ужасява? Какво може да бъде ужасното в такова реално разказване, да, именно изпълнено с нежност? Моранди писа, че в мене има нещо много меко, женствено, може и така да е, но нежността към живота е необходимо отношение към живота“. Какво проницателно и просто откриване на същественото! Нежността към живота е „Сезам, отвори се!“ за една любов. Само чрез нежността вие ще победите вре- мето, ще задържите една любов, ще запазите диханието, ще имате винаги млад дух, живи черти, ще бъдете обичани. Неж- ността прави чара на живота. Животът не е само бизнес и тревоги, разговори и пожелания, спорове и предначертания. Животът – кратък и неспокоен – е любов и красота, топлота и нежност. Жестоко е, безсмислено е, ако той преминава през една пустиня на чувствата, през развалини и самота, а външ- но да изглежда запълнен, модел на преуспяване и щастие. В годините на старостта, които ще дойдат, вие ще разберете, че сте изпуснали същественото, че е трябвало да бъдете добри и милосърдни, меки и отстъпчиви, че е трябвало да изпитате радост от нежността, която сте забравили. Хилядите отсенки на нещата крият нежността в една кореспонденция, невиди- ма за очите, винаги доловима за сърцето. 23. Атмосферата на нощта. Спокойствие. очарование. Чо- век разговаря със самия себе си. Вие слушате музика, може би Уилъс Коноувър – „Време за джаз“, може би „Адажио“ на Албинони. Пишете писмо без надежда за отговор или писмо, което нямате търпение да отложите за утре. Коледна картич- ка, скрита в белоснежнен плик, разноцветни марки, които из- дават вашата душевност. Тези вълнения съществуват. Те не могат да бъдат пренебрегнати по исторически или концепту- ални съображения. Нежността живее в минутите на времето, време на здраве, време на болести, време на радост, време на
38 страдание. Спомнете си думите на Достоевски в „Бесове“: „Имате ли, Шатов, минути на вечна хармония? Има секун-ди, пет или шест, не повече, когато внезапно почувствате присъствието на вечната хармония напълно постигнато?“Уморени от грижите, смазани от мисли за изгубени въз- можности, смутени от неизвестността на дните си, удаве- ни в един свят на информация и надбягвания, уплашени от старостта хората отминават малките срещи с красотата, не оценяват срамежливия поглед на верността, предпочитат ро- зата пред незабравката, големите думи пред простотата на недоизказаното, не откриват бисера в океана, не слушат пе- сента на дъжда, вярват на гласа на бурите. Във водовъртежа на събитията, в дълбоките пластове на мислите, в светлосен- ките на въображението една изтънченост на близостта, една сгъстеност на емоционалната стихия внасят хармония и ус- покоение, уравновесяват даденото и взетото, непринуденото и наложеното, безразсъдното и мъдрото.Препускането през полето убива крехкия цвят на нежността, довежда човека до пропастта на пустотата. Още Питагор вижда в хармонията, в равновесието на везните отсъствието на страданието: „Аз на-ричам мярка онова, от което няма да страдаш!“ Мярката в едно писмо е тихата светлина, дозирането на чувствата. Голе- мите платна отстъпват пред рисунките, мекотата на тоновете замества пищността на фанфарите, едва доловимият шепот на потока гали, грохотът на вълните плаши. Не потъвайте в шемета на един разточителен живот, не отбягвайте тишината на миговете, не ставайте подвластни на грубостта и нетър- пението, не смятайте преливанията на нежността за ехо от далечните времена на рицарите, за привилегия на поетите. Пишете просто и топло, доверете се на полутоновете, докос- вайте трайното в потока на нетрайното, спокойното в реката
39 на неспокойното, сигурното в океана на несигурното. Пазете се дълбоко в своя дух да не изгубите трепета на неповтори- мото. Едно писмо е израз на единствено преживяване, вижте в това преживяване най-вярното и най-доброто, най-топлото и най-непосредственото. Не гледайте стила, гледайте мисли- те – те правят стила, те дават широтата на вашия дух, вашата индивидуалност, вашия начин на писане: „Хелоу, днес е 14 Сподели с приятели: |