Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс
Изтегляне 483.51 Kb. Pdf просмотр
|
| – това е състояние на душата.“ Вие не можете да живеете без комуникация, без докосване на едно живо същество, без навлизане в света на един друг човек, за да стане този свят ваш. Телефонът носи тревога и радост, съмнение и хармония. Един глас, прозвучал по кабела, съдържа хиляди отсенки на чувствата и желанията, на съмнението и надеждата, на страха и бягството от самотата. В писмото нюансите са по-силни, защото живеят в думите и почерка. Човешката комуникация е неизразима по своите психологически проявления. Тя обхва- ща целия живот от детските години до часа на смъртта. Има нещо просто и велико във факта, че се стремите да бъдете в духовна и физическа близост с един-единствен човек, кой- то има значение за вас. В мига на срещата вие не оценявате реалните възможности за комуникация, впоследствие откри- вате, че не можете да живеете без нея. Затворени в своя свят, усмихнати и доволни сред другите, вие се преструвате на хора, докоснали хармонията на живота, а в действителност копнеете за една капка близост, за една дума, за едно пис- мо, за един почерк, който можете да разпознаете светкавично между хиляди други. Вие живеете с разговорите, с медиите, с 10 транзистора, с телевизията, със срещите и все пак един плик, един лист, едно изречение, един подпис са достатъчни, за да изпитате цената на щастието. Далече един човек, в един град очаква писмата ви. Вие очаквате неговите писма. Това е тай- ната на кореспонденцията. Нетърпението да напишете писмо, нетърпението да изпратите писмо, преливането на чувствата, кръстосването на желанията, трепетът на разгадаването, от- кровението – ето обаянието на писмото! Самотата не е не- възможност да живеете сред другите, самотата е отказът от комуникация, състоянието на захвърленост зад борда, теле- фонната слушалка без жица на Салвадор Дали. Щастието е взаимността, очакването, пътуването към една друга планета, дълбоката вода на чувствата: „Благодаря ти за писмото, то беше така неочаквано за мене, но радостта ми беше голяма. Аз сега започнах да се готвя за следващия изпит. Едновре- менно с това тече и стажът. Вече нямам тук и аз, на кого да се обадя сутрин рано или вечер късно. И затова дните ми протичат еднообразно. Много често мисля, че като почна работа и навляза в живота, проблемите ми ще бъдат много повече и някак си се плаша от това. Затова ти вярвам, че ху- бавите неща са малко, но все пак ги има, и затова човек има една надежда. Понякога ми се иска да бъда в София и пак да чуя твоя глас. Когато мога, ще ти се обадя по телефона или пак ще ти пиша“. Писмото ни свързва с другите. Това не е романтично преживяване, отзвук от отминали времена, една илюзия. Това е реалността на нашето съществуване тук и сега. Писмото е мостът, сърцевината на човешката кому- никация. Един разговор без звук и образ, потъване в света на истината и красотата, капките вода върху жълтата почва на самотата. Писмото е пътуване и нежност, любов и сигурност, хармония и взаимност, един изпит да се уверим дали оби- чаме. По-добре е да обичаме, отколкото да ни обичат! Едно 11 писмо дава сила и увереност. Вие живеете с необходимостта да пишете и да получавате писма, но малко хора имат при- вилегията да намерят в пощенската кутия, в портиерната на общежитието, върху леглото в спалното помещение писма от човек, който не ги е забравил, не ги е отхвърлил, не ги е пре- небрегнал. В това събитие, в тази картина от нещата от жи- вота се крие очарованието, смисълът, стимулът, топлотата на интимната кореспонденция. Може да е една картичка за Нова година, пожелание за рожден ден, надписана снимка, дори бележка, изпратена по конкретен повод; важното е, че ръката на човека, когото обичате, е написала редовете. 6. На пръв поглед писмото е литературна форма на ваши- те преживявания, спомен от спокойните години на прабаба ви. В света на бизнеса и разговорите интимното писмо остава в здрача на настроението. Вие казвате: „Днес хората не пи- Изтегляне 483.51 Kb. Сподели с приятели:
|