Йосиф флавий за падането на ерусалим


Последната пасхална “жертва”1



страница14/14
Дата31.12.2017
Размер0.82 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

Последната пасхална “жертва”1


(vi:ix:3-4)
3. А броят на онези, които бяха взети в плен по време на цялата тази война, достигна до деветдесет и седем хиляди; както броят на онези, които загинаха по времето на цялата обсада, беше 1,100,000, по-голямата част от които бяха наистина от същия народ [със жителите на Ерусалим], но не жители на самия град; защото бяха дошли от цялата страна за празника на безквасните, и изведнъж бяха обсадени от войска, която отначало причини толкова големи трудности между тях, че дойде пагубно разрушение върху тях, и скоро след това такъв глад, който ги погуби още по-бързо.

И този град можеше да побере толкова много хора, както личи от броя на онези, които бяха пленени при Цестий, който желаейки да осведоми Нерон за силата на града, който иначе беше склонен да пренебрегне този народ, помоли първосвещениците, ако е възможно да преброят цялото множество. Така тези първосвещеници при идването на празника, който се нарича Пасхата, когато заколват своите жертви от деветия час до единадесетия, но така, че една група от не по-малко от десет човека принадлежеше на всяка жертва (защото не беше законно за тях да празнуват самостоятелно), и много от нас са двадесет в група, пресметнаха, че броят на жертвите беше двеста петдесет и шест хиляди и петстотин; което, ако се допусне, че заедно празнуват не повече от десет души, достига до числото от два милиона седемстотин хиляди и двеста души, които са чисти и святи; колкото до онези, които имат проказа, или гонорея, или жени в месечен цикъл, или такива, които са нечисти по друг случай, не е законно за тях да участват в тази жертва; нито дори никой чужденец, който идва до там, за да се поклони.

4. Сега това огромно множество наистина се събра от най-отдалечени места, но целият народ беше сега затворен от съдбата като във затвор, и римската войска обсади града, когато той беше пълен с обитатели. Затова множеството на онези, които загинаха там, надвишаваше всички опустошения, които хората или Бог са правели някога на света; защото да говорим само за това, което е публично известно, римляните убиха някои от тях, други взеха в плен, а други издириха под земята, и когато ги откриха, разбиха земята и убиха всеки, когото видяха.

Там също бяха намерени убити над две хиляди души, някои от техните собствени ръце, някои от други, но главно убити от глада; но тогава отвратителната воня на мъртвите тела беше най-нетърпима за онези, които се натъкваха на тях, дотолкова, че някои бяха принудени да излязат веднага, докато други бяха толкова алчни за печалба, че отиваха между мъртвите тела, които лежаха на купове, и стъпваха върху тях; защото големи съкровища се намериха в тези пещери, и надеждата за печалба направи всеки начин за добиране до нея да бъде считан за законен. Също много от онези, които бяха хвърлени в затвора от тираните, бяха сега извадени; защото те не изоставиха своята варварска жестокост до последния си час; но Бог си отмъсти върху тях по начин, който е приемлив за правосъдието.

Колкото до Йоан, заедно със своите братя искаше храна в тези пещери, и молеше римляните да му се закълнат за неговата безопасност, което преди често беше отхвърлял горделиво; колкото до Симон, той се бори твърдо с бедственото положение, в което беше, докато беше принуден да се предаде, както ще разкажем след това; така беше запазен за триумфа, и да бъде убит тогава: както Йоан беше осъден на доживотен затвор: и сега римляните запалиха най-крайните части на града и ги изгориха, и напълно разрушиха неговите стени.


Празникът за рождения ден на Цезар


(vii:iii:1)
1. Докато Тит беше в Цезарея, той отпразнува тържествено рождения ден на своя брат [Домициан] по един блестящ начин, и наложи голяма част от наказанието, предназначено за юдеите в негова чест: защото броят на онези, които бяха сега убити в бой с дивите зверове, и бяха изгорени, и се биха един с друг, надвиши две хиляди и петстотин. Но всичко това изглеждаше на римляните, когато погубваха така десет хиляди човека по различни начини, че не е наказание съответно на техните заслуги. След това Цезар дойде до Берит, който е град във Финикия и римска колония, и остана там дълго време, и показа още по-пищна тържественост за рождения ден на своя баща, по великолепието на спектаклите и по другите огромни разходи, които направи по принадлежащите им неща; така че голямо множество от пленниците беше погубено по същия начин, както преди.


Самоубийството при Масада1


(vii:ix:1)
1. Докато Елеазар продължаваше със своята проповед, те всички го прекъснаха грубо, и побързаха да си свършат работата, като изпълнени с непобедим плам на ума и движени от демонична ярост. Така се разотидоха по своите пътища, като хора, които желаят да се представят пред останалите, и като приемащи, че това желание ще бъде доказателство за тяхната смелост и добро поведение, за да не се окажат последни; толкова голяма беше ревността да убият своите жени и деца, и себе си също!

Но наистина, когато дойдоха до самото дело, смелостта им ги напусна, както може и да се помисли, че щеше да стане, но тогава устояха твърдо на своето решение, без колебание, което имаха като чуха речта на Елеазар, докато всеки един от тях все още запази естествения изблик на любов към себе си и своето семейство; защото доводите, които разгледаха, им изглеждаха много основателни, дори по отношение на онези, които им бяха най-скъпи; защото съпрузите нежно прегръщаха своите жени и вземаха в ръце своите деца, и им дадоха най-дългите прощални целувки със сълзи на очи. Но в същото време извършиха това, което бяха решили, като че ли бяха екзекутирани от ръцете на чужденци, и нямаха нищо друго за своя утеха, освен необходимостта да извършат това, за да избегнат бъдещите нещастия, които щяха да понесат от своите врагове. Нито накрая се намери някой сред тези мъже, който да не иска да извърши своя дял в тази ужасна екзекуция, но всеки от тях уби своите най-близки роднини. Наистина бяха окаяни мъже! Тяхното нещастие ги принуди да убият своите собствени жени и деца със собствените си ръце, като най-малката от онези злини, които бяха пред тях.

Така като не можеха повече да търпят скръбта, в която бяха заради това, което направиха, и приемайки, че е несправедливо към онези, които бяха убили, да живеят дори и най-малко след тях – сега поставиха всичко, което имаха на един куп, и го запалиха. Тогава избраха десет мъже отсред себе си със жребие, за да убият останалите; всеки от които легна до жена си и децата си на земята, и захвърлиха своите оръжия, и оголиха вратовете си за удара на онези, които по жребие изпълниха това печално задължение; и когато тези, без страх, убиха всички, те направиха същото правило да хвърлят жребие за себе си, така че този, комуто се падна да убие първо останалите девет, след това да убие себе си. Съответно, всички тези имаха достатъчно смелост да не изостанат по никакъв начин да направят това, или да пострадат; така накрая деветте подложиха своите вратове на палача, и този, който беше последен от всички, погледна останалите трупове, да не би някой от множеството други, които бяха убити, да се нуждае от неговата помощ и да бъде бързо убит; и когато разбра, че всички бяха убити, запали двореца, и с голямата сила на ръцете си заби до края своя меч в себе си и падна до своите близки. Така тези хора умряха с намерението да не оставят ни един човек от тях жив, за да бъде покорен от римляните.

Но имаше една старица, и още една, която беше роднина на Елеазар, и превъзхождаща повечето жени по благоразумие и ученост, с пет деца, които се бяха скрили в пещерите под земята и си бяха пренесли вода там да пият, и бяха скрити там, когато останалите решиха да се убият едни други. Тези другите бяха деветстотин и шестдесет на брой, като жените и децата не са включени в това пресмятане. Това гибелно клане се извърши на петнадесетия ден от месец Ксантик [Нисан].




1 Ирод от Халкис, внук на цар Ирод; събитието, за което се говори тук, става през 52 от Хр.

1 Флор е римски прокуратор на Юдея през 64-66 от Хр.

1 Членовете на „кастата са конниците” са били юдейските благородници, с римско гражданство; това събитие става на 3 юни 66 от Хр.

2 Заради тиранията на Флор юдеите се разбунтуват против езичниците, а езичниците си отвърнали на юдеите; така започва поредица от кланета на отмъщение между тях.

1 Тиберий Александър, управител на Александиря.

1 Йоан от Гишала е бил водач на могъща фракция от зилоти. Зилотите са били революционна юдейска секта от първи век; Йосиф използва термина обобщено, без да обяснява идеологическите разлики между различните революционни фракции.

2 През пролетта на 67 от Хр., след като Нерон получава известията за юдейския бунт, той определя Веспасиан за командир на римските войски за потушаване на бунта. (Веспасиан става римски император през 69 от Хр. След безредиците, последвали смъртта на Херон). Събитието, описано тук, се отнася за наказателната акция на Веспасиан срещу опита на юдейските войски да завладеят град Сепфорис от римляните.

3 Тази важна крепост на юдейските бунтовници е разрушена от римляните на 20 юли 67 от Хр.

1 Виж бележка 7.

2 Според гръцката митология Андромеда е дъщерята на Кефей, царя на Етиопия. Тя е била вързана за скала, за да бъде погълната от морско чудовище, но била спасена в последния момент от героя Персей.

1 Градът е друга важна база на бунтовниците, Тарихея (също наречен Магдала, родното място на Мария Магдалена).

2 Тит е по-големият син на Веспасиан , който помага на своя баща в Юдейската война. По-късно, когато Веспасиан става император, Тит поема ръководството на кампанията.

3 Галилейското езеро също е наричано Генисаретско езеро. Клането, описано тук, става заради опита на римляните да заловят и погубят юдеите, които се опитват да избягат от Тарихея. Тази битка става в края на септември 67 г.

1 По време на гражданската война в Ерусалим бунтовните зилоти се барикадират в Храма срещу верните на Рим граждани, които обсаждат Храма с въоръжени стражи. Няколко зилоти избягват през нощта и се добират до лагера на едомците (идумейците), които обсаждали града с 20,000 души. Като им казват (излъгват), че свещениците възнамеряват да предадат града на римляните, зилотите убеждават едомците да освободят техните другари от храма и тогава да нападнат останалата част от града. Тази нощ, преди едомците да се развилнеят, е била последната възможност за хората да избягат безопасно от града.

1 Едомците са потомци на Исав, брата на Яков (Битие 25:30; 36:8-43), и следователно роднини на израилтяните.

2 Анан е бил Първосвещеник.

3 Исус, син на Гамал, е бил главен свещеник, втори след Анан.

1 Сравни с Матей 23:35.

1 Осъзнавайки, че са излъгани, повечето от едомците напускат града. В същото време римляните продължават своето бавно настъпление през Юдея, разчитайки на междуособната война в Ерусалим да отслаби бунта. Много юдеи се опитват да избягат от идещия холокост; повечето неуспяват.

1  Симон е водач на могъща бунтовническа фракция в Ерусалим, конкурент на зилотите, водени от Елеазар, син на Гион, и на галилейските последователи на Йоан от Гишала.

1 Както споменава Йосиф Флавий няколко пъти в своя разказ, хората по целия свят са знаели за Ерусалимския Храм: той е бил „считан за свят от цялото човечество.”

2 Сравни с Лука 13:1-9.

3 Войските на Елеазар завземат светилището. Последователите на Йоан са държали външната Храмова област (докато се опитват да надвият Елеазар), а хората на Симон са държали повечето от останалата част на града, докато се бият срещу Йоан.

1 По това време римляните под командването на Тит обсаждат града. Елеазаровите зилоти се съединяват с Йоановите сили под командването на Йоан, и така сега имало две основни фракции в града. Римляните започват да атакуват града с катапулти.

2 Около 45 кг.

3 Около 365 метра.

4 След като разглежда различните теории за този странен пасаж, Дж. Стюарт Ръсел предлага следното обяснение: На юдеите трябва да е било добре известно, че голямата надежда и вярата на християните е бързото идване на Сина. Около същото това време, според Хегезил, Св. Яков, братът на нашия Господ, открито заявява в храма, че „Човешкият Син ще дойде с небесните,” и след това подпечатва своето свидетелство със собствена кръв. Изглежда силно вероятно, че в своето предизвикателно и отчаяно богохулство, когато са виждали бялата маса да профучава във въздуха, юдеите са надигали подигравателен вик, „Синът идва,” като подигравка към християнската надежда за Парусията, с която абсурдно са оприличавали чудатия вид на снаряда. (J. Stuart Russell, The Parousia [Grand Rapids: Baker Book House, 1887, 1983], p. 482. Твърдението на Хегезил за Яков може да се намери в The Ante-Nicene Fathers [Grand Rapids: Eerdmans, 1970 reprint] vol. 8, p. 763).

5 Йосиф Флавий се опитва да убеди юдеите да се предадат на римляните (или поне пише такива текстове, за да убеди римляните в своята вярност). Тази част е важна като обобщение на Божиите исторически присъди срещу Израел.

1 Забележете: 42 месеца. Периодът от назначаването на Веспасиан от Нерон до разрушаването на Храма (30 август 70 от Хр.), също е около 42 месеца.

2 Сравни с бележка 21 по-горе.

1 Древна еврейска мярка за течности, равна на около 5,7 литра.

1 Сравни с Второзаконие 28:53-57; 4 Царе 6:26-29; Еремия 19:9. Плачът на Еремия 4:10; Езекиил 5:10.

1 Тук Йосиф привлича вниманието към факта, че по Божието Провидение Храмът бива разрушен от римляните на десетия ден от Ав – същата дата, на която този храм бива опожарен от вавилонците през 586 пр. Хр. (виж Еремия 52:12-13).

1 Според този текст в Йосиф Флавий, Тит се опитал да попречи на войниците да разрушат Храма. Възможно е обаче Йосиф Флавий да се опитва да защитава римляните от юдейските обвинения, че това е умишлена политика. Ранният християнски историк Сулпиций Север, следвайки Тацит, пише: Самият Тит е смятал, че храмът трябва специално да бъде разрушен, за да се унищожат докрай устоите на религията на юдеите и на християните; защото тези религии, макар противни една на друга, все пак произлизали от един и същи извор; че християните са възникнали от юдеите; и че ако коренът се изтръгне, издънките скоро ще загинат. Така, по Божествената воля, като се възбудили умовете на всички, храмът бил разрушен. . . . (The Sacred History of Sulpitius Severus, в A Sellect Library of Nicene and Post-Nicene Fathers of the Christian Church [Grand Rapids: Eerdmans, 1973 reprint], Second Series, vol. 11, p. 111. Ср. Michael Grant, The Twelve Caesars [New York: Charles Scribners Sons, 1975], pp. 228 f.).

2 Сравни с Малахия 4:6.

1 Това събитие също се съобщава от римския историк Тацит: В небето се явило видение на войски в битка, с бляскава броня. Внезапно блясване на светкавица от облаците осветило Храма. Вратите на святото място внезапно се отворили, свръхчовешки глас бил чут да обявява, че боговете напускат, и веднага се чул шумът от тяхното заминаване. (Tacitus, The Histories, translated by Kenneth Wellesley [New York: Penguin Books, 1964, 1975], p. 279.)



1 Сравни с Исая 2:10-12; Осия 10:8; Лука 23:28-30; Откровение 6:15-17.


1 Сравни с Второзаконие 28:68.

1 Уистън коментира по този въпрос: “Най-забележителното тук е това, че никой чужд народ не е идвал някога да погубва юдеите на някой от техните тържествени празници, от дните на Мойсей до това време, но сега идва заради тяхното отстъпление от Бога и от покорството към Него.” Бог обеща закрила по време на празниците (Изход 34:23-24). Фактът, че Бог вече не спазва това обещание, е друг признак, че Израел е отлъчен от завета.


1 Последната крепост на зилотите е била на върха на самотната варовикова канара на Масада, извисяваща се на 518 метра близо до западния бряг на Мъртво море. Водени от Елеазар, син на Яир (не този Елеазар, който води зилотите в Ерусалим), зилотите от Масада успяват да устоят на римляните около четири години след падането на Ерусалим. Но когато Елеазар вижда, че римляните скоро ще да успеят да превземат неговата крепост, той призовава своите последователи да извършат масово самоубийство, вместо да приемат позора да бъдат пленени от римляните. Той ги уверява, че тяхната награда ще бъде вечен живот и слава. Трагедията става на 15-ти Нисан, 74 от Хр. – Пасха.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница