Йога според Веданта Антония Иванова Начева



Дата09.09.2016
Размер291.78 Kb.
#8792
Йога според Веданта

Антония Иванова Начева

Йога Хималая Ганга Шала, София, България, yogahialayaganga@gmail.com



Резюме: 6-те философски щколи в хиндуизма (шад даршан). Философя и религия. Йога според Веданта. Видове йога- бакти, джнана, раджа и карма йога и типове хора привлечени от всеки един вид. Петте обвивки на Душата (панча коша).Трите тела и Атман (себето). Сублимация на Егото. Микрокосмос и макрокосмос.
В този текст е представено в дълбочина разбирането на древната наука Веданта за Йога. Разгледани са философските щколи в хиндуизма, религията, като начин на живот и значението на философията в този контекст. Основните видове йога се описват и се дава корелаця с типовете характери привлечени от всеки вид. Рзглеждат се петте обвивки на душата- коши, тяхната взаимосвързаност и взаимно влияние; 3-те тела- грубо, финно и причинно и центъра- Атман-душата.Обяснен е пътят на еволюция през пречистване, интеграция, деиндентификация и трансцедентиране на тези тела за Себе Реализация или живот чрез Атман. Път минаващ през сублимация на егото и сливане на вътрешния космос с големия външен или на малкото Себе- Егото с Върховното Себе- Атман, което е нищо друго но Брахман (Бог)- за достигане на първичното истинско състояние на Блаженство и Красота, крайната цел на всички видове Йога.
Съществуват общо шест основни щколи на мисълта в Хинду философията-шат (санскрит шест) даршан (сансккрит – визия за истината). Всяка една от тях твърди различни неща и достига до на пръв поглед независими заключения, но след внимателно проучване и размишление, инелигентният ученик разбира, че всички те посочват една и съща Истина.
Ако говорим общо всички възможности за знание спадат в две категории а) светско знание и б) духовно знание. Светското знание се отнася до Земния свят на предметите и същетвата. Духовното знание се занимава с личната реализация на трансцеденталната Реалност, която се намира отвъд огарниченията на осезаемият свят. Темата на всички тези филосовски щколи е изследване в духовното знание.

Духовното знание се разделя на две основни групи а) теизъм и б) атеизъм. Това разделение е почти техническо. То не трябва да бъде разбирано като вяра или липса на вяра в абсолютната истна или в Пророк, в този контекст. Теистите са тези които приемат Ведите и вярват във вечната недуалистична реалност. Обратното- атеистите са тези, които нито вяравт в трансцеденталната истина отвъд тялото и света, нито вярват на Ведическите декларации и в Истините изведени в свещенните писания- Упанишадите Бхагавт Гита, Брама Сутра и др. На кракто те вярват само в знание плучено чрез директно възприемане. Тъй като Транцседенталната Истина не може да бъде разбрана от сетивата, те отказват да приемат Ведическите изявления и в този смисъл не вярват в божествените възможности на човешкие същества.

Атеистичните филосовски щколи се класифицират в две каегории:

А) Атеистичен атеизъм

Б) Атеистичен теизъм

Атеистичние атеисти са тези които, тъй като са пълни атеисти нито вярват във Ведите нито в абсолютната Истина.Tази щкола се оглавява от някои философи, като най- значимият измежду тях е Карвака. Атеистичните теисти приемат абсолютната истина отвъд тялото и обектите на осеземият свят, въпреки че те охвърлят Ведите. Будистите и Джайнистите попадат в тази категорияна атеистичните теисти.

Кавака вярва, че няма по-висша цел, която може да се постигне живота и живите същества трябва максимално да се наслаждават на сетивните удоволствия, неограничавани от етически или морални скрупули. Те вярват, че човешките същества просто съществуват такива каквито са- идват от никъде когато се родят и отиват никъде когато умрат. Тяхната единствена функция и задължение е да се отдадат на сетивните предмети на света до толкова до колкото желаят и няма нищо отвъд осезаемият свят към което да се стремят и посттигнат. Когато дойде смъртта всичко свършва.

Будистите са атеистични теисти. Техните атеистични учения се са различни от тези на Карвака. Техният атеизъм води началото си от бунта на Буда срещу прекалените Ведически-ритуалистични практики, които са се провеждали през неговата епоха. Буда опровергава властите за тези практики, и по този начин отрича Ведическите текстове сами по себе си. Вечното в което вярват будистите се декларира от едната група-(асат вадинс) като не-съществуване. А от другите (каликавиджна вадинс) като серия от постоянно променящи се и трептящи проблясъци на съзнането в ума.

Джайнистите последователи на Махавира също принадлежат към атеистично-теистичната щкола. Те се считат за атеисти поради тяхното неприемане на Ведите. Техните теистични учения са свързани със техните теистични учения са свързани с тяхната вяра във вечната Истина, която е постоянна перфектна и все-блаженна.

Теистичните философски щколи също се класифицират в две категории

1) Теистичен атеизъм

2) Теистичен теизъм

Теистичните атеисти са тези, които приемат Ведитите, но не вярват в една вечна Истина, посочена от Упанишадете, като Брахман.Те не вярват че Истината може да бъде реализирана, чрез учене, разсъждение и медитация върху декларациите в Упанишадите. Тези философии принадлежт към три главни щколи:Тарка Философия, Самкхия философия и Пурва-миманса философия. Теистичните теисти са тези, които не само приемат Ведите, но вярват в Брахман не-дуалистичната вечна Истина. Тези философи принадлежат към щкола позната като Утара- Миманса или Веданта философия.

Тарка е една от щколите на теистичен атеизъм, която посочва гледните точки проповядвани от Калада и Гуатама. Философиите на Калада и Гуатама се наричат съответно Вайшешика и Нияа. Тези две философии са два паралелни потока на мисълта, но те се различават една от друга според няколко концепции.

Самкхия философията е рационална, аналитична и научна в своята експозиция. Сакхиянците спадат в две групи, поддържани от двама големи философа Капила и Патанджали. Философията на Капила, която се нарича. Нир-Ишвара-самкхия, не взима под внимание съществуването на Ишвара или Създател. Патанжали представя концепцията за Ишвара(Създател) в неговата доктрина наречена Йога-самкхия.

Третата философска щкола, която спада в категорията теистичен атеизъм е Пурва миманса. Пурва, означава по-ранен и миманса- последователност от логически мисли. По-голямата част от ведическите послания се намират в две основни части карма канда и джнана-канда. Карма канда е по-ранната част, която е привидно дуалистична, докато джнана канда е съставлява по-късната част, която е положително недуалистична по природа. Тя доказва абсолютното единство и недуалистичност на Истината. По-ранната ведическа мисъл, която е карма канда и там логическите заключения са направени от Джаймини. Философията на Джаймини, дискутирана в Джаймини шастрите, тълкува есенцията на пурва-миманса.

Според философията Пурва миманса, ако човешките същества следват с вяра ритуалистичните части във ведите, те ще получaт вечни блага. За да се наслаждават на такива блага индивидуалните души имат шанса да живеят за определен период от време в по-високите нива на съзнание или рая, където те изпитват по-финни и по-нтензивни чувствени удоволствия. Това временно пребиваване в рая се счита за последователите на Пурва миманса като цел на съществуването.

Чистият теистичен теизъм се предава в Брахма шастрите от Бхадраяна, който е бил индентифициран, като Вяса, съставителят на Бхагават Гита. Философията развита в Брахма шастрите е квинтинсценция на гледните точки които се предават в Упанишадите и това е познато като Утара миманса. Тази щкола изпада в забрава, докато Шамкарачаря не я съживява и прави известна като Адвайта Веданта


И така има 2 различни класификации на щколите в хинду философията приети от ортодоксалните и неортодоксалните мислители. Ортодоксалната класификация на щколите е: 1. Нияя 2. Вайшешика 3. Самкия 4. Йога 5. Пурава миманса и 6. Утара миманса (веданта). Друга класификация, която също дава равен статус на атеистичните щколи е: 1. Чарвака 2. Буда 3. Джайна 3 Нияя вайшешика (или Тарка шастра) 5. Самкия и 6. Ваидика (Пурва Миманса и Утара миманса).

Философия и Религия


Философията посочва невидимите нишки, които събират заедно феномена на плурастичният свят. Тя помага на човек да разбере какво е той сега и каква е неговата истинска природа. Тя дава ключа за отварянето на тайното ковчеже на Блаженството което се крие вътре в нас. Философията създава моста между пропастта която раделя човешките същества от Бог.

Но философията е само „картина на живота” докато религията е „начин на живот”. Философията без религията е равносилна на Утопичен мит. Религията разведена от философията става куп суеверия. Религията е наука за себе-еволюция. Терминът религия е съставен от два копонента ре или re (eng)- обратно и лигия- ‘ligare’ да се свържеш, което означава това което ни свързва обратно към оригиналния извор. Затова разбирането на думата „религия” е всяка техника чрез която човешките същества получчават обратно тяното оригинално великолепие е религия. По този начин религията не е просто ритуализъм, въпреки че ритуалите играят важна чат в религиозната схема за ментална интеграция и себе-еволюция. Търсач, чиито ум и ителект, което е вътрешата екипировка са добре интегрирани, чрез практиката на религиозните техники, скоро ще постигне идентичност със Себето, с Истината. Сливането на малкото себе (егото) с Истинското Себе (Атман) е наистина крайната цел на всички истински религии.

Йога според Веданта
Думата йога произлиза от санскритския корен „юдж”, което означава да събера, да свържа. И така йога означава да свържем егото с висшето Себе- съединявайки нисшето с висшето Съзнание. Тъй като пълното сливане е крайната цел на Йога, също и техниките които подпомагат прогреса на човека към тази Реализация на Най-висшето се наричат Йога. В хиндуизмът има четири Йоги или пътища водещи към крайната цел. Те са:

1. Бакти Йога- пътя на отдаването

2. Гняна Йога – пътя на знанието

3. Карма Йога – пътят на действието

4. Раджа Йога- пътят на мистицизмът
Въреки че техниките са различни, целта която се постига чрез всички тези пътища е една и съща. Всички тези техники са базирани на теорията за вътрешната интеграция чрез себе-пречистване. В правилата които са залегнали в живота на практикуващият присъстват и четрите пътеки. Разликите в пътеките дават избор да се приспособят към различните характери и различните типове индивиди за тяхната себе-еволюция.

Разликата в храктерите на индивидите е резултат от различната стуктура на техните умове и интелекти. Според тази разлика цялото човечество може да бъде разделено на 3 категории:

1. Емоционални- тези чиито ум (сърце) е сравнително по-развит от техният интелект (глава)

2. Интелектуални- чиито глава –интелект е по-развита от сърцето

3. Активни- тези които са активни по темперамент и тяхната глава и сърце са по-равно развити.

Тази класификация е базирана на сравнението на емоционалните и рационалните черти в човешкият характер. Не можем да кажем за нито едно човешко същество че е напълно интелектуалено или чисто емоционално. Хиндуизмът показва пътеката на отдаването (бакти Йога) за Емоционалнния клас хора; пътеката на заннието (Гняна йога) е за интелектуалните и пътеакта на действието (карма йога) за активните.

В пътеката на отдаване бакти йога, преданоотдаденият излива нейното/неговото обожане към избран идол на олтара. Ума постоянно бива каран да се отдава наслаждаваки се във формата, величието и божествената природа на обожаваният Бог на сърцето му/и. В права порпорционалност с интензитета на отдаването става фокусирано с една единствена непрекъсната мисъл. В този етап на фокусирана интеграция, преданоотдаденият чувства Бог на всякъде. В други екстатични преживявания има само два аспекта а именно човекът и Бог. Запаленият интензивен огън на преданоотдаването кулминира в Себе-изследване и себепречистване когато отдаденият се обръща навътре и разбере своята собствена есенциална природа, Себето е нищо друго но Самият Бог.

За интелектуалните човешки същества този метод е малко отвлечен, тъй като те нямат сърце с което да се разтворят и потекат в непрекъснатият поток на любов към Бог с форма и име. Интелектът, както винаги е било, затваря свободният поток на любов в сърцето. На такъв търсач са дадени инструментите на есенциалното разсъждние , които могат да премахнат всяко съмнение и объркване. Имайки такова знание, търсача сигурно се придвижва към Истината, отказвайки се от нисшите животински страсти и егоцентрични ценности в регенериращ чувствен живот, чрез разбиране на несъвършенствата на фалшивият блясък на обектите на сетивно наслаждение, и търсача постепенно преодолява желанията за наслаждение чрез сетивата. Чрез тази вътрешна интеграция той достига порталите на философията и размишлява интензивно и потоянно върху логиката и аргументите стоящи зад сентенциите на Упанишадите. Тогава той започва да разделя между Постоянно и Непостоянно, Истинско и неистинско, между Трансцеденталното и земният свят на света на усещанията. Когато по този начин е абсорбиран в такова размишление той се впуска в интензивна медитация, и неговият ум се слива с нищото, оставяйки го в трансцедентална опитност на Върховното.

Третият вид се отнася до голяма част от човешките същества, чиито темперамент варира между тяхната глава и тяхното сърце- управлявани от сетивата, в един момент те са чувствително емоционални, и в следващия съвсем рационални. За такива търсещи чиито темперамент е от смесен тип се препоръчва карма йога. Карма Йога всъщтност е прекрасна комбинация между емоционалните радости на отдаването и интелектуалната тръпка на Веданта.Когато действието е посветено на по-висок олтар и се изпълнява без его и без егоцентрични желания, такавадуховна практика се нарича карма йога.

Раджа Йога включва високо развита схема от упражнения популярно познати като асана и пранаяма. Чрез тези упражнения обвивката на грубото ни материално тяло и виталното тяло се тонират и също така вътрешните ни инструенти ум и интелект се интегрират. По този начин чрез умствено пречистване регулация на желанията и се постига финална интеграция на всички мисли.


Човешките същества имат всички темпераменти, изброени по-горе и имат сложна личност, въпреки че могат да приадлежат към една или друг вид предоминантно.Тъй като е така се препоръчва търсещият да практикува всички видове йоги, порпорпорционално на влиянието на различни черти от техният характер.
Практиктикуването на тези Йоги да се оттегли ума от неговите заетости в външният свят на усещания. Състоянието на умстено оттегляне се нарича упарати. Този, който придобие упарати става подготвен да достигне местоприбиваването на Истината. Тогава то може да практикува концентрация (дхарана ) и медитация (дхияна) По пътя на еволюцията, медитацията е крайната врата през, която всеки търсещ трябва да мине за да придообие висшият опит на абсолютната Реалност.

Атман (Душата )и петте обвивки на материята (коши)






Има пет различни обвивки, които се наричат панча коша (петте обвивки). Те са:



  1. Обвивка на хранта (аннамая коша)

  2. Обвивка на виталния-въздух (пранамая коша)

  3. Ментална Обвивка (маномая коша)

  4. Интелектуална Обвивка (виджнамая коша)

  5. Обвивка на Блаженството (анандамая коша)

Хранителна обвивка.

Физическото тяло най-външният слой на нашата личност отвъд която ние не съществуваме физически се нарича хранителна обвивка. Тя взима името си от факта че произлиза от есенцията на храната поета от бащата и е захранена в утробата на майката от храната която тя поема и продължава да съществува заради храната поемана от човека и със сигурност след смъртта отива отновао за да натори земшта и стане храна на други същества, като буболечки и растения. Физическата структура, която произлиза от храна и съществува заради храна и която се превръща обратно в храна и е дава име с термина „Хранителна обвивка”.
Витално въздушна обвивка

Петорната система (панча прана), която съответства на петте физиологични системи разгледани в детайли от биолозите, представлява витално-въдушната обвивка. Петте елемента (прани ) които съставят тази обвивка са:



  1. Дихателната система (прана): контролира вдишването и издишването на въздух

  2. Отделителна система (апана): контролира евакуацията и изхвърлянето на отпадъците.

  3. Кръвоснабдителна система (вияна) контролира циркулацията на кръвта и от там захранването на клетките и органите с хранителни вещества.

  4. Системата управляваща обратните проецеси (удана): тази прана управлява обратните процеси като повръщане оригване и други. Тя също води и движението навън на финното тяло от грубото по време на смъртта

  5. Храносмилателна система (самаяна): тази прана отговаря за смилането и асимилирането на храна и течности, които поемаме.

Тези функции прани се манифестират само докато човекът диша и зедноо се наричат пранамая коша (витално-въздушна обвивка). Витално въздушната обвивка контролира и регулира и хранителната обвивка и е факт че физичската обвивка се влияе неблагобриятно ако праните (системите) не функионират добре. Физиозлогичните активности определят здравето и красотата на анатомичната структура..

Всичките 5 физиологични фукции постепенно отслабват, когато човек напредне със възрастта.


Ментална и Интелектуална обвивка

Менталната и Интелектуалната обвивка съставят ума и интелекта. Интелектуалната обвивка контролира менталната, която на свой ред контролира витално въздушната и хранителната обвивки. Това е ясно, защото например когато умът е разстроен от някакви шокиращи новини, физиологичното функции (прани) и физиологичното тяло е афектирано.


Сравнителен анализ на Ума и Интелекта

  1. Във веданата умът е системата, която получава външни стимули чрез сетивните органи и изпраща отговор до органите на действие. Тъй като стимулите получени чрез петте сетивни органа се различават едни от други, интегрираната опитност на на всички тях се осъществява чрез ума. Интелектът, като система която диференцира, проучва и определя стимулите получени от ума и връща отговор обратно към ума решението си какви отговори да бъдат изпратени навън.

Умът може да бъде сравнен с приемащият и изпращащият диспечерски чиновник в една организация, който механично получава и организира пощата за подаване според инструкциите на шефа си. В това сравнение, интелектът може да бъде шефът, който осъжда разпределянето на книжата дадено от чиновника и също ръководи чиновника какви дествия да бъдат предприемани.

Частта която се играе от ума и интелекта в „ системата от действия” на човешките същества, може да бъде още по-изяснена със следният пример: Представете си какво се случва когато човешкият прсъст докосне горещ тиган. По време на контакта ръката бързо се отдръпва, но преди това са се случили неусетно серия от реакции. В момента в който пръстът влезе в контакт с топлината, кожата пренася стимулите на топлината до ума, който ги предава на интелекта, интелектът има свое водещо качество на склад за спомени, минали опитности и знания. В този случай интелектът прави заключение на базата на такова знание и опитност че контактът с такъв предмет е опасен за здравето. И така той дава сигнал на ума и ума комуникира поредицата от съоветни мускули в тялото да махнат ръката.

2. Умът е постоянен поток от мисли. Ако всяка една мисъл се сравни с количество вода, умът може да бъде сравнен с вода която е нищо повече от поток вода. Количеството вода няма никаква сила сама по себе си, но когато големи количества вода постоянно текат те създават специален динамизъм и сила. И така по същият начин, когато мислите текат постоянно те създават определена сила която се нарича ум..

Посоката и курса на реката се определят от нейните брегове. Ако бреговете завиват на дясно и реката завива на дясно. По същтият начин интелектът поставя поосоката на индивидулният поток на мисълта. Ако интелектът е благороден и насочен към божественото, мислите които текат в ума със сигурност трябва да са подобни. Ако е базисен и вулгарен мислите следва да са такива.

3. Умът може да бъде описан също като дом на емоциите и чувства като любов, благост, състрадание, омраза, ревност и страст, и интелектът като трамплин за всички идеи и идеологии, като свобода, благородство, политически виждания, социални редове, математически формули и др. Друг подход за изучаване на ума и интелекта е да изследваме полетата където действат. Умът има капацитета да пътува само в полетатана познатото докато интелекта, освен че фунционира в полетата на позатото, може да проикне и в полето на непознатото, да изследва, отразява и да постига ново знание.

Например преди няколко десетилетия умът на еди човек можеше да възприеме мисъл за артефакт , но не и такава за космически кораб. Днес същият ум може да мисли и за космически кораб също. Това се случва защото интелектът с неговият капацитет да прониква в непознатото е отишъл отвъд пространството на ума и е разбрал какво е космически кораб. Веднъж интелектт завладял непознати територии, умът го следва и консолидира знанието което е дадено от интелекта.

  1. Умът и интелектът също се различават по тяхното качество и природа. Умът е винаги в състояние на постоянна промяна. Той винаги се съмнява. Но когато мислите се стабилизират така че да формират желаното становище тогава се нарича интелект. Например когато човек не може да реши дали да яде вегитарианска или не вегетарианска храна мислите в състояние на не-решение и съмнение се наричат ум, но когато се вземе твърдо решение, мислите тогава стават със статут на интелект. За това, това което е ум в един момент сатва интелект в друг и обратното, интелектт може да бъде понижен до състояние на у , когато решеннието бива изместено от ново силно съмнение .

Горните разлики между ума и интелекта са чисто функционални. Не трябва да се счита че двете са конструктивно различни и отделни. В есенцията си двете са формирани от мисли и в учението на Веданта много често са ваимнозаменими
Блаженна обвивка

Блаженната обвивка е най-вътрешната от петте обвивки. Тя се състои най-вече от васани- вродени тенденции, преди те да се втвърдят в мисли и действия. Интелектът функционира под влиянието и контрола на васаните.

Състоянието на дълбок сън на съзнанието, което е състояние на незнание за нищо, е състояние в което съществуват само васаните (тенденциите) без да се проявяват/манфестират.
Терминът блаженна обвивка идва от факта, че човек изпитва известно блаженство кокато се асоцира с нея. В будното състояние, където се индентифицираме с физическото тяло анамая коша и състоянието на сън пранамая, виджнамая и маномая коша, индивидът изпитва непрекъснато вълнение на съзнанието, докато велик или нищожен, здрав или болен, млад или стар,пребивавайки в анандамая коша, човек изпитва непритеснено състояние на блаженство. Но блаженството за което говорим тук не бива да се приема грешно за безкрайното Блаженство от Бог- реализацията.

Синоними на блаженната обвивка са:

1. Тенденци (васани)

2. Невежество за Себе си (авидя)

3. Неразбиране на Реалността

4. Причинно тяло

5. Състояние на дълбок сън
В текстовете на Веданта тези термин се използват често. Макар в есенцията си да са същите всеки един от тях се използва за да посочи различен аспект на блаженната обвивка в определен контекст.
Трите тела и Атман


  1. Грубо Тяло: Хранителната обвивка се нарича „ Грубо тяло”. Грубото тяло е мястото за пребиваване на петте органа на перцепция (очи, уши, нос, език и кожа) и петте органа на действие (ръце, крака, говор, възпризвеждащи органи и анус) чрез които индивидът прави своя контакт с предметите, събира стимули за да изпитва радости и мъки и взаимодества със света.

Когато Чистото Съзнане (Атман) се индитфицира с грубото тяло, той манифестира себе си като „буден”, който има опитността на събуденият свят, който е плуралистичен и това се нарича будно състояние.

  1. Фино Тяло: Витално въздушното тяло, менталните и интелектуалните обвивки заедо формират финното тяло. Виталният-въздух управлява различните физиологичн функции на тялото като храносмлане, дишане, кръвообращение и т.н. Умът и интелектът и двата са просто мисли. Тези функции се класифицират под следните четири категории:

А. Ум(манас)

Б. Интелект(будхи)

В. Памет (читта)

Г. Его (ахамкара)



Тези чети фактора които съставляват финното тяло са вътрешото оборудване (антар карана). Външното оборудване се състои от петте орагана на действие и 5-те органа на перцепция, които са локализирани в грубото тяло.

Четрите направления на финното тяло са чисто фунционални; те не са органи. Органи са тези които имат структура и функция. Тези четири нямат структура, а само функция.

А. Ум(манас): В опитност, първото влияние на стимулте от външният свят достига до човека чрез органите на перцепция. Това причинява смущение в мисълта, в резултат на което се получава безпокойство и състояние на нерешение отвътре. Мисли в сътошние на нерешение се нарчат ум.

Б. Интелект(будхи): След като първото влияние свърши, безпокойството отмира и се създава спокойствие и тишина чрез решение и решителност. Мислите в сътояние на решене се наричат интелект.

В. Памет (чита). За да дойде интелектът в състояние на решение, той изисква уместни данни свързани със стимулите които се получават. Такива данни са отговорни за вземането на решения се доставят от трета функция произтичаща от дълбините на вътрешната личнот на човека. Данните са пазени и събирани в резултат на миналите преживявания на индивида. Такива складирани мисли се наричат памет.

Г. Его (ахамкара): Съмнение, решене и памет ще се отнасят едни към други само ако принадлежат на един и същ човек. Постоянната концепция за притежание егоизъм в чувствата, на „аз се съмнявам”, ” аз решавам” и „аз си спомням” е също мисъл и нейното функционално име е „его”.


Чистото съзнание е навсякъде, необусловено от нито едно от човешките екипировки (вижте диаграмата по-долу). Но когато Чстото Съзнание работи през обусловеностите на ума, интелектът, памметта то също се обуславя от ези екипировки. Когато тези обусловености се елиминират, обусловеното съзнание се слива отново и става едно с необуслоеното Съзнание.

Този феномен може да се сравни с всепроникващата слънчева светлина и слънчевата светлина която е обусловена от стените в стаята. Слънчевата светлина остава обусловена от стените в стаята, докато стените в стаята са там. Но когато стените се махнат, обусловената слънчеава свтлина от вътрешността на стаята се слива и става едно с цялата слънчева светлина.

По същият начин обуловеното съзнание се слива с Чистото Съзнание, когато ума бива разтворен от преданоотдаденият следващ бакти йога (пътя на отдаването) или когато интелектът бива трансформиран чрез гняна йога (йога на знанието) или когато егото бива победено чрез карма йога (йога на действието).

Когато умът интелектът и егото се разтворят (сублимират). Всички те се транцедентират, тъй като всичи те са направен от една и съща субтанця- мислите.Това, което остава след това е читото Съзнание. Когато обусловеното съзнание се оттегля от грубото тяло и се индентифицира с финното тяло, то се проявява като „ сънуващият”, който има опитността на света на сънищата, което е менталният плуралистичен свят, кото изпитваме когато сънуваме.

3. Причинно тяло: Блаженнат обвивка, също наричана причинно тяло, се сътои от васани (вътрешн тенденции) в непроявена форма. Имаме опитност от нея в състояне на дълбок сън на съзнането, когато нито грубото нито финното тяло действат. Това е състояне в което плуралистичните светове на будното състояние и състоянието на сън са заличени, но в същото време, и визията за върховната реалност не е там. С други думи това е състояне на неразбиране. В това състояние не знаем нито висшата реалност нито нишият плуралистичен свят- това е състояние на пълно невежество.

Когато чистото Съзнание се оттегли от грубото и финното тела и се индентифцира с причинното тяло, то се проявява като (дълбоко спящ), кото преминава през хумогенна опитност на нищото, това е опитност, която някой има когато е дълбоко заспал, без да е притесняван от сънища.

Истинската природа на човешките същества е чистото Съзнане, но то преминава през три различни, отличаващи се и отнасящи се едно към друго състояния на будност, сън и дълбок сън, поради играта на Съзнанието в грубото финното и причинното тяло съответно. Когато индентификацята с тези тела намалее, оригиналната чиста, трансцедентална природа се преживява. Това е състояние на Божественост и Божествена –реализация.
Комбинацията от трите състояния на съзнанието будно, спящо и дълбоко спящо – съставляват индивидуалността- Джива в човешките същества.
Този феномен на плурастично изразяване на една същтност не ни е непозната. То е подобно на човек който играе различн роли в живота. Човек в дома си получава статуса на баща, в офиса позиция на чиновник; и когато спортува став спортист. Бащата, чиновника и спортиста нямат съществуване отделно един от индивида за когото става въпрос. Те просто са различни лица на един и същи човек.
Съзнанието (АТМАН) само по сбе си е Реалността. Будният-сънуващият и спящият личности са само времено проявление на съзнанието, причинено от влиянието на материалните одеяния, това са грубото финното и причинното тяло- на петте обвивки (панча коша), когато човек трансцедентира тези материални обвивки; то се събужда в трансцеденталнат Реалност.
Природата на Атман е една и съща за всички човешки същества независимо о т тяхната националност, социално положение или вяра. Природата на читото Себе е абсолютно Блаженство. Това бидейки така, човек постоянно се стрми да се върне към своята истинск природа, като се опитва да си осигури повече и повече щастие от външният свят. Но това, което получава са само малки порции радост, които скоро са последвани от мъка и горчивина.

Това се случва в резултат на индентификация на Съзнанието (АТМАН) с матералните обвивки. Качествата, които и принадлежат и мъките с които се асоцира материята са насложени върху Атман. За да се премахнт такива фалшиви наслагвания за да се достигне до опитността на абсолютното блаженство, човек трябва внимателно да изследва, също анализира петте обвивки на материята и тогава постепенно да се отдели от влиянието на всяка една от тях. Когато този процес е успешен, човек разбира и има опитността на чистото себе различно от състоянията на будност сън и дълбок сън. Такава дискриминация/отделяне на петте насложени обвивки от личността и приемане на своята собствена природа като крайното блаженство се нарича ‘отделяне/ дискриминация от петте обивки” (панча коша вивека).


В света днес човешките същества се индентифицират изцяло с обвивките на материята и страдат от безпокоства и мъки, като се асоцрат с тях. Анализа и отделянето от петте обвивки на личността помага на индивида да се оттегли от турбулациите които се уещат, когато се асоцрани с материята и да припознае и спечели отново оригиналното величие на Блаженството и Красотата.
Природата на Атман
Петте обвивки на личността-хранителна, витална ментална, интелектуална и блаженна са съставени от материя. Материята сама по себе си е инертна и безчувствена. Но индивидът се държи като съзнателно същество и е съзнателно за всичко , което се лучва в и около него или нея. И за това разбира че има нещо повече от ези пет материални обвивки, което им дава чувствителност и съзнание. Този Принцип на Съзнанието е Атман или Бог.
В науката за магнетизма, магнитът се описва като меко парче желязо в което магнетизмът е бил индуциран. Материалът меко желязо може да бъде сравен с материалните обвивки на човека и силата на магнетизмът с Принципа на Съзнание(Атман), който съживява материалните обвивки.

Друг пример, който разяснява горният феномен е този на електричеството. Електрическата крушка няма светлна сама по себе си. Но когто дойде в контакт с електричеството има светлина която струи от същата тази крушка. Крушката сама по себе си можем да свържем с петте обвивки на човешката личност и електричеството може да бъде считано за Атман, кото дава Съзнанието.

От тези примери не бива да бъркаме Съзнателният Принцип Атман с феноменална сила като електричеството или магнетизмът. Това са само примери за да посочат трансцеданталният принцип отвъд материалните личности на човешите същества. За разлика от магнетизмът и електричеството Атман или Бог са отвъд човешкото разбиране.

Атман (Съзнанието се посочва като трансцеденталната Сила, която дава на органите за перцепция, тяхната възможност да усещат предметите на света, дават на ума възможността да чувстват всички емоции и дава на интелекта способността да мисли.

Трте тела- грубото финното и прчинното тяло са трите екипировки, чрез които Атман (Съзнанието) функционира. Атман е Жизнената енергия, която когато функционра през инертните екипировки на грубото финното и причиинните тела създава сложната човешка личност на будният, сънуващишт и дълбоко сънуващият

Съзанието Атман Също се отнася до непроменливата субстанция, врху която всички промени се извършват. Тялото и неговите възприятия се променят постоянно, също ума и емоциите, интелектът и мислите в него. Промяната можем да абележим само ако я отнесем към непроменлив обект. Фактът, че забелязваме промяната, която се случва в нас поставя без съмнене съществуването на непроменливa еденица в нас. Това непроменливо нещо е Атман или Съзнанието.

Ако обобщим горните наблюдения можем да кажем че Бог (Атман ) може да бъде индикиран по следният начин 1. Съществото което трансформира неодушевената материя в съзнателни същества. 2. Азът или чистото Себе в човек, който е върховният притежател и е различен от притежаваното, което е тялото, ума и интелекта. 3. Силата която дава на органите на възприятие, ума и интелекта техните съответни качества да усещат, мислят и чувстват. 4. Нещото което трансцедентира грубото, финното и причинните тела. 5. Непроменливата реалност, която дава възможност на човек да разпознае разликите които се случват на физическото, менталното и интелектуално ниво.

Според гъстотата на васаните (впечатленията) които някой притежава, човек преиминава през 5 големи стадии преди индивидуализираният егоистичен възприемащ-чувстващ-мислещ човек не се слее и стане едно с безкрайната-всепроникваща реалност (Брахман).


Първата фаза е на грубата егоистична личност която е пълна с васани и мисли за плуралистичният свят. Пълен с материалистични тенденции, той е съвсем екстровертен по природа. Всички уклонности, желания, мисли и действия на такъв човек са насочени към постигане на наслада от предметите на света във физическо, умствено и интелектуални нива на личността. По този начин личността е напълно екстровертна тя никога не се обръща навътре за да се замисли за чистото себе вътре. Такъв човек живее в плътната обивка на егото. От тази фаза на тотално егоцентрчно живеене, индивидът проявява първите знаци на еволюция когато концепцята за Брахман или Божественост, която е отвъд материалистичните концепции на физическото тяло, намира своето място в сърцето. Когато първите мисли за божественото изгряват в човека, той започва процеса на размисъл. Егоцентричните чувства на Аз и мое, все още предоминират и индивида продължава да бъде главно екстровертен. Но сега същият човек се опитва да мисли върху и да разбира Реалността, като нещо отвъд опитностите на плуралистичния феномен. Его обвивката става по-тънка от предишното състояние.

Следващата фаза на развитие е повече разтеж на мислите за божественото и постепенно изместване на егоистичните отношения и възприятия като аз съм тялото, аз съм умът, аз съм интелектът. С други думи, размишлението за истината постепенно се увеличава до точка където егоистичние концепции се елиминират. Тази вътрешна рефлекция придружена от редукция на егото може да се даде термина съзерцание. Съзерцание е състоянието където мислите са абсорбирани в Реалността и те вече не гравитират около материалните екипоровки на тялото ума и ителекта и техните изисквания. За това съзерцанието може да бъде приравнено на вътрешен размисъл минус его. Състояние, където мислите на човек са фиксирани на чистото себе и остатъка от неговото его и егоцетричните желания са поставени настрана се казва че този човек е съзерцателен. Но седите от „аз” и мое – пагубните концепции на егото- все още бавят и един такъв съзърцателен човек.

Последните следи на егото могат да бъдат премахнати само чрез практика на медитация. Ако нечии мисли се въртят около тялото, ума и интелекта и техните желания, умът остава свързан със ниските нива. Такъв ум му липсва финност, за да се изкачи на високо и да потече в медитация. За това чист и фин ум е есенциален за практиката на медитация. Медитацията е изкуството ума да остане фокусиран на една единствена мисъл. За това, когато умът повтаря постоянно избрана мантра или се концентрира върху дишането си докато се изключат всички останали мисли, се казва че имаме едно фокусирана медитация. С искрена и постоянна практика на медитация остатъчното его и егоцентричните концепции, както и складираните васани (тенденции) и замърсявания на съзнанието постепенно отпадат и се пречистват и търсещият достига състояние на самадхи и опитността на Себереализацията.

По този начин, когато търсещият еволюира, Божествеността запълва сърцето и етапа е достигнат, когато последните следи от егото (представени от кръгана фигурата по-долу ) съществуват само за да познаят Божественото (Брахман), вепроникващ вътре и навън. Тази фаза на себереализация се нарча савикалпа –самадхи.

Кулминацията на човешката еволюция се постига когато последните следи на егото се разтворят в последнте фази на медитация. Тогава индивидуалността е напълно загубена дори да твърди реализация на Истината. В тази фаза, търсещият субективно изпитва Истината, като е тотално абсорбиран във всепроникващата Божественост(Брахман). Това е състоянието на нирвикалпа самадхи

Търещият, който медтира по този начин реализира висшият Аз и открива че себето отвътре е същото като всепроникващата реалност. Накратко човек разбира, че върховният Брахман е не-дуаллистичната реалност, която функционира по едно и също време в микрокосмоса индивида и в макрокосмоса (космоса)


Микрокосмос и макрокосмос
Съзнанието е Принципа на Живота, без които тялото, ума и интелектът не могат да функционират. Ожвени и контролрани от него тези екпировки функционират и създават индивидуалността, концепцията на съществото. Но тялото, ума и интелекта , като и васаните вътрешните тенденции се различават във всички хора.

Съзнането функциониращо през грубото тяло се нарича „вишва” (събуденият); през финното тяло (уът и интелектът ) се нарича „тайджаса” (сънуващият) и през причинното тяло (васаните) се нарича „праджна” (дълбоко спящият). Кобинацията от вишва таджаса и праджна съставлват индивидуалността или микрокосмоса.

Съзнанието става този който преживява опитността на тези различни опитностикогато функционира през материалните екипировки. Но съзнанито също съществува само по себе си в неговата чита и необусловена форма когато не се асоцира с материалните овивки. Това състояне на абсолютна чистота на вечнто същество се нарча Турия. Турия буквално означава четвъртото. То посочв четвъртото състояние на съзнанието, сътоянито на Чисто съзнание, или нашата истинска природа, когато ограниченията на будният, спящтият и дълбоко спящият са се трансцедентирали.

Съзнанието, което е есенциалният принцип подкрепящ индивидуалността е същото качество на целия космос- макрокосмоса. На кратко субстрата на микрокосмоса и макрокосмоса е един и същ – всепроникващата реалност, наречена Брахман.

Съзнанието, което функционира през агрегата на всичи груби тела се нарича „ Вират” , което е космческата форма на вишва (будният; действайки през агрегата на всички финни тела (всички умове и интелекта се нарича Хиранягарбха (Създателят), което е космическата форма на тайджса(сънуващият); и действаки през агрегата на всички причинни тела(всики васани, невежеството за Себето) се нарича Ишвара(Великият Бог), което е косическата форма на праджна (дълбоко спящият). Кoмбинацията от Вират, Хиранягарабха и Ишвара (космическите Буден, Сънуващ и дълбокосънуващ) съставляват космоса (макрокосмоса).

Васаните (причинното тяло ) са причината за функцията на ума и интелекта , които на свой ред формират физическото тяло. По същтият начин Всички васани (Ишвара) са причината за създаването на на тоталните умове и интелекти (Хиранягарабха), които на свой ред създават цялата вселена (Вират). За това Ишвара се смята за коренната причина (Великият Бог) и Хиранягарабха като създателят на величествоното проявление на вселената (Вират).


Веданта декларира, че субстрата който е общ за микрокосмоса и макроосмоса, Съзнанието, функциониращо през тялото ума, интелекта и васаните на индивида е същото което функционира през тоталноте тела умове интелекти и васани във вселената. Този общ субстрат е всепроникващия, безкраен Брахман- върховната Реалност.

Истината не се конструира като личност или не прибивава на Небесата. Упанишадите прокламират, отново и отново, че сърцевината на личността е Атман, и когато се рализира се разтваря като Брахман- субстрата и ултималната Реалност на Целия Космос.


Взамоотношенето между микрокосмос и макрокосмос варира според индивидуалната личност. Например индивид с максимален товар от васани има голяма пропаст между микрокосмоса и макрокосмоса, където индивида и космоса за на два различн полюса. Когато индивида се пречисти от васаните и по този начин редуцира еготичните концепции на „Аз” и „мое”, той се слива хармонично със света. В последните фази на еволюция, когато егото е напълно анихилирано, съвршенно единство се наблюдава между индиваида и космоса.
Взаимоотношението между микокосмос и макрокосмос може да бъде проследено в 5 различни етапа, както са илюстрирани по-долу:




На Фигура 1 микрокосмоса и макрокосмоса имат най-дълга линия на разграничение между себе си, поради максималната игра на егото, която се случва поради пълната индентификация с матералните тела и техните функции. Докато човек е себичен и егоцентричен,човек изпитва голям конфликт между двете и индивидуалната личност откриваче света е най-съпротивляващо се състезателно и трудно място да се живее.

Фигура 2 предсталява съотношеието на микрокосмоса и макрокосмоса, когато егоцетричните отношения на Аз и мое са намалеи до някаква степен. В този случай човек живее в по-малка съпротива и търкне със света. Чоек намира частична хармония между двете и ггато тази хармониш със съществуването се увеличава човек се слиа се повече и повече с всчкото.

По наттъшна редукция на егоцентричните тенденции е представено на Фигура 3, когато отличията и различията между индивида и космоса намаляява до минимум. Индиидът става по-приспособен към цялото и се чувства част от цялата вселена. Философът, който е възприел високите ценностина живота, намаляа егото до минимумум и затова живее в съвършенно съзвучие със света наоколо.Когато някой еволюира до такова ниво, човек разбира че микрокосмоса в никакъв случай не е в разногласие с макрокосмоса.

Последната фаза на еволюция е пълна анихилация на егото, когато микрокосмоса се слива с макрокосмоса (Фиг 4). Индивидът, който е отхвърлл последните следи на егото и е реализирал крайното Себе в себе си, изпитава пълно единство между себе си и космоса. По този начин, микрокососа и макокосмоса се разпознават като Брахман или с други думи, и двете микрокосмоса и макрокосмоса се възприемат като проявление на Съзнанието само по себе си. Тази идея е представена на фиг 5 , където Атман или /Брахман, което е Реалността е посочена като центъра около който макрокосмоса и микрокосмоса, представени от трите триъгълника почиват.

В тези фигури, трите страни на един триъгълник предсталяват трите плана на съзнание- вишва (будният), тайджаса (сънуващият) и праджна (дълбоко спящият). Страните на вторият риъгълник представляват Вират (Космическият Буден), Хираягарабха (Космическият Сънуващ) и Ишвара (Космическият дълбоко сънуващ). Двата триъгълника се сливат един с друг и докато достигнат състоянито да са концентрични, което ознчава че имат един и същи център. Това фигуратвно обяснява че шестте плана на Съзнанието се поддържат и са основани на един субстрат, който е Чистото съзнание или Брахман.

Кулминацията на човешката еволюция е да достигне тази централна точка, и по този начин да реализира вечната, хомугенна и недуална Реалност (Брахман) в и през плуралистичните проявления на индивида и космоса. Фигурата е дин от тантричните символи възприети в Индия, но нейното значение е изгубено днес дори за еудираните пандити.


Литература:

1. Kindle Life, Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission Trust Publication, Mumbai, India

2. Art of Man Making, Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission Trust Publication, Mumbai, India

3. Art of Living, Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission Trust Publication, Mumbai, India

4. Meditation and Life, Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission Trust Publication, Mumbai, India

5. Tatvabodha of Аdi Shankaracharya, commentary by Swami Tejomayananda, Central Chinmaya Mission Trust

Publication, Mumbai, India

6. Symbolism in Hinduism, compiled by Swami Nityananda, Central Chinmaya Mission Trust

Publication, Mumbai, India

7. Kathopanishad, commentary by Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission Trust

Publication, Mumbai, India

8. Bhagavad-gita, commentary by Swami Chinmayananda, Central Chinmaya Mission

Trust Publication, Mumbai, India

.










Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница