Joanne Rowling Harry Potter and the PhilosopherІs stone Джоан Роулинг

Когато Хари си легна, в главата му бръмчеше същият въпрос. Невил хъркаше силно, но Хари не можеше да заспи. Опита се да не мисли за нищо ¶ необходимо беше да спи, трябваше да спи, след няколко часа щеше да почне първият му куидичен мач ¶ обаче не можеше лесно да забрави израза на лицето на Снейп, когато Хари бе видял крака му.

¶ Трябва да закусиш нещо.

¶ Нищо не искам.

¶ Поне малко препечен хляб ¶ придумваше го Хърмаяни.

¶ Не съм гладен.

Хари се чувстваше ужасно. След един час щеше да излезе на игрището.

¶ Хари, имаш нужда от сили ¶ каза Шиймъс Финигън. ¶ Търсачите са винаги в опасност да бъдат осакатени от другия отбор.

¶ Благодаря ти, Шиймъс! ¶ каза Хари, като наблюдаваше как Шиймъс сипва кетчуп върху наденичките си.

Рон и Хърмаяни се присъединиха към Невил, Шиймъс и Дийн ¶ привърженика на "Уест Хям" ¶ на най-горния ред. Като изненада за Хари бяха нарисували голям плакат върху един от чаршафите, които Скабърс беше съсипал. На него пишеше іПотър - президент„, а Дийн, който умееше да рисува, беше изрисувал отдолу голям грифиндорски лъв. После Хърмаяни бе направила сложна магийка, така че боята светкаше в различни цветове.

Междувременно в съблекалните Хари и другите членове на отбора се преобличаха в яркочервените си куидични одежди (іСлидерин„ щяха да играят в зелено).

Ууд се покашля, за да въдвори тишина.

- Добре, мъже - каза.

- И жени - добави гончията Анджелина Джонсън.

- И жени - съгласи се Ууд. - Това е.

- Големият - обади се Фред Уизли.

- Този, който всички очаквахме - каза Джордж.

- Знаем вече наизуст речта на Оливър - обърна се Фред към Хари. - И миналата година бяхме в отбора.

- Млъкнете, вие двамата - викна Ууд. - Това е най-добрият отбор, който іГрифиндор„ е имал от години насам. Ние ще бием. Сигурен съм.

Той ги изгледа гневно, сякаш искаше да каже: іИначе ще ви дам да се разберете!„

- Така. Време е. На добър час на всички ви.

Хари тръгна слез Фред и Джордж от съблекалнята и - с надеждата, че коленете му няма за се огънат - излезе на игрището под бурни ликувания.

Мадам Хууч щеше да бъде рефер. Тя стоеше посред игрището с метлата си в ръка и очакваше двата отбора.

- Сега искам от всекиго от вас хубава, честна игра - каза тя, след като всички се събраха около нея.

Хари забеляза, че сякаш се обърна специално към шестокурсника Маркъс Флинт, капитана на іСлидерин„. Помисли си, че Флинт изглежда, като че ли има тролска кръв във вените си. С крайчеца на окото си зърна високо горе развяващия се транспарант, от който над публиката святкаше надписът іПотър - президент„. Сърцето му подскочи. Почувства се по-храбър.

- Възседнете метлите си, моля.

Хари яхна своята іНимбус две хиляди„.

Мадам Хууч свирна силно със сребърната си свирка.

Петнайсет метли се издигнаха високо, високо във въздуха. Играта почваше.

- И куофълът веднага е грабнат от Анджелина Джонсън от іГрифиндор„... какъв чудесен гончия е това момиче, пък и доста привлекателно...

- ДЖОРДЪН!

- Извинете, професор Макгонъгол.

Лий Джордън, приятелят на близнаците Уизли, коментираше мача, строго наблюдаван от професор Макгонъгол.

- И тя наистина фучи там горе, чист пас към Алиша Спинет, отлично откритие на Оливър Ууд, миналата година беше само резерва... обратно към Джонсън и... не, іСлидерин„ взеха куофъла, капитанът на іСлидерин„ Маркъс Флинт печели куофъла и потегля... Флинт лети като орел там горе... той ще вкара... не, спрян с отлично движение на пазача на іГрифиндор„, Ууд и грифиндорци взимат куофъла... Това там е гончията Кейти Бел от іГрифиндор„, чудесно пикиране покрай Флинт, сега по дължината на игрището и... ОХ!... От това трябва да я е заболяло, удар по тила от един блъджър... куофълът взет от іСлидерин„... това е Ейдриън Пюси, който лети към головите стълбове, но е блокиран от втори блъджър... запратен по него от Фред или Джордж Уизли, не мога да кажа кой от тях... Както и да е, добра игра на грифиндорския бияч и Джонсън пак овладява куофъла, свободно поле пред нея и тя потегля... наистина фучи... Давай Анджелина!... Пазачът Блечли се спуска... не уцелва... іГРИФИНДОР„ БЕЛЕЖИ!

Ликуването на іГрифиндор„ изпълни студения въздух, а ревове и стенания от слидеринци му пригласяха.

- Сгъстете се, мръднете.

- Хагрид!

Рон и Хърмаяни се притиснаха един към друг, за да направят достатъчно място, та Хагрид да седне до тях.

- Досега гледах от колибата си - каза Хагрид, като потупа един голям бинокъл, който висеше на врата му. - Ама не е същото, както да си сред навалицата. Още няма следа от снича, а?

- Няма - отвърна Рон. - Засега Хари не е имал много работа.

¶ Поне се запази от беда, и това е нещо ¶ каза Хагрид, като вдигна бинокъла и погледна към точицата на небето, която беше Хари.

Високо горе Хари се носеше над играта, взирайки се да забележи някаква следа от снича. Това беше част от игровия план, замислен от него и Ууд.

¶ Стой на сигурно разстояние, докато не видиш снича ¶ беше му казал Ууд. ¶ Не искаме да те атакуват, преди да се налага.

Когато Анджелина отбеляза гола, Хари завъртя два лупинга около обръчите, за да изрази радостта си. Сега отново се взираше да види снича. Веднъж зърна златно просветване, но то се оказа просто отблясък от ръчния часовник на един от близнаците Уизли, друг път един блъджър се стрелна към него по-скоро като топовно гюлле, отколкото като топка, но Хари го отбягна и Фред Уизли дойде да го подгони.

¶ Всичко наред ли е, Хари? ¶ успя да извика той, когато отби яростно блъджъра към Маркъс Флинт.

¶ "Слидерин" във владение ¶ каза Лий Джордън. ¶ Гончията Пюси се измъква от два блъджъра, двамата Уизли и гончията Бел и фучи към... почакайте малко... това сничът ли беше?

През публиката премина ропот, когато Ейдриън Пюси изтърва куофъла, увлечено загледан през рамото си подир златния проблясък, който премина покрай лявото му ухо.

Хари го видя. В прилив на силна възбуда той се стрелна надолу към златната следа. Терънс Хигс, търсачът на "Слидерин", също я бе видял. Рамо до рамо те фучаха към снича ¶ всички гончии сякаш бяха забравили какво се очаква от тях и се носеха на средна височина, за да наблюдават.

Хари беше по-бърз от Хигс ¶ виждаше как малкото кръгло кълбо с пърхащи крилца свисти пред него ¶ и даде допълнителна скорост...

БАМ! Яростен рев проехтя долу от грифиндорци ¶ Маркъс Флинт бе блокирал Хари предумишлено и метлата на Хари се отклони от курса си, а самият той с мъка се задържа на нея.

¶ Фаул! ¶ крещяха грифиндорци.

Мадам Хууч направи гневна забележка на Флинт и след това отсъди свободно хвърляне по головите стълбове за "Грифиндор". Но в цялата бъркотия естествено златният снич отново беше изчезнал.

Долу на трибуните Дийн Томас крещеше:

¶ Изгонете го! Червен картон!

¶ Това не е футбол, Дийн ¶ напомни му Рон. ¶ В куидича играчите не се изгонват... а какво е червен картон?

Но Хагрид беше на страната на Дийн.

¶ Би трябвало да променят правилата. Флинт можеше да събори Хари на земята.

На Лий Джордън му беше трудно да не вземе страна.

¶ И така... след тази явна и отвратителна непочтена игра...

¶ Джордън! ¶ скара му се професор Макгонъгол.

¶ Тоест след този очевиден и противен фаул...

¶ Джордън, предупреждавам те...

¶ Добре де, добре. Флинт за малко не уби търсача на "Грифиндор", което, уверявам ви, може да се случи всекиму, и така... на "Грифиндор" беше даден наказателен удар, изпълнен от Спинет, която отбелязва безпроблемно, и играта продължава. "Грифиндор" все още са във владение.

Лошото се случи тъкмо когато Хари отбягна друг блъджър, който мина опасно близо до главата му. Внезапно метлата му страховито се наклони. За част от секундата той помисли, че ще падне. Притисна метлата здраво с двете си ръце и с коленете. Никога не беше изпитвал подобно нещо.

То се повтори. Метлата сякаш се опитваше да го отхвърли. Обаче метлите от модел "Нимбус две хиляди" не решаваха току-така да хвърлят ездачите си. Хари направи опит да завие обратно към грифиндорските голови стълбове; почти беше решил да помоли Ууд да поиска прекъсване ¶ и тогава осъзна, че метлата е абсолютно извън неговия контрол. Той не можеше да я обърне. Изобщо не можеше да я управлява. Тя фучеше на зигзаг из въздуха и от време на време правеше силни замитащи движения, които за малко не го изхвърляха от мястото му.

Лий все още коментираше.

¶ "Слидерин" във владение... Флинт с куофъла... преминава Спинет... преминава Бел... ударен силно по лицето от един блъджър, дано му е счупил носа... само се шегувам, професоре... "Слидерин" бележат... о, не...

Слидеринци ликуваха. Никой сякаш не бе забелязал, че метлата на Хари се държи странно. Тя го отнасяше бавно все по-нависоко, далеч от играта, като едновременно се мяташе и гърчеше.

¶ Не разбирам какво е намислил да прави Хари ¶ промърмори Хагрид, докато се взираше през бинокъла си. ¶ Ако не знаех, че не е възможно, бих казал, че е загубил контрол над метлата си... но не може да е...

Изведнъж навред по трибуните зрителите почнаха да сочат нагоре към Хари. Метлата му взе да се превърта и превърта, а той едва успяваше да се задържи върху нея. Цялата публика ахна от ужас. Метлата се бе раздрусала рязко и Хари излетя от нея ¶ сега висеше на нея, заловен само с една ръка.

¶ Дали не й е станало нещо, когато Флинт го блокира? ¶ прошепна Шиймъс.

¶ Не може ¶ каза Хагрид с треперещ глас. ¶ Нищо не може да повлияе на една метла, освен силна Черна магия... Никой хлапак не би могъл да направи това с една "Нимбус две хиляди".

При тези думи Хърмаяни грабна бинокъла на Хагрид, но вместо да погледне нагоре към Хари, почна панически да оглежда публиката.

¶ Какво правиш? ¶ изстена Рон с посивяло лице.

¶ Знаех си ¶ отговори Хърмаяни задъхано.

¶ Снейп... Погледни!

Рон сграбчи бинокъла. Снейп седеше в средата на трибуната срещу тях. Очите му бяха вперени в Хари и той мърмореше непрекъснато нещо под носа си.

¶ Прави нещо... урочасва метлата ¶ каза Хърмаяни.

¶ Сега какво?

¶ Остави на мен.

Преди Рон да продума, Хърмаяни изчезна. Рон насочи бинокъла към Хари. Метлата му се тресеше толкова силно, че му беше почти невъзможно да се задържи още дълго. Цялата публика бе на крака и наблюдаваше в ужас, докато двамата Уизли полетяха нагоре, за да се опитат да изтеглят Хари в безопасност на една от своите метли, обаче нямаше полза ¶ колкото пъти се доближаваха до него, метлата отскачаше още по-нависоко. Те се спуснаха надолу и кръжаха под него с явната надежда да го хванат, ако падне. Маркъс Флинт взе куофъла и отбеляза пет пъти, без някой да обърне внимание.

¶ Хайде, Хърмаяни! ¶ шепнеше Рон отчаяно.

Хърмаяни си беше пробила път до трибуната, където стоеше Снейп, и сега тичаше по реда зад него; дори не спря да се извини, когато блъсна професор Куиръл и той полетя с главата напред върху предната редица. Когато достигна Снейп, тя клекна, извади магическата си пръчка и прошепна няколко добре подбрани думи. Яркосини пламъци се стрелнаха от пръчката й към долния ръб на Снейповите одежди.

Минаха може би трийсет секунди, докато Снейп схване, че дрехите му горят. Внезапен крясък й показа, че си е свършила работата. Тя събра пламъците в едно бурканче, което пъхна в джоба си, и се втурна обратно по редицата ¶ Снейп никога нямаше да разбере какво се е случило.

Но то беше достатъчно. Горе във въздуха Хари изведнъж успя да се покатери пак върху метлата си.

¶ Невил, можеш да погледнеш! ¶ каза Рон. През последните пет минути Невил ридаеше, скрил лице в якето на Хагрид.

Хари фучеше към земята, когато зрителите го видяха да се плесва с ръка по устата, сякаш му се повръща, кацна на игрището на четири крака, изкашля се ¶ и нещо златно падна в ръката му.

¶ Сничът е у мен! ¶ провикна се той и го размаха над главата си, а играта завърши в пълна бъркотия.

¶ Той не го улови, той почти го глътна ¶ още виеше Флинт двайсет минути по-късно, но това нямаше значение ¶ Хари не беше нарушил никакви правила, пък Лий Джордън продължаваше щастливо да крещи резултата ¶ "Грифиндор" бяха спечелили със сто и седемдесет точки на шейсет. Обаче Хари не чу нищо от всичко това. На него му приготвяха чаша силен чай в колибата на Хагрид, където отиде заедно с Рон и Хърмаяни.

¶ Снейп беше ¶ обясняваше Рон. ¶ Хърмаяни и аз го видяхме. Проклинаше метлата ти, мърмореше, не откъсваше очи от теб.

¶ Глупости! ¶ каза Хагрид, който не беше чул нито дума от това, което ставаше до него на трибуните. ¶ Защо би направил Снейп подобно нещо?

Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха, чудейки се какво да му кажат. Хари реши ¶ истината.

¶ Открих нещо за него ¶ каза той на Хагрид. ¶ Опитал се е да мине покрай онова триглаво куче на Вси светии. То го е ухапало. Мислим, че е искал да открадне това, което то пази.

Хагрид изтърва чайника.

¶ Откъде знаете за Пухчо? ¶ попита.

¶ Пухчо?

¶ Да... той е мой... купих го от един гръцки приятел, когото срещнах миналата година в кръчмата... Дадох го назаем на Дъмбълдор да пази...

¶ Какво? ¶ каза Хари нетърпеливо.

¶ Не ме питай повече ¶ отговори Хагрид троснато. ¶ Това е строго поверително и толкоз!

¶ Но Снейп се опитва да го открадне.

¶ Глупости! ¶ повтори Хагрид. ¶ Снейп е учител в "Хогуортс"... не би направил подобно нещо.

¶ Тогава защо току-що се опита да убие Хари? ¶ извика Хърмаяни. Следобедните събития явно бяха променили мнението й за Снейп. ¶ Мога да позная един проклетник от пръв поглед, Хагрид, чела съм всичко за тях! При правенето на магии трябва да поддържаш връзка с поглед, а Снейп изобщо не примигваше. Видях го!

¶ Казвам ти, че грешиш! ¶ горещеше се Хагрид. ¶ Не знам защо метлата на Хари се държеше така, но Снейп не би се опитал да убие един ученик! Слушайте ме сега и тримата ¶ бъркате се в неща, дето не ви засягат. Това е опасно. Забравете кучето, забравете и това, което пази. Това си е между професор Дъмбълдор и Николас Фламел...

¶ Аха! ¶ обади се Хари. ¶ Значи е намесен и някой, наречен Николас Фламел, така ли?

Хагрид изглеждаше страшно ядосан на себе си.

ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА

ОГЛЕДАЛОТО ЕИНАЛЕЖ
Наближаваше Коледа. Една сутрин в средата на декември "Хогуортс" осъмна, потънал в повече от един метър сняг. Езерото замръзна здраво и близнаците Уизли бяха наказани, понеже омагьосаха няколко снежни топки да преследват Куиръл навсякъде и да отскачат от задната част на тюрбана му. Малобройните сови, които успяха да си проправят път през бурното небе, за да предадат поща, трябваше да бъдат лекувани от Хагрид, преди да могат отново да полетят.

Всички очакваха нетърпеливо началото на ваканцията. Докато в камините в общата стая на "Грифиндор" и в Голямата зала горяха буйни огньове, коридорите с тяхното течение бяха ледени и острият вятър караше прозорците на класните стаи да тракат. Най-неприятни от всичко бяха часовете при професор Снейп долу в подземията, където дъхът на учениците се носеше като мъгла пред тях и те стояха колкото могат по-близо до своите горещи котли.

¶ Толкова ми е мъчно ¶ каза Драко Малфой в час по отвари ¶ за всички, които трябва да останат в "Хогуортс" по Коледа, защото не ги искат у дома.

Докато говореше, гледаше към Хари. Краб и Гойл се разкикотиха. Хари, който отмерваше стрит на прах гръбнак от лъвска риба, не им обърна внимание. След куидичния мач Малфой беше станал още по-неприятен от обикновено. Възмутен от загубата на "Слидерин", той се опитваше да разсмее всички, като разправяше, че скоро едка широкоуста дървесна жаба щяла да замести Хари като търсач. После разбра, че никой не смята това за смешно, тъй като на всички беше направило силно впечатление как Хари бе успял да се задържи на друсащата се метла. Така че Малфой, изпълнен със завист и гняв, бе почнал да задява пак Хари за това, че няма истинско семейство.

Вярно беше, че Хари нямаше да се върне на улица "Привит Драйв" за Коледа. Предишната седмица професор Макгонъгол обикаляше и правеше списък на учениците, които щяха да останат през ваканцията, и Хари веднага се записа. Той изобщо не се самосъжаляваше; това навярно щеше да е най-хубавата Коледа, която някога е преживявал. Рон и братята му също щяха да останат, защото господин и госпожа Уизли заминаваха за Румъния да посетят Чарли.

Когато напускаха подземията след часа по отвари, видяха, че една голяма ела заприщва коридора пред тях. Двата грамадни крака, които се подаваха отдолу, и силно пухтене им подсказаха, че зад нея е Хагрид.

¶ Здравей, Хагрид, искаш ли помощ? ¶ попишка Рон, мушнал глава през клоните.

¶ Не, ще се оправя, благодаря, Рон.

¶ Ще се махнете ли от пътя ми, моля? ¶ прозвуча студеният провлечен глас на Малфой зад тях. ¶ Може би се опитваш да изкараш малко допълнителни пари, а, Уизли? Предполагам, че се надяваш самият ти да станеш пазач на дивеча, когато напуснеш "Хогуортс"... Колибата на Хагрид сигурно ти се вижда като дворец в сравнение с това, на което е свикнало твоето семейство.

Рон се нахвърли върху Малфой тъкмо когато Снейп се изкачваше по стьлбите.

¶ УИЗЛИ!

Рон пусна предницата на одеждите на Малфой.

¶ Той беше предизвикан, професор Снейп ¶ обади се Хагрид, като подаде огромното си космато лице иззад дървото. ¶ Малфой обиди семейството му.

¶ Каквото и да е, да се биеш е против правилата на "Хогуортс", Хагрид ¶ каза Снейп с кадифен глас. ¶ Отнемат се пет точки на "Грифиндор", Уизли, и бъди благодарен, че не са повече. Раздвижете се всички.

Малфой, Краб и Гойл се изблъскаха грубо покрай дървото, като разпиляха игли навсякъде и хихикаха.

¶ Ще ми падне той! ¶ каза Рон и скръцна със зъби зад гърба на Малфой. ¶ Никой ден ще ми падне...

¶ Мразя ги и двамата ¶ рече Хари. ¶ И Малфой, и Снейп.

¶ Хайде, горе главата, иде Коледа ¶ каза Хагрид. ¶ Знаете ли що, елате с мен да видите Голямата зала. Изглежда чудесно. Така че Хари, Рон и Хърмаяни тръгнаха подир Хагрид и неговото дърво към Голямата зала, където професор Макгонъгол и професор Флитуик се занимаваха с коледната украса.

¶ А, Хагрид, последното дърво... би ли го сложил в далечния ъгъл?

Залата изглеждаше великолепно. Гирлянди от зеленика и имел висяха по всички стени и цели дванайсет коледни елхи стояха в помещението, някои блещукаха с мънички ледени висулки, други ¶ със стотици свещи.

¶ Колко дни ви остават до ваканцията? ¶ попита Хагрид.

¶ Само един ¶ отговори Хърмаяни. ¶ И това ми напомни... Хари, Рон, имаме половин час до обед, трябва да отидем в библиотеката.

¶ О, да, права си ¶ възкликна Рон и откъсна поглед от професор Флитуик, от чиято магическа пръчка бликаха златни мехури, а той ги пръскаше по клоните на новото дърво.

¶ В библиотеката ли? ¶ каза Хагрид, който излезе след тях от залата. ¶ Точно преди ваканцията? Не се ли престаравате?

¶ О, ние не учим ¶ отговори му Хари бодро. ¶ Откакто ти спомена Николас Фламел, се опитваме да открием кой е той.

¶ Какво правите? ¶ Хагрид изглеждаше потресен. ¶ Слушайте какво... казах ви... оставете това. Не ви е работа какво пази онова куче.

¶ Просто искаме да знаем кой е Николас Фламел и толкова ¶ каза Хърмаяни.

¶ Освен ако не искаш да ни го кажеш ти и да ни спестиш труда? ¶ добави Хари. ¶ Трябва да сме прегледали вече стотици книги и никъде не можем да го намерим... загатни поне нещо... Знам, че съм чел някъде името му.

¶ Нищо не казвам ¶ отсече Хагрид решително.

¶ Тогава ще трябва сами да го открием ¶ каза Рон и тримата оставиха раздразнения Хагрид и забързаха към библиотеката.

Те наистина се бяха ровили в книги да търсят името на Фламел, откакто Хагрид се беше изтървал, защото как щяха иначе да открият какво се опитва да открадне Снейп? Неприятното беше в това, че бе много трудно да проумеят откъде да започнат, след като не знаеха какво може да е направил Фламел, за да попадне в някоя книга. Нямаше го във "Велики магьосници на двайсети век", нито в "Забележителни магически имена на нашето време"; липсваше и в "Значителни съвременни магически открития", както и в "Изследване на най-съвременните тенденции в магията". Към това естествено се прибавяше и огромният обем на библиотеката ¶ десетки хиляди книги, хиляди рафтове; стотици тесни редици.

Хърмаяни извади списък от теми и заглавия, които беше решила да прегледа, докато Рон тръгна край една редица от книги и започна да ги вади наслуки от рафтовете. Хари пък отиде при Недостъпния отдел. От известно време се питаше дали Фламел не се намира там. За жалост човек трябваше да има специална бележка, подписана от някой учител, за да надникне в някоя от забранените книги, и той знаеше, че никога няма да получи такава. Това бяха книги, които съдържаха силна Черна магия (такава никога не се преподаваше в "Хогуортс") и се четяха само от по-възрастните ученици, изучаващи защита срещу Черните изкуства за напреднали.

¶ Какво търсиш, момче?

¶ Нищо ¶ отговори Хари.

Мадам Пинс, библиотекарката, размаха срещу него една бърсалка за прах от пера.

¶ Тогава по-добре излез оттам. Хайде... вън!

Като му се искаше да бе измислил по-бързо някаква история, Хари напусна библиотеката. Той, Рон и Хърмаяни бяха се вече споразумели, че ще е по-добре да не питат Мадам Пинс къде биха могли да намерят Фламел. Бяха убедени, че тя ще може да им каже, но не можеха да рискуват Снейп да научи с какво се занимават.

Хари чакаше отвън в коридора да види дали другите двама са открили нещо, но не беше много обнадежден. В края на краищата те търсеха вече от две седмици, но тъй като го правеха само в малките междучасия, не беше изненадващо, че не бяха намерили нищо. Всъщност се нуждаеха от едно хубаво дълго търсене без острия поглед на Мадам Пинс.

Пет минути по-късно Рон и Хърмаяни се присъединиха към него, като клатеха глави. Отидоха да обядват.

¶ Ще продължите да търсите, докато ме няма, нали? ¶ каза Хърмаяни. ¶ И ми пратете една сова, ако намерите нещо.

¶ А ти би могла да питаш родителите си дали знаят кой е Фламел ¶ предложи Рон. ¶ Тях да питаш ще е безопасно.

- Съвсем безопасно, тъй като и двамата са зъболекари ¶ увери го Хърмаяни.

Освен това Рон почна да учи Хари на магьоснически шах. Той беше точно като мъгълски шах, само че фигурите бяха живи, поради което човек имаше чувството, че ръководи войска в битка. Комплектът на Рон беше много стар и разнебитен. Като всичко останало, което притежаваше, и шахът навремето бе принадлежал на някого друг от семейството ¶ в този случай на дядо му. Както и да е, старите шахматни фигури не представляваха никаква пречка. Рон ги познаваше толкова добре, че нямаше никакви затруднения да ги накара да правят каквото той искаше.

Хари играеше с шахматни фигури, които му беше заел Шиймъс Финигън. Понеже още не беше много добър играч, те непрестанно му подвикваха разни съвети, което беше много объркващо: "Не ме пращай там, не виждаш ли неговия кон? Прати онзи, можем да си позволим да загубим него."

На Бъдни вечер Хари си легна, като очакваше с трепет следващия ден заради яденето и веселбите, но без да се надява на каквито и да било подаръци. Обаче когато се събуди рано на другата сутрин, първото нещо, което видя, беше малка купчина пакети до долния край на леглото си.