Йога според Веданта Антония Иванова Начева

Йога Хималая Ганга Шала, София, България, yogahialayaganga@gmail.com

Духовното знание се разделя на две основни групи а) теизъм и б) атеизъм. Това разделение е почти техническо. То не трябва да бъде разбирано като вяра или липса на вяра в абсолютната истна или в Пророк, в този контекст. Теистите са тези които приемат Ведите и вярват във вечната недуалистична реалност. Обратното- атеистите са тези, които нито вяравт в трансцеденталната истина отвъд тялото и света, нито вярват на Ведическите декларации и в Истините изведени в свещенните писания- Упанишадите Бхагавт Гита, Брама Сутра и др. На кракто те вярват само в знание плучено чрез директно възприемане. Тъй като Транцседенталната Истина не може да бъде разбрана от сетивата, те отказват да приемат Ведическите изявления и в този смисъл не вярват в божествените възможности на човешкие същества.

Атеистичните филосовски щколи се класифицират в две каегории:

А) Атеистичен атеизъм

Б) Атеистичен теизъм

Атеистичние атеисти са тези които, тъй като са пълни атеисти нито вярват във Ведите нито в абсолютната Истина.Tази щкола се оглавява от някои философи, като най- значимият измежду тях е Карвака. Атеистичните теисти приемат абсолютната истина отвъд тялото и обектите на осеземият свят, въпреки че те охвърлят Ведите. Будистите и Джайнистите попадат в тази категорияна атеистичните теисти.

Кавака вярва, че няма по-висша цел, която може да се постигне живота и живите същества трябва максимално да се наслаждават на сетивните удоволствия, неограничавани от етически или морални скрупули. Те вярват, че човешките същества просто съществуват такива каквито са- идват от никъде когато се родят и отиват никъде когато умрат. Тяхната единствена функция и задължение е да се отдадат на сетивните предмети на света до толкова до колкото желаят и няма нищо отвъд осезаемият свят към което да се стремят и посттигнат. Когато дойде смъртта всичко свършва.

Будистите са атеистични теисти. Техните атеистични учения се са различни от тези на Карвака. Техният атеизъм води началото си от бунта на Буда срещу прекалените Ведически-ритуалистични практики, които са се провеждали през неговата епоха. Буда опровергава властите за тези практики, и по този начин отрича Ведическите текстове сами по себе си. Вечното в което вярват будистите се декларира от едната група-(асат вадинс) като не-съществуване. А от другите (каликавиджна вадинс) като серия от постоянно променящи се и трептящи проблясъци на съзнането в ума.

Джайнистите последователи на Махавира също принадлежат към атеистично-теистичната щкола. Те се считат за атеисти поради тяхното неприемане на Ведите. Техните теистични учения са свързани със техните теистични учения са свързани с тяхната вяра във вечната Истина, която е постоянна перфектна и все-блаженна.

Теистичните философски щколи също се класифицират в две категории

1) Теистичен атеизъм

2) Теистичен теизъм

Теистичните атеисти са тези, които приемат Ведитите, но не вярват в една вечна Истина, посочена от Упанишадете, като Брахман.Те не вярват че Истината може да бъде реализирана, чрез учене, разсъждение и медитация върху декларациите в Упанишадите. Тези философии принадлежт към три главни щколи:Тарка Философия, Самкхия философия и Пурва-миманса философия. Теистичните теисти са тези, които не само приемат Ведите, но вярват в Брахман не-дуалистичната вечна Истина. Тези философи принадлежат към щкола позната като Утара- Миманса или Веданта философия.

Тарка е една от щколите на теистичен атеизъм, която посочва гледните точки проповядвани от Калада и Гуатама. Философиите на Калада и Гуатама се наричат съответно Вайшешика и Нияа. Тези две философии са два паралелни потока на мисълта, но те се различават една от друга според няколко концепции.

Самкхия философията е рационална, аналитична и научна в своята експозиция. Сакхиянците спадат в две групи, поддържани от двама големи философа Капила и Патанджали. Философията на Капила, която се нарича. Нир-Ишвара-самкхия, не взима под внимание съществуването на Ишвара или Създател. Патанжали представя концепцията за Ишвара(Създател) в неговата доктрина наречена Йога-самкхия.

Третата философска щкола, която спада в категорията теистичен атеизъм е Пурва миманса. Пурва, означава по-ранен и миманса- последователност от логически мисли. По-голямата част от ведическите послания се намират в две основни части карма канда и джнана-канда. Карма канда е по-ранната част, която е привидно дуалистична, докато джнана канда е съставлява по-късната част, която е положително недуалистична по природа. Тя доказва абсолютното единство и недуалистичност на Истината. По-ранната ведическа мисъл, която е карма канда и там логическите заключения са направени от Джаймини. Философията на Джаймини, дискутирана в Джаймини шастрите, тълкува есенцията на пурва-миманса.

Според философията Пурва миманса, ако човешките същества следват с вяра ритуалистичните части във ведите, те ще получaт вечни блага. За да се наслаждават на такива блага индивидуалните души имат шанса да живеят за определен период от време в по-високите нива на съзнание или рая, където те изпитват по-финни и по-нтензивни чувствени удоволствия. Това временно пребиваване в рая се счита за последователите на Пурва миманса като цел на съществуването.

Чистият теистичен теизъм се предава в Брахма шастрите от Бхадраяна, който е бил индентифициран, като Вяса, съставителят на Бхагават Гита. Философията развита в Брахма шастрите е квинтинсценция на гледните точки които се предават в Упанишадите и това е познато като Утара миманса. Тази щкола изпада в забрава, докато Шамкарачаря не я съживява и прави известна като Адвайта Веданта

Философия и Религия

Но философията е само „картина на живота” докато религията е „начин на живот”. Философията без религията е равносилна на Утопичен мит. Религията разведена от философията става куп суеверия. Религията е наука за себе-еволюция. Терминът религия е съставен от два копонента ре или re (eng)- обратно и лигия- ‘ligare’ да се свържеш, което означава това което ни свързва обратно към оригиналния извор. Затова разбирането на думата „религия” е всяка техника чрез която човешките същества получчават обратно тяното оригинално великолепие е религия. По този начин религията не е просто ритуализъм, въпреки че ритуалите играят важна чат в религиозната схема за ментална интеграция и себе-еволюция. Търсач, чиито ум и ителект, което е вътрешата екипировка са добре интегрирани, чрез практиката на религиозните техники, скоро ще постигне идентичност със Себето, с Истината. Сливането на малкото себе (егото) с Истинското Себе (Атман) е наистина крайната цел на всички истински религии.

Йога според Веданта
Думата йога произлиза от санскритския корен „юдж”, което означава да събера, да свържа. И така йога означава да свържем егото с висшето Себе- съединявайки нисшето с висшето Съзнание. Тъй като пълното сливане е крайната цел на Йога, също и техниките които подпомагат прогреса на човека към тази Реализация на Най-висшето се наричат Йога. В хиндуизмът има четири Йоги или пътища водещи към крайната цел. Те са:

1. Бакти Йога- пътя на отдаването

2. Гняна Йога – пътя на знанието

3. Карма Йога – пътят на действието

4. Раджа Йога- пътят на мистицизмът
Въреки че техниките са различни, целта която се постига чрез всички тези пътища е една и съща. Всички тези техники са базирани на теорията за вътрешната интеграция чрез себе-пречистване. В правилата които са залегнали в живота на практикуващият присъстват и четрите пътеки. Разликите в пътеките дават избор да се приспособят към различните характери и различните типове индивиди за тяхната себе-еволюция.

Разликата в храктерите на индивидите е резултат от различната стуктура на техните умове и интелекти. Според тази разлика цялото човечество може да бъде разделено на 3 категории:

1. Емоционални- тези чиито ум (сърце) е сравнително по-развит от техният интелект (глава)

2. Интелектуални- чиито глава –интелект е по-развита от сърцето

3. Активни- тези които са активни по темперамент и тяхната глава и сърце са по-равно развити.

Тази класификация е базирана на сравнението на емоционалните и рационалните черти в човешкият характер. Не можем да кажем за нито едно човешко същество че е напълно интелектуалено или чисто емоционално. Хиндуизмът показва пътеката на отдаването (бакти Йога) за Емоционалнния клас хора; пътеката на заннието (Гняна йога) е за интелектуалните и пътеакта на действието (карма йога) за активните.

В пътеката на отдаване бакти йога, преданоотдаденият излива нейното/неговото обожане към избран идол на олтара. Ума постоянно бива каран да се отдава наслаждаваки се във формата, величието и божествената природа на обожаваният Бог на сърцето му/и. В права порпорционалност с интензитета на отдаването става фокусирано с една единствена непрекъсната мисъл. В този етап на фокусирана интеграция, преданоотдаденият чувства Бог на всякъде. В други екстатични преживявания има само два аспекта а именно човекът и Бог. Запаленият интензивен огън на преданоотдаването кулминира в Себе-изследване и себепречистване когато отдаденият се обръща навътре и разбере своята собствена есенциална природа, Себето е нищо друго но Самият Бог.

За интелектуалните човешки същества този метод е малко отвлечен, тъй като те нямат сърце с което да се разтворят и потекат в непрекъснатият поток на любов към Бог с форма и име. Интелектът, както винаги е било, затваря свободният поток на любов в сърцето. На такъв търсач са дадени инструментите на есенциалното разсъждние , които могат да премахнат всяко съмнение и объркване. Имайки такова знание, търсача сигурно се придвижва към Истината, отказвайки се от нисшите животински страсти и егоцентрични ценности в регенериращ чувствен живот, чрез разбиране на несъвършенствата на фалшивият блясък на обектите на сетивно наслаждение, и търсача постепенно преодолява желанията за наслаждение чрез сетивата. Чрез тази вътрешна интеграция той достига порталите на философията и размишлява интензивно и потоянно върху логиката и аргументите стоящи зад сентенциите на Упанишадите. Тогава той започва да разделя между Постоянно и Непостоянно, Истинско и неистинско, между Трансцеденталното и земният свят на света на усещанията. Когато по този начин е абсорбиран в такова размишление той се впуска в интензивна медитация, и неговият ум се слива с нищото, оставяйки го в трансцедентална опитност на Върховното.

Третият вид се отнася до голяма част от човешките същества, чиито темперамент варира между тяхната глава и тяхното сърце- управлявани от сетивата, в един момент те са чувствително емоционални, и в следващия съвсем рационални. За такива търсещи чиито темперамент е от смесен тип се препоръчва карма йога. Карма Йога всъщтност е прекрасна комбинация между емоционалните радости на отдаването и интелектуалната тръпка на Веданта.Когато действието е посветено на по-висок олтар и се изпълнява без его и без егоцентрични желания, такавадуховна практика се нарича карма йога.

Раджа Йога включва високо развита схема от упражнения популярно познати като асана и пранаяма. Чрез тези упражнения обвивката на грубото ни материално тяло и виталното тяло се тонират и също така вътрешните ни инструенти ум и интелект се интегрират. По този начин чрез умствено пречистване регулация на желанията и се постига финална интеграция на всички мисли.

Атман (Душата )и петте обвивки на материята (коши)

Има пет различни обвивки, които се наричат панча коша (петте обвивки). Те са:

1. 
   Обвивка на хранта (аннамая коша)
   
2. 
   Обвивка на виталния-въздух (пранамая коша)
   
3. 
   Ментална Обвивка (маномая коша)
   
4. 
   Интелектуална Обвивка (виджнамая коша)
   
5. 
   Обвивка на Блаженството (анандамая коша)
   

Хранителна обвивка.

Физическото тяло най-външният слой на нашата личност отвъд която ние не съществуваме физически се нарича хранителна обвивка. Тя взима името си от факта че произлиза от есенцията на храната поета от бащата и е захранена в утробата на майката от храната която тя поема и продължава да съществува заради храната поемана от човека и със сигурност след смъртта отива отновао за да натори земшта и стане храна на други същества, като буболечки и растения. Физическата структура, която произлиза от храна и съществува заради храна и която се превръща обратно в храна и е дава име с термина „Хранителна обвивка”.
Витално въздушна обвивка

Петорната система (панча прана), която съответства на петте физиологични системи разгледани в детайли от биолозите, представлява витално-въдушната обвивка. Петте елемента (прани ) които съставят тази обвивка са:

1. 
   Дихателната система (прана): контролира вдишването и издишването на въздух
   
2. 
   Отделителна система (апана): контролира евакуацията и изхвърлянето на отпадъците.
   
3. 
   Кръвоснабдителна система (вияна) контролира циркулацията на кръвта и от там захранването на клетките и органите с хранителни вещества.
   
4. 
   Системата управляваща обратните проецеси (удана): тази прана управлява обратните процеси като повръщане оригване и други. Тя също води и движението навън на финното тяло от грубото по време на смъртта
   
5. 
   Храносмилателна система (самаяна): тази прана отговаря за смилането и асимилирането на храна и течности, които поемаме.
   

Всичките 5 физиологични фукции постепенно отслабват, когато човек напредне със възрастта.

Менталната и Интелектуалната обвивка съставят ума и интелекта. Интелектуалната обвивка контролира менталната, която на свой ред контролира витално въздушната и хранителната обвивки. Това е ясно, защото например когато умът е разстроен от някакви шокиращи новини, физиологичното функции (прани) и физиологичното тяло е афектирано.

1. 
   Във веданата умът е системата, която получава външни стимули чрез сетивните органи и изпраща отговор до органите на действие. Тъй като стимулите получени чрез петте сетивни органа се различават едни от други, интегрираната опитност на на всички тях се осъществява чрез ума. Интелектът, като система която диференцира, проучва и определя стимулите получени от ума и връща отговор обратно към ума решението си какви отговори да бъдат изпратени навън.
   

6. 
   Умът и интелектът също се различават по тяхното качество и природа. Умът е винаги в състояние на постоянна промяна. Той винаги се съмнява. Но когато мислите се стабилизират така че да формират желаното становище тогава се нарича интелект. Например когато човек не може да реши дали да яде вегитарианска или не вегетарианска храна мислите в състояние на не-решение и съмнение се наричат ум, но когато се вземе твърдо решение, мислите тогава стават със статут на интелект. За това, това което е ум в един момент сатва интелект в друг и обратното, интелектт може да бъде понижен до състояние на у , когато решеннието бива изместено от ново силно съмнение .
   

Блаженната обвивка е най-вътрешната от петте обвивки. Тя се състои най-вече от васани- вродени тенденции, преди те да се втвърдят в мисли и действия. Интелектът функционира под влиянието и контрола на васаните.

Състоянието на дълбок сън на съзнанието, което е състояние на незнание за нищо, е състояние в което съществуват само васаните (тенденциите) без да се проявяват/манфестират.
Терминът блаженна обвивка идва от факта, че човек изпитва известно блаженство кокато се асоцира с нея. В будното състояние, където се индентифицираме с физическото тяло анамая коша и състоянието на сън пранамая, виджнамая и маномая коша, индивидът изпитва непрекъснато вълнение на съзнанието, докато велик или нищожен, здрав или болен, млад или стар,пребивавайки в анандамая коша, човек изпитва непритеснено състояние на блаженство. Но блаженството за което говорим тук не бива да се приема грешно за безкрайното Блаженство от Бог- реализацията.

Синоними на блаженната обвивка са:

1. Тенденци (васани)

2. Невежество за Себе си (авидя)

3. Неразбиране на Реалността

4. Причинно тяло

5. Състояние на дълбок сън
В текстовете на Веданта тези термин се използват често. Макар в есенцията си да са същите всеки един от тях се използва за да посочи различен аспект на блаженната обвивка в определен контекст.
Трите тела и Атман

1. 
   Грубо Тяло: Хранителната обвивка се нарича „ Грубо тяло”. Грубото тяло е мястото за пребиваване на петте органа на перцепция (очи, уши, нос, език и кожа) и петте органа на действие (ръце, крака, говор, възпризвеждащи органи и анус) чрез които индивидът прави своя контакт с предметите, събира стимули за да изпитва радости и мъки и взаимодества със света.
   

2. 
   Фино Тяло: Витално въздушното тяло, менталните и интелектуалните обвивки заедо формират финното тяло. Виталният-въздух управлява различните физиологичн функции на тялото като храносмлане, дишане, кръвообращение и т.н. Умът и интелектът и двата са просто мисли. Тези функции се класифицират под следните четири категории:
   

Б. Интелект(будхи)

В. Памет (читта)

Г. Его (ахамкара)

Г. Его (ахамкара): Съмнение, решене и памет ще се отнасят едни към други само ако принадлежат на един и същ човек. Постоянната концепция за притежание егоизъм в чувствата, на „аз се съмнявам”, ” аз решавам” и „аз си спомням” е също мисъл и нейното функционално име е „его”.

Този феномен може да се сравни с всепроникващата слънчева светлина и слънчевата светлина която е обусловена от стените в стаята. Слънчевата светлина остава обусловена от стените в стаята, докато стените в стаята са там. Но когато стените се махнат, обусловената слънчеава свтлина от вътрешността на стаята се слива и става едно с цялата слънчева светлина.

По същият начин обуловеното съзнание се слива с Чистото Съзнание, когато ума бива разтворен от преданоотдаденият следващ бакти йога (пътя на отдаването) или когато интелектът бива трансформиран чрез гняна йога (йога на знанието) или когато егото бива победено чрез карма йога (йога на действието).

Когато умът интелектът и егото се разтворят (сублимират). Всички те се транцедентират, тъй като всичи те са направен от една и съща субтанця- мислите.Това, което остава след това е читото Съзнание. Когато обусловеното съзнание се оттегля от грубото тяло и се индентифицира с финното тяло, то се проявява като „ сънуващият”, който има опитността на света на сънищата, което е менталният плуралистичен свят, кото изпитваме когато сънуваме.

3. Причинно тяло: Блаженнат обвивка, също наричана причинно тяло, се сътои от васани (вътрешн тенденции) в непроявена форма. Имаме опитност от нея в състояне на дълбок сън на съзнането, когато нито грубото нито финното тяло действат. Това е състояне в което плуралистичните светове на будното състояние и състоянието на сън са заличени, но в същото време, и визията за върховната реалност не е там. С други думи това е състояне на неразбиране. В това състояние не знаем нито висшата реалност нито нишият плуралистичен свят- това е състояние на пълно невежество.

Когато чистото Съзнание се оттегли от грубото и финното тела и се индентифцира с причинното тяло, то се проявява като (дълбоко спящ), кото преминава през хумогенна опитност на нищото, това е опитност, която някой има когато е дълбоко заспал, без да е притесняван от сънища.

Истинската природа на човешките същества е чистото Съзнане, но то преминава през три различни, отличаващи се и отнасящи се едно към друго състояния на будност, сън и дълбок сън, поради играта на Съзнанието в грубото финното и причинното тяло съответно. Когато индентификацята с тези тела намалее, оригиналната чиста, трансцедентална природа се преживява. Това е състояние на Божественост и Божествена –реализация.
Комбинацията от трите състояния на съзнанието будно, спящо и дълбоко спящо – съставляват индивидуалността- Джива в човешките същества.
Този феномен на плурастично изразяване на една същтност не ни е непозната. То е подобно на човек който играе различн роли в живота. Човек в дома си получава статуса на баща, в офиса позиция на чиновник; и когато спортува став спортист. Бащата, чиновника и спортиста нямат съществуване отделно един от индивида за когото става въпрос. Те просто са различни лица на един и същи човек.
Съзнанието (АТМАН) само по сбе си е Реалността. Будният-сънуващият и спящият личности са само времено проявление на съзнанието, причинено от влиянието на материалните одеяния, това са грубото финното и причинното тяло- на петте обвивки (панча коша), когато човек трансцедентира тези материални обвивки; то се събужда в трансцеденталнат Реалност.
Природата на Атман е една и съща за всички човешки същества независимо о т тяхната националност, социално положение или вяра. Природата на читото Себе е абсолютно Блаженство. Това бидейки така, човек постоянно се стрми да се върне към своята истинск природа, като се опитва да си осигури повече и повече щастие от външният свят. Но това, което получава са само малки порции радост, които скоро са последвани от мъка и горчивина.

Това се случва в резултат на индентификация на Съзнанието (АТМАН) с матералните обвивки. Качествата, които и принадлежат и мъките с които се асоцира материята са насложени върху Атман. За да се премахнт такива фалшиви наслагвания за да се достигне до опитността на абсолютното блаженство, човек трябва внимателно да изследва, също анализира петте обвивки на материята и тогава постепенно да се отдели от влиянието на всяка една от тях. Когато този процес е успешен, човек разбира и има опитността на чистото себе различно от състоянията на будност сън и дълбок сън. Такава дискриминация/отделяне на петте насложени обвивки от личността и приемане на своята собствена природа като крайното блаженство се нарича ‘отделяне/ дискриминация от петте обивки” (панча коша вивека).

Друг пример, който разяснява горният феномен е този на електричеството. Електрическата крушка няма светлна сама по себе си. Но когто дойде в контакт с електричеството има светлина която струи от същата тази крушка. Крушката сама по себе си можем да свържем с петте обвивки на човешката личност и електричеството може да бъде считано за Атман, кото дава Съзнанието.

От тези примери не бива да бъркаме Съзнателният Принцип Атман с феноменална сила като електричеството или магнетизмът. Това са само примери за да посочат трансцеданталният принцип отвъд материалните личности на човешите същества. За разлика от магнетизмът и електричеството Атман или Бог са отвъд човешкото разбиране.

Атман (Съзнанието се посочва като трансцеденталната Сила, която дава на органите за перцепция, тяхната възможност да усещат предметите на света, дават на ума възможността да чувстват всички емоции и дава на интелекта способността да мисли.

Трте тела- грубото финното и прчинното тяло са трите екипировки, чрез които Атман (Съзнанието) функционира. Атман е Жизнената енергия, която когато функционра през инертните екипировки на грубото финното и причиинните тела създава сложната човешка личност на будният, сънуващишт и дълбоко сънуващият

Съзанието Атман Също се отнася до непроменливата субстанция, врху която всички промени се извършват. Тялото и неговите възприятия се променят постоянно, също ума и емоциите, интелектът и мислите в него. Промяната можем да абележим само ако я отнесем към непроменлив обект. Фактът, че забелязваме промяната, която се случва в нас поставя без съмнене съществуването на непроменливa еденица в нас. Това непроменливо нещо е Атман или Съзнанието.

Ако обобщим горните наблюдения можем да кажем че Бог (Атман ) може да бъде индикиран по следният начин 1. Съществото което трансформира неодушевената материя в съзнателни същества. 2. Азът или чистото Себе в човек, който е върховният притежател и е различен от притежаваното, което е тялото, ума и интелекта. 3. Силата която дава на органите на възприятие, ума и интелекта техните съответни качества да усещат, мислят и чувстват. 4. Нещото което трансцедентира грубото, финното и причинните тела. 5. Непроменливата реалност, която дава възможност на човек да разпознае разликите които се случват на физическото, менталното и интелектуално ниво.

Според гъстотата на васаните (впечатленията) които някой притежава, човек преиминава през 5 големи стадии преди индивидуализираният егоистичен възприемащ-чувстващ-мислещ човек не се слее и стане едно с безкрайната-всепроникваща реалност (Брахман).

Следващата фаза на развитие е повече разтеж на мислите за божественото и постепенно изместване на егоистичните отношения и възприятия като аз съм тялото, аз съм умът, аз съм интелектът. С други думи, размишлението за истината постепенно се увеличава до точка където егоистичние концепции се елиминират. Тази вътрешна рефлекция придружена от редукция на егото може да се даде термина съзерцание. Съзерцание е състоянието където мислите са абсорбирани в Реалността и те вече не гравитират около материалните екипоровки на тялото ума и ителекта и техните изисквания. За това съзерцанието може да бъде приравнено на вътрешен размисъл минус его. Състояние, където мислите на човек са фиксирани на чистото себе и остатъка от неговото его и егоцетричните желания са поставени настрана се казва че този човек е съзерцателен. Но седите от „аз” и мое – пагубните концепции на егото- все още бавят и един такъв съзърцателен човек.

Последните следи на егото могат да бъдат премахнати само чрез практика на медитация. Ако нечии мисли се въртят около тялото, ума и интелекта и техните желания, умът остава свързан със ниските нива. Такъв ум му липсва финност, за да се изкачи на високо и да потече в медитация. За това чист и фин ум е есенциален за практиката на медитация. Медитацията е изкуството ума да остане фокусиран на една единствена мисъл. За това, когато умът повтаря постоянно избрана мантра или се концентрира върху дишането си докато се изключат всички останали мисли, се казва че имаме едно фокусирана медитация. С искрена и постоянна практика на медитация остатъчното его и егоцентричните концепции, както и складираните васани (тенденции) и замърсявания на съзнанието постепенно отпадат и се пречистват и търсещият достига състояние на самадхи и опитността на Себереализацията.

По този начин, когато търсещият еволюира, Божествеността запълва сърцето и етапа е достигнат, когато последните следи от егото (представени от кръгана фигурата по-долу ) съществуват само за да познаят Божественото (Брахман), вепроникващ вътре и навън. Тази фаза на себереализация се нарча савикалпа –самадхи.

Кулминацията на човешката еволюция се постига когато последните следи на егото се разтворят в последнте фази на медитация. Тогава индивидуалността е напълно загубена дори да твърди реализация на Истината. В тази фаза, търсещият субективно изпитва Истината, като е тотално абсорбиран във всепроникващата Божественост(Брахман). Това е състоянието на нирвикалпа самадхи

Търещият, който медтира по този начин реализира висшият Аз и открива че себето отвътре е същото като всепроникващата реалност. Накратко човек разбира, че върховният Брахман е не-дуаллистичната реалност, която функционира по едно и също време в микрокосмоса индивида и в макрокосмоса (космоса)

Съзнането функциониращо през грубото тяло се нарича „вишва” (събуденият); през финното тяло (уът и интелектът ) се нарича „тайджаса” (сънуващият) и през причинното тяло (васаните) се нарича „праджна” (дълбоко спящият). Кобинацията от вишва таджаса и праджна съставлват индивидуалността или микрокосмоса.

Съзнанието става този който преживява опитността на тези различни опитностикогато функционира през материалните екипировки. Но съзнанито също съществува само по себе си в неговата чита и необусловена форма когато не се асоцира с материалните овивки. Това състояне на абсолютна чистота на вечнто същество се нарча Турия. Турия буквално означава четвъртото. То посочв четвъртото състояние на съзнанието, сътоянито на Чисто съзнание, или нашата истинска природа, когато ограниченията на будният, спящтият и дълбоко спящият са се трансцедентирали.

Съзнанието, което е есенциалният принцип подкрепящ индивидуалността е същото качество на целия космос- макрокосмоса. На кратко субстрата на микрокосмоса и макрокосмоса е един и същ – всепроникващата реалност, наречена Брахман.

Съзнанието, което функционира през агрегата на всичи груби тела се нарича „ Вират” , което е космческата форма на вишва (будният; действайки през агрегата на всички финни тела (всички умове и интелекта се нарича Хиранягарбха (Създателят), което е космическата форма на тайджса(сънуващият); и действаки през агрегата на всички причинни тела(всики васани, невежеството за Себето) се нарича Ишвара(Великият Бог), което е косическата форма на праджна (дълбоко спящият). Кoмбинацията от Вират, Хиранягарабха и Ишвара (космическите Буден, Сънуващ и дълбокосънуващ) съставляват космоса (макрокосмоса).

Васаните (причинното тяло ) са причината за функцията на ума и интелекта , които на свой ред формират физическото тяло. По същтият начин Всички васани (Ишвара) са причината за създаването на на тоталните умове и интелекти (Хиранягарабха), които на свой ред създават цялата вселена (Вират). За това Ишвара се смята за коренната причина (Великият Бог) и Хиранягарабха като създателят на величествоното проявление на вселената (Вират).

Истината не се конструира като личност или не прибивава на Небесата. Упанишадите прокламират, отново и отново, че сърцевината на личността е Атман, и когато се рализира се разтваря като Брахман- субстрата и ултималната Реалност на Целия Космос.

Кулминацията на човешката еволюция е да достигне тази централна точка, и по този начин да реализира вечната, хомугенна и недуална Реалност (Брахман) в и през плуралистичните проявления на индивида и космоса. Фигурата е дин от тантричните символи възприети в Индия, но нейното значение е изгубено днес дори за еудираните пандити.

1. Kindle Life, Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission Trust Publication, Mumbai, India

2. Art of Man Making, Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission Trust Publication, Mumbai, India

3. Art of Living, Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission Trust Publication, Mumbai, India

4. Meditation and Life, Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission Trust Publication, Mumbai, India

5. Tatvabodha of Аdi Shankaracharya, commentary by Swami Tejomayananda, Central Chinmaya Mission Trust

Publication, Mumbai, India

6. Symbolism in Hinduism, compiled by Swami Nityananda, Central Chinmaya Mission Trust

Publication, Mumbai, India

7. Kathopanishad, commentary by Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission Trust

Publication, Mumbai, India

8. Bhagavad-gita, commentary by Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission

Trust Publication, Mumbai, India

.