Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс

21
ланието за комуникация. И тогава идва тази тъжна спътница
– самотата. Земетресение и наводнение, любов и болест не могат да се скрият, но човекът има ловкостта да превръща ду- шевната празнота във весел смях, мъката в ярко безгрижие, само и само да спаси онова, което традицията нарича „до- бро име“, „авторитет“, „социална значимост“. Хората игра- ят ролята на щастливи. Те приемат за слабост положението, когато не са обичани. Мислят, че това би се отразило небла- гоприятно върху техния професионален просперитет или би събудило присмех у другите. Те са актьори върху сцената на живота. Хората имат и друго качество – умеят да забравят са- мотата си. Те я отдалечават с мисли, с разговори, със спорове, с четене на вестници, с разгръщане на книги, с гледане на телевизионни предавания, със слушане на радио, с музика, с игра на карти, със спорт, с пиене, с екскурзии, с преживяване на чужди вълнения, с клюки, с бягство от самите себе си, за да се върнат вечерта, преди да заспят, при своите мисли. Това са мислите от вчерашния ден, те ще бъдат мислите на утреш- ния ден. Човекът, независимо дали е мъж или жена, млад или стар, беден или богат, известен или неизвестен, не иска да бъде самотен. Иска някой да го приеме с нещата, които има.
Иска пред някого да каже нещо за себе си. Тогава няма да се страхува нито от нещастия, нито от болести, нито от старост, нито от смърт. Той няма да бъде изоставен! Това е съществе- ното. Това продължава живота.
13. Обърнете внимание на нещата около вас! Вгледайте се не в лицата на хората: те могат да бъдат изкуствено ус- михнати или непроницаеми. Вгледайте се в техните дела, „по плодовете им ще ги познаете“, както казва Библията. Мъд- ростите на вечната книга не принадлежат само на верните, те са достояние на всички, за да познаят всички самите себе си. Никога не казвайте: „Не ми върви!“ Никога не мислете,

22
че загубата на един човек, когото сте обичали, трябва да пре- късне вашия път към другите. Една затворена врата е някъде една отворена врата! Направете строга преценка на хората, с които се виждате, с които контактувате, които имате в жи- вота си. Не мислете лошо за тези, които са ви изхвърлили, но не правете опити да ги възвърнете. Най-доброто е да ги оставите да бъдат това, което са. Не се стеснявайте. Но и не мислете, че имате високо положение днес: утре може да го нямате. Авторитетна служба, че ви познават: една промяна във вашият живот и могат вече да не ви познават. Самотата не пита, когато дойде. Обстоятелствата на живота не спасяват, напротив, те увеличават страданието, защото то се прикри- ва с повече усилия, с по-изтънчено изкуство, а това съсипва личността. Ужасно е, когато сте едни, а искате да минете за други. Първоначално ви се отдава, после катастрофата е то- тална. Преценете, има ли някой, който ви е зарадвал, който ви е написал поне няколко реда, който се е сетил за вас по време на коледните празници, за първи март, за вашия имен ден, за вашия рожден ден? Има ли някой, които може да ви попита:
„Какво ти е?“. Не да ви каже: „Къде си?“, а да ви каже: „Как
се чувстваш?“ „Обичан ли си?“, „Самотен ли си?“ „Тъжно
ли ти е?“. Работете за някого! Грижете се за някого! Живейте за някого! Шведите имат една великолепна пословица: „За
да се случи това, което се иска, трябва да се дава това, кое-
то не се иска!“ Готови ли сте да дадете на един човек вашите мисли, вашите чувства, вашите намерения, вашите пожела- ния, вашия дух? Готови ли сте да останете при него, каквото и да се случи? Ако сте готови, вие никога няма да сте самот- ни! Ще имате привилегията на взаимността, радостта от едно богато общуване. Ще усетите вкуса на щастието! Ще бъдете усмихнати, спокойни, уверени! Вярвайте ми! Това пътуване може да започне с едно писмо! Един плик, който ще получи-

23
те само вие! Един текст, който ще прочетете само вие! Един отговор, който ще изпратите само вие! Останалото е тайна!
14. Вие обичате един човек, искате да го прегърнете, да премалеете в една близост, да потънете в неговата душев- ност. И все пак не смеете да го докоснете. Боите се да не ви отблъсне и светкавично да разберете, че всяка надежда за взаимност е изгубена. Искате да затворите очи, да се оста- вите по вълните на нежността. Вие четете неговите писма.
Тълкувате всеки ред, търсите скритото значение зад думите, тайното послание на признанието, светлинката на сигурнос- тта, свободата на отпускането. С писмото живеете в бъдеще- то! Голямата любов е един затворен свят! Вие сте в този свят и едновременно извън него. Това е логиката на нещата! Едно писмо ви е донесло това чудо.
15. Динамиката на живота, проблемите, търсенето на решения, преследването на целите, прекъснатите връзки, пестенето на време отнемат чара на писмото, трепета на оч- акването, свободата на мислите: превръщат вълненията в информация. И все пак познатият почерк, фактът, че не сме забравени, събуждат радостта. Вие се навеждате над листо- вете и започвате да говорите за себе си. Писмото ви дава тази възможност. Един човек, който не е при вас, става вашата ау- дитория. Вие цените неговите качества, защото го обичате, иначе нямаше да ги откриете. Вие изразявате най-нежните вълнения на душата си, откривате най-тънките гънки на ми- слите си. Искали сте да постигнете нещо, да оставите една частица от самите вас по пътя на живота. Но различни вет- рове са ви отнесли към други брегове и вие сте се отказали от вашите желания. И тъкмо в този момент една кореспон- денция отключва вратите на самотата, връща ви към мечти- те на юношеството, прави ви по-самоуверени, събужда ви за творчеството. Станали сте студени, жестоки, равнодушни,

24
затворени в себе си, но едно писмо дава полет на чувства- та: изведнъж ставате друг човек. Не гледайте на интимното писмо като на литературна игра. Не се залъгвайте с хубави- те думи, не вярвайте на хубавите думи! Обичайте живота!
Вярвайте на живота! Доверете се на живота! Мъдростта не е плод на книгите, на размишленията на интелектуалците, на формулите за добро поведение, на стандартите, наложени от традициите. Мъдростта има своите корени в събитията на живота, живот безкраен и пълноценен, живот богат и целе- насочен. Малките неща имат голямо значение. Невидимите събития, незабележимите истории създават мъдростта. Това е вашият опит, вашето умение да живеете, вашите връзки с другите. Вие не пишете писма, за да декларирате чувствата си, това не е театър. Вие не обосновавате една позиция, не прилагате аргументи за една близост. Вие живеете чрез тази близост; редовете, написани от вас са нейното доказателство.
В писмото вие откривате себе си едновременно с открива- нето на другия. Това е едно от най-хубавите неща на света.
Тайната на писмото не е в стилистиката, в богатия речник, в натруфените фрази. Човек не трябва да е професор или пи- сател за да пише писма. Често тези хора не могат да пишат писма, защото си играят с думите. Професионалният подход убива простотата на мисълта, отронва прашеца по крилцата на пеперудата, прави писмото декорация на интелекта, сни- жава чувствата до равнището на концепции, в най-добрия случай до излагане на морални правила, на съвети, на „чете- не на лекции“. Написаното не е мост между двама души, то е студената репродукция на константните емоции. Душата на писмото не се усеща. Не при всички интелектуалци същест- вува такава опасност от прилагане на литературни клишета, но външните ефекти, макар и примамливи, отнемат величие- то на истината. Винаги съм предпочитал обикновените пис-

25
ма на обикновените хора написани просто, вярно, скромно, без показ на интелектуални възможности, истински диалог на чувствата! Хората обичат да четат писма на велики мъже, на писатели, на учени, на художници, но това е лош навик
– да се търсят в тях образците на интимното общуване. Вре- мената се менят,човешките отношения не остават в едни и същи граници. Любовните изповеди на Мирабо или писмата на Ван Гог, литературните изповеди на Балзак или изящните страници в кореспонденцията на Флобер не могат да станат извор на вдъхновение за вас. Смисълът на едно писмо е в неповторимостта на ситуацията, в индивидуалността на не- говия автор, в конкретното значение на събитието, на което е посветено. То е огледалото на една история, само на една история, на вашата история. Подражанието разрушава кра- сотата и съдържанието на писмото, прави го копие на чуж- ди преживявания, унищожава неговата ценност, неуловима от чуждия поглед. Пазете се от обаянието на чуждите пис- ма! Възхищението пречи на вашата свобода, кара ви да по- стъпвате по стандартите на миналото, прави вашите мисли, вашата мотивация, вашия дух обект на влияние. Не е важно как пишем писма, как нареждаме думите, как проявяваме на- шия речник, как спазваме правописните правила. Важното е: има ли човек, на който да пишем. Вие знаете това от вашия живот. Погледнете вашите колеги, приятелите, секретарката, машинописката, барманките в бистрото, фризьорките, начал- ниците, роднините, забързаните по улицата хора, погледнете непознатите и се запитайте дали тези хора пишат писма, дали получават писма? Пазете се от примамките на известност- та, на популярността, на това, че вашето име се появява по страниците на вестниците, по телевизионния екран, по вит- рините на книжарниците, че се говори за вас, че обществото ви познава, че хората ви акламират. Това не означава, че ще

26
бъдете обсипани с писма, че имате богат интимен живот, че сте намерили една хубава любов. Един войник, един курсант, един старшина-школник може да има много по-голям шанс да бъде обичан, да бъде очакван, да бъде по-щастлив от вас, защото има на кого да пише.
16. Вие четете едно писмо, написано до вас, и светът при- ема други очертания. В светлината на чувството потъват сте- ните и предметите, спомените и хората. Вие живеете с едно вълнение – необяснимо, но примамливо. Нещо ви тегли към човека, когото не виждате. Започва мистерията на любовта.
Писмото е чудесен начин на влюбване. Една дълбока връзка, една нежност, една истина започват с редове, изпратени от някого, пътували в тишината на очакването. Какво е влюб- ването? Един познат ми казва: „Борбата с една вълна. Това

Изтегляне 483.51 Kb.

Сподели с приятели: