към Рон, който изглеждаше точно толкова озадачен като него, но ръката на Хърмаяни вече се бе стрелнала нависоко.

¶ Не зная, сър ¶ каза Хари.

Устните на Снейп се накъдриха в презрителна усмивка.

¶ Тц-тц! ... Славата явно не е всичко. Той не обърна внимание на ръката на Хърмаяни.

¶ Хайде да опитаме пак. Потър, къде ще търсиш, ако ти кажа да ми намериш безоар?

Хърмаяни протегна ръка толкова високо, колкото можеше, без да стане от стола си, но Хари нямаше и най-бледа представа какво е безоар. Мъчеше се да не поглежда към Малфой, Краб и Гойл, които се тресяха от смях.

¶ Не зная, сър.

¶ Решил си да не отваряш книга, преди да дойдеш, а, Потър?

Хари се насили да гледа право в тези студени очи. Той беше прегледал книгите си у семейство Дърсли, но нима Снейп очакваше от него да е запомнил всичко от "Хиляда магически билки и плесени"?

Снейп продължаваше да не обръща внимание на треперещата ръка на Хърмаяни.

¶ Каква е разликата, Потър, между самакитка и вълче биле?

При този въпрос Хърмаяни вече стана, протегнала ръка към тавана на подземието.

¶ Не зная ¶ каза Хари тихо. ¶ Обаче мисля, че Хърмаяни знае, защо не опитате с нея?

Няколко ученици се изсмяха, Хари улови погледа на Шиймъс и Шиймъс му намигна.

Обаче Снейп не беше доволен.

¶ Седни! ¶ сопна се той на Хърмаяни. ¶ За твое сведение, Потър, асфодел и пелин правят изключително силна приспивателна смес, известна като "лекарството на Живата смърт". Безоар е камък, изваден от стомаха на коза, и може да те спаси от повечето отрови. А колкото до самакитка и вълче биле, те са едно и също растение, което е известно и под името аконитум. Е? Защо всички не записвате това?

Настъпи всеобщо ровене за пачи пера и пергамент. Сред шумотевицата Снейп заяви:

¶ И една точка ще бъде отнета от дома "Грифиндор" заради твоето нахалство, Потър.

Докато урокът по отвари продължаваше, нещата не се подобриха за грифиндорци. Снейп разпредели всички по двойки и им даде задачата да смесят просто лекарство против циреи. Той фучеше между тях с дългата си черна мантия, наблюдаваше как теглят изсушена коприва и стриват змийски зъби, като критикуваше почти всекиго с изключение на Малфой, когото изглежда харесваше. Тъкмо казваше на всички да погледнат колко съвършено Малфой е задушил рогатите си плужеци, когато облаци лютив зелен дим и силно съскане изпълниха подземието. По някакъв начин Невил беше успял да стопи котела на Шиймъс в разкривена топка и тяхната отвара течеше по каменния под, като прогаряше дупки в обувките на учениците. Само за секунди целият клас стоеше върху столовете, докато Невил, когото отварата беше обляла, когато котелът се огъна, стенеше от болка, защото по краката и ръцете му излизаха яркочервени циреи.

¶ Глупак! ¶ изръмжа Снейп, като очисти разлятата отвара с едно замахване на магическата си пръчка. ¶ Предполагам, че си добавил таралежовите игли, преди да свалиш котела от огъня?

Невил хленчеше, докато циреите почнаха да изскачат и по целия му нос.

¶ Заведи го горе в болничното крило ¶ викна Снейп на Шиймъс. После се втурна към Хари и Рон, които бяха работили до Невил.

¶ А ти... Потър... защо не му каза да не прибавя иглите? Рекъл си си, че ако той сбърка, ти ще изпъкнеш, нали? Сега загуби още една точка за "Грифиндор".

Това беше толкова несправедливо, че Хари отвори уста да спори, но Рон го срита зад техния котел.

¶ Не се обаждай! ¶ промърмори. ¶ Чувал съм, че Снейп може да стане много злобен.

Когато един час по-късно се качваха по стълбата от подземието, мислите на Хари се гонеха из главата му и духът му беше много помрачен. Още първата седмица беше загубил две точки за "Грифиндор" ¶ защо Снейп го мразеше толкова много?

¶ Горе главата! ¶ каза Рон. ¶ Снейп постоянно отнема точки на Фред и Джордж. Може ли да дойда с теб и да се запозная с Хагрид?

В три без пет те напуснаха замъка и тръгнаха през парка. Хагрид живееше в малка дървена къща до края на Забранената гора. Пред входната врата видяха един арбалет и чифт галоши.

Когато Хари почука, отвътре се чуха лудешко драскане и неколкократен гръмък кучешки лай. После прозвуча гласът на Хагрид:

¶ Назад, Фанг... назад.

В пролуката се появи едрото космато лице на Хагрид, който отваряше вратата.

¶ Почакайте ¶ каза. ¶ Назад, Фанг!

Пусна ги да влязат, като се мъчеше да удържи на нашийника огромна черна хрътка.

Вътре имаше само една стая. От тавана висяха пушени бутове и фазани, в откритото огнище вреше медно котле, а в ъгъла стоеше огромно легло, покрито с юрган, съшит от различни пъстри парчета плат.

¶ Чувствайте се като у дома си ¶ каза Хагрид и пусна Фанг, който скочи право към Рон и почна да му ближе ушите. Също както Хагрид, и Фанг явно не беше толкова страшен, колкото изглеждаше.

¶ Това е Рон ¶ обясни Хари на Хагрид, който наливаше кипяща вода в голям чайник и редеше курабийки в една чиния.

¶ Още един Уизли, а? ¶ каза Хагрид, като гледаше луничките на Рон. ¶ Половината си живот съм прекарал да пъдя братята ти близнаци от гората.

Курабийките едва не изпочупиха зъбите им, но Хари и Рон се преструваха, че са им вкусни, докато разказваха на Хагрид всичко за първите си уроци. Фанг сложи глава върху коляното на Хари и олигави целите му одежди.

Хари и Рон изпаднаха във възторг, когато чуха Хагрид да нарича Филч "тоя стар козел".

¶ А колкото до оная котка Госпожа Норис, бих искал някой ден да я запозная с Фанг. Знаете ли, че колкото пъти отивам в училището, тя ме преследва навсякъде?! Не мога да се отърва от нея... Филч я подучва да го прави.

Хари разказа на Хагрид за часа при Снейп. Хагрид също като Рон му каза да не се тревожи и че Снейп не харесвал почти никого от учениците.

¶ Но той като че ли истински ме мрази!

¶ Глупости! ¶ възрази Хагрид. ¶ Защо ще те мрази?

Обаче Хари забеляза, че Хагрид не го погледна право в очите, когато каза това.

¶ Как е брат ти Чарли? ¶ попита Хагрид Рон. ¶ Много го харесвах... много е добър към животните.

Хари се питаше дали Хагрид нарочно смени темата. Докато Рон разказваше на Хагрид за работата на Чарли със змейовете, Хари взе парче хартия, което лежеше на масата под грейката на чайника. Оказа се изрезка от "Пророчески вести":


ПОСЛЕДНИ НОВИНИ ЗА ВЗЛОМА В "ГРИНГОТС"

Продължава следствието за взлома в "Гринготс" на 31 юли, за който се смята, че е дело на неизвестни Черни магьосници.

Таласъмите от "Гринготс" твърдят, че нищо не е откраднато. Всъщност преровеният трезор е бил освободен по-рано същия ден.

"Няма да ви кажем какво имаше там и ако знаете кое е добро за вас, не си навирайте носовете, където не ви е работата„ ¶ заплаши днес следобед един таласъм, говорител на банката "Гринготс".

Хари си спомни, че Рон му разказа във влака за опита да се ограби "Гринготс„, но не беше споменал датата.

¶ Хагрид! ¶ каза Хари. ¶ Този взлом в "Гринготс„ е станал на рождения ми ден! Можело е да се случи, докато ние бяхме там!

Този път нямаше съмнение ¶ Хагрид изобщо не погледна Хари в очите. Само изгрухтя и му предложи още една курабийка. Хари прочете отново историята. Всъщност преровеният трезор е бил освободен по-рано същия ден. Хагрид беше освободил трезор седемстотин и тринайсет, ако може да се нарече освобождаване отнасянето на онзи мърляв малък пакет. Него ли бяха търсили крадците?

Докато Хари и Рон се връщаха в замъка за вечеря,с джобове, натежали от курабийки, които от учтивост не бяка отказали да приемат, Хари си мислеше, че никой урок, който беше имал досега, не му бе дал толкова много поводи за размишления, както чаят при Хагрид. Дали Хагрид беше прибрал пакета тъкмо навреме? Къде беше той сега? И дали Хагрид знаеше нещо за Снейп, което не искаше да каже на Хари?

ГЛАВА ДЕВЕТА

СРЕДНОЩНИЯТ ДУЕЛ


Хари никога не бе вярвал, че ще срещне момче, което да го мрази повече от Дъдли, но това беше, преди да срещне Драко Малфой. Обаче първокурсниците от "Грифиндор" имаха заедно със слидеринци само занятия по отвари, та не се налагаше да търпят много Малфой. Поне дакато не откриха една бележка, забодена в общата стая на "Грифиндор„, която накара всички да изстенат. Уроците по летене щяха да започнат в четвъртък и "Грифиндор" и "Слидерин" щяха да учат заедно.

¶ Типично ¶ каза Хари мрачно. ¶ Точно каквото открай време ми се искаше. Да стана за смях на метлата пред Малфой.

Повече от всичко останало с радост беше очаквал да се научи да лети.

¶ Не можеш да знаеш дали ще станеш за смях ¶ каза Рон разумно. ¶ Знам как Малфой вечно се фука колко е добър по куидич, но се обзалагам, че са празни приказки.

Малфой наистина говореше много за летене. Оплакваше се гласно, задето първокурсниците никога не ги приемали в домовите куидични отбори, и разказваше дълги самохвални истории, които сякаш винаги завършваха с това, как той на косъм се спасявал от мъгъли във вертолети. Обаче той не беше единственият - от приказките на Шиймъс Финигън човек би заключил, че е прекарал по-голямата част от детството си, фучейки из природата на своята метла. Дори Рон разказваше на всеки, който искаше да слуша, как ведньж едва не блъснал със старата метла на Чарли един делтапланерист. Всички от магьоснически семейства постоянно говореха за куидич. На тема футбол Рон вече беше имал голяма разправия с Дийн Томас, който делеше спалнята с тях. Рон не проумяваше какво е толкова забавно в тази игра само с една топка, още повече че никому не бе разрешено да лети. Хари беше издебнал Рон, когато побутваше афиша на Дийн, изобразяващ футболния отбор "Уест Хям", за да накара играчите да се движат.

Невил не беше се качвал на метла през живота си, защото баба му не му позволявала да се доближи до метла. Хари смяташе, че е имала право, защото Невил успяваше да си навлече необичаен брой злополуки, дори когато стоеше с двата крака на земята.

Хърмаяни Грейнджър се притесняваше за летенето почти колкото Невил. Това беше нещо, което не можеш да научиш наизуст от една книга ¶ не че не беше опитала. В четвъртък на закуска тя им досади до полуда със съвети за летене, които беше прочела в една библиотечна книга, назована "Куидичът през вековете". Невил попиваше всяка нейна дума с тайната надежда да чуе нещо, което ще му помогне да се задържи после върху своята метла, но всички бяха много доволни, когато лекцията на Хърмаяни беше прекъсната от пристигането на пощата.

След бележката на Хагрид, Хари не бе получавал друго писмо ¶ нещо, което Малфой естествено бързо забеляза. Големият бухал на Малфой редовно му носеше пакети със сладкиши от дома, които той злорадо отваряше на слидеринската маса. Една улулица донесе на Невил малко пакетче от баба му. Той го отвори възбудено и им показа стъклено кълбо, голямо колкото едро топче за игра, което сякаш беше пълно с бил дим.

¶ Всепомниче! ¶ обясни им той. ¶ Баба знае, че забравям, а това ти казва дали си забравил да направиш нещо. Вижте, стискаш го силно, ей така, и ако стане червено... ооо ¶ лицето му се помрачи, защото всепомничето внезапно засия в червено, ¶ тогава си забравил нещо...

Невил се опитваше да си спомни какво ли е забравил, когато Малфой, който минаваше покрай грифиндорската маса, изтръгна всепомничето от ръката му. Хари и Рон скочиха на крака. Почти се надяваха на повод да се сбият с Малфой, но професор Макгонъгол, която забелязваше по-бързо от всеки друг учител в училището назряваща разправия, светкавично се озова при тях.

¶ Какво става тук?

¶ Малфой ми взе всепомничето, професор Макгонъгол.

Намръщен, Малфой пусна всепомничето на масата.

¶ Само за да го видя ¶ каза той и се измъкна, с Краб и Гойл по петите му.


***
В три и половина същия следобед Хари, Рон и другите грифиндорци забързаха надолу по предната стълба към двора за първия си урок по летене. Беше ясен ветровит ден и тревата се къдреше под краката им, докато вървяха по склона към една равна поляна на противоположната страна на парка от Забранената гора, чиито дървета се люшкаха мрачно в далечината. Слидеринци бяха вече там, а също и двайсет метли, подредени в спретнати редици на земята. Хари чу Фред и Джордж да се оплакват от училищните метли, като твърдяха, че някои от тях започвали да вибрират, ако летиш много високо, или пък винаги летели малко наляво. Пристигна учителката им ¶ мадам Хууч. Имаше къса сива коса и жълти очи като на ястреб.

¶ Е, какво чакате още всички? ¶ кресна тя. ¶ Всеки да застане до една метла. Хайде, по-бързо!

Хари погледна надолу към своята метла. Беше стара и някои от клонките й стърчаха встрани под странни ъгли.

¶ Протегнете дясната си ръка над метлата си ¶ извика Мадам Хууч, застанала пред тях ¶ и кажете "Горе!".

¶ ГОРЕ! ¶ изкрещяха всички.

Метлата на Хари веднага скочи в ръката му, обаче тя беше една от малкото, които го сториха. Тази на Хърмаяни Грейнджър само се беше претъркулила на земята, а Невиловата изобщо не бе помръднала.

Може би метлите също като конете познават, когато се страхуваш, помисли си Хари ¶ в гласа на Невил звучеше тръпка, която подсказваше твърде ясно, че той предпочита краката му да останат на земята. После Мадам Хууч им показа как да яхнат метлите, без да се изхлузят от края им, и тръгна насам-натам покрай редиците, като оправяше захвата им. Хари и Рон изпаднаха във възторг, когато тя каза на Малфой, че години наред го е правил погрешно.

¶ Сега, когато ви дам сигнал със свирката си, ще се оттласнете силно от земята ¶ каза Мадам Хууч. ¶ Дръжте метлите неподвижни, издигнете се на около един метър и веднага се спуснете пак, като се наведете леко напред. При моята свирка... три... две... Обаче Невил ¶ притеснен, нервен и изплашен да не остане на земята ¶ се отблъсна силно, преди свирката да е докоснала устните на Мадам Хууч.

¶ Върни се, момче! ¶ извика тя, но Невил се издигаше право нагоре като тапа, изстреляна от бутилка... четири метра... седем метра.

Хари видя ужасените му очи да гледат как земята все повече се отдалечава, видя как си пое дъх, как се плъзна странично от метлата и...

ДРАН! ¶ силно думкане и рязко пукане ¶ и Невил лежеше ничком като купчина в тревата. Метлата му се издигаше все, по-високо и по-високо и започна да се носи към Забранената гора, докато изчезна от погледите им. Мадам Хууч се беше навела над Невил, пребледняла като него. Хари я чу да мърмори:

¶ Счупена китка. Ела, момче... няма страшно, стани. После се обърна към другите от класа: ¶ Никой от вас да не мърда, докато заведа това момче в болничното крило! Ще оставите тези метли, където са, иначе ще изхвърчите от "Хогуортс", преди да сте успели да кажете "куидич". Ела, мило дете!

С обляно в сълзи лице и стиснал китката си, Невил закуцука до Мадам Хууч, която го бе прегърнала с едната си ръка. Щом се отдалечиха достаточно, за да не се чува, Малфой избухна в смях.

¶ Видяхте ли лицето на тая дебела буца?

Другите слидеринци му пригласяха.

¶ Млъкни, Малфой! ¶ сряза го Парвати Патил.

¶ Ооо, застъпваш се за Лонгботъм, а? ¶ каза Панси Паркинсон, момиче от "Слидерин" със сурово лице. ¶ Никога не бих помислила, че на тебе ще ти харесват дебели ревльовци, Парвати.

¶ Гледайте! ¶ каза Малфой, като се стрелна напред и грабна нещо от тревата. ¶ Туй е онази дивотия, която бабата на Лонгботъм му изпрати.

Всепомничето проблясна на слънцето, когато той го вдигна.

¶ Дай ми го, Малфой ¶ каза Хари спокойно.

Всички престанаха да говорят, за да ги наблюдават.

Малфой се ухили злобно.

¶ Смятам да го оставя някъде, та Лонгботъм да си го прибере... може би... на някое дърво?

¶ Дай го тук! ¶ кресна Хари, но Малфой яхна метлата си и излетя.

Не беше излъгал ¶ умееше да лети добре... Носейки се наравно с най-горните клони на висок дъб, той се провикна:

¶ Ела да го вземеш, Потър.

Хари сграбчи метлата си.

¶ Не! ¶ извика Хърмаяни Грейнджър. ¶ Мадам Хууч каза да не мърдаме... ще ни вкараш всички в беда.

Хари не й обърна внимание. Кръвта туптеше в ушите му. Възседна метлата си, отблъсна се силно от земята и се понесе нагоре. Въздухът свистеше в косата му, одеждите му плющяха зад него и в прилив на бясна радост той осъзна, че е открил нещо, което можеше да прави, без да го учат ¶ това беше лесно, това беше прекрасно. Той дръпна дръжката на метлата по-нагоре, за да се понесе още по-високо, и чу от земята писъците и ахканията на момичетата и възхитения вик на Рон. Зави остро с метлата, за да застане срещу Малфой, който изглеждаше потресен.

¶ Дай ми го ¶ извика Хари, ¶ иначе ще те блъсна от тая метла!

¶ О, нима? ¶ каза Малфой, като се опита да прозвучи подигравателно, обаче изглеждаше разтревожен.

Хари някакси знаеше какво да направи. Наведе се напред, стисна здраво метлата с двете си ръце и се стрелна като копие към Малфой, който едва успя да се отдръпне навреме. Хари направи остър обратен завой и задържа метлата в сигурно положение. Няколко души долу изръкопляскаха.

¶ Тук горе ги няма Краб и Гойл да ти спасяват кожата, Малфой ¶ извика Хари.

Изглежда същата мисъл бе хрумнала и на Малфой.

¶ Хвани го тогава, ако можеш ¶ изкрещя той, хвърли стъкленото кълбо високо във въздуха и се спусна обратно към земята.

Хари видя като във филм със забавено движение как кълбото се издигна във въздуха и после започна да пада. Наведе се, напред и насочи дръжката на метлата надолу ¶ и в следващата секунда набираше скорост в стръмно спускане, гонейки кълбото... вятърът свистеше в ушите му, примесен с писъците на наблюдателите... после протегна ръка... Улови го на една стъпка от земята ¶ тъкмо навреме, за да изправи метлата си, ¶ и тупна меко в тревата с всепомничето, здраво стиснато в пестник.

¶ ХАРИ ПОТЪР!

Сърцето му слезе в стомаха по-бързо, отколкото току-що бе летял към земята. Професор Макгонъгол тичаше към тях. Той се изправи разтреперан.

¶ Никога... през всичките ми години в "Хогуортс"... Професор Макгонъгол беше почти онемяла от шок и очилата й святкаха гневно. ¶ Как посмя... можеше да си счупиш врата...

¶ Той не беше виновен, професор Макгонъгол...

¶ Мълчи, Парвати Патил...

¶ Но Малфой...

Достатъчно, Рон Уизли! Потър, последвай ме... веднага!

Когато тръгна с отмалели крака по петите на професор Макгонъгол към замъка, Хари зърна тържествуващите лица на Малфой, Краб и Гойл. Той си знаеше, че ще го изключат. Искаше да каже нещо, за да се защити, но гласът му изглежда не беше наред. Професор Макгонъгол вървеше напред с развени одежди, без дори да го поглежда; той трябваше да подтичва, за да не изостане. Хубава я беше свършил! Не можа да изкара дори две седмици. След десет минути ще трябва да си стяга багажа. Какво ли ще кажат семейство Дърсли, когато се появи пред вратата им?

Изкачиха външната стълба, изкачиха и мраморното вътрешно стълбище, а професор Макгонъгол все още не му казваше нито дума. Тя отваряше със замах врати и маршируваше по коридори, а Хари припкаше нещастен след нея. Може би го водеше при Дъмбълдор. Помисли си за Хагрид, изключен, но допуснат да остане като пазач на дивеча. Дали пък не би могъл да стане помощник на Хагрид? Стомахът му се сви, като си представи, че ще наблюдава как Рон и другите стават магьосници, докато той се влачи из парка и носи торбата на Хагрид.

Професор Макгонъгол спря пред една класна стая. Отвори вратата и надникна вътре.

¶ Извинете, професор Флитуик, но ще ми позволите ли да взема за малко Ууд?

"Ууд?" ¶ помисли си Хари смутено. Дали Ууд не бе бастун, с който тя смяташе да го наложи? Обаче Ууд се оказа човек ¶ широкоплещест петокурсник, който излезе с доста объркан вид от класа на Флитуик.

¶ Последвайте ме и двамата ¶ каза професор Макгонъгол и те продължиха по коридора, докато Ууд оглеждаше любопитно Хари.

¶ Влезте тук! Професор Макгонъгол им посочи една класна стая ¶ празна, като се изключи Пийвс, който усърдно пишеше неприлични думи по черната дьска.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница