8
ще,
когато личната среща, подготвена от кореспонденцията, ще бъде една реалност. Дали ще изпитате радост или огорче- ние, нежност или студенина, щастие или завръщане на само- тата? Играта на чувствата изглежда възможна, литературната козметика може да бъде съвършена, но фалшът не може да се скрие. Артистичната елегантност на фразата,
приповдиг- натият тон, разточителните епитети, засилените признания, картината на изкуствената сърдечност показват най-страш- ното за една интимна кореспонденция – това, че се пише по задължение. Една дума може да открие истината, една дума може да очертае отсъствието на комуникация, непростимо и жестоко при една любов, при едно приятелство. Кажете на- право, че
не искате да пишете, отколкото да отговаряте
„с мълчание и с тайно презрение“, както казва Бейкън. Всяко получено писмо изисква своя отговор. Това е законът на бла- городството, валиден през вековете. Само човек с бедна ду- шевност, непроницателен и самонадеян, потъва в мълчание, когато получи едно писмо. Това говори не само за лош вкус, но и за липса на човечност.
Има хора, които чакат едно писмо цял живот и то не идва. Така те остаряват незабележимо в една невидима самота. Не бъдете жестоки. Не правете лоша вашата карма. В следващия живот вие ще бъдете самотни, от- хвърлени. Космическата логика е неотменима! Ако не искате да кореспондирате с някого, не пишете първи, не създавай- те ситуации на надежда, преценете последствията, приемете риска, не се оттегляйте от полесражението с
гордостта на по- бедители, помнете думите на Бергман:
„Не оставяй хората, които те обичат!“5. Има една картина от Салвадор Дали: Тъмно небе. Буря.
Три силуета – един мъж и две деца. В дъното бяла къща. Жъл- та земя. На земята чиния с телефонна слушалка без жица. В летежа на асоциациите достигаме до идеята за комуникаци-
9
ята, изразена чрез отсъствието на комуникация. В един съ- временен свят някъде вътре в душата на човека лежи стре- межът, очакването, тайнството на една среща на личностите.
Модерният човек е самотен. Неговата самота е прикрита чрез външни контакти, делови срещи,
уютен живот, познаване на ценностите. Това е изключително интимен и деликатен въ- прос. Хората не искат да изглеждат самотни, те смятат това за слабост на духа и на сърцето, те се правят на щастливи, изпълнени с любов и постигнати надежди. Те не знаят защо е така. Те не помнят какво са правили в предишния живот, не знаят, че плащат по законите на космическата справедливост.
Мисълта на Салвадор Дали крие една истина:
„Пейзажът Сподели с приятели: