Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс

5 1. Искате ли да бъдете обичани? Искате ли да избегнете самотата? Искате ли да имате една хубава любов ? Искате ли да откриете душата зад думите? Не пренебрегвайте писмото!
Оставете писмата на великите хора. Обърнете се към живота.
Човек не живее по моделите на миналото. Помнете златното правило на Дзен: „Тук и сега!“ Едно писмо е велико, когато има на кого да го напишете. Писмото не е литература, не е уп- ражнение по стилистика, не е изложба на интелигентност. То е връзка, доближаване до един човек, отзвукът на това добли- жаване. Писмото е цялата личност. Неговата истинска стой- ност зависи от хиляди трепети, от вълнения, от размишления, от надежди, от намерения, от предпазливост, от опасения, от действия. Помните ли думите на Биби Андершон към Лив
Улман във филма „Персона“ на Бергман: „Вашето скрива-
лище не е непроницаемо. Животът прониква отвън и ви кара
да реагирате!“? Писмото е резултат от взаимодействие. Вие не можете да се затворите в една стая, да не говорите с нико- го, да не ви докосне полъхът на живота. Абсолютната самота е немислима. Дълбоко в себе си човек изпитва желание да говори за своите вълнения, своите радости, своите безпокой- ства, да се почувствува от значение, макар и за един човек, на когото държи. Това дава импулс, повишава настроението, укрепва чувството за сигурност, носи оптимизъм. Не мисле- те, че писмото е привилегия на избраните, на писателите, на учените, на интелектуалците. Това е фалшива представа за човешките преживявания, за човешките тайни, за човешките истории. Хората пишат, защото искат да кажат нещо и има на

6
кого да го кажат. Писмото е израз на личен контакт. Неговата красота, неговото съдържание, неговата стойност не зависят от професията и шанса на социалната значимост. Те са при- вилегия на сърцето, на истината, на взаимността. Сам в сту- дените пространства на очакването! Какъв смисъл имат то- гава титлите и положението, славата и чувството за гордост?
Бихте ли заменили една известност с неизвестността на едно получено писмо?
2. В едно писмо вие не се срамувате, не се притеснявате, не се подчинявате на условностите, на предразсъдъците. Вие казвате истината, изпитвате радост, че сте могли да я кажете.
Не мога да забравя една зимна привечер. Стоя в Централна- та поща. Отварям моята кутия. Намирам писмо и картичка с нежни думи за деня на св. Валентин. Коледа и Валентиновден са моите най-скъпи празници. Виждам една жена, застанала пред високата маса до вратата. Казва на служителката: „По-
лучих много хубаво писмо от Англия!“ Внезапно се обърнах към нея: „Извинете, кое писмо е хубаво?“ Тя отговори: „Ху-
баво писмо е вярното писмо!“ Вие жадувате за писмо, което носи живот! Животът, това е истината! Нещата от живота не се измислят. Те стават. При личните срещи искреността често пъти добива формата на откровеност, което ви кара да бъде- те предпазливи. Интонацията и жестът, погледът и мимика- та отнемат вниманието, създават паузи в непосредственото възприемане на информацията. В писмото вие се радвате на свободата, не виждате партньора, имате естествено поведе- ние. Там лъжата се открива много лесно, мълчанието показва погрешното решение.
3. В съвременния свят хората пишат по-малко. Теле- фонът, навикът да бъдат целеви и кратки отнемат радостта от една кореспонденция. И все пак интимните писма имат значение в нашия напрегнат свят. Независимо от възраст и

7
професия, от съдби и случаи хората намират възможност за общуване. Не мислете, че интимната кореспонденция е от- живяла форма на човешки контакти. Телефонът не е всичко.
Ученици и студенти, войници и курсанти, колеги и приятели, познати и непознати живеят с трепетите на писмото: „Благо-
даря ти за списанията, за писмата, за атмосферата, която

Изтегляне 483.51 Kb.

Сподели с приятели: