Йосиф флавий за падането на ерусалим

“Бог беше Този, Който причини този огън”

В отговор на това Йосиф каза така, със силен глас: – “Наистина, ти си пазил този град прекрасно чист заради Бога! Храмът също продължава да бъде напълно неосквернен! Нито си виновен за някакво нечестие срещу Него, на Чиято помощ се надяваш! Той все още приема своите обичайни жертвоприношения! Какъв долен негодник си ти! Ако някой те лиши от всекидневната ти храна, ти ще го счетеш за свой враг; но се надяваш да имаш за свой поддръжник в тази война Бога, Когото си лишил от неговото вечно поклонение! И приписваш тези грехове на римляните, които и сега се грижат да спазват нашите собствени закони, и почти заставят да бъдат все още принасяни на Бога тези жертви, които заради теб са преустановени! Кой може да се въздържи от стенанията и плача от грозната промяна, която е направена в този град? След като самите чужденци и врагове сега поправят това нечестие, което ти си причинил; докато ти, който си юдеин и си бил обучен в нашите закони, си станал по-голям враг на тях, отколкото другите! Но въпреки това, Йоане, никога не е непочтено да се покаем и да поправим сгрешено-то, дори в най-крайните случаи. Ако имаш намерение да спасиш този град, имаш пред себе си случая на Ехония, юдейския цар, който, когато царя на Вавилон воюва против него, сам излезе от този град преди да бъде превзет, и така се подложи на доброволен плен със своето семейство, за да не бъде предадено светилището на врага, и за да не види Божия дом опожарен; поради което е честван сред всичките юдеи в техните свещени възпоменания, и неговата памет стана безсмъртна, и ще бъде предадена свежа на нашето потомство през всички времена. Това, Йоане, е превъзходен пример в такова опасно време; и аз смея да ти обещая, че римляните все още ще ти простят.

И забележи, че аз, който те увещавам така, съм човек от твоя собствен народ; аз, който съм юдеин, ти обещавам това. И ще ти подобава да размислиш кой съм аз, дето ти давам този съвет, и откъде съм аз; защото докато съм жив никога няма да бъда в такова робство, че да се откажа от своя собствен род, или да забравя законите на нашите предци. Ти пак се възмущаваш на мен, и вдигаш голяма врява заради мен, и ме обиждаш; наистина не мога да отрека, че съм достоен за по-лошо отношение от това, защото противно на съдбата отправям тази покана към теб, и смея да налагам освобождение върху онези, които Бог е осъдил.

И има ли някой, който да не знае какво съдържат в себе си писанията на древните пророци – особено това пророчество, което точно сега ще бъде изпълнено върху този нещастен град – защото те предсказаха, че този град ще бъде превзет, когато някой започне клането на своите собствени сънародници! И не са ли сега градът и целият храм пълни с мъртвите тела на твоите сънародници? Следователно именно Бог е Този, Който предизвика този пожар, да изчисти този град и храма чрез римляните, и да изкорени този град, който е пълен с вашите осквернявания.”