Йордан колев ангел узунов

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В опитите си да се отърсим от наслоенията на тоталитаризма наследяваме и една бездетна педагогика, която се е самозатворила в амбициите да намери себе си, да изясни своя понятиен апарат и основните си средства (сякаш европейската педагогика вече не го е направила); наследяваме педагогика, крайно идеологизирана от класово-партийния подход, изопачена от напъните да бъде извън времето и историята, извън самия живот. И на този безнадежден фон “се явява” Ангел Узунов от Ракитово с “Живот без междучасия. Записки на един педагог. Самораслеци – деца наши”, като предлага вече изстрадан практически опит в образованието и превъзпитанието, собствени иновации в духа на втората вълна на реформаторската педагогика от 60-70 години на ХХ в.

Сравнителният историко-педагогически анализ доказа както общото в живота, идеите и практиката на българския учен и възпитател Ангел Узунов с класиците на педагогическата теория и практика, така и националната самобитност на неговото творческо дело. Потвърди се очакването, че в своята книга Ангел Узунов представя не само собствения си авангардизъм и авторски иновации, а защитава българската педагогика като наука, опозиционна на тоталитарната демагогия, като съучастница в общоевропейските процеси на педагогическото обновление, на педагогическите реформи.

* Какво проповядва мъдрецът Ангел Узунов, какво е неговото научно послание към днешните педагози – теоретици и практици?

Признателност в приемствеността, обич и доверие към учителите, към знаещите и можещите – това е същественото поучение от неговия дълъг и страдалчески път. И историята на педагогическите теории вече многократно е потвърждавала неговото разбиране – именно приемствеността е главният мост към новите идеи, учения, практики: Коменски се възхищава и се учи от Ратке, Базедов – от Лок и Русо, Песталоци – от Русо, Фрьобел и Хербарт – от Песталоци, цял свят – от Хербарт и Фрьобел, Любен Каравелов – от Русо, Никола Живков – от Фрьобел и Ушински, Димитър Кацаров – от Клапаред и т.н. Ангел Узунов се възхищава, подражава и се учи от Макаренко и Калабалин. И така все напред далеч в бъдещето – нали в това се изразява и историческият континуум.

* Какво доказва богатият педагогически опит на Ангел Узунов?

Преди всичко доказва, че няма професионални тайни при възпитанието и превъзпитанието на детето, че не са необходими особен талант или изключителни заложби – просто възпитателят трябва да работи сериозно, като се посвети изцяло на своята професия – без “отворени вратички” и задни мисли. Очевидно възпитанието е като останалите човешки дейности – като стругуването, като шофирането, като рисуването, моделирането, музицирането, поезията – главното е човек да намери себе си и своето призвание, макар засега това в България да става по-често случайно, отколкото с научни средства.

При възпитанието на детето, в битката за спасяването на човешкото у детето възпитателят разполага само със себе си с със своята съвест; само на себе си може да разчита и на своя морал. И е длъжен да се посвети изцяло – без жал към себе си и без остатък за лични цели, а с обич и доверие към своя малък партньор в общата борба за взаимното им спасяване и духовно прераждане. В педагогическата си практика Ангел Узунов избира демократичното съуправление, което гарантира на детето свобода и равнопоставеност с възрастните. Същевременно той се отказва от колективните цели и социалистическите средства за общо светло бъдеще, а избира за себе си и за своите трудни деца индивидуалната борба за лично щастие; щастие, което винаги е обусловено от обществените интереси и естествено е хармонизирано с потребностите на другия.

1. Корчак, Я. Избрани педагогически произведения. София, 1990.

2. Макаренко, А. Педагогическа поема. София, 1963.

3. Макаренко, А. Избранные педагогические сочинения. В 2 томах. Под редакцией И. А. Каирова и др. Москва, 1977.

4. Узунов, А. Вечерните занимания в училището-интернат. – Народна просвета, 1963, кн. 4.

5. Узунов, А. Как да работим по задържането на учениците в ТВУ. – Народна просвета, 1968, кн. 3.

6. Узунов, А. Извънкласната работа в ТВУ. – Народна просвета, 1972, кн. 10.

7. Узунов, А. Всички деца са наши. – Семейство и училище, 1975, кн. 2.

8. Узунов, А. Социални предпоставки за извършване на противообществени прояви от малолетните и непълнолетни правонарушители у нас. – Обществено възпитание, 1984, кн. 6.

9. Узунов, А. Живот без междучасия. Записки на един педагог. София, 1993.

10. Узунов, А. Живот без междучасия. Записки на един педагог. Част втора – Самораслеци – деца наши. София, 1994.
ЛИТЕРАТУРА:

11. Аврамова, Г. За Ангел Узунов и неговите саморасляци. – Педагогика, 2000, кн. 7.

12. Биерг, Й. Кристен Микелсен КОЛД. – Перспективи. Брой 89-90. т. ХХІV, № 1-2, 1994, с. 21.

13. Дюбрьок, Ф. Жан-Овид ДЕКРОЛИ. – Перспективи. Брой 85 - 86. т. ХХІІІ. № 1-2, 1993, с. 258.

14. Зелан, К. Бруно БЕТЕЛХАЙМ. – Перспективи. Брой 85 - 86. т. ХХІІІ. № 1-2, 1993, с. 86.

15. Колев, Й. История на педагогиката. Към философията на образованието. С., 2003.

16. Колев, Й. Ангел Узунов – Лекарят на изкривени детски души. С., 2001.

17. Колев, Й. Незнайният български учител. – Училището и българската духовност. Съставител и научен редактор проф. д.п.н. Любен Димитров. София, 1999, с. 242.

18. Колев, Й. Педагогическите средства на Ангел Узунов. – Педагогика. 1996, кн. 1, с. 26.

19. Колев, Й. Педагогическите иновации на Ангел Узунов. – Педагогика. 1995, кн. 12, с. 37.

20. 50 години възпитателно училище град Ракитово (1953 – 2003). Юбилейно издание. Велинград, 2003.

21. Рьорс, Х. Георг КЕРШЕНЩАЙНЕР. – Перспективи. Брой 87 - 88. т. ХХІІІ, № 3-4, 1993, с. 819.

22. Соетар, М. Йохан Хайнрих ПЕСТАЛОЦИ. – Перспективи. Брой 89 - 90. т. ХХІV. № 1-2, 1994, с. 301.

23. Хорн, Х. Карл ЯСПЕРС. – Перспективи. Брой 87 - 88. т. ХХІІІ. № 3-4, 1993, с. 729.