Joanne Rowling Harry Potter and the PhilosopherІs stone Джоан Роулинг

¶ Вън, Пийвс! ¶ сопна му се тя.

Пийвс хвърли тебешира в една кофа, която издрънча силно, и се омете, ругаейки.

Професор Макгонъгол затръшна вратата подире му и се обърна с лице към двете момчета.

¶ Потър, това е Оливър Ууд. Ууд... намерих ти търсач.

Изражението на Ууд премина от озадачение във възторг.

¶ Сериозно ли говорите, професор Макгонъгол?

¶ Абсолютно ¶ каза професор Макгонъгол твърдо. ¶ Това момче има вродена дарба. Никога не съм виждала подобно нещо. За първи път ли се качваш на метла, Потър?

Хари кимна безмълвно. Нямаше представа какво се случва, но като че ли не го грозеше изключване. Отново започна да чувства краката си.

¶ Той хвана това нещо, което е в ръката му, след едно спускане от седемнайсет метра ¶ каза професор Макгонъгол на Ууд. ¶ Дори не се одраска. Чарли Уизли не би могъл да го направи.

Ууд изглеждаше така, сякаш всичките му мечти са се сбъднали наведнъж.

¶ Да си гледал някога куидичен мач, Потър? ¶ попита възбудено.

¶ Ууд е капитан на грифиндорския отбор ¶ обясни професор Макгонъгол.

¶ Той има и конструкцията на търсач ¶ каза Ууд, като обикаляше Хари и го оглеждаше. ¶ Лек... бърз... трябва да му намерим свястна метла, професор Макгонъгол... бих казал една "Нимбус две хиляди" или "Чистометка седем".

¶ Ще говоря с професор Дъмбълдор да видим дали не можем да намерим вратичка в правилото за първокурсниците. Бога ми ¶ нуждаем се от по-добър отбор от миналогодишния. "Слидерин" ни смазаха в онзи последен мач. Седмици наред не можех да погледна Сивиръс Снейп в лицето... Професор Макгонъгол погледна строго Хари над рамката на очилата си. ¶ Искам да чувам, че тренираш усърдно, Потър, иначе може да променя решението си да не те наказвам. После изведнъж се усмихна. ¶ Баща ти би се гордял с теб ¶ каза. ¶ Самият той беше отличен играч на куидич.

Седяха и вечеряха. Хари тъкмо бе свършил да разказва на Рон какво се беше случило, след като напусна игрището с професор Макгонъгол. Рон държеше пред устата си парче пай с месо и бъбреци, ама напълно го беше забравил.

¶ Тьрсач? ¶ каза. ¶ Но първокурсниците никога... Ти трябва да си най-младият домови играч от около...

¶ ... един век ¶ добави Хари, като напълни устата си с пай. Беше страхотно гладен подир следобедните вълнения. ¶ Ууд ми каза.

Рон беше толкова учуден, толкова втрещен, че просто седеше и зяпаше Хари.

¶ Другата седмица почвам да тренирам ¶ каза Хари. ¶ Само да не кажеш на някого. Ууд иска да го пази в тайна.

Сега в залата влязоха Фред и Джордж Уизли, зърнаха Хари и се втурнаха към него.

¶ Браво на теб! ¶ каза Джордж полугласно. ¶ Ууд ни разказа. Ние също сме в отбора... Биячи сме.

¶ Убеден съм, че тази година непременно ще спечелим Купата по куидич ¶ заяви Фред. ¶ Не сме печелили, откакто Чарли завърши, ама тази година отборът ще е блестящ. Изглежда, че те бива, Хари ¶ Ууд почти подскачаше, докато ни разказваше.

¶ Само че сега трябва да вървим. Лий Джордън мисли, че е намерил нов таен изход от училището.

¶ Обзалагам се, че е онзи зад статуята на Грегъри Подмазвача, дето го открихме още през първата си седмица тук. До скоро!

Фред и Джордж едва бяха изчезнали, когато се появи някой далеч по-малко желан събеседник ¶ Малфой, ограден от Краб и Гойл.

¶ Хапваш си за последен път, а, Потър? Кога ще хванеш влака, за да се върнеш при мъгълите?

¶ Сега си доста по-смел, като си долу на земята и водиш малките си приятелчета със себе си ¶ каза Хари хладнокръвно. Естествено Краб и Гойл съвсем не бяха малки, но тъй като Височайшата маса беше пълна с учители, никой от тях не можеше да стори друго, освен да пука със ставите на пръстите си и да се мръщи.

¶ Когато и да е, ще се бия с тебе сам ¶ каза Малфой. ¶ Ако искаш довечера. Магьоснически дуел. Само с магически пръчки... никакъв допир. Какво има? Предполагам, че никога досега не си чувал за магьоснически дуел?

¶ Чувал е, разбира се ¶ каза Рон, като се обърна. ¶ Аз съм неговият секундант, кой е твоят?

Малфой погледна Краб и Гойл, сякаш ги преценяваше. ¶ Краб ¶ отговори. ¶ В полунощ добре ли е? Ще се срещнем в трофейната стая, тя винаги е отключена.

Когато Малфой си тръгна, Рон и Хари се спогледаха.

¶ Какво е магьоснически дуел? ¶ попита Хари. ¶ И какво искаш да кажеш с това, че си мой секундант?

¶ Ами секундантът е там, за да продължи, ако ти умреш ¶ отговори Рон небрежно, като най-сетне почна да яде изстиналия си пай. Но като забеляза изражението на Хари, бързо добави: ¶ Обаче хората умират само в същински дуели, разбираш ли, с истински магьосници. Ти и Малфой най-много да успеете да се обстрелвате с искри. Никой от вас не знае достатъчно магии, та наистина да навреди на другия. И без това се обзалагам, че той очакваше да откажеш.

¶ И какво става, ако размахам магическата си пръчка и нищо не се случи?

¶ Хвърли я и му удари един юмрук по носа ¶ предложи Рон.

¶ Извинете!

Двамата вдигнаха глави. Беше Хърмаяни Грейнджър.

¶ Човек не може ли да се нахрани на спокойствие тук? ¶ попита Рон.

Хърмаяни не му обърна внимание и се обърна към Хари.

¶ Без да искам, дочух какво си говорихте ти и Малфой...

¶ Бас държа, че си искала ¶ измърмори Рон.

¶ ... и не трябва да се скитате из училището нощно време. Представи си колко точки ще загубиш за "Грифиндор", ако те хванат, а сигурно ще те хванат. Наистина е много егоистично от твоя страна.

¶ И всъщност не е твоя работа ¶ каза Хари.

¶ Довиждане! ¶ добави Рон.
* * *
Все пак, това не беше онова, което човек би нарекъл идеален край на деня, мислеше си Хари, докато лежеше буден много по-късно и чакаше Дийн и Шиймъс да заспят (Невил не се беше върнал още от болничното крило). Рон прекара цялата вечер да му дава съвети, като например:

- Ако се опита да те прокълне, по-добре да се изплъзнеш, защото не мога да си спомня как се блокират проклятия.

Имаше много голяма вероятност да бъдат спипани от Филч или от Госпожа Норис и Хари чувстваше, че предизвиква късмета си, като нарушава днес второ училищно правило. От друга страна, из тъмнината непрестанно му се явяваше подигравателното лице на Малфой ¶ сега беше големият му шанс да бие Малфой лице в лице. Не можеше да го пропусне.

¶ Единайсет и половина ¶ прошепна Рон най-после. ¶ Да тръгваме.

Облякоха халатите си, взеха магическите прьчки и прекосиха стаята в кулата, спуснаха се по спираловидната стълба и влязоха в общата стая на "Грифиндор". Няколко къса жар все още се мержелееха в камината и превръщаха всички фотьойли в приведени черни сенки. Почти бяха стигнали портрета с дупката, когато един глас се обади от стола най-близо до тях:

¶ Не мога да повярвам, че ще направиш това, Хари.

Светна лампа. Оказа се Хърмаяни Грейнджър с розов халат и навъсено лице.

¶ Ти ли!? ¶ възкликна Рон яростно. ¶ Върни се в леглото си!

¶ За малко не казах на брат ти Пърси ¶ скастри го Хърмаяни. ¶ Той нали е префект и би спрял тази работа.

На Хари просто не му се вярваше, че човек може така да се бърка в работите на другите.

¶ Ела ¶ каза на Рон. Бутна портрета на Дебелата дама и се провря през дупката.

Но Хърмаяни не се отказа толкова лесно. Тя последва Рон през портретната дупка, като им съскаше като разярена гъска.

¶ Не държите ли на "Грифиндор", или държите само на себе си? Аз не искам "Слидерин" да спечели Купата на домовете, а вие ще пропилеете всичките точки, които получих от професор Макгонъгол, задето знаех заклинанията за прехвърляне.

¶ Върви си.

¶ Добре, обаче съм ви предупредила. Ще си спомните какво ви казах, когато седите утре във влака към къщи. Вие сте толкова...

Но какви бяха, не можаха да узнаят. Хърмаяни се беше обърнала към портрета, за да си влезе вътре, но се озова пред една празна картина. Дебелата дама бе отишла на нощно посещение и Хърмаяни се оказа заключена извън кулата "Грифиндор"

¶ Какво ще правя сега? ¶ изписка тя.

- Това си е твой проблем - отговори Рон. - Ние трябва да вървим, иначе ще закъснеем.

Дори не бяха стигнали до края на коридора, когато Хърмаяни ги догони.

¶ Ще дойда с вас ¶ заяви тя.

¶ Няма да дойдеш.

¶ Нима си въобразяваш, че ще стоя тук да чакам Филч да ме спипа? Ако намери и трима ни, ще му кажа истината - че съм се опитала да ви спра - и вие трябва да ме подкрепите.

¶ Брей, че си нахална... ¶ извика Рон.

¶ Млъкнете и двамата! ¶ каза Хари рязко. ¶ Чух нещо.

Звучеше като някакво сумтене.

¶ Госпожа Норис? ¶ прошепна Рон, взирайки се в мрака.

Не беше Госпожа Норис. Беше Невил. Лежеше свит на пода, дълбоко заспал, но стреснато се събуди, когато се прокраднаха по-близо.

¶ Слава Богу, че ме намерихте ! От часове съм тук. Не можах да си спомня новата парола, за да вляза да си легна.

¶ По-тихо, Невил. Паролата е "Свинска зурла", ама сега няма да ти помогне, защото Дебелата дама е отишла някъде.

¶ Как е ръката ти? ¶ попита Хари.

¶ Чудесно ¶ отговори Невил и им я показа. ¶ Мадам Помфри я оправи за около една минута.

¶ Добре... ама слушай, Невил, ние трябва да отидем някъде и ще се видим по-късно...

¶ Не ме оставяйте! ¶ каза Невил и стана бързо. ¶ Не искам да стоя тук сам. Кървавия барон мина вече два пъти.

Рон погледна часовника си и после отправи гневен поглед към Хърмаяни и Невил:

¶ Ако заради някого от вас ни спипат, няма да мирясам, докато не науча и не използвам срещу вас онова проклятие на градинските дяволи, за което ни говори Куиръл.

Хърмаяни отвори уста, може би за да каже на Рон как точно да използва проклятието на градинските дяволи, но Хари й шътна да мълчи и им махна да вървят напред.

Те бягаха по коридори, нашарени с ивици лунна светлина от високите прозорци. На всеки завой Хари очакваше да попаднат на Филч или на Госпожа Норис, но имаха късмет. Понесоха се по едно стълбище към третия етаж и тръгнаха на пръсти към стаята с трофеите.

Малфой и Краб още не бяха дошли. Кристалните трофейни кутии проблясваха там, където лунната светлина ги достигаше. Купи, щитове, подноси и статуи святкаха в сребристо и златисто. Децата се промъкваха покрай стените, вперили очи във вратите в двата края иа стаята. Хари извади своята магическа пръчка, в случай че Малфой се втурне вътре и го нападне. Минутите се нижеха бавно.

¶ Закъснява... може да го е дострашало ¶ прошепна Рон.

После някакъв шум в съседната стая ги накара да подскочат. Хари тъкмо вдигна магическата си пръчка, когато чуха някого да говори и този някой не беше Малфой.

¶ Души навсякъде, сладурчето ми, може да са се сврели в някой ъгъл.

Беше Филч, който говореше на Госпожа Норис. Изпаднал в ужас, Хари взе да маха на тримата други да го последват колкото може по-бързо; втурнаха се тихо към по-далечната врата. Одеждите на Невил едва се бяха плъзнали зад ъгъла, когато чуха Филч да влиза в стаята с трофеите.

¶ Те са тук някъде ¶ чуха го да мърмори, ¶ сигурно се крият.

¶ Насам!

Хари изрече думата само с устни и вцепенени от уплаха, те запълзяха по дълга галерия, пълна с доспехи. Чуваха, че Филч приближава. Невил изведнъж нададе стреснат писък и почна да тича ¶ спъна се, хвана Рон за кръста и двамата се сгромолясаха право в едни доспехи.

Трясъкът и дрънченето бяха достатъчни, за да събудят целия замък.

¶ БЯГАЙТЕ! ¶ изкрещя Хари и четиримата хукнаха по галерията, без да се обръщат да видят дали Филч ги преследва ¶ завиха покрай вратата и се понесоха по един коридор, после по друг, с Хари начело, без всякаква представа къде се намират или накъде отиват. Провряха се през един стенен килим и се озоваха в някакъв скрит ход, продължиха да бягат по него и излязоха близо до кабинета по вълшебство, за който знаеха, че се намира твърде далеч от стаята с трофеите.

¶ Мисля, че му се изплъзнахме ¶ каза Хари задъхано, облегна се на студената стена и избърса челото си. Невил се беше превил на две, сумтеше и пръхтеше.

¶ Казах... ти... ¶ задъхваше се Хърмаяни, притиснала ръка към гърдите си, разкъсвана от бодежи. ¶ Казах... ти!

¶ Трябва да се върнем в грифиндорската кула ¶ обади се Рон ¶ колкото може по-бързо.

¶ Малфой те подлъга ¶ рече Хърмаяни на Хари. ¶ Съзнаваш го, нали? Изобщо не е смятал да се срещне с теб... Филч знаеше, че има някой в стаята с трофеите... Малфой го е предупредил.

Хари си мислеше, че тя вероятно е права, обаче не искаше да й го каже.

¶ Да вървим.

Но нямаше да е толкова просто. Не бяха направили повече от десетина крачки, когато дръжката на една врата се разтресе и нещо изхвърча от класната стая пред тях.

Беше Пийвс. Той ги зърна и изкрещя от възторг.

¶ Млъкни, Пийвс... моля те... ще направиш така, че да ни изхвърлят.

Пийвс се разкикоти.

¶ Скитате се посред нощ, миличките ми зайци? Тц-тц-тц... Лошави, лошави, ще ви спипат рошави.

¶ Няма, ако не ни издадеш, Пийвс, моля те.

¶ Би трябвало да обадя на Филч, би трябвало ¶ каза Пийвс с благочестив глас, но очите му святкаха злобничко. ¶ То ще е за собственото ви добро, да знаете!

¶ Махай се от пътя ни ¶ сопна му се Рон и замахна срещу Пийвс... но това беше голяма грешка.

¶ УЧЕНИЦИ, НАПУСНАЛИ ЛЕГЛАТА СИ! ¶ разкрещя се Пийвс. ¶ УЧЕНИЦИ, НАПУСНАЛИ ЛЕГЛАТА СИ, СА В КОРИДОРА НА ВЪЛШЕБСТВАТА!

Те се промушиха под Пийвс и хукнаха да спасяват кожите си ¶ право към края на коридора, където се блъснаха в една врата... а тя беше заключена.

¶ Това е! ¶ изстена Рон, докато бутаха безпомощно вратата. ¶ Свършено е с нас! Това е краят!

Дочуха стъпки ¶ Филч тичаше толкова бързо, колкото можеше, към крясъците на Пийвс.

¶ Ох, мръдни малко! ¶ изръмжа Хърмаяни, грабна магическата пръчка на Хари, почука по ключалката и прошепна "Алохомора!".

Ключалката щракна и вратата се отвори, те се вмъкнаха през нея, бързо я затвориха и притиснаха уши, за да слушат.

¶ Накъде отидоха, Пийвс? ¶ тъкмо питаше Филч. ¶ Обади ми бързо!

¶ Кажи "моля".

¶ Не ме разигравай, Пийвс? Къде отидоха?

¶ Ще ти кажа нещо, ако ти ми кажеш моля ¶ заяви Пийвс с досадния си напевен глас.

¶ Добре де... моля.

¶ НЕЩО! Ха-хааа! Казах ти, че ще ти кажа нещо, ака ти ми кажеш моля! Ха-ха! Хаааааа!

И те разбраха по звука, че Пийвс се понесе нанякъде, а Филч взе яростно да ругае.

¶ Той смята, че тази врата е заключена ¶ прошепна Хари. ¶ Мисля, че всичко е наред... Престани, Невил! ¶ От една минута Невил дърпаше Хари за ръкава на халата. ¶ Какво?

Хари се обърна... и видя съвсем ясно какво. За миг реши, че е попаднал в някакъв кошмарен сън... това беше вече прекалено... като капак на всичко, което се бе случило досега.

Те не се намираха в стая, както той предполагаше. Намираха се в коридор. В забранения коридор на третия етаж. И сега разбраха защо е забранен.

Гледаха право в очите на чудовищно куче ¶ едно куче, което изпълваше цялото пространство между тавана и пода. Имаше три глави; три чифта въртящи се налудничави очи; три носа, които трепкаха и душеха в тяхната посока; три разлигавени усти, от чиито жълтеникави зъби се спускаха хлъзгави въжета от гъста слюнка.

То стоеше съвсем неподвижно, шестте му очи бяха вперени в тях и Хари знаеше, че единствената причина, поради която още не бяха мъртви, беше, че внезапната им поява го бе изненадала, но то скоро щеше да превъзмогне това - нямаше съмнение какво означава гръмогласното му ръмжене.

Хари търсеше дръжката на вратата - между Филч и смъртта би предпочел Филч.

Тримата отстъпиха заднешком - Хари затръшна вратата и те се втурнаха, почти полетяха, обратно по коридора. Филч навярно беше хукнал да ги търси другаде, защото никъде не го видяха, но за това почти не ги беше грижа - искаха единствено да оставят колкото е възможно повече пространство между себе си и онова чудовище. Не престанаха да тичат, докато не стигнаха портрета на Дебелата дама на седмия етаж.

- Къде сте ходили всичките, за бога? - попита ги тя, като оглеждаше провисналите от раменете им халати и зачервените им, потни лица.

- Няма значение... Свинска зурла, свинска зурла - изстена Хари и портретът се завъртя напред. Те се вмъкнаха в общата стая и се отпуснаха разтреперани във фотьойлите.

Мина известно време, докато някой от тях успее да продума. Невил всъщност имаше вид, сякаш никога вече няма да проговори.

- Какво си въобразяват, че правят, като държат такова нещо заключено в едно училище? - каза Рон накрая. - Ако има куче, което се нуждае от раздвижване, това е то.

Хърмаяни си беше възвърнала дишането, а с него и лошия нрав.

- Май че никой от вас не си служи с очите си, а? - сряза ги тя. - Не видяхте ли върху какво стоеше то?

Върху пода? - предположи Хари. - Аз не му гледах краката... бях прекалено зает с главите му.

- Не, не върху пода. Стоеше върху капака но отвор в пода. Очевидно пази нещо.

Тя стана и ги изгледа кръвнишки.

- Надявам се да сте доволни от себе си. Можеше всички да сме мъртви... или още по-зле... изключени. А сега, ако нямате нищо против, отивам да си легна.

Рон се загледа втрещено подире й със зинала уста.

- Не, нямаме нищо против - каза. - Човек би помислил, че сме я повлекли със себе си насила, нали?

Но Хърмаяни беше дала на Хари друг повод за размисъл на заспиване. Кучето пазеше нещо... Какво беше казал Хагрид? іГринготс„ било най-сигурното място в света, ако искаш да скриеш нещо - с изключение, може би, на іХогуортс„.

Изглежда, че Хари беше открил къде се намира мърлявото пакетче от трезор седемстотин и тринайсет.

ГЛАВА ДЕСЕТА

ПРАЗНИКЪТ НА ВСИ СВЕТИИ
Малфой не можеше да повярва на очите си, когато на следващия ден видя, че Хари и Рон бяха все още в "Хогуортс", с изморен вид, обаче в много добро настроение. Всъщност на другата сутрин Хари и Рон вече смятаха, че срещата с триглавото куче е била отлично приключение, и бяха готови за нови похождения. Междувременно Хари беше осведомил Рон за пакета, който изглежда е бил преместен от "Гринготс" в "Хогуортс", и те прекараха много време да гадаят какво би могло да се нуждае от такава силна охрана.

¶ Или е много ценно, или е много опасно ¶ каза Рон.

¶ Или и двете ¶ допълни Хари.

Но тъй като всичко, което знаеха със сигурност за мистериозния предмет, беше, че е около пет сантиметра дълъг, нямаха особено голям шанс да отгатнат какво е без допълнителни указания.

Нито Невил, нито Хърмаяни проявяваха и най-слаб интерес към това, което се намираше под кучето и капака на пода. А всичко, което Невил искаше, беше никога вече да не се доближи до кучето.

Хърмаяни отказваше да говори с Хари и Рон, но тъй като беше такъв заповеднически всезнайко, те приемаха това като допълнителна награда. Единственото, което наистина искаха, беше да си го върнат на Малфой и за тяхна голяма радост едно подходящо нещо пристигна с пощата около седмица по-късно.

Когато совите нахлуха в Голямата зала, вниманието на всички беше веднага привлечено от дълъг тесен пакет, носен от шест едри улулици. Хари беше любопитен като всички останали да види какво има в този голям пакет и се изненада, когато улулиците се спуснаха надолу и го стовариха точно пред него, като събориха бекона му на пода. Едва бяха изпърхали встрани, когато друга сова пусна писмо върху пакета.

Хари разкъса първо плика, което беше същинско щастие, защото в писмото пишеше:

В него е твоята нова "Нимбус две хиляди",

обаче не искам всички да знаят, че

имаш метла, защото и те ще искат.

Оливър Ууд ще те очаква довечера в

седем часа на куидичното игрище

за първата ти тренировка.

Професор М. Макгонъгол

¶ "Нимбус две хиляди"! ¶ изстена Рон завистливо. ¶ Никога дори не съм докосвал такава.

Напуснаха бързо залата, защото искаха да разопаковат метлата насаме преди първия час, но насред входната зала видяха, че пътят им към горните етажи е преграден от Краб и Гойл. Малфой грабна пакета от Хари и го опипа.

¶ Това е метла ¶ каза той и я подхвърли на Хари с лице, на което бяха изписани ревност и злоба. ¶ Този път вече ще загазиш, Потър. Първокурсниците нямат право на метли.

Рон не можа да се въздържи.

¶ Не е каква да е глупава метла ¶ каза, ¶ а е "Нимбус две хиляди". Какво каза, че си имаш вкъщи, Малфой, "Комета двеста и шейсет" ли? ¶ Рон се ухили на Хари. ¶ Кометите изглеждат много лъскави, ама не са от същата класа като нимбусите.

¶ Ти пък какво ли знаеш за това, Уизли, дето нямаш пари дори за половината й дръжка? ¶ озъби му се Малфой. ¶ Предполагам, че ти и братята ти пестите, за да си ги купите клонче по клонче.

Преди Рон да отговори, се появи професор Флитуик, който стигаше до лакътя на Малфой.

¶ Надявам се, че не се карате, момчета? ¶ изписука той.

¶ На Потър са му изпратили метла, професоре ¶ изтърси Малфой бързо.

¶ Да, да, правилно ¶ каза професор Флитуик и се усмихна лъчезарно на Хари. ¶ Професор Макгонъгол ми разказа за специалните обстоятелства, Потър. А какъв модел е?

¶ "Нимбус две хиляди" ¶ отговори Хари, като едва се сдържаше да не се изсмее на ужасения израз в лицето на Малфой, и добави: ¶ А всъщност я получих благодарение на Малфой.

Хари и Рон се запътиха нагоре, като сподавяха смеха си от очебийния гняв и смут на Малфой.

¶ То си е вярно ¶ изкикоти се Хари, когато стигнаха горния край на мраморното стълбище. ¶ Ако той не беше откраднал всепомничето на Невил, аз нямаше да съм в отбора.

¶ И навярно смяташ, че това е награда, задето си нарушил правилата? ¶ прозвуча раздразнен глас точно зад тях. Хърмаяни топуркаше по стълбището и гледаше неодобрително пакета в ръката на Хари.

¶ Нали уж не говореше с нас? ¶ каза Хари.

¶ Да, не почвай отново ¶ добави Рон, ¶ толкова ни е хубаво.

Хърмаяни ги отмина, вирнала нос във въздуха.

Този ден Хари много трудно задържаше мислите си върху уроците. Те постоянно бягаха горе в спалнята, където неговата нова метла лежеше под леглото му, или пък се скитаха към куидичното игрище, където тази вечер щеше да се учи да играе. Той излапа вечерята си, без да забелязва какво яде, и след това се втурна с Рон нагоре, за да разопакова най-после своята "Нимбус две хиляди".

¶ Ох! ¶ въздъхна Рон, когато метлата се търкули върху покривката на леглото на Хари.

Дори Хари, който не знаеше нищо за различните метли, реши, че е прекрасна. Гладка и лъскава, с махагонова дръжка, тя имаше дълга опашка от спретнати прави вейки, а близо до върха пишеше със златни букви "Нимбус две хиляди".

Когато наближи седем часът, Хари напусна замъка и тръгна в здрача към куидичното игрище. Досега не беше влизал в стадиона. Стотици места бяха издигнати на трибуни около игрището, така че зрителите да са достатъчно нависоко, за да виждат какво става. В двата края на терена имаше по три златни стълба с обръчи на върха. Те напомняха на Хари за пластмасовите пръчици, с които мъгълските деца духаха сапунени мехури, само че тези бяха високи петнайсет метра.

Прекалено нетърпелив да лети пак, за да изчака Ууд, Хари яхна метлата си и се оттласна от земята. Какво усещане ¶ той се повъртя около головите стълбове, а после зафуча напред-назад над игрището! При най-лекото докосване неговата "Нимбус две хиляди" завиваше накъдето той искаше.

¶ Ей, Потър, слез долу!

Оливър Ууд беше пристигнал. Носеше под мишница голяма дървена кутия. Хари се приземи до него.

¶ Много добре! ¶ каза Ууд със светнали очи. ¶ Виждам какво искаше да каже Макгонъгол... на теб наистина ти е вродено. Тази вечер само ще те науча на правилата, а след това ще тренираш с отбора три пъти седмично.

Отвори кутията. Вътре имаше четири различни по големина топки.

¶ Така ¶ рече Ууд. ¶ Куидичът лесно се разбира, но не е особено лесно да се играе. Всяка страна има седем играчи. Трима от тях се наричат гончии.