а/ самостойно представена като ядро на цикъла б/ обект на изображение не е съвремието, а легендарното минало – края на 18 век до 70-те години на 19 век, кърджалийските набези, хайдутството и т.н. в/ интерес към духовната същност на човека, без тя да бъде определена от националноисторически фактори
историческата проблематика е трансформирана в нравствено-психологическа;
героичното не е функция на едно чисто патриотично понятие за героизъм /подвизите на Индже са само фон на една вътрешна човешка драма т.е. историческото е фон на екзистенциалното/;
основни конфликти са колизиите на човешкия дух в борбата за себепостигане, за намиране на единение със себе си;
Мотивът за нравственото прераждане – ядро на разказа „Индже”
а/ драмата на духовното себепостигане – разкрита като сложен психологически процес б/ катализатор на промяната – не е внезапно пламнало чувство /”Шибил”/, а мъчително пробуждащата се съвест в/ сблъсъкът е у героя със себе си и именно в борбата със себе си Индже е образ, който търпи трансформация г/ две фази на духовно самоусещане и присъствие на героя
първи период
живее в нравствен хаос /както и Шибил/, защото естетическите му импулси нямат морално предназначение;
Индже – най-грешният сред грешниците в целия цикъл, защото извършва и кръвен грях /съсича детето си/, и любовен и семеен грях /отблъсква от себе си Пауна/, съгрешава и към приятеля си /посяга на този, който му е спасявал живота/, а наред с това – има грях и към своя народ – превърнал се е в негов мъчител;
сцената на срещата на Индже с дядо Гуди от Чукурово – повратен момент в прозрението на героя за безсмисления си живот /старецът му подсказва истинското предназначение, за което е призван – внушава му, че за неговото юначество, красота и сила подхожда да бъде народен закрилник/;
втори период - Индже в ролята на духовен закрилник, утвърдил се в народното съзнание като пример за юначество и доброта /народните песни акцентират върху този период/
Пътят на Индже към себе си
анатемосването на Индже – означава, че той не различава доброто от злото /убиването на попа говори за угризения/;
изживяването на Индже при срещата с жените, когато е изоставен от дружината си /срещата е на нивата – завръщането на Индже към земята, към корена/; добрата дума и доверието – първата усмивка на лицето на Индже;
първата сълза, пролята от Индже в живота му /когато чува песента за себе си/ - актът на прераждането е завършен; Индже достига до идеята, че делата на човек трябва да бъдат за другите;
Смъртта на героя – кодира сблъсъка между идеята за злото и неговото максимално изкупление
а/ Йовковият хуманизъм не е християнско всеопрощение и милосърдие – Йовков разбира своя герой, но не му прощава б/ мотивът за възмездието, разработен чрез идеята за човешкия самосъд
- Пауна прощава на Индже, но Индже сам не прощава на себе си: „Много майки съм разплакал... дойде и моят ред”